Документът, приет на 5 май т.г., е изработен от Прогресивния форум в Европейския парламент в отговор на Бялата книга с петте сценария за бъдещето на Европейския съюз, публикувана на 1 март от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Вж. статията ПРОГРЕСИВНИЯТ ФОРУМ – ЕДНА ЗАЯВКА ЗА ЛЯВО ОБЕДИНЕНИЕ
Въведение
Бялата книга за бъдещето на Европа, изготвена от Европейската комисия, не отговаря на големите предизвикателства, пред които е изправена Европа. Документът прилича повече на перспективно академично упражнение, лишено от амбиция и съдържащо неясни сценарии, които не изясняват политическите приоритети на Комисията. Не можем прибързано да правим класификация на причините, довели Европа до настоящото състояние на безизходица.
Няма съмнение, че Европа е на кръстопът и игнорирането на необходимостта от утвърждаване на социалната солидарност, демокрацията и равенството, предлагането на ограничени по своята същност предложения само по себе си отрича съществуващия процес на дезинтеграция. Проблемите на Европа не могат да се разрешат от само себе си. Европейският съюз не може да продължава да функционира както досега и да очаква проблемите просто да изчезнат. Поради тази причина не можем да очакваме гражданите на ЕС да върнат изгубеното си довериe в Съюза при сегашните условия.
Текстът, представящ петте сценария, се ограничава в рамките на „повече“ или „по-малко Европа“, като пропуска истински необходимия сценарий – за една социална Европа, способна да възстанови ролята и мястото на публичните блага и да осигури придобивки, отговарящи на нуждите на хората, а не да обслужва икономическите и частните интереси в един свят на намаляващи ресурси. Нуждаем се от Европа, основана на принципа на солидарност между страните членки.
В същото време обаче, предлагайки Бялата книга, Комисията изглежда утвърждава новата си роля на по-малко политическа институция, действаща като съставна част от едно голямо правителствено тяло, което управлява независимо от резултатите на националните избори в отделните страни-членки.
Прогресивният форум не може да се откаже от битката за трансформация на Европейския съюз. Гражданите имат твърде много за губене и ние вярваме, че моделът на резки бюджетни съкращения, т.нар. структурни реформи и внушителната загуба на права и надежда трябва да бъде преодолян незабавно.
В началото на Бялата книга Комисията посочва постиженията на Договорите от Рим, подписани преди 60 години, и как Европа се извисява с манифеста „За свободна и обединена Европа“. Бялата книга обобщава виждането на Спинели и Роси за създаването на Европейския съюз, но търпи провал по отношение на съдържателната част. Основополагащите принципи на Манифеста от Вентотене са: социална справедливост, граждански свободи, мир и солидарност. В сравнение с тях двата забележителни принципа, залегнали в предложението на Юнкер, са мир и отбрана, които от своя страна могат да бъдат постигнати само с повече армия и повече граници, без отношение към корена на проблемите. Бялата книга ни предлага празно бъдеще, без елементите, от които се нуждаем, за да стане то по-добро. Намираме се в повратен момент: между предложенията за Европа на „две скорости“, които прозвучаха на срещата на високо равнище във Версай, и все още неясните идеи на Европейската комисия, въпреки че ни беше обещана „политически ангажирана Комисия“.
Европа е изправена пред двоен геополитически пъзел, който вместо да изгражда мостове, задълбочава неравенствата. От една страна, между големите и по-малките страни-членки и държавите в периферията, където данъчният дъмпинг сериозно застрашава целостта и икономическата сила на Съюза; и от друга страна, между западните и източните държави по отношение на социалната конкуренция и липсата на солидарност при предоставянето на убежище и миграцията. След Брекзит четирите най-големи държави-членки на ЕС отговарят на нарастващата фрагментация с признание за провал: създаване на допълнителни правила, приложими за отделни географски области.
Подобни позиции мълчаливо потвърждават липсата на съществена промяна в текущата рамка от правила. Остава недокосната фундаменталната асиметрия между либерално-икономическите валутни правила и социалното и данъчното сближаване, като по този начин се потвърждава дълбоката криза на легитимност, в която е изпаднала Европа.
През последните години управляващото консервативно мнозинство отговаря погрешно на съществуващите предизвикателства, пример за което са: одобрението на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (което е в абсолютно противоречие с ангажиментите, произтичащи от Парижкото споразумение); безалтернативността на вътрешния пазар и нежеланието за налагане на принципите за достоен труд и достойно заплащане; нежеланието да се действа срещу укриването на данъци; 3-те млрд. евро, дадени на Ердоган във връзка с бежанската криза, или напълно неподходящият инвестиционен план за Европа.
За да отговори на големите очаквания на европейските граждани, които остро застават срещу глобализацията, ЕС трябва да поеме пълната отговорност на една публична институция. Спешно се нуждаем от промяна ‒ от „Европа на правилата“ към „Европа на демократичните проекти“. Необходим е демократичен съюз, със специален акцент върху обществения контрол и отчетността, както и върху зачитането на държавния суверенитет. Това е единственият модел, способен да преследва и утвърждава социалната справедливост и солидарност.
Ето защо всички прогресивни сили, които желаят да променят Европа, трябва сега да отправят своето амбициозно послание. Шест опорни точки обобщават основните ни политически принципи и това са предпоставките за един устойчив европейски проект, който ще работи за всички.
1. Необходимост от социална справедливост и солидарност: осигуряване на условия за достоен живот и труд за всички европейци
След Акта за eдинния пазар почти неограничената конкуренция и либерализацията на търговията на стоки, услуги и хора се превърнаха в генетичния код на Европейския съюз. Ето защо европейската интеграция бе „отвлечена“ от интересите на големия капитал и до голяма степен допринесе за социалния дъмпинг. Във време, когато броят на хората, изложени на риск от социално изключване, достига 120 милиона, един от първите ни приоритети трябва да бъде борбата срещу социалното изключване и бедността. Социалната справедливост не може да бъде странична тема.
Дългосрочните предизвикателства трябва да бъдат решени чрез смели прогресивни политики като:
– Предимство на социалните права, образованието и колективното договаряне пред свободата на капитала;
– Налагане на правила за равно заплащане и третиране на работниците на едно и също място, както и еднакви правила за всички икономически субекти;
– Формулиране на реална и общоевропейска политика по отношение на миграцията и осигуряване на убежища чрез подход в дух на хуманност и солидарност;
– Създаване на сигурни и законни канали за мигранти и бежанци и насърчаване на тяхната социална интеграция чрез европейски инвестиционен план, фокусиран върху образование, жилищно настаняване и инфраструктура;
– Справяне с предизвикателствата, породени от новите технологии, роботизацията и „юберизацията“ на работното място, като включването на дейности от самонаети в системата за социално осигуряване, които предполагат преразпределение на богатството, създадено чрез новите технологии;
– Гарантиране на минимален доход и общо осигуряване срещу безработица;
– Равенството между половете да бъде интегриран подход във всички европейски политики;
– Прилагане на подходящ и насочен към нуждите на уязвимите групи подход.
2. Демократизация на Съюза
Демократизацията на правилата и процедурите в Европейския съюз трябва да бъде в ядрото на политическия дневен ред. Тя е незаобиколимо условие за създаване на устойчиви и хармонични общества.
Ние вярваме, че е необходима промяна в договорите, която да овласти хората. Като краткосрочна цел в сега действащата рамка се застъпваме за следните реформи:
– Институционалната рамка на Икономическия и паричен съюз има нужда от дълбока промяна, която да му осигури демократична легитимност. Всички процеси на вземане на решения в икономическата и бюджетната сфера следва да бъдат прозрачни и да се изпълняват в условията на строга демократична отчетност и парламентарен контрол, като се избягват „технократското“ управление и междуправителствените методи;
– Ефективното законодателство за защита на хората, които подават сигнали, е ключова стъпка за гарантиране на предимството на обществения интерес над частния;
– Необходимо е да се работи за формиране на ново конституционно мнозинство чрез стартиране на процес на пряко взаимодействие между гражданите на ЕС и Европейския парламент, с цел да се изгради обединено конституционно тяло в полза на демокрацията на участието.
3. Икономика на възстановяването и солидарността
– Отчитайки ефекта от монетарните политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), трябва да бъде въведен по подобие на американския Федерален резерв допълнителен критерий, свързан с нивата на заетост. ЕЦБ трябва да се превърне в истински кредитор от последна инстанция за пазарите на държавни облигации;
– Европейският семестър до голяма степен блокира възстановяването на Европейския съюз. Необходими са дълбоки реформи за сливане на макроикономическите и бюджетните подходи, така че да бъдат включени социални параметри и стандарти, както и много по-голяма ангажираност на Европейския и на националните парламенти;
– Трябва да бъдат включени нови обвързващи цели по отделните политики, като потребление на домакинствата, намаляване на минималните нива на бедност, равенство между половете;
– Дерегулацията и либерализацията на финансовите пазари създава рискове от нови финансови кризи. Съществува огромна нужда от мораториум върху проектите за създаване на Съюз на капиталовите пазари;
– Прилагане на обща европейска рамка за борба с избягването на плащането на данъци и прането на пари, която да включва:
• докладване по страни, което да изисква фирмите да предоставят информация за своята дейност;
• ефективна борба с „данъчните убежища“ и забрана за каквото и да било сътрудничество с такива юрисдикции;
• пълна и действителна обмяна на данъчна информация между държавите членки;
• приемане на обща консолидирана данъчна основа за корпоративно облагане като първа стъпка към обща ставка за корпоративно данъчно облагане на европейско ниво.
4. Създаване на устойчиви общества
Необходима е радикална промяна в начините, по които произвеждаме и потребяваме: ресурсите на планетата са ограничени и не можем да пренебрегнем заплахите, произтичащи от климатичните промени. Борбата със социалните неравенства и неравенствата, свързани с територията и околната среда, започва със Зелен преходен план за Европа, основан на:
– Енергиен преход, основан на цели и инструменти за спестяване на енергия, ресурсна ефективност и възобновяема енергия;
– Европейска политика за реиндустриализация, която да използва потенциала на кръговата икономика и висококачествени работни места в рамките на въглеродно неутрална икономика;
– Промени в икономическите и фискалните правила за развитието на нисковъглеродни икономики с помощта на инструменти като данъка върху финансовите транзакции и „въглеродни“ мита/такси на границите, като същевременно се облагат адекватно дейностите със съществено отражение върху околната среда;
– Задълбочена реформа на Общата селскостопанска политика, с цел да се намали радикално употребата на химически препарати, като същевременно се осигури устойчиво и справедливо земеделие и производство на храни;
– Стриктно прилагане на принципа на предпазливост при регулацията на стопански дейности с оглед гарантиране здравето на хората и екосистемите, както и запазване на общите блага;
– Достъпна преквалификация на освободени работници за придобиване на дигитални умения и други компетентности, необходими в производството на енергия и други нисковъглеродни дейности.
5. Изграждане на обществена регулация на глобализацията
Стимулирайки премахването на монетарните и немонетарните пречки пред нашите икономики, глобализацията води до съществени разходи за преструктуриране. Ние знаем, че глобализацията създава повече губещи, отколкото печеливши, но малко е направено, за да се гарантира, че хипотетичните облаги ще бъдат разпределени поравно. Напротив, социалните, екологичните, икономическите и териториалните неравенства са изострени от разрушителната сила на глобализацията.
– Поради това ние предлагаме да бъдат приети амбициозни и защитни правила за бъдещата търговска политика на ЕС. Тези правила трябва да се основават на принципа на мултилатерализма и да защитават основните европейски ценности. Уважението към демокрацията, човешките и социалните права, данъчното правосъдие и опазването на околната среда трябва да имат предимство пред търговските споразумения в съответствие с „Алтернативния търговски мандат“, приет от Европейския парламент през 2014 г., който постановява, че търговски споразумения следва да бъдат сключвани единствено когато не биха довели до щети за хората и за планетата.
6. Политики за мир
Днешното приоритизиране на националните интереси е завръщане към националистическите политики от първата половина на миналия век, които доведоха до две световни войни. Ние сме интернационалисти. От териториите на ЕС не трябва да започва война!
– Последните няколко години показаха, че военните интервенции в Сирия, Либия, Афганистан и Ирак водят не до повече, а до по-малко сигурност, съпроводена с дестабилизация и разпадане на държави.
– Европейският съюз трябва да работи за мир и за устойчив свят, а не за ново въоръжаване по източните си граници. Европейският съюз трябва да насърчава по-балансирани международни отношения, по-голяма степен на споделяне на богатството между Севера и Юга. Трябва действително да се насърчава съгласуваността в политиките за развитие, а политиката за предоставяне на помощ за развитие да има за единствена цел изкореняването на бедността, а не задържането на мигранти в трети държави. Хората, които вземат решения, много често пропускат да оценят напълно ролята на културата като стълб за мирно и устойчиво развитие. Достъпът до култура и по-големите културни и интеркултурни компетентности ще бъдат важно измерение на социалното сближаване, индивидуалното и колективното благосъстояние.
С оглед на предстоящите европейски избори през 2019 г. и няколкото национални през 2018 г. трябва да има дебат и за бъдещето на институционалната рамка на ЕС.
Демокрацията, социалната справедливост, социалното сближаване, устойчивото развитие, солидарността и равенството между половете трябва да бъдат в ядрото на дълбоката промяна, от която се нуждае Европейският съюз. Противно на избора между статуквото и национализма, Прогресивният форум вярва, че има други алтернативи за европейците. Предстои разискване на тези алтернативи, заедно с други политически и социални фактори, и поставянето им на дневен ред на един следващ етап.
Следните членове на ЕП са подписали този документ:
Люси Андерсън (S&D)
Мари Арена (S&D)
Гийом Балас (S&D)
Юго Байе (S&D)
Серджио Коферати (S&D)
Паскал Дюран (Зелени/ЕСА)
Елеонора Форенца (Група на обединената левица/СЗЛ)
Ева Жоли (Зелени/ЕСА)
Дитмар Кьостер (S&D)
Стелиос Кулоглу (Група на обединената левица/СЗЛ)
Костадинка Кунева (Група на обединената левица/СЗЛ)
Патрик Льо Хиарик (Група на обединената левица/СЗЛ)
Курцио Малтезе (Група на обединената левица/СЗЛ)
Флорент Марцелези (Зелени/ЕСА)
Едуар Мартен (S&D)
Еманюел Мурел (S&D)
Димитриос Пападимулис (Зелени/ЕСА)
Георги Пирински (S&D)
Кристин Рево д‘Алонс Бонефоа (S&D)
Мишел Риваси (Зелени/ЕСА)
Елли Шлайн (S&D)
Барбара Спинели (Група на обединената левица/СЗЛ)
Барт Стаес (Зелени/ЕСА)
Марк Тарабела (S&D)
Ернест Уртасун (Зелени/ЕСА)
Мари-Кристин Вергиат (Група на обединената левица/СЗЛ)
Джули Уорд (S&D)
