СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ И СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ ПРЕЗ ХХI ВЕК (ДИСКУСИОНЕН ДОКУМЕНТ)

0
320

 

I. Въведение:
Целта на проекта за прогресивни общества


На Конгреса на ПЕС в Прага от 2009 г. Партията на европейските социалисти взе решение да стартира процес на обновление, като по такъв начин призна поражението на социалната демо­крация на изборите за Европейски парламент и даде старт на усилието, което нашето прогресивно политическо семейство е длъжно да предприеме, за да съумеем да намерим мястото си сред обществата на XXI век. Проек­тът за Прогресивни общества е не само признание, че сме загубили. Той е отражение на разбирането, че губим не толкова като партии сами по себе си, а преди всичко до посланието, което отправяме днес към хората в Европа като цяло. Става дума да открием причината защо, независимо от предполагаемия закономерен резултат, кризата не доведе до това, гражданите да възприемат социалистическите и социалдемократическите политически алтернативи. Длъжни сме да възстановим връзката си с тях чрез мощно послание към обществото и хората, здраво прегърнали нашите ценности.

 

Този процес, който включва провеждането на честна и от­крита дискусия между нас самите с принос от хора свободомислещи, от изследователи, както и от граждани, следва да доведе през 2011 година до Декларацията на принципите. Четири основни теми ще бъдат предмет на обсъждане в рамките на процеса: нашите ценности, анализ на съвременното общество и мястото на личността в обществото днес, нов макроикономически модел и мястото на Европа в света. Настоящият документ предлага основа за дискусия по ценностите на нашето движение днес в контекста на предизвикателствата на съвременния свят.

В основата на социалдемократическото движение, както и в неговото изграждане и развитие, остава заложена съвкупност от основополагащи ценности. Тези ценности съставляват гръбнака на концепцията за типа общество, която искаме да реализираме; те са и компасът, даващ посоката на трансформационния процес по отношение на обществото, който представлява същностното съдържание на нашето движение. Днес сме достигнали момента, когато се налага тези наши ценности да намерят съвременен изказ, отговарящ на предизвикателствата на XXI век. Отговорите, които досега предлагахме въз основа на нашите ценности, вече не съответстват на съвременните реалности. Предназначението на настоящия документ е не да съизмерва нашите ценности спрямо определени политически ориентации, а по-скоро да възстановим способността си отново да станем носители на нашите ценности чрез обсъждането на измененията в тяхното тълкуване и във вътрешното съотношение между тях в съвременния свят.

 

II. Защо ни е необходима дискусия по ценностите?

 Предизвикателствата, пред които социалната демокрация е изправена днес, са ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни). С течение на времето започнаха да ни възприемат като „поддръжка в периоди на преход“, а не повече като сила, носеща промяна. Днес вече не сме извор на вдъхновение, както поради компромисите, които направихме, така и защото създаваме впечатление, че се борим с призраци от миналото. Тази промяна в представите за нас има и екзогенна компонента дотолкова, доколкото има връзка и с последиците от глобализацията и с общата нестабилност и нарастващи неравенства. Резултат от тези явления е небалансираният характер на процеса на глобализацията, произтичащ от водещата роля на либералната идеология на пазарния фундаментализъм. Друга последица от този тип глобализация са ограничените възможности за действия на национално равнище, което бе обичайно  за политиката на преразпределение, водена от социалистите и социалдемократите чрез средствата на социалната държава.

За да имаме успех, е наложително да бъдем възприемани като сила, носеща модернизация. Да бъдеш носител на прогрес, означава да разработиш виждане за обществото като устойчиво, приобщаващо, всецяло обърнато към бъдещето и което е най-съществено – осигуряващо възможност на всеки да допринася  полза на обществото. Това винаги са били целите, които социал­ната демокрация неотклонно е отстоя­вала. Стремежът на нашия възглед е да трансформира обществото, не само да го опазва.

Основните ни ценности са определящи за политическата ни идентичност, както и за нормативния ни избор в процесите на трансформация на обществото. Те са не само ориентири за нашите действия и политика, те преди всичко са от решаващо значение за формиране на общество на по-еманципирани (равнопоставени) граждани. Свободата, равенството, солидарността и социалната справедливост са онези ценности, които предопределят действията ни в полза на изграждането на демократични, развити и мирни общества. В тях е съхранен духът на нашето движение. Нещо повече, ценностите сплотяват, което е от особена важност в условията на фрагментирани общества.

Пряко свързани с нашите ценности са анализът и критиката ни по отношение на съвременното общество. Една от ключовите променливи при този анализ е значението, което отдаваме на труда. Социалната демокрация разглежда труда не просто като главния фактор за производство и растеж, а в не по-малка степен и като основа за качество на живота и личностно развитие. Оттук и конфликтът на интереси между труда и капитала, намиращ израз във въпросите за условията на труд и за разпределение на резултатите от производствения процес, който неизменно е оставал определящ за същината на нашето движение. Задачата е да актуализираме изказа на нашите ценности не само по отношение на съвременнните условия на труд в тесния смисъл, а да ги съотнесем към други области на обществения живот: потреблението, живота на семейството, градския живот, публичните дискусии и инициативи, киберпространството…

Независимо от универсалния характер на нашите основни ценности през годините техният обхват търпи еволюция. Следователно нормативна дискусия по ценностите, които следва да бъдат основополагащи за политиката в модерния свят, би могла да стане най-силното предимство за хората с прогресивни убеждения. Жизнено необходимо ни е да осмислим кои са най-съществените промени в съвременния свят и какви са последиците от тях за изразяване на нашите ценности. За да продължим да бъдем трансформационна сила (сила, носеща промяна) ни е необходим процес на ново вътрешно осмисляне на нашите ценности чрез префокусирането им в съответствие с днешните предизвикателства.

 

III. Социалистическите
и социалдемократическите ценности

Нашите основополагащи ценности – свободата, равенството и солидарността, са универсални ценности. Те се възприемат, поне на думи, не само от прогресивно настроените среди, но и от други демократични политически семейства. Това само по себе си е свидетелство за силния заряд, заложен в тези основни ценности, което следва да ни насърчи в намерението ни да  встъпим в една предстояща дискусия по ценностите. Тези ценности обаче бяха изопачени в резултат на злоупотребата с тях от страна на консерваторите и на неолибералните политически движения, които възприеха само думите с чисто демагогски намерения. Предизвикателството, пред което сме изправени сега, е да си възвърнем правото на техни носители на мястото на онези, които доведоха до деформирането им. Трябва да постигнем това като вложим в тези ценности отличителна интерпретация и разработим обосновка, която ги свързва във вид на мощна политическа теза. Става дума за процес, който цели да си възвърнем основните ценности и възстановим вярата си в тях в контекста на един свят, който на думи ги е приел, но на практика невинаги ги е превръщал в резултати в полза на хората и обществото.

В последна сметка нашият прочит на тези ценности отразява разбирането ни за природата на човека, основана на съпричастността, подкрепата, оптимизма и надеждата, докато консервативното разбиране се основава на подозрението, авторитарното начало, песимизма и страха. По-нататък, нашето разбиране на разглежданите ценности включва и критична трактовка на обществените условия, които следва да бъдат осигурени, за да бъдат те в действителност реализирани. Именно затова нашият подход е по съществото си трансформационен.

Свободата е многоаспектна ценност и може би с по-силно изразен комплексен характер в сравнение с други основни ценности на социалдемократиче­ските и социалистическите движения, доколкото се явява основна ценност и за други политически движения. Поради това се налагат някои пояснения. Свободата в обществото, т.е. liberty, е всеобхватна (обобщаваща) ценност и поради това е съвършено различна от либертарната интерпретация, която призовава за свобода от обществото, т.е. за абсолютна свобода на индивида. Този постулат води до хаос и съдържа в основата си същностно отрицание на свободата.

Ето защо свободата в социал­демократическото и социалистическото тълкувание е пряко свързана с идеята за еманципацията на личността в общество, което съдържа всички необходими предпоставки за свободата, в отличие от представата за свобода на индивида от обществото. Идеята за еманципацията повдига необходимостта да се осигурят средствата за еманципиране. Именно еманципацията е онова, което същностно отличава социалистите и социалдемократите не само от консерваторите, но и от други демократични политически движения, тъй като подчертава волята ни да променяме и подобряваме условията, в които живеем, за да можем в по-голяма степен  да контролираме живота си и да се реализираме като личности. За нас  свободата е не просто да можем да избираме между онова, което ни се предлага; за нас истинската свобода означава също осъществени въжделения и възможности за въздействие в едно по-отворено общество.

Неограничената свобода на личността води до конфликт и следователно до преиначаване на разбирането за свободата, както и до подкопаването на реалната свобода на личността в общест­вото. В тази връзка идеята за мира също би могла да стане средство, чрез което да се открои нашето разбиране за свободата. Мирът е една от предпоставките, необходими за постигане на свобода дотолкова, доколкото неравенството и несправедливостта пораждат нестабилност и несигурност и водят до конфликти, които ограничават свободата. Следователно, идеята за мира е изначално взаимосвързана не само с равенството и солидарността в свобода, но освен това включва и идеята за демокрация, тъй като има връзка с овластяването на личността и следователно – с еманципацията.

Равенството е изконна социалистическа ценност и се намира във взаимна зависимост със свободата. Едно общество на неравенства предоставя повече свобода на едно привилегировано малцинство и по-малко на онези, които са на другия край на социално-икономическия вододел. Има из­следвания, които свидетелстват, че неравенството създава нещастни хора и болни общества, които стават жертва на корупцията, в които демократичните институции се намират в зависимост от задкулисни фактори, общества, в които липсват справедливост и сигурност. На свой ред липсата на сигурност поражда страх и недоверие. Ето защо равенството е решаващо за формиране на здраво и устойчиво общество, добре функиониращо за всички свои членове. За нас равенството е не просто политическо равенство, изразяващо се в граждански права и задължения в една демократична рамка. От ключово значение е също и социалноикономическото измерение на равенството, което следва да бъде осъществено не само като равни възможности, но и като достъп до обектите, които са необходими, за да се оползотворяват на практика тези възможности. Същевременно обаче за нас равенството не означава уравниловка.

В недрата на първоизточника на ценността равенство се съдържа идеята за човешкото достойнство. Неповторимостта на отделната личност и различните индивидуални предпочитания следва да бъдат зачитани, като се предпоставя, че правата и отговрностите на гражданите в обществото също се спазват. В случай на противоречие между тези две начала (принципи), второто следва да доминира. Равенството на половете е основна теза, по която сме категорични в разбирането, че тя следва да бъде определяща за всички обществени сфери.

Солидарността е необходимо условие за равенство, тъй като се отнася до общото разбиране за социална отговорност по отношение на членовете на едно общество, както и до положението, в което пребивават. На свой ред солидарността предполага равенство, тъй като общество, в което има прекомерни неравенства, тласка всеки да се грижи сам за себе си, а не един за друг. Като същностна ценност на социалната демокрация, солидарността се отличава с един подчертано приложен аспект, съдържащ се в нея: преразпределението и социалната държава. Солидарността е основна ценност именно защото в своята форма на реализация (преразпределението и социалната държава) тя е с непреходен характер и не представлява  някакъв лукс.

Поради тези причини, в нашето разбиране солидарността се различава от разбирането на консерваторите за солидарността, а именно като благотворителност, което не само ограничава смисъла на понятието, но и не поражда каквото и да било съзнание за колективна отговорност. Индивидуалната благотворителност е временна форма на облекчение, която изобщо няма за цел да промени структурното неравенство като първопричина за дарителството. Тя говори за осъзната реалност, като едновременно с това обаче възпроизвежда неравнопоставеността между даващия и получаващия. Солидарността предполага осъзнаване на структурното неравенство и изисква усилие за преодоляването му чрез резултатни реформи, подчинени на принципите на социалната справедливост. Тези принципи трябва да бъдат установени така, че да осигуряват ценностите на свободата и равенството, така както ние ги разбираме, за всички граждани. Принципите на социалната справедливост остават зависими от предварителното изискване да се създадат условията и предпоставките за еманципация на всички граждани.

Съвкупността на тези ценности намира израз не само в източниците, формите и раз­пределението на блага в обществото, но и в източниците, формите и разпределението на власт, в това число и по отношение на овластяването на личността в обществото. Действията, необходими, за да се осигури приличен жизнен стандарт чрез преразпределение, следва да вървят ръка за ръка с усилията за овластяване на хората, за да могат да допринасят за благополучието на обществото. Поради това прераз­пределението на блага не е самоцел, а средство за еманципиране на хората вътре в обществото.

За социалистите и социалдемократите тези ценности освен това са в особен вид взаимовръзка: свободата е истинска само ако е подплатена с равенство, което на свой ред изисква солидарност и социална справедливост. Тази теза заема централно място в цялостната ни политическа мисъл. 

Разглеждните основни ценности следва да формират отношенията между хората, както и да служат като отправна точка за поредица от принципи, които на свой ред оформят обществото: демокрация, прогрес, който включва развитие и благоденствие. Свободните и равни граждани съставляват фундамента на демокрацията.

Нашето разбиране за демокрацията отива по-далеч от представата за организационната структура на обществото, тъй като овластява личността в обществото и следва да гарантира активно участие. В сърцевината на разбирането ни за демокрация се съдържа не само качеството на представителната демокрация, но и качеството на демокрацията на участие.

Идеята за прогрес (развитие) понякога се разглежда като основна ценност. Тази идея е пряко свързана с трансформационната същност на лявата политика, с амбицията обществата да бъдат променяни, а не просто опазвани; с оптимистичното послание за бъдещето, вградено в нашето движение. Има и призиви идеята за благополучие (на всеки човек) в пълна степен да бъде усвоена от нашето движение като вектор, работещ в полза на общия напредък.

 

IV. Изказът на социалистическите
и социалдемократическите ценности в съвременния свят

Големите промени в съвременността оказват въздействие на хората, на обществото и оттук на начина, по който практикуваме политика. Когато пристъпим към съизмерването на нашите ценности спрямо съвременните прездизвикателства, от особено значение е да очертаем
пълния обхват  на последици, породени от предизвикателствата, пред които сме изправени. Нещо повече, при дискусията по формулиране на тълкуванията, както и за комуникиране на ценностите, от решаващо значение е да се помни, че ценностите не са само въпрос на социалноикономическо положение в обществото, но и на това как хората ги виждат и възприемат и по какъв начин избират между тях.

Глобализацията означава, че повече от всякога ние сме взаимосвързани, което има за резултат преструктурирането на геополитическия порядък във вид на един многополюсен свят. Тези промени предизвикаха съществени последици, що се отнася и до труда и демокрацията. В резултат на глобализацията рязко са отслабени решенията на нацио­нално равнище. Върховенството на политиката е съществен постулат, необходим с оглед глобализацията да се възприема не като външен абстрактен процес, а като развитие, което може да бъде направлявано от политиката.  Процес, който и досега се намира под въздейст­вието на политиката, основана на идеологията на пазарния фундаментализъм. Навлизането в дигиталната ера и интернет многократно ускориха глобализацията, революционизирайки информацията и комуникациите и предзвиквайки експоненциалното разрастване на финансовите пазари. Последицата е рязко скъсяване на представите ни за времевите периоди, едни по-краткосрочни хоризонти, в които разполагаме  много сфери от личния и обществения живот. По какъв начин следователно бихме могли да формулираме по-дългосрочна перспектива, в част­ност въз основа на идеята за устойчиво развитие? Как можем да защитим разбирането за възможността да контролираме собствения си живот“?

Икономическият срив и почти пълното разпадане на глобалния финансов сектор, заедно с най-дълбоката рецесия от времето на Голямата  депресия от 30-те години доведоха до спад в благосъстоянието на хората и причиниха нарастваща мизерия, като същевременно се превърнаха в нагледно свидетелство за сериоз­ния провал на идеологията на свободния пазар. Станаха очевидни рисковете, съдържащи се в прекомерното разраст­ване на финансовия сектор на икономиката, при което създаването на доход вече не се свързва с процеса на производство. Благосъстоянието и просперитетът не следва да се разглеждат единствено  като натрупване на икономически ресурси. Не е възможно благосъстоянието да се измерва само чрез БВП на човек от населението, тъй като то съдържа и други измерения: качеството на околната среда, достъпът до социал­на защита, здравеопазването и образованието, сигурността и безопасността, предпоставките за предприемчивост и активно гражданство. Следователно всеобщият достъп до социални системи, както и природосъобразните практики следва да се разглеждат като базисни характеристики за просперитет. Нещо повече, развитието остава неустойчиво, ако не се основава и на трите измерения: икономическото, социалното и природосъобразното.

Въпросът е да се осигури баланс между различните времеви периоди и между поколенията, както и повече справедливост на глобално равнище. Какви са последиците за социалната справедливост и преразпределението на благата във времена на ограничено пространство за маневри от страна на правителствата? Възможно ли е равенството да се превърне в несправедливост, ако се окажем неспособни да отличим от позитивна гледна точка онези, които са в по-голяма степен необходими?

Разрастването на неравенствата доведе до задълобчаващи се неравновесия на сили. Това става толкова по-осезаемо вследствие на неолибералното разбиране, че ценността свобода се основава на пълното премахване на регулации, послужило като оправдание за натрупване на огромни богатства в определени ръце, задълбочавайки по такъв начин неравновесията. Така например финансовите пазари придобиха изключителна мощ, концентрирайки огромно богат­ство. Този вид неравновесия стават източник на неравенства на всички нива в обществото, като по този начин подриват свободата в обществото, като обричат хората на разбалансирана зависимост от външни икономически сили. Тези форми на неравенство и дисбаланси на свой ред заплашват равенството на половете. Така например глобалните неравенства водят до небалансирана имиграция, при която стотици хиляди хора емигрират от страните на Юга към по-заможните части на света в търсене на поминък. Следва ли определящата цел на социалната демокрация за отстояване на равенството да си остане движещата сила? По какъв начин примиряваме съотношението между свобода и равенство до такава степен, че едното да предполага другото?

Неспирното разрастване на неравенствата, в резултат на което ограничен кръг хора доминират над огромни части от населението води до дълбоко не­справедливи общества и има като последици напрежение и конфликти, обхващащи целия свят. Въстанията в Северна Африка са показателни как разбалансирани обществени структури, основани на неравенства и несправедливост, подкопават свободата. Нещо повече, напреженията вследствие на неравенствата могат на свой ред да се превърнат в заплаха за стабилността и сигурността, свидетелство за което е тероризмът в Западния свят, надхвърлил отделните граници. В тази връзка, дали насърчаването  на истинска демокрация като вектор в полза на свободата и мира представлява пътя напред? По какъв начин можем да изградим устойчив модел за мир, основан на еманципирането и на преодоляването на неравенствата? Що се отнася до употребата на сила, по какъв начин е възможно да бъдат съчетани сигурността и индивидуалните  права и свободи.

Промяната на климата е промяна с първостепенно значение, в резултат на която бъдещето започва да се разглежда като илюзорно вече не що се отнася до външни проявления, а до самата си същност. Пряко свързана с  проблема за климатичните промени е деградацията на  околната среда, което също предизвиква промяна в представите на хората за бъдещето, както и на самата идея за прогрес, в който човечеството заема централно място. На по-философско равнище хуманистичното виждане  за западното общество, в което човекът е в центъра на всяка философска мисъл, отстъпва в лицето на екологичната безизходица. В този смисъл промяната  на климата е проблем, изискващ отговорност и следователно – солидарност. По-нататък, процесът на урбанизация умножава натиска по отношение на достъпа до ресурси, което на свой ред изостря проблема за влошаването на  околната среда. Дали идея­та за справедливо споделяне на отговорностите за промените на климата би могла да се разглежда като  валидно средства за решаване на въпроса за отговорността на развитите страни за климатичните промени? Пред­ставлява ли солидарността между поколенията достатъчно въздействаща ценност за справяне с предизвикателствата, породени от климатичните промени? Солидарността между поколенията също така има отношение и що се отнася до демографските предизвикателства. Те също създават огромно напрежение по отношение на достъпа до ресурси. От особено значение е да осъвременим принципите си за социална справедливост, за да сме сигурни, че са в пълно съответстивие от гледна точка на време и пространство.

Най-съществената последица от тези предизвикателства са тревогата и едно завладяващо чувство за липса на сигурност, което лесно може да прерасне в страх, особено сред средната класа и младите хора в западния свят. Едно общество, завладяно от страха, е по същество обще­ство, което подрива свободата. Страхът ерозира свободата на личността  и усещането за свобода. По същия начин общество, в което има висока степен на неравенства, поражда несигурност, прерастваща в страх. Това на свой ред отслабва солидарността и работи срещу социалното сближаване. По какъв начин обосноваваме взаимосвързаните ценности на свобода, равенство и солидарност, така че този набор от ценности да се превърне в основа за възобновена надежда? Това ли са основните политически двигатели, за да бъдат социлизмът и социалната демокрация в състоя­ние да променят реалностите  и да възстановяват оптимизма на мястото на страха?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук