Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
След тежката финансова криза от 2008-2010 г., която започна с фалита на инвестиционната банка „Лемън Брадърс“ и прерасна в сериозна дългова криза на публичните финанси в няколко страни в еврозоната, бъдещето на международната валутна система все по-често е обект на коментари. В последните години редица публикации прогнозират началото на края на номинацията на международните финансови пазари на двете основни световни валути — долара и еврото. Една част предричат появата на нова световна валута, но ясни индикации засега няма.
Тези публикации са изградени на неправдоподобни и нереалистични очаквания и не се основават нито на сегашните реалности, нито на краткосрочните и средносрочните тенденции в световната търговия със стоки и финансови деривати. Но подобни прогнози имат основание, тъй като петте страни от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) заемат над 1/3 от произведения БВП в света, а през следващите десетилетия предстои относителният им дял при формирането му да нарасне.
Възникването на нова, различна от досегашните, световна валута по принцип би било положително явление. Това евентуално ще доведе до повишаване на благосъстоянието на онази част от човечеството, която сега е извън т.нар. Златен милиард. Друг е въпросът доколко е реалистично това през следващите 2-3 десетилетия.
Несъмнено относителният дял на транзакциите и на броя на сделките в долари и евро постепенно, но плавно ще намалява. В следващите години все повече транзакции за осъществяване на инвестиции, сделки със стоки, а на по-следващ етап и с финансови инструменти, ще се реализират в една от валутите на страните от БРИКС. Това ще става на първо време само ако инвестицията или сделката е с фирма от съответната държава или когато държавен инвестиционен фонд или компания прави инвестиция в друга страна. Например, ако Китай, който има в редица страни в Африка инвестиции за над 100 млрд. долара, ги осъществява в бъдеще не в долари, а в юани, както и ако търгува със съответните африкански държави в юани.
Ще продължат да намаляват транзакциите и в други валути, които досега бяха предпочитани, като валутите на Великобритания, Швейцария и Япония. Техният обем обаче ще е все още чувствителен. Не трябва да се забравя, че допреди няколко десетилетия британският паунд (лира стерлинга) бе основна световна валута, а британската столица Лондон все още е вторият по големина финансов център в света след Ню Йорк. Постепенното изместване на паунда от щатския долар като основна световна валута продължи повече от две десетилетия и обхвана периода между двете световни войни. На практика това бе узаконено с Бретънуудското споразумение през 1945 г.
Със сигурност ще продължи възходът на валутите на някои регионални икономически сили (вероятно не само на Китай, а може би на Индия, Бразилия или на някоя от другите бързо развиващи се икономики). Не е изключено в недалечно бъдеще страните от Латинска Америка да възприемат някоя от досегашните валути в сделките помежду си. Планове за въвеждане на нова валута, наречена сукре, имаше преди своята кончина Уго Чавес, президентът на втората по запаси на петрол държава — Венецуела.
Странно е, че авторитетни издания като State Street и Economist Intelligence Unit търсят сензации в катастрофични прогнози, които ще дестабилизират в средносрочна перспектива световните валутни пазари. В анкета, проведена през февруари 2014 г. сред 200 институционални инвеститори, и в последващ анализ, изготвен от автори на посочените издания, се казва: „Подложеният на солиден правителствен контрол китайски юан в крайна сметка ще замени долара като световна резервна валута, показа ново проучване сред институционални инвеститори. Според 53 на сто от анкетираните юанът ще надмине американския долар като основна световна резервна валута. Оптимизмът естествено е по-висок в рамките на Китай, където 62 на сто са заявили, че очакват червените пари скоро да станат новия световен лидер. Извън територията на Поднебесната империя пък процентът e 43 на сто. С оглед на растящото икономическо влияние на Китай глобалното значение на юана се увеличава. Въпреки че в продължение на десетилетия светът е доминиран от американския долар като основна резервна валута, мнозина смятат, че червените пари са все по-вероятният нов лидер“.
В следващите десетилетия обаче китайският юан или друга валута на страните от БРИКС, както и евентуално нова валута, а още в по-малка степен — златото
не могат да изместят долара и еврото
от първите две места
В редица страни, в т.ч. и у нас, през лятото на 2011 г. се преекспонира позакъснялото решение на Конгреса на САЩ относно увеличаване на тавана на американския вътрешен дълг и бе представено в най-лоши краски. Налице е и тенденция да се предрича крах на еврото, при това многократно по-разпространена. В американските медии една от най-често коментираните теми е предстоящият разпад на еврозоната и изключването на страните с най-тежки дългови проблеми, на първо място — Гърция. Към тези прогнози се присъединяват доста често анализатори и медии от Великобритания, която въпреки че не е в еврозоната, като страна-членка на ЕС е силно зависима от търговията с останалите страни от общността.
Още по-нелепо и абсурдно звучат прогнози като тази на премиера на Словакия Роберт Фицо, цитиран от „Ройтерс“, че вероятността еврозоната да се разпадне, е 50 на 50. Изказването му е направено непосредствено преди серия от срещи на високопоставени лица през септември 2012 г. Подобни изказвания вредят на стабилността както на еврото, така и на долара. Чрез подобни прогнози отделни инвеститори и обслужващите ги анализатори се опитват да извлекат краткосрочни ползи, особено преди избори. Други анализатори, като Ларуш, са още по-крайни. Според него глобалната финансова система може да се взриви преди изборите в САЩ.
Буреносните облаци, които до средата на 2012 г. заплашваха единството на еврозоната, станаха значително по-рехави след решението на Конституционния съд на Германия от 14.09.2012 г., който даде зелена светлина на EСM (Европейски стабилизационен механизъм). Председателят на ЕК Жозе Барозу обяви създаването на „разрешителен механизъм“, който ще направи ЕЦБ (Европейската централна банка) своеобразен супернадзирател на банковата система в еврозоната, но практически ще действа и върху останалите страни от ЕС, тъй като в тях оперират чрез свои клонове и банки, които са собственост на големи банкови групи на страни от еврозоната. Заедно ЕЦБ и EСМ ще станат своеобразна „супермашина“ за включване на хиперинфлацията посредством бейлаут (помощ за банките). В средата на 2013 г. сякаш проблемите в еврозоната вече са забравени.
През 2011 г. в в статия за авторитетното немско издание Der Spiegel Мария Маркварт и Щефан Шулц анализират намерението на Китай да разпространи глобално националната си валута (юана), като резервна световна валута, и да ограничи американския долар.
Китайският план
за превръщане на юана в световна валута
съдържа още няколко етапа. Първоначално, в най-кратки срокове експортът и импортът трябва да преминат на разплащане с юани. Това частично е изпълнено с партньори от Азия. Китай има намерение да открие и пазар на дългосрочни капитали за чуждестранни инвеститори. Доходността на краткосрочните китайски ценни книжа е 3-4%, което е значително над немските облигации. Друга мярка, предвидена от Китайската централна банка, е поощряването на чуждестранните емисионни банки да попълват валутните си резерви с юани. Интересът към такива сделки може да се окаже по-голям, отколкото към долара, доколкото и американската валута, и еврото са обременени с последиците на кризата.
В момента Китай разглежда възможността да разреши на чуждестранните предприятия преки инвестиции в юани от собствените запаси. До този момент те трябва да обменят валутата си в юани непосредствено преди сделката. Мярката се оценява като стимул за придобиване на китайска национална валута.
В по-далечна перспектива Китай възнамерява да направи юана свободно конвертируема валута. Това има редица недостатъци, но и предимства, което се отбелязва и в цитираното издание. Импортът на енергоносители, например, ще стане по-изгоден. Придобиването на акции на чуждестранни предприятия също ще стане по-евтино.
Авторите на статията изтъкват недостатъците от тази мярка. Тяхното становище е, че това ще е загуба на контрол, тъй като, контролирайки валутата, китайското правителство и Китайската народна банка на практика управляват икономиката. Понастоящем Китай подкрепя експорта, като държи курса на юана на ниско ниво, докато законите на пазара функционират другояче – ако експортът расте, валутата укрепва. По този начин цените на стоките растат, оттам търсенето по правило пада и икономическият ръст също отслабва.
На този етап от своето развитие Китай като че ли се страхува от свободния пазар и твърде бързото укрепване на националната валута, което временно облагодетелства китайските производители. Това дразни не само представителите на бизнеса, но и правителствата от ЕС и САЩ, и често ЕК и американските федерални институции подлагат на проверки и санкции отделни китайски компании.
Според някои експерти до 2050 година китайската икономика ще настигне по БВП икономиката на САЩ и ще я изпревари. Дори и сега във финансово отношение САЩ зависят изключително много от Китай. Правителството във Вашингтон дължи на Китай колосалната сума от 1,16 трилиона долара и Китай вече е най-големият държател на американски държавен дълг. Китай изпревари Япония по този показател и е далече пред богатите на петрол страни в Персийския залив.
Според икономиста от университета в Бон Нойман, в близките 10-15 години юанът не може да изтласка долара от днешните му позиции. За осъществяване на амбициозните китайски планове експертът вижда още едно препятствие, което се свежда до: „Неприемането на комунистическия режим от западните държави може да забави подема на юана. Съдбата на резервната валута зависи от това дали партньорите я одобряват“.
Нойман е абсолютно прав, че една световна валута следва да се одобри от всички партньори. Той обаче е доста предпазлив за срока на своята прогноза и допуска, че едва ли преди 2050 г. доларът и еврото ще бъдат изместени от първото и второто място сред най-често употребяваните валути. Нова световна валута едва ли ще има дотогава.
Според изследвания на експертите на френската банкова група Societe General (1), не се очакват никакви размествания през следващите пет години сред първите десетина икономически колоса в света. През следващите две-три десетилетия се очертава постепенно да се оформя икономическа и валутна мултиполярност. В нея отново ще доминира доларът, а делът на еврото вероятно ще нараства. Непосредствено ще ги следва китайският юан, а за четвъртото ще се борят индийската рупия и руската рубла, непосредствено след тях вероятно ще е бразилският реал.
Налице е и друга теза, която се застъпва от известния американски анализатор и политик от полски произход проф. Збигнев Бжежински (бивш съветник по националната сигурност с ранг министър). В книгата си „Стратегическа визия, Америка и кризата на глобалната сила“, София, Обсидан, 2012 г., той цитира изследване на фондация „Карнеги“, че някъде към ХХI в., дори още през 2030 г.
Китай ще надмине САЩ
по „цялостен икономически мащаб“
Анализаторите от фондацията изтъкват, че това ще стане благодарение на огромното население на страната. По-нататък те отбелязват, че по БВП на глава от населението Китай още дълго време ще изостава от САЩ и страните от ЕС и както се изразяват: „Още дълго време Китай и Индия няма да доближат нито САЩ, нито ЕС по БВП на глава от населението“. Проф. Бжежински с основание отбелязва, че „Локомотив на американския икономически успех е преди всичко вторият актив на САЩ: високият технологически и иновативен капацитет, дължащ се на предприемаческата култура и на превъзходството в сферата на висшето образование.“ Цитираният автор от своя страна се позовава на изследване на Световния икономически форум, според което САЩ са на четвърто място по конкурентоспособност на икономиката си след Швейцария, Швеция и Сингапур. Бостънската консултантска група класира САЩ на второ място по иновативност на икономиката след Южна Корея.
Проф. Збигнев Бжежински в книгата си прави и сполучлив геополитически анализ, че Китай при заявяване на прекалени амбиции, които ще нарушат световния политически, военен и финансов ред, може сравнително успешно да бъде париран от своите съседи, като не изключва при необходимост известна помощ от САЩ. На север Китай граничи с Русия, която е военна свръхсила, на изток — с Япония и с Южна Корея, които са две мощни в икономическо отношение държави, а на тяхна територия или близо до тях (на остров Гуам) има отлично оборудвани американски военни бази, на Югозапад — с Индия, която е държава с голям човешки, икономически, а напоследък и с военен потенциал, с която Китай има традиционно лоши политически отношения. На юг има граница с Виетнам, с който Китай от векове е в лоши отношения, а близо 90-милионната бързо развиваща се държава разполага с многочислена добре въоръжена и дисциплинирана армия, със самочувствие на победител във войната със САЩ отпреди 40 години.
Сериозно предизвикателство
към позициите на долара
може да се окаже и идеята на бившия руски президент Дмитрий Медведев (понастоящем премиер на Русия), изложена на срещата на БРИКС през април 2011 г. в китайския курорт Саня. На нея той предложи нарастващият стокооборот между участниците в тази неформална група да се осъществява в националните валути на страните износителки и вносителки. Това би им позволило да намалят зависимостта на икономиките си от колебанията на валутните курсове на международните пазари и така да ги укрепи. Основната тема на въпросната среща е развитието на дългосрочните контакти на междубанково равнище с цел укрепване на търговските отношения и подкрепа на важните регионални и локални проекти.
Отражение на срещата на БРИКС в Саня има и в Китай. Независимо че на сайта на Китайската народна банка се появява съобщение, че Китай ще престане да използва долара в международните транзакции, това към средата на 2013 г. все още не е станало. Азия вече е континентът, който произвежда най-голям БВП, тъй като освен Китай включва Япония — трета икономика в света, Индия — шеста икономика, и Индонезия и Турция, които са в Г-20 (в средата на 2012 г.).
Китай има валутен резерв около 1,6 трилиона долара, 70% от тази сума е в американски държавни облигации. Налице е взаимозависимост на двете най-големи световни икономики. Срещу достъпа до американския пазар Китай влага по-голямата част от своя валутен резерв в американски държавни облигации. Неслучайно известният американски икономист проф. Нийл Фергюсън говори за т. нар. Кимерика (словосъчетание от Китай и Америка), които така са преплели финансовите активи помежду си, че едва ли не са започнали да се сливат.
Това обаче е далече от истината. Налице е силен антагонизъм между Китай и САЩ, независимо че външно има взаимен респект в търговските и политическите им отношения като суперсили. Често от двете страни на Тихия океан „прехвръкват искри“, преди всичко в областта на търговията и финансите. Досега във военната област не е констатирано напрежение. Китайската народна армия, независимо че има няколко пъти по-многоброен числен състав от американската, е по-изостанала в технологично отношение от армиите не само на САЩ, но и на Русия и на големите държави от ЕС — Великобритания, Франция и Германия, като последната не е и ядрена държава.
В областта на икономиката и финансите този взаимен респект се изразява успоредно с доста
„удари под кръста“
Между Китай и САЩ е налице т.нар. в шахмата цунг цванг, т.е. те нямат полезен ход, ако настъпи рязко влошаване или срив на отношенията им. На практика всеки опит на правителството и Централната банка на Китай да се избави поне отчасти от този своеобразен „мъртъв актив или капитал“ неизбежно ще доведе до крах на пазара на въпросните ценни книжа. Това би обезценило натрупаните от Китай капитали и от това никой няма интерес. При направените изчисления става ясно, че Китай би загубил около 1% от своя БВП, т.е. 40 млрд. долара, които китайците биха могли да инвестират в своята икономика, кредитирайки собствените си компании и граждани и развивайки инфраструктурата.
Налице е също известно нарастване на напрежението в отношенията между Китай и САЩ заради някои решения на китайското правителство и на Централната банка през последните една-две години. Държавните институции, които са под ръководството на ЦК на Китайската комунистическа партия, разрешиха на чуждестранните компании да издават корпоративни облигации в юани, либерализираха достъпа на некитайски граждани до китайската валута. На практика това е поредният етап от постепенния отказ от стриктен държавен контрол върху курса на юана. С тези мерки е възможно юанът да „плава“ по-свободно, но изкуствено се държи от правителството с нисък курс, за да стимулира китайския износ. Това изключително дразни правителствата на САЩ и на страните от ЕС и те често прибягват до налагане на санкции над китайски компании. Използват се и т.нар. нетарифни ограничения и други перфидни протекционистични методи в търговията.
След 1973 г., когато бе отменен златният стандарт в САЩ, кръстосаните курсове на валутите започнаха да се определят на валутния пазар на принципа на търсенето и предлагането. Централните банки започнаха да практикуват валутните интервенции и да влияят върху курсовете на валутите. Натрупването на солидни валутни резерви от националните банки започна да губи смисъл на международните валутни пазари, тъй като дневните обороти надхвърлят 4 трилиона долара, т.е. петкратно надвишават валутните резерви на централните банки от еврозоната. Преди това в историята на световната икономика не е съществувала подобна диспропорция между реалната и виртуалната част. Всичко това ерозира икономическия суверенитет на държавите. Това е и поради обстоятелството, че едва 5% от ежедневните транзакции са търговски, докато останалите около 95% са финансови, което на практика е движение на финансов спекулативен капитал.
Три от големите държави в света — Китай, Индия и Бразилия, стриктно контролират курсовете на националните си валути, които са обвързани към курса на американския долар. Засега само две държави в света — САЩ и Великобритания, си позволяват да използват за регулиране курсовете на своите национални валути
печатницата за банкноти
Във Великобритания е използвана за последен път през 2009 г., когато тогавашното лейбъристко правителство с премиер Гордън Браун се сблъска със сериозни финансови трудности. В САЩ пускането на т.нар. печатница за пари се случва значително по-често. Последната емисия от 700 млрд. долара през лятото на 2011 г. позволи на Федералния резерв на САЩ да удържи на повърхността банковата система на страната. Няколко години преди 2011 г. милиарди долари бяха пуснати в оборот с цел изкупуване на държавните облигации от банките. С получените от банките „живи пари“ се кредитира реалният сектор на американската икономика.
Всички новинарски емисии през лятото на 2011 г. започваха с информация за хода на преговорите между президента на САЩ и Конгреса за установяване на нов праг на бюджетния дефицит. Преди противопоставянето между правителството и Конгреса американските конгресмени десет пъти осъществяваха тази необходима за спокойствието на световната финансова система процедура. На единайсетия път обаче, през май 2011 г., тя внезапно се оказа в центъра на внимание на международната общност, а медиите я преекспонираха. Държавната администрация на САЩ изобщо не желае да се примири с необходимостта от т.нар. затягане на коланите или от ограничаване на държавните разходи.
Липсата на съгласие между републиканците и демократите относно балансирания бюджет се сведе до противоречие между интересите на по-богатата част от обществото и по-бедната, която се нуждае от подкрепата на държавата. Демократите искат да повишат данъците на най-богатите, докато републиканците предпочитат да лишат най-бедните от част от социалните им помощи под формата на разходи за здравеопазване. Нито демократите, нито републиканците искаха да намалят дори и незначително разходите за отбрана, които са най-високите в света. През 2012 г. и 2013 г. правителството на президента Обама изпита сериозни трудности, създадени от републиканското мнозинство в Конгреса, и САЩ бе на ръба на фалита. През октомври 2013 г. за около 15 дни част от федералните служители останаха без заплати и бяха затворени поради липса на утвърден бюджет Йелоустонският парк и Статуята на свободата в Ню Йорк, считани от американците за национални светини.
Все още има реална заплаха от нова финансова криза, независимо че вероятността намалява, особено след взетите от ЕК и ЕЦБ през 2012 г. мерки в еврозоната. Нараства и тенденцията към протекционизъм във финансовата политика на редица от водещите държави. Например, с валутната интервенция на японската Централна банка през септември 2010 г., която целеше отслабването на йената, Япония се опита да се измъкне от модела на поведение, който като победена страна във Втората световна война й е натрапван от САЩ десетилетия наред. Известно е, че през 1997 г. САЩ сравнително лесно осуетиха идеята на редица азиатски държави да създадат Азиатски валутен фонд като алтернатива на МВФ. Времената вече са други и финансовата криза в САЩ принуждава всяка страна да търси собствени пътища за гарантиране сигурността на финансовата си система. Това вече се прави, но трудно и несинхронизирано.
Предвид обстоятелството, че пазарът в САЩ е най-привлекателният за износителите, САЩ се опитват да въздействат със законодателни мерки. Вече има закони, които предвиждат специални митнически тарифи за товарите, пристигащи от страни, в които курсът на валутите им е съзнателно занижен. Подобни закони на САЩ са насочени, на първо място, срещу китайския юан. Глобализацията направи икономиките на най-развитите държави взаимозависими в огромна степен. Япония притежава валутен резерв от 1 трилион долара, а валутните резерви на Китай са на колосалната сума от 2,5 трлн. долара. С огромни доларови резерви разполагат и страните от групата на т. нар. малки тигри: Южна Корея, Тайван, Сингапур и Малайзия. Сред притежателите на доларови резерви са и другите държави от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, ЮАР).
Противоречията във валутната сфера са следствие най-вече от непоследователната икономическа политика на САЩ. Търсейки евтина работна ръка, американският бизнес прехвърля част от предприятията си в Китай и по този начин съдейства за неговия икономически растеж. Още през 90-те години китайците обвързаха курса на юана към долара, като целта беше да се запази изкуствено заниженият курс на юана. В противен случай силният юан можеше да „изяде“ всички резултати от китайското икономическо чудо. Положителният търговски баланс на Китай нарастваше симетрично на задълбочаващия се търговски дефицит на САЩ. Оттук и увеличаващите се китайски валутни резерви, използвани за купуване на американски държавни облигации.
САЩ и ЕС отдавна настояват
за ревалоризация на китайския юан
Тя се изразява в повишаване на неговия курс. Засега китайското правителство и Китайската народна банка категорично отхвърлят това искане, тъй като подобно решение ще доведе до фалита на много китайски предприятия, до ръст на безработицата и социална нестабилност. Като солиден контрааргумент в споровете си със САЩ по този повод Китай обвинява щатското правителство и Федералния резерв, че осъществяват мащабна неконтролируема емисия на долари. Правителството на Китай счита, че именно безконтролното печатане на долари е довело до сегашния значителен дисбаланс в международните финанси, респективно и в световната икономика.
Икономисти посочиха истинската причина за окупацията на Ирак през 2003 г. от войските на САЩ и на съюзниците им. Тя е свързана с опита на бившия иракски държавен глава Саддам Хюсеин да замени долара с евро при заплащане на иракския петролен износ. Същите намерения тогава декларираха Китай, Либия, Венецуела и Иран и финансистите, политиците и военните в САЩ решиха да приложат военен изход към по-малките страни, като Либия и Ирак.
В рамките само на една година след официалното му въвеждане като налична валута (2002-2003) делът на еврото в световните валутни резерви нарасна от 10% на 20%. Това можеше да доведе до връщане обратно в САЩ на потока от долари, което буквално би съсипало Америка. Евентуално и скане на външни контрагенти за заплащане на притежаваните от тях американски ценни книжа можеше да докара САЩ до фалит, независимо че по това време (2003) външният дълг беше „само“ 3,4 трлн. долара. Само 4% от тази сума обаче имаше покритие в злато и валутни резерви, а останалите бяха т.нар. виртуални долари.
Какво би станало при евентуален крах на долара? Това би означавало и тотален срив в тактиката на военното министерство на САЩ — Пентагона, който по онова време имаше колосален бюджет между 360 и 400 млрд. долара годишно. На практика войната в Ирак просто трябваше да върне света към долара и да парира налагането на еврото в търговията с нефт и други горива.
През ноември 2010 г. в южнокорейската столица Сеул се проведе среща на държавните глави на страните от Г-20. В тези страни се произвежда 90% от БВП в света. Основна цел на срещата бе укрепване на равновесието на глобалната финансова система и поставяне основите на силен, постоянен и балансиран растеж. На нея финансовият министър на осмата икономика в света — Бразилия, Гуидо Мантега, разтревожен от кръстосаните курсове на бразилския реал и американския долар с китайския юан, директно отправи предупреждение, че става дума за валутна война. В това отношение той беше подкрепен от бившия изпълнителен директор на МВФ Доминик Строс-Кан: „Отнасям се много сериозно към заплахата за валутна война, дори ако тя се води тайно.“
До истинска валутна война обаче не се стигна
и засега такава не се очертава
Не е случаен и фактът, че „мишени“ на правителството на САЩ се оказаха бившият изпълнителен директор на МВФ — Доминик Строс-Кан, и либийският лидер Муамар Кадафи. На практика нищо общо няма между тези две личности. Те обаче се оказаха еднакво „вредни“ за САЩ и единият плати с поста си, а другият — с живота си.
Либийският лидер, доскоро ухажван от крале, президенти и премиери, внезапно стана неудобен за САЩ и страните от ЕС (най-вече Франция и Англия) и те му „спретнаха“ гражданска война. Муамар Кадафи през последните години беше основен лобист за въвеждане на нова „африканска валута“. В рамките на Африканския съюз той се опитваше да осъществява политика на интеграция на африканските държави, която да ги направи независими от транснационалните финансови институции. За тази цел Либия отдели от златния си резерв над 143 т злато — ресурс, който би могъл да гарантира съществуването на международна африканска валута, т.нар. златен динар. Това подкопаваше хегемонията на северноафриканската валутна единица — северноафриканския франк (използван от 10 предимно бивши френски колонии), която бе прикрепена до 2002 г. към френския франк, а след това — към еврото. В други големи и важни държави в Африка, като богатата на петрол Нигерия, член на ОПЕК, с население над 100 млн. души, валутата е зависима от долара. В щатски долари засега се търгува петролът в света. Военната намеса на САЩ, Великобритания и Франция в Либия предотврати плановете на лидера на Либийската джамахирия и той най-безцеремонно бе премахнат.
Идеята за замяна на долара като световна резервна валута не е нова и съпротивата на САЩ е напълно логична. Затова САЩ са готови да воюват във всяка точка на земното кълбо. През последните 20 години американски войски са дебаркирали в Панама, Ливан, Гренада, Афганистан, Ирак и на много още места в света. Вероятно доларът ще се окаже обаче по-жилав и по-силен от американската военна мощ, която вече не е безспорен хегемон.
Кризата на долара дава повод на някои от ръководителите на МВФ да лансират идеята за замяната на долара като световна резерва валута, с т.нар. SDR (Special Drawing Rights), т.е. специални права на тираж. Това е своеобразна изкуствена валутна единица, представляваща валутна кошница от най-често търгуваните валути — долар, евро, паунд и йена. Днес делът на долара в SDR е 41,9%, на еврото — 37,4%, на британския паунд — 11,3%, и на японската йена — 9,4%. Страните от БРИКС настояват за включване на националните им валути в тази кошница, но засега безуспешно. Единственият им успех е доста условното допускане от страна на администрацията на президента на САЩ Барак Обама за евентуално включване на юана.
В друг документ на МВФ, публикуван през 2010 г. и озаглавен „Акумулирането на резерви и международната валутна стабилност“, също се допуска създаване на нова световна валута под името „банкор“. Последната би могла да се емитира от Световната банка. Това е само поредна нереализирана идея.
Част от страните от Латинска Америка също имат желание за обособяване на местна валута, чрез която да се „освободят от оковите“ на долара. През 2006 г. в Хавана бе създадена т.нар. Боливарска алтернатива за Америка (ALBA). Това е икономически съюз, в който влизат Куба, Венецуела и Боливия. Основната му цел е да работи в противовес на инициативата Зона за свободна търговия за двете Америки (ALCA), лансирана от САЩ. В Латинска Америка, която доскоро се считаше за заден двор на САЩ, левите правителства правят опити да скъсат с икономическата зависимост от САЩ. През 2010 г. лидерите на държавите от ALBA се договориха да въведат и нова валута — сукре, но с нея досега са осъществени ограничен брой сделки при курс 1,25 сукре за 1 долар.
Т.нар. валутни войни, които са факт в последните години, означават, че финансовата криза от 2009 г. въобще не е приключила. Неин естествен край може да стане единствено пълната промяна на глобалната валутна конфигурация в света. Доларът и еврото засега трудно могат да бъдат преборени, но не е далече денят, когато многополюсният характер на света трябва да придобие и своето ново валутно измерение. Това означава, че постепенно ще придобият местно значение и регионалните валути, които неизбежно ще заменят сегашните валути-хегемони: долара и еврото.
През последните 2-3 години бе направен опит за въвеждане на нова виртуална валута — биткоин, която придоби известна популярност сред т.нар. хейтъри и работещите предимно в IT сектора. След като централните банки и останалите търговски и инвестиционни банки игнорираха използването на тази виртуална валута, тя започна да губи популярност, но все още е обект на редица коментари в медиите. Тя постепенно ще загуби приложение, но е твърде възможно да се появи друг прецедент.
България като страна-членка на ЕС има непосредствен интерес от укрепване на еврото като втора по значение засега световна валута, което да доведе до повишаване на относителния дял на еврото в световната търговия със стоки и с финансови деривати с оглед бъдещото присъединяване на страната ни към ERM 2, респективно и към еврозоната. Предходното българско правителството (с премиер Б. Борисов) обаче изостави идеята за присъединяване на България към еврозоната през 2012 г. и тази стратегическа цел, поета с подписване през 2006 г. на Договора за присъединяване на България към ЕС, засега е „замразена“.
На пръв поглед е парадоксално, но е в интерес на България, като страна силно зависима от вноса на горива, и то предимно от Русия, запазването на стабилността на щатския долар. Заради вноса на горива в наш интерес е и запазването на стабилността на руската рубла.
В щатски долари се осъществява стокооборотът на България с големи търговски партньори като: Турция, арабските страни, Израел и др. Предвид на значителния дял на този стокообмен е добре да няма резки флуктуации на долара, тъй като това няма да е от полза за българския импорт и експорт, респ. на българския бизнес. С други думи, България ще трябва да се съобразява още дълги години с долара и в наш интерес е той да е относително стабилен. Понастоящем „Газпром“ задоволява 27% от потребностите от газ в ЕС срещу 29% — на норвежката газова компания, но е налице тенденция вносът в ЕС от руската компания да надмине този от Норвегия в следващите няколко години след завършване на магистралните газопроводи „Северен поток“ и „Южен поток“.
Междувременно в началото на 2013 г. се разрази нова миникриза, т. нар. Кипърска криза. Тя обаче бе сравнително незначителна, в т.ч. и като обем на предоставената финансова подкрепа от страните донори от ЕС и МВФ — 10 млрд.евро. Финансовата подкрепа за Гърция, Португалия и Ирландия бе с десетки пъти по-голяма. Доста по-големи загуби претърпяха част от по-богатите вложители (предимно руснаци, но и доста украинци и англичани, имаше и някои българи) в кипърските банки (над защитените от европейска директива 100 хиляди евро). Те загубиха в някои от банките в Кипър 25% от вложенията си, а в други кипърски банки — дори 40%. Тази криза бе бързо туширана и забравена и на практика не наруши статуквото на единната европейска валута — еврото. То почти никак не бе отслабено и запази почти непроменени позициите си (като валутен курс) спрямо долара и другите по-често употребявани в международната търговия валути.
Дългосрочният интерес на нашата страна е относителният дял на еврото в международната търговия и в обемите на финансовите транзакции в евро да нарастват, но сравнително плавно, за да се избегнат сътресения, съпроводени с по-значителни финансови загуби за българските износители преди всичко. Такава тенденция е много вероятна да се осъществи по-бавно засега през следващите 3-4 години и по-ускорено — през следващите 2-3 десетилетия след преодоляване на кризата в еврозоната, която е на път да затихне след мерките, взети от ЕК и ЕЦБ.
Бележка:
(1) За статистическите данни от анализа на френската банкова група „Сосиете Женерал“ са ползвани данни от сайта: http://news.expert.bg/n399584
