Петър-Емил Митев е политолог и социолог, доктор на философските науки. Професор в СУ „Св. Климент Охридски“ от 1988 г. Бивш директор на Научноизследователския институт за младежта (1972-1988), председател на Българската социологическа асоциация (1991-1999). Председател на Управителния съвет на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.
Тезиси по проекта „Обновлението на социалните и демократичните ценности като неотменна част от модернизацията на социалдемократическите партии“, представен на 19-20 май и 16 юни 2017 г. в София
Значение
Ценностите са първостепенни ориентири и морални опорни точки в личния и обществения живот. Дори самото подреждане на ценностните приоритети може да предизвика и обоснове генерална промяна на политическата практика. Едно е да се каже „Liberté, égalité, fraternité!“, друго е „Égalité, liberté, fraternité!“. Първите формулировки на водещи ценности в модерността свързват, но и разграничават два различни ценностни акцента – демократичния и социалния. Политическите проекции могат да се проследят от историческия сблъсък на жирондисти и якобинци до неолиберализма и левия радикализъм в нашата съвременност.
Смисълът на социалната демокрация е защитата и реализацията както на социалните, така и на демократичните ценности, тяхното хармонизиране. Тази задача изисква постоянна актуализация на ценностния подход, което през ХХІ век е с повишена трудност.
Проблемна ситуация №1
В съвременния свят сме свидетели и участници в сложни процеси, които, от една страна, увеличават ролята и значението на социалните и демократичните ценности, а от друга, създават рискове от ценностен хаос.
Глобализацията – видим генератор на преподреждане и вакуум на ценности – е едната страна на промяната, която обхваща пространствено-времевия континуум. Вероятно по-точно е да се говори за глобализация–динамизация на съвременния свят. Светът се динамизира, времето се глобализира. Релативизмът навлиза в обществения живот. Относителна става разликата между семейство и съжителство, между любов и харесване, между приятелство и познанство, между игра и реалност, между забавно и сериозно, между интимно и публично, между нормално и крайно… Политици разиграват шоу, шоумени стават политици… Релативизират се дори фундаменталните различия между млади и стари, между мъжки и женски роли…
В противоположност на „твърдите“ граници в миналото сега имаме пластични, подвижни, размиващи се, свободно преливащи граници и форми.
Възниква принципно нов ценностен контекст.
Проблемна ситуация №2
Диспропорциите в глобалния свят се задълбочават. Пропастта между „златния милиард“ и „гладуващия милиард“ е по-голяма от всякога. Според Индекса на глобалното робство 45 млн. души по света – мъже, жени и деца – са в капана на робството (1). Във водещата западна страна се появи масово движение, чийто основен лозунг е „1% срещу 99%!“ (2) Водещи икономисти въведоха понятието „икономика на неравенството“ (3). Ентропията – чрез макдоналдизацията, пренасянето на принципите на бързото хранене в различни сфери – навлиза и в образователната система. Изоставането под напора на екологични проблеми продължава и може да се задълбочи. Пътят от Киото до Париж, изминат с толкова забавяне и мъки, се оказа обратим. Достатъчно е да се спомене изчезването на фауната, поразителното по мащабите си унищожаване на дивите животни (4). И като връх на всичко: международното напрежение се върна към годините на Студената война. Светът навлезе в зона, в която играта на санкции и контрасанкции, милитаристичната реторика и дрънкането на оръжие трасира пътя към непредвидим сблъсък. „Черешката на тортата“ става международният тероризъм.
С една дума, глобализацията продължава с икономическия и информационния напредък, с хомогенизацията, която носи, и едновременно с това продуцира глобално неравенство, глобална престъпност, глобален тероризъм, глобална лъжа и глобален риск от ядрена катастрофа.
Националната идентичност
Базово значение за ценностните отношения имат различните идентичности, чрез които се осъществява индивидуалното и груповото самоутвърждаване. Началото на Първата световна война противопостави класовата и националната идентичност. Надделя втората. В съвременния свят националната идентичност – до голяма степен в отговор на интеграционни процеси – отново изпъква на преден план. Влезе в обръщение лозунгът „Америка над всичко!“. У нас може да се чуе като ехо: „България над всичко!“. Над какво? Модерността означава – над местните общности, над Добруджа, Мизия, Тракия… В този смисъл трябва да разчетем исторически и „Германия над всичко!“ – над Вюртенберг, Прусия, Вестфалия, Бавария…
злизането вън от историческата рамка променя смисъла. В днешната конюнктура „България над всичко!“ е провинциален вопъл за повече внимание, отбранителен щит за национални интереси. „Германия над всичко!“ в конкретния контекст е амбиция за призната регионална хегемония. „Америка над всичко!“ е лозунг, който поставя интересите на най-голямата страна над световната общност. Смисълът е различен в зависимост от геополитическата тежест на страната. Необходим е критичен прочит.
Европейската идентичност
Европейският съюз интегрира националните общности не за да ги обезличава, а за да ги утвърждава чрез предимствата на икономическите връзки, политическото единодействие и културния обмен. Многообразието е неделимо от смисъла на обединението.
Евроатлантически ценности
С това определение се изтъква историческият път, изминат от народите на Европа и Северна Америка към признаването и реализирането на ценности като демокрация, индивидуална свобода и върховенство на закона. Не може да се оспори нито значението на тези ценности, нито ролята на страните от евроатлантическата общност за утвърждаването им.
Натрапчивостта на евроатлантическия акцент за страните извън региона звучи като мантра на превъзходство. Създава се внушение, че става дума за ценности от по-висока категория, които са привилегия на техните носители и ги поставят над останалия свят. Допуска се фиксиране на регионални ценности, различни от общочовешките. Ограничението е дори по отношение на „разширения Запад“. Би могло поне да се допълни: „евроатлантически и австралийско-новозеландски ценности“. Възниква и риск да се прочетат като двоен стандарт, като убеждение, че самата евроатлантическа организация е дефинитивно права при всеки конкретен казус.
Човекът. Човечеството. Човещината
Понятието „човек“ има дълга история: от племената, които нямат обща дума, с която да означат и себе си, и съседното племе, през античната цивилизация, която изключва робите, и съвременността, в която расистите изковаха понятието „подчовек“, до Всеобщата декларация за правата на човека. В историческия процес става своеобразно надграждане на идентичности: локална, национална, регионална (наднационална), общочовешка. Всяка идентичност има ценностно и функционално значение: защита на „своята пещера“, на ограничена територия, на национална държава, на обединение от държави.
Световният мир
Може би най-острото противоречие в съвременния свят е, че се разширяват границите на представата за допустима употреба на сила, докато потребността от глобален мирен процес расте. В условията на сложен и напрегнат преход от еднополюсен към многополюсен свят се лансира проект за възможен „Изпреварващ внезапен удар“ (Prompt Global Strike), за победоносна ядрена война – било срещу малка страна като Северна Корея, било срещу суперсила като Русия или Китай.
Мирът от външнополитически въпрос за отношенията между отделни страни през ХХІ в. се превръща във вътрешен проблем на човечеството.
Глобализъм – националконсерватизъм vs ляво – дясно
Глобалната революция, която преживяваме, променя социалнопсихологическите нагласи и дори идеологическата скàла, като преобразува съвременния свят: интегрира икономики, редуцира държавни граници, поражда миграционни вълни, „изнася“ предприятия, „внася“ работна сила и т.н. Формират се глобалистка идеология и политика. Противодействието „отдолу“ ( анти-, алтерглобализъм) се пренася „горе“ в линията на национален консерватизъм, който в различни варианти се откроява в Китай, Индия, Русия, Турция, Великобритания, САЩ, Полша, Унгария и алтернативно в други европейски страни, вкл. Франция. Международен фактор стават агресивният и терористичен регионален консерватизъм на радикалния салафистки ислям.
Противостоенето „ляво – дясно“ в този контекст изглежда изместено на втори план. Националконсерватизмът се обявява в защита и на националния капитал, и на местните работници. Лявата алтернатива се размива. В същото време проблемният пакет, на който търси отговор левицата, се актуализира, усложнява и изостря.
Дясната политическа игра включва и глобалистко „отваряне на вратите“ за мигранти, и консервативни отстъпки на националпопулизма.
Левият политически принцип е социална защита и на трудовите хора в Третия свят, и на социалната държава в развитите страни.
Социална справедливост, свобода и равенство
на възможностите
Социалдемократическите ценности се вграждат в общочовешките. В новия глобален контекст те разширяват значението си.
Парадоксът на съвременното робство е само краен израз на глобалното неолиберално настъпление на капитала срещу труда. В Третия свят се възраждат раннокапиталистически форми на експлоатация. Глобалното неравенство се преплита с глобалната демографска диспропорция и мотивира миграционна вълна, която не може да се спре с либерални мерки и/или стени.
Българският преход, освен свободно движение, донесе и трафик на хора; продажба на бебета; факти за принудително удължаване на работното време и неизплатени заплати. Наличието им говори за своеволие на работодатели, което не се ограничава от достатъчно ефективни институционални мерки и/или политически и законодателни инициативи.
Преходът завърши, раната остана. Социалдемократическият поглед към промените „след Стената“ не може да бъде със „широко затворени очи“.
В перспектива новите технологии създават все повече предпоставки за „равенство на възможностите“ чрез достъпа до информация и образование. Едновременно вървят, също във възходяща линия, деградацията и опошляването на ценности чрез културни ерзаци и хедонистични изкушения.
Мултикултурализъм и/или интеркултуралност
Мултикултурализмът де факто беше включен в европейските ценности като израз на търпимост и толерантност, на политическа коректност. Според изтъкнати европейски политици (Никола Саркози, Ангела Меркел) политиката на мултикултурализъм е претърпяла провал. В очите на немалко граждани на редица европейски страни този провал е онагледен от джамии, строени политкоректно в името на мултикултурализма и използвани практически като терен на радикални ислямисти.
Интеркултуралността е необходима и в световен мащаб, и в рамките на ЕС, и в националните държави. Основата е налице: това са общочовешките ценности.
Семейството
Ценностното отношение към семейството е един от общите знаменатели на различни култури. Можем да го намерим и в конфуцианството, и в християнството, и в исляма, и в атеистичния комунизъм. Въпреки тази изключителна историческа устойчивост, днес е подложен на преразглеждане самият фундамент на семейството, неговият смисъл. Проблемът произтича не от това, че църковната и юридическата регламентация се дублират със свободно съжителство, основано на взаимно доверие. Проблемът е в юридическата регламентация на хомосексуални двойки със статут на семейства.
Разбира се, признаването на хомосексуални малцинства, тяхното право на различие е демократична стъпка. Но едно е правото на различие, а друго е изравняването на „различните“ с хетеросексуалните семейства. Във втория случай има достатъчно основание да смятаме, че се ощетяват правата на децата. Всяко дете има право на майка, съответно на баща, от което го лишава социализирането в семейство на „мъж и мъж“ или „жена и жена“. Трябва да се направи ясна разлика – хомосексуализмът е свободен индивидуален избор на поведение, но не е ценност. Либерална стъпка в някои страни е и свободният достъп до „меки наркотици“. И тук се стига до противопоставяне на социалните и демократичните ценности, на обществената грижа за децата и младежите и индивидуалното право на избор.
Не са правени изследвания, които доказват, че израстването в хомосексуална среда е без влияние върху малкото дете. Липсва и отговор на леворадикалните критици, според които разпространяването на порнография и хомосексуализъм съдържа подтекст: всеки може да прави със своите полови органи каквото си иска, важното е Системата да се възпроизвежда.
Обновяването на ценностите изисква преди всичко разграничаването им от псевдоценности.
Пазарна икономика и/или пазарно общество
В продължение на повече от двайсет години социологическите проучвания в нашата страна показваха, че в отношението към европейските ценности на първо място фигурира „пазарна икономика“. Разбира се, за това до голяма степен допринасяше медийната обстановка, постоянното спрягане на „пазарна икономика“ и „демокрация“. Но за неслучайния характер на резултатите (индикаторът е на френски социолози) говореха и други отговори, например неглижирането на солидарността като ценност.
Преходът беше интензивно, шоково навлизане в пазарната икономика, съпроводено с краен индивидуализъм. През 90-те години стана популярна максимата „Всеки се спасява поединично“. А едно десетилетие по-късно хората сякаш учудени възклицават: „Няма държава!“
Има социалдемократически принцип, който е доказал своята валидност: „Пазарна икономика – да, пазарно общество – не“. С „пазарна икономика – да“ социалистите се разграничават от радикалните антисистемни леви движения и формации. С „пазарно общество – не“ те се разграничават от десния неолиберален пазарен фундаментализъм и стъпват на територията на човешкото измерение, на ценности като самореализация на личността и солидарност в обществото.
Самата квалификация на пазара като ценност е най-малкото рискова. По-скоро вярно е обратното – ценностите не подлежат на пазарна размяна. „Всичко за продан!“ е цинизъм.
Пазарният фундаментализъм, прокарван чрез неолибералната политика, ощетява социалните ценности и деформира съзнанието на новите поколения.
Дилемата „да имаш или да бъдеш“ не трябва да се абсолютизира, но в нея се съдържа онтологичният ценностен избор.
Социална активност и/или конформизъм
Потребителството, консумеризмът стават все повече масова социалнопсихологическа нагласа, която замества идеологията. Сферата, която видимо доминира, са всекидневието, битът. Пренесена в обществения живот, се трансформира в конформизъм. Потреблението разширява своето онтологично значение до степен, при която битът замества битието.
В политическата култура на демокрацията ценност е участието. Парадокс е, че началото на прехода беше своеобразен триумф на участието, а в европейска България наблюдаваме затваряне в частния живот, пасивност и конформизъм.
Българският проблем е не евроскептицизъм, а демократичен скептицизъм.
Демокрация и/или популизъм
Още с раждането на демокрацията неин неизменен спътник е демагогията. С властта на демоса се появява също злоупотребата със словото, което му е приятно да чуе, с офертата, която може да му хареса. Демагогията намалява ефективността и може да подкопае демокрацията.
В днешната словоупотреба гръцкото „демос“ е заменено с римското „популус“. Съвременният „популизъм“ обаче е не просто наследник на демагогията (така както „пиар“ е не точно наследник на пропагандата). С определението „популизъм“ се стигматизират и отхвърлят антиелитарните тенденции, нагласи и изяви. Глобализацията променя и дестабилизира начина на живот не само в Третия свят, но и във водещи страни на Запада. Възникват спонтанни движения („Възмутените“, „Окупирай!“), които изразяват недоволство от днешния механизъм на демокрацията. В този смисъл е „популист“ и президентът Тръмп, който пряко играеше срещу „Уолстрийт“.
Демокрацията не е статично понятие. На дневен ред са тестването и реализацията на нови форми на политическо участие, включително чрез начините на гласуване. Особено внимание привличат референдумите. Тъкмо това е територия, която разширява възможностите и за пряка демокрация, и за популистки въздействия. Решението следва да се търси в максималната информираност на избирателите, която ще им даде възможност да направят действително свободен избор с познаване на нещата. Тъкмо това липсваше при гласуването за мажоритарна система на референдума през миналата година в България. Беше използван имиджът „личности, а не партии“, без да се осъзнава, че този път води до максимално надмощие на една партия, и без да се знае, че беше извървян от Унгария и я превърна в „мафиотска държава“.
Според английски експерти само 19 страни в света отговарят на определението „пълноценна демокрация“ (5). България е във втората категория – „дефектни демокрации“ (flawed democracies) заедно с редица други страни от ЕС (само 11 са в първата категория) (6). Индикаторът отчита плурализъм, граждански свободи, функциониране на управлението, политическо участие и политическа култура. България е представена най-силно с изборния плурализъм и най-зле с политическата култура.
В международен план демокрацията не подлежи на внос и износ. Нейна предпоставка е формирането на демократични ценности на базата на собствения опит на един народ.
Истина и/или постистина
Информационната ера разширява неимоверно хоризонтите на знанието и за обществото като цяло, и за отделния човек. Заедно с това рязко и мащабно се създават възможности за информационна манипулация. Може да се спомене и настъплението на гадатели, астролози, нумеролози, магове, секти… Но дори това не е най-лошото. Най-големи рискове носят политическата дезинформация и идеологическата лъжа.
Големият български философ Бернард Мунтян беше казал, че лъжата е най-масовият вид „творчество“ и съпътства цялата история на човечеството. В съвременното общество придобива ново и изключително значение. Лъжата се вписва в идеологията, която легитимира и отстоява конфронтиращи се интереси на различни социални групи и общности. Докато на дневен ред са общочовешките интереси. Така, подчертаваше Мунтян, лъжата става глобален проблем, нещо повече, базов глобален проблем, защото това е бариерата, която трябва да се надмине, за да се преодолеят успешно всички останали.
В същото време бариерата се повдига, вместо да се редуцира.
Системен двоен стандарт. Когато хора загиват от „наши“ бомби, това са „колатерални“ щети. А ако загинат от „чужди“ бомби, тогава вече е „военно престъпление“. Когато се окупира Косово и се откъсва от Югославия, това не пречи да бъде признат суверенитетът на нова държава, макар че бомбардировките над Югославия не могат да бъдат оправдани с никакъв параграф на международното право. Нито атаката и окупацията на Ирак (от „коалиция на желаещите“) могат да бъдат легитимирани с международното право. Но когато например Крим се присъединява към Русия, това вече е нарушение на международното право. Наистина е нарушение. Но не е единственото нарушение, освен това има историческа основа, която е доста по-сериозна, отколкото мотивите за атака на Ирак.
За да се предотврати глобална катастрофа, е необходимо двойните стандарти ясно да се изключат от евроатлантическите ценности и да се излезе от омагьосания кръг на полуистини срещу полуистини.
Заслужава си да припомним Джордж Оруел: „Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама“.
Историческа памет
Историческата памет съхранява и структурира социалнополитическия опит и културните достижения на един народ, на народите от определен регион, на човешката общност.
Непоправими щети в съзнанието на младото поколение нанася опитът да се пренапише историята на основата на политическата конюнктура, на политически интереси и идеологически пристрастия.
Следвоенната социалистическа история на България изисква безкомпромисно критична и рационална оценка. Тя не може да се опише изчерпателно и точно с понятия като „тоталитаризъм“ или „живковизъм“. За няколко десетилетия България се преобрази, от изостанала селска страна – в индустриално-аграрна държава, която единствена в Източния блок произвеждаше компютри и създаде верига от предприятия по електроника и роботика.
Антикомунизмът е политическа позиция. Не е ценност и не е гаранция за демократизъм (7).
Екологичните ценности
Призивът „Първо Земята!“ остава в сила, ако, разбира се, извадим пред скоба „Първо Човекът!“.
Превръщането на Homo sapiens в геологически фактор се оказа – както и поредица други „частни“ достижения – диалектически раздвоен процес. Формирането на ноосфера се съпровожда от разрушителни ефекти, които застрашават самата човешка общност заедно с цялата биосфера. Логиката, според която „ножът трябва да опре до кокал“, за да се стигне до решителни действия, е все още на равнището на политически компромиси.
Очертават се две линии. Едната: колебанията и намеренията да се спре и върне назад консенсусът, постигнат относно климатичните проблеми. Ярък изразител на тази линия стана президентът на най-развитата страна. Втората: разширяването и задълбочаването на зелените движения в защита на екологичните ценности. Характерен факт е създаването на първата по рода си политическа партия, която влезе в холандския парламент с платформа в защита на животните.
Екологичните проблеми и рискове можеха да се предвидят от европейските социалдемократи, защото развитието на капиталистическото производство за сметка на природата беше теоретизирано още през ХIХ в.
„Зеленият“ приоритет не е карта в политическа игра; той е индикатор за зрелост на вида Homo sapiens.
Теорията като ценност
Ориентацията към емпирична политика съдържа определени предимства – гъвкавост, откритост за различни идеи, прагматизъм. През ХХI в. отчуждаването от теорията води до все по-големи рискове. Атеоретичността се откроява релефно на фона на усложняващия се процес на глобализация. Спонтанно се търсят отговори. Появяват се антиглобалистки и алтерглобалистки движения. Формира се и своеобразна неолиберална глобалистка идеология, чиито консеквенции остават недоосъзнати. Предизвикателството е не само към политическата практика, но и към науката, от която трябва да се очакват отговори за измеренията, вариантите и оптимизацията на глобалния процес. Парадокс е, че не се дискутира на отговорни форуми дори взаимовръзката между поредицата глобални проблеми.
Мъдростта
Мъдростта е не просто експертност, висока компетентност или „красив ум“. Мъдростта – ще се позова отново на Бернард Мунтян – е нещо повече от способността да се мисли суверенно, това е широтата на мисленето, която извежда над индивидуалния и груповия егоцентризъм и става интелектуален еквивалент на човечност, човещина.
Бележки
(1) Доклад на фондация Walk Free (Бъди свободен) от 2016 г.
(2) Движението обхвана 1400 града в 82 страни.
(3) Вж. Jozeph Stiglitz. The Great Divide. London: Penguin, 2016.
(4) Световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% за периода 1970-2012 г. с перспектива да намалеят с 67% до 2020 г., според доклада „За жива планета“ на международната организация WWF.
(5) The Democracy Index is an index compiled by the UK-based Economist Intelligence Unit that measures the state of democracy in 167 countries, of which 166 are sovereign states and 165 are UN member states. Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Democracy_Index.
(6) САЩ бяха извадени от публикувания през тази година списък на страните с „пълноценна демокрация“ през 2016 г.
(7) В разгара на Студената война Роджър Скрътън, световноизвестен английски политолог, консерватор по убеждение, даде следното определение в своя Речник на политическата мисъл: „Anti-communism. The aversion towards communism, specifically in the US, has been thought by many, whether or not themselves communists, to have a character so intense and hysterical as to be insufficiently explained by the sincere believe that communism is a bad form of government…“ (Антикомунизъм. Омразата към комунизма, най-вече в САЩ, за мнозина, независимо дали са комунисти или не, е толкова силна и истерична, че не може да се обясни с искрена вяра, че комунизмът е лоша форма на управление) (Roger Scruton. 1982. A Dictionary of Political Thought. London: Macmillan Press).