Достоевски ми дава повече,
отколкото всеки друг мислител,
повече, отколкото Гаус!
Айнщайн
Знанието изпревари съзнанието! Тази мисъл е изказвана многократно от големия руски писател Иля Еренбург по най-различни поводи в неговата огромна писателска и публицистична дейност, той често се връща през годините към нея.
Знанието изпревари съзнанието! (1) Съпоставка на тези две понятия, които са категории от философската лексика, той свързваше „…с невижданото развитие на точните науки, с известно „затъмнение“ на ролята на изкуството в живота на всеки човек, с увлечението по спорта и привързаността към всекидневната работа, с известна ограниченост в общочовешкото развитие, с критичното отношение към много явления от предишните десетилетия, с това, че животът е по-лек, а човек по трудно може да се ориентира в неговия ход… Това, според мен, произтича от неравномерното развитие на човека.“
На пръв поглед тази съпоставка не изглежда като някакво откритие. Тя не формулира теория с претенцията на научно изследване или закономерност. Но взаимозависимостта между знанието и съзнанието постави човечеството през последното столетие пред непредсказуеми и фатални за него последствия. Просто науката и човешкото съзнание се оказаха в причинно-следствена връзка, при която, ако липсва хармония между тях, обществото ще се изправи пред непредсказуеми проблеми.
Ценностната характеристика на последното столетие и бързата динамика на научно-техническия прогрес показват, че в този кратък исторически период човечеството като че ли не успя да асимилира и осмисли големите научни открития.
Еренбург констатира, че „Точните науки вървят напред с чудотворни темпове, изпреварват моралното развитие на човека… разпадането на атомното ядро бе трагично за човечеството – морално недорасло за това откритие.“ (2)
Затова той посочва голямото значение на културата на чувствата, които следва да бъдат възпитани в моралните стойности, утвърждавани от изкуството. Изтъква произведенията на такива творци като Толстой, Гьоте, Шекспир, Сервантес и казва: „Ужасно е да преживееш живота си с робот, който много знае, но нищо не чувства.“ И допълва: „В понятието съвест се влагаха много религиозни елементи. Например Антон Павлович Чехов имаше най-чувствителна съвест от всички руски писатели, а беше материалист и атеист. Но за него да имаш съвест, беше просто необходимо.“
Съзнанието се състои от много компоненти, което го прави полифонично, многогласно и отразяващо много обективни закономерности на нашата действителност. Примерът с Чехов е класически как една малка част от съставките на съзнанието – съвестта, може да определи качеството на художественото произведение. Да бъде то талантливо, правдиво и в съответствие с положителната нотка в човешкото битие.
Изкуството играе голяма роля в оформяне на съзнанието, за доближаването му до знанието и за постигане на хармония между тях. И тук Еренбург е категоричен с фундаменталното си обобщение: „Изкуството променя съзнанието. И никакви външни промени не могат да имат съществени резултати, ако не са съпроводени с промени във вътрешния мир на хората.“ (3)
Иля Еренбург познаваше много добре както социалистическата култура и изкуство, така и западната литература, живопис и изкуство с вещината на всемирен изкуствовед. В това отношение той не идеологизираше общочовешките ценности. Не казваше, че социализмът трябва да се гради на гола поляна. Не отхвърляше западната цивилизация, както сталинските адепти. За него Шекспир, Юго, Гьоте, Толстой, Достоевски, Шолохов и Горки бяха световна класика, те създаваха върховете на човешката цивилизация и прогрес. Затова казваше, че „… да се измени икономиката на страната, това е въпрос на двадесет години. Но да се промени човешкото съзнание, това е работа за двеста години, за две хиляди години. Изкуството изгражда съзнанието, вътрешния свят на човека.“ (4)
Като художествен мислител, изкуствовед и човек с „култура на чувствата“, Еренбург достига до една обективна закономерност. Тезата, че ЗНАНИЕТО ИЗПРЕВАРИ СЪЗНАНИЕТО, е теоретична обосновка на базата на научен анализ на действителността. Тя обоснова тенденцията, че в резултат на настъпилата научно-техническа революция човешкото знание във всички клонове на науката надхвърля в голяма степен човешкото съзнание и се получава дисхармония в развитието на човешката цивилизация, с което се променя негативно цялото битие на човека.
Знанието в лицето на научната мисъл и съзнанието като синтез на морала, етиката, религията, политическите и правните идеи, изкуството, обществената психология и човешката съвест, втъкани в битието на човека, следва да бъдат в хармония. Ако между знанието и съзнанието в основните човешки дейности съществува разминаване, дисхармония, противопоставяне, това ще се окаже неизбежно пагубно за прогреса и въобще за оцеляване на човешката цивилизация.
Знанието като еманация на съвременната наука и научно-техническата революция от последния век застрашително изпревари съзнанието като осмисляне от човека на своето битие. Практицизмът и задоволяването единствено на материалните потребности не развива съзнанието в унисон с научния прогрес, а това води до нехармонично развитие на обществото. Ето защо културата играе съществена роля в битието на човека. Ако придобитите знания не са съчетани с възприятия, които култивират съзнанието в една хармонична насока, това разминаване ще игнорира възможността знанието да хармонизира човешкото битие. От разбития атом ще се правят бомби, а не електроцентрали за мирни цели и подобряване на човешкото битие.
Доброто изкуство до голяма степен прави от човека хармонична личност и променя обществото към по-добро. Така той усъвършенства добродетелите си и се бори против негативните прояви и сблъсъци в съзнанието. Възприемането на една талантлива литературна творба на Толстой, Гьоте, Сервантес или Юго, театрална постановка на Шекспир или Достоевски, музикална творба на Бетовен или Рахманинов, картини на Леонардо да Винчи или Пикасо ще провокират човешкото съзнание към доброто и възвишеното. Така човек усъвършенства културата на своите чувства, по своему се превръща в сътворец на идеите на героите, които го подтикват към размисъл и преценка на съзнателния му живот. Усъвършенства чувствата и нравствеността си.
Защото, ако обществото крачи „само с един крак“, това води към непредвидимо бъдеще, както се случи с разбиването на атома и освобождаването на колосалната енергия – факт, за който общественото съзнание не бе дорасло и подготвено. Затова съвременната цивилизация изпадна в състояние, което можеше да доведе до катастрофа, унищожаваща човешкия род и живота на планетата.
Надали тезата за дисхармонията между ЗНАНИЕТО И СЪЗНАНИЕТО може да се демонстрира с по-удачен пример от този за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Те сложиха началото на Студената война в световен мащаб, поради което човечеството живее под страх и до ден-днешен.
В края на ХIХ и през целия ХХ век точните науки със своите достижения, особено в областта на физиката и химията, допринесоха за „затъмняване“ ролята на изкуството в човешките взаимоотношения като цяло. Научно-техническият прогрес се фетишизира и така отдалечава човека от онази ценностна система, която се съдържа в съзнанието като съвкупност от качества, оформящи хармоничната личност.
Айнщайн има една прочута фраза: „Достоевски ми дава повече, отколкото всеки друг мислител, повече, отколкото Гаус!“ Следователно художественият творец и мислител доминира над учения физик Гаус. Това предпочитание намира обяснение във факта, че понятието хармония за Айнщайн е философска категория, включваща материалния и духовния свят на Хомо сапиенс, който е мислещ продукт на Вселената.
В този смисъл мисълта на Айнщайн се родее с художествените търсения на Достоевски за хармоничната личност и хармоничното общество. Ученият търси хармонията във всемирен мащаб. Достоевски дава на Айнщайн психологически и морални импулси за търсене на хармонията. Затова Айнщайн смята, че научният и художественият мислител и творец следва да създават единна картина за света, която да води до хармонично общество. В този ред на мисли Айнщайн е последователен както в научната си дейност, така и в личния си живот. Тези схващания на учения последователно навеждат на мисълта, че човешката цивилизация ще съществува дотогава, докато материалното и духовното са в зависимост и единство. Когато на 14 май 1946 г. Еренбург посещава Айнщайн в неговия дом в Принстън, САЩ, той казва: „Неведнъж в живота си съм казвал, че възможностите на познанието са безгранични и че е безгранично онова, което трябва да узнаем. Сега мисля, че низостта и жестокостта също нямат граници.“ (5)
Поради това Айнщайн е имал антипатия към тази мотивация в науката, която търси само материални изгоди. В ерата на научно-техническата революция обществото до голяма степен загърбва изкуствата, културата на чувствата и това води до негативни последици за съзнанието. В бъдещото хармонично общество Айнщайн е виждал практическите интереси на науката да съвпадат с вътрешните идеали на познанието. Тези вътрешни идеали според него са едни и същи за науката и за художественото творчество. За да могат художникът и ученият да се стремят да създадат единна картина за света, проникната от хармонията на обществото.
В мотото на Айнщайн е закодирана необходимостта от хармонията като най-обща закономерност за цялото общество, за научната и художествената мисъл, които определят в голяма степен общественото съзнание и характера на дадена цивилизация. В това отношение научната и житейската философия на Айнщайн се родеят със замисъла и интуицията, вложени от Еренбург в съпоставката „знанието изпревари съзнанието“. А този замисъл е търсене на хармонията в нашето човешко общество.
Гениалността на Теорията на относителността се състои в хармонията като обективна закономерност както за нашата цивилизация, така и за Космоса, от който ние сме една прашинка.
В романа на Достоевски „Престъпление и наказание“ идеалистът Разколников, убивайки една лихварка и човешка отрепка, се пита, ще остане ли морален, с чиста съвест и полезен на човешкото общество? И след като съвестта му не може да понесе престъплението, се самоубива. Примерът е „безумен“ и жесток, но с него Достоевски възбужда общественото съзнание на Хомо сапиенс. Защото това не е просто едно битово престъпление, а засяга цялата ни цивилизация и нейните основни морални ценности. Ето го онова „повече“, което дава Достоевски.
Общественото съзнание е най-важният фактор, който дава облика на цивилизацията. То е съвкупност от голям брой процеси – политически и правни идеи, изкуството с цялото разнообразие на духовния живот на човека, религията, съвестта, морала, нрава, обичаите, в това число и знанието като сбор от всички науки. Следователно знанието, вложено в съпоставката на Иля Еренбург, е част от общественото съзнание.
Тенденция съзнанието да изостава от знанието обаче е трайна. Обществено-политическото развитие на света, моралните ценности, създаващи прогреса на цивилизацията, културата и изкуството, социалният прогрес и най-вече нерешеният исторически разрив между труда и капитала не навеждат към възторг за общата картина на света. Материалният и духовният живот на съвременната цивилизация не раждат хармония. Светът стана универсален, но не и обединяващ в своето разнообразие от нерешени проблеми.
Съвременното общество се намира пред необходимостта от една цяла нова концепция за нашата цивилизация. От преосмисляне на основните ценности, на институциите, на характера на съвременната държава като ядро на цивилизацията, на екологическите проблеми и суровинните запаси на планетата, на междуетническите и религиозните проблеми в световен и регионален мащаб.
Най-вече от изясняване обаче се нуждае ролята на знанието, т.е. на науката като самостоятелен фактор, който действайки самостоятелнто и извън съзнанието, го изпреварва и така нарушава хармонията на съвременната цивилизация.
Бележки
(1) ЛИК, БТА, 1966 г., бр.10, Иля Еренбург, „За младежта на 60-те".
(2) ЛИК, БТА, 1967 г., Иля Еренбург, „Изкуството изгражда съвестта“.
(3) Пак там.
(4) Пак там.
(5) Еренбург, И., Хора, години, живот, с. 276, Народна култура, 1968 г., 5 и 6 книжка.
