МЕТАФОРИЧНИТЕ УШИ НА ПРИКАЗНАТА ВЛАСТ

0
147

Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър.  Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога  „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).

В старата българска приказка за цар Траян с магарешките уши се разказва, че човекът, който го бръснел, дълго време носил тайната в себе си. Един ден обаче не издържал, изкопал дупка в земята и извикал:Цар Траян има магарешки уши!После заровил дупката и успокоен и умиротворен си тръгнал. Но на същото място изникнала свирчовина, минали хора, направили си свирки от дървото, а тези свирки заговорили с човешки гласове и съобщили на цял свят за дефек­та на царя. Така страшната царска тайна се превърнала в достояние на всички. В българския вариант приказката свършва неочаквано демократично — царят чул, че всички говорят за ушите му, донесли му една свирка, той я надул, тя проговорила и тогава той казал: Няма вече полза от криене.  И си открил ушите…

В България интелектуално-разказваческото време обича да се повтаря. Не само в митологичен, а и в съвсем реален план. Ухото, което слуша навсякъде, стана метафора на цялото управление на ГЕРБ и като нажежено клеймо беляза предизборната кампания за пред­срочни парламентарни избори. Така всички прогнози, че партията на Бойко Борисов ще си осигури безпроблемно втори мандат, въпреки че бе прогонена от властта с протести, се продъниха като магистрала, строена с некачествен асфалт.

Скандалът с подслушванията стана толкова голям, че за първи път в своята политическа история партия ГЕРБ се принуди да мине в отбрана. Това допълнително влоши обществения климат. Той може да бъде предаден като екшън, но и като приказка. Защото очевидно приказният свят е единственото място, където българската душа може да изкаже истината докрай.

Неродена мома – прокуратурата

Истинската предизборна драма започна на 15 април, когато прокуратурата обяви резултатите от проверка по сигнал на Сергей Станишев. Две седмици по-рано лидерът на БСП внесе в държавното обвинение данни, че по лична заповед на Цветан Цветанов МВР е извършвало масови незаконни подслушвания, като за целта е придобило и мобилна техника за слухтене.

Никой не очакваше твърда позиция от прокуратурата. Напротив, преобладаваше мнението, че ходът на Станишев е самоубийствен. Анализатори смятаха, че главният прокурор Сотир Цацаров ще замете случая под килима, ще го удави в празни приказки, което ще се върне като бумеранг срещу соцлидера под формата на обвинение, че е станал проводник на жълти слухове.

На 15 април обаче Сотир Цацаров хвърли бомбата: Създадени са предпоставки за извършване на незаконно подслушване“. Главният прокурор обяви, че проверката е установила много сериозни нарушения в МВР — внушително разминаване в пътните листове на автомобилите в служба СДОТО (Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“), липса на писмени регламенти за унищожаване на записи от ненужни или неразрешени СРС-та, за поставяне на задачи на екипа, който се занимава с мобилното подслушване и следене, както и за провеждане на тренировъчни мисии с тази техника. В хода на проверката бил установен и друг факт­ — на 28 март, денят, в който Станишев огласи на пресконференция подробности от анонимния сигнал, препратен впоследствие до Прокуратурата, шефът на отдел 04 в СДОТО Радко Димитров е празнувал 50-годишния си юбилей с колеги на работното си място. След внасянето на сигнала празненството било преустановено. Същата вечер Димитров и няколко други служители демонтирали блок от системата за подслушване. Търсели харддиск, какъвто обаче не намерили. На следващия ден шефът на отдел 04 в СДОТО все пак успял да изтрие данни от карти на автомобил със специализирана техника. По думите на Сотир Цацаров в опита си да осуети проверката Димитров използвал наш технически начин, грубо казано разглобяване с отвертка. Друг шокиращ факт излезе от статистиката — за 3 години МВР е проследило 115 хиляди души, според проверката на прокурорите.

Пресконференцията на Цацаров взриви политическото пространство. Всички основни политически сили (без РЗС и СДС) поискаха Цветанов да се оттегли от политиката, от листите и от шефското място в предизборния щаб на ГЕРБ. Медиите припомниха, че при едно режисирано посещение в студио­то на bTV, докато в него течеше разговор със Станишев, Цветанов обеща това, ако сигналът се докаже. Когато истината излезе на бял свят обаче, бившият вътрешен министър отказа да приеме изводите на прокуратурата и обвини партиите на прехода, че са организирали комплот срещу него, защото бил настъпил техни интереси.

Аз започвам да се притеснявам, дали от момента, в който съм напуснал поста на министър на вътрешните работи, заедно с министър-председателя не сме подложени на незаконно подслушване, което би могло да бъде осъществено точно по време на кампанията, коментира Цветанов, изкарвайки се жертва. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов категорично застана зад него и обяви, че Цветанов се е клел в децата си, че не е извършвал нищо незаконно. Как да нямам доверие на Цветанов партията е негова. ГЕРБ е негов, заяви пред журналисти Борисов. Тази фраза и до днес е обект на много тълкувания. Според мнозина тя подсказва, че Борисов и Цветанов се държат един друг с нещо и политическите им пътища няма лесно да се разделят.

От БСП обаче възразиха единствено Цветанов да бъде държан отговорен за незаконното подслушване. Според тях няма как то да е правено без знанието на Борисов. Самият Цветанов в една от поредните си обиколки из страната намекна за това:Не съм правил нищо, което не съм съгласувал с лидера.Никой не разбра какво точно има предвид, но речникът на ГЕРБ заприлича на древнокитайска философия, която трудно обяснява себе си.

Разразилата се буря постави и въпроса за ролята на Прокуратурата в скандала. Според мнозина за първи път държавното обвинение е заработило истински, според други грубо се е намесило в политическата битка. Във всеки случай видяхме нещо, което се случва за първи път – прокуратурата да бъде истински фактор. И това предизвика цялото объркване.

Доскоро обвинението наистина приличаше на митологичната неродена мома от народните приказки, за която не е ясно как точно ще се появи. Когато се появи на сцената обаче, това стана с гръм и трясък. Засега все още без хепиенд.

Тримата братя
и червивата ябълка

Точно 10 дни след обявяването на резултатите от проверката на Прокуратурата ГЕРБ бяха застигнати от още един огромен скандал. В безпрецедентно интервю бившият земеделски министър Мирослав Найденов остро нападна Цветан Цветанов и обяви, че е бил подслушван незаконно в продължение на цели три години. Някой трябва да каже на Цветанов: ти си го правил, политически честното е да слезеш от сцената, иначе това безобразие ще продължи. Някой трябваше да излезе и да каже ясно: Царят е гол! Както го правя аз в момента.

Бившият аграрен министър описа мрачна кафкианска атмосфера в ГЕРБ, която остро се разминава с публичния образ на тази партия. Всички министри знаели, че са подслушвани, дори си шушукали тайно за това. Найденов потвърди, че е следен и президентът Росен Плевнелиев. В кабинета си държавният глава говорел едва след като остави телефона си при секретарката и пусне високо телевизора. Половинчасовото откровение на бившия министър в студиото на  bTV бе поредната избухнала мина в ГЕРБ. Този път взривена от най-вътрешен човек. Всичко, описано в сигнала на Сергей Станишев до Прокуратурата, е истина, обяви Найденов. Малко по-късно стана ясно, че той е бил привикан на разпит в държавното обвинение и е получил статут на защитен свидетел.

Основните партии отново излязоха с позиция, че скандалът е твърде голям, за да може Цветанов да остане в политиката, защото международният имидж на страната е силно застрашен. Евродепутатите от левицата сезираха Европейския парламент.

Найденов съобщи още, че е извел семейството си в чужбина, за да подсигури неговата сигурност. Същото направи и друг депутат от ГЕРБ — Емил Димитров, който огласи своите подозрения, че в МВР има дори група за „мокри“ поръчки. Малко по-късно и трети ексдепутат — Иван Петров от Димитровград, заяви, че Цветанов е подслушвал незаконно и води партията към абсолютен провал. Мирослав Найденов светкавично бе изключен от ГЕРБ с мотива, че уронва престижа на партията.

Изявленията на тримата висши гербадажии показаха, че партия­та на Бойко Борисов съвсем не е единен политически субект, не е някаква митична политическа златна ябълка, а червив плод, който е на път да се разпадне заради вътрешните си противоречия.

Сливи за СРС

Буквално ден след изявлението на Найденов в редакциите на няколко столични вестника беше получен запис на разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов. От контекста му стана ясно, че срещата се е провела рано сутринта на 15 април — в деня, в който Прокуратурата изнесе данни от проверката за незаконното подслушване в МВР.

Разговорите, изпълнени с цинизми, интригантско клюкарство за личния живот на прокурори и политици, разкриха, че Бойко Борисов оказва натиск върху Прокуратурата за делото срещу Мирослав Найденов, разследван за отклонени средства по Програмата за развитие на селските региони за създаване на акаунти в „Туитър“ и „Фейсбук“ на цена от 50 хиляди лева. Стана ясно също, че градският прокурор на София се обръща към Борисов с „шефе“ и че Бойко Борисов е получил данните от проверката в МВР много преди всички останали. В записите ясно се чува, че той инструктира някого как да се реагира на основните обвинения: Те (служителите от СДОТО) са излизали, примерно не им съвпадат пътните листове, пък 30 литра бензин за деня е изписан. Може шофьорите да са си изписвали гориво и подобни, само че няма да прозвучи много добре според мене. От записа лъсва не само политика на изключително махленско ниво, но и това, че отношенията във върхушката напомнят сицилианска фамилия.

ГЕРБ  реагира на СРС-то  по очакван начин. Цветан Цветанов намекна, че именно бившият земеделски министър, а не МВР, е направил записа. Защитата му бе необходима, защото медиите получиха скандалните записи с придружаващо писмо от анонимен служител на полицията, който твърди, че Цветан Цветанов все още се разпорежда в МВР и именно той е наредил слухтенето.

Бойко Борисов потвърди, че такъв разговор е имало (по-късно това направиха Кокинов и Найденов), но заяви, че иска да се разбере „коя престъпна група подслушва хората дори в техните тоалетни“. Първата жертва на СРС-то обаче падна още същия ден  — градският прокурор Кокинов подаде оставка, а по-късно Дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет на практика го изгони от мястото му, като не му даде и полагащите му се като обзещетение заплати.

След скандалния запис социолозите започнаха да отчитат спад в рейтинга на ГЕРБ, но и рязко увеличаване на избирателите, които се колебаят да гласуват.

Скандалът остро поляризира обществото и оформи две враждуващи части в него. Известният като син шаман политолог Евгений Дайнов дори обяви, че всички, които твърдят, че е по-добре да управлява ГЕРБ, отколкото комунистите, не знаят какво говорят. Бойко Борисов е варварин, а Сергей Станишев не е, мотивира се той.

Като похлупак на всичко дойде новината, че комисия в Европейския парламент ще разисква скандала с подслушванията, белязал цялата кампания. Чуждите агенции също забелязаха драмата и отразиха в анализите си, че доверието към ГЕРБ се е разклатило сериозно.

Прокуратурата привика Цветан Цветанов и Бойко Борисов на разпити, и то по време на самата кампания. Експремие­рът се опита да обърне това в своя полза, като каза, че бил викан на разговор, та се наложи самото обвинение да излезе с официална позиция, че Борисов е бил призован, за да му бъдат снети обяснения.

В самия край на кампанията се появи още един запис, този път само от минута и четирдесет и три секунди, на който през 2011 година Бойко Борисов обяснява как трябва да се разпределят държавни поръчки и да се отблагодарява на хора, работили за кампанията.

Неволя за избори

На този фон, разигран като полицейска народна приказка, посланията в кампаниите на партиите останаха далеч назад. Дебатите се фокусираха основно върху полицейщината и подслушването, големите социални теми се изгубиха.

Пробойна се отвори и в медийния образ на ГЕРБ, след като емблематичният с послушанието си журналист Николай Бареков, основен певец на успехите на ГЕРБ, се обърна срещу партията на Бойко Борисов и обяви, че ще им бъде основна опозиция. Този типично български пирует беляза истеричната и напрегната предизборна кампания с допълнителни черни краски, разнообразени още повече с това, че депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров замери Бареков с чаша по време на телевизионен дебат.

Въобще, 2013 година се оказа застрашително пълна със скандали. Тя започна с драми и до своята среда така и не се успокои напълно. След като пророчеството на маите за края на света не се сбъдна, България сякаш реши да си докаже, че може да живее, макар и по истеричен начин.

Никога в своята нова история страната ни не е преживявала избори като тези. Така фиксирани в една тема. С общество, така непримиримо разделено на две части, никоя от които не знае дали ще надделее в деня на вота.

Метафората за ушите, които са навсякъде край нас, трайно се настани в политическия живот. И сигурно поне още една петилетка няма да слезе от дневния ред на хората.

Полицейската тема е важна, но е факт и друго — през нея трудно ще се намерят решения за ниските доходи, огромната безработица и социалния срив на хората.

Навръх 1 май още един човек, този път в Смолян, се самозапали. Което показа, че СРС-тата раждат и своите демони. Просто държава, която дава повече пари, за да поддържа в изправност метафоричните си уши, а не за по-добър живот на хората, рано или късно корабокрушира приказно. В такава страна дори неволята не идва на помощ.

И това слага край на приказката.

Защото приказките свършват щастливо.

А тук такова нещо не се очертава.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук