СТИХОВЕ

0
156

Тенко Кънчев Тенев е роден на 10 май 1951 г. в гр. Ямбол. Член е на Съюза на българските писатели. От 2002 г. е председател на Дружеството на ямболските писатели. Носител е на награди от национални литературни конкурси и наградата на СБП по повод 100 г. от създаването на съюза (2014). Автор е на двадесет поетични книги.

 

ТАЙНА

 

Тук се говорят велики неща.

И всеки страшно си вярва.

„Вярно е“, че сме на ход,

в поредната „битка епична“.

Аз им се радвам, мълча…

Имам си своята тайна.

…Просто си мисля за тебе,

а те говорят „велики неща“,

и всички „страшно си вярват“!

 

 

ИЗПОВЕДИ

 

На глътки топлината се разлива.

И идва най-човешката минута,

в която ти е скъпо и не можеш

без изповед във този миг да бъдеш.

Оголена, душата ти е няма.

Смълчана пред великата минута.

Една голяма болка те е спряла

пред вечните неща – като в заръка.

И идват пак горещите въпроси.

И виждаш утрото… И първите си стъпки.

По билото на оня хълм далечен,

Останал като светла ивица

под босите пети на детството.

И всичко в тебе радостно живее,

на глътки топлината се разлива…

…И идва най-човешката минута.

 

 

ПИСАТЕЛИ

 

Нашият свят е почти нереален…

Чуваме се внезапно,

често говорим за други светове

и за хора, които вече ги няма.

Мисля си за тази странна орис

и на кого сме вече нужни.

… Ние, разказвачи на светове,

в повечето случаи самотни и тъжни!

 

 

БАЩА  МИ

 

Човек умира толкова пъти,

колкото пъти погребва свои близки.

Публий Сир, из „Сентенции

 

Баща ми, лек като перце,

във бяла, свята нощ пътува.

Към новия си звезден дом,

поръсен с болка и умора…

 

 

ПЕСЕН ЗА ГУБЕЩАТА КАУЗА…

 

Ако се замислиш, тя всъщност е печеливша.

Защото е познала Горчилките

и цената на уроците от Живота!

Удряна е жестоко по устата.

Знае Цената и принадената стойност на

приказките…

 

…И на Мълчанието!

Затова я възпявам. Простичко.

За Цената на употребените хора,

а всъщност за Минало, Настояще и Бъдеще.

Пея за губещата кауза,

пея всъщност за живота…

 

…А останалото са приказки

за несъстоялото се Бъдеще!

 

 

ПАСТОРАЛ

 

На Негово Високопреосвещенство

Сливенския митрополит Йоаникий

От слънце до слънце Бог извлича

мелодии от своите създания…

Габриела Мистрал

 

Да гледаш Храма

и да те огрява Слънцето…

… Небесна, земна красота.

Колко малко трябва на Човека,

за да усети Бога и Света!

                                   

                                   2 март 2014 г.

 

 

БИТИЕ

 

Тя в инвалидна количка,

той кротичко си я води,

приглажда ù косите

и си сресват живота.

Толкоз години бяха заедно,

съдбата тихо ги води

като два ангела в битието,

какво ли не преживели…

… Минават бавно по тихата улица,

сам Бог ги води,

две сенки за миг отлетели.

… А животът им се усмихва

и ги носи към облаци бели!

 

 

КАТО ОБЛАКА БЯЛ

 

С тънка сламка ми пиеш душата…

Анна Ахматова

 

Една жена в очите ми умира,

тъгува тя за белите ни нощи.

За изворите – жажда утолили,

за утрото – угаснал славей.

Една жена тъгува за мига,

събиран с обич,

в толкова галактики…

Звънтящ от светлина,

от нежна радост –

отмерващ ритъма сърдечен.

Една жена тъгува,

умират в нея белите ни нощи…

 

…Небето цялото е в светлина,

звездите са притихнали в листата.

 

 

ЗВЕЗДЕН ПРАХ

 

Търсят старите кадри,

за да се отъркат около тях

или както казваше баща ми – за парлама.

Да лъснат малко лустрото,

да се докоснат до звездния прах.

…А те, в стари костюмчета,

носят идеалите като нови!

… И в душите им чистотата звъни

сякаш пак са на осемнадесет години!

 

 

ЗА НЮАНСИТЕ

 

В междинната възраст

между любовта и смъртта,

всичко протича

ускорено и бързо –

просто липсват нюансите…

… Те се появяват,

когато вече ни няма.

 

 

ВАРИАНТ  ЗА  СБОГУВАНЕ

 

Ти си вече готов да целунеш света

и да разговаряш с него.

Тъжно е, че вече никой не говори с теб,

а и на теб не ти се говори.

Сменил се е езика, обичая, нравите.

… Единствено разбират те децата,

които разговарят с птиците и Бога,

с Небето и прашинките.

…А всички други са увлечени

от предсказания, надежди, суеверия.

И от безнадеждна суета.

А Бог се смее от сърце.

Нали е нависоко, вижда ясно.

Безсмъртен е и ни прощава всичко!

 

 

ПРОРОЧЕСТВА

 

Четяхме стихове в „Дом за стари хора“.

Старците слушаха унесено…

Те знаеха, че са им „решени“

всички проблеми.

И се усмихваха кротко и вярващо.

Ние, млади и глупави,

четяхме уверено и вдъхновено,

не знаехме, че тепърва

ще имаме страшно много проблеми…

…И си мисля в галопа на времето,

кой да ти знае?

 

 

НАЧИН НА ЖИВОТ

 

На Тони

 

Изкуство е да можеш да се радваш

на чуждия успех и красотата…

От болката на самотата

да виждаш елексира на живота. …

В душата ни се срещаха със грохот

неравните вълни на свободата,

усмихната във утрото ни чака

Надеждата — добрата непозната. …

Със тебе вече толкова години

сме част от въздуха на този град.

Приехме и горчилки, и възторзи,

за нас това е начин на живот.

…Простри ръка и усмихни се,

след нас ще бъдат нашите деца…

 

…Богати сме със верните приятели,

щастливи сме със нашата съдба!

 

 

 

ЗИМНО  СЕЛО

 

Идилия през януари.

Всичко е замряло.

Въздухът сияе от тишина,

дори кучето не лае.

Селото спи сякаш от векове.

… Единствено димът

от комините се подписва

в Небето и казва,

че някога е имало живот!

 

 

ПРОЩАВАНЕ С ДЖАГАРОВ

 

Една бяла риза,

един черен перчем

и горящи от болка очи…

Къс от време,

мотив за небе…

И приятел,

предпочел да мълчи,

вместо да падне на колене.

Една бяла риза,

един черен перчем

и горящи от болка очи…

 

…Един тъжен декември

и море, море от души

като длан

за последното сбогом.

 

                       4 декември 1995 г.

 

 

СПОМЕН  ЗА МИКЕЛАНДЖЕЛО БУАНАРОТИ

 

Стига ми, че въздух един

дишам под небето със тебе.

Толкова дълго те няма.

Очите ми потъмняха от пясъка

на дългото нощно взиране.

А въздухът се огъва от нежност,

докосва стрехите радостно,

с надеждата, че ще дойдеш –

мое момиче слънчево…

И като древния майстор,

влял в карарския мрамор живота…

 

…Извисявам те в душата си,

радвам се, че те има!

 

 

 

КИТАЙСКИ  МОМИЧЕТА

 

На Калоян

 

Ухаят на жасмин… и бяла роза.

Танцуват, сякаш въздуха раздиплят.

С коси като крило на гарван…

С тела от огън и от струни.

 

А моят син все още не е женен!

 

                       21 октомври 2011 г.,

                       Пекин – Тиан Джин

 

 

ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ

 

На Димитър Бечев

 

Останаха руини, железа…

И белези от незабрава.

Чутовни песни, мъжки небеса

и женски устни, чакащи в нощта…

…Къде си вяра, с пръст покрита,

къде си обич – незарита?

И пилето пищи във мрака,

и няма кой кого да чака.

… А знамената мокри и протрити

са станали възглаве за бащите.

И поздрав към децата неродени

да не забравят тъжните недели..

 

… И вземайки утеха от пръстта,

да пазят знамето на крепостта!

 

                       17 август 2013 г.

                       Ямбол

 

 

ЕЛМАЗИТЕ  НА ВСЕЛЕНАТА

 

Следи в небето…

Път сред старо гробище.

Очите на мама

и тихият глас на леля Ванга,

която казва, че България

                                    ке я бъде!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук