Мария Пиргова е професор по сравнителна политология и политически анализи, преподавател в Софийския университет. Доктор по политология с дисертация на тема „За политологичния подход към профсъюзите“ (1990). Автор на книгите: Националният интерес в българската политика. С., 2009; Българският парламентаризъм в условията на глобалния преход. С., 2010; Основи на политологията. С., 2014.
(ЕДИН ВЪЗМОЖЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ОТГОВОР ДНЕС)
Със сигурност може да се каже, че на изборите на 4 април 2021 г. българските избиратели отбелязаха историческа победа над системата на управление на партия ГЕРБ начело с министър-председателя Бойко Борисов. Резултатите: ГЕРБ-СДС – 26%, „Има такъв народ“ – 17%, БСП – 15%, ДПС – 10,5%, ДБ – 10%, ГЕРБ-СДС спечели тези избори, но загуби възможността да управлява. Българските граждани гласуваха повече доверие на анти-ГЕРБ партиите и заявиха, че Борисов и ГЕРБ трябва да останат извън властта. Българите в чужбина и младите хора в България гласуваха приоритетно за партията на Слави Трифонов. Те поискаха повече държава, която видяха повече в песните от национално-освободителното движение от ХIХ век, отколкото в програмите на партиите. Точно тези песни описват съвременното състояние на липсата на държавност, суверенитет и вяра в бъдещето, което младите емоционално искат да променят. Затова и новата политическа ситуация е заредена повече с шумни емоции, отколкото с разум.
Защо отстраняването на ГЕРБ е исторически акт?
Защото управлението на ГЕРБ беше цивилизационно отклонение за България през ХХI век. ГЕРБ потъпка много от трудните завоевания на българите след свалянето на режима на Тодор Живков. За 10 години бяха унищожени основни демократични стремежи, макар и осъществени преди това в неголяма степен в политиката на България. Потъпкани бяха демократични принципи като разделението на властите, свободата на медиите, ролята на опозицията, честността на изборите, контролът на законодателната власт над изпълнителната, независимостта на съдебната власт, колкото беше останала. Унищожени бяха норми на социалната държава като конституционен модел на България. Прокуратурата стана придатък на корпоративни и политически интереси, корупцията се развихри в невиждани мащаби. Могат да се посочат и други черти на властта през трите правителства на Б. Борисов, които отдалечиха страната от нейните партньори в ЕС ‒ сриването на международния авторитет на България и заемането на последното място в ЕС по стандарт на живот и първото място по ниска продължителност на живота и смъртност в ковид-кризата. Равносметката от властта на ГЕРБ тепърва ще се прави, сега е важно да се постави като обществена задача преодоляването на наследството на Б. Борисов на всички нива на властта в държавата и обществото.
Каква България поискаха гражданите с вота си на изборите?
Важно е да се отбележи, че половината, имащи право на глас, не излязоха да гласуват. Въпреки това, предвид и пандемичната обстановка, политически активните граждани формираха една немалка избирателна активност от 50,6%. Това дава основание за извода, че избирателите потвърдиха исканията от протестите през лятото на 2020 година. Даде се път на протестиращите и подкрепилите ги политически сили, а тези, които не заеха твърда позиция в подкрепа на протеста, бяха наказани заедно с управляващите.
Новите парламентарни партии декларират програми за нова избирателна система, която да отстрани случайните хора в политиката, участие на българите от чужбина в изборите, смяна на съдебната система, изкореняване на корупцията, електронно управление и прозрачност на държавните поръчки, преразглеждане на концесиите и договорите от времето на ГЕРБ, свобода и подкрепа от държавата на малкия и средния бизнес, реформа в здравеопазването и много други. Всички тези програмни намерения са заявени на фона на течащата здравна криза и заплахата тя да прерасне в икономическа и политическа криза. Това прави задачите на новите политици в парламента изключително трудни.
Въпросът е към кого са отправени тези искания и какъв е капацитетът на новите политически сили в парламента за провеждане на желаните реформи.
Веднага може да се отбележат крайно непропорционалните искания на гражданите към възможностите на новите политици. Партията „Има такъв народ“ е натоварена с най-много очаквания от радикални млади хора, които често считат желаното за възможно. Отговорността на Слави Трифонов е много по-голяма от реалната възможност на един артистичен екип да се справи с тежки политически задачи. Тежестта на партията на Трифонов е в шоубизнеса и е далеч от политиката. Неговите интелектуалци трудно комуникират с масовите нагласи, още по-малко познават бюрокрацията, тежката държавна машина и още по-сложните международни отношения, в които е вписана България.
Либералите от коалицията на „Демократична България“ имат някакъв политически опит, но той в голямата си част е негативен. Той е поредица от политически грешки, самонадеяност и упорит догматизъм, които биха пречили на коалиционната култура на „градското дясно“. Под съмнение са и държавническите умения на лидерите му.
Третата нова политическа сила „Изправи се. Мутри вън!“ притежава хора с опит. Но тя се зареди с радикализъм и ще изпита невъзможността да оправдае името си. Добре е да си подготвен със законодателна програма, която включва най-болните законодателни проблеми – изборите, концесиите, ревизията на бившето управление и търсенето на отговорност. Но една законодателна програма нищо не струва, ако не е съобразена с ресурсите, които имаш за реализацията ѝ.
Разминаването на исканията на гражданите с възможностите на новите парламентарни партии създават силни дисбаланси в политиката. Създават се ниши, които опитни играчи, макар и компрометирани, искат да заемат. Пример за това са ДПС със или без Делян Пеевски и БНО с Васил Божков. А гражданите са уморени от многогодишните обещания и откровени лъжи на политиците, от ужасната тежест на пандемията от COVID-19 и несигурното бъдеще. Възможно е да се появят идеи за нов радикализъм в различни посоки – от национализъм до либерализъм и патриотичен консерватизъм. Част от тях са на въоръжение в ГЕРБ, патриотите от ВМРО и НФСБ и отчасти в настоящата БСП.
Експертно правителство на трите политически сили на промяната с подкрепата на БСП или ДПС, или нови избори?
От политическите резултати на изборите и досега обявените позиции на парламентарните партии следват двете очертани по-горе възможности. Първата е за експертен кабинет на промяната с ограничени програмни цели и определен тайминг, втората ‒ нови избори. Създаването на експертно правителство минава през компромис на новите парламентарни партии с БСП или ДПС. И трите стари партии обявиха, че са готови на такава стъпка, тя устройва К. Нинова и А. Доган. Но близостта на интересите на старите партии, обвързани във времето с бизнеси и непублични връзки, винаги ще буди подозрения за заиграване с ГЕРБ и обща игра срещу новите.
Ще загубят ли доверието на електоратите си новите партии, ако пренебрегнат обещанията си? В голяма степен – да. За съжаление БСП, която е опозиционна партия и е естествено да взаимодейства със силите на анти-статуквото, не успя да убеди голямата част от гражданите, че тя е за радикална смяна на модела на ГЕРБ, още по-малко, че тя е алтернативата на ГЕРБ. Доверие липсва и е вероятно „Има такъв народ“ и присъдружните му партии да се откажат от подкрепа на БСП и да стигнат до варианта за нови избори. А „избори веднага“ обслужва най-вече Б. Борисов, който с всички сили ще работи за това. Възможно е и формирането на правителство с подкрепата на БСП, но то може да се окаже кратковременно, подложено на интригите на Борисов.
Новите избори минават през служебно правителство и тримесечна власт на президента. Румен Радев се изяви като най-последователен опозиционер на ГЕРБ и Б. Борисов. Той би трябвало да е готов с предложение за силен служебен кабинет. Президентският кабинет трябва да съобрази действията си с новите парламентарни сили, така че техният изборен резултат действително да нарасне до възможност за съставяне на кабинет. За това се искат много политически умения и от двете страни, които до този момент не са се проявили и е съмнително дали са налични. В бъдещата си политика БСП не трябва да остане изолирана от действията на президента, най-малкото, защото става дума за социален президент и ляв вицепрезидент. Доктрината за ненамеса в работата на президента е ненужна и вредна за лявото. БСП издигна президента и докато Р. Радев е президент, политиките трябва да са съгласувани. Останалото е политическа загуба.
Дейността на 45-ото Народно събрание императивно трябва да започне с гласуване на най-належащите закони за преодоляване на модела „Борисов“ и да подобри избирателния закон. Това са необходимите предпоставки и за успех на правителство на промяната, както и на едно последващо служебно правителство. Това означава да се избере правителство с мандат на една от анти-ГЕРБ партиите по строго определен дневен ред. Вариантът избори веднага не е добър. От него следва сериозната заплаха за българската перспектива – връщането на власт на Борисов. Това е възможно, защото обществото ще се разочарова от забавените и неефективни действия на новите политици, ще поиска поне минимална сигурност и познатата „стабилност“ и ще върне ГЕРБ „на бял кон“. Борисов ще използва всичките ресурси, а те не са малки – държавни служители, общинска власт, финанси, близки олигарси, международни връзки и др.
Защо изборният резултат отреди на БСП третото място?
БСП начело с Корнелия Нинова заяви претенции за победа на парламентарните избори. Но успя да заеме мястото на трета политическа сила с най-нисък резултат от 1989 г. досега. Това е електорална катастрофа за партията. Факт е небивал отлив на избиратели от социалистическата партия. Доверието към партията е не повече от 8% от активните хора в България. Само такъв процент от тях желаят БСП да ги представлява в парламента и да управлява от тяхно име. Разривът между партията в лицето на ръководството и издигнатите кандидат-депутати и избирателите означава, че партията не е това, за което се представя ‒ в случая БСП не е партията, която ще реши проблемите на огромната маса бедни или застрашени от бедност хора. Без да реши въпроса за своята идентичност – лява или дясна е БСП, чии интереси защитава партията – на бизнеса или на наемния труд, тя не може да се яви отново пред избирателите и да разчита на техния глас и доверие.
Анализът на състоянието на партията няма да бъде ясен без макар и кратка историческа ретроспекция. В периода1989 ‒ 1997 г. БСП търсеше своето място в политиките на десния по характер преход в държавата. От 1997 г. до 2021 г. БСП изцяло се вписа в десните политики на прехода. Опита се да играе ролята на социална демокрация, но практически зае повече либерални позиции. Тя поетапно се отказа от социалистическите ценности и се превърна в центристка партия с изразени социаллиберални идеи. Този извод може да се направи не от приетата и все още действаща програма на партията, а от реалните политики, с които тя присъства в политическия живот.
Процесите на одесняване на БСП имат корени още в режима на Живков. Издигането ролята на стопанската номенклатура и пазара в края на 80-те години подготвяше страната за пазарна икономика и частна собственост. В началото на 1990 г. БКП се преименува в БСП и се натовари с изключително трудната и противоречива задача – да води десния преход, да основе демократична политическа система, да впише в нея себе си заедно с най-отявлените антикомунисти.
Икономическата политика на прехода изискваше създаване на частна собственост чрез приватизация. Балансът между държавна и частна собственост не беше намерен, социална приватизация не се получи. През февруари 1997 г. БСП се отказа от управлението и фактически пое цялата вина за икономическите кризи от началото на прехода. Тази вина продължава да тежи на партията като воденичен камък и днес, защото партията предпочете да стигматизира свои лидери и самата себе си, вместо политически да се защити.
По пътя на България към ЕС и НАТО социалистическата партия прие социалдемократически вариант на развитие. Ролята на държавата беше принизена и от самата бивша държавна партия за сметка на пазарните регулации. На практика това означаваше вписване на сериозна част от елита на БСП в новата капиталистическа класа и защита на наемния труд само на думи. Частнособственически интереси започнаха да прозират в много от действията на ръководни кадри на БСП и естествено това да води към раздалечаване на партийната маса и електорат от ръководствата и лидерите на партията. Появи се и трайният за партията лидерски проблем. Жан Виденов се оттегли от политическия живот. Георги Първанов създаде конкурентна на БСП собствена партия. Сергей Станишев се опита да наложи на българските социалисти социаллиберални ценности. Михаил Миков не успя да овладее партията, въпреки собствените си леви и традиционно български нагласи. Той не очерта ясно лявата история и същност на БСП и не консолидира партията около тях. Допусна се избирането на един по същество десен политик ‒ Корнелия Нинова, за лидер на борещата се тогава за лява идентичност БСП.
Защо БСП се проявява повече като дясноцентристка, отколкото като лява партия?
Председателството на Корнелия Нинова може да се определи като завършек на десния завой на БСП през годините на прехода. Справедливо е да се подчертае, че това е резултат от целия преход ‒ от мястото на партията в българския политически елит, от процесите на приватизация, от неолибералното разбиване на държавата, от антисоциалната аграрна реформа, пазарния фундаментализъм на елита, стремежа към вписване в капиталистическите икономически и собственически отношения, дясната данъчна политика и други социални процеси, в които партията участваше или приемаше. Примерите са много. През годините БСП не можа да изясни своето отношение към частното образование и финансирането му от държавата. Лутанията по Закона за образованието останаха, защото депутати от БСП имаха интерес от частното образование. По подобен начин се демонстрираше и неяснотата към финансирането на частните болници и към финансирането им от здравната каса. Немалко депутати от БСП подкрепиха бившия главен прокурор, креатура на Б. Борисов за поста на председател на КПКОНПИ – важен орган за отнемане на имущество без съдебни решения. Страхът на депутати от БСП от новия главен прокурор Иван Гешев неведнъж определя позиции на ПГ в залата на НС. БСП не можа да покаже, че е независима от олигархичния модел на управление.
Като цяло БСП не можа да отстои баланса между ляво и дясно в наложените на България десни политики. Тя остана техен адепт и така загуби мястото си на определящ за държавата ляв субект. В политиката победи десният популизъм и трайно се настани едноличният режим на Б. Борисов.
Резултатът от прехода е превръщането на партията в консервативно-патриотична – както я определи самата К.Нинова. Тя имаше предвид само идеологията, но именно консервативно-патриотичните нагласи доведоха до структурното разрушаване на органите на партията, до объркването на множество нейни членове. Даваше ли си сметка новоизбраната преди четири години лидерка на партията какво означава твои политически кумири да са Маргарет Тачър и Тереза Мей? Едва ли. Това бяха първите признаци за нещо смущаващо в ръководството на БСП след 2016 г. Победата на президентските избори с Румен Радев даде ново самочувствие на БСП. Но веднага след това последва загуба на почти спечелени парламентарни избори. След тази загуба започна систематичното изграждане на едноличната власт на К. Нинова на „Позитано“ 20 и превръщането на БСП в лидерска партия.
Наложеният стил на К. Нинова постепенно лиши партията от дългогодишни служители и организатори. С Устава на партията, приет на 5 февруари 2017 г. от 49-ия конгрес на БСП, започна „реформирането“ на състава на партийните органи и Парламентарната група. Уставът налага председателите на партийните органи по места и депутатите да не могат да бъдат такива повече от два мандата. Това означаваше всички партийни кадри със стаж в организационната работа и с опит в парламента да бъдат сменени. Това действие на новото ръководство на партията не можа да намери единен отпор от Националния съвет и от Конгреса. А с него се подкопаха основни правила в политиката – използването на политическия опит и високата цена на дълголетието в практическата дейност. Беше утвърден и пряк избор на председател на БСП от повече от половината членове на партията. Прекият избор даде на председателя легитимност, но и невъзможност за контрол от партийните органи.
Едноличният лидерски стил получи подкрепа от нови партийни членове, млади неопитни кадри или множество кариеристи, за които партийните и депутатски постове биха означавали много дълги усилия, а така ги получаваха бързо, само срещу лоялност към лидера на партията. В парламента на изборите през 2017 г. влязоха 80 депутати. БСП имаше добро количество, но Парламентарната група не успя да покаже качество на силна опозиция. В нея нямаше достатъчно опитни парламентаристи, от нея отсъстваха дори бивши председатели на партията и парламента. Законодателните инициативи на БСП, макар и над 1300 в 44-ото ОНС, останаха далеч от публичността. Хората и членовете на БСП не разбраха за конструктивната работа на опозицията. Те останаха само с впечатляващото опозиционно говорене на Корнелия Нинова, която заклеймяваше ГЕРБ и Б. Борисов, но не будеше достатъчно доверие.
Ясно беше, че медиите обслужват управляващите. Опитите на ръководството на БСП да направи от вестник „Дума“ мобилизиращ партиен орган завършиха с неприятен неуспех поради неподходящи кадрови решения. Появи се Българската свободна телевизия – медия на БСП. Тя бе подкрепена от множество партийни членове, но най-вероятно остана затворена за по-широк кръг зрители.
Ръководството на Корнелия Нинова не доведе до повишаване на влиянието на БСП сред младите хора. Те останаха далеч от подкрепата, за която говореха депутатите на БСП. Изглежда, че промените в младежката организация на БСП се сведоха до смяна на лидера и с това приключиха. За младежка политика, която да стига до младите хора, не беше отделено никакво време от страна на ръководството на партията. Може би поради липса на интелектуален ресурс или поради подценяване на необходимостта от действително подмладяване на партията, а не от фалшива генерационна подмяна на кадрите.
„Визия за България“ е основният документ на БСП, с който тя се яви на изборите. Той беше представен на 21 юли 2018 г. на национално съвещание на БСП. Документът по форма и съдържание представлява предизборна програма, която БСП представя пред членовете си и обществото за широка дискусия и допълнения. За целта на обсъждането ПГ на БСП напусна парламента и не се върна в него за цели три месеца, през които обществото не разбра къде и защо точно отсъства БСП. Това беше една от сериозните тактически грешки на ръководството. Но въпросът е за съдържанието на „Визия за България“. Тя е написана добре, на високо интелектуално ниво. Проблемът е, че професионалното око не може да не забележи отстъплението на документа от социалистическите принципи на програмата на БСП, приета през 2008 година. На първо място „Визия за България“ отразява в някои числа, но не и проблемно българската действителност. Това е стратегическа визия, отправена в бъдеще без посочването на конкретните стъпки за постигането на един или друг реален резултат. Не може да не се признае, че документът завладява съзнанието като силна политическа пропаганда, като възможност за сбъдване на най-добрите мечти на всеки български гражданин. Но този документ не може да се нарече политически, защото не решава политически въпроси. На първо място, той е безсубектен, той не посочва към интересите на кои социални групи и класи е насочен, чии проблеми решава, как ги решава и с кого? „Визията“ рисува красиво нова действителност, но как се стига до нея, БСП ще се бори ли за власт, за да осъществи идеалите си – не става ясно. А след като отсъства въпросът за властта, за съюзниците и пътищата за завоюване на властта в парламентарната република – това не е политически документ. Не случайно, че въпреки големите събрания и дискусии във всички краища на страната документът „Визия за България“ остана непопулярен и ръководството на БСП не можа да го наложи като действаща предизборна програма.
Показателни за десния уклон в мисленето на тези, които налагат „визията“, е икономическата част. В нея на наемните работници, на трудещите се не е посветен и ред. Подразбира се, че за тях се говори в раздела за доходите, които трябва да се повишат и за които бизнесът трябва доброволно да отдели някакви фондове. За сметка на работещите, на бизнеса и инвестициите, на малкия и средния бизнес е обърнато подобаващо дясно внимание. За тях трябва да бъдат предоставени най-добри условия, описани във визията. Дебело е подчертан принципът: „Икономическа ефективност – чрез пазара, социална справедливост – чрез разпределението!“ На пазара е оставена регулацията на ефективността на икономиката, въпреки присъствието на много места на засилването ролята на държавата – най-често неизвестно как. Но да оставиш социалната справедливост на разпределението, а на разпределение подлежи единствено държавният бюджет – това означава да си преписал погрешно вместо от немските социалдемократи ‒ от християндемократите. Има множество примери, които говорят за икономически и социално объркани мозъци или просто хора, които защитават интересите на бизнеса.
За капак „дълбоката държава“ и „задкулисието“ се разграждат във „визията“ с половин страница предложения за реформа на съдебната система. В този раздел авторите са пипали с „меки“ ръкавици, много внимателно, без да споменат главен прокурор или прокуратура. Отново личат нездрави интереси, страх и липса на каквато и да е воля за борба с „дълбоката държава“. Тази държава нито веднъж не беше определена или назована.
Още нещо – във „Визия за България“ се очертават ясно консервативните и националистическите контури на политиката на БСП. И това не е само когато се отрича Истанбулската конвенция, отхвърлена и без това като антиконституционна от българския Конституционен съд.
В последната предизборна кампания близки до БСП сайтове излизаха със заглавия „Икономическата програма на БСП – внимание към бизнеса, грижа за хората, закони без лобизъм“ и бързаха да потвърдят: „Нинова още веднъж увери, че БСП няма да вдига данъците за бизнеса и никога не е имала намерение да пипа корпоративния данък“. Левите политики, посочени в действията в първите сто дни на евентуално правителство на БСП, не стигнаха до хората. На преден план в кампанията отново се търсеше успокоение на бизнеса, а не привличане на трудови хора.
Остана да съществува голямата разлика в анти-ГЕРБ говоренето на БСП и същинската работа против десните политики. Затова на практика БСП завърши своя десен завой по време на лидерството на К. Нинова. Дясната политика в бъдещето на партията може и да се задълбочава. Това не се знае. Но тази политика вече е формирана в социален смисъл, насочена е повече към интересите на бизнеса, към съхраняване на позициите на ръководството, отколкото към отстояването интересите на наемния труд, на селската и градската беднота и изтънялата прослойка на леви интелектуалци.
Вождизмът и затварянето на ръководството на БСП около близкия кръг на К. Нинова естествено доведоха до сериозно недоволство. Отстранените партийни кадри създадоха т. нар. вътрешна опозиция. Макар и многобройна, тази опозиция не намери единен облик или идейна изява. В организационен план опозицията не намери общи решения, остана далеч от членската маса на партията и не можа да се разбере и пребори за възстановяване на традиционния демократизъм в органите на БСП. Силната критика на вътрешната опозиция не беше достатъчна за промяна, тя се отнасяше повече до личните качества на лидера, а не до водените политики. Социалистите от опозицията не създадоха свой проект за лява политика вътре в БСП, а извън нея те загубиха политически смисъл. Остана недоволството персонално от К. Нинова, но то не намери идеен израз, не се консолидира. Вероятно, за да не причини допълнителна вреда на представянето на партията в изборите. Макар че резултатът беше предизвестен.
Ще е необходимо време, за да се наложат отново левите идеи и политики в социалистическата партия. Идейният вакуум, който съществува днес в цялото ляво пространство на ЕС, не помага на БСП, а напротив, може да я отклонява от реалистично ляво разбиране за обществото при актуалните предизвикателства в света. В последните години в политиката се налагат тенденции на вождизъм, конюнктурни решения, конформизъм и отношения на личностна, а не на принципна основа. Идеологията е сведена преди всичко до скъпа пропаганда отдясно. Тези тенденции дават основания на политолози да говорят за отказ от политиката и от политическото, основано на общности и колективно поведение. В това отношение българската политическа система не е изключение, действията на лидерите по-скоро се вписват в ситуацията, отколкото да я управляват.
Десните анализатори отново правят извода, че БСП изчезва или вече е малка елитарна дясноцентристка партия и няма смисъл да се връща в лявото пространство. То би могло да се заеме от нова лява политическа сила, както се препоръчва. В случая те имат предвид партията като ръководството на „Позитано“ 20, но не и партийните членове и потенциалната електорална маса на БСП. Десните са склонни да ронят сълзи за БСП само и само тя да напусне мястото на техен конкурент за власт. Така е, защото възможностите на БСП никак не са малки, тя е успявала да превъзмогне не малко кризи на доверие и представителност. А десните партии естествено създават нетърпими неравенства, несправедливост и нищета в държавата, изход от които може да намери само силна лява партия.
БСП – отговорността за лявото
БСП може да надживее постепенно описаната идейна криза и да се сближи със своите членове и симпатизанти, да определи кого представлява и да изясни как представлява. Да покаже възможностите си за политически битки, да формира отношението си към властта и своите съюзници, защото това не са просто ленински принципи, а партийна същност, задача на всяка партия, подчертана от всеки теоретик на партийната дейност на изток и на запад.
Въпросът сега е как отново да се свърже БСП със собствения си електорат, как левите хора да се почувстват отново представени от БСП. Не е задължително БСП да е единствената влиятелна лява партия, но тя продължава да носи отговорност за лявото в България, за сдържането на десните партии, които унищожават социалната държава и тласкат страната към показатели на доходи и стандарт от третия свят.
Предполага ли съвременната икономическа и социална структура леви интереси и леви решения?
Теоретичните отговори са множество. На предно място са тези, които твърдят, че лявото и дясното като политически позиции и идеологии не съществуват. Те се основават най-вече на информационната революция, роботизацията, трансхуманизма и глобалното бъдеще. Такива процеси съществуват, макар че България не е в челните им редици. Тези процеси поставят под съмнение ролята на националната държава, а от там на социализма като политика чрез повече държава. Затова защитата на държавата като политическа структура в глобалния свят е част от социализма.
Анализаторите имат право когато казват, че в много случаи лявото днес просто обслужва капиталистическата експлоатация и поставя новите трудещи се, прекариата извън възможностите за организация. Говори се за провала на лявото във Франция и други страни от Западна Европа. Мултикултурното ляво в САЩ, правата на ЛГБТ, етническите общности и малките групи замениха лявата идеология, справедливостта се замени с формален егалитаризъм, доби единствено интелектуални измерения и се отдалечи от реалните неравенства.
Други автори говорят за презареждането на капитализма. Доктор Клаус Шваб описва своя капитализъм на участието, който заменя акционерния капитализъм. Експлоатацията се заменя с грижите за работещите с нетрудов постоянен базов доход за всички – това вече се експериментира. От тези хуманни само на пръв поглед идеи лявото трябва да се разграничи и да намери свои решения, които да са по посока на човешкото включване, а не на социално изключване.
Въпросът, който трябва да бъде поставен от лявото, не е вече само за хляба, а и за правото на съществуване в биологичен и политически план. Технологиите изпреварват развитието на социалните структури и заплашват хората с ново робство. Лявата визия трябва да каже какво правим с хората, които вече не са нужни нито като производители, нито като консуматори за единпроцентовия елит, който се стреми към безсмъртие на екологично чиста планета? Очаква се в недалечно бъдеще 40% от хората на планетата да останат без работа. Ще се намерят ли за тях хуманитарни решения, които не предвиждат само базов доход, а дават възможност за реализация с нови форми на труд. Тези решения са леви задачи.
На преден план излизат и зелените идеи за запазване на планетата. Неолибералите в ЕС подготвят Зелената сделка. В съзнанието на младите леви все повече проникват зелените либерални идеи, без да се търсят техните социални измерения. Младите остават далеч от социалното образование и разбирането за техните реални житейски интереси и граждански проблеми. Екологията се превръща в антиляво острие, вместо реално да защитава условията на живот на всички хора. Докъде могат да се простират екологичните политики, кой е заинтересован от тях и дали еколозите имат грижата не само за богатите. Отговорите се чакат.
Могат да се посочат множество идеи на постдемокрацията, на всички постформи, които по постмодерен начин разпадат реалността, като внушават безпомощност на низшите класи за сметка на доминиращия елит. В много отношения дори езикът е колонизиран от нови понятия, които се стремят към културни влияния и внушения за един нов престиж.
Условията на голямото обществено богатство след Втората световна война отминаха. Технологичната революция напредва с ограничаване на достъпа на много хора до ресурси за живот, с нарастване на експлоатацията на високообразованите и маргинализиране на малограмотните.
Заедно с теориите вървят и практиките на анти-демокрацията. Засилва се влиянието на технологичните гиганти, които диктуват съдържанието на социалните мрежи. На световната сцена все по-сложни стават геополитическите силови линии, участието в съюзи определя външната политика при ограничен суверенитет. Съществуват и много други фактори, с които трябва да се съобразяват политиците. Те усложняват управлението и конкуренцията в политиката става все по-голяма. Динамиката на новия свят изисква повече екипност, повече интелектуален потенциал и взаимстване на опит в политиката.
Може ли в такива условия да се говори за ляво и за леви ценности и може ли с тях да се прави политика в България?
Да и това е естествено и обективно следствие от развитието на всеки капитализъм. Независимо от променящите се условия и непрекъснатите информационни вълни, за политиката са необходими реализъм и адекватност на конкретните условия. Днес за България изходната точка е описаното по-горе управление на ГЕРБ, което за държавата се концентрира в показателите за най-висока смъртност в ЕС, ниска раждаемост и засилена емиграция. Тези основания са достатъчни, за да се издаде политическа присъда на неолибералното статукво в последните години. Те са достатъчни да се търсят спешно социални и преди всичко леви решения за национално оцеляване. Оттам произлиза и новата отговорност на левите хора, на БСП като голямата лява партия и на по-малките леви, които гравитират около БСП или произхождат от нея.
Неотложните политики
За да се преодолее травмата от последните избори и БСП да се върне на сцената с нова сила, е необходимо поемането на политическата отговорност от ръководството на партията чрез подаване на оставка на лидера и Изпълнителното бюро. Такъв акт изисква свикване на заседание на Конгреса и не може да търпи отлагане. Това са практиките в партиите в демократичните системи, където изборите решават. Ако тази процедура не се състои, вероятността от ново сриване и разцепление остава.
Естествено е промяната в една партия да се търси на първо място в смяната на лидера. Тази смяна трябва да поставя партията на нови релси, да предлага нови идейни решения и най-вече да търси консолидация на партийните членове и симпатизанти. БСП по своя произход изисква колективно лидерство, изисква търпимост към по-радикални и към социалдемократически, към различни леви идеи. Претендентите за лидерски пост трябва да поставят програмите и намеренията си за ново ляво начало в БСП. Политическите умения и разбирането на характера и историята на БСП са задължителни за всеки ръководен кадър. Това не е възможно без интелектуално присъствие и уважение към опита на дългогодишни кадри, без помощта на съвременните социални науки.
БСП трябва да тръгне бързо към създаване на условия за диалогичност, за изказване на различни мнения и предложения без организационни последствия. Дори при този изборен резултат днес липсва самокритичност, която е жизнено необходима за един жив организъм. Всеки критик на ръководството се счита за предател – или креатура на ГЕРБ или проводник на Истанбулската конвенция, или просто злонамерен. В дните след изборите вместо анализ и отговорност ръководството на БСП и К. Нинова търсят одобрението на своите хора в новоизбраните областни органи и се отбраняват срещу всяка критика. Левите идеи, непоносимите нива на неравенство, трудното материално преживяване на големи слоеве от населението, което не припозна в БСП свой защитник, продължават да не присъстват в партийното говорене. И след изборите продължава търсенето на врага с партиен билет и с леви убеждения. Тези маниери по-скоро наливат вода в десните мечти за нова лява партия. Не остава място за вътрешнопартийни решения, които да доведат до задълбочаване и разширяване на влиянието на БСП.
На партията предстоят президентски избори. Ново колективно ръководство трябва да застане зад кандидатурата за втори мандат на президента Р. Радев и вицепрезидента Ил. Йотова. К. Нинова бодряшки се оправдава за грубата си политическа грешка да не приеме протегнатата ръка на президента преди парламентарните избори. Този епизод в поведението на досегашното ръководство продължава да се покрива с неясни доводи и да носи негативи на цялата партия.
Трудностите идват от задачите на партията, които вървят по две линии – участие в 45-ото НС и подготовката за нови избори. В 45-ото НС чрез законодателството БСП трябва да защити парламентарната република, да минимизира щетите от силните уклони към мажоритарна избирателна система и трансджендърски идеи. Необходимо е БСП открито да заявява своите лимити на подкрепа на дясноцентристки и десни идеи, когато се включва в парламентарни мнозинства. Заедно с това менторският тон на К. Нинова към новите партии в 45-ия парламент вреди не само на партията, но и на държавата.
БСП трябва да изработи своето актуално виждане за държавата и държавната собственост. В глобалния свят държавата остава организационната и жизнено необходима структура на всяка нация. Необходима е ефективност на държавните органи и строго следване на държавния интерес в политиката. Преносът на суверенитет е неизбежен, но в него остават множество ниши за национална политика, от която в последните години България направо се отказва. Поради продажност и политически мързел. Външната политика дълго време остана да се ръководи от неуки пешки в сложната шахматна игра. Държавните органи и министерствата тънат в партиен клиентелизъм. Обратът към държавническо отношение към властта е трудна задача, но без държавници, без политици с призвание държавата и нацията са загубени. Държавната, публичната собственост е част от суверенитета на държавата и така тя трябва да бъде разбирана. Нейното възстановяване в ключови сектори на икономиката е лява задача. Махалото към частната собственост трябва да бъде укротено и да се стреми към центъра, към равновесие на държавни и частни интереси, особено когато става дума за чужди интереси.
Държавната администрация и местната власт днес тормозят с бюрокрация и корупция българския гражданин. Къде са левите общини за пример? Къде са левите министри, които са били за пример? Впрочем, сега ги няма и парламентаристите.
БСП трябва да стои плътно и всекидневно до проблемите на наемните работници, на малкия и средния бизнес като потенциален резервоар на наемен труд. В България сивата икономика продължава да експлоатира и вината затова се приписва на експлоатираните. Трудовите права са само пожелателни.
Разбирането за лявото в България минава през забравената практика на единодействие на левите партии с профсъюзите. Да, профсъюзите в България са повече казионни, повече параван за десни политики. Но борбата за присъствие на синдикати в частните предприятия е синдикална и партийна. Условията на труд и заплащане, на болнични и пенсии са синдикални и партийни въпроси. Ако партията не се обърне към нов синдикализъм, няма да намери реалните проблеми и решения за работещите в застрашените производства. Не е лесно да се разграничават лобистки от реални позиции на работещи и работодатели, на купени профсъюзи от опити за реален синдикализъм, но в това са левите умения и интереси. Останалото е в „хайверената социалдемокрация“ и нейните крокодилски сълзи за лявото.
По време на ковид-кризата се видя екстремалното нарастване на продължителността на работния ден в дигитални условия. Кой защити учителите и как се постави въпросът за стигащата до 20 часа заетост в домашни условия? Експлоатацията нараства с възможностите за работа в електронна среда, нивото на образование спада и дали капитализмът няма да се възползва от това и след кризата? Впрочем, предстои приемане на нов Кодекс на труда. От експертите на БСП се изискват действително леви разбирания, за да се защитят интересите на наемния труд. Взаимодействието с организации на работещите хора са крайно необходими, дори да се работи за създаването на нови организации.
От спешна актуализация се нуждае младежката политика, която се е загубила като партиен ресор. Доверието на младите е потънало в антигражданското и антибългарското образование в последните години. БСП не вижда и не познава нови леви организации на млади хора, които имат нов поглед върху проблемите на дигиталния свят и социалните мрежи. Младото поколение е заредено с лява енергия, която търси своята изява.
Задачите са пожелателни, те могат и съвсем да не намерят своя субект на решение. Но ако не се търсят подходи към възстановяването на доверието първо в партията и после към хората, кризата на БСП и лявото в България само ще се задълбочава.