Роза Люксембург
Общият резултат от борбата между капитализма и простото стоково стопанство се състои в следното: поставяйки стоковото стопанство на мястото на натуралното, капиталът сам се поставя на мястото на простото стоково стопанство. Следователно, ако капитализмът живее чрез некапиталистически формации, то той, казано по-точно, живее чрез разоряването на тези формации, и ако за натрупването му е безусловно необходима некапиталистическата среда, то тя му е нужна като хранителна почва; за сметка на изсмукването на нейните сокове се осъществява натрупването. В исторически план натрупването на капитала е процес на обмен на вещества между капиталистическите и докапиталистическите начини на производство. Без докапиталистическите начини на производство натрупването не може да се осъществи. Самото натрупване, от тази гледна точка, се състои в разлагането и асимилирането на тези начини на производство. Затова натрупването на капитал без некапиталистически формации е също толкова невъзможно, както е невъзможно по-нататъшното съществуване на последните едновременно с капиталистическото натрупване. Само в непрекъснато нарастващото разрушаване на некапиталистическите формации се съдържат условията за натрупване на капитала.
И така това, което Маркс е приел като предпоставка на неговата схема на натрупване, съответства само на обективната историческа тенденция на процеса на натрупване и на нейния теоретичен краен резултат. Процесът на натрупване има тенденцията да поставя навсякъде на мястото на натуралното стопанство простото стоково стопанство, а на мястото на последното ‒ капиталистическото стопанство: той се стреми да се реализира във всички страни и отрасли абсолютното господство на капиталистическото производство като единствен и изключителен начин на производство.
Но тук започва безизходицата. Щом е постигнат крайният резултат, което, обаче, е теоретична конструкция, натрупването става невъзможно: реализацията и капитализацията на принадената стойност се превръщат в неразрешима задача. Схемата на Маркс за разширеното възпроизводство в момента на нейното съпоставяне с действителността означава изход, историческа граница на процеса на натрупване и, следователно, край на капиталистатическото производство. Невъзможността за натрупване означава от капиталистическа гледна точка невъзможност за по-нататъшно развитие на производителните сили и, следователно, обективна историческа необходимост за гибел на капитализма. Оттук произтича пълното с противоречия движение на последната империалистическа фаза на капитала като заключителен период на неговия исторически път.
И така, схемата на Маркс за разширеното възпроизводство не съответства на условията на натрупване в хода на неговото развитие: то не може да се осъществява при наличието на определени взаимоотношения и зависимости, съществуващи между двете крупни подразделения на общественото производство (между средствата за производство и средствата за съществуване) по начина, формулиран в схемата. Натрупването представлява не само вътрешно отношение между отраслите на капиталистическото стопанство: то е преди всичко отношение между капитала и некапиталистическата среда; в тази среда всеки от двата крупни отрасъла на производството може частично да провежда процеса на натрупване самостоятелно, независимо един от друг, при което движенията на двата отрасъла на всяка стъпка се кръстосват и се поглъщат един друг. Произтичащите оттук объркани отношения, различията в темповете и насоките на натрупване в двете подразделения, на техните веществени отношения и отношения на стойността с некапиталистическите форми на производство не се поддават на точни схематични изразявания. Схемата на натрупване на Маркс е само теоретичен израз на онзи момент, когато господството на капитала достига своя краен предел. В този смисъл тя се явява същата научна фикция, както неговата схема на простото възпроизводство, която дава теоретична формулировка на началната точка на капиталистическото производство. Но между тези две фикции е затворено точното познание за натрупването на капитала и за неговите закони.
