Васил Савов е журналист международник, политически анализатор, публицист и юрист, полиглот. Бил е кореспондент на БТА в Букурещ, сътрудник в международния отдел на в. „Отечествен фронт“, в Института за съвременни социални теории, завеждащ международния отдел на сп. „Политическа агитация“. Има няколко брошури по въпроси на социалдемокрацията, на европейската интеграция и по други международни теми.
През 2007 г. в германското селище Хайлигендам на Балтийското крайбрежие се състоя съвещание на Г-8. Разположени на разкошните фотьойли, ръководителите на 8-те велики държави обсъждаха световния ред. Без да подозират, те дадоха първия сигнал за краха на една епоха. През есента на следващата година банката „Lehman Brothers“ постави началото на световната финансова икономическа криза.
Когато през ноември 2011 г. в Кан се свика нов форум на високо равнище, на него присъстваха вече не 8, а повече от 20 държавни ръководители. Германското сп. „Stern“ направи равносметка, че САЩ и другите западни страни вече не дават урок на Азия, Латинска Америка и Африка, а обратно. Китай напомни на САЩ за внушителния американски дълг към „поднебесната“, бразилският президент Дилма Русеф поиска от Европа да прояви „повече политическа воля“, Индия препоръча трудни решения, а Южна Африка се колебаеше дали да купи европейски облигации.
Историята следва своя нормален ход. „Ерата на Запада е към своя край“ — писа „Corrier international“. Развиващите се страни дават повече икономически прираст от Г-7. Начело в икономическия растеж излязоха страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). „Историците на бъдещите поколения, изтъкна списанието, вероятно няма да бележат за исторически поврат 1989 г. (провала на реалния социализъм), а 1978 г., когато Дън Сяопин оцени ролята на котката не според нейния цвят“ и беляза нов социализъм.
Залезът на Запада
В упадък ли са САЩ? Този въпрос поставя въз основа на разузнаването в доклад Матю Бъроу от Националния съвет по разузнаването на страниците на в. „The Washington Post“ с оглед бъдещето на света. Той цитира сценарий на Ури Додуш от фондация „Карнеги“, според когото „американската икономика може да постигне годишен растеж от средно 1,7% между 2010 и 2030 г. и техният дял в БВП на страните от Г-20 ще спадне от 1/2 на 1/4“. Авторът дава и по-мрачни краски: „Смятана като страна в упадък, САЩ същевременно ще бъдат неспособни да упражняват своето влияние в света.“
Френският „Les Echos“ анализира икономическото развитие на САЩ и отбелязва техния упадък през м.г. За 2012 г. се очаква понижаване на обема на износ поради влошаване на международната конюнктура и рецесията в Европа. „Сега, продължава вестникът, икономистите предвиждат възможна нова вълна на рецесия в САЩ.“ Такъв сценарий чертаят песимистите, а оптимистично настроените предвиждат „загубено десетилетие“. От средногодишен ръст от 3,8% преди кризата, БВП на САЩ през м.г. спадна на 1,6%, а за 2012-а се очаква 1,5%. Безработицата от 4,5% се покачи на 8,3%, а според някои източници е вече 9,1%. „Общото настроение е, писа същият вестник, че правителството е безсилно, а Конгресът е импотентен.“ Никой не очаква надеждни решения във финансово-икономическата област преди изборите през ноември.
Погледите са обърнати и към Европа, която създава голям риск за световната икономика. На 2 март т.г. 25 страни от общо 27 на ЕС подписаха в Брюксел Пакт за бюджетна дисциплина срещу дълговата криза. Пактът съдържа строги правила и още по-строги санкции. За превишаване на бюджетния дефицит с над 3% от БВП или 1% от структурния дефицит и на брутния държавен дълг — с над 60% от БВП следват наказания. Малко са членките на ЕС, които могат да издържат на тези сурови ограничения.
Положението в Евросъюза не е розово. От 2,5-3,2% преди кризата БВП на страните в него спадна на 2,0% през 2010 г. и на 1,5% се очакват за 2012 г. Безработицата през 2011 г. достигна 9,9% (в Испания — 23% в началото на т.г.). Тази тенденция и налагането на рестриктивна политика вещаят икономическа стагнация, увеличаване на безработицата, социално напрежение.
След преживяната криза в края на м.г. Япония и досега не може да се съвземе, въпреки конкурентните си възможности. През 2011 г. нарастването на БВП отбеляза само 0,4%, но делът й в световния БВП е 5,6%.
Вече няколко години развитите промишлени държави не могат да преодолеят кризата. Поемането на властта в редица европейски държави от десни и десноцентристки правителства предвещава по-нататъшно задълбочаване на кризата. „Беше някога Западът“, иронично постави заглавие немското сп. „Stern“. Центърът на тежестта на бъдещото развитие се наклони на Изток.
Предстоящият прелом
Малцина днес оспорват обективната истина, че светът става многополярен. Някои говорят за „постамерикански“ или „постатлантически“. Смисълът е един и същ. Някои среди в САЩ не се предават и не само не приемат тази истина, но упорито се стремят да запазят старото глобално статукво. Дори в. „The Washington Post“ призна, че „след 20 години Америка няма да заема вече доминираща позиция“.
В световния печат се лансира прогнозата за появата на 5 „нови икономически тигри“, които ще оспорват първенството на САЩ. Сп. „Atlantic“ посочва на първо място държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Африканския съюз). Те, според списанието, ще бъдат в състояние да влияят върху развитието на световните събития. Едната от тях — Китай, вече догонва САЩ и се очаква да я задмине.
Брукингс институт (САЩ) предвижда още 4 страни, които стремително вървят напред — Турция, Индонезия, Казахстан и ДР Конго. Какви са аргументите?
През м.г. нашата югоизточна съседка достигна икономически ръст от 7,5% след 9% през 2010 г. През нейната територия ще преминават важни газопроводи и нефтопроводи. Без да е членка на Евросъюза, нейните капитали и произведения проникват широко на Балканите и по-далеч. Тя се стреми към външна политика на геополитическата орбита. Членка е на НАТО, но развива и добри отношения с Русия и Иран. Възползва се от икономическата депресия в Европа, където засили своя експорт, и възприе неоотоманска стратегия в Близкия изток, пропагандирайки своя светско-ислямски модел.
По брой на населението Индонезия заема 4-о място в света след Китай, Индия и САЩ, при което 80% са мюсюлмани. Голяма част от своята продукция е насочила към вътрешно потребление, което отслабва влиянието на световната криза. Поддържа стабилен икономически растеж със значителни чуждестранни инвестиции.
Казахстан се опира на богатствата от минерални ресурси и енергоносители, умело използва своето географско разположение между Русия и Китай, прониква в Средния изток. През последните години реализира нарастващ брой национални и чуждестранни инвестиции за развитие на инфраструктурата, транспорта и фармацевтиката.
През 2000 г. ДР Конго (Киншаса) имаше рекордна инфлация, бе разяждана от корупция и вътрешни раздори. След 2006 г. страната бележи икономически ръст. Разполага със значителни подземни богатства, намиращи добър прием на международния пазар. Заема една от най-обширните територии в света.
Едва ли това е изчерпателният брой на държавите, които ще упражняват силно влияние върху международното развитие. Всичко ще зависи от притежавания геополитически потенциал. А той не е постоянна величина. Определя се от различни фактори с различна продължителност, зависим е от сегашния период на международно равновесие. Негови елементи са военната сила, икономическата мощ, енергоресурсите, научно-техническият прогрес, религиозно-етническата принадлежност, демографският статус, политическата стабилност, териториалният размер и др.
Ако изключим непредвидимите рискови събития като термоядрен конфликт и екологична катастрофа, от изменението и състоянието на горепосочените фактори зависи процесът на развитие на света в близко и по-далечно бъдеще.
Променя се международното равновесие
Създаването на Европейския съюз постави началото на процес, на който ще бъдем свидетели в предстоящия период. Стремежът към междудържавно обединение се определя в значителна степен от задаващия се многополярен свят, очертаващ се като по-сложен, изискващ нови правила на международно общуване, нов световен ред, гарантиращ оцеляване на човечеството. Поставено е идейно начало на Евразийския съюз. Руският политолог Александър Дугин ни връща столетия назад, за да напомни за митичния континентален сблъсък между сухопътния светоглед (евразийска доктрина, следвана от Русия, Австро-Унгария, Германия), и морския (воден) светоглед (Атлантизма), доктрина на англо-саксонската геополитическа стратегия, следвана от САЩ и Англия. Дали този окултен геополитически дуализъм отговаря на съвременната международна действителност?!
Може да се очакват подобни обединения в Близкия изток, Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия. Каква е съдбата на малките държави в Европа като България? Ще бъдат ли те и в бъдеще предмет на разделение, на разменна монета между великите сили, на финансово-икономическа експлоатация и неравнопоставеност? Развитието досега на Евросъюза разкрива необходимостта от регионални обединения, съчетаващи националните интереси и самостоятелност с повелята на общоевропейското единение. Не е изключена появата на по-тясно сътрудничество между скандинавските страни и държавите от Централна Европа. Поради своята специфика не е изключено и обединение на балканските държави, което, въпреки различията и неблагополучното минало не по тяхна вина, може да внесе равнопоставеност между европейския Изток и Запад.
Предислокацията на „световната фабрика“ от Запад на Изток ще заеме голяма част от ХХI в. Многополюсният свят обаче няма да се освободи лесно от наслоените проблеми от миналото. В Азия ще оспорват своето лидерство: Китай, Япония и Индия. Китай е втората, Япония — третата, а Индия — шестата икономическа сила сега в света. Те запазват своята самостоятелна величина и е трудно предвидимо коалиране между тях. Бацилът на съперничеството ще идва отвън, предимно от САЩ. Китай се насочва към глобално лидерство. Токио се стреми да се превърне в „нормална държава“, т.е. да придобие позиция на велика сила. През 2005 г. премиерът на Индия Манмохан Сингх обяви, че „ХХI век ще бъде индийски“. Анализаторите отбелязват, че страната се отдалечава от геополитиката на Неру на необвързаност. Индия, по сведения на „Asia Sentinel“, е била на първо място по закупуване на въоръжения през 2010 г., а за 2012 г. разходите за тази цел се увеличават със 17%. Китай обяви увеличение на военните разходи за 2012 г. с 11,2%.
През 2010 г. издателство „Блумсбъри“ издаде книга с провокативното заглавие „Ще оглави ли Латинска Америка света? Как Югът ще завладее Севера през ХХII в.“ Автор е колумбиецът Оскар Гардиола-Ривера, професор по международни отношения, един от латиноамериканските мондиалисти. Той смята, че испаноговорящите в САЩ през 2040 г. ще бъдат мнозинство и ще определят развитието на страната. Но Ривера отива и по-далеч и твърди, че „влиянието на САЩ ще се запази в някои латиноамерикански страни, но други като Бразилия, Венецуела, Еквадор, Боливия и Аржентина и сега заемат предни позиции на международната сцена“. Аржентинският в. „La nation“ цитира неговите съждения за континента, който се възражда „след десетилетия на изостаналост, безпорядък и смут, предизвикани от „Вашингтонския консенсус“ и неолибералната политика“.
Къде е мястото на Африка? На този въпрос се опитва да отговори сенегалският в. „La Gazette“ с помощта на писатели, журналисти, социолози. Изказват се противоположни мнения — оптимистични и песимистични, проевропейски и проазиатски. Изтъкват се огромните подземни богатства и непрекъснатият демографски бум. Към 2050 г. се очаква африканското население да надхвърли броя на китайци и индуси. Държавите от континента, според вестника, са изправени пред въпроса да се развиват — по „китайски модел“ или като постиндустриалните европейски държави, т.е. пазарната икономика. Сенегалският социолог Аксел Кабу разглежда развитието на Африка като резултат на „африканския манталитет“. Явно той пренебрегва условията на колониалния период. Африканските общества все повече се приспособяват към външния свят. Значителна част от елита е преминала през европейските столици, но действителността в Африка е твърде противоречива. Редица коментатори изтъкват някои фактори, действащи върху бъдещото развитие. Племенното разделение е извор на взаимните конфликти, пречи за обуздаване на демографския процес, на способността да се противопоставят на световната криза и растящата престъпност. Африканците, според него, трябва „на всяка цена през ХХI в. да приложат своята изобретателност, за да просъществуват“.
Световният печат продължава да дава отгласи от „арабската пролет“, която разтърси Северна Африка и Близкия изток, но не даде ясни насоки за близкото бъдеще. Няма ли и тук да се появят тежнения към регионални обединения? Независимо от създадения Африкански съюз, към чието лидерство се стремеше бившият диктатор на Либия Кадафи, бъдещето си остава неясно. Лондонският „Open Democracy“ се спира на 4 измерения на континенталното развитие. Първото е изразено в народните движения против корупцията и авторитарните управления. Второто засяга стратегическото съперничество между Саудитска Арабия, Иран, Израел и Турция. Третото измерение се състои в растящото противопоставяне — геостратегическо, икономическо, политическо, между САЩ, Европа, Русия и Китай. И четвъртото представлява съперничеството в енергийните източници между Саудитска Арабия, Иран и Русия, определящи критичното състояние на финансово-икономическото положение.
Събитията в този регион разкриват наченките на по-дълбоки обществени и социалнополитически изменения. За разрешаване са проблемите на демократичните свободи, рискът от нов авторитаризъм на религиозна основа. Зад свалените диктаторски режими се оголиха социално-икономическата нестабилност, голям ръст на безработица, особено сред младежта, религиозният фанатизъм, геополитическите апетити отвън. Съперничеството между сунити и шиити се разрази с нова сила след събитията в Ирак и Афганистан. Иранският проблем, който все повече засилва напрежението, предизвиква различни сценарии — военен или мирен изход от кризата. Прокрадват се и планове, внушавани от Запада, за тройно сътрудничество между Турция, Израел и Саудитска Арабия срещу Иран и Сирия. Търси се дипломатическа алтернатива на военния вариант, чиито опасни последици са неограничени.
Неопределеното бъдеще
След като бяха очертани накратко географско-териториалните и икономическите измерения на геополитическата схема и посочени сегашни и бъдещи играчи в нея, не може да пренебрегнем фактори, които силно ще влияят на бъдещите глобални процеси.
Отнася се най-напред до ТЕМПА НА ВЪОРЪЖАВАНЕ и особено на ядреното. Атомните оръжия продължават да висят като Дамоклев меч над човечеството и разпространението им не може да се обуздае. Още от създаването му това оръжие действа двояко — върху развоя на политическото положение в света, засилва опасността за мира и същевременно гарантира сигурността. Второто му въздействие е причина за разпространението в райони, където има напрежение. Ограничителните мерки и международните санкции не успяват да го спрат. Това е едно от противоречията на предишния и сегашния век. Многополюсният свят колкото повече се утвърждава, толкова повече го усложнява, създава напрежение на различна основа, засилва апетитите към ядрената сила. Нужен е обратен процес, който трябва да започне от държавите, които са най-големите му притежателки. Недоверието и липсата на разбирателство между тях, въпреки разпадането на двуполюсния свят, не намаляват, а се засилват, което прави процеса невъзвратим. На неотдавнашната среща в Сеул по ядрената сигурност за пореден път договореност между САЩ и Русия не се получи. За постигането на тази цел основна пречка остават плановете за създаване на системата ПРО ( противоракетна отбрана) в Европа.
Вторият рисков фактор е ЕТНОРЕЛИГИОЗНИЯТ. Миграцията в света се разширява и смесването на етнически общности се увеличава. Въпросът е свързан с геополитическите цели на големите държави, с опитите за налагане на социално-икономически модел и определен тип демокрация. Войната в Ирак и Афганистан не само не ограничи опасността от тероризъм, но разпали още повече ислямския радикализъм. Тази взаимозависимост между геополитическите интереси на Запада и ислямския фундаментализъм предвещава остра борба между Запада и Изтока.
В действие е пусната и една от формите на „МЕКАТА СИЛА“. Противоборството между християнството и исляма е с вековна давност. В самите вероизповедания продължават вътрешните противоречия, преминаващи в световни сблъсъци. Враждата между сунити и шиити взривява равновесието не само в арабския свят. Опитите на външни сили да заиграват с тази вражда още повече я разпалват.
Вековни са различията и сред християнството. Разпадането на социалистическата общност бе време за духовна инвазия на Запада на Изток. В бившите социалистически страни нахлуха религиозни секти от различен вид, за да завладеят съзнанието на младото поколение, да го „освободят“ от православието и наложат своите „ценности“.
Публикуването на имената на църковните служители, използвани от разузнаването в България и други страни от Източна Европа, обслужва геополитически цели. Известно е, че разузнаването е могъщо оръжие на държавите, съществуващо от векове и в религиозните общности. Да се обвиняват служители на източното православие в агентура на разузнаването, а да се премълчава дейността на католици и протестанти в услуга на ЦРУ и други западни разузнавателни служби, е най-малкото непочтено, отвратително.
„Меката сила“ се използва от западното разузнаване и за други цели. Проводниците на евроатлантизма възприеха нейните форми и средства в неудобните им страни, без да се спират и пред въоръжени действия (Либия, Сирия). Под знамето на либералната демокрация бяха създадени, по-скоро купени, неправителствени организации, които свалиха законни правителства в Източна, Югоизточна Европа и Азия. Тактиката на „меката сила“ не успя в Беларус и Русия, но това не означава, че е излязла от мода.
Като ненаситна ламя ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА заемат днес икономиката, политиката, духовния мир на страните в света. В условията на пазарна икономика те обхващат ръководни среди, прояждат административно-управленския апарат, сливат политически партии с финансово-икономически групировки. И двете са рожби на капитализма, който ги подхранва, и докато той съществува, те ще властват. Те разяждат духовната сила и тъканта на обществото в развити и развиващи се страни.
Съществена характеристика, може би най-важна за бъдещото развитие на света, е разделението между бедни и богати. Както в отделните държави, така и в самите общества. Това е социално-идеологическа проблематика, обхващаща идейно-политически течения и научно-теоретични възгледи, които подлежат на анализ.
ПРОМЯНА В СВЕТОВНОТО РАВНОВЕСИЕ
Дял в световния БВП (в %)
Страни 2010 г. 2050 г.
Китай 12,9 20,6
Индия 5,4 14,7
САЩ 19,4 13,6
Бразилия 2,9 3,5
Япония 5,6 2,7
Русия 3,7 2,6
Индонезия 1,3 2,1
Германия 4,0 2,0
Франция 2,9 1,9
Нигерия 0,05 1,6
(По паритет на покупателна способност)
Източник: ООН, „Светът през 2050 г.“