ЗАД МАСКИТЕ В УКРАЙНА, МНОГОТО ЛИЦА НА БУНТА

0
189

 

Славянск, Украйна. Бунтовническият водач разстила топографска карта пред затворен хранителен магазин, докато украински военен хеликоптер прелита край близкия хълм. Украински войници току-що са заели позиция покрай река, намираща се на около 2,5 км. Командирът мисли, че може да настъпят.

Водачът, разкрил само първото си име, Юрий, издава заповеди с авторитета на човек, видял много битки. Отидете до моста и разположете снайперистите, казва на бивш украински парашутист, който веднага изпълнява нареждането.

Юрий командва 12-а рота, част от самопровъзгласилата се милиция на Донецката народна република — непозната преди и често маскирана бунтовническа сила, която от началото на април завзе правителствени сгради в Източна Украйна и допреди събота държеше в плен екип от европейски военни наблюдатели, които обвинява, че са шпиони на НАТО. Той е едно от лицата зад сенчестите паравоенни окупации. Но въпреки свалените маски, голяма част от неговите цели, мотивации и връзки остават мъгливи, илюстрирайки сложност­та на този разрастващ се конфликт.

Юрий, който изглежда като прехвърлил 50-те, е типичен източноукраинец от своето поколение. Военен ветеран, след разпада на СССР той има малък строителен бизнес в Дружовка, на около 25 км южно от тук. Но военната му закалка се корени другаде: той е бивш съветски командир от специалните сили, служил в Афганистан — минало, което би могло да го направи едновременно и местен, и служител на Кремъл.

В тази война, забулена от съперничещи си твърдения от двете страни, една от мистериите са идентичността и връзките на опълченците, което все повече засилва конфликта между Русия и Запада. Москва казва, че това са украинци и те нe са част от руските въоръжени сили, каквито се оказаха т.нар. „сиви мъже“ в Крим.

Западни политици и украинското правителство настояват, че руснаци водят, организират и въоръжават бойците.

Един по-дълбок поглед върху 12-а рота — след над седмица посещения на пропускателните й пунктове, интервюиране на бойците й и наблюдаване на действията й срещу настъплението на украински войски в петък — показва, че нито едно от описанията не улавя цялата история.

Бунтовниците от 12-а рота имат вид на украинци, но, като мнозина в региона, имат дълбоки връзки и родство с Русия. Те са ветерани от съветската, украинската и руската армии, и някои имат роднини от другата страна на границата. Положението им е сложна смес от идентичности и лоялности.

Въпреки че бойците споделят пламенно недоверие към украинското правителство и западните сили, които го подкрепят, картината е допълнително усложнена от разногласията помежду им за крайните цели. Те спорят дали Украйна да преразпредели властта чрез по-голяма федерализация, или регионът да бъде анексиран от Русия. Имат и различни възгледи по въпроса коя страна може да претендира за столицата Киев и дори кои биха могли да бъдат границите на една разделена Украйна.

Юрий е колеблив относно възможността за руско анексиране, въпреки че руското знаме е развято пред входа на магазина, откъдето насочва войските си. Той казва, че е участвал в превземането на сградата на украинското разузнаване в Донецк на 7 април и е водил превземането на полицейския участък пет дни по-късно — две операции, изградили солидна основа за милицията. Видеозаписи и снимки от второто нападение потвърждават историята му.

През тази седмица, докато украински войници понякога провеждаха операции, той се подсмихваше на твърденията на властта в Киев и на Запада, че неговите действия са насочвани от руски военни офицери от разузнаването. Нямаме руски господар, казва. Няма московчани тук. Аз имам достатъчно опит. Този опит, казват той и бойците му, включва четири години като съветски командир на малко подразделение през 80-те години в Кандахар, Афганистан.

119-те бойци, които казва, че води, сред които се виждат както 20-годишни, така и над 50-годишни, говорят за предишна служба в съветската или украинска пехота, десантни, специални или противовъздушни части. Един от тях, Костя, е служил в руската армия, където е бил парашутист. Но и той е поискал украинско гражданство, което получил преди две години, след преместване в Донецкия регион през 1997 г., за да живее близо до своята майка. Двама други казват, че не са от Източна Украйна — единият е от Одеса на юг, другият — от Днепропетровск в Централна Украйна.

Засега 12-а рота представлява част от фронтовата линия в Славянск, където бойците й стоят по барикади срещу украинските военни, с които опълченците са се сблъсквали на няколко пъти.

Бойците от ротата носят маски по време на патрули, които кръстосват града непрекъснато. Те показват признаци на дисциплина, включващи редуващи се караули на пропускателните пунктове, често почистване на оръжията и алкохолно въздържание. Твърдят и че имат широка мрежа от агенти, които ги информират предварително за действията на украинските военни.

Всички говорят с отвращение за временното правителство в Киев, което дойде на власт след прогонване на президента Виктор Янукович през януари. Настръхват при всеки намек, че тяхното прев­земане на правителствени сгради е нещо лошо. Прозападните протестиращи в Киев държаха правителствени сгради и главния площад в града от есента, казват.Защо Америка подкрепи тези действия, но се противопоставя на нашите?, пита Максим, младият бивш парашутист, който организира снайперистите на Юрий на моста. Това са противоречията на Запада.

Максим, като мнозина други, говори за ненакърнимите според него културни, икономически и религиозни връзки с Русия и за своя идеал за един по-велик славянски свят, който казва, че е заплашван отвън.

Заплахите, казват бойците, станаха ясни от парламентарното предложение на временното правителство в Киев през февруари, което целеше да премахне руския като официален език в Източна Украйна. Временният президент наложи вето на предложението, но бойците разглеждат този епизод като сигнал за официален културен щурм.Това бе повратният момент, казва Максим, опирайки върха на ножа срещу гърдите си, обвити в черна жилетка.

Няколко бойци поклащат глави при идеята, че са платени от Русия — от олигарси или от някой друг. Това не е работа, казва единият, Дмитрий. —Това е служба. Още повече, ако руските разузнавателни служби им помагат, казват, ще имат нови оръжия, а не остарелите, които се виждат на пропускателните пунктове и съхраняват в базата, където спят. По време на боевете в петък двама от бойците носеха ловни пушки, а най-тежкото видимо оръжие бе един гранатомет.

Голяма част от арсенала им е идентичен с оръжията, виждани в ръцете на украински войниците и специалните сили на вътрешното министерство, които се намират на позиции извън града. Това включва 9-милиметрови пистолети „Макаров“, автомати „Калашников“ и няколко снайпера „Драгунов“, леки картечници РПК и преносими противотанкови ракети, сред които има и произведени през 80-те и 90-те години.

Много от оръжията показват признаци на дълга служба. Едното, гранатомет РПГ-7, изглежда чисто и ново. Бойците казват, че е закупено от украински войници за две хиляди долара, заедно с 12 силно експлозивни гранати.

Членовете на милицията казват, че оръжията им са или от превзети полицейски участъци и заловени украински БТР-и, или закупени от корумпирани украински войници. Няма ясна руска връзка в арсенала на 12-а рота, но е невъзможно да се потвърдят описанията на бунтовниците за източниците на техните пари и екипировка.

Но пък има показателни примери за местна подкрепа.

Един следобед тълпа от хора помогна за издигането на барикада и бункер край мост над канал, водещ към западната част на града. В основната база на 12-а рота, домът на Таня и нейния съпруг Лев, идват местни жители да оставят храна: домашни сладки, парчета осолена сланина, голяма купа с борш, торба с пресен зелен лук, буркани с туршии и компоти. „За хората в Киев ние сме сепаратисти и терористи, казва Юри. Но за хората тук сме бранители и защитници.

60-годишната Таня, която предлага да храни бунтовниците след като синът й се присъединява към тях преди месец, поема ролята на готвач на ротата. Тя държи масата зад къщата отрупана с храна и увещава мъжете да ядат повече, когато оставят купите си с борш недовършени. Гаражът на двойката се е превърнал в казарма, навесът — в оръжейна. С въжета около черешови дървета е окачен камуфлаж.

Милицията твърди, че има добри отношения с местната полиция, която почти не е правила опити да ги спре. Много полицейски служители все още патрулират в бунтовническите региони, приемайки властта на милицията, докато ръководят трафика или разследват инциденти.

Накъде се опитват да насочат Украйна тези опълченци и техните поддръжници, все още остава тема на спорове дори сред мъжете, носещи маски. В 12-а рота някои се надяват източните провинции да получат автономия в една федерализирана Украйна. Други говорят за разделяне на нацията на две, като по-голямата част се присъедини към Русия.

На въпроса, дали Украйна да остане една нация, Сергей, ветеран от съветската противовъздушна отбрана, казва: Разбира се, защо не?

Не, не, не — прекъсва го Дмитрий, по-млад боец. — Каква обединена Украйна би могло да има?

По-късно друг боец, Алексей, се съгласява: В Западна Украйна си показаха лицата: нацисти, фашисти — казва. — Разрушиха паметници на Ленин, нападнаха историята ни. Да живеем на една земя с тях е глупаво за нас.

След това се повдигна въпросът за детайлите — къде би могла да лежи една нова граница и коя страна да задържи Киев. Нека Киев остане на запад, казва Саня, огромен мъж с обръсната глава, който носи снайпер „Драгунов“. По принцип не е проблем.

Не, всичко до Киев!, казва Дмитрий.

Алексей предложи граница покрай Днепър, реката, която тече през Киев.

Добре, по Днепър, казва Дмитрий. Левият бряг е техен, десният наш.

Каквато и да бъде финалната форма, казва Юрий по-късно, временното правителство на Украйна трябва да позволи провеждането на избори, или ще бъде изправено пред гражданска война.

Или море от кръв и трупове, или референдум, казва. Няма трети начин.

 

 

3 май 2014 г.

The New York Times

Снимки Mauricio Lima

Превод Илиян Станчев

http://dokumentalni.blog.bg/

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук