ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ПЕТЪР I И ПОРТИТЕ НА ИВАН ГРОЗНИ

0
328

Николай Малинов e народен представител от БСП, председател на българо-руската междупарламентарна група, председател на Национално движение „Русофили“, издател на вестник „Дума“ и списание „Ново време“.

Цивилизационен избор

Г-н Малинов, какво според Вас свързва руския и българския народ?

— За да отговоря на този въпрос, ще си позволя да се обърна към писмото на руския граф Николай Павлович Игнатиев, адресирано до неговата съпруга. Той е бил посланик на Руската империя в Константинопол в навечерието на Руско-турската война през 1877-1878 година. Именно той до голяма степен е повлиял на позицията на Европа по отношение на тази война. Както и сега, ако говорим за ситуацията около Украйна, в онова време Русия е имала дълг да защити православните си братя на Балканите. Но да нахлуе в Османската империя, дори само за да спре циничното избиване на славяните, е било не толкова лесно. Още повече че Русия е претърпяла поражение в предходната Кримска война през 1853-1856 година. Затова е било наложително да се промени съотношението на силите, така че Руската империя да има възможност да спре геноцида на православните славяни на Балканите. Всъщност което е и успяла да направи благодарение на дипломатичните усилия на граф Игнатиев.

Писмото, за което става дума, е написано, след като Елецкият пехотен полк освобождава Нова Загора, прогонвайки остатъците от армията на Осман паша в района на планинския проход Шипка. То е написано под впечатленията на онези зверства, които турците са извършвали в България: цялото мъжко население на завзетите от османлиите територии е унищожавано веднага, на старците са избождали очите, а жените и децата били насилвани няколко дни, след
което ги разчленявали. Ставайки свидетел на всички тези ужаси, граф Игнатиев е писал, че макар Русия да има големи загуби в тази война (някои ги изчисляват в десетки и стотици хиляди загинали), тези жертви не са дадени напразно. И дори те не могат да изкупят напълно дълга на руския свят пред братята им на Балканския полуостров, благодарение на които Русия има своята писменост, вяра и духовни ориентири.

От друга страна, България е направила своя цивилизационен избор точно преди 1250 години, когато цар Борис I, който се почита днес от православните като светец, равноапостолен, е приел покръстването. Този цивилизационен избор е наш и днес.

Патриотите на България са убедени, че съдбата на нашата страна неизбежно е свързана с нашия цивилизационен брат Русия. Те смятат, че само заедно ние сме наистина силни и истински щастливи. Освен това любовта на българския народ към Русия се подхранва от огромната благодарност за освобождението ни от османското владичество и фашистката чума, за изграждането на България и на онази Европа, в която всички ние живеем днес.

Заради присъединяването ни към НАТО и ЕС често се опитват да ни обвинят, че сме се отклонили от своя цивилизационен път, но това не е така. НАТО е само един военен алианс, ЕС е икономически и несъстоял се политически съюз. Днес тези обединения може да съществуват, а утре — не. Но духовната и цивилизационната връзка между българския и руския народ ще съществуват винаги, независимо от различните вътрешни и външни обстоятелства.

Парадоксите на елцинския път

Какво се случи с българското общество след разпада на СССР и социалистическия лагер? Създава се впечатление, че българите са обидени за нещо на Русия. Това така ли е?

Мисля, че е така. И в това няма нищо странно. В нашите отношения освен духовната връзка винаги е съществувал икономически и материален елемент — взаимоизгодно сътрудничество и взаимопомощ. Най-голямо развитие България е получила именно през съветския период. И когато преди 25 години Русия тръгна по елцинския път, тя рязко и напълно се отказа от българските стоки и продукти.
А нашата икономика бе ориентирана почти изцяло към Русия. Около 65-70% от цялата българска продукция е отивала в Съветския съюз, преди всичко в Руската федерация.

След като СССР престана да съществува, практически всички руско-български икономически връзки са били прекъснати едностранно от Русия. Тази политика просто разруши икономиката на България и огромни маси от хора останаха без работа, а децата им — без хляб. Напълно естествено е много от българите да са силно обидени за това на руснаците. Никой не е искал да повярва, че Големият брат, на който всички така силно вярвахме и разчитахме, просто ще ни изостави. Мнозина приеха този факт за предателство.

Ето защо не е странно, че България се присъедини към ЕС, страната ни трябваше да търси нови икономически партньори. Хората трябваше по някакъв начин да се изхранват и да се запази държавата. Разбира се, не само хлябът държи човека жив, но без хляб не може да се живее. Трябваше на някого да продаваме нашите домати, мотокари и всичко останало. Дали ни е харесвало или не, това е друга тема. По-важното е, че нямахме друг избор, освен да се интегрираме в Европа.

Поради тази причина се наложи да влезем и в НАТО.

Днес ние продаваме 65-70% от нашата продукция на Европейския съюз, към който е ориентирана икономически България в момента. Тъй като досега ние не можем да продаваме на Русия нашата продукция при такива изгодни условия, каквито са в Европа. И никой не се опитва да промени тази ситуация. Например, при търговията с Русия ние плащаме митнически такси в същия размер, както и на всяка друга развита страна. Например Турция е развиваща се страна, в резултат на което нашите стоки не могат да се конкурират с турските в Русия. Ето каква парадоксална ситуация се получава.

Българската политика

Каква е политическата ситуация в България и как тя се отразява на руско-българските отношения? Усеща ли се някаква външна намеса в политическия живот на страната?

В българския парламент има четири политически партии: дясната партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), която допреди една година беше управляваща; Българската социалистическа партия (БСП), която е създадена на базата на бившата Комунистическа партия и през последните 25 години заема или първо, или второ място на политическата арена в страната. Сега тя е управляваща, в коалиция с партия, представляваща турското малцинство в България — Движение за права и свободи. Има още една патриотична партия „Атака“. Тя заема проруски позиции и открито провежда съответната политика.

ГЕРБ, за съжаление, само заявяват своята привързаност към Русия. Немалко членове на тази партия се позиционират като русофили, действията им обаче не се отличават с голяма последователност и често позицията им е по-скоро срещу Русия, отколкото „за“.

БСП, на която съм представител, се старае да съхрани баланса на интересите. Тоест да оставаме с Европа, но да не допускаме влошаване на отношенията с Русия. Това е много сложно, поради което често се налага да взимаме компромисни решения, въпреки че над 90% от представителите на БСП открито имат проруски настроения.

Например, когато стана дума за оценка на ситуацията в Украйна, ние категорично заявихме, че сме против санкциите по отношение на Русия. Но относно териториалните въпроси и правата на нация­та за самоопределяне се наложи да подкрепим позицията на Европейския съюз.

Тук немалка роля играе нашето членство в НАТО и ЕС, между другото, това се отнася и до въпроса за външното влияние върху политиката в България. Дали ни харесва или не, ние сме принудени да се съобразяваме с мнението на тези организации, които, меко казано, далеч не винаги са настроени дружелюбно към Русия. Въпреки всичко ние активно се застъпваме за разширяване на руско-българското сътрудничество и призоваваме да наваксаме цялото изгубено време от 90-те години на миналия век насам. Ние сме убедени, че това е
необходимо както на България, така и на Русия, а нашите политици не може да не се съобразят с това.

72,8%  от българите са русофили

Вие сте лидер на Национално движение „Русофили“. Какво представлява тази обществено-политическа сила?

Нашата организация говори от името на голяма част от българския народ. Защо съм толкова убеден в това? Преди няколко години проведохме социологическо проучване, което показа, че 72% от българите се смятат за русофили. Тогава един руски чиновник дори се пошегува, че толкова много патриоти не могат да се намерят в самата Русия.

Аз лично смятам, че е много важно за какъв се представя един човек пред Бог. Ние наричаме себе си русофили и не крием любовта си към своите цивилизационни братя. Дейността на нашето движение е насочена към запазване на историческите, културните и духовните връзки с Русия, към сближаване на нашите народи и развитие на всестранните ни отношения. Основната ни цел е да запълним колосалния духовен и културен дефицит в нашето общуване.

Имаме няколко основни направления, по които постоянно работим. Те са изучаване на руски език, запазване на съществуващи и новооткрити паметници на нашата обща история, организация на концерти, фестивали, изложби, семинари и детски конкурси, касаещи руската култура, литература, изкуство и т. н. Например, само тази година сме открили в детските градини около 470 групи за изучаване на руски език. Ежегодно провеждаме седем различни детски конкурса, чиито финалисти получават възможност да посетят Русия. Поддържаме над 550 паметници и всяка година откриваме по 3-4 нови. Между другото, тази година, на 14 октомври, в местността, където са били погребани руските войници и офицери в Нова Загора, ще открием паметник на същия онзи Елецки полк, тъй като досега не е имало такъв.

Усилията ни са насочени и към обществено-политическа работа. Събрали сме над 150 хиляди подписа срещу разполагане на елементи от американската ПРО в България. Събираме подписи и за запазване на паметниците, излизаме на митинги с призив срещу тяхното демонтиране, защитаваме ги, когато на някого му хрумне да ги разрушава. Организираме масови мероприятия на 9 май, на 3 март —Деня на освобождението на България от турско робство, както и на православни празници и други значими за нас събития. На нашия сайт всеки ден предоставяме до 10 информационни материала от Русия, преведени на български език, за да може нашата страна да се запознае с руската позиция по всички актуални въпроси.

Като издател на вестник „Дума“, който е един от петте най-популярни вестника в България, аз лично следя всеки ден да има поне една колона информации от „Российская газета“. Разбира се, тя е на български език.

Планираме да развиваме интернет-телевизия, ще пускаме телевизионни предавания, за да може по-ефективно информацията и обективната гледна точка за случващото се в света да стигат до хората.

Ежегодно провеждаме Национален събор на русофилите в България, на който обобщаваме резултатите от работата ни и поставяме нови цели и задачи. Днес „Русофили“ е най-масовата неправителствена организация в България, която наброява над 30 хиляди членове и 186 структурни звена. Но ние не възнамеряваме да спираме дотук. Нашите цивилизационни ориентири, нашето желание да бъдем с руския свят сме успели не само да съхраним, но и да преумножим въпреки сложната обществено-политическа обстановка в България, Европа, света и пълната липса на помощ от страна на Русия.

Благодарни сме на онова поколение наши български политици,
които твърдо отстояват тези позиции през последните 25 години. Според мен, ако имаше подобни на нашата организация в други страни, например в Украйна, този хаос, който цари в момента там, би бил невъзможен. В България, убеден съм, такова нещо няма да случи, въпреки позициите на ЕС, НАТО или всяко друго външно влияние.

Да помогнем сами на себе си

А сега Русия, като държава и бизнес, помага ли някак на проруските движения в България?

— Съдете сами. Онези неголеми грантове, които фонд „Русский мир“ ни предоставя, са около 10 хиляди евро на година. С това приключва цялата помощ. Поради тази причина ние практически всичко правим със собствени усилия и за своя сметка.

Например, проведохме две кампании за повишаване на избирателната активност по време на референдума за строителството на АЕЦ „Белене“. Той би могъл да се окаже напълно нелегитимен, ако хората не бяха дошли да гласуват. Тук беше много важно да се натрупа критична маса, имаше нужда от избирателна активност. Но за да го има всичко това, народът трябва да разбира за какво става въпрос, какъв е този проект, защо е нужен, тази информация най-напред трябва да стигне до хората.

Ние, русофилите, обаче останахме с впечатлението, че този
проект беше повече нужен на нас, отколкото на руснаците. Нито намек, нито упрек, нито помощ — нищо от страна на руския бизнес, който на пръв поглед изглеждаше силно заинтересуван от реализирането на този проект.

Разбира се, всичко това ние не правим за пари, а заради нашите убеждения. Но такава пасивност, честно казано, просто ме изумява. Учудва ме дори не това, че руснаците не ни помагат или недостатъчно ни поддържат, а това, че те понякога не искат да помогнат на самите себе си.

Поне някакви положителни изменения в тази насока случват ли се?

— Руско-българската междупарламентарна група в Народното
събрание на България, на която съм председател, излезе с редица полезни инициативи. Ние планираме разширяване на спектъра на съвместната дейност, но тези инициативи засега не са свързани с бизнеса. От наша гледна точка много ефективно работи Българо-руската търговско-промишлена палата. Тя достатъчно активно развива сътрудничество на регионално ниво, а обменът с големи руски компании може да се определи като много скромен и епизодичен. Като цяло, тук за тях нито се чува, нито се вижда, а дори по някакъв начин и да се проявяват, то става много своеобразно.

Например?

— Да речем, водещи руски компании по някаква причина приемат за правилно да се помага не на нас (това е излишно,защото и без това сме на тяхна страна), а на техни и наши врагове. На всички ни е известно, че любовта с пари не се купува. Въпреки това маса пари се влагат именно в купуването на любов, каквато не е имало и никога няма да има. В резултат на първа линия на някое си печатно информационно издание изниква лого на водеща руска компания, а точно под него — опустошително заглавие с не по-малко опустошителна статия, според която същата тази компания няма място не само в България и на Балканския полуостров, но дори и в Европа. В осмата колонка на същото издание — интервю „като реклама“, в
което се споменава, че компанията всъщност не е чак толкова лоша, а на 16-ата колона — опустошителен коментар, че присъствието на тази компания в България е абсолютно невъзможно при никакви обстоятелства. Всичко това се прави с руски пари.

Може и аз нещо да не разбирам, но очевидно в дадения случай руснаците плащат информационна кампания срещу самите себе си. Смятате ли това за правилно? Аз лично — не!

Имиджови отражения

Такава политика отразява ли се по някакъв начин на имиджа на руския бизнес в България?

— Ако говорим за големия бизнес, ние познаваме три руски компании — „Росатом“, „Газпром“ и „Лукойл“. Поради необходимост от присъствие в страната по първата от тях няма въпроси. За последната — също, „Лукойл“ е компания с най-големи доходи за година на територията на България и това е неоспорим факт. Но с „Газпром“ всичко е много по-сложно. Ние ясно разбираме, че тази компания е
важна, нещо повече, дори необходима.

Но нека първо да уточним с какво днес обикновените българи асоциират „Газпром“? С прекратяване на доставките на газ от Русия за България през 2009 година заради проблемите с Украйна. Нашите чиновници отлично знаят защо това се е случило и по чия вина. Знаят
профилираните чиновници, но не и обикновените хора — на тях никой нищо не им е обяснил, нито преди, нито след този неприятен инцидент. И никой не се опита да го направи. А зимата при нас, между другото, в онази година беше много студена.

Какъв е изводът? Парадоксално, но на нас сега ни е много по-трудно да убедим хората, че трябва да участваме в проекта „Южен поток“, който ще премахне транзитните рискове при износа на руски газ към Европа и съответно към нас.

Много ли противници на „Южен поток“ има във вашата страна?

— Достатъчно. Та при нас, както и при вас, има добре организирана пета колона. Да речем, в подкрепа на проекта се изказват: премие­рът, външният министър, министърът на финансите, председателите на най-големи политически партии — всички те обясняват, колко е изгодно това за страната ни. А същевременно своите контрааргументи изказват организации, финансирани от американците. Такива при нас има в огромно количество. Например, бюджетът на фонда „Америка за България“ се изчислява на стотици милиони долари на година и с всяка изминала година сумата се увеличава. И това не е само за България. Ние всички знаем, че аналогичните фондове под една или друга форма действат във всяка държава, през която трябва да мине „Южен поток“. И какво означава това?

А това, че десетки и стотици добре платени, дори недотам компетентни, но влиятелни хора в нашето общество започват да излизат с изказвания „за“ или „против“ тази или онази инициатива. И то на всички нива, използвайки всичките ресурси, с които разполагат. Затова на всеки факт, който ние използваме в подкрепа на „Южен поток“, получаваме 10-15 контрааргумента. И без значение дали са полуистини, откровена лъжа или хитро измислени митове, те са много добре платени, което позволява широкото им разпространение в медиите. Истината се загубва в този поток от ненужна информация, отпадъци, помия и лъжа. Хората престават да разбират какво е добро, какво е лошо.

Може би в момента не е нужно да обяснявам, защо в такава обстановка е трудно да се реализират проекти като „Южен поток“. Например, ние внесохме предложение за коригиране на законодателството на България и постигнахме приемането на необходимите за проекта изменения, въпреки препоръките на еврокомисаря Гюнтер Йотингер. За което двама мои колеги, депутати от БСП, в момента са под заплаха от проверки в Прокуратурата. Ето такава е ситуацията.

Как мислите, тази година в България ще започне ли изграждането на „Южен поток“, или могат да възникнат някакви препятствия?

— Мисля, че не са изключени проблеми. За съжаление, на тези евроизбори голяма подкрепа получиха българските десни сили, които вече много години се опитват да забавят руско-българското сътрудничество. Но ние ще направим всичко, което зависи от нас, този
проект да стартира колкото се може по-бързо.

 Не врагът е силен, а ние сме слаби

Какви осезаеми плюсове и минуси получи България след встъпването в ЕС?

— Оценявам ситуацията в страната като национална катастрофа. България беше приета в ЕС едва след като напълно унищожи икономиката си, промишлеността и селското стопанство. Дотогава влизането ни в ЕС беше невъзможно, това беше неизгодно за Европа. Защото с присъединяването към ЕС се премахват всички отговорности за разпространяване на стоки, хора, за което между другото и досега се налагат някои ограничения, въпреки че всички срокове за това отдавна са изтекли.

В Европа големите страни развиват своя потенциал за сметка на по-малките и слабите държави. Не смятам тази ситуация за справедлива. И ако тези сили превземат върха в новия Европарламент, лично аз ще смятам за неблагоприятно членството на България в ЕС. Ако Европейският съюз обаче все пак промени своето отношение и започне да се държи коректно, справедливо, то би могло да се обсъжда участието ни в този икономически съюз.

България има ли някаква полза от НАТО?

— Системата за сигурност НАТО не работи не само при нас, но и в други страни както в Източна Европа, така и в Европа като цяло. Трябва да създадем своя, европейска система за сигурност. Но на нас просто не ни дават възможност да направим това, а друга алтернатива засега няма.

Много хора в Европа разбират, че правилната система за сигурност на региона трябва да бъде европейско-руска, но за такова нещо засега все още няма достатъчно сили. Както се казва: Не врагът е силен, а ние сме слаби“. Въпреки това ние се стараем да привлечем вниманието на здравите сили в Европа към тази тема. Например, следващата наша обществено-политическа активност ще бъде свързана с подготовката и провеждането на референдум по въпроса за разполагането на американски военни бази на територията на България. Тяхното присъствие у нас ми се вижда абсолютно нелогично.

 Глобалната война

Как хората в България се отнасят към конфликтите, които  САЩ и НАТО разгръщат в различните части по света ?

– Върви една глобална война. Войната е предимно информационна. От нея  губят Европа и Русия. Това е добре за Америка и до известна степен за Китай. Защото ресурсите на Русия се търсят, за да се развиват източните икономики.

След Първата и Втората световна война спечели САЩ, а Европа загуби. Днес за САЩ е много важно да излязат първи от настоящата икономическа криза — преди Европа и Русия. Да бъдат първи, за да заемат най-много място на Евразийския континент. И всеки в тази война, разбира се, заема своята позиция.

Ние, русофилите, застанахме зад много ясна позиция. Нашата основна цел — да се гарантира в българската и европейската медийна среда отношението към Русия, то да не бъде  враждебно, да бъде поне  неутрално. Ние постигаме това чрез своята активност. Ще засилим  дейността си в електронните медии, за да бъде чут гласът ни.

Русия ще бъде ли  в състояние да спечели тази битка ?

– Аз не се съмнявам, че тази война ще завърши с победа за Русия. Междувременно, чисто тактически Русия е в много трудно положение. Защото тя е принудена да избира между обичта на своя народ, русофилите и икономическите санкции, което в крайна сметка ще се отрази на състоянието на точно това русофилско население.

В стратегически план Русия може да продължи да гледа през прозорците на Петър Велики, но може и през портите на Иван Грозни. Така че стратегически Русия задължително ще спечели. Защото силата е в истината. И в тази борба аз съм на страната на руския свят.

Защо братските народи, да речем, българи и сърби, не могат да намерят общ език и да говорят в един глас?

– По същата причина, по която не се намери общ език от населението на Русия и Украйна. Врагът винаги ще се опитва да ни скара, а ние ще трябва да търсим общата основа, която ни обединява. И да се опитваме да решаваме проблемите, които ни разделят. Сега това се прави по-трудно, защото САЩ премахва нежеланите русофилски сили от властта чрез преврати, въстания и преки военни действия.

И нека да наричаме нещата с истинските им имена: това не са някои виртуални външни сили, а именно САЩ. Тази позиция трябва да бъде ясно и открито заявена, аргументирана и обяснена.

За да се направи това, ние се нуждаем от три компонента на т. нар. мека сила — финансови и медийни ресурси, както и система за патриотично възпитание и образование. Всички тези части са контролирани основно от нашите врагове. И тази система трябва да се промени целенасочено.

Например, аз съм представител на 11 руски канала в България, на които плащам огромни суми пари, за да предоставят продукцията си в мрежата на кабелните оператори. Американците и турците сами си плащат, за да бъдат излъчвани техните  филми и програми. Ние плащаме на руснаците за издаване на книги, а за американските издания съществуват силни фондове, които ги финансират за издаване у нас.

Оказва се, че да се защитава русофилската позиция, е много по-трудно, защото самите  представители на Русия често правят от това  бизнес. А цялата вражда между българи и сърби или руснаци и украинци е от Лукавия. В действителност ние просто няма какво да делим.

Разбирате ли какво се случва днес в Украйна ?

– Безусловно. Живял съм в Украйна 14 години, бях успешен бизнесмен, но напуснах тази страна през 1997 г., повтаряйки думите на Чацкий: Тук вече няма да съм ездач“. Защото от  началото на 90-те години там се отглеждаше призрачен национализъм. В продължение на две десетилетия израснаха няколко поколения, които не само че са забравили, че са руснаци, но и мразят всичко руско. Защото така ги възпитаваха и целенасочено на това ги учеха. Пренаписаха историята, като обърнаха всичко с главата надолу. И сега в Украйна убиват  руското население, включително жени, деца и възрастни хора, както и онези, които ги подкрепят.

Не мога само да разбера защо Русия все още не е спряла този геноцид. В крайна сметка, тази безнаказаност позволява на неонацис­тите да извършват върху руините на Украйна  безброй зверства. А това, от своя страна, дава допълнителна сила на враговете ни. И ако това бездействие продължи, ще бъде все по-зле и по-зле.

 

Интервю на Денис Кирилов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук