Част А. Състояние
България навлезе в петата година от членството си в Европейския съюз, членство, което беше една от главните цели на трудния преход към пазарна икономика и демократично общество.
За реализирането на тази цел немалко допринесе работата в страната и извън нея на воденото от БСП правителство. България стана пълноправен член, част от голямото европейско семейство. Българските граждани станаха граждани на ЕС и придобиха възможността да пътуват свободно, да работят и да бъдат социално и здравно осигурени като граждани на ЕС. Наред с това обаче много от очакванията остават нереализирани. Една от големите цели на членството в ЕС и на прехода продължава да бъде повишаване на равнището и качеството на живот, на сигурността и демократичността в управлението и в ежедневния живот на българските граждани.
Сегашното управление на ГЕРБ ни отклонява от европейската перспектива на България за новото десетилетие. Пълната неспособност за налагащите се реформи лишава от всякаква реална стойност заявките на управляващите за перспективни програми за развитие, за национални цели в унисон с европейските. За първи път от началото на демократичните промени у нас дефицитите на демокрация заплашват смисъла на прехода.
1. Един от важните етапи в развитието на ЕС беше приемането през 2000 г. на Лисабонската стратегия. С него ЕС си постави стратегическата цел за ново място на европейската икономика в света, за ускоряване на нейната динамика и превръщането £ в икономика на знанието; за създаване на условия за висока заетост и усъвършенстване на европейския социален модел на основата на политика за социална интеграция на всички групи от населението. Тази стратегия намери израз в конкретни приоритети и механизми за постигане на общите европейски цели на всяка от държавите. Независимо че е често дискутирана, Лисабонската стратегия допринесе за благоприятни промени в нивото на заетостта и за интеграция в сферата на труда на различните групи от населението на основата на общностните и националните ресурси и на метода за координация.
България започна изпълнението на конкретните цели, свързани със Стратегията, още преди приемането на страната в ЕС. През последните години преди кризата (2005-2008) благодарение на провежданата политика беше постигнат икономически растеж два пъти над средния за общността. Някои от значимите постижения през този период бяха в областта на социалната политика — общо равнище на заетост 64% на икономически активното население, в т.ч. 59,5% за жените (2008), чувствително увеличение на доходите от труд и пенсии, постигнати в резултат на активните политики на социална интеграция, обучение и заетост на рисковите групи от населението. Приета бе и Стратегия за корпоративната социална отговорност. Останаха нереализирани редица цели, свързани главно с качествената промяна в икономиката и качеството на живот на база на инвестициите в нови технологии и развитието на икономиката в икономика на знанието. През последните години проблемите се задълбочиха и започна отстъпление дори от достиженията в областта на заетостта и социалната интеграция.
2. Влизането в сила на Лисабонския договор в края на 2009 г. даде нови възможности за развитието на ЕС, държавите-членки и техните граждани. България участва в процесите по неговото изграждане, но не успя да използва пълноценно новите възможности за защита интересите на страната ни, включително и чрез дейността на Народното събрание, за да въздейства в процеса на подготовка на нормативни актове от страна на Европейската комисия.
3. Една от стратегическите цели на европейската интеграция е икономическото, регионалното и социалното сближаване, намаляване на различията между държавите и регионите в ЕС. Макар и да бяха създадени предпоставки и възможности за използване на ресурсите на Кохезионния и Структурните фондове за значителни реални промени в стандарта на живот и в конкурентоспособността на икономиката, постиженията са повече от скромни. Непроменено остава мястото на страната и регионите ни в ЕС от гледна точка на равнището на живот на гражданите. Задълбочават се различията и вътре в страната между регионите, областите и общините и между отделни групи от населението.
4. Еврофондовете се оползотворяват крайно незадоволително. Съществува сериозна заплаха от загуба на ресурси. Страната се нарежда на последно място по степен на усвояване на еврофондовете. Реални са опасенията в края на първия бюджетен период усвояемостта да остане около 25% от 11.4 млрд. евро, които имаме на разположение! Така България ще загуби значителни ресурси, ще пропусне реалните възможности да промени равнището на своето икономическо развитие, бъдещето на регионите и стандарта на живот на българските граждани.
5. Европейският проект прокламира за гражданите си права, защита и възможности, които излизат извън рамките на пазара — сближаването на хората въз основа на културното многообразие, свободното движение и равнопоставеността на европейските граждани. Тези принципни начала на европейското обединение в голяма степен остават неосъществени, особено за новите държави-членки.
6. В областта на сигурността и правосъдието спрямо страната бе въведен механизъм за проверка и съдействие. Независимо от позитивните оценки в последния доклад, основната част от промените, които са необходими за европейското равнище на правна защита, предстои да се реализират. Недостатъците по подготовката за влизане в зоната Шенген не позволяват да се спази съгласуваният с Европейкия съюз срок — 31 март 2011 г.
Част Б. Нашите приоритети
През 2008 г. в новата си програма „За България — свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество“ ние категорично заявихме — не приемаме досегашния модел на развитие на страната! Промяната, която предлагаме, е смяна на неолибералния модел с европейската социална алтернатива — ново, по-добро качество на живот за всеки български гражданин!
За нас членството на България в ЕС представлява огромен исторически шанс и възможност да се оползотвори целият потенциал на страната и едновременно с това — предизвикателство за способността ни като народ и държава успешно да се развиваме в новите глобални условия.
С влизането в сила на Лисабонския договор развитието на ЕС навлиза в нов етап. Гражданите на България трябва да почувстват тази промяна с много по-активното участие на страната ни в процеса на управление на ЕС, в дебатите и действията за по-справедливо използване на ресурсите на Кохезионния и Структурните фондове, както и на ресурсите за селскостопанска политика. Трябва да се работи усилено за съкращаване на сроковете за осигуряване на равноправен достъп на българските граждани до европейските пазари на труда, за изграждане на европейски институции в страната ни, за реална защита правата на българските граждани в рамките на ЕС.
1. Приоритет за нас е изработването на цялостна стратегия за реформи за пълноценно и достойно участие на страната в европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, за развитието на България не само като демократична, но и като социална правова държава, в съответствие с Конституцията на Република България. Ориентирите на такава стратегия са пределно ясни — изграждане на държавност с действащи закони и добро управление; формиране на социална пазарна икономика с конкурентни фирми и висока заетост; създаване на гаранции за социалните права на гражданите за достойни заплати и пенсии и за всеобщо образование и здравеопазване.
2. Категорично заставаме зад Европейския пакт за заетост и социален прогрес, предлаган от Партията на европейските социалисти и не приемаме проекта на европейската десница — Пакт за конкурентоспособност, който се стреми да прехвърли решаването на проблемите на кризата от финансовия и банковия сектор върху труда и социалната политика, върху публичните финанси и социалната държава.
3. Ние сме за активно участие в дебата за бъдещите политики на ЕС за следващия програмен период 2014-2020 г. На първо място на политиката на сближаване, финансирана от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, като считаме, че принципът на солидарността трябва да продължи да бъде в основата на тази политика.
4. Според нас приоритетна цел за десетилетието са разработката и провеждането на нова политика не само за успешно излизане от кризата, но и за догонващо следкризисно развитие. Тя трябва да е в синхрон с европейската политика за заетост и интелигентен растеж, заложена в Стратегия „Европа 2020“.
5. По отношение на европейските фондове усилията следва да се насочат към: облекчаване на процедурите и осигуряване на равнопоставеност и пълна прозрачност при усвояване на средствата; изграждане на адекватен административен капацитет и на ефективна координация и контрол на управляващите органи и междинните звена по оперативните програми; засилена техническа помощ за подготовката на проекти. Наложително е рязко да се ускори усвояването на средствата по оперативните програми и по развитието на селските райони. Разплащането по проектите в срок е задължително условие, за да се поддържат работни места, доходи и работещи фирми.
6. Повишаването на капацитета за програмиране, администриране и реализиране на членството в ЕС следва да заеме водещо място в една комплексна политика и административна реформа за добро управление:
— издигане на работата на водещите държавни институции — парламент, правителство и съд, както и на местно равнище, до европейските стандарти на ефективност, ефикасност и отчетност;
— ускорено изграждане на административен капацитет за интегрирана реализация на политиките в различните сектори — икономика, социална сфера, сигурност, образование, здравеопазване и т.н., в т.ч. чрез средствата от ЕС, за ново качество на живот по съответните показатели.
7. Силните региони са бъдещето на Европа, а и на България. Европейската практика в тази област е точна и последователна — регионите и общините имат все по-големи и все по-ясни права и задължения. Правителството и парламентът трябва да ускорят децентрализацията, да вземат предвид предложенията и нуждите на регионите и общините. Необходимо е да се създадат механизми за по-голям контрол от страна на гражданите върху решаването на въпроси, които директно влияят върху различни аспекти на ежедневието им. А това става най-добре на регионално и местно равнище.
Част В. Какво предлагаме
1. Активно участие на страната ни в процеса на управление на Европейския съюз
— Да се засили ролята на Народното събрание при формиране на българската позиция в институциите на ЕС и при контрол от Европейската комисия за спазване на принципите на субсидираност и пропорционалност. Да се разшири участието му при формиране на общата външна политика на Съюза и на политиката по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
— Да се укрепи и усъвършенства кадровият потенциал по европейските въпроси на министерствата и агенциите, за да е в състояние адекватно да участва в работните групи към Съвета на ЕС и в комитетите за наблюдение и контрол на дейността на Европейската комисия.
— Да се създаде център с широко обществено представителство (например към НС) за анализ на въздействието от приемането и изпълнението на европейските правни норми и за разработване на препоръки относно участието на страната ни в процеса на взимане на решения в ЕС.
— Подготовката на български кадри за работа в европейските институции и агенции да стане национална задача и приоритет на държавната администрация.
— Да се засили обучението по въпроси на ЕС (политики, фондове, управление на проекти) във висши училища и сред обществото като цяло.
2. Успешно отстояване в европейските институции на основни национални интереси, свързани с ЕС
— На всички равнища в европейските институции да се отстоява продължаването и усилването на кохезионната политика на Европейския съюз с цел в продължение на 10-15 години да се постигне реално икономическо, социално и териториално сближаване. Основен критерий за това е достигането във всички европейски региони, в това число и в българските, на най-малко 75% от средното равнище на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз.
— Запазване на специалния подход на ЕС към селското стопанство. В рамките на новите договорености за периода 2014-2020 г. да се премахне разделението между стари и нови държави-членки. Общата селскостопанска политика да се утвърди като фактор за развитие на инфраструктурата и за подобряване на живота на населението в общините, намиращи се в селските райони.
— Да се положат усилия за премахване на оставащите бариери пред свободното движение на хора в ЕС, за включване на България в Шенгенското пространство и за отстраняване на всякакви открити и скрити форми на дискриминация на български граждани на пазара на труда в държавите-членки.
— Включването на страната ни в Европейския механизъм за регулиране на валутните курсове (ERM II) и при изпълнение на конвергентните критерии — в Еврозоната до 2015 г.
— Недопускане използването на принципа на засиленото сътрудничество между отделни държави-членки по конкретни аспекти на интеграцията, когато това сътрудничество може да застраши хомогенността на ЕС и да накърни равнопоставеността при взимане на решенията в него.
— Полагане на усилия от страна на България за съвместни действия с други държави за съгласуване на интереси и създаване на общи платформи и позиции по важни за страната европейски въпроси.
— Осъществяване на активна европейска политика в нашата част от континента, като се открои българският принос и се потвърдят ангажиментите на страната ни спрямо Балканите, в подкрепа на процеса на тяхното по-нататъшно интегриране в Европейския съюз.
— Превръщане на България в един от лидерите при определянето и изпълнението на мерките на ЕС за развитие на Черноморския регион, както и относно страните от т. нар. Източно измерение. Полагане на усилия за приемане на цялостна дългосрочна стратегия на ЕС за Черно море и създаване на предпоставки страната ни да играе съществена роля в нейната реализация.
— Внимателна преценка на всички икономически и социални въздействия, до които може да доведе по-нататъшното ускорено либерализиране на единния пазар на ЕС, по-специално в областта на енергетиката и телекомуникациите. В случаите, когато това либерализиране има твърде висока социална цена, да се търсят решения и механизми, които са в интерес на цялото общество.
— България да положи усилия Дунавската стратегия да бъде адекватно представена в следващата финансова рамка на ЕС. Страната да отстоява позицията за създаване на специална регионална програма за реализиране на плана за действие на Дунавската стратегия.
— Да се положат усилия седалището (представителството) на поне една европейска институция да бъде в нашата страна.
3. Разработка на национални приоритети и цели в качествено и количествено измерение за участие на страната в Стратегия „Европа 2020“
На България е необходима дългосрочна национална стратегия за развитие на икономиката на страната в интерес на нейните граждани, тяхната сигурност и достоен живот. Това изисква радикални промени в управлението на всички равнища, стратегическо мислене и действие, висок професионализъм, диалогичност с всички представители на обществото, повишаване на административния капацитет, квалификацията и националната отговорност на управляващи, администрация, бизнеса и всички граждани в страната. Необходимо е през следващите години икономическата политика в страната да бъде коренно променена с повишаване ролята на инвестициите за научни изследвания и нови технологии, за качествено образование и непрекъснато обучение, което да позволи на националното производство да бъде по-конкурентоспособно, а младите квалифицирани кадри да намират достойна реализация в страната.
— Да се обоснове решаващото значение за България на третия тематичен приоритет на Стратегия „Европа 2020“ — приобщаващ растеж, съответно на двете водещи инициативи по този приоритет: за платформа срещу бедността и за качествено образование, нови умения и работни места.
— Да се създаде система за постоянен мониторинг на изпълнението на националните цели по въпросите на заетостта, образованието и бедността, произтичащи от Стратегия „Европа 2020“, и периодично да се предприемат необходимите мерки за постигането им.
— Да се уточнят действията/исканията ни по общностните и националните мерки в тези области:
а) по нови умения и работни места:
— общностни: втората фаза на дневния ред за гъвкава заетост; предвиждано общностно законодателство по въпросите на работното време и условия на труд; дейността на Европейския социален фонд; въпросите на миграцията; социалното партньорство; гъвкавото обучение; Европейската рамка за умения, способности и заетост;
— национални: национални пътни карти; данъци и доплащания за насърчаване на самозаетост; Национална квалификационна мрежа; връзка обучение-работа;
б) по платформата срещу бедността:
— общностни: целева подкрепа от Европейския социален фонд; програми за най-уязвимите; оценка на националните системи;
— национални: споделяне на отговорностите; специфичен статут на рисковите групи; пълноценни системи за подкрепа и достъп.
В рамките на втория тематичен приоритет — устойчив растеж, следва да се постави акцент в управленските мерки и действия върху ефективното използване на ресурсите в икономиката като основна предпоставка за повишаване на конкурентоспособността. Необходимо е двукратно увеличение на енергийната ефективност чрез система от стимули за енергоспестяване и държавни инвестиции в тази сфера.
България е изправена пред двойното предизвикателство да възприеме европейските стандарти за чиста околна среда и същевременно да реализира догонващ икономически растеж чрез максимално натоварване на съществуващите мощности. За целта ще насърчаваме инвестиции за последователен преход към зелени работни места; нови модели на потребление, производство и придвижване към нисковъглеродна икономика. Същевременно с другите държави-членки на ЕС в сходно положение следва да се съгласуват общи позиции и условия, които позволяват догонващи темпове на растеж.
В рамките на първия тематичен приоритет — интелигентен растеж, стимулирането на участието на бизнеса в иновациите и научните изследвания чрез данъчни стимули от бюджета и финансови средства от европейските структурни фондове може да осигури необходимата промяна за използване на науката и знанията за модернизиране на българското производство. Особено актуално е да се създадат подходящи условия за новостартиращи иновативни фирми, прилагащи високотехнологични разработки, както и за утвърдени фирми да разкриват изследователски центрове към своите подразделения в страната.
За догонващото развитие на България като социална държава решаващо значение ще има инвестирането на капитали в реалната икономика. Създаване на индустриални зони, бизнесинкубатори и технопаркове с активното участие на държавата. Подкрепа за развитието на публично-частното партньорство като инструмент за привличане на ресурси в публичната сфера. Увеличение на държавното участие в икономиката чрез преки инвестиции в сектори с висока добавена стойност.
4. Опростяване на правилата, осигуряване на равнопоставеност и пълна прозрачност при усвояване на европейските фондове
— Отчитайки пропуските в процеса на управление на европейските средства в първите четири години от членството на страната в ЕС, се налага неговото преосмисляне и предприемане на стъпки за рационализирането и оптимизирането му чрез централизация на управлението, децентрализация на дейностите и създаване на регионални програми за периода 2014-2020 г. След извършената централизация на функции в предишния мандат да се премине към централизация на структури и отговорности. В тази връзка да се създаде специална институция или структура, уреждаща цялостното управление на структурните инструменти на ЕС.
— Създаване на цялостен закон за работата по европейските въпроси, който засяга синхронизацията на законодателството, работата по Структурните и Кохезионния фонд и контрола по прилагане на европейските норми и използването на европейските средства. Досегашните „кърпежи“ в нормативната рамка чрез лавинообразни постоянни промени с постановления на Министерския съвет не уреждат и не създават предсказуема среда за управление на еврофондовете в България. Приемането на такъв закон е абсолютно задължително в светлината на предложената по-горе специална институция или структура.
— Включване на търговските банки като междинен орган в процеса на усвояване на средствата по програма Конкурентоспособност и земеделските програми за следващия програмен период 2014-2020 г.
— Да се разработи самостоятелна оперативна програма за научни изследвания, технологично развитие и иновации, която да започне да действа след 2013 г.
— Важен елемент от оптимизиране на работата по усвояване на средствата по оперативните програми е опростяването на процедурите за мониторинг и верификация на дейностите и отчетите по различните проекти. В досегашната практика за мониторинг и верификация се изискват значителен обем различни документи, които често пъти могат да бъдат проверени служебно, като не е необходимо да се представят по няколко пъти, както досега.
— Особено важно за ефективното протичане на процеса по управление на средствата от европейските фондове и повишаване на усвояемостта е стриктното спазване на сроковете по различните оперативни програми и процедури. Една от най-големите спънки пред кандидатстването с проект, по която и да било оперативна програма, е невъзможността на кандидатите да планират своето развитие в бъдеще.
— Да се положат сериозни усилия за повишаване административния капацитет на междинните звена и управляващите органи на оперативните програми. Специално внимание трябва да се обърне на изграждането и укрепването на съответен капацитет на регионално и местно ниво. Да се подготвят типови инфраструктурни проекти за използване от малките общини, които нямат достатъчен административен капацитет за разработка на проекти. Трябва да се предотврати практиката различните представители на междинните звена да дават разнопосочна и ненавременна информация на бенефициентите. Координацията между различните структури трябва да бъде подобрена.
— Администрацията следва да предприеме категорични стъпки за предоставяне на професионални консултантски услуги на кандидатите и бенефициентите с оглед повишаване ефективността и подпомагане на българските малки и средни предприятия в процеса на усвояване на средствата от европейските фондове. За целта могат да се използват средства от самите оперативни програми, в това число да се поощрява създаването на специализирани звена за подпомагане на кандидатстващите при подготовката и планирането на проектните предложения.
— Нужни са мерки за ограничаване на текучеството на персонала на работещите с европейските фондове и за задържане на квалифицираните и притежаващите опит служители.
— Българската администрация трябва да обърне особено внимание и на проблема със сериозното изоставане и закъснение при изплащане на помощта за бенефициентите по оперативните програми.
— Промяна на Закона за обществените поръчки в по-пълно съответствие с европейските директиви с оглед осигуряване на по-голяма прозрачност, равнопоставеност и опростяване на процедурите и документите.
— Час по-скоро да започне подготовката по стратегическите програмни документи за развитието на страната за периода до 2020 г. Това трябва да бъде направено, като се отчитат последователността и спецификите на процеса на програмиране в ЕС и бъде инициирана широка експертна и обществена дискусия за основните приоритети в развитието на България през следващите десет години. Всякакво забавяне на този процес би било с изключително тежки последици за ползите за страната ни от ефективното членство в Съюза, както и по отношение на ефикасното усвояване на средствата от европейските фондове за следващия бюджетен период. Не бива да се допуска отново грешката към началото на бюджетния период 2014-2020 г. България да не разполага с напълно разработени и съгласувани с ЕК стратегически документи и оперативни програми.
— Специално внимание при разработването и реализацията на оперативните програми да се отдели на най-слабо развитите общини (например Северозападния район за планиране).
— При подготовката на стратегическите програмни документи за следващия програмен период да се отчита, че ЕК предлага отпускането на европейски средства по Структурните фондове да бъде обвързано с изпълнението на националните програми за макроикономическа стабилност и провеждане на реформи. Успешното усвояване на средствата след 2014 г. ще зависи в голяма степен от договорените с ЕК параметри.
5. Създаване на ефективна система за реализация на европейските политики в различните сектори на обществения живот
— Във връзка с изпълнение на целта на България за влизане в еврозоната е необходимо да се обърне сериозно внимание на спазване на критериите на Пакта за стабилност и растеж, като се акцентира върху задържането на бюджетния дефицит в рамките на до 3% от БВП. За целта българското правителство трябва активно да работи за създаване на условия за повишаване на икономическия растеж, събираемостта на приходите и привличане на допълнителни чужди инвестиции, като същевременно не увеличава бюджетните разходи.
— На европейско ниво страната ни трябва да възприеме активна позиция по отношение на дебата за различната оценка на текущия дефицит спрямо дефицита с инвестиционна цел при определяне на мерките за тяхното преодоляване.
— Наред с това трябва да се държи сериозна сметка и за изграждане на ефективна пенсионна система в страната с оглед осигуряване на дълготрайна устойчивост на публичните финанси.
— Друго сериозно предизвикателство пред ефективната реализация на европейските политики и осигуряване на по-качествен живот в България е достигането на европейските стандарти в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност с цел по-добрата защита на правата на фирмите и гражданите. Необходими са системни действия за подобряване ефективността на правораздавателната дейност, като се осигурят по-голяма бързина на съдебния процес и по-широко приложение на европейските добри практики в тази област.
— Създаването и развитието на силни и жизнеспособни региони е изключително важно за икономическото, социалното и екологичното развитие на страната, за пълноценното £ включване в семейството на европейските държави. Такива региони ще са способни да участват в сътрудничеството и в съвместни проекти със своите партньори от другите европейски страни. Необходими са настойчиви усилия европейските финансови средства да достигнат до регионите и общините, за да окажат съществено влияние върху живота на хората, особено в най-бедните еврорегиони, каквито са нашите.
— Работата по посока защита правата на потребителите трябва да продължи. Необходима е активна позиция на страната ни и инициатива при подготовката и приемането на европейски политики и законодателство, свързано със защитата на потребителите в чувствителни за тях области, като комуникации, енергетика, комунални услуги, етикетиране, безопасност на храните и др.
— Следва да се води активна политика на европейско ниво за повишаване ролята и независимостта на националните регулатори и разширяване на техните правомощия и механизми за контрол на пазарните субекти.
— Ролята на държавата при регулиране на универсалните услуги от обществен интерес трябва също да бъде разширена с оглед на осигуряване наличието на тези услуги навсякъде на територията на страната и с необходимото качество. Не бива да се допуска това да бъде обвързано само с икономическата изгода за сметка на социалното измерение на предоставянето на тези услуги.
(Приет с решение на НС на БСП от 19 февруари 2011 г.)