Уляна Пачева е дългогодишен сътрудник на НС на БСП, експерт по културна и просветна политика и политика в областта на науката.
Резултатите от преминалите парламентарни избори изискват пълен и професионален анализ. Аз споделям само мнение, само щрихи към анализа.
Резултатите от парламентарните избори обобщено: нито една партия не победи истински, но беше направена стъпка към отстраняването на Б. Борисов и на ПП ГЕРБ от властта. Единствената победена партия от парламентарно представените се оказа БСП.
Не мисля, че като цяло този резултат е изненадващ. Изненада за част от обществото бе най-вече тежката загуба (според немалко хора ‒ разгромът) на БСП. Решението на 50-ия конгрес на партията и заявката на новото ръководство се оказаха неизпълнени. В парламента левицата е без необходимото представителство.
Как се пропилява доверие?
Всички, които милеят за БСП и споделят нейната обществена отговорност, знаят, че отливът на доверие започна далеч преди изборите ‒ знаци за това бяха резултатите от редовните и частичните кметски избори. Заедно с това, обаче, хора, които не са членове на БСП, но са граждански активни и отговорни, твърдят, че сред колебаещите се избиратели процесът се е засилил след вътрешните избори за председател на партията и след последвалите го политически действия на новото ръководство на БСП.
Няколко примера:
Т. С., 26-годишен, изследовател, симпатизант на БСП: „Проведохте вътрешен избор при пълна неравнопоставеност на кандидатите. Достатъчно беше човек да погледне сайта ви и да види колко са новините с лицето на Корнелия Нинова и колко е информацията за останалите кандидати. Така беше и в другите ви медии“.
А. В., 29-годишен, журналист, гласувал за БСП на предишни избори: „Как да вярвам, че ще спазвате законите на страната, когато пред очите на всички не спазвахте закона на своята си партия. Така не доказвате морал в политиката“.
П. Е. 37-годишен, преподавател във ВУ, симпатизант на БСП: „Не мога да вярвам в справедливостта ви към „чуждите“, когато видях разправата ви със „своите“. Да обявиш публично за „предатели“ всичките си опоненти, да отключиш противопоставянето като инструмент за влияние, това е, меко казано, непочтено“.
Т.Б., 32-годишен, строителен инженер, член на БСП: „Председателят на партията да откаже среща със своите избиратели, защото на нея ще присъстват и другите претенденти в прекия избор – това е скандално и обидно отношение и към партийните членове и структури, и към демократичния процес в партията“.
Мнения, касаещи последвалия период:
– Не намерихте мястото си в протестите и ги оставихте на „Отровното трио“;
– Р. Радев събра доверието и надеждите на недоволните граждани, а вие го изоставихте в най-трудния за него момент;
– В предизборната кампания нито показахте задълбоченост, нито въображение. Рекламирахте мерки, но не цели и не идеи. И къде ви е социалистическото – думата „социалистическо“ за вас е станала табу;
– Премълчахте важни обществени и политически теми. Включително най-важната ‒ тази за мира;
– Даже не направихте опит да обедините левицата;
– Вие изхабихте възможностите, енергията и таланта на кадрите и на кандидатите си. Единственото начинание, което доведохте докрай, беше прекият ви избор за председател.
Разбира се, мненията не са представителни. Но са показателни.
Моето лично мнение за непосредствените причини за разгрома на БСП в тези избори:
– След 4-годишни парламентарни усилия, в предизборния период политиката на ръководството на БСП се разминаваше с конкретните обществени настроения. Когато БСП напусна парламента, тя изпревари обществените процеси и не получи разбиране. Когато трябваше да напусне парламента, БСП изостана от динамиката на обществените процеси ‒ не само че не оглави протестите на България, но ръководството не ги подкрепи достатъчно убедително за обществото. С това партията остана „партия на статуквото“.
– Корнелия Нинова, дори в лично качество, не подкрепи кандидатурата на Р. Радев и Ил. Йотова за втори мандат и с това изгуби „външните“ гласове в изборите.
– След 12 септември, под лозунга за „консолидация на партията“, К. Нинова започна война срещу опонентите си вътре в партията, която продължи до изборите и продължава и в момента.
– Промяната в партията, визирана от К. Нинова и като модел на промяната в обществото, доведе до загуба на доверие сред гражданите с начина, по който беше реализирана. За месеци бяха проиграни даже достоянията на политиката на БСП за 3‒4-годишен предишен период.
– „Нареждането и пренареждането“ на кандидатските листи задълбочи разделението в избирателните райони, демотивира много избиратели по места, много местни организации и дейци.
– В периода преди и в предизборната кампания идейният характер на партията беше „претопен“, като левите политики бяха сведени до различни „мерки“. С това бяха изгубени немалка част от „левите избиратели“.
Има, разбира се, и други причини, важни, натрупани във времето, но за изборната загуба тези са твърде значими и отговорността за тях е на Председателя на партията.
Продължението на процеса мина през „нов принос“: отговорността за неуспеха е колективна, успехите са лични. Както и през старата мантра за „вътрешния враг“: водеща новина в сайта на БСП на 7 април 2021 г. беше: „Искат оставката на Нинова тези, които работиха активно не само срещу нея, но и срещу интересите на партията“. Прозвуча като най-обикновен призив за „лов на вещици“ – в ХХI век, в социалистическа партия.
А оставка на Нинова поискаха хора различни, хора честни, дълго и безкористно работили за БСП. Хора, повярвали в социалистическите идеи, в демократичните правила и процедури в партията, както и в изискванията за морал в политиката.
Практиката на „етикиране“ на опонентите не е нова. Тя е описана и в теорията, и в литературата. Но за мислещите хора в партията винаги ще бъде неприемлива.
Както беше неприемлива манипулацията с числата от прекия избор за председател: каза се, че К. Нинова е избрана с 81,5% от гласовете на партията; но 43 228 гласували за Нинова са всъщност 53,8 % от имащите право на глас. Какво става с другите 46,2 % от партийните членове? Нито дума, нито знак на тревога и загриженост на вече победилия председател, че повече от 37 хил. социалисти не са подкрепили нейния избор. Кой направи анализ защо 27 хиляди партийни членове не са гласували, какво им е попречило, какво ги е разколебало, какви са мотивите им, как ще се държат занапред? Вместо да се потърси път към тях и към още 10 573 партийни членове, гласували за другите кандидати, фактите бяха премълчани, а „неправилно гласувалите“ и заявилите различно мнение бяха обвинени, изолирани, атакувани, сочени с пръст. Вътрешнопартийното търсене на врагове доведе до това, че в партийни електронни форуми се посипаха хули даже върху интелектуалци, свързали целия си живот с партията, спасявали я в тежки битки, всеотдайно работили за нея, личностии, с които всяка партия би се гордяла.
Сега най-голямата тревога е за състоянието на партията – за нейното единство, за нейното идейно, организационно и интелектуално ниво, за нейното обществено влияние.
Може ли въобще партията да се консолидира, да върне доверието към себе си? Какво да се прави?
Необходимо е преди всичко Корнелия Нинова да поеме своята отговорност и да се оттегли от председателския пост. Като редови член на партията настоявам за това, тъй като не чух от нея извинение, не видях промяна в поведението ѝ, даже искане за вот на доверие не чух.
Партията има нужда от ръководител, който да обединява, а не да разединява; да обединява около идеи, при това – социалистически, а не единствено около собствената си личност; да разширява влиянието на левицата, а не да го губи целенасочено.
А после: възстановяване на колективното ръководство, организационна реформа и къртовска организационна работа ‒ селище по селище и човек по човек, идейна дискусия, актуализация на програмата на партията, стъпки за обединяване на левицата, промяна на формите на партийна дейност, на формите за общуване с гражданите. И привличане в партията на млади хора, но с ляв мироглед. Този мироглед не пада от небето и отдавна вече не се формира в училище; партията и нейните теоретици трябва да го формират.
Няколко думи за идейното състояние на партията и за идейната дискусия:
В момента сред партийните членове можем да открием палитра от най различни идейни възгледи – от крайно ляво до откровено дясно, от „консервативен социализъм“ до „социаллиберализъм“. Немалка част от младите, но и от по-възрастните, твърдят, че не привличаме младежта, защото идейните ни възгледи са остарели. Немалка част от други млади и по-възрастни казват, че не привличаме членове и избиратели, защото не сме достатъчно леви. Основания имат и едните, и другите. Обяснението?
Напоследък упорито се връщам към една мисъл на Ленин за същността на марксизма: „Именно защото марксизмът не е мъртва догма, не е някакво завършено, готово, неизменно учение, а живо ръководство за действие, именно затова върху него не можеше да не се отразят поразително резките промени в условията на обществения живот. Отражение на промяната бяха дълбокото разединение, безпътицата, всевъзможните люшкания, с една дума – много сериозна криза в марксизма. Решителният отпор срещу това разединение, решителната и упорита борба за основите на марксизма отново излезе на дневен ред. Извънредно широки слоеве от класите, които не могат да заобиколят марксизма при формулиране на своите задачи, бяха усвоили марксизма през предишната епоха крайно едностранчиво, осакатено, запомнили бяха едни или други лозунги, едни или други отговори на тактическите въпроси, но не бяха разбрали марксистките критерии на тези въпроси“. (В. И. Ленин, 1910, „За някои особености в историческото развитие на марксизма“, Избрани произведения, Партиздат, 1987, С., т. 5, с. 35).
И така, кои са критериите, които определят нашите идеи и действия днес?
Светът се развива стремглаво, а „нашата“ теория „буксува“, забравяйки основния урок, че теорията трябва да отразява действителността; и че това не тръгва от лозунга, а от анализа. Налага се едновременно да се решават както обществени задачи, свързани с опазването на човека като биологичен вид, с екологията, с развитието на изкуствения интелект, с „електронния концлагер“, („новият феодализъм“), с кризите, с мира и войната, с диалектиката национално-глобално и пр., така и задачи, свързани с оцеляването на хората, с хляба, със здравето, с неграмотността, с жизнената среда, с културата, с разломите на неравенствата, с етническите взаимоотношения. Как ще ги решаваме? И дали за проблемите е виновно само едно или друго правителство, или те се коренят в системата на съвременните капиталистически отношения (които са на различен етап на проява в различните общества) и трябва да се борим за промяната на системата?
Теоретичното обобщаване на действителността от позициите на материалистическото разбиране на историята не може да бъде резултат на конгресни решения – обратно, конгресните решения трябва да се опират на науката. Затова партията всячески трябва да подкрепя „идейни клубове“ и „теоретични школи“ ‒ като центрове за дебат и политики, за социални изследвания и обучение на кадри. Политическото ръководство на БСП следва да се опре на теоретичния потенциал и резултатите от изследванията на такива центрове, за да ги материализира в програмни документи и в произтичащите от тях леви политики. Това не се изчерпва със секторните мерки – те са само средство, път, не са цел. Идеалите и целите за развитие са това, което обединява, ражда мечти и солидарност, дава сили за продължителни усилия, създава перспектива.
Процесът на избистряне на идейния характер на БСП, за който говорим, няма да е лесен и кратък. Но той трябва да бъде подет и развиван със съзнанието, че именно от него зависи бъдещето на партията и на левицата в България.
Забележка: За да споделя отговорността за изборния резултат на партията, ще кажа, че аз самата, като опонент на К. Нинова, разнасях предизборни материали с нейния лик в нашия избирателен район (25-и МИР), агитирах хора, участвах във фейсбук-кампании, осигурих реални гласове за партията в няколко селища на страната.
