Борис Попиванов е доктор по политология, доцент, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Научните му интереси са в областта на политическите идеологии, теория на гражданството, младежките изследвания.
Как левицата да излезе от омагьосания кръг, в който онова, което ѝ помага да оцелява, ѝ пречи да върви нагоре? Предложения от работна среща по програмното развитие, вътрешнопартийната демокрация и личностното обновление в БСП.
В рамките на проекта „Обновлението на социалните и демократичните ценности като неотменна част от модернизацията на социалдемократическите партии“, иницииран от фондация „Фридрих Еберт“ и фондация „Солидарно общество“, дискутираха участници с богат организационен и експертен опит. Важно е да се посочи, че многообразието от гледни точки, застъпени в хода на дискусиите, не ги направи взаимноизключващи се. Напротив, те се допълваха и позволяват да се изгради една цялостна картина.
На първо място са идентифицирани основните проблеми в текущата ситуация; следват ограниченията при вземане на решения, произтичащи от особеностите на вътрешната и външната среда; на трето място идват отговорите на поставените въпроси, които участниците дават; и на последно място, са откроени политическите и административните средства, с чиято помощ тези отговори могат да се въплътят в конкретни действия.
Проблемите
Като централен проблем за левите партии, и в частност за Българската социалистическа партия, се разглежда поколенческият, който води и до имиджов. Значителна част от партийния актив има практика на реално и ефективно политическо участие, но до голяма степен в минало време. В този контекст въпросът за движещата сила на партията в съвременни условия добива особена острота. Тежки са пораженията от един дълготраен обществен климат, при който да принадлежиш към левия спектър и лявата партия, не е модерно. То поражда автомаргинализация и самозатваряне в собствени теми, далечни на хората, а така набирането на нови привърженици допълнително се затруднява. Не е изяснена в пълнота, систематичност и стояща зад тях воля и офертата на социалдемократическото пространство към младите.
Проблемът с целеполагането отвежда към една базова дилема: в името на какво функционира партията, дали относително бързо овладяване на политическата власт, или по-дългосрочен хоризонт на ценностно и идеологическо трансформиране на обществото. Двата варианта, разбира се, не се изключват помежду си, но трудно могат да бъдат преследвани с един-единствен хомогенен подход. Политическият статут на партията е в зависимост от отношението към този проблем. Съществува трайно психологическо усещане за БСП като втора политическа сила, като подгласник на победителя в избори. То пролича и след последните парламентарни избори от 26 март, когато мнозина партийни дейци и коментатори приеха, че второто място било редно и дори с оглед на ситуацията е било добре, че изборите не са спечелени. По традиция социалистическата партия е организирана за упражняване на държавна власт. Възприемането на други варианти – партия-балансьор, партия-незаобиколим фактор или нещо трето – изисква и друго организационно мислене и поведение.
Проблемът с политическото позициониране логично повдига вечния въпрос „Какво е ляво“. Макар че лявата идентичност, разбира се, не подлежи на оспорване, недостатъчната ѝ конкретност в определени ситуации създава трудности в обръщането към избирателите. В хода на нашите дискусии прозвучаха мнения, че левицата трябва да направи ясна и еднозначна самоидентификация по трите оси: труд – капитал, реална – виртуална икономика, малък – едър бизнес. Още едно поле, нуждаещо се от по-нататъшно осмисляне, включва отношението на лявото към националното и патриотичното. Лявата Вавилонска кула не бива да говори с толкова много гласове.
Проблемът с партньорствата е болезнен за социалистическата партия и неговите решения в годините на прехода често са водили до конфигурации, по-късно оценявани като политически грешки. Чуха се гледни точки, според които за пореден път БСП е пред формулиране на позицията си към другите съществуващи партии, но и към социални движения отдолу, т.нар. grassroots movements, и не на последно място към запазващата актуалността си зелена тенденция. Възможно ли е излизане на социалистите извън традиционната политическа среда? И също така, възможно ли е българското червено да бъде зелено? Зелените у нас в огромната си част имат анти-БСП насоченост и даже се самоидентифицират като десни, а това обстоятелство затваря една много перспективна за левицата и политически естествена за нея ниша.
Проблемът с кадрите не може да бъде изваден пред скоби, когато обсъждаме всеки един от повдигнатите дотук въпроси. Той обхваща отношението както към т.нар. граждански фигури (като предполагаемо средство за разширяване на влиянието в обществото), така и към собствения потенциал (и неговата адекватна оценка). От една страна, все по-често се говори за феномена „хора, чужди на партията“. От друга – многократно е издигано твърдението, че в самата левица няма подготвени хора за управленски длъжности, или най-малкото, че не знаем, че такива има, а от това непосредствено зависи каква политика ще правим.
Дискусиите позволяват и още един извод. Поне от гледна точка на участниците, БСП няма съществен проблем нито с ценностите и идеологията, нито с демокрацията.
Ограниченията
На първо място, те са външнополитически. Редица примери от историята показват, че съществуват леви решения, които могат да бъдат приложени само и единствено чрез инструментариума на националната държавна политическа власт, и това е достатъчно, но има и такива по-общи промени, които не могат да се случат в една „отделно взета страна“, а изискват по-широк европейски ляв контекст, т.е. социалистически и социалдемократически управления във водещи европейски държави, за да се гарантира, че големият ресурс на десницата няма да подкопае и блокира добрите намерения.
На второ място са вътрешнополитическите ограничения. Те произтичат от характера на опонента. ГЕРБ не е просто дясна партия, а много по-опасен конгломерат от интереси, който концентрира държавна и общинска администрация и паралелно на нея сериозен бизнес, захранван с публичен ресурс. За мнозина, включително в БСП, това превръща ГЕРБ в почти неизбежен абонат за властта. Ето защо свободата на действие на левицата е обективно стеснена.
И на трето място идват вътрешнопартийните ограничения. Всяка промяна, както е известно, поражда съпротива. Актуалната ситуация, добра или лоша, е не просто статукво, а баланс, който се пази от разнообразните политически „крилца“ или „кълки“. Промяната му може да е необходима, но не и самоцелна и в никакъв случай без анализ на възможните последици. Примери за недалновидни стъпки в това поле могат да бъдат намерени, включително и в съвсем близкото минало.
Отговорите
На идейнополитическо равнище според изразените в дискусията становища социалистическата партия трябва да засили противопоставянето по оста ляво–дясно. Това предполага да застане на страната на труда, на реалната икономика, на малкия бизнес, но също и да защити по-плътно визията за България като развита индустриална държава (по формулата „8 милиона и нито един беден“), срещу крайния и елементарен прагматизъм на десницата, съзиращ у нас възможности едва ли не само за процъфтяване на селското стопанство и туризма. В такъв план е необходима и по-засилена борба срещу десния технократски език и неговата доминация в публичното пространство, водеща до автоматично възприемане на десните подходи като реалистични, а левите – като популистки.
На организационно равнище стои задачата да се изпълни със съдържание триадата „пари – организация – социално приемливи лица“. Без съмнение тя е с повишена трудност, обозначена със звездичка в учебника, но практиката сочи, че нейните решения не бива да бъдат всеобхватни и национално консолидирани, а в пряка зависимост от даденото място и условията там.
Повишаването на дисциплината е почти задължително правило за по-висока ефективност. Както бе изтъкнато, вътрешнопартийната демокрация не е и не може да бъде решение на проблема за организацията на една кампания. Ролята на Централния предизборен щаб за въвеждане на ред в случая би следвало да бъде водеща. Мярка от демократичен порядък може да бъде твърдата воля за довършване на електронния регистър, с което ще стане възможно да се персонализира без злоупотреби реалната воля на партийните членове.
Формирана и работеща в дългосрочен план система за кадрово развитие може поне отчасти да преодолее дефицитите на експертно-управленска подготвеност. Казусът с „новите лица“, с личностното обновление едва ли би станал добра практика, вместо случайно попадение, ако не бъде обвързан в такъв контекст. Кадрите просто трябва да се познават много добре. Каналите за предаване на вътрешнопартийна информация, от своя страна, трябва да се „прочистят“. Дигитализацията е път към ускоряването на този процес, макар и не единствен, а възражението, че не съответства на възрастовата структура на партията, става все по-малко валидно, предвид на постоянно нарастващия брой онлайн ангажирани по-възрастни партийни членове.
БСП няма финансовия и медийния ресурс да се превърне в електорална партия, но дали ще съумее да се съхрани като масова, така, както е записано в документите ѝ, ще зависи до голяма степен от действията по организационна консолидация.
На структурно равнище бе отбелязана потребността от развитие на левицата като мрежова партия, която наред с териториалните си структури акцентира сериозно на клубовете по интереси, на хоризонталните звена, на формирането на и взаимодействието с малки сдружения, с които да се правят инициативи. Поне в част от областните центрове е налице потенциал за изграждане на структура от клубни федерации.
Практическото разширение на мрежовата организация на работа, разбира се, предполага и вечно нерешимата тема за сътрудничество с граждански формации и профсъюзи, но също и така необходимото в днешно време целенасочено и стратегическо провеждане на професионални срещи. Своеобразно нововъведение би могло да бъде обособяването на по-малки ядра, които могат да бъдат наречени групи за бързо реагиране или по друг начин, но които, съставени от млади хора и професионалисти, да изпълняват функциите на мотор на партийните структури.
Доста смислено би било и Младежкото обединение да върви към излизане от сянката на „голямата партия“, към превръщане в активен и ефективен участник в политическия процес, на който подобават по-радикални послания и действия, към предлагане и реализиране на неща, които БСП не може. Виждаме от примера на британските лейбъристи и подхода на Корбин какви позитивни резултати биха могли да произтекат от поне частична „независимост“ на младежите.
Средствата
Становищата в хода на дискусиите фактически се обединиха около тезата, че всички реалистични промени биха могли да настъпят и без да се сменят устав и програма. Достатъчно е наличие на политическа воля в ръководството на партията. Целта на програмата е да търси консенсус, да обединява, и настоящият документ от 2008 г. изпълнява тази задача. Макар и разработена в друг исторически период, програмата продължава да предлага актуалните и значими днес ценностни ориентири и насоки на действие. А вместо да се прекроява за пореден път уставът, е добре той да бъде четен и познаван по-задълбочено.
Всъщност в уставно отношение присъства една сравнително еднопосочна тенденция, тръгнала поне от късния Станишев насам, към по-голяма роля на мандатността и на прякото избиране, или ако искате, към антифеодалност, която тенденция, без да преобразява изначално партията, може да бъде спокойно използвана и в настоящия си вид. Преди да бъдат залагани нови промени, трябва да се положат усилия съществуващата система да заработи по-добре. С други думи, задачата е по-скоро ускорение, отколкото перестройка.
Решенията в областите програмно развитие, вътрешнопартийна демокрация и личностно обновление имат за задача да изведат левицата от омагьосания кръг, при който онова, което ѝ помага да оцелява, ѝ пречи да върви нагоре. Анализите са направени, време е да се пристъпи към действия. Един от участниците припомни онези дебели томове, издавани навремето под общото заглавие „БКП в резолюции и решения“. И допълни, че ако заглавието е било „БКП в анализи и коментари“, далеч не би било възможно партията да реализира онова, което в крайна сметка е направила.
