КУБА И ВЕНЕЦУЕЛА – ПОД ДВОЙНИТЕ УДАРИ НА САЩ И COVID-19

0
231

 Къдринка Къдринова е журналист международник. Коментатор в сайта „Барикада“ и отговорен редактор на сайта на СБЖ. Работила е във вестниците „Народна младеж“, „Диалог“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“, била е зам. главен редактор на сп. „Тема“ и редактор международни новини в програма „Хоризонт“ на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на СБЖ и СБП.

 

Тръмп бие по „непослушните“ страни с още санкции и агресии, успоредно с настъплението на коронавируса, за да угоди предизборно на „ястребите“ от Маями. Кубинската и венецуелската здравна система обаче се справят с пандемията далеч
по-добре от американската.


Жестоката пандемия от Covid-19, връхлетяла цялото човечество, отеква с двоен удар по държавите, които са обект на едностранни наказателни мерки и на агресивни действия за „смяна на режима“ от страна на САЩ. Въпреки драматичната обстановка, тези държави продължават да са възпрепятствани от американската блокадна политика да купуват жизненоважни продукти и компоненти за защита на своите народи. Вашингтон не прекратява откровения си геноцид, независимо от настоятелни призиви за спешна отмяна на така наречените санкции, отправени и от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, и от върховния комисар по човешките права към световната организация Мишел Бачелет.

На 25 март т.г. представителите в ООН на 8 „санкционни“ държави – Венецуела, Иран, Китай, Корейската народнодемократична република, Куба, Никарагуа, Русия и Сирия – излязоха с колективно писмо с настоя­ване за вдигане на тези убийствени наказателни мерки. То е адресирано до Антонио Гутериш с копия до Мишел Бачелет и до ръководителя на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейсус.

Писмото вече срещна голяма подкрепа в ООН. Но и към него Вашингтон остана глух. Нещо повече, дори форсира опитите си да задуши „неудобните“ му държави, включително в битката им с коронавируса. Предприе и директни ходове за сваляне на правителства.

Във фокуса отново са Куба, която вече от шест десетилетия е обект на брутална американска блокада, причинила ѝ досега щети за над 920 милиарда долара, както и Венецеула, чиито поражения през последните три години от блокадата на САЩ срещу нея са за над 116 милиарда долара.

Същевременно е забележителен достойният и всеотдаен отговор, който тези две страни дават на тежкото глобално предизвикателство
Covid-19. Безплатните им, достъпни и залагащи на превенцията здравни системи успяват да противостоят на пандемията значително по-ефективно, отколкото много по-богати държави, включително самите Съединени щати, превърнали се в момента в най-сериозно поразената от коронавируса страна.

Специално Куба отново печели възхитата и признателността на света със своите медицински бригади, изпратени да помагат в борбата с Covid-19
из десетки държави, включително и в Италия. Парадоксално, но факт – дори тази солидарно протегната ръка за помощ на кубинските медици бе превърната в мишена за цинични нападки от САЩ…

От Острова на свободата –
със солидарност и стоицизъм

На 2 април т. г. кубинският президент Мигел Диас-Канел за пореден път остро осъди „криминалната блокада“ на големия северен съсед, който в този случай спря самолет с помощни средства за борба с Covid-19, изпратен за Острова на свободата от китайския предприемач и основател на гиганта „Алибаба“ Джак Ма.

А десетина дни по-късно бе съобщено, че два от доставчиците за Куба на белодробни вентилатори – апарати, необходими за лечение на болните от Covid-19 – са закупени от нов американски собственик и съответно продукцията им попада под забрана да бъде изнасяна за Острова на свободата…

И това са само два от многобройните примери за преки удари по човешките права на кубинския народ, нанасяни от американската политика, особено ожесточила се след идването на власт в Белия дом на сегашния президент Доналд Тръмп. Само между април 2018 г. и март 2019 г. Куба е претърпяла щети вследствие на тези действия на стойност над 4 милиарда долара, а конкретно кубинското здравеопазване, възпрепятствано от достъп до важни технологии, реактиви, суровини, оборудване – на стойност над 104 милиона долара. За следващя период – от април 2019 г. до март 2020 г., тези щети за здравеопазването в Куба възлизат вече на над 160 милиона долара.

Дори и на този фон известната с високите си постижения здравна система в страната – безплатна и обхващаща всички кубински граждани, показва своята ефективност. Разпространението на коронавируса, попаднал на Острова с италиански турист, се контролира строго чрез изолиране и наблюдение на всички рискови групи и контактували с доказани случаи лица, както и чрез систематично извършване на тестове. Много от консумативите и санитарните материали идват като дарения от Китай и Русия.

Към 12 април в Куба са регистрирани 669 души, дали позитивен резултат за Covid-19, и 16 починали. В ежедневните сводки на кубинското Министерство на здравеопазването се дава подробна информация за разпределението на случаите по провинции, колко от тях са дали симптоматика, колко са изолирани по домовете си, колко са приети в болници, какви препарати се прилагат за лечение.

Куба е известна не само с отличните си лекари, но и с големите си пос­тижения във фармацевтиката. Специално при третирането на болни от Covid-19 още при пламването на огнището в китайския град Ухан много добри резултатие е показал кубинският имуностимулиращ препарат Interferon ALFA 2b, прилаган на Острова още от 1986 г. Негов изобретател е кубинският учен Луис Ерера, който, впрочем, сега работи във Венецуе­ла заедно с широк екип от кубински специалисти.

Ето какво споделя кубинската посланичка у нас Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан за международните мисии на кубинските медицински бригади, пристигнали в  средата на март и в силно ударената от коронавируса северноиталианска област Ломбардия:

„От 1 януари 1959 г., когато побеждава революцията ни, до миналата година у нас са обучени 376 608 медици, като 171 362 от тях са лекари. Имаме достатъчно кадри, за да осигурим качествено здравеопазване за нашия народ, а и да помагаме на други народи.

Първата кубинска медицинска бригада заминава още през 1963 г. в Алжир. Друга такава бригада помага за преодоляване на последствията от земетресението в Чили през 1969 г. Така започваме. До днес в различни подобни мисии из 164 държави по света са работили общо над 420 000 кубински медици.

В момента имаме медицински бригади в 37 страни. В онези от тях, където е локализиран коронавирус, нашите медици полагат усилия и в битката с него.

В седмицата между 20 и 27 март наши медицински бригади пристигнаха не само в Ломбардия, но и в Суринам, Ямайка, Никарагуа. Във Венецуела пък, където наши лекари работят отдавна, изпратихме и група медицински учени и специалисти от световна класа, които да подпомогнат и там борбата с Covid-19. А от 22 март в Ломбардия е наш контингент от 52-ма медици с широкоспектърен профил.

Имаме богат опит в борбата и с други епидемии – с ебола в Западна Африка, с холера в Хаити. Помагали сме и при много природни бедствия. Нашите хора винаги са там, където е най-трудно, и не отказват помощ на никого.

Искам да отбележа също, че Куба е дала медицинско образвание и на 35 613 души от 138 страни.

И е особено възмутително как на този фон Съединените щати форсират пропагандна кампания, опитвайки се да злепоставят нашите медици и нашата държава, за да откажат други страни да приемат нашата помощ. Даже не знам как да се определи такова поведение на фона на световната криза с коронавируса…  Със сигурност то няма нищо общо с хуманизма.“

Куба спечели много адмирации и с хуманния си жест към британския круизен кораб „MS Braemar“ с петима болни от Covid-19 на борда му и с още над 40 изолирани поради съмнения. На кораба беше отказано влизането в редица карибски страни и само Островът на свободата го прие, осигури съответни грижи за болните и прехвърляне на здравите с чартърни полети до Великобритания. Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан споделя подробности и за този случай:

„Бяхме обсипани с въпроси как така не сме се притеснили за сигурността на нашите собствени граждани, приемайки този кораб. Ние обаче, освен че следваме хуманни принципи, според които не можем да оставим хора в беда, също така разполагаме и с добре организирана гражданска отбрана и системи за сигурност. Те ни дадоха вазможност безпроблемно и безрисково да проведем прехвърлянето на пътниците от кораба от пристанището Мариел, където той акостира, директно до самолетите им на международното летище „Хосе Марти“ в Хавана. Благодарността и емоцията на тези хора към Куба беше огромна.

Страхът никого не може да спаси. Важна е дисциплината, добрата организация, ясното съзнание за ситуацията и отговорността. Само така можем да надвием пандемията. А към благодарните ни пасажери от круизния кораб отправяме посланието те също в отговор да надигат глас, където могат, за отмяна на безчовечната блокада срещу Куба.

По едно време се чуваха мнения, че коронавирусът бил на богатите, защото само те можели да си позволят пътувания. Но сега вече се заразяват всички – и богати, и бедни. Най-много ще страдат отново най-слабите и онеправданите. Богатите пак си купуват по-добро лечение, по-ефикасни лекарства. Планетата е болна – икономическият ред в света е болен, акумулира мизерия. Само солидарността може да ни спаси.“

Предизборна обсесия
на Тръмп срещу Мадуро

Венецуела е другата латиноамериканска страна, която продължава да обсебва най-тъмните агресивни помисли на администрацията на Доналд Тръмп, устремена и там към „смяна на режима“. Тази политика е в пълен синхрон с щенията на най-големите „ястреби“ сред кубинската и венецуелската емиграция в Маями, които имат мощно лоби в Конгреса, а и във финансовите среди на САЩ. Подкрепата им е безценна за Тръмп в наближаващата президентска кампания тази есен – особено на фона на ширещата се в Щатите трагична панорама с Covid-19, сериозно ерозираща шансовете за преизбиране на сегашния обитател на Белия дом. Допълнителен „стимул“ очевидно е и завистта, че неспирно атакуваната Венецуела се справя многократно по-добре с предизвикателството на коронавируса.

Такива са предположенията на Каракас за причините за забележимото засилване на американските нападки напоследък, включващи опит за преврат от колумбийска територия с американски съветници, безпрецедентни обвинения в „наркотероризъм“ срещу венецуелското ръководство, заплахи, че военни кораби на САЩ ще прихващат венецуелски съдове в Карибско море и т.н. Струва си да се припомни хронологията на тази поредна ескалация.

На 23 март в гранична зона на колумбийска територия – там, където обикновено минават черните пътища на наркотрафика – общински колумбийски полицаи спират и задържат камионетка, която се оказва, че превозва цял арсенал от оръжие. Патрулът е дежурял там само заради коронавируса, за да не се нарушава затворената заради пандемията граница. В обичайни условия в зоната няма никаква полиция и затова наркобандите се чувстват пълни господри.

Шофьорът на камионетката дава подробни показания от кого е получил оръжието, къде е трябвало да го закара, на кого да го предаде и с каква цел. Става ясно, че оръжието е за военни операции на венецуелска територия. Подробностите около всичко това се разгласяват от колумбийските медии на 24 март. Навсякъде се посочва, че колумбийските власти нямали нищо общо с оръжейната пратка и също били изненадани.

На 25 март венецуелският министър на информацията Хорхе Родригес дава подробна пресконференция в Каракас, на която предоставя
разузнавателни данни за три лагера на колумбийска територия, където с цел престъпни действия срещу законната власт във Венецуела тренират военизирани групировки, напътствани от американски военни съветници. И подканва Богота – ако наистина нищо не знаете, ето, даваме ви информация! Хайде, действайте, спрете ги!

Разкритията са доста парливи. И последвалата на 26 март шумна контраатака на САЩ е трудно да се разчете като нещо друго, освен като спешен маньовър за отклоняване на вниманието по традиционната рецепта „Крадецът вика дръжте крадеца!“

На въпросния 26 март  Правосъдният департамент на САЩ в лицето на главния прокурор Уилям Бар отправя бомбастични обвинения в „наркотероризъм“, корупция и трафик на оръжие срещу венецуелския президент Николас Мадуро и още 13 венецуелски дейци. Освен Мадуро са нарочени още председателят на Конституционния съд Маикел Морено, военният министър Падрино Лопес, председателят на Националното конституционно събрание Диосдадо Кабейо, вицепрезидентът по икономиката Тарек Ел Аисами и т.н.

Наред с действащи или бивши висши държавни служители, лоялни към управлението в Каракас, сред обвинените има и лица, полагащи усилия за сваляне на настоящата венецуелска власт. Такива са например бившият генерал от венецуелската армия Кливер Алкала и бившият шеф на военното разузнаване Уго Карвахал, намиращи се в момента в чужбина.

Според американските обвинения съидейниците Мадуро и Кабейо плюс противниците им Алкала и Карвахал всъщност действали заедно като „Картел Солес“. Уилям Бар заявява, че въпросният „картел“ е заговорничил с партизанската групировка ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) с цел „да се залеят Съединените щати с кокаин, за да се навреди на здравето и на благополучието на нашата нация“.

Досущ като в холивудски уестърн, Правосъдният департамент на САЩ обявава 15 милиона долара награда за информация, спомагаща за залавянето или проследяването на Мадуро, и по още 10 милиона долара за същото относно Диосдадо Кабейо, Тарек Ел Аисими, Кливер Алкала и Уго Карвахал.

„Тръмп действа като надменен каубой расист от ХIХ век и се разпорежда силово в международните отношения.“ Така реагира президентът на Венецуела Николас Мадуро на абсурдните обвинения от Вашингтон. Той се възмущава: „Ще ни обвиняват в тероризъм терористите на света – онези, които бомбардират народите?! Ако съм се занимавал с нещо, то това е било именно да се боря с мафиите. Животът ми е бил посветен на политическата и социалната борба.“

Президентът напомни приноса на Венецуела за сключване на мирното споразумение тъкмо с ФАРК в Колумбия през 2016 г., както и за залавянето от венецуелските сили за сигурност на 120 наркобосове тъкмо с усилията на двама от обвиняваните сега от САЩ венецуелски бивши вътрешни министри.

Интересно е включването в американската фантасмагория за висш венецуелски „наркотероризъм“ на споменатите противници на Мадуро – Карвахал и Алкала. Явно целта е не само да се нарисува някаква мащабна мрежа с разнопосочни участници, но и да се даде знак на самите Карвалах и Алкала, че босовете им в САЩ са в течение на всичките им престъпни гешефти и те са длъжни да изиграят безропотно ролите си на жертвени агнета.

„Сценаристите на уестърна обаче явно не са очаквали, че вместо да се уплаши и свие в миша дупка, Алкала ще реши да контаатакува, като излезе „на светло“ в колумбийска медия, разкаже подробности за подготвяния преврат във Венецуела и дори размаха негов договор, подписан с Хуан Гуайдо по въпроса. Явно Алкала е изчислил, че така по-добре ще се защити от вдигналите му мерника поръчтели на конспрации от САЩ. Той дава това свое разобличаващо интервю пред колумбийското Radio W на същия 26 март, малко след разгласяването на абсурдните обвинения на Правосъдния департамент на САЩ.“ Тези подробности разказа Н. Пр. Ориета Капони, доскорошна посланичка на Венецуела в България. (Венецуелското посолство у нас бе закрито на 31 декември 2019 г., но докато приключат административните формалности по процедурата, беше обявена пандемията от Covid-19, бяха затворени граници и спрени полети – например, кацанията от Европа във Венецуела – и Н. Пр. Ориета Капони, чийто посланически ранг остава в сила, засега все още е в София).

В споменатото от посланичката интервю Алкала, който живее в колумбийския град Баранкия, разказва подробно, че пратката със заловеното на 23 март оръжие е координирана от него и че тя наистина е предназначена за въоръжаване на групи, имащи за цел да свалят Мадуро от власт чрез преврат. Алкала обяснява още, че има дори сключен договор със самообявилия се за „временен президент“ опозиционер Гуайдо за доставката на това оръжие. Няколко пъти повтаря, че от никого не се крие, че се намира в къщата си в Баранкия и че държи в ръцете си въпросния договор с
Гуайдо. Според него очевидно това е достатъчно доказателство, че той няма как да участва в никакви съвместни действия с Мадуро, а е от противниковия отбор. И че САЩ са се объркали спрямо него.

Веднага след изявленията му прокуратурата във Венецуела подхваща разследване срещу Гуайдо.

А откровената намеса на САЩ във вътрешните венецуелски работи продължава с оповестен лично от американския държавен секретар Майк Помпео план за създаване на временен Държавен съвет на Венецуела без участието нито на Мадуро, нито на Гуайдо, който да подготви провеждането на президентски избори в края на 2020 г. – недопустима нито за конституцията, нито за суверенитета на страната инициатива, възмутено отхвърлена от Каракас. Впрочем, между венецуелските власти и част от опозицията отдавна се води конструктивен национален диалог и именно той е форматът, в който биха могли да се търсят решения за вътрешнополитическите спорове.

Ескалацията обаче продължава. В края на март се разиграва инцидент с уж туристически кораб със 160 души на борда във венецуелски териториални води, насочен за проверка към близък остров от венецуелски военен катер на бреговата охрана. Преди да бъде достигнат островът, туристическият кораб прави рязка маневра, извършва таран на военния съд, който е много по-малък, и го потапя, оставяйки екипажа му на произвола на съдбата. По-късно корабът нападател се укрива в Кюрасао. Венецуелските власти подозират, че на него са пътували наемници, насочвали се към дебаркиране на венецуелския бряг и към въоръжени действия срещу властта в страната.

Веднага след инцидента САЩ обявяват, че военни кораби на тяхното Южно командване вече ще патрулират в Карибско море, прехващайки венецуелски „наркокораби“. Което, естествено, в Каракас е прието като стъпка към открит военен сблъсък и е осъдено категорично.

На фона на тези събития Мадуро отправя в рамките на няколко дни две последователни послания – към народите на света и към народа на САЩ. В тях уверява, че Венецуела иска мир, че незабавно трябва да бъде вдигната задушаващата я американска финансово-икономическа блокада, че светът се нуждае не от войни, а от солидарност и взаимопомощ в условията на удрящата по всички ни пандемия от коронавирус.

Венецуела, както и също санкционният Иран, още в средата на март поискаха по 5 милиарда долара заеми от МВФ, чиято ръководителка Кристалина Георгиева беше обявила, че институцията ѝ е готова да отпуска по толкова на развиващи се икономики с цел противопоставянето им срещу Covid-19. И двете страни все още нямат никакъв официален отговор…

В отговор на въпрос, как се развива ситуацията с пандемията във Венецуела, Н. Пр. Ориета Капони разказва:

„Както и всички държави и народи по света, ние също сме много притеснени от настъплението на този унищожителен вирус, в чийто натурален произход лично аз никак не съм убедена. В борбата с него нашите власти залагат на превенцията. Разчитаме и на всеотдайната помощ на кубинските лекари, които работят у нас от години. Сега те са подсилени с нова група от още 130 медици, както и от още кубински специалисти на високо научно ниво, специално пристигнали у нас. Сред тях е и Луис Ерера, създателят на имуностимулиращия препарат Interferon Alfa 2b, който е дал много добри резултати при лечение на пациенти в китайския град Ухан.

Освен че е обявена пълна гражданска социална изолация, тоест, хората масово си стоят по домовете, за да се избягва заразяване, медиците провеждат също тестове и превантивен контрол сред семействата. Отиват при тях на крака, не ги викат по клиники и медицински центрове, за да няма струпване на хора. Проследява се внимателно и състоянието на всички застрашени групи, на хората с хронични заболявания. В това отношение се възползваме от съществуващата у нас система „Лична карта на родината“, която обхваща около 13 милиона от общо 30-милионното население на страната ни. В тази система са вписани всички индивидуални данни за съответното лице, включително и здравният му статус, за да може според тези лични характеристи да се отделят и съответните социални бонуси. В момента на уеб-сайта на тази система е качен и въпросник, улесняващ гражданите сами да се ориентират дали имат, или не симптоми за заразяване с коронавирус или с грип. Оттам могат веднага да сигнализрат и да потърсят медицинска помощ.

Благодарни сме на Китай, който ни изпрати тестове и предпазна екипировка за медицинския персонал. Получаваме важна помощ и от Русия. За Куба вече споменах. Без тези приятелски държави и народи щеше да ни е много трудно.

Трябва да кажа, че на този етап Венецуела се справя доста успешно с предизвикателството на Covid-19 и има значително по-малко заразени, отколкото в съседните страни. Към 12 април 181 души са с положителен резултат на тестовете и деветима са починали.

Подготвяме се и за по-тежка ситуация, ако възникне. 46 национални болници имат готовност да приемат болни, а освен това са на линия и 4800 легла в нашите центрове за интегрална диагностика.

Няма да оставим нито един човек без медицинска грижа. Смятам, че дори в условията на жестока американска блокада ние показваме много повече отговорност и хуманизъм, отколкото самите Съединени щати, където, както всички знаем, милиони граждани изобщо са лишени от здравни застраховки. А показателите за заразените и жертвите на Covid-19 там ежедневно нарастват застрашаващо…“

Разговаряхме с Н. Пр. Ориета Капони и за прехраната на венецуелците, която в последните години редовно е във фокуса на информационното внимание към страната, и ето отговора ѝ:

„Храна има, през последната година зареждането е редовно и пълно. Но има и спекула, има и хиперинфлация, подклаждана отвън, така че цените на така наречения свободен пазар не са по джоба на всеки.

Мисля обаче, че с тези явления в момента се сблъскват вече всички страни – как за броени дни скочиха до небесата цените на маските или на дезинфекционните гелове по аптеките. Това не е вина на правителствата. Търговците навсякъде искат да печелят дори от нещастията. Така че, надявам се, сега светът по-добре разбира в какви условия ни се налага да оцеляваме от години… Мога само да добавя, че у нас полицията упражнява контрол над спекулата – и това не е репресия, както някои се опитват да го представят, а опазване на правата на гражданите за достъп до стоки.

Нашата система КЛАП (Комитети за прехрана и разпределение) осигурява на всички работещи доставката на пакети с основни хранителни продукти на символични цени. Те пристигат направо до домовете на хората. Така че гладуващи няма. Твърдя го най-отговорно – в Каракас живее и работи синът ми, така че знам от него как се справя. Не е лесно, защото блокадата удря по всички ни – ето, дори посолството в София се наложи да затворим по икономически причини. Но не се предаваме. Ще продължаваме да се борим за премахване на американската блокада, която поначало е престъпна, а в условията на сегашната пандемия е и буквално убийствена.“

На въпрос колко според нея може да продължи кризата с коронавируса, Н. Пр. Ориета Капони отговори:

„Трудно е да се прогнозира. Но аз не вярвам, че такъв тежък проблем като битката с Covid-19 може да се решава поотделно от всяка страна. Нужни са ни общи и координирани усилия, за да се справим с тази заплаха за всички ни. Виждаме, че сега и цялата световна икономика е в срив. Обществата навсякъде преживяват голям социален удар. Истинска световна катастрофа, както определи положението и президентът Мадуро.

Не мога да се оплаквам от лични несгоди на този фон, макар че стоя сега тук във висящо положение, а сърцето ме боли и за сина ми в Каракас, и за дъщеря ми, която е с мъжа си в Барселона, зет ми работи там. Най-много ми липсва внучето… Всички са затворени по домовете си, спазват изолацията.

Аз поддържам и връзка с мои роднини в Италия, тъй като съм от италиански произход. Много съм разтревожена и за тях, като виждам какво е положението там. Удивена съм от егоистичната реакция на Европейския съюз и към Италия, и към Испания, които бяха ударени толкова тежко. В същото време виждаме, че в Италия пристигнаха помощи от Китай и Русия, кубински лекари също отидоха да помагат. Само в солидарността е спасението от ужаса с коронавируса. Дано положение­то се подобри по-бързо за целия свят.“

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук