До членовете на ЦК на БКП
Към Вас се обръщат група членове на БКП ‒ демократи, разтревожени от насоките на развитието на социализма в нашата страна.
С борбата за социализъм хората отдавна свързват своите надежди и мечти за освобождаването на труда и на човечеството от икономическо и политическо потисничество и несигурност, за достоен и справедлив човешки живот.
Така ли е сега у нас?
На село кооперативните стопанства бързо се превръщат в своеобразни държавни организации с всички недостатъци на държавните индустриални предприятия. Селяните се подлагат също на експроприация.
Израждат се занаятчийските и потребителските кооперации, които са самодейни организации, а също се превръщат в държавни и подчинени на държавата.
В такава обстановка висшата държавна и партийна бюрокрация неизбежно става фактически единствен и пълновластен разпоредител с всички средства за производство, техен реален собственик. Тоталната държавна експроприация изисква и тотално, централизирано ръководство и планиране с присъщата си дебалансираност. Тази оценка не се променя от принудителните опити в последно време за прехвърляне на част от управленските функции на народното стопанство върху местните органи.
При такъв модел на бюрократичен държавен социализъм мотивите за ефективен труд силно падат. Остава голата и безсилна административна принуда.
Очакваните предимства на социализма в развитието на производителните сили, на благоденствието на народа не могат да се проявят и реализират.
Изправено пред невъзможността да се използват специфични социалистически фактори за напредък, партийното ръководство започна да залага на авантюризма, на уж възможното скокообразно излизане от задънената улица. Тодор Живков декретира с нищо необосновани свръхвисоки задачи 3а бързо неколкократно увеличаване на промишленото и земеделското производство, обещавайки още утре благосъстояние.
Неправилно се форсира кооперирането в планинските и полупланинските райони, което вместо до подобрение ще доведе до по-нататъшно влошаване на положението в селското стопанство. Двегодишният опит вече потвърди фалита и на скока, и на ускореното коопериране в балканските райони. Но Тодор Живков не се отказва от поетия път, което говори, че повежда ЦК на БКП по опасни и безотговорни авантюри при уреждане съдбините на нацията и социализма.
В страната и партията назряват условия за необратими деформации и трайни икономически затруднения. Натрупаха се достатъчно доказателства, че социализмът се изражда в своята карикатура.
Нашето поколение може да стане виновникът за погубване надеждите на нашия народ и на милиони хора по целия свят за социализма като хуманна и демократична алтернатива на капитализма. Страх е сковал страната и партията. Стават доминиращи двуличието и двойственият живот на хората. Деградира и се дехуманизира моралът в нашите отношения.
Нищо в историята не е фатално предопределено, в това число нито победата на социализма, нито неговата гибел. Какво ще правим ние: ще станем ли гробокопачи на най-великия идеал на човечеството или ще вземем в ръцете си грижата за неговото прочистване и възраждане. Вие, ние, всички трябва да изберем!
Ние се надяваме и вярваме, че в Централния комитет има достатъчно смели и честни хора, които ще разберат нашата тревога и ще се обединят, за да тръгнем по спасителния път на обновлението, докато все още не е погубено всичко. Обсъдете критично дейността на такива дейци като Тодор Живков, В. Червенков, М. Григоров, Б. Велчев, Г. Цанков и други виновници за създалото се тежко положение в страната и партията.
Във вашите усилия вие ще имате подкрепата на всички добри хора у нас. Те са огромното мнозинство на комунистите и народа.
Вашето бездействие днес ще се превърне утре в историческо предателство към всичко скъпо, което имате, което имаме, в което всички ние вярваме.
София, 1 юни 1960 г.
Подписали:
Н. Куфарджиев
В. Дашин
Г. Милев
Хр. Проданов
И. Гатев
Ив. Дионисиев
