ДА БЪДЕМ СИЛНИ: ГАРАНЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РУСИЯ

0
234

 

 

 Никого не бива да вкарваме в изкушение
със своята слабост
“. 

Владимир Путин

Статия във
в.
Российская газета“

20 февруари 2012

 

Светът се променя. Протичащите в него процеси на глобална трансформация крият в себе си рискове от най-различен и често непредсказуем характер. В условията на световни икономически и други сътресения винаги съществува съблазън собствените проблеми да бъдат решени за чужда сметка, чрез силов натиск. Неслучайно днес вече се чуват гласове, че скоро „обективно“ щял да бъде поставен въпросът за това, че националният суверенитет не трябва да се разпространява върху ресурсите, които са от глобално значение.

Тъкмо такива дори хипотетични възможности по отношение на Русия не трябва да има. Това означава, че ние никого не бива да вкарваме в изкушение със своята слабост.

Именно затова при никакви условия няма да се откажем от потенциала за стратегическа защита и ще го укрепваме. Той ни помогна да съхраним държавния суверенитет в най-сложния период на 90-те години, когато други съществени материални аргументи, ако бъдем откровени, ние нямахме.   

Очевидно ние няма да можем да укрепваме нашите международни позиции, да развиваме икономиката и демократичните институции, ако не сме в състояние да защитим Русия. Ако не изчислим рисковете от възможни конфликти, не осигурим военно-технологическата си независимост и не подготвим достоен, адекватен военен отговор като крайна мярка за реагиране на едни или други предизвикателства.

Ние предприехме и осъществяваме безпрецедентни програми за развитие на Въоръжените сили и за модернизация на Отбранително-промишления комплекс на Русия. Като цяло в предстоящото десетилетие за тези цели ще бъдат заделени около 23 трилиона рубли.

Няма да скрия, че имаше много спорове и за размерите, и за своевременността на тези толкова мащабни субсидии. Убеден съм, че те са напълно адекватни на възможностите и ресурсите на страната. И главното – не бива да се отлага решаването на задачите за създаване на съвременни Въоръжени сили и за комплексното укрепване на отбранителния потенциал.

Не става дума за милитаризиране на руския бюджет. Всъщност, средствата, които отделяме, са „плащане на сметки“ за онези години, когато армията и флотът бяха хронично недофинансирани, когато на практика не се въвеждаха нови видове въоръжения. Докато другите страни последователно наливаха своите „военни мускули“. 

Умна“ отбрана срещу нови заплахи

Необходими са ни механизми за реагиране не само срещу съществуващите опасности. Трябва да се научим да „гледаме зад хоризонта“, да оценяваме характера на заплахите за 30-50 години напред. Това е сериозна задача, изискваща мобилизиране на възможностите на гражданската и военната наука, на алгоритмите на достоверна, дългосрочна прогноза.

Какви въоръжения ще са необходими на руската армия? Какви технологични изисквания ще се поставят към отечествения Отбранително-промишлен комплекс? По същество – трябва да създадем качествено нова, „умна“ система за военен анализ и стратегическо планиране, за подготовка на готови „рецепти“ и за тяхната оперативна реализация в структурите на нашите силови ведомства.

Какво ни готви „настъпващият век“?

Вероятността за глобална война на ядрените държави една срещу друга не е голяма, такава война би означавала край на цивилизацията. Докато „барутът“ на стратегическите ядрени сили, създаден с огромния труд на нашите бащи и дядовци, остава „сух“, никой няма да посмее да започне широкомащабна агресия срещу нас.

Трябва обаче да отчитаме, че научно-техническият прогрес в най-различни области, започвайки от появата на нови образци въоръжения и военна техника и завършвайки с информационно-комуникационните технологии, доведе до качествено изменение на характера на въоръжената борба. Например, в хода на масовото въоръжаване с високоточни неядрени средства с далечен радиус на действие все по-ясно ще се проявява тенденцията те да играят ролята на оръжието на решителната победа над противника, включително и при глобален конфликт. 

Голямо, ако не решаващо значение, в определянето на характера на въоръжената борба ще имат военните възможности на страните в космическото пространство, в сферата на информационното противоборство, преди всичко – в киберпространството. А в по-далечна перспектива – създаването на оръжие на нови физични принципи (лъчево, геофизическо, вълново, генно, психофизическо и др.). Всичко това ще позволи наред с ядреното оръжие да се появят качествено нови инструменти за постигане на политическите и стратегическите цели. По резултатите от приложението си подобни системи въоръжения ще са съпоставими с ядреното оръжие, но ще са по-„приемливи“ в политически и военен план. Така  ролята на стратегическия баланс на ядрените сили в удържането на агресията и хаоса постепенно ще намалява.

Пред очите ни избухват все нови и нови регионални и локални войни. Възникват зони на нестабилност и на изкуствено подгряване, хаос, при което се наблюдават целенасочени опити да се провокират такива конфликти в непосредствена близост до границите на Русия и на нашите съюзници.

Ние виждаме как девалвираха и се разрушаваха основните принципи на международното право. Особено в сферата на международната сигурност.

В тези условия Русия не може да разчита само на дипломатически и икономически методи за премахване на противоречията и за разрешаване на конфликтите. Пред нашата страна стои задачата за развитие на военния потенциал в рамките на стратегията за задържане на агресията и на равнището на отбранителна достатъчност. А Въоръжените сили, спецслужбите и другите силови структури трябва да са подготвени за бързо и ефективно реагиране на нови предизвикателства. Това е необходимо условие, за да се чувства Русия в безопасност, а аргументите на нашата страна да бъдат възприемани от партньорите в различни международни формати.

Ние сме длъжни съвместно с нашите партньори да укрепваме възможностите на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Включително на колективните сили за оперативно реагиране. ОДКБ е готова да изпълни своята мисия на гарант за стабилността на евразийското пространство.

Най-важен приоритет на държавната политика на Русия в перспектива ще останат въпросите за осигуряване на динамично развитие на Въоръжените сили, атомната и космическата промишленост, Отбранително-промишленият комплекс, военното образование, фундаменталната военна наука и приложните изследователски програми.

Армията запази Русия

Разпадането на единната страна, икономическите и социалните сътресения на 90-те години удариха по всички държавни институции. През най-тежки изпитания премина и нашата армия. Боевата подготовка на практика бе прекратена. Частите на „първия стратегически ешелон“ спешно се прехвърляха от Източна Европа на „чисто поле“. И тъй като нямаше средства за тяхното благоустрояване, за строителството на военни градчета, полигони и жилища, именно тези най-боеспособни и максимално комплектовани съединения отиваха „под ножа“.

Офицерите с месеци не получаваха парични възнаграждения. Какво да крием – нерядко възникваха проблеми дори с храната на личния състав. Военнослужещите се уволняваха с десетки хиляди. Броят на генералите, полковниците, подполковниците и майорите бе по-голям от този на капитаните и лейтенантите. Отбранителните предприятия спираха, потъваха в дългове и губеха най-ценните специалисти по уникалните образци.

По Въоръжените сили бе нанесен разрушителен информационен удар. Някои „дейци“ просто ден не можеха да преживеят, без да „ритнат“ колкото се може по-болезнено и да унизят армията, да оскърбят всичко, свързано с такива понятия като клетва, дълг, служба на Отечеството, патриотизъм, военната история на нашата страна. Смятах това и го смятам за истинско морално престъпление и предателство.

Ние винаги трябва да помним какво дължи страната на войниците и офицерите, които в най-тежкия период на 90-те години, въпреки всичко съхраниха армията и в критични моменти осигуриха боеготовността на частите. Ако трябваше — воюваха, губеха своите другари и побеждаваха. Така бе в Северен Кавказ, в Таджикистан и другите „горещи точки“. Тези хора опазиха духа и честта на армията. Целостта и суверенитета на Русия. Защитиха сигурността на нашите граждани, не позволиха страната да бъде унизена и „отписана“.

Много висока цена обаче се наложи да бъде платена за грешките, допуснати при многобройните, непоследователни реформи, зад които често не стоеше нищо друго освен механични съкращения.

Когато през 1999 г. бандите на международните терористи започнаха пряка агресия срещу Русия, ние се сблъскахме с трагична ситуация. Трябваше 66-хилядно формирование да бъде събрано буквално „частица по частица“ – от сборни батальони и отделни отряди. Щатният състав на Въоръжените сили надвишаваше 1 милион и 360 хиляди души. А комплектовани части, способни да пристъпят към изпълнение на задачите без допълнителна подготовка, на практика нямаше.

Но армията изпълни своята задача. Изпълниха своя дълг нашите офицери, сержанти, войници – граждани, за които клетвата пред родината означаваше повече от живота, от собственото здраве и благополучие. И най-главното – в държавата, в обществото най-после се върна разбирането на простата истина: Въоръжените сили трябва да бъдат ценени. Те трябва да бъдат укрепвани, иначе „ще се наложи да храним чуждата армия“ или направо да се озовем в робство на бандитите и международните терористи.

Ние започнахме от най-неотложните неща. Възстановявахме системата на елементарни социални гаранции за военнослужещите, ликвидирахме срамните забавяния на изплащането на паричните възнаграждения. Година след година увеличавахме дела на разходите за развитие на армията и флота, а бяха времена, в които парите не стигаха дори за най-неотложните нужди.

Помня как през 2002 г. началникът на Генщаба  предложи да бъде ликвидирана базата на стратегическите подводни лодки на Камчатка (разбира се, не от охолен живот). С това ние бихме се лишили и от присъствието на наши морски ядрени сили в Тихия океан. Аз не приех това решение. Заради липсата на необходимите средства в бюджета се наложи да се потърси тогава помощ от частните компании. Искам да ги спомена с добра дума. И „Сургутнефтегаз“, и ТНК без колебание предоставиха необходимите ресурси, за да започне възстановяването на базата. След това се прибавиха и пари от бюджета. И сега ние имаме съвременна база във Вилючинск, в която скоро ще отидат за боево дежурство подводните лодки от ново поколение тип „Борей“.

Във всички стратегически направления бяха формирани части за постоянна готовност, комплектовани със служещи на договор. Създадоха се самодостатъчни формирования. Именно такова формирование през август 2008 г. проведе операцията по принуждаването на Грузия към мир, защити народите на Южна Осетия и Абхазия.

Но опитът от всички предишни години доказва, че потенциалът за развитие на предишната военна структура, останала ни от СССР, е напълно изчерпан. А каква всъщност бе тази структура? Хиляди охранителни бази, арсенали, складове, многочислени щабове и „кадрирани“ части. С една дума – всичко, което е било необходимо в миналия век за разгръщане на многомилионната армия от мобилизирани служещи.

Да се насища старата структура с хора и техника беше безсмислено: за това нямаше да стигнат никакви ресурси – нито финансови, нито човешки. А главното е, че тя не отговаряше не само на перспективните, но и на съвременните изисквания. Ако нищо не променяхме и се бяхме ограничили само с постепенни и половинчати преобразувания, ние рано или късно можеше да загубим окончателно своя военен потенциал, да загубим нашите Въоръжени сили като дееспособен организъм.

Изходът беше само един – да изградим нова армия. Армия от съвременен тип – мобилна, намираща се в състояние на постоянна боева готовност. Това е много труден процес, засягащ десетки хиляди хора. С това са свързани неизбежни грешки, обиди, претенции. Изострена обществена реакция, включително в самата армейска среда. Реформата се прави не от един човек и не от десетима души. Променя се най-сложна институция, вътре в която са се натрупали множество недостатъци. Сривове, „ексцесии на изпълнителите“, слаба информационна работа и липса на канали за „обратна връзка“, формално изпълнение на директивите – всичко това са реални „проблемни точки“ на протичащата реформа. Нашата задача е да виждаме тези „проблемни точки“ и да коригираме едни или други решения. Като следваме общата логика на системните преобразувания на Въоръжените сили.

Какво е направено вече

Части с намален състав в нашата армия вече не останаха. В Сухопътните войски са създадени над 100 общовойскови и специални бригади. Това са пълноценни боеви съединения, комплектовани с кадри и техника. Нормативът за вдигането им по тревога е един час. Прехвърлянето на потенциален театър на боеви действия – денонощие.

Преди за подготовката за изпълнение на боева задача съединенията имаха нужда от до пет денонощия. А разгръщането и оборудването на всички Въоръжени сили по правилата на военното време трябваше да отнемат практически една година. И това в условия, когато времето за повечето въоръжени конфликти днес продължава от няколко часа до няколко дни.

Защо в качеството на основна тактическа единица е избрана именно бригадата? Преди всичко поради отчитането на нашия собствен опит в Афганистанската и други кампании, когато вместо полкове и дивизии ефективна работа показаха мобилните бойни и щурмови групи, подсилени с авиация и други средства за поддръжка.

При това, по-компактна по численост от дивизията, новата бригада притежава по-голяма ударна мощ. Тя има значително увеличени сили за огнево поражение и по-голяма осигуреност –  артилерия, противовъздушна отбрана, разузнаване, връзки и т.н. Освен това, бригадата е способна да действа както автономно, така и в състава на други съединения. Допускам, че не навсякъде изискваното качество е доведено до идеала. В най-близко време предстои напълно да бъдат покрити необходимите стандарти.

Руската армия се освобождава от всички  несвойствени, спомагателни функции – стопански, битови и пр. До минимум е сведено откъсването от боевото обучение. Като имаме предвид, че срокът на военната служба е 12 месеца, това е  единственият начин да бъде направен от новобранеца подготвен боец. Войниците и офицерите трябва да се занимават с пряката си задача – интензивна боева подготовка и обучение. Това ще се отрази позитивно включително върху дисциплината и реда във войските. И реално ще повиши достойнството на отбиване на военната служба.

В ход е сериозна реформа във военното обучение. Формират се 10 големи научно-учебни центъра. Всички тези учреждения са вградени по строг вертикал и в зависимост от годините на службата дават възможност на офицерите постоянно да повишават своето професио­нално равнище. В това ние се опираме както на нашите традиции, така и на световната практика.

Без сериозно развитие на военните изследвания не може да има нито ефективна военна, нито военнотехническа доктрина; не могат да работят ефективно структурите на Генералния щаб. Ние трябва да възстановим изгубените компетенции на военните институти, да ги интегрираме с развиващата се система на военното образование — както и с гражданския сектор на икономиката.  Военната наука трябва да оказва решаващо влияние върху формирането на задачите на Отбранително-промишления комплекс. А квалифицираните структури за доставка, подразделенията на Министерството на отбраната, отговарящи за военните поръчки – да осигурят ефективно формиране на техническите задания за разработване, производство и планиране на характеристиките на въоръженията и военната техника.

Несъмнено, нормалното развитие на военните изследвания е невъзможно без партньорство с гражданската наука, без използване на потенциала на нашите водещи университети и държавните научни центрове. Учените трябва да разполагат с достатъчно информация за състоянието и перспективите за развитие на армията и на системите въоръжения, за да имат възможност да ориентират своите перспективни изследвания, включително с оглед на възможностите за тяхното приложение в отбраната.

Ще отбележа също, че органите за управление във Въоръжените сили са съкратени два пъти. Формирани са 4 окрупнени военни окръга: Западен, Южен, Централен и Източен. Предадени са им за управление силите на ВВС, Противовъздушната отбрана и Флотът. По същество, става дума за оперативно-стратегически командвания. От 1 декември 2011 г. на боево дежурство в Русия застъпи нов род войски – Войските на въздушно-космическата отбрана.

Във Военновъздушните сили са създадени 7 крупни авиационни бази с мощна инфраструктура. Модернизира се мрежата от летища. За последните 4 години – за пръв път от 20 години насам,  са ремонтирани основно 28 летища. В настоящата година се планират ремонти на още 12 военни летища.

Ние увеличихме сериозно възможностите на системата за предупреждение за ракетни нападения. Вече влязоха в действие станции за следене в Ленинградска и Калининградска област, в Армавир, започнаха изпитанията на аналогичен обект в Иркутск. Всички бригади във въздушно-космическата отбрана са снабдени със съвременен комплекс от средства за автоматизяция „Универсал-1С“. Разгърната е пълната космическа групировка на системата ГЛОНАСС.

Осигурена е надеждна устойчивост и достатъчност на наземната, морската и въздушната съставляващи части на Стратегическите ядрени сили на Русия. Делът на съвременните наземни ракетни комплекси за последните 4 години вече нарасна от 13 на 25 процента. Ще бъде продължено преоборудването на още 10 ракетни полка със стратегически комплекси „Тополь-М“ и „ТУ-95мс“, в ход е работата по тяхната модернизация. За нашите „стратези“ на въоръжение е приета нова далекобойна крилата ракета с въздушно базиране. От 2007 г. са възобновени полетите на стратегическата авиация в районите на боево патрулиране. Започва разработването на перспективен авиационен комплекс за авиацията за далечно действие.

На дежурство застъпват подводните стратегически ракетоносци от новия проект „Борей“. Лодките от този клас — „Юрий Долгорукий“ и „Александър Невски“, вече минават държавните изпитания.

Нашият флот възобнови своето присъствие в стратегическите райони на Световния океан, в това число в Средиземно море. Това демонстриране на „руския флаг“ ще бъде вече постоянно.

Задачите на предстоящото десетилетие

Ние пристъпихме към мащабно, комплексно превъоръжаване на армията и флота, на другите силови структури, обезпечаващи сигурността на държавата. Тук приоритетите са ядрените сили,  въздушно-космическата отбрана, системите за връзка, разузнаването и управлението, радиоелектронната борба, „безпилотните апарати и роботизираните ударни комплекси, съвременната  транспортна авиация, системите за индивидуална защита на боеца на бойното поле, оръжието с висока точност и средствата за борба с него.

Системата за подготовка на органите за управление и на войските трябва да стане по-качествена, интензивна и всеобхватна. Основните усилия ще се концентрират върху „изковаването“ на ефективни междувидови групировки от войски и сили, върху повишаване на готовността на воинските части за изпълнение на бойни задачи.

Предстои нашите специалисти да определят перспективна идеология за развитието на видовете и родовете войски, да обозначат ясно в съответни концептуални документи техните цели и задачи. Но още сега е очевидно, че в структурата на Въоръжените сили ще се запазят ролята и значението на силите за ядрено ограничаване на агресията. Дотогава, докато у нас не се появят други видове оръжие, ударни комплекси от ново поколение. В това число високоточно оръжие, което, както вече отбелязах, може да решава задачи, съпоставими с тези, които стоят днес пред силите за ядрено ограничаване. Освен това, в близките години ще нарасне значението на Военноморския флот, ВВС и въздушно-космическата отбрана.

Времето изисква решителни стъпки за укрепване на единната система за въздушно-космическа отбрана на страната. Към тези действия ни тласка политиката на САЩ и НАТО по въпроса за разгръщане на ПРО.

Като гаранция срещу нарушаване на глобалния баланс може да служи или създаването на собствена, твърде разходоемка и засега още неефективна система ПРО, или което е доста по-резултатно, способността да преодолеем всякаква система за противоракетна отбрана и да защитим руския потенциал за отговор. Именно на тази цел ще служат Стратегическите ядрени сили и структурите на въздушно-космическата отбрана. В този въпрос не може да има „твърде много патриотизъм". Военнотехническият отговор на Русия на глобалната американска ПРО и на нейния сегмент в Европа ще бъде ефективен и асиметричен. И ще съответства напълно на стъпките на САЩ в сферата на ПРО. 

Нашата задача е да възроди в пълния смисъл на думата „океанския“ военноморски флот, преди всичко в Севера и в Далечния изток. Активността, която започнаха около Арктика водещите в света военни държави, поставя пред Русия задачата да осигурим нашите интереси в този регион.

В предстоящото десетилетие във войската ще влязат над 400 съвременни междуконтинентални балистични ракети с наземно и морско базиране, 8 ракетни подводни крайцера със стратегическо назначение, около 20 многоцелеви подводни лодки, над 50 бойни надводни кораба, около 100 космически апарата с военно предназначение, повече  от 600 съвременни самолета, включително изтребители от пето поколение, над 1000 вертолета, 28 полкови комплекта зенитни ракетни системи С-400, 38 дивизионни комплекта от зенитно-ракетните комплекси „Витязь“, 10 бригадни комплекта от ракетния комплекс „Искандер-М“, повече от 2300 съвременни танкове, около 2 хиляди самоходни артилерийски комплекса и оръдия, а също над 17 хиляди единици военна автомобилна техника.

Сега на съвременна военна техника вече преминаха над 250 части и съединения, в това число — 30 авиационни ескадрили. А към 2020 г. делът на новите образци въоръжения във войските трябва да е не по-нисък от 70 процента. Що се отнася до системите, които остават на въоръжение, те ще бъдат подложени на дълбока модернизация.

По този начин задачата на предстоящото десетилетие е новата структура на Въоръжените сили да може да се опре на принципно нова техника. На техника, която „вижда“ по-далеч от аналогичните системи на който и да било потенциален противник.

Социалното лице на армията

Съвременната армия е преди всичко грамотни, подготвени хора, способни да прилагат най-напредналите системи въоръжения. Специалисти, притежаващи задълбочени знания и високо равнище на общото си образование и култура. Днес индивидуалните изисквания към всеки офицер и войник съществено се увеличават.

На свой ред военнослужещите трябва да имат пълен пакет социални гаранции, адекватен на тяхната огромна отговорност. Това са услугите на здравеопазването, системата на санаторно-курортното лечение, застраховка, достойна пенсия и възможност за трудоустрояване след уволняването. И, разбира се, парична издръжка на нивото, а дори и по-високо от заплатата, която получават квалифицираните специалисти и управленци във водещите отрасли на икономиката.

През 2007 г. бе прието решение за реформиране и съществено повишаване на паричната издръжка и военните пенсии. На първия етап — през 2009 г. — бе започнат мащабен експеримент за повишаване на заплащането на военния труд на тези, на чиито плещи лежи особената отговорност за осигуряване на отбранителната способност на страната.

От 1 януари 2012 г. ние направихме следваща стъпка: паричното заплащане на военнослужещите нарасна практически три пъти. Въоръжените сили като работодател стават повече от конкурентоспособни. Това качествено променя ситуацията. Създава допълнителна мотивация за военна служба.

Ще добавя, че от 1 януари 2012 г. е увеличено паричното заплащане в системата на Министерството на вътрешните работи. А от 1 януари 2013 г. заплатите ще се увеличат съществено и във всички останали „силови“, правоохранителни структури и спецслужби.

Пенсиите на всички военни пенсионери, независимо от тяхната ведомствена принадлежност, са повишени от 1 януари тази година направо 1,6 пъти. В бъдеще „военните пенсии“ ще се повишават ежегодно, при това с не по-малко от два процента над нивото на инфлацията.

Освен това ще бъде въведен специален образователен сертификат, който ще позволи на военнослужещия след уволнението да получи образование или да мине преподготовка във всяко учебно заведение в страната.

Отделно ще се спра на жилищния проблем. Дълги години той на практика изобщо не се решаваше. През 90-те години, в най-добрия случай за сметка на всички източници, се предоставяха 6-8 хиляди апартамента или жилищни сертификати на година. Често уволняваха хората , без изобщо да им дават апартамент – просто ги записваха на опашката в общината, която не мърдаше.

Нека да си спомним откъде започнахме. От 2000 г. увеличихме съществено количеството на  предоставяните жилища — стигнахме до ниво средно 25 000 апартамента на година. Но очевидно  бе нужна кардинална промяна, концентрация на финансовите и организационните ресурси на държавата.

Първа стъпка в тази посока стана  президентската програма „15+15“, реализирана през 2006-2007 г., когато на военнослужещите направо бяха предоставени допълнително още около 20 хиляди апартамента в тези региони, където жилищният проблем бе най-остър.

А за 2008-2011 г. само за военнослужещите от Министерството на отбраната бяха предоставени и построени около 140 хиляди апартамента за постоянно живеене и 46 хиляди служебни апартамента. Никога преди това такова нещо не е имало. Отделяхме средства дори в условията на криза. Но независимо от това, че програмата се оказа по-мащабна, отколкото се планираше по-рано, проблемът засега не е решен.

Трябва откровено да кажем какви са причините. Първо, в Министерството на отбраната списъкът на офицерите, които се нуждаят от жилище, се водеше крайно лошо. И, второ, сроковете, темповете на организационно-щатните мероприятия не бяха ясно обвързани с възможностите за предоставяне на жилища. Длъжни сме да поправим тази ситуация.

През 2012—2013 г. е необходимо военнослужещите да бъдат изцяло осигурени с постоянни жилища. Освен това, към 2014 г. ще завършим формиране на съвременен фонд на служебните жилища. По този начин „вечният“ жилищен въпрос на военнослужещите ще бъде решен.

До края на 2012 г. в пълен обем ще осигурим с жилище онези военнослужещи, които през 90-те години бяха уволнени без жилище и чакат на общинските опашки. Към днешна дата тези граждани са над 20 хиляди.

Военнослужещите, сключили договор след 2007 г., ще бъдат осигурени с жилище в планов порядък, в рамките на влогово-ипотечната система. Броят на участниците в нея надвишава 180 хиляди души, вече са придобити над 20 хиляди жилища.

Още един много важен въпрос е съдбата на военните градчета и на хиляди хора, които живеят в тях. А това са бивши военнослужещи и техните семейства, пенсионери, граждански специалисти, с една дума – тези, които са дали на армията и на страната не едно десетилетие от своя живот.

Недопустимо е такива селища с всичките им проблеми просто да се „прехвърлят“ от баланса на Министерството на отбраната на плещите на регионите и общините. Трябва да се направи най-подробна инвентаризация на недвижимото имущество на Въоръжените сили, което подлежи на предаване на гражданските власти. С други думи, жилищните блокове, детските градини, обектите на жилищния кооператив — цялото това стопанство на Министерството на отбраната трябва да се предаде на общините в ремонтирано състояние, годно за експлоатация и, ще подчертая — заедно с финансовите ресурси за текущата издръжка.

Сериозни промени предстоят в системата на окомплектоване на Въоръжените сили. Сега в армията по договор служат 220 хиляди офицери и 186 хиляди войници и сержанти. Планира се в течение на близките 5 години ежегодно да се набират още по 50 хиляди души на договор, които ще бъдат назначавани на длъжностите сержанти, старшини, а също — специалисти, работещи с бойна техника.

Подборът ще бъде много строг, на много нива. Маршал Г.К. Жуков е казал: „Армията командвам аз и сержантите“. Младшите командири са основният хребет на армията, това са ред, дисциплина, нормално бойно обучение. За такива длъжности са нужни достойни хора, притежаващи съответните морални, физически качества и образователно равнище. Не само младшите командири, но и всички войници на договор ще преминават подготовка в специални учебни центрове и сержантски училища.

Планира се, че към 2017 г. при обща щатна численост на Въоръжените сили един милион души „професионалистите“ да са 700 хиляди: офицери, курсанти от военните вузове, сержанти и войници по договор. А към 2020 г. броят на служещите наборници да се намали до 145 хиляди.

Логиката на преобразуванията съвсем очевидно свидетелства, че нашата цел е изграждането на изцяло професионална армия. А професионалната армия е скъпа армия. Запазването на смесена система за комплектуване на армията в обозрима перспектива е компромис между поставените задачи и текущите възможности на страната.

Но службата по набор също трябва да се променя качествено. Това е задължително изискване за военна реформа. 

За поддържане на дисциплината във воинските колективи се създава Военна полиция. И, разбира се, във възпитаването на военнослужещите, в защитата на техните права и интереси, в осигуряването на здрав морален климат в частите трябва да участват активно обществените, ветеранските, религиозните и правозащитните организации.

Смятам, че е необходимо да се постави на нужното ниво развитието на институцията военно духовенство. В близките години във всеки войнски контингент трябва да се появят военни свещеници.

 И още, ние разбираме, че сегашната система на набора съдържа голямо социално неравенство. По набор отиват да служат главно момчета от небогати, селски или работнически семейства, такива, които не са постъпили във ВУЗ и не са могли да ползват отсрочка. Трябват ни стъпки, които биха повишили значително престижа на срочната служба. Биха я превърнали на дело от „задължение“ в „привилегия“.

Трябва да има допълнителни права за постъпване в най-добрите университети за тези, които са отслужили. Затова да им се предостави възможност за сметка на държавата да получат допълнителна подготовка за вземане на професионални изпити. За отслужилите випускници на вузовете трябва да има бюджетни гратове за обучение в най-добрите отечествени и задгранични бизнес училища. А също преференции при приемането на държавна гражданска служба, при включване в управленските резерви. Армията трябва да си върне традиционната роля на важен социален трамплин.

В перспектива трябва да се помисли и за такова понятие като служба в „обучения резерв“. Такива „резервисти“ — както е прието в много други страни — ще трябва да преминават регулярно (а не както е сега от случай до случай) преподготовка, сбор, да бъдат готови да попълнят редовете на бойните части.

Днес ние нямаме концепция за национален резерв на Въоръжените сили. Нейното създаване и откритото обсъждане на такава концепция са наша задача в близко време.

Искам да кажа и за казачеството. Днес към това съсловие се причисляват милиони наши съграждани. Исторически казаците са били на служба в Руската държава, защитавали са нейните граници, участвали са в бойните походи на Руската армия. След революцията от 1917 г. казачеството е било подложено на най-жестоки репресии, по същество – на геноцид. Казачеството обаче е оцеляло, съхранявайки своята култура и традиции. И задача на държавата е всякак да подпомага казаците, да ги привлича към военната служба и военно-патриотическото възпитание на младежта.

Какво смятам, че е важно да се подчертае: разбира се, армията трябва да става професионална и нейна основа трябва да са наетите по договор. Обаче ние не можем да отменяме понятието за почетен воински дълг за мъжете и те трябва да бъдат готови да застанат в защита на Родината в минути на опасност.

На качествено ново равнище трябва да бъде организирана работата за военно-патриотичното възпитание на учениците, за развитието на военно-приложнтите видове спорт и на физическата култура като цяло. Срочната служба продължава една година и войникът трябва изцяло да се съсредоточи в бойното обучение. Това означава, че той трябва да дойде в армията физически развит, закален, а още по-добре – владеещ основните навици за работа с транспортна техника, компютри и информационни технологии. В тази връзка бих искал да отбележа важността на работата, която изпълнява ДОСААФ в Русия за държавата.

Федералните, регионалните, общинските органи на властта трябва да оказват всякаква поддръжка на тази организация за изпълнение на възложените й задачи. Трябва да се обединят усилията на държавните и обществените структури. Поддържам идеята за създаване на Доброволческо движение „Народен фронт“ в подкрепа на армията, флота и Отбранително-промишления комплекс. 

Нашите цели в сферата на отбраната и националната сигурност не могат да бъдат постигнати без висока морална мотивация както у военнослужещите, така и у работниците на Отбранително-промишления комплекс. Без уважение в руското общество към Въоръжените сили, към военната служба.

За новите изисквания към руския
Отбранително-промишлен комплекс

Отбранително-промишленият комплекс (ОПК) е нашата гордост, тук е съсредоточен най-мощен интелектуален и научно-технически потенциал. Но ние трябва откровено да говорим и за натрупаните проблеми. Фактически отечествените отбранителни центрове и предприятия за последните 30 години пропуснаха няколко цикъла на модернизация.

В предстоящото десетилетие ние сме длъжни напълно да наваксаме това изоставане. Да си върнем технологичното лидерство по целия спектър на основните военни технологии. Искам още веднъж да подчертая — в превъоръжаването на армията ние ще се опираме именно на руския ОПК и на нашата научна база.

Предстои ни да решим едновременно няколко взаимосвързани задачи. Това е увеличението в пъти на доставките на съвременна техника от ново поколение; формирането на изпреварващи научно-технологични решения, разработването и усвояването на критично важни технологии за развитие на производството на конкурентоспособна продукция с военно предназначение. И, накрая, това е създаване на  нова технологична основа за производствата на перспективни образци на оръжия и военна техника. Това е строителство, реконструкция и техническо превъоръжаване на научноексперименталната и изпитателната база.

Русия днес е стабилно вградена в световната икономика и е отворена за диалог с всички партньори, в това число по въпросите на отбраната и в сферата на военнотехническото сътрудничество.

Но изучаването на опита и тенденциите в другите страни съвсем не означава, че Русия ще премине към заимствани модели и ще се откаже от опиране на собствените сили. Напротив, за устойчивото социално-икономическо развитие и обезпечаване на сигурността на държавата за нас е необходимо, вземайки всичко най-добро, да увеличаваме и поддържаме военно-технологичната и научната независимост на Русия.

В тази връзка такава „чувствителна тема“ е закупуването на военна техника от чужбина. Както показва световната практика, всички ключови доставчици на глобалния пазар на оръжия, най-развитите в технологично и индустриално отношение страни, едновременно са и купувачи на отделни системи, образци, материали и технологии. Това позволява бързо да се решават неотложни задачи в сферата на отбраната и, да кажем направо – да се стимулира националният производител.

Има принципна разлика — да купиш, за да имаш свое, или да купиш, за да се откажеш от своето. Убеден съм, че никаква покупка на военна техника и оборудване „на парче“ не може да ни замени производството на собствени видове въоръжения, а може да служи само като основа за получаване на технологии и знания. Впрочем, това вече се е случвало в историята. Да напомня, че цяло „семейство“ отечествени танкове през 30-те години на ХХ век са се произвеждали на основата на американски и английски машини. А след това, използвайки натрупания опит, нашите специалисти са създали Т-34 — най-добрия танк през Втората световна война.

За да повишим реално отбранителната способност на страната, на нас ни е нужна най-съвременната, най-добрата в света техника, а не „усвоени“ милиарди и трилиони. Недопустимо е армията да стане пазар за пробутване на морално остарели образци на оръжия, технологии и  научноизследователски разработки, при това платени за държавна сметка.

Ето защо поставяме строги изисквания пред нашите отбранителни предприятия и конструкторски бюра, поощряваме развитието на конкуренцията, влагаме сериозни средства за модернизацията на самия ОПК и технологичните решения за подготовката на специалисти.

Дейността на предприятията от ОПК трябва да се концентрира именно на серийната продукция на качествено отечествено оръжие с най-добри тактико-технически характеристики, съответстващи на съвременните и на перспективните отбранителни задачи. Освен това само най-новите видове оръжие и военна техника ще позволят на Русия да укрепи и развива позиции на световните пазари на оръжия, където побеждава този, който предлага най-съвременните разработки.

Да реагираме на заплахите и предизвикателствата само на днешния ден, означава да се обречем на вечната роля на изоставащи. Длъжни сме с всички сили да си осигурим техническо, технологично, организационно превъзходство над всеки потенциален противник. Това твърдо изискване трябва да стане ключов критерий при поставянето на задачи пред ОПК. Това ще позволи на предприятията да водят дългосрочно планиране, да насочват осмислено ресурсите за техническо превъоръжаване, за разработване на нови модели и видове въоръжения. А научните центрове и институти ще получат стимул и ясни ориентири за развитие на фундаменталните и приложните науки както във военните, така и в сродните отрасли.

Ние напреднахме в реформирането на армията в много отношения – трябва да преразгледаме и принципите на планирането и реализацията на държавната програма за въоръженията. За да могат предприятията в ОПК да организират ритмична работа, ние взехме решение държавните отбранителни поръчки да са не за срок от една година, а направо за три-пет, дори за седем години. Смятам обаче, че само тази стъпка не е достатъчна.

Трябва да се започне от обвързването на военното планиране с осигуряване на въоръжения, военна техника и други ресурси за армията. Редом с това трябва да се помисли за целесъобразността от създаване на единен орган, отговарящ за разпределянето и контрола върху изпълнението на „отбранителните“ договори. Този орган би отговарял за изпълнението на държавните отбранителни поръчки в интерес на всички ведомства.

Корекциите в държавните отбранителни поръчки след тяхното утвърждаване от правителството трябва да са минимални. При това следва да се помни, че изкупната цена във всички случаи трябва да е справедлива и достатъчна не само за възвръщаемостта в предприятията, но и за инвестирането в тяхното развитие и модернизация, в привличането и подготовката на кадри.

Има още един проблем, който е, че предприятията и институтите в ОПК нямат единна информационна база и често дублират научноизследователските разработки. Трябва да вървим към създаване на „общ транзитен редактор“, единни бази данни, единни стандарти, прозрачен механизъм на ценообразуването за продукцията на ОПК. Трябва да се развиват по-дълбока интеграция и сътрудничество между различните предприятия, към уеднаквяване на производствените мощности.

Наред с това, когато държавата купува продукцията, трябва да се стимулира конкуренцията. При това е разумно да се поощрява съперничеството за по-добро качество преди всичко на ниво идеи, на етапа на изследванията. На етапа на създаване на готовата продукция обаче приоритет трябва да се дава на проекта-победител, за да не се дублират системите въоръжения.

Отбранително-промишленият ни комплекс няма възможността спокойно да догонва някого, ние трябва да направим пробив, да станем водещи изобретатели и производители.

Постигането на световно технологично лидерство в областта на производството на въоръжения предполага да се възстанови пълният индустриален цикъл от моделирането и проектирането до масовото изготвяне на серийни  изделия, до осигуряване на тяхната експлоатация във войските и по-нататъшната им употреба.

Недостигът на стимули за развитието на  носителите на ударни идеи, загубата на връзката между вузовете, отрасловите институти и предприятията на ОПК води до изоставане в областта на Отбранително-промишлените изследвания, до разрушаване на научните школи и на наукоемките отрасли. Всичко това не може да стане от самосебеси, държавата не може да се ограничи само до поставянето на поръчки за конкурси.

Държавата трябва да търси настойчиво ударни разработки, да откроява научните колективи, които са способни да реализират собствени решения по изисквания профил, да стимулира здравата конкуренция на етап научноизследователски и опитно-конструкторски разработки. Включително чрез привличане на нестандартни идеи, които се раждат в колективите от млади ентусиасти.

Във всички страни с развита отбранителна промишленост изследванията в областта на отбраната винаги са един от мощните двигатели на иновационния ръст. Именно изследванията и опитните разработки за „отбраната“, получаващи мощно и устойчиво държавно финансиране, позволяват да се доведат до реализация множество ударни технологии, които в гражданския сектор просто не биха минали „прага на рентабилност“. След това те — вече в готов вид — се усвояват и приспособяват от гражданския сектор.

Нужни са ни съвременни структури, които работят и нещо като брокери между военните, промишлените, научните и политическите кръгове. Които са способни да откроят и поддържат най-доброто на националното иновационно поле, като прескачат бюрократизираните процеси на многобройните съгласувания. Сега се доработват оптималните модели на подобни структури и в най-близко време ще бъдат реализирани на практика.

Тези дни — по време на срещата със специалистите по телекомуникация и информационни технологии в Новосибирск — бяха споменати водещи американски университети, които са изградили „име“ чрез отбранителните поръчки и разработки. Смятам, че и у нас е нужно по-активно да се привлича потенциалът на гражданските университети в реализиране на програмите за модернизиране на ОПК. Големите „отбранителни“ поръчки могат да станат още един източник за развитие на нашите водещи университети и изследователски центрове.

Понякога се твърди, че възраждането на Отбранително-промишления комплекс е ярем за икономиката, непосилен товар, който в своето време разори СССР. Убеден съм, че това е дълбока заблуда.

СССР загина от това, че потискаше пазарните начала в икономиката, от многогодишното пренебрежение към интересите на хората. От безнадеждните опити да се накара цялата страна да работи като „единна фабрика“ и от неизбежния резултат — загубата на управляемост дори в сектора на отбраната. Когато не само се изпитваха, но дори се вземаха на въоръжение няколко конкуриращи се системи едновременно. Когато не можа да се направи елементарно предаване на технологии към гражданския сектор.

И ние не трябва да повтаряме предишните грешки. Огромните ресурси, вложени за обновяване на ОПК и за превъоръжаване на армията, трябва да служат като мотор за модернизацията на цялата икономика. Когато държавните разходи създават нови работни места, поддържат пазарното търсене, „подхранват“ науката, това е сериозен стимул за качествен ръст. На практика става дума за ефекти, които са като тези, заложени в действащите програми за модернизация. Само че отбранителната промишленост ще осигури много по-мащабен ефект от този, който ние успявахме да постигнем преди това.

Обновяването на ОПК ще стане локомотивът, който ще повлече след себе си развитието на най-различни отрасли: металургията, машиностроенето, химическата, радиоелектронната промишленост, целия спектър на информационните технологии и телекомуникаците. Ще даде на предприятията от тези отрасли ресурси за обновяване на технологичната им база и нови технологични решения. Ще осигури устойчивост на множество научни и конструкторски колективи, т.е. и на тяхното присъствие на пазара на разработките за гражданския сектор.

В съвременния свят се установи баланс при взаимното влияние на отбранителните и гражданските технологии. В редица отрасли (телекомуникационни системи, нови материали, ИКТ) именно гражданските технологии са движеща сила на бурното развитие на военната техника, в други (авиация и космическа техника) – обратно, военните разработки дават тласък на гражданските сектори. Тази ситуация изисква ново отношение към принципите за обмен на информацията. Преразглеждане на остарелите подходи към защитата на тайните. Ние трябва строго да пазим ограничено количество действително важни тайни  и обратно, да стимулираме обмена на по-голямата част от научно-техническата информация между всички, които могат ефективно да я използват.

При това е важно да се осигурят насрещни потоци от иновации и технологии между „отбранителните“ и гражданските сектори. Интелектуалната собственост, създавана в отбранителната промишленост, трябва да получи реална оценка. Тази оценка трябва да отчита потенциала на гражданската комерсиализация и перспективата за трансфер на технологии. Необходимо е да се ориентираме и към производството на гражданска продукция в предприятията на отбранителната индустрия, без обаче да повтаряме печалния опит на „конверсията“ с прословутите тенджери и лопати от титан. Тук вече има добър пример – пускането на серийно производство на първия „цифров“ руски граждански самолет „Сух суперджет“.

Очевидно е, че трябва да направим дълбока ревизия на икономическата дейност на предприятията от ОПК. Тук има много неефективни зони – огромни, неоправдани разходи, допълнителни разноски, които понякога се изчисляват в хиляди проценти. Объркани и непрозрачни отношения в договорите с предприемачи — когато водещото предприятие балансира на ръба на банкрута, а рентабилността на присъдружните фирми и доставчици се изчислява в дву- и тризначни числа.

Ние ще пресичаме решително корупцията във военната промишленост и Въоръжените сили, следвайки неотклонно принципа на неизбежността на наказанието. Корупцията в сферата на националната сигурност по същество е държавна измяна.

Прекалената секретност вече доведе до намаляване на конкуренцията, надуване на цените на продукцията с военно предназначение, до получаване на свръхпечалби, влизащи не в модернизиране на производството, а в джобовете на отделни търговци и чиновници. Винаги, когато това не противоречи на интересите в областта на опазване на държавната тайна, трябва да се отказваме от практиката да се провеждат закрити търгове. Закупките в сферата на отбраната трябва да се намират под строг обществен контрол, а наказанията за нарушения в областта на държавните поръчки за отбраната трябва да станат по-тежки.

Ще изграждаме единен алгоритъм в работата на вертикално интегрираните структури, начело на които не трябва да стоят лобисти на едно или друго предприятие. Заедно с това е нужно да разчупим ведомствените стереотипи. Да привличаме активно възможностите на нашите граждански предприятия и частни компании към производството на военна техника и към отбранителните разработки.

Развитието на ОПК само със силите на държавата още сега е неефективно, а в средносрочна перспектива е икономически невъзможно. Важно е да се развива държавно-частното партньорство в отбранителната промишленост, в това число като се опростяват процедурите за създаване на нови отбранителни производства. Частните компании са готови да вложат в предприятията на ОПК и средства, и опит, и налични технологии. И ние вярваме, че у нас отново ще се появят наши „Демидови“ и „Путилови“.

Всички водещи производители на оръжие и военна техника в САЩ и Европа са недържавни. Свежият поглед отстрани към отрасъла, бизнес-подходите към организацията на производствата ще вдъхнат нов живот, ще повишат  конкурентоспособността на руското оръжие на международните пазари. Разбира се, в частните предприятия в Отбранително-промишления комплекс трябва да действа особен режим, включително изискванията за секретност. Но това не трябва да става препятствие за създаване на такива компании, за тяхното развитие и достъп до участие в държавните отбранителни поръчки. Именно новите частни компании могат да са източник на технологични пробиви, способни да изменят радикално отрасъла.

Проблемът е в това, че нашият частен инвеститор не знае какви негови възможности ще бъдат потърсени от ОПК и къде може да приложи собствените си сили и капитал. В това отношение трябва да се създаде открит информационен източник за потребностите, които има ОПК, за привличане на частния бизнес и инвестиции.

На дневен ред стои също модернизацията на предприятията, останали ни в наследство от СССР. Следва да се направи оптимизация на целия производствен процес, позволяваща да се използват челни технологии. Към такава дейност трябва да се привлекат висококвалифицирани управленци, технолози, организатори на производството от частния бизнес. Трябва да се засили контролът над качеството на произведената продукция в предприятията на ОПК и да се уреди отчетността на средствата, които се използват в рамките на държавните отбранителни поръчки.

Трябва да се направи ревизия на мобилизационните потребности на страната. Съществуващата система  в много отношения е архаична. Днес не са нужни мощности, способни само да „щамповат“ старо оръжие и боеприпаси. Основа на Отбранително-промишления комплекс и на „мобилизационния резерв“ трябва да са съвременните технологични производства, готови да произвеждат конкурентна висококачествена продукция. Те може да бъдат създавани както на базата на вече съществуващи заводи и предприятия, които имат нужда от реформи, така и „от нулата“.

И, разбира се, необходимо е да се повишава престижът на професиите, свързани с дейности „за отбраната“. Затова е разумно да се дадат допълнителни социални гаранции и дори привилегии на специалистите, заети в ОПК. Освен това, средната работна заплата в предприятията от държавния сектор на ОПК, в конструкторските и научните центрове трябва да бъде съпоставима с паричните възнаграждения в армията.

Особено внимание трябва да се отдели на системата на образованието и на подготовката на нови кадри за производството. Много предприятия днес се сблъскаха с острия дефицит на техници и квалифицирани работници, а това пречи да се изпълни своевременно държавната поръчка, да не говорим за увеличаване на мощностите.

Ключова роля в решаването на този проблем трябва да играят специализираните вузове (в това число с техните програми за приложни бакалаври) и техникумите, а също — общопрофилните технически учебни заведения, чиито випускници често отиват да работят в отбранителната промишленост. Смятам, че е възможно да се реализира схемата на наемане на работа на основата на тристранен договор между вуза, отрасловия концерн и студента. Работата в предприятие трябва да започва още в периода на обучението – в рамките на специализирани производствени практики и стажове. На учащите се освен опит, това ще даде и достойно заплащане, и мотивация сериозно да се усвояват необходимите умения. Естествено, този вид работа трябва да стане органична част от учебните планове.

Постепенно расте престижът на техническите специалности. Предприятията в ОПК са призвани да бъдат притегателен център за талантливата младеж, предоставяйки – както това бе в съветско време – разширени възможности за реализация на творческите амбиции в разработките, в науката и технологиите.

Смятам, че следва да помислим и за целевото насочване на младите работници в ОПК и на студентите от техническите вузове към практика във водещите руски и световни лаборатории, институти и заводи. Управлението на съвременното технологично оборудване изисква най-висока квалификация, сериозни знания и навици, постоянно обучение. Затова задължително трябва да поддържаме и програми за повишаване на квалификацията непосредствено в самите производства.

* * *

Изграждайки отбранителна политика, модернизирайки Въоръжените сили, ние трябва да се ориентираме към най-съвременните тенденции във военното изкуство. Да изостанем от тези тенденции, означава предварително да се поставим в уязвимо положение. Да изложим на удар страната, живота на нашите войници и офицери. Никога повече ние не трябва да допуснем да се повтори трагедията на 1941 г., когато неготовността на държавата и армията за война бе заплатена с грамадни човешки загуби. 

 Безпрецедентният мащаб на програмата за въоръженията и модернизирането на ОПК потвърждава цялата сериозност на нашите намерения. Ние разбираме, че за реализацията на тези планове ще се наложи Русия да привлече много големи финансови ресурси.

Задачата се състои в това не изтощавайки, а умножавайки икономическите сили на страната, да създадем такава армия и такъв ОПК, които са способни да осигурят на Русия суверенитет, уважение от страна на партньорите и устойчив мир.

 

Российская газета“

20 февруари 2012

Превод Велиана Христова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук