Прогресивният форум е пространство за диалог и дебати, създадено (първоначално под названието „Левият форум“) от над 60 евродепутати от различни политически групи в Европейския парламент, споделящи необходимостта от солидарност, демокрация, социална справедливост и устойчивост в обществото.
Инициативата стартира на 25 ноември 2015 година. В основата ѝ лежи разбирането, че независимо от различната си партийна принадлежност и различните гледища по отделни въпроси, депутатите могат да дискутират с взаимно уважение и доверие и в резултат да възникнат общи политически начинания и действия.
Водещото разбиране за целта на форума е, че Европейският съюз не трябва да бъде проект на икономическия и политическия елит, той трябва да бъде проект на европейските граждани. Затова е важно работата в Европейския парламент да се свърже с европейските граждани като принос към създаването на социално движение за нова Европа.
На учредителната сбирка беше съгласувана поредица от работни срещи по възловите теми от Европейския дневен ред – споразуменията за свободна търговия (ТТИП, СЕТА и др.); координацията на икономическите политики; социалната хармонизация и социалните права в ЕС; минималната работна заплата и базисен доход, за да се отхвърли политиката на остеритет (резки бюджетни ограничения) и др.
През изминалата година и половина форумът предприе поредица инициативи, с които се утвърди като фактор с осезаемо влияние в дейността на Европарламента и извън него. Така например, форумът активно се включи в акциите срещу сключване на всеобхватните икономически споразумения за свободна търговия със САЩ и с Канада чрез широко представителна конференция в ЕП, както и с публичната си поддръжка на остро критичната позиция на Фламандския парламент на Белгия по споразумението с Канада, довела до съществената му доработка в заключителната фаза на сключването му. С поредица срещи и позиции форумът оказа активна подкрепа на гръцкото правителство в преговорите му с Еврогрупата и международните кредитори.
5 май 2017
„Алтернативи за европейците има!”
На 5 май т.г. Прогресивният форум прие своето принципно становище относно бъдещето на Европейския съюз в отговор на Бялата книга с петте сценария за ЕС, публикувана на 1 март от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Документът на форума, озаглавен „Липсващият сценарий: алтернативи за европейците има!“ (публикуван в рубриката „Документи“ в настоящия брой на „Ново време“, вж. стр.119) е подчинен на разбирането, че петте сценария на Юнкер не отговарят на огромното предизвикателство, пред което е изправен Евросъюзът. Наложителни са не количествени полумерки, а качествено нова политика, преутвърждаваща основополагащите принципи на социална солидарност, демокрация и равенство.
На пресконференцията за представяне на документа пред медиите в ЕП трима от членовете на координационния комитет на форума синтезираха същината му така:
Георги Пирински от Групата на Социалистите и демократите: „Необходим ни е 6-ти сценарий, защото Комисията остава сляпа за коренните причини за екзистенциалната криза на ЕС. Затова заставаме в полза на истински Социална Европа с колективно договаряне, демократично управление на Икономическия и паричен съюз, преобразуван Европейски семестър, закриляща търговска политика, екологично съобразна индустриална политика и устойчив баланс в областта на международните отношения, изключващ разрастването на национализма.“
Димитрис Пападимулис, вицепрезидент на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европейския парламент: „Липсващият сценарий обобщава нашите политически приоритети и би могъл да стане основа за съвместни инициативи и действия на нашите политически семейства. Целта му е не само критично да се оценяват многостранните предизвикателства, пред които е изправена Европа, но и да се търсят общи решения за една друга Европа.“
Ева Жоли от Групата на Зелените: „Ние искаме друг сценарий за Европа, който е подчинен на интересите на гражданите и слага край на остеритета благодарение на амбициозен „зелен план за преобразуване“. Демократизирането на правилата и процедурите на ЕС, както и борбата за данъчна справедливост, следва да са част от нашите политически приоритети.“
С дейността си Прогресивният форум даде съществен принос към решението на Групата на социалистите и демократите да прекрати т.нар. голяма коалиция с Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент. Това решение бе отражение основно на растящото недоволство и тревога в самата група относно загубата на ясни позиции по основни въпроси в резултат на продължаващите компромиси с ЕНП. Несъмнено обаче активността на форума и растящият интерес към него дадоха осезаем тласък към скъсване с предходната линия на компромиси.
21 юни 2017
Къде е липсващият сценарий за Европа?
На 21 юни т.г. в една от залите за конференции в белгийската столица се състоя публична дискусия, организирана от Прогресивния форум, на тема „Липсващият сценарий за Европа“. Основни докладчици бяха Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция, Ска Келер, съпредседател на Групата на Зелените в Европейския парламент, Беноа Амон, кандидат на социалистите за президент на Франция през 2017 г. и Джон Кромбез, лидер на социалистическата партия във Фландрия, Белгия.
Дискусията бе открита с приветствени слова от Ева Жоли, член на Групата на Зелените в ЕП, Габриеле Цимер, председател на Групата на обединената левица в ЕП, и Изабел Тома, заместник-председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП. След основните изказвания докладчиците отговориха на въпроси на участниците. Модератор на дискусията бе френският евродепутат-социалист Гийом Балас. На събитието присъстваха близо 600 участници, сред които студенти и младежи, представители на гражданското общество, синдикалисти и евродепутати. Сред гостите на форума бе и президентът на ПЕС Сергей Станишев. Излъчването по интернет събра над 2400 гледания.
Тази първа публична дискусия извън рамките на Европарламента открито демонстрира нарасналото влияние на форума. Посланията на водещите политически фигури от средите на европейската левица, на зелените и еколозите, както и на социалистите, макар и в различна степен, бяха подчинени на разбирането, че е спешно необходимо практическо взаимодействие, за да се изтръгне европейският проект от задушаващата го неолиберална парадигма на остеритет и т.нар. структурни реформи:
Габи Цимер, председател на Групата на левите: „Ако искаме да говорим за нов сценарий за Европа, трябва да започнем със солидарност с гръцкия народ. Трябва да кажем „стига“ на германския финансов министър, на Дайзенблум (председател на Еврогрупата) и на политиката на ограничения, особено към Гърция. Трябва да спрем политиката на ограничения, да прилагаме политика за борба с бедността и неравенствата, за повече работни места и по-добри условия на труд. Важно е да работим заедно – различните политически групи“.
Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция: „За промяна на Европа имаме нужда от всички леви сили. Социалдемократите трябва да преосмислят своята историческа отговорност и да сложат край на неолибералния пакт, на продължаващата безработица и неравенствата. Имаме нужда от действия. Брекзит показва как действат крайният национализъм, десните и популизмът. Днешният ЕС не е привлекателен. Затова трябва да сложим край на тази ера, като си създадем реалистичен план за Европа – близо до гражданите, до основополагащите принципи на солидарност, равенство и демокрация. Това трябва да бъде едно общо начинание“.
Ска Келер, съпредседател на Групата на Зелените: „Проблемът в момента е, че нямаме достатъчно политическо мнозинство – нито в ЕП, в Съвета или в Еврогрупата, за да осъществим промяната, която сме съгласни, че е нужна. Екологичните проблеми са и социални проблеми – бедните хора не могат да си позволят екологично чисти храни, да живеят не незамърсени места или да имат безопасна работа. Защитата на човешките права трябва да бъде и в ЕС, а не само навън. Можем да сме силни само ако сме вътрешно задружни. Това, което можем да направим заедно, е да се обърнем към граждански движения, сдружения, профсъюзи, НПО и да работим заедно с тях за формиране на ново мнозинство“.
Изабел Тома, заместник-председател на Групата на социалистите: „Тази година скъсахме с голямата коалиция с десните и либералите и сега левите вече сме отделно. Отговорите ни в несъгласие с политиката на десните са за предприемане на спешни мерки в три посоки: да се прекъсне Пактът за стабилност, да не се приема гръцкият народ да бъде заложник, да се осъществи икономическа промяна; обществото да се базира на устойчиво производство; да не се допуска Европа да страда от глобализацията и негативните последици за заетостта, да се спре спиралата на социалния дъмпинг.“
Беноа Амон, кандидат на социалистите за президент на Франция през 2017 година: „Можем да говорим за 50 нюанса на политиката на ограничения. Франция в момента отразява модела в ЕС. Социалистите са заместени от неолибералите (във Франция – от Макрон). Проблемът е, че хората виждат загубата на социалните и гражданските си права в националната демокрация като резултат от заместването ѝ с европейска демокрация и оттук те започват да искат да излязат от ЕС.“
Джон Кромбез, президент на белгийската социалистическа партия (Фландрия): „Прогресивните сили трябва да се обединят. Досега не го направихме, но сега трябва да се обединим.“
Заявката за силно обединение за Социална Европа бе високо огласена и активно подкрепена от стотиците участници в дискусията. Но един от тях в заключение запита – и все пак, къде е липсващият сценарий, предложенията ви очертават само най-общо неговата рамка?
Затова предизвикателството оттук нататък е очевидно – обосновката на ясна и изпълнима програма за качествена промяна на Евросъюза – предизвикателство и пред Прогресивния форум, и пред всяка партия от лявото пространство, искрено ангажирана с каузата за Социална Европа! Програма-манифест, с която да се тръгне „отдолу“, от средите на обществото и гражданските сдружения с цел да се насърчи масово движение, способно да придаде необходимата мощ за жизнено необходимата качествена промяна!
