Иван Нончев е професор, доктор на икономическите науки. Работи по проблемите на труда, доходите на населението и тяхната диференциация, по социалните промени в обществото и други. Автор е на книгите „Техническият прогрес и работната сила в селското стопанство“ (1972), „Работната заплата според труда и резултата“ (1980), „Средната класа и социалните трансформации в България“ (2000) и други, както и на множество статии.
Какво наложи този проблем?
Резултатите от последните парламентарни избори за БСП са сериозен сигнал за размисъл и преосмисляне на досегашната ù дейност. Тя или ще намери верните изводи и насока на действия, или постепенно ще слезе от политическата сцена. Новото ръководство на БСП начело с Михаил Миков дава известни основания за надежда. Основният въпрос е за самоидентификацията на БСП. За нея на конгреса говориха всички кандидати за председател на партията, макар да не бе ясно какво конкретно съдържание влага всеки от тях. Това е основополагащ път за намиране на правилните решения и действия и за превръщането на партията в притегателен център. Позволявам си да направя някои разсъждения в тази насока като политикономист, защото науката политическа икономия разглежда нещата в развитие и взаимозависимост, отчитайки новите реалности.
Към дълбоките промени у нас след 1989 г. спадат: срив на икономическата дейност, на производството в почти всички отрасли на народното стопанство; появата и задържането на високо ниво на безработицата – в повечето години над 10%, до 18% официално отчетени; влошаване на жизненото равнище на мнозинството от населението; задълбочаваща се социална диференциация; значителен брой напуснали страната в търсене на работа и по-добри условия на живот и реализация; предоставяне на безценица на ценни подземни богатства за добив и изнасяне навън от чужди фирми; регламентирано и нерегламентирано изсичане на горите с всички негативни за климата и населението последствия, включително стихийните бедствия и други.
Промени настъпиха и в БСП. Силно намаляха членовете и симпатизантите ù. Някои, които бяха в нея с кариеристични цели, я напуснаха и отидоха в други партии със същите цели. Други преустановиха членството си, останаха симпатизанти или се оттеглиха в групата на разочарованите от политическия живот. Със своите действия БСП, особено на власт, не стана привлекателна за по-младото поколение, членската ù маса застарява. Занемари се работата и в местните организации, за които централните ръководствата се сещат главно пред избори.
След всяко участие във властта в някаква коалиция БСП губеше част от електората си. Една от причините е, че не успяваше да защити и прокара свои идентифициращи и различаващия я от коалиционните партньори решения. Типичен е примерът със замяната на прогресивното данъчно облагане с пропорционално (плоския данък), което намали доходите на над 50% от заетите работещи. По изчисленията на доцент Димитър Нинов („Бедността в България — критерии, равнище и необходими промени“) върху данните от 2008 г. и структурата на облагане от 2007 г. от наетите и самостоятелно наетите лица с осигурителни доходи до 320 лв. (45.7%) са отнети като данък над 269 млн.лв., а на тези с по-високи доходи са предоставени 644 млн. лв. като намален данък. Намалена е и нетната минимална заплата. Това е политика на засилване на социалните различия. Плоският данък в следващите години на икономическа криза стана един от факторите за увеличаване на социалната група на „работещите бедни“.
БСП се нареди до другите партии и по стремежа си към властта по причини, съдържащи елементи на лична корист. Участието в ръководствата ù на хора с голям бизнес и доходи допринася също за намаляване на степента на нейното влияние. Така се оформи негативното мнение за партиите, изразено чрез неучастието в изборите на вече около 50% от имащите право на глас.
Новото ръководство на БСП се заема да търси отговор на тези фундаментални въпроси. Едно от районните ръководства на БСП в столицата (6-и район) формулира и насоките за това. В писменото обръщение то констатира: „Партията се намира в състояние на „идеен вакум“. Необходимо ли е развитието на марксистката философска система, или е необходима нова теория, за да бъде ясно какво общество искаме да бъде изградено?“ И още: „Лява“ или „социалистическа“ партия сме?“
Изходни позиции
за намиране на верни и обосновани решения
Българската социалистическа партия — БСП е партия на прогресивното развитие на обществото към посткапиталистическо общество. Капитализмът е само фаза в прогресивното развитие на обществото, започнало от първобитнообщинния строй, минало през робовладелческия и феодалния строй, достигнало до капитализма. Всяка от тях е имала начало, апогей и упадък, в който наред с изостряне на присъщите му противоречия създава черти и предпоставки на новото, следващо го общество. Така е и при капитализма. Да припомним написаното от Карл Маркс, направил най-задълбоченото изследване на капитализма като система и фаза в развитието на обществото: „Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всичките производителни сили, за които тя дава достатъчен простор, а нови, по-висши производствени отношения не настъпват никога, преди материалните условия за съществуването на същите да са узрели в недрата на старото общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които може да разреши…. самата задача изниква там, където материалните условия за нейното разрешаване са вече налице или най-малкото се намират в процеса на своето образуване“ (2, с.409) Този момент е пренебрегван и подценяван в много социалистически партии и едва сега някъде се отчита в практиката, примерно в Китай.
Дълго време в основата на идеологията и политиката на социалистическите и комунистическите партии е схемата на К. Маркс за социализма като първа фаза на нова обществено-икономическа формация. Тя е дадена в произведението му „Критика на Готската програма“ преди повече от 150 години. След нея следва втората фаза — комунизма. В схемата има логика, произтичаща от разработените от К. Маркс схеми за просто и разширено възпроизводство. Тя обаче игнорира наличието на стоково-паричните и пазарните отношения, което принуди В.И.Ленин да внесе промени, като даде простор за използването им, макар и в деформиран вид.
Реалният социализъм се строеше по тези схеми, и то в страни с различна степен на икономическо и социално развитие. Социализмът – такъв, какъвто беше – показа плюсове, свързани с възможността да се постигне някакво социално равенство. Той обаче съдържаше в себе си и вътрешно присъщи му недостатъци, които му попречиха да изяви своите предимства в новия етап на достигнатото развитие на производителните сили в света. Поуката е, че новото общество не може да се строи по предварителни схеми.
В своето изследване (1) се постарах да разкрия задълбочаването на присъщите на капитализма противоречия, задържащи настъпателния ход на прогресивното развитие, и зараждащите се елементи, черти и възможности на новия свят (по К. Маркс). Опознати, тези закономерности позволяват да се въздейства върху тях чрез определени фактори, с цел да се притъпяват и постепенно изживяват присъщите им противоречия и да се дава простор на новите елементи, характерни за новия свят. Това е по силите на държавата чрез нейната икономическа, социална, културна и екологична политика.
В светлината на казаното, изключително важно за идентификацията е определянето на стратегическата цел на социалистическите партии, включително и на БСП. Тя може да бъде постепенно намаляване и изживяване на социалните неравенства и постигане на социално еднородно общество. Всички тактически и практически действия трябва да са в унисон със стратегическата цел. Те имат икономическо, социално, културно, морално и екологическо значение. Това е главното в идеологическата идентификация на БСП. Отстъплението от тази постановка я превръща в партия на статуквото. Такива са и възгледите на някои партийни функционери, за които е достатъчно БСП да се занимава с текущите икономически задачи, с поглед не по-дълъг от един депутатски мандат.
Първото главно противоречие на капитализма е между наемния труд и капитала. Парите стават капитал, когато се пуснат в движение за закупуване на средства за производство и работна сила и се организира производството на стоки и услуги, носещи печалби. Притежателите на капитал се стремят да получат повече печалба. При дадена средна печалба, примерно от 2 лв. на бройка, разходи за амортизация, суровини — 5 лв., и за работна заплата от 3 лв., то цената е 10 лв. на бройка. Всеки от производителите, който успее да купи суровини за 4 лв. и/или работна сила за 2 лв., прави икономии, които автоматично се превръщат в допълнителна печалба. Същото е и когато се закупи, макар и малко по-скъпа машина, но с 5-10 пъти по-висока производителност, защото пада размерът на амортизацията при отделната бройка. Допълнителната печалба увеличава дела на организатора на производството от общия размер на добавената стойност, включваща главно работната заплата и печалбата. Допълнителната печалба прави по-конкурентоспособен притежателя ù, позволява му повече инвестиции в иновации, повече личен доход за по-добър живот, по-лесен изход от икономическите кризи.
Капиталът определя и поведението на своя притежател (олицетворител). Той насочва капитала в страната или в други страни, откъдето ще реализира по-голяма печалба от по-евтини суровини или работна сила. В този смисъл капиталът е двигател на техническия прогрес и главен фактор за развитието на производителните сили, включващи и нови оръдия на труда и технологии, и работната сила с по-високо образование и квалификация, съответно с по-висока работна заплата. Към последното изключителна роля играе компютърът.
Компютърът е плод на труда на много изобретатели; той позволява да се съхранява много информация, а чрез Интернет да се ползват знания (информация) от цял свят; да се обработват те според интересите на ползвателите така, че да се формират нови знания по определени направления. Компютърът е специфично оръдие на труда, което променя съдържанието и особено характера на труда.
Съпоставянето на труда, на трудовите процеси при хора с различни специалности разкрива и дълбоките промени в съдържанието и характера на труда им. Всички те имат различни специални знания в своите области. Общото е високото ниво на образование и квалификация, сравнителната еднородност в характера на труда — сложен, умствен и творчески, но различен като специален труд при различните професии. Еднаквостта в характера на труда подсказва и пътя за преодоляване на различията в характера на труда като прост и сложен, лек и тежък, умствен и физически, които понастоящем и още дълго време ще са част от действителността. Те са причина и фактор за различията в оценката и възнаграждението на труда, а с това и в жизненото равнище на отделните изпълнители. На тази основа се формира и социално разслоение по хоризонтала и вертикала. Изводът е, че по-нататъшното развитие и разширяване на прилагането на новите информационно-комуникационни технологии съдържа в себе си и процеса на постепенно изживяване на съществените различия в характера на труда и на тази основа и на социалните, засега, дълбоки социални различия сред населението, особено по вертикала. Еднаквостта в характера на труда се очертава като характерна черта на бъдещото ново общество. С основание се заговори за „възникващата парадигма на информационния труд“ (15, с. 248).
Капиталът се насочва и в по-изостаналите в икономическо, социално и културно развитие страни, където работната заплата е много по-малка. Често там са налице и други привилегии — по-ниски данъци, материални разходи и др. Така допълнителната печалба е много по-голяма. За тези страни обаче инвестициите са голямо благодеяние, защото създават заетост, редовни доходи, по-висок стандарт на живот, доходи за държавата и общините и др. В този смисъл капиталът е носител на прогрес, спомага за индустриалното развитие. В страните и особено от селищата, от които са изнесени производствата, се получават икономически сривове, появява се безработица, разлага се средната класа (напр. Детройт в САЩ). Подобни са последиците, когато се преместват в други страни с по-изгодни условия.
От подобно движение на капиталите някои страни се възползваха пълноценно. Такъв и примерът с Китай. През последната четвърт на миналия век страната се отвори за чуждите капитали. Запазвайки ръководната роля на Комунистическата партия, държавата съзнателно допуска чужди инвестиции и започна бързо, с високи темпове икономическо и социално развитие, съпроводено и с мащабно повишаване на образователното равнище на населението. В Китай възприемат тезата, че в икономиката има капитализъм, а в политиката — социализъм, наричан социализъм с китайска специфика. Смисълът е, че капиталът и пазарната икономика трябва да се използват като неотменими за този етап на развитие, но при регулиращата роля на държавата. Това позволи над 300 млн. души в изостанали селски райони да се изведат от дъното на бедността до позициите на средната класа в тамошните условия. Те имат редовна работа, сравнително високи и нарастващи доходи. Успоредно с това ежегодно нараства броят на милионерите и милиардерите, както и диапазонът на различията между най-богатите и най бедните. Използвайки същността на капитал като пари, носещи повече пари със своето движение, предприемачите се насочват към райони с по-изгодни условия и по-ниски разходи. С това съдействат за развитието им. Насочват се и към новите и най-нови технологии, носещи голяма добавена стойност и печалби. Със своите по-ниски цени китайските стоки проникнаха в пазарите на почти всички страни в света.
В стопанският живот на Китай се включиха и частни външни, и местни инвеститори, и възродени и обновени държавни предприятия. При новия китайски модел държавните предприятия са капиталистически само доколкото са равноправни субекти на пазарната икономика и на функцията на парите като капитал, но те не са част от капиталистическата система, изградена на основата на частнокапиталистическата собственост върху средствата за производство. Чрез държавните предприятия държавата може по-сполучливо да внася управляемост в икономиката като цяло, включително по-голяма балансираност между производството и потреблението и смекчаване или преодоляване настъпването на икономическата криза, което се потвърди при кризата от 2008 — 2010 г.
Тук трябва да споменем и дошлите на власт чрез избори правителства в много страни от Южна Америка, с различна степен на лява ориентация, т. е. отхвърлящи неолибералните възгледи също с помощта на държавата, при запазено пазарно стопанство и капитал, постигащи забележими икономически и социални резултати.
На дискусия в Колумбийския университет по темата „Суверенните фондове и дългосрочните инвестиции: нова форма на капитализма“ се констатира, че националните суверенни фондове, управлявани от правителствата, се приемат като нова форма на капитализма. Техният размер е около 3,8 трилиона долара и се очаква да нараснат до 10-12 трилиона. По мнението на Джоузеф Стиглиц „Новите играчи, акумулиращи средства в своите фондове и приемащи международните правила, са способни да изиграят конструктивна роля в новите условия в света след кризата.“ Пак според него, гигантският ресурс, управляван от държавата, може да стане инструмент на дългосрочно планирани инвестиции за срок от 20—30 години и в бъдеще да застрахова света от шокове като кризата. Суверенните фондове могат да станат движеща сила на социално отговорни инвестиции, доколкото за тях главното не е печалбата, както при частните фондове. Тези и други съображения на участниците в дискусията им дават основание да говорят за нова форма на капитализма — суверенни национални фондове за благосъстояние, които ще се превърнат в локомотив на глобалното развитие. Такива фондове има в Китай, Саудитска Арабия, ОАР, Кувейт, Норвегия, Русия, Сингапур, Канада, Иран и др. и често се използват в горепосочените направления.
Движението на капиталите от частните транснационални компании и от компаниите на националните суверенни фондове вече се насочва и към други изостанали страни в Азия и особено в Африка. В този смисъл в тези страни ще се постигне по-високо ниво на развитие на производителните сили. Капиталът и пазарното стопанство разширяват своя обхват в пространството, с присъщите му конкуренция, фалити, силна социална диференциация и др. Но в него се появяват и нови елементи, които го отричат и са присъщи на посткапиталистическия свят.
• Капитализмът запазва острото си противоречие между малкото хора, съсредоточили в себе си огромни богатства, и останалата част от населението, най-вече бедните слоеве. Богатствата и високият жизнен стандарт са съсредоточени в индустриално развитите страни, главно в Северното полукълбо, което дава основания да се говори за богатия Север и бедния Юг. 222-те най-големи лични състояния в света достигат до 1000 милиарда долара. Тази сума се равнява на общия годишен доход на 2,5 милиарда от най-бедните хора на планетата, или 47% от населението. По данни на Световната банка, бедните са се увеличили от 2% през 1988 г. на 21% през 1998 г. При последната икономическа криза мнозинството от населението обедня, а малцинството богати и най-богати забогатяват още повече.
На тази основа ООН прие Декларация на Хилядолетието, прогноза и план за борба с бедността. Според Стиглиц намиращите се най-високо в социалната прослойка — 0,1%, получават за ден и половина онова, което 90% от най-бедните слоеве получават за година (8, с.41).
Според Михаил Мирчев, вследствие на шоковия преход през 90-те години (на две вълни: 1990—1994, 1996—1998 г.) в гражданската структура на българското общество се оформиха два социални полюса — на свръхбогатството и на изключващата свръхбедност; на 1% (около 25 000 семейства, домакинства; 100 хил. души) с концентрация на огромно богатство и власт, срещу 20% (над 1,5 млн.души) притиснати от мизерия и малограмотност, от безпомощност и изолация, от обществено изключване (9, с.75). Докато на единия полюс все по-големи богатства се натрупват във все по-малко хора, на другия полюс и в средата (средната класа), нараства обедняването.
Тази поляризация породи под различни форми протести и манифестации против единия процент от най-богатите в света, като движението „Окупирай…“ и др. Тя в различни степени обхваща всички страни с капиталистическа икономика и е присъща на капитализма особено при неолибералния модел.
• Важна линия за постепенното намаляване и изживяване на социалните различия са промените в разпределението и преразпределението на добавената стойност. Разпределението на реализираната добавена стойност между наетите и работодателите може да се променя. И линията трябва да е към увеличаване на дела на наетите чрез работната заплата, за сметка на печалбата и личния доход на работодателите. Преразпределението на добавената (новосъздадената стойност) се осъществява чрез данъчната система, осигурителната система, застраховки и чрез доброволно преотстъпеното на други като членски внос, дарение и др. Те се осъществяват чрез „видимата ръка“ на държавата.
Един от най-силните механизми е данъчната система и главно прилагането на прогресивното облагане в зависимост от величината на облагаемата сума — дохода на физическото лице или печалбата на фирмите. Конкретният вид и силата на прогресията зависи от конкретните условия във всеки етап на развитие на отделната страна, от принципите на социалната справедливост и социалната солидарност. Тя позволява на държавата да осъществява икономическа и социална политика в съгласие със стратегическата си цел. Това се потвърждава от практиката на скандинавските страни, които са в челните редици на икономически и социално развитите, със силна социална политика в интерес и на трудещите се.
Второто икономическо и социално явление, присъщо на капитализма, е безработицата. През ХIХ в. тя се появява в по-големи размери главно в периода на цикличните икономически кризи. През ХХ в. прерасна в масова и хронична. При подем в производството безработицата намалява, но остава масова. Това се отнася главно за развитите капиталистически страни от Европа, САЩ, Канада, Япония. В развиващи се страни като Китай, Бразилия, Индия и др. има икономически растеж главно от екстензивно развитие и заетост на повече работна ръка. Със своя специфика е безработицата в изостаналите страни на Африка. Главният фактор за превръщането ù в масова и хронична е бързото внедряване на новите технологии и други върхови постижения на науката. Временната и частичната заетост смекчават положението, но проблемът си остава. Той вече се изявява и в развиващите се страни.
Неолибералният модел на развитие с характерното за него абсолютизиране на частната собственост и на пазара като регулатор, не може да реши този проблем, приема го като нормално явление. Частичната и временната заетост увеличават броя на работещите бедни. Явно, с помощта на държавата и законите трябва да се търси друго решение. Обещанията за пълна заетост при сегашните условия са мит. Увеличаването на заетите може да стане единствено чрез постепенното намаляване на работния ден. Схеми и механизми за подобни мерки има. Нужен е революционен компромис и от работодателите, и от наетите. Разширяването на новите технологии позволява по-безболезнено да станат тези промени. Вече се правят подобни експерименти в Швеция, в завода на „Тойота“ в Гьотеборг, където се преминава на 6-часов работен ден без намаление на заплатата, на две смени по 6 часа. По този пример се експериментира и със служителите от общината. Данните на Международната организация на труда (МОТ) показват, че в света има над 200 милиона безработни, в т. ч. 75 милиона между 15 и 24 години, а само в Европа са близо 20 милиона.
Третото икономическо и социално явление, присъщо на капитализма, са периодично настъпващите икономически кризи. Те се характеризират със спад на производството и цените, с увеличаване на безработните и частичната заетост, с фалити на фирми и др. Цената на всичко това се понася и от работодателите, някои от които фалират, други силно намаляват печалбите си, но и от наемните трудещи се, от цялото общество.
Икономическите кризи съпътстват капитализма от 1828 г., с появата на машините. До 1900 г. се изявяват закономерно през 7—10 години. След това, с появата на монополите, на износа на капитали и войните, цикличността е нарушена. През 1929-1932 г. е голямата многообхватна криза, известна като Голямата депресия. Подобна криза настъпи и през 2008-2010 г. и от нея много страни, привърженици на неолиберализма, все още не могат да излязат. В някои страни се очерта растеж, но безработните почти не намаляват. Кризата почти не засегна страни, където с „видимата ръка“ на държавата бяха предприети мерки, които осигуриха икономически растеж. Такива са Китай, Турция, Бразилия и др. Това подсказва и възможностите икономическите криза постепенно да се преодолеят чрез промени в системата.
Икономическите кризи са присъщи на капитализма в този му вид. Пазарните връзки и определящите ги условия все повече вземат характер на независим от производителите закон, все повече се изплъзват от контрола на производителите. По силата на обективно сложилото се разделение на труда произведените продукти са потребителни стойности за други, за част от обществото, което придава на вложения труд и на производството обществен характер. Произведените стоки и съдържащата се в тях принадена стойност (печалба) са частна собственост, затова е частно и присвояването на печалбата. Частното присвояване на печалбата, за производството на която се извършва планомерна организация във всяко предприятие, влиза в противоречие с обществения характер на производството, където господстват несъгласуваността и анархията. Това е основното противоречие на капитализма, главната причина за икономическата криза.
Главен израз на основното противоречие на капитализма е, че има излишък на капитал, чийто израз са неизползваните производствени възможности, както и излишък на работническо население (безработните). Този излишък на капитал и на работници е относителен, защото е само по отношение на потребностите на капитала – да получи повече печалба. Излишъкът не би съществувал и може би ще има недостиг, ако целта бе не само да нараства печалбата, а по-пълно да се задоволяват потребностите на всички слоеве от населението. Тук трябва да се търси и трайният изход от икономическите кризи. При капитализма печалбата е непосредствена цел и определящ мотив, изходен и краен пункт на производството.
Четвъртият основен недостатък на капитализма са огромните разходи за въоръжаване и войните. Достатъчно е да споменем Първата и Втората световна война. Те са резултат от неравномерното икономическо развитие на страните, водени от империалистическите държави, искащи нови територии, пазари и превъзходство.
Най-често военните действия се мотивират с добри намерения, цели и подбуди. Това не променя същностните им страни като разрушителни, антихуманни, задържащи настъпателния ход на развитието, осъществявани чрез труда на военните. Частта на националния продукт, предназначен за войни и разрушаване, окончателно излиза от възпроизводствения процес и в стойностно, и в натурално изражение.
През годините е натрупано огромно недоверие между държавите, участвали в различни комбинации и съюзи в различни войни и военни действия. По тези причини почти всички държави отделят огромни средства от бюджетите си за военни цели. Те са насочени към: поръчки на научни институти за научни открития на нови, по-мощни, непознати системи за поразяване на противника; подготовка и издръжка на кадри; използване атомната енергия за военни цели; откриване и производство на ракети с различен обхват на действие, включително и междуконтинентални, както и на противоракетни системи; разработване, производство и пускане на изкуствени спътници на Земята за военни цели. Вече са произведени и се изпробват роботи като самоходни оръжия, заместващи човека. Бързо се приспособяват и постиженията в използването на нанотехнологиите, на генетиката и други области на науката за целите на военните действия.
Натрупани са толкова огромни количества оръжия за масово унищожение, че е под заплаха съществуването на мнозинството от населението, заплашени от силно и дълготрайно увреждане са големи части от земното кълбо. Това принуждава учените, трезво мислещите хора и политици да предприемат действия за намаляване на темпа или спиране на въоръжаването с определени видове оръжия, като атомните и др. Появяват се масови движения за мир, международни и междудържавни съглашения, с цел подобряване на икономическия и културния обмен, взаимодействие и взаимопомощ. Те са верният път, по който воeнните ще станат излишни, ненужни никому. Разбира се, това ще е дълъг процес, който ще има и силни противодействия от заинтересованите производители на оръжия, от хората, заети във военната промишленост (в САЩ, с около 2 млн. заети в производството на оръжия чрез военните поръчки на държавата, се заговори за „военно кейнсианство“). Постиженията на науката за военни цели обаче ще се използват за мирни цели, доколкото много от тях имат двойно предназначение.
Такива обединения, съглашения и съюзи вече съществуват — Европейският съюз, съглашението между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република, известно като БРИКС, Южноамериканското обединение МЕРКОСУР, обхващащо повечето страни от този район, и др. подобни.
Проучванията на Стокхолмския международен институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ), създаден през 2010 г. по случай 150 години мирен живот в Швеция, сочи, че в света за оръжие са похарчени 1,6 трилиона долара, от които 43% (698 млрд.) се падат на САЩ. Според СИПРИ в периода 2006-2010 г. САЩ и Русия са изразходвали близо половината от глобалната сума за доставка на ново оръжие и военна техника.
След рухването на СССР се разпадна двуполюсният свят. САЩ решиха, че светът може да е и еднополюсен чрез тяхното доминиране във всичко. За целта те водиха много малки войни за налагане на своите възгледи за демокрация и човешки права. След войните се установиха проамерикански правителства, а икономиките им се сринаха и зависимостта им от САЩ се засили.
Те не искат да признаят фактите – че вече съществува нов Китай, който е на второ място по обем на БВП в света, с нарастваща икономическа, научно-техническа и военна мощ; че Русия не е тази отпреди 25 години, и други реалности. Този стремеж на САЩ тласка страните към ново въоръжаване и разходи, които могат да се използват за повишаване на благосъстоянието на народите.
Петият основен недостатък на капиталистическата система са промените в екологията, в околната природна среда. В тази сфера се очертават тревожни изменения. В стремежа да се произведе повече за нуждите на производството и личното потребление, да се получи повече печалба, неконтролируемо и хищнически се използват природните ресурси. Изземването им изпод земята, от океаните, моретата и реките, изсичането на горите, избиването на животните, безразборното бране на билки вече нанасят забележими щети на природата. Замърсяването на въздуха оказва вредно въздействие. Появиха са известните „черни дупки“ в атмосферния слой, забележимо се топят ледовете на Северния и Южния полюс. Очертават се промени в климата, опасности от повишаване на нивото на океаните и моретата, от заливане на градове и страни. Учените непрекъснато бият тревога, че човешкото съществуване е застрашено.
Пораженията върху околната среда направиха екологичните аспекти на развитието сериозен проблем пред човечеството. Огромни са постиженията на науката в областта на електрониката, физиката, химията, генетиката, комуникациите и др. Те позволиха на човека опознаване на Космоса чрез движещите се над 14 000 изкуствени спътника на Земята, чрез стъпването на човека на Луната, чрез изпращане на роботи на Марс, използване на атомната енергия, човешкия и растителния ген, установяване комуникация през хиляди километри за секунди … Именно тези огромни, революционни открития са и надеждата, че светът може и трябва да се промени, като се решават и назрелите проблеми чрез многостранната дейност на хората от различни страни и професии.
Едни от първите, които заговориха за новите реалности, са учените от известния Римски клуб. Тези аспекти намират повече или по-малко отражение в почти всички основни документи, приети от Общото събрание или специални световни форуми на ООН. Най-пълно и целенасочено те бяха обсъдени на конференцията на Обединените нации по околната среда и развитието, свикана в Рио де Жанейро от 3 до 14 юни 1992 г. В Декларацията на форума са формулирани 27 принципа, които в съвкупност осигуряват не просто опазване на околната среда, а устойчиво развитие (УР). Тези моменти се допълват и в Хартата за земята от март 2000 г. (3, с. 159—165), и в Декларация на хилядолетието на ООН от септември 2000 г. (3, с. 147—157) и други документи на ООН. Устойчивото развитие се възприема и от Европейския съюз. Към двете организации има специални комитети по устойчиво развитие, разгъващи многообразна дейност.
Очертава се в световен мащаб по-бързо развитие на производителните сили, на промени в социалните отношения и в основните черти на капитализма. Осъзната цел и насока на развитие от ООН, ЕС и други международни организации и обединения е постигането на устойчиво развитие на обществото. Това означава икономическо развитие, непрекъсвано от кризи; устойчиво социално развитие и преодоляване на социалните различия чрез задържане нарастването на високите доходи и ускоряване нарастването на по-ниските доходи; устойчиво екологично развитие, опазващо и подобряващо околната среда.
Глобализацията ще се разгръща в рамките на Концепцията за устойчиво развитие на обществото като безалтернативна стратегия на настоящия век. Преходът към нов свят означава преход към коренно различен нов свят, към нова обществено-икономическа формация, следваща капиталистическата, което е равнозначно на социална революция. Така количествените натрупвания на новото постепенно налагат нов облик на старото, измествайки определени страни на старото в новото, докато то напълно, коренно започне да се отличава от старото. Революционното преустройство на обществото се осъществява по еволюционен път, без кръвопролитни класови борби и войни. До такъв извод идват и задълбочените изследователи на сегашния капитализъм. (6,7,10,11,12).
Тези процеси протичат с различен темп и форма в различните страни от четирите групи, според достигнатото ниво на икономическо и социално развитие (първата — Европа, САЩ, Канада, Япония и др.; втората — развиващите се страни: Китай, Индия, Бразилия, Виетнам и др.; третата — повечето страни от Южна Америка; четвъртата — страните от Южна Азия и най-вече от Африка, особено от южната ù част) и затова в различно време ще се придвижват към формирането на облика на новия свят, включително и под влияние на личностните характеристики на управляващите елити.
Важна характерна черта на новия свят е постигането на такова развитие на производителните сили, което да осигурява достатъчно продукти, стоки и услуги за потребление от всички слоеве от населението. Трудът ще престане да е средство и мерило за получаваните предмети за потребление. За постигането на поставените цели в отделните държави, а и обединения между тях, се разработват стратегии, перспективни планове, програми за осигуряване на устойчиво развитие като единство на икономическото, социалното и екологичното развитие към по-високо жизнено равнище за всички социални групи. Подобни разработки има в много страни. (В Китай предвиждат до 2020 г. да постигнат изграждане на общество на първоначалното благоденствие, а до 2050 г. — 100 години от появата на КНР, да бъде изградена силна и просперираща, демократична, цивилизована, хармонична и модерна социалистическа държава.) Тези процеси не протичат без противоречия, без социални сблъсъци, без заплахи, войни и нови човешки жертви, без прахосване на материални и човешки ресурси за въоръжаване, без политически, расови и религиозни вражди. Те съпътстват развитието на капиталистическото общество. Те са икономическата и социалната цена на настъпателния ход на общественото развитие. Осъзнаването им и целесъобразните, целенасочените действия на хората могат да намалят силно тази цена и да ускорят придвижването към новия свят.
Промените, съпътстващи устойчивото развитие, засягат и проблема за преодоляване на бедността. Един от главните начини на въздействие е задържане нарастването на големите доходи и увеличаване на най-ниските. В резултат бедните достигат средната класа, а част от нея — богатите, и продължава процесът на преодоляване на социалната диференциация към високо жизнено равнище на всички.
Много от политическите партии нямат визия за бъдещото развитие на обществото. Това констатира и Лестър Търоу. „Преуспяващите общества трябва да се обединяват около някоя убедителна легенда с подкрепяща я идеология… За да се скрепи едно общество, то трябва да има утопична визия като основа на някои общи цели, за чието постигане членовете му могат да работят съвместно“ (13, с. 385). И още: „Без убедителна визия за едно по-добро бъдеще се възцарява социалната и икономическата парализа“ (13, с. 387). За някои бъдещето е на социализма от бившите социалистически страни. За други е нов социализъм на ХХI век, без ясни контури. За професор Ал. Лилов „бъдещето на социализма е в социализма на бъдещето“, което се изгражда върху формиращото се информационно общество (14, с. 20).
Тук се въздържаме да даваме наименование на изграждащия се нов свят в информационната епоха и следкапиталистическия стадий на развитие на обществото. По-важно е да се разкрият обективните процеси, които го формират, и неговите по-важни страни, а нека го наричат, както си искат.
Накрая да обобщим. Нарастването на производителността на труда и на принадения продукт (принадена стойност, печалба), осигурявани от труда на хората в различните отрасли и дейности, позволяват да се осъществява настъпателното, прогресивно развитие на обществото. Те обуславят на един исторически етап появата на разделението на труда, на частната собственост, на класите, на качествените различия в труда, на стоково-паричните отношения. С по-нататъшния ход на развитието на обществото те подготвят икономическите и социалните условия, характерни за новия исторически етап, при който те ще се изживеят и изчезнат.
Възприемането и прилагането на изискванията на устойчивото развитие на обществото съдейства за ускоряване на прехода към новия свят. Това може да направи всяко обществено сдружение, партия или политическо течение, което иска да съдейства за обективния ход на развитието. Това допада най-много на тези, които възприемат себе си като леви и чиито въжделения са постигане на строй без социални неравенства.
Това не е бившият реален социализъм. Много от чертите на новия свят като пълна, но рационална заетост, нарастващи доходи и жизнено равнище на всички социални слоеве, преодоляване на социалните различия, всестранно развитие на индивидите се постигат постепенно. Някои от тези черти, включително създаването на равен шанс на всички чрез достъпното и безплатното образование и здравеопазване, се прилагат в много страни, включително скандинавските, някои от бързо развиващите се страни от Южна Америка и други. Основните черти на бъдещия нов свят по-скоро приличат на някои от чертите на втората фаза на следкапиталистическото развитие, предвидени от К. Маркс именно като обективен резултат от развитието на производителните сили (15, с. 21).
По-главните изводи за БСП
1. Българската социалистическа партия е партия на прогресивното развитие на обществото, подкрепяща всичко, водещо до един нов следкапиталистически свят.
2. Стратегическата цел на БСП е постепенно намаляване и изживяване на социалните неравенства в обществото, с висок стандарт на живот в бъдещия нов свят.
3. БСП възприема концепцията за устойчиво развитие на обществото, разглеждано като: устойчиво икономическо развитие, непрекъсвано от икономически кризи; устойчиво социално развитие — на намаляване и изживяване на социалните неравенства; устойчиво екологично развитие, осигуряващо опазването и подобряването на природата и околната среда, като трите са в неразкъсваемо единство по взаимно подсилващ се начин.
4. Цялата тактическа и практическа дейност и разработвани и осъществявани политики са към спазване изискванията на устойчивото развитие, в съгласие със стратегическата цел.
5. Първостепенна постоянна задача е осигуряването на икономически растеж предимно чрез внедряване на високите постижения на науката. Той осигурява голяма добавена стойност, заетост и постоянни доходи, като най-силен аспект и на социалната политика. От нея произтичат и заделянето на достатъчно средства за развитието на науката, за внедряване на нейните постижения, за повишаване на броя на младежите с по-високи степени на образование и квалификация, включително преодоляването на неграмотността.
6. БСП ще подкрепя повишаването на компютърната грамотност като необходимо условие и за заетост, и за промените в съдържанието и характера на труда към еднородност на труда, а с това и постепенното преодоляване на социалните различия.
7. Със същата цел ще се поддържа политиката на прогресивното облагане на доходите на физическите лица и на печалбите на фирмите.
8. БСП ще прави необходимото за повишаване на доходите на нискодоходните семейства (домакинства) чрез семейното подоходно облагане, чрез повишаване на минималните заплати и пенсии и други начини.
9. Задържане нарастването на високите доходи, ускоряване увеличаването на ниските доходи при нарастване доходите на всички слоеве от населението, осигуряване тенденцията на подобряване жизненото равнище на цялото население, на преодоляване на съществуващата от векове бедност и придвижване към нивото на достатъчно потребление и всестранно развитие на личността.
10. БСП ще поддържа субсидираната от държавата заетост, но ще прави всичко необходимо за пълна заетост чрез намаляване на работното време и преодоляване на масовата хроническа безработица.
11. БСП подкрепя всестранно дребния и средния бизнес, както и всички работодатели, които редовно увеличават дела от добавената стойност на наетите чрез заплатите и под други форми при нарастване на печалбите, които редовно изплащат изработеното възнаграждение, подобряват условията на труд, изрядни платци са към държавните и осигурителните институции, опазват околната среда и др.
12. БСП е партия на всички граждани, които дават своя принос за функционирането и прогресивното развитие на обществото: научните кадри от различните профили; технолозите; работодателите, организиращи производствата на технологизираните научни открития; наетите от работодателите, осъществяващи производството им; работещите в образованието и здравеопазването; заетите в банковото и застрахователното дело, в търговията и транспорта; работещите в държавното управление; заетите в многообразните дейности, осигуряващи задоволяване на нарастващите и разнообразяващи се потребности на хората, свързани с тяхното извънработно и свободно време, с духовното им развитие и др.
13. В БСП нямат място работодатели, които не изплащат редовно заплатите на наетите, въпреки възможностите за това, не увеличават заплатите, въпреки нарастването на добавената стойност и печалбата в нея, поддържат неблагоприятни и нездравословни условия на работа, нередовно внасят данъци и осигурителни вноски, нарушават околната среда и други подобни. Нямат място и крадците, производителите и разпространителите на дрога, килърите и други подобни.
14. БСП е против войните, унищожаващи безвъзвратно жива сила и материални ресурси, задържащи развитието на отделите страни; за поддържане на армия за нуждите на отбраната; за участие в различните обединения на държавите за добросъседски отношения, взаимопомощ и културен обмен. Мирът е незаменима ценност.
15. БСП е за създаване на равен шанс на всички млади хора чрез придобиване на необходимите знания в държавните и общинските учебни заведения като фактор за заетостта, за добри доходи и жизнено равнище, за ненапускане на страната и привличане на напусналите я.
Главен път за повишаване на качеството на средното образование е рязкото увеличаване на заплатите на учителите, с цел привличане на младите и на кадърните в благородната и жизнено необходима педагогическа дейност. Частните училища имат място за предпочитащите ги.
16. БСП е за опазване и подобряване на околната среда, за развитие на зелената индустрия, против употребата на генномодифицирани организми (ГМО), против добиването на шистов газ и други с неизяснени последици за човека и околната среда.
17. БСП поддържа развитието на селското стопанство и специално на биологичното земеделие, на кооперативните сдружения, които освен производството на разнообразни продукти подпомагат и училища, детски заведения, столове за хранене на по-изгодни цени, помощи за възрастни и други, наред с частните земеделски стопанства.
18. БСП е за обоснована, целенасочена демографска политика по раждаемостта, смъртността при децата и възрастните, по условията на живот на населението, предопределящи в определена степен и демографските процеси, като държи сметка за реалностите в страната и в света като цяло.
19. Достигнатата степен на развитие на науката и техниката, на социалния опит в различните страни позволява да се предприемат целенасочени мерки за предотвратяване на икономическите кризи и да се осигурят условия за непрекъснато развитие на икономиката.
20. Създаването на необходимите условия за равнопоставеност на различните форми на собственост и възможности за изява и икономическа реализация там и под такива форми, където и които позволяват да се постигнат най-високи икономически и социални резултати в полза на развитието на обществото. Да се дава път на диверсификацията на собствеността, включително на икономическата реализация на личната собственост чрез работа вкъщи и други.
21. Развитието на науката ще позволи да се предотвратяват много от сегашните тежки заболявания, отнемащи живота на хората или оставящи ги сакати, инвалиди, недостатъчно пълноценни за себе си и за околните. Постиженията на генетиката още сега подсказват големите ù възможности в бъдеще. Това ще е също важен фактор за пълноценния живот на хората. Ще работи за достъпност на здравеопазването на всички социални слоеве от населението.
22. Мястото и ролята на услугите ще продължават да нарастват и да включват по-голяма част от заетите, от създадената брутна добавена стойност. Този процес е обективно обусловен от разширяване приложението на информационни и компютърни технологии във всички сфери.
23. Държавата, главно чрез представителните демократично избрани органи, е в силата си да оказва своето положително въздействие върху протичащите икономически и социални процеси. Тя постепенно също ще променя своите функции, засилвайки тези, с които се предотвратяват и премахват негативните явления и се подпомагат изявата и разширяването на положителните.
24. БСП остава партия на солидарността, на справедливостта, на хуманизма, на свободата на личността, на демокрацията, на реализацията на всяка човешка личност, на взаимопомощта.
25. БСП е модерна лява партия. Тя е модерна, защото отчита новите реалности у нас и в света и обективния процес на прогресивно развитие на обществото. Тя е лява и за разлика от десните партии, възприели идеологията на неолиберализма, е против абсолютизирането на частната собственост и „невидимата ръка“ на пазара в регулирането на пропорциите, против ненамесата на държавата в икономиката, против индивидуализма (всеки за себе си) и прехвърлянето на тежестите на кризите върху мнозинството от населението за сметка на богатите собственици на предприятия и банки.
26. БСП е социалистическа партия, защото свързва своята дейност и крайна цел със следкапиталистическото общество. Главните задачи, характерни за социализма, се решават в периода на устойчивото развитие, придвижващо обществото към новия свят, предречен от К. Маркс като втора фаза на нова обществено-икономическа формация.
Заслужава си сегашните поколения да дадат своя принос за ускоряване развитието чрез целенасочен труд на всички работоспособни. Този нов свят е свободно, справедливо, солидарно и силно хуманно общество. Той не е измислен, а е логично продължение на досегашното развитие. Темповете на това развитие зависят от труда на всички, което потвърждава тезата, че трудът е творец на развитието на обществото.
ЛИТЕРАТУРА
(1) Иван Нончев. Трудът. Към устойчиво развитие на обществото. С., Военно издателство, 2012.
(2) Карл Маркс, Фридрих Енгелс. Избрани произведения, том първи, С., БКП,1951 г. (К. Маркс. Предговор към „Към критиката на политическата икономия“)
(3) При по-голяма свобода — към развитие, сигурност и човешки права за всички. С.,Фондация „Устойчиво развитие за България“, 2005 г.
(4) Пак там с.159-165.
(5) Пак там с.147-157.
(6) Лестър Търоу. Бъдещето на капитализма или как днешните икономически сили оформят утрешния ден. С., Весела Люцканова, 2000.
(7) Джоузеф Стиглиц. Свободното падане. Америка, свободните пазари, кризата и виновниците за нея. С., Инфо-ДАР, 2011.
(8) Д.Стиглиц. Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. С., Изток-Запад, 2014.
(9) Михаил Мирчев. Динамика в структурата на обществото — шоковото социално разслояване и неравенство в България, сп. Понеделник, кн. 7-8, 2014.
(10) Роберт Б. Рийч. Трудът на нациите. Как да се подготвим за капитализма на ХХI век, С., Климент Охридски, СУ, 1992.
(11) Александър Лилов. Информационната епоха, тритомник. Първи том, Цивилизациите. С.,З. Стоянов, 2006г.; Втори том, Световният и българският преход. С., Захари Стоянов, 2006г.; Трети том, Информационото/-.ите/ общество/-ва/. С., З. Стоянов, 2008.
(12) №8, с.385 и 387.
(13) Александър Лилов. След прехода. Шансът на България — ускорено информационно развитие, сп. Понеделник, кн. 5-6, с.20.
(14) Карл Маркс, Фр. Енгелс, Критика на Готската програма, Съч. том 19, С., БКП, 1967.
(15) Мануел Кастелас, Информационната епоха: икономика, общество и култура, том първи, Възходът на мрежовото общество, С., ЛиК, 2004 г.
