70 години от победата над фашизма
Учените историци от библейски времена до днес са преброили 12 000 войни в човешката история. Има войни, приключвали след малко повече от половин час. Други са продължавали 30 години, 100 години. Никой не посочва колко души са погубени в тази хилядолетна касапница, но всяка от тях е завършвала с победител и победен. Всяка война е съпроводена с неизброими жертви, страдания и разрушения и паметта на човечеството дълго пази спомена за пепелищата след нея. Днес ние помним нашествията на хуните, монголите, татарите из Азия и Европа като опустошителна стихия, донесла страдания на народите и оставила след себе си камъни от разрушението.
Всяка следваща война обаче по неписани закони ни показва, че безчовечието няма граници, че в бойно поле могат да се превърнат цели континенти, а в пушечно месо — милиони мирни хора.
Фашистка Германия, Италия и Япония успяха да планират, организират и осъществят разрушително дело, което няма аналог в световната история. И до днес човешкият разум не иска да приеме, че то се е случило стотици хиляди години след като човечеството е излязло от пещерите. Такава война беше Втората световна. От тази, най-нечовешка и най-разрушителна война в историята, паметта на живите свидетели и потомците за вечни времена усеща болката от жертвите, страданията и разрушенията, причинени от фашисткото безчовечие, сполетяло народите на Европа. Но паметливото човечество не забравя и безсмъртния подвиг на народите на Съветския съюз.
За населението на Европа войната продължи почти 6 години. За СССР, страната понесла най-тежкия товар и платила най-кървавата дан в нея, тя продължи почти 4 години, 1416 дни и нощи. Съединените американски щати воюваха в Тихия и Атлантическия океан и в Европа срещу Япония и фашистка Германия почти толкова.
Днес, седемдесет години след победата над фашистка Германия, ние търсим обяснение защо така здраво паметта на човечеството пази болезнения и величав спомен за войната и Победата. Причините са няколко.
На първо място са целите, които фашистка Германия на Хитлер си поставя във войната. На Запад Германия целеше да овладее икономическия потенциал на европейските страни и да го застави да работи за своята главна цел — разгрома на СССР. Като цяло Германия постигна тази цел в рамките на 1939-1940 година. Чехословакия и Австрия бяха предадени и подарени на Германия от дипломатите на Великобритания и Франция. Последва агресията срещу Полша и физическото изтребление на полския народ.
На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявиха война на Германия. От септември 1939 г. до май 1940 г. това беше т.нар. „странна война“, когато воюващите стояха в готовност за война, но не воюваха. Белгия, Холандия, Дания капитулираха без съпротива. За малко повече от месец беше разгромена Франция. Няколко месеца по-късно Норвегия последва съдбата на останалите европейски държави. В по-нататъшния ход на войната Германия разчиташе на примирие с Великобритания, за да се заеме с осъществяването на основната си цел — разгрома на СССР.
Победите на фашистка Германия в Европа попътно решаваха и въпроса за колониите, от които тя беше лишена след Първата световна война. Заграбените френски, белгийски, холандски, потенциално-английски колонии биха решили суровинните проблеми на Германия за дълги години напред.
Целите на войната на Германия със западните страни са в известен смисъл обичайни за всяка завоевателна война и се свеждаха до овладяване на икономиката и богатствата на победените страни, а народите се разглеждаха като покорна квалифицирана работна ръка.
Целите на войната срещу Съветския съюз са принципно различни. Те бяха лишени от всякакви правила и сантименти и доведени до предела и на най-извратеното въображение.
Здравият човешки разум трудно може да вникне в мрака на планираната фашистка безчовечност на войната, която нацистка Германия разпали в Европа и срещу Съветския съюз. Любопитно четиво за осмисляне на това злодейство отпреди повече от 75 години са документите на съдебния процес в Нюрнберг срещу главните виновници за войната. Ужасяващите със своята цинична откровеност документи може би ще ни помогнат да разберем какво бъдеще се планираше за Европа и от каква катастрофа спасиха човечеството силите на антихитлеристката коалиция и преди всичко саможертвата и несломимата воля на народите на СССР.
На 23 май 1939 г. на съвещание в имперската канцелария Хитлер заявява: „Ако съдбата ни въвлече в конфликт със Запада, то притежаването на обширни територии на Изток ще представлява за нас
преимущество, още повече че ние можем да разчитаме на богати урожаи по време на войната… Населението на негерманските територии… ще бъде използвано в качеството на източник на труд.“
През октомври същата година на съвещание с командването на Вермахта Хитлер поставя задачата: „След предполагаемото поражение на СССР трябва да последва изтребление на славянското население в такива мащаби, че физическото унищожение на евреите следва да се разглежда само като експеримент за подобни кампании в бъдеще“.
Документ от личния архив на Алфред Розенберг — човека, който управлява окупираните територии на Украйна — пояснява тази основополагаща идея на фюрера: „…На Изток Германия води тристранна война: война за унищожение на болшевизма, война за унищожение на великоруската империя и, накрая, война за придобиване на колониални територии за целите на колонизацията и икономическата експлоатация…“
По-ясно едва ли може да се каже.
На първо място трябваше да се ликвидира социалистическата система на производство, която беше антипод на съществуващия икономически ред в капиталистическия свят и засягаше неговите устои.
На второ място, трябваше да се разруши съветската държава като начин за организиране на обществото на принципно нови начала, основани на изконните човешки ценности: свобода, братство, равенство, справедливост. Такава държава беше предизвикателство за установения ред в света.
На трето място, необятната съветска територия е „жизненото пространство“ на арийската германска нация, „отредено от Провидението“. От само себе си се разбира, че Провидението е записало тази цел в книгата на Хитлер „Моята борба“.
За да постигнат целите на войната, стратезите на фашистка Германия не се нуждаят от съветските народи. Ето как изглежда това в плановете на фашистка Германия на Източния фронт.
На съвещание на националсоциалистическия актив Ерих Кох, райхслайтерът на Украйна, заявява на 5 март 1943 г.: „…Ние се явяваме раса на господарите и ние сме длъжни да управляваме жестоко, но справедливо… Населението е длъжно да работи, да работи и още веднъж да работи… населението не трябва да ни интересува… Ние сме раса на господари и сме длъжни да помним, че най-лошият германски работник се явява в биологично отношение и от расова гледна точка хиляди пъти по-добър от даденото местно население.“
Разхищението и разграбването на частната, обществената и държавната собственост на окупираните територии е предварително обмислено, запланирано и широко подготвено. Наред с предварителната разработка на чисто военните и стратегическите планове за нападение, също предварително, хитлеристите с хладнокръвието и точността на професионални грабители и убийци са разработили и подготвили план за организиран грабеж и мародерство.
Още на 12 февруари 1940 г., т.е. преди началото на войната, фелдмаршал Гьоринг казва: „… усилването на военния потенциал на империята трябва да се явява главна цел на всички мерки, които ще се провеждат на Изток… Задачата се състои в това, щото да се получи колкото може повече селскостопанска продукция от новите източни райони, независимо чия собственост е земята…“
По-късно, след началото на войната, на подобно съвещание той възкликва: „Боже мой! Вие сте изпратени там не за да работите за благосъстоянието на поверените ви народи, а за да изстискате всичко възможно, за да може да живее немският народ….. В окупираните области мен ме интересуват само хората, които работят за въоръжението и осигуряването на продоволствие. Те трябва да получават толкова, колкото да могат да изпълняват своята работа.“
В речта си от 4 октомври 1943 г. райхсфюрерът Химлер казва: „…Как живеят руснаците, как живеят чехите ми е съвършено безразлично… ние ще вземем, похищавайки, ако е необходимо, техните деца… Въпросът живеят ли нациите в доволство, или живеят в глад, ме интересува само доколкото на нас ни е необходим робски труд за нашата култура, в останалото той не представлява за мен никакъв интерес. Ще загинат ли десет хиляди руски жени от изтощение по време на копаенето на противотанкови ровове, мен не ме интересува. За мен е важно само едно: кога този ров ще бъде завършен за Германия…“
Отново ще кажа: всичко, което цитирах от планината документи, е трудно за възприемане от разума на човек през ХХ и ХХI век, но то не само е мислено, не само е планирано в плана „Барбароса“, но и е направен опит за неговото осъществяване.
Зад тези безумни цели фашистка Германия поставя страховитата мощ на многомилионна армия, организирана в стотици дивизии на Източния фронт и на Запад.
Инстинктивно почувствал, че опасност е надвиснала за неговото физическо унищожаване, за разграбване на плодовете от неговия съзидателен труд и богатства, народът на СССР като един възкликна:
„Вставай, страна огромная,
вставай на смертный бой
с фашистской силой тёмною,
с проклятою ордой!“
Тези прости строфи определят целите на войната, която съветските народи са принудени да водят: спасяване на родината от поробване, разгром на военната машина на фашистка Германия на територията на СССР и Европа, изтриване от лицето на земята на злото, наречено фашизъм. Това направи войната Отечествена!
Безпримерният съзидателен труд на съветските народи в годините на петилетките беше прекъснат. Потресена от началните катастрофални загуби, но не обезверена в крайната победа, страната се изправи като стена пред лавината на нахлулото безчовечие на фашистите. Защото още от първия ден на войната гражданите на Съветския съюз понесоха в сърцата си завета на дедите: нашето дело е право, ние ще победим!
Историята, живите участници във войната и съвременниците на събитията от това вече далечно минало помнят трагичните дни на отстъплението през лятото на 1941 г. и саможертвения подвиг на защитниците на Брестката крепост, помнят ноемврийския парад в Москва, когато настръхналата мощ на Вермахта е достигнала подстъпите на столицата, помнят разгрома на тези войски през зимата на1941—1942 г., първата така дългоочаквана победа.
Много победи и поражения помни невинаги безпристрастната история, но сигурно нямат равни на себе си трагедията и мъжеството на блокирания Ленинград. За него Адолф Хитлер заповядва в изрична заповед под № 1-а 1601/41:
„2. Фюрерът реши да изтрие град Петербург от лицето на земята. След поражението на Съветска Русия няма никакъв интерес за по-нататъшното съществуване на този голям населен пункт…“
В друга заповед се казва: „Фюрерът отново е решил, че капитулацията на Ленинград, а по-късно и на Москва, не трябва да бъдат приемани даже в случай, че те бъдат предложени от противника. Тази воля на Фюрера трябва да бъде доведена до сведението на всички командири.“
Не бе съдено заповедите на Хитлер да бъдат изпълнени, но страданията на ленинградчани нямат аналог в човешката история.
Все тази история помни и отбраната на Севастопол и Сталинградската битка, Битката при Курск. Много операции на Съветската армия ще останат за вечни времена с военното майсторство на пълководците и с волята и мъжеството на воините и гражданите на страната.
Венец на тази славна равносметка на войната е Берлинската операция, която окончателно разгроми престъпната военна машина на фашистка Германия и освободи половината Европа от робство.
Достоен принос в борбата срещу оста на фашистка Германия, Италия, Япония имаха страните от антихитлеристката коалиция: САЩ, Великобритания, Франция. На фронтовете в Африка и Европа, в десантните операции в Сицилия и Нормандия, из просторите на Тихия океан те разгромиха повече от 167 немски дивизии, 3 милиона немци паднаха в сраженията със съюзниците. На жертвения олтар на войната положиха живота си 405 хиляди воини на САЩ, 375 хиляди граждани на Великобритания.
Във войната Съветската армия унищожи 607 дивизии на страните от фашистката коалиция. Въоръжените сили на фашистка Германия загубиха на Източния фронт около 10 милиона войници. Загубите на империалистическа Япония само от съветските войски са 677 хиляди души.
Своята дан във войната срещу фашистка Германия принесе и България. В антифашистката съпротива като партизани участваха почти 10 хиляди души. В последната фаза на войната 400-хилядната българска войска в състава на III Украински фронт участва в боевете и операциите за разгрома на хитлеристките войски на територията на Югославия, Унгария, Чехословакия. България заплати цената на Победата с 30 000 убити и ранени войници и офицери. Това беше и цената за запазване на териториалната цялост на страната, застрашена поради съюза на България със страните от оста.
На 9 май 1945 година завърши опиянението на фашистите от победите в началото на войната. Германският народ попадна в бездната на страданието за милионите жертви, за хилядите разрушени градове и промишлени центрове, за разгрома на държавата, за позора пред човечеството от извършените злодеяния.
Всяка победа носи слава и гордост на победителите, но за никоя победа не е заплатена такава цена. Никой народ не е понесъл толкова мъки и страдания по дългия кървав път от стените на Кремъл до купола на Райхстага, каквито понесоха съветските народи. 27 милиона човешки живота бяха погубени. Кой може да каже колко Толстоевци и Достоевци легнаха в пръста, преди да са написали своите книги, колко Чайковци и Мусоргци не написаха своята музика. Никой не може да каже колко гении бяха загубени за Отечеството и за света. Не говорим за материалните загуби, които се изчисляват на 2,600 трилиона рубли, за разрушените 1700 градове и села, 32 000 промишлени предприятия, 98 000 колхоза и 1870 совхоза. Болката от тези страдания и загуби тегне над съдбата и душите на поколенията, понесли тяхната безвъзвратност, а и над поколенията до ден-днешен.
Победата над фашистка Германия е дело с общочовешки измерения. Ако се замислим, ще открием, че днешното териториално, политическо и икономическо устройство на света е резултат от победния завършек на тази най-унищожителна, безчовечна и жестока от войните, които човечеството помни.
Поради липса на подходяща дума днес най-често определяме фашизма като варварство.
В своята книга, озаглавена „Винаги ще има варвари“, професор Андрей Пантев описва варварството като сила, която разруши прогнилите Римска и Византийска империя и с нова съзидателна енергия изгради един друг свят.
Фашизмът като идеология и практика искаше да върне човечеството в зверството на обитателите на пещерите отпреди стотици хиляди години, използвайки съвременни технологии. Никога човешкото падение не е стигало до идеи като тази за „окончателно решаване на еврейския въпрос“. Чудовищна и безумна, сътворена в идеологическата лаборатория на Хитлер, Химлер, Гьобелс, тя имаше простата цел — унищожаването на евреите. За такова „решаване“ бяха изградени концентрационни лагери и гета за стотици хиляди човешки същества на територията на цяла поробена Европа, бяха произведени тонове отровен газ и стотици пещи за кремиране на хора. Пунктуалната фашистка статистика сочи цифрата 6 000 000 еврейски мъже и жени, деца и старци, за които беше намерено „окончателно решение“. Човечеството завинаги загуби тези милиони живи същества за съзидание и творчество.
Когато една идеология създава държавни структури и научни институти със задачата да разработват технология и рецепти за масова преработка на трупни мазнини от убитите в концлагерите човешки същества за производство на тоалетен сапун, тя, тази идеология, надхвърля варварството.
Извън човешките представи е разработването на кожарско занаятчийство за производство на дамски ръкавици и чанти от човешка кожа, подбирана от определени части на тялото на жертвите, без козметични дефекти. Кожата с татуировки се използва за салонни абажури. Тези абажури осветяваха мрака над поробеното човечество.
Страшно е да се четат и говорят тези неща, но те са подробно описани, прономеровани и прошнуровани във фашистките архиви.
Редно е да се запитаме, защо си спомняме за тях в Деня на славната Победа. Защото само в съпоставяне с адския мрак на фашизма можем да оценим блясъка, величието и непреходното значение на победата над хитлеристка Германия; да измерим с истинските мерки на цивилизацията и историята подвига, саможертвата и титаничните усилия на народите на Съветския съюз и на страните от антихитлеристката коалиция за спасяване на Европа от това зло. Без тази Победа бихме живели в един свят на животинска жестокост и непрогледен мрак.
Пискарьовското гробище в Санкт Петербург е мемориал на жертвите на блокадата в Ленинград. В десетки ровове без кръст и име са погребани повече от 600 хиляди жени, деца, старци. На скръбния Паметник на Родината-майка са издълбани стиховете на поетесата Олга Берголц:
„Никой не е забравен!
Нищо не е забравено!“
Светът, в който живеем днес, ни заставя да не забравяме тревожния повик на Юлиус Фучик: „Хора! Бдете!“
Бележка: Всички цитати са от двутомника „Нюрнбергский процесс — сборник материалов“. Издателство „Юридическая литература“, 1954 г.
