Васил Проданов е член-кор. на БАН, професор, доктор на философските науки. Бил е гл. секретар на Българското философско дружество (1978-1989), директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010). Автор на 21 книги и стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света.
Капитализмът на катастрофите мачка и убива. Пандемията на коронавируса е само едно от неговите външни катастрофални проявления
Като ученик по времето на социализма едно от най-впечатляващите стихотворения, които учихме в училище, бе „Градушка“ на Яворов със знаменитата фраза:
„А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше —
в земята зърно се опече…“
Тогава описваното в стихотворението време на такива бедствия на природата спрямо човека ни изглеждаше много далечно, съществувало някога и завинаги изчезнало; минало, в което са живели нашите баби и дядовци, бащи и майки, но което на нас никога няма да ни се случи.
През последните три десетилетия обаче ударните отряди на самонареклите се „демократи“ реставратори на капитализма ентусиазирано с рев: „Днес е един голям ден за българската демокрация!“ доведоха до катастрофа най-напред селското стопанство и времето на Яворовата „Градушка“ се завърна. Не едно и две наводнения и природни бедствия ни сполетяха през изминалите 30 години.
За да укротят природата, управленските структури на държавния социализъм бяха построили около 3000 язовира. Политическите елити, наложили капитализма, се оказаха алчни и некадърни дори да ги преброят и управляват и това доведе до катастрофа − голям град като Перник остана без вода.
Напоителните системи, построени при социализма, поливаха 67% от обработваемата земя през 1988 г. Създателите на българския неолиберален капитализъм разграбиха и унищожиха всичко това и днес едва 1–2% от обработваемата земя може да бъде напоявана с такива системи.
Катастрофални последици от техните действия виждаме и в останалите сфери на обществото. Капитализмът на бедствията разграби и унищожи няколко хиляди индустриални предприятия, доведе страната до демографски геноцид в мащаби, невиждани в 1300-годишната ни история.
Оказа се обаче, че този капитализъм на бедствията не е само наш, а и на новите „големи началници“ на нашите управляващи в развитите западни държави. Нашите политически елити ни излъгаха, че ще ни превърнат в „нормална държава като тях“, вкарвайки ни всъщност именно в техния глобализиран бедствен капитализъм, маскиран като „демокрация“. При него катастрофите се превърнаха във всекидневие, като се почне от вълната от катастрофични филми, в които трябва да се спасява човечеството и се стигне до реалностите днес, когато милиони хора по света паникьосано се крият по домовете си, страхувайки се от вирусна заплаха, която може да ги убие.
На 9 януари тази година, два месеца преди и у нас да дойде пандемията от короновируса, направих прогноза, че неолибералният капитализъм се тресе от противоречия, от които предстои да излезе по един от следните четири начина както поотделно, така евентуално и като съчетание между тях:
война, разпад на държави, революции, пандемии
Беше започнала нарастваща милитаризация и разпад на международни споразумения, поради което войната изглеждаше близо и неслучайно „Часовникът на апокалипсиса“ на учените от Чикагския университет бе преместен на разстояние само 100 секунди от фаталния 12-ти час – най-близкото разстояние от началото на неговото съществуване през 1947 г.
Започна се обаче с пандемията, която тресе в момента целия свят и променя глобалния порядък. Но тя е само едно от бедствията, в които ни вкара глобалният неолиберален капитализъм и от които той излизаше като цяло досега предимно с локални катастрофи, засягащи отделни социални групи и региони – например при кризата през 2007–2008 г. 9,3 милиона американски домакинства загубиха своите жилища и броят на бездомниците започна да расте с огромна скорост.
Всъщност още в началото на кризата през 2007 г. канадката Наоми Клайн получи световна известност със своята преведена на десетки езици книга „Шоковата доктрина: възходът на капитализма на катастрофите“. В нея се разказва как идеологията и практиката на свободния глобализиран пазар водят до непрекъснати кризи и катастрофи. Нещо повече, кризите и катастрофите стават част от функционирането на този капитализъм. Той създава „шоковите доктрини“, с които американската държава и свързаните с нея глобални структури като МВФ и Световната банка налагат неолибералния капитализъм най-напред в Южна Америка след организирания от тях преврат на Пиночет в Чили, избил хиляди хора, а след това и в останалия свят.
Наоми Клайн разказва за „шоковата терапия“ на Маргарет Тачър, улеснена от Фолклендската война, описва как тя е била приложена в цяла Източна Европа след 1989 г. Въвежда понятието за „катастрофален капиталистически комплекс“, чрез което показва как големите компании печелят от организираните и с тяхна помощ бедствия. Големите петролни компании например хвърлят стотици милиони долари за пропаганда и лобизъм срещу твърденията, че вървят климатични промени и предстои климатична катастрофа.
В условия на засилваща се криза, когато намаляват възможностите за печалба в съществуващи отрасли и сфери на дейност, големият бизнес ускорено се прехвърля да прави печалби във военната промишленост и това води до смъртоносни войни и катастрофи. Катастрофите имат имена като „Шок и ужас“, те унищожават стотици хиляди хора и съсипват държави като Ирак. Избиват още повече живи същества в доведения до разпад и самоунищожение Афганистан.
Ориентирането на бизнеса към печалба чрез този тип катастрофи става не само чрез производство и продажба на оръжие, но и чрез приватизация на войните ‒ около половината от военните действия в чужбина се водят от финансирани от американското правителство и данъкоплатците частни военни компании, заинтересовани това да продължава колкото се може по-дълго. Неслучайно намесата в Афганистан се оказа най-дългата война, водена от американците в тяхната история. Частният бизнес печелеше от нещо, което бе предизвикано от държавата и дадено на бизнеса, за да трупа капитал.
Държавата, обявена от начинателя на този капитализъм Роналд Рейгън, че е „лош стопанин“, се бе оттеглила не само от военната сфера. В самите САЩ оттеглянето на американската държава и заместването ѝ от пазара доведе до катастрофални последствия за националната инфраструктура от мостове, пътища, железопътни мрежи, язовири и училища.
Неолиберализацията доведе до
катастрофа на здравеопазването
В Италия в момента в болниците няма достатъчно легла за инфекциозно болните и на голяма част от тях им е казано просто да си стоят вкъщи, без каквото и да е лечение. Това е така, защото общественото финансиране на италианската здравна система намаля през последните 10 години с 37 милиарда евро. За това време бяха закрити 359 големи болници, а много малки здравни заведения бяха просто изоставени. Няма как да не умират ускорено хора при това положение.
Но да си спомним, че и у нас катастрофата на здравеопазването е не по-малка. Имаме най-неолиберализираното здравеопазване в ЕС, в което най-голяма част от парите за здравеопазване – почти половината – се плащат директно от джоба на пациентите.
Но и при американците не е по-добре. Там здравеопазването е най-скъпото в света и е много по-неефективно, отколкото дори в малката и подложена на жестоки санкции и ограничения социалистическа Куба. А част от представителите на щурмовите отряди, които създадоха нашия неолиберален капитализъм, издигнаха паметник на Роналд Рейгън в София и ходят на „демократични“ молебени пред него. Нали постигнаха мечтата на Рейгън, сътворявайки по негов образ и подобие и нашия капитализъм на катастрофите.
Времето след книгата на Наоми Клайн потвърди написаното в нея. Последваха катастрофалните нападения, избиването на хиляди хора и довеждането до разпад на държави като Либия и Сирия, вкарването на целия Близък изток в хаос, раждането на чудовището „Ислямска държава“, движението на милиони хора, бягащи от катастрофите, организирани от този капитализъм и водещите държави в него.
Светът претърпя тежката криза през 2008 година и сега се тресе от новата икономическа криза, свързана с рухването на фондовите пазари и почти военното положение в резултат на пандемията от коронавирус. Както става във времена на други такива големи кризи, и сега капитализмът на катастрофите въвлича милиони хора във войни, давайки възможност на бизнеса да трупа печалба от тях. Вижда се, че това прави и днес ‒ публикуваният тези дни годишен доклад на Стокхолмския международен институт за мира SIPRI показва нов пореден скок на разходите за въоръжаване и търговията с оръжие през последното десетилетие. В глобален план търговията изобщо отслабва, но търговията с оръжие расте ускорено, носейки със себе си следваща катастрофа. Ядрените споразумения вече не действат. Близо до нашите граници витае и катастрофалният призрак на нова емигрантска катастрофа.
Сега сме отново в етап на поредния шок и нови проявления на капитализма на катастрофите, резултат на глобализирания неолиберален пазар. В САЩ Тръмп готви този шок с предложението за ново намаляване на подоходното облагане, което ще доведе до рухване на американската социална система. Отново, както пише Наоми Клайн в своята книга, едрият капитал и богатите ще спечелят от една мащабна криза, а неравенството ще направи поредния си скок.
Днешната глобална здравна криза се съчетава с много по-остра икономическа криза, отколкото през 2008 г. Нейното начало се прогнозираше много преди коноровируса и независимо от него. Като израз на тази криза през последните години в историята имаме невиждано по мащабите си нарастване на масови протести, бунтове, стачки, както и криза и разпад на системни десни и леви партии. Миналата 2019 г. е била може би годината, в която най-голям брой хора в историята са стачкували и са се бунтували – от „жълтите жилетки“ във Франция до 150 милиона стачкуващи в Индия. Това бе свързано и с невиждано от повече от век нарастване на неравенството, разпад на международни споразумения, безпомощност на международни институции, възход на милитаризацията и нови видове технологични войни.
Сега медицински, икономически, политически, екологически, геополитически кризисни процеси влязоха в синергия и пандемията от коронавируса само ускори и направи много по-катастофични съществуващите тенденции. Американската фондова борса се срина и вече помете всичките 11,5 трилиона долара, които бе спечелила след победата на изборите от Тръмп през 2016 г. В световен мащаб е надминат спадът от времето на икономическата криза от 2007–2008 г., но сега всичко се развива много по-бързо и изглежда и много по-непрогнозируемо. Коронавирусът води до разпад на глобални вериги на доставка, нанася смъртоносни удари както по глобалното производство, така и по глобалната търговия. Очаква се той да доведе до фалит и до безработица десетки пъти повече хора от тези, които ще убие.
Сегашната катастрофа се отличава с това, че се разгръща по-ускорено от всякога, и то в глобални мащаби, както при световна война. Съчетава рухващите фондови пазари, намаляването и на предлагането, и на търсенето, разпада на глобалните стойностни вериги и срива на производството и цените на нефта, самозатварянето в държавите и в къщите с ускорено развиваща се и непрогнозируема глобална пандемия, с бързо променящи се климатични реалности. Милиони хора са заплашени да останат без работа и доходи. Огромно количество дребни компании може да фалират.
Учени пишат писма за „климатичен апокалипсис на насекомите“ в света и твърдят, че 80% от тях вече ги няма и изчезването и на останалите би било фатално и за хората, тъй като на тях се крепят голяма част от екологическите реалности на света. По подобен начин се откриват тесни връзки между новите щамове вируси, индустриалното производство на храни и печалбата на мултинационалните корпорации. Според еволюционния биолог Роб Уолъс можем да очакваме опасни мутирания на короновируса, както е ставало при други глобални пандемии. Първата вълна на т. нар. испански грип през 1918 г. е сравнително слаба инфекция с малка смъртност. След това идват втора и трета вълна, които убиват около 50 милиона души. Още не знаем кога ще започнат по-убийствените втора и трета вълна на короновируса, а неолибералното маркетизиране на здравните системи през последните три десетилетия се превръща в предпоставка за вероятна смърт на не по-малко милиони, отколкото през 1918–1919 г. Капитализмът на катастрофите мачка и убива. Пандемията на короновируса е само едно от неговите външни катастрофални проявления.
