ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ – ДИСКУСИЯ ПО УПРАВЛЕНСКИЯ ПРОЕКТ НА БСП – I част

0
353

С дискусия на тема „Европейското развитие на България“ бе поставено началото на поредица от публични обсъждания по подготвяните управленски проекти на Българската социалистическа партия. Тези разработки БСП прави именно сега, водена от разбирането, че  европейските приоритети, управленските алтернативи, идеите за това как да се развива българската политика, не трябва да се обсъждат само месец преди избори, а да бъдат обект на дългосрочна дискусия.

Домакин на първата дискусия бе Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. В обсъжданията и занапред ще участ­ват представители на бизнеса, на синдикатите, на местната власт, на академичните среди, както и евродепутати.

 

 

ИВАЙЛО КАЛФИН, член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демо­кратите:  Участието на България в Европейския съюз би трябвало да бъде в центъра на вниманието ни. Като че ли динамиката на това участие напоследък доста намаля. Съсредоточаваме се главно във вътрешни теми, при това не толкова значими в стратегически план, а започнахме да губим визията и въобще дългосрочните цели на участието на България в ЕС и в промените, които стават в него. 

 Ако в групата на социалистите имаме някаква основна критика за процесите, които се случват в Европа, тя е, че тези процеси са изключително небалансирани. Залага се на целите на икономиката, които са изключително важни, но не могат да бъдат изпълнявани за сметка на социалните цели. А е изключително важно в която и да е политика, особено в свързаните с излизането от кризата, в центъра да се поставят заетостта, работните места, сближаването между регионите, солидарността. Тези принципи са били водещи дълги години и на тях до голяма степен се дължат досегашните успехи на Европейския съюз.

 В днешната среда все повече виждаме разликата между десни и леви решения на кризата. Те са свързани с това колко да са силни социалната и екологичната политика. Ние настояваме въпросите, свързани със социалната и екологичната политика, да бъдат в центъра на вниманието. Очакваме да върнем тези теми и в дневния ред на България.

 СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ, председател на НС на БСП: В това, че първият публично дискутиран управленски проект на БСП е именно по европейската тема, има символика, то не е случайно. БСП прави това със самочувствието на партия, при чието управление страната се присъедини към Европей­ския съюз и така реализира една действително историческа мисия. Правим го и със самочувствието на политическа сила, която е подчертано проевропейска, за която дискусиите в европейските институции не са нещо абстрактно и далечно за България. Напротив, ние сме единствената българска партия, която посвети цяло конгресно заседание, за да представи  своя визия за България до 2020 г. Това бе направено в контекста на европейската дискусия за „Европа 2020“. И беше нужно, защото се получава парадокс: вместо да станем повече европейци и европейските дискусии да заемат централно място в работата на парламента и на правителството, в публичните дебати, ние като че ли ставаме все по-провинциални като мислене. Затваряме се в себе си, докато в Европейския съюз стават дискусии, вземат се решения, които директ­но засягат България и предопределят развитието и на Европа, и на нашата страна за продължителен период от време.

 Затова чрез нашата дискусия се стремим да покажем, че БСП има ясна визия по основните въпроси на европейската политика и на европейското развитие на нашата страна.

 Има голяма динамика в Европейския съюз. В момента се дискутират ключови неща, засягащи България ­— и „Европа 2020“, и Пактът „Евро плюс“, и бъдещето на атомната енергетика. Решава се и кога България ще се присъедини към Шенгенското пространство. Затова е важно да не пропуснем възможностите и да отстоим нашите интереси. Това няма как да стане, ако институциите не го възприемат като приоритетна задача. Затова първият раздел на проекта ни е посветен на работата на българските институции и на въвличането на гражданското общество в анализа на решенията, които се вземат в Европейския съюз, и във формирането на позицията на България.

 До този момент за съжаление процесът е в много висока степен формализиран. А ако няма национална позиция, подкрепена и от управляващите, и от опозицията, и от гражданския сектор, ще бъде трудно на което и да е правителство да отстоява българската позиция в този сложен баланс на интереси в Европейския съюз. Затова  предлагаме промени в националните механизми за дискусия по тези въпроси.

 Нашият проект отдава много голямо значение на членството на България в Шенген, в ERM-2 и в Еврозоната. Категорични сме, че по отношение на Шенген страната ни трябва да бъде оценявана на основата на шенгенските критерии, без допълнителни условия, които са по-скоро политически. Това е европейско, то отговаря и на договореностите ни с Европейския съюз. Въпреки че — трябва да обърна внимание — за първи път от години (повече от десет години) нашата страна не успява да реализира национален приоритет в срока, който е заявен. От България беше заявен срок март 2011 г. И макар БСП да е в опозиция, ние ще работим последователно този приоритет да се случи по-бързо. Това е от полза за България и за българските граждани.

 По втората тема — „Евро плюс“, българските социалисти настояват за сериозна дискусия в националния парламент, за да може правителството да отиде на дискусиите по формиране на пакта „Eвро плюс“ с ясни национални позиции. Основната ни критика е, че в момента този пакт е много дебалансиран, има подчертани финансови и фискални елементи и това като че ли се случва за сметка на европейската социална държава. Ще покажем конструктивен подход, защото са полезни подобни инструменти за допълнителна интеграция в Европейския съюз, които да гарантират и стабилността на еврото, и координация на икономическите и финансовите политики. Но трябва ясно да кажем и нашите интереси. Защото ако безусловно приемем пакта в този му вид, България още дълги години ще си остане най-бедната и най-изостаналата страна в Европейския съюз.

 Сегашното правителство дойде с обещанието за един мандат България да достигне средноевропейски стандарти и доходи. А се случва точно обратното. Няма как да приемем заложената от правител­ството визия за 2010—2015 г., защото липсват достатъчно ясно формулирани цели и инструменти за тяхното постигане.

 Казва се, че ще има растеж като основа на всички останали политики на базата на вътрешното търсене. Върви обаче обратен процес, именно вътрешното търсене е смачкано. То се потиска и чрез политиката на правителството, в това число чрез замразяването на доходите. Да, финансовата стабилност е изключително важна. Показали сме, че умеем да я пазим и укрепваме. Но ако тя е самоцел и в резултат гражданите стават все по-бедни, няма как да се реализират целите, залегнали в националната програма за реформи и в българската визия за 2020 г.

 Твърди се, че са постигнати високи нива на заетост. По-скоро се разчита на естествени демографски процеси, отколкото на целенасочено създаване на икономическа среда, която да подкрепя растежа, а оттам — да се създават работни места, да се разрешават и социални проблеми.  И това не е учудващо, след като в националната програма за  реформи се заявява, че пенсионната система и системата на общественото осигуряване се явяват пречка за растежа. За каква европейска социална държава можем да говорим при подобно заявление в стратегически документ на българското правителство? Това ние, като социалисти и лява партия, няма как да го подкрепим.

 Важен аспект е политиката по отношение на научно-изследователската и развойната дейност. Държавата трябва много по-концентрирано да влага ресурс и в науката, и в подкрепа на бизнеса, и в търсене на партньорство с бизнеса в тази област. В момента обаче има регрес. Вместо средствата за наука, научни изследвания, развойна и иновационна дейност да нарастват, те намаляват рязко. С близо една четвърт намаляват и средствата за образование. Това е огромно разминаване между приоритетите на Европейския съюз и заявеното като национална цел, от една страна, и онова, което реално се прави, от друга. При тази политика ние ще изоставаме все повече, разликата ще се увеличава.

 Експертите на БСП са разработили много конкретни предложения в областта на европейските фондове. Те се основават на нашия опит, в това число и на горчивия ни опит. През 2008 г. България имаше проблем с усвояване на европейските пари. Голяма част от фондовете бяха размразени още преди изборите. Извлякохме тогава поуки за организацията на този процес, насочихме много усилия към реорганизация в движение на тази сложна машина и постигнахме конкретни резултати. Между май 2008 г., когато бяха подписани договорите за 100 млн. лв. по оперативните програми, и юли 2009 г. сумата достигна 4 млрд. лв. и това беше много добра база за сегашното правителство машината да работи все по-бързо и по-бързо, както се случва в повечето европейски страни. За съжаление при нас имаше забавяне, буксуване, застиване на едно място. В резултат на административни, погрешни управленски решения България е изправена пред реалната перспектива да усвои може би само една четвърт от средствата, които ни се полагат по оперативните програми. Така се пропускат възможности.

 Затова сме предложили конкретни механизми, в това число законодателни. Нужна е по-голяма централизация на отговорностите в тази област, наред с децентрализацията на дейностите. Нужна е  по-целенасочена държавна политика и уреждане на всички процедури, свързани с усвояване на европейските фондове, в един закон, вместо сегашното разпиляване в много закони и подзаконови актове.

 Имаме конкретни предложения и по отношение на селскостопанската политика и ускореното изравняване на субсидиите от Европейския съюз за българските фермери; специализирана оперативна програма за научни изследвания, иновации и развойна дейност, която да бъде интегрирана и в науката, и в българския бизнес; конкретни мерки, които да позволят български институции и банки да  участват по-активно в процеса на усвояване на европейските средства. Държавата не може да свърши всичко. Трябва да се търси взаимният интерес.

 По време на нашето управление България прие механизма за проверка и сътрудничество с Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това е полезен инструмент за реформи в областта на правосъдието и борбата с организираната престъпност и корупцията. Страната ни трябва да полага допълнителни усилия, за да изпълни всички препоръки на комисията и да го прави ускорено.

 БСП винаги е разглеждала Европейския съюз като съюз на нации, които споделят общи ценности — ценностите на свободата и демо­крацията, ценностите, свързани с правата на гражданите. В това отношение през последните две години у нас има отстъпление. Казвам го със съжаление. Неслучайно в една от последните резолюции на Европейския парламент България и още пет страни от Европейския съюз се споменават като страни, в които има проблеми със свободата на словото, на медиите. Това е сериозно основание за загриженост.

 Имаме амбицията да дискутираме широко всички наши проекти, да ги направим разбираеми и достъпни за нашите членове и симпатизанти, за неправителствения сектор в България, за цялото общество. За да покажем, че Българската социалистическа партия има алтернатива на това, което се случва днес в България.

 ИВАЙЛО КАЛФИН: Очакваме и управляващите да се включат с техни становища, и то с публично обсъждане по тях.

 В момента Европейският съюз се председателства от Унгария. Страна, чийто опит е много сходен с българския Това председателство се осъществява в един изключително важен период — на излизане от икономическата криза. Започват да работят нови механизми като Европейския семестър, въвежда се пактът „Евро плюс“. То постави като приоритет тема, която за съжаление през последните две години много малко се обсъжда в България — политиката към Западните Балкани и разширяването на Европейския съюз. Унгарското и следващото (полското) председателство работят и по един изключително важен за целия Европейски съюз въпрос — започват дебати по бюджета за след 2013 г. Вече има предложение за намаляване на европейския бюджет, за замразяването му, за преструктурирането му, за залагане на съвсем различни приоритети. По тези изключително важни въпроси България трябва да отстоява много ясна позиция. Въпреки че и този дебат е сред закъснелите или липсващите у нас, аз се надявам, че максимално бързо ще успеем да привлечем вниманието и към него.

 Нейно Превъзходителство посланикът на Унгария в София, г-жа Юдит Ланг, ще ни разкаже малко повече за унгарското председателство.

 ЮДИТ ЛАНГ, посланик на Унгария: С успешното си присъединяване към европейското семейство през януари 2007 г. България безвъзвратно пое по пътя на европеизацията. Този процес започна да възнаграждава усилията на нейните граждани. Те могат да се придвижват и работят свободно, да се включат в бизнес дейности по цялата територия на ЕС, да изразят своето мнение и гласът им да бъде чут в европей­ските институции.

 Икономическата стабилност, за чието постигане в значителна степен спомогна членството в ЕС, е инструмент в отварянето на България към западни инвестиции и постепенно им увеличаване в страната. Убедена съм, че механизмът за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи  ще помогне страната да подобри работата на своите органи в области като реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност.

 Що се отнася до равносметката на моята страна в средата на председателството на ЕС, мога да твърдя, че Унгария успя да постигне добри резултати по отношение на основните си приоритети. Най-голямото предизвикателство за нас е приемането на шестте икономически законодателни предложения. Европейският отговор на икономическата криза е по-адекватен, обширен и по-задълбочен от очакваното. Държавните и правителствени ръководители дефинираха основните стълбовете на бъдещата европейска икономическа система.

 В рамките на европейския дневен ред се дискутира създаването на пакт „Евро плюс“, който на практика ще защити единната валута. Крайно време е Европа да скъса с някои табута, защото със своите 65% заетост тя е далеч зад САЩ и Китай в областта на конкуренто­способността. Европа се нуждае от създаване на нови работни места и икономически растеж, които са в основата на конкуренцията.

 Двете събития, които изискваха незабавна реакция от страна на унгарското председателство на Съюза, бяха разрушителното земетресение в Япония и масовите безредици в Либия. И двете представляват хуманитарна криза. Като ротационен председател Унгария реагира бързо на природното бедствие в Япония и свика заседание на Работната група по въпросите на атомната енергетика, както и специален енергиен съвет. Организира извънредна среща на енергийните министри в Брюксел, за да обсъдят последствията от събитията в Япония и Северна Африка и да съгласуват действията на страните членки. Комисар Кристалина Георгиева и унгарският министър по европейските въпроси Енико Гьори със съвместни усилия продължават да работят за преодоляване на кризисните ситуации. Външният министър Янош Мартони посети Египет на либийската граница. Важна задача за ЕС е да се разреши проблемът с бежанците. 

 Приоритет на унгарското председателство е на заседание на Европейския съвет през юни 2011 година държавите членки на ЕС да приемат Стратегия за развитието на Дунавския регион.  Тя ще допринесе за по-силното и пълно сближаване на страните по поречието на реката и ще спомогне за намаляване на съществуващите различия между тях. Подпомагането на конкурентоспособността и разширяването на малките и средните предприятия в Дунавския регион е важен аспект за това. Тази регионална стратегия ще спомогне и за европей­ската интеграция на страните от Западните Балкани. Част от прио­ритетите в нея са създаване на  връзки в областта на енергийните и транспортните мрежи, изграждане на железопътни транзитни коридори в региона и подобряване сигурността на енергийните доставки. Интегрираният подход и хармонизацията на проектите на отделните страни са от ключово значение за успеха на Стратегията.

 По отношение на възобновяемите енергийни източници Стратегията за р. Дунав изцяло съответства на целите, заложени в Стратегия „Европа 2020“. Насърчаване на регионалното сътрудничество в областта на научните изследвания е също от значение.

 Един от най-големите приоритети на унгарското председателство — присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, е в пряка връзка с развитието на вашата страна.  Ние ще продължим да си сътрудничим с всички страни членки, за да бъде намерено решение, приемливо за всички заинтересовани. 

 Неимоверните усилия на България да се справи с кризата и да продължи с прилагане на европейския план за реформи и модернизация заслужават адмирации. Трудностите и пречките по този път са само предизвикателство за вашата политическа воля и аз съм убедена, че всички ние ще ги преодолеем рано или късно.

 ИВАЙЛО КАЛФИН: След няколко месеца България ще навърши пет години членство в Европейския съюз. Това е достатъчно дълъг период за една равносметка — не само какво сме получили, но и какво сме направили, за да внесем в европейската дискусия теми, които са важни за страната ни. За да се почувстват българските граждани действително част от многомилионния Европейския съюз. Голяма част от отговорите ще се видят и в документа, който днес ще представи господин Папаризов.

 АТАНАС  ПАПАРИЗОВ, председател на Съвета по европей­ските въпроси и управлението на европейските фондове към Националния съвет на БСП: Действително Съветът по европейски въпроси положи определени усилия да подготви един проект, който да отразява направеното от Българската социалистическа партия, но и това, което е необходимо да се направи, за да може европейската перспектива на България да бъде това, за което мислят и очакват българските граждани, а именно — по-добро качество на живот, пълноценно участие в европейските структури, пълноценно усещане на всеки български гражданин, че е равен на всички други и се ползва с правата, които Европейският съюз осигурява на всички. А това са права, свързани с равенството, с човешкото достойнство, с интеграцията в обществото, със социалната държава.

 През първите години преди и по време на членството (2005 — 2008 г.) ние действително се опитахме да отговорим на някои от очаквания­та на българските граждани. И особено активно работихме в областта, свързана с реализацията на Лисабонската стратегия. Постигнахме някои количествени резултати по отношение на доходите. Не успяхме да постигнем достатъчно, за да променим качеството на живот, но мисля, че създадохме предпоставки за това.

 За съжаление принципите на Лисабонската стратегия за учение през целия живот, за една динамична Европа, в която хората да се чувстват пълноценни участници не само в стопанския, но и в културния, и в обществения живот, да имат равни права и пълна защита от закона, все още предстои да бъдат осъществени, но първите стъпки бяха направени.

 Днес виждаме връщане в една посока, където бюджетните ограничения, рестрикциите на бюджета, принципите на изцяло пазарната икономика започват да доминират над социалните цели на обществото. Затова се стремим да кажем, че това следва да бъде прекратено. И бъдещото ни участие в Европейския съюз трябва да е насочено към всички аспекти на европейската социална държава.

 Какви са нашите приоритети? Безспорно, на първо място е България да стане социална, правова и демократична държава. Към това са насочени всички основни мерки, които предлагаме.

 Като социалисти смятаме, че за бъдещата Европа огромно значение има Пактът за заетост и растеж, предложен от Партията на европейските социалисти. Той подкрепя създаването на нови работни места, съчетава мерките по излизане от кризата с постигане на социален напредък. Имаме доста сериозни съмнения по отношение на това, което в началото беше Пакт за конкурентоспособност и  в крайна сметка стана пакт „Евро плюс“ . В него не са достатъчно балансирани  финансовата стабилизация и развитието. А това е особено важно от гледна точка на интересите на страни като България, на които предстои догонващо развитие.

 В българския парламент трябва да се проведе сериозна дискусия, така както беше направено примерно в Дания, и да се определи точната позиция, от която правителството ще продължи преговорите по въпросите на икономическото управление в Европейския съюз.

 За активно участие в процеса на управление на Европейския съюз виждаме необходимост от повишаване ролята на Народното събрание. Ние не сме направили достатъчно Народното събрание да участва пълноценно и на един ранен етап в разработването на европейските норми. Доста формално сега се разглеждат важните документи, които ще определят бъдещето на европейските страни. Наред с Пакта „Евро плюс“ неотдавна в българския парламент на съвместно заседание на комисиите по европейските въпроси и по бюджет и финанси просто бяха формално подкрепени шестте основни нормативни документа, които оттук нататък ще увеличат степента на икономическо управление, на многостранния надзор над икономическата и бюджетната политика на страните.

 Смятаме, че на този етап Народното събрание трябва експертно да анализира и да предлага граници за дейността на правителството, а не просто да слуша доклади. В това отношение Европейският парламент също търси своето ново място. Съответната комисия по икономически и финансови въпроси проведе на 14 март обсъждане, но България не беше активна там. Активни бяха Румъния, нашите колеги от Португалия, от Словакия, представителите на много европейски страни.

  Редно е в този процес, в който ще се засили нормотворчеството, влияещо върху националната икономическа и финансова политика, както Европейският парламент, така и националните парламенти да вземат участие още на ранен етап, а не само в заключителния етап на преговорите, когато правителството потвърждава или не един регламент или една директива.

 Крайно време е към Народното събрание да се създаде орган с участието на неправителствените организации и на научните среди, който да оценява резултатите от интеграцията. Малко са страните като нашата, в които няма такава независима институция. България трябва да направи много повече, за да подготвя специалисти по европейските въпроси и да подкрепя българи за работа в европейските институции. Румъния, Литва, Естония осигуряват действително подкрепа на своите кадри в това отношение, а представителите на България се броят на пръсти.

 За да защитаваме успешно националните си интереси в Европей­ския съюз, трябва да сме много активни в дискусията по политиката на сближаването. Селското стопанство е една от темите, по които България трябва да има ясна и силна позиция. България трябва да отстоява позиции за премахване вече на разликата между старите и новите страни членки и в този смисъл е необходимо да подготви съответни предложения.

 Сега, в процеса на приемане на Пакта и уточняване за „Евро плюс“, страната ни трябва да постави въпроса за участие в ЕRM-2, в системата, която предхожда членството в „Евро плюс“, и да защити своите интереси във всички аспекти на догонващия растеж, които би следвало да бъдат предмет на солидарност от страна на Европейския съюз и на мерки в това отношение.

 България има какво да направи тук, в региона. Тя може да бъде много по-активна в Черноморската синергия, в утвърждаването на Дунавската стратегия и осигуряването на ресурси за нея, за да  стане тя действително една регионална програма в следващия бюджетен период.

 Що се отнася до Стратегия „Европа 2020“, според нас първият приоритет на България трябва да бъде свързан с приобщаващия растеж, с растеж, който интегрира безработните, поощрява борбата с бедността и създаването на трайни работни места. Проектът на правителството е изключително формален. В него целта „260 хиляди бедни по-малко“ при ниво на бедност, което сега надвишава 21 процента, е декларирана без да се посочва конкретна политика за това. За действително намаляване на бедността е необходима конкретна политика за всички засегнати социални групи — за възрастните, за трайно безработните, за многодетните семейства. Неща, които отсъстват в сегашната стратегия.

 Ние поставяме въпросите, свързани с устойчивия растеж. Затова смятаме, че трябва да се говори не само за зелената енергия, както е сега в Националната програма за развитие, а да се определят конкретни пътища за повишаване на енергийната ефективност, успешните за България източници на енергия. Да не се избягват въпросите нито за новите атомни централи и продължаване използването на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, нито за нови мощности на лигнитни въглища, разбира се, с необходимата сероочистка и проекти за улавяне и съхраняване на въглеродния двуокис. Това са теми с голямо значение за бъдещото развитие на българската енергетика.

 За да постигнем обаче интелигентен растеж, е необходим прелом по отношение на случващото се с политиката за научните изследвания. Не е възможно държавните средства в тази област да се намаляват наполовина и да очакваме, че частният бизнес ще покрие сам тези изисквания, към които България се стреми.

 Засегнали сме въпросите за защита на потребителите, за създаване на действащи региони, за второто ниво на управление, за създаване и в България на система за действително независими регулатори,  особено в енергетиката, и за реално спазване на европейските норми в това отношение. Управленската ни програма съдържа и редица предложения, свързани с използването на европейските фондове, със структурната политика за постигане на интелигентен, икономически устойчив и включващ растеж, а така също и теми като индустриалната политика, които вече не са табу в Европа, но продължават да са табу у нас.

 ИВАЙЛО КАЛФИН: Мислех си, на колко души в България „интелигентен и включващ растеж“ им говори нещо. А това е изключително важна политика и основна насока при обсъжданията в Европейския съюз и въобще във всички институции в страните членки.

 ЮТА ЩАЙМРУК, член на Европейския парламент от Германия, работи в Комисиите по заетост и по бюджет, експерт по въпросите на заетостта: Европейският съюз е не само политически, а преди всичко социален проект. Ние трябва да продължим да се борим заедно за постигане на една по-социална Европа. Основната ни задача е да направим Европа достойно място за живот.

 На европейско ниво обаче се сблъскваме с изключително много предложения, насочени срещу този проект. Опитваме, доколкото е по силите ни, да им се противопоставим, като се аргументираме с нашите социалдемократически  възгледи и убеждения. За съжаление политическото мнозинство в ЕС не винаги е на страната на социална Европа. То е по-скоро неолиберално, насочено към подкрепа на свободния пазар, без да се вземат предвид проблемите на обикновените хора.

 Има разнопосочни виждания  за бъдещето на европейския социален модел. Някои консерватори и либерали са на мнение, че въпреки създаденото благоденствие, Европейският съюз не би могъл повече да си позволи висок социален стандарт. Те визират конкурентоспособността на трети държави в условията на глобалната пазарна конкуренция. Но ние, европейските социалисти и социалдемократи, знаем, че Европа е преди всичко за хората. Нашата цел е от Европа на бизнеса да направим Европа на хората.

 Ние също сме за свободна конкуренция, но искаме нова конкуренция — за най-добрите работни места, конкуренция за най-добрите социални системи и за най-ниския процент на безработица. Това е справедливо и осъществимо. Това не са социални илюзии и ние имаме ясна представа как да се случи.

 В една социална Европа трябва да интегрираме всички в трудовия пазар. Разбира се, че не могат всички да имат висше образование или да бъдат толкова гъвкави и мобилни, за да пътуват за райони, където в момента има свободни работни места. Ние искаме в Европа да има повече гъвкави работещи, но трябва да се съобразим с това, че тези хора имат семейства, лична и социална среда и че колкото и да е необходима лесната приспособимост на трудовия пазар, трябва да им бъде създадена социална сигурност.

 Като казвам, че не всички могат да имат висше образование, това означава, че трябва да създадем отрано в средното училище такива условия за развитие, които да позволяват придобиване на нужната професионална квалификация, както и условия за намиране по-късно на подходяща работа. Както вече споменах, виждането на консервативно-либералното мнозинство в ЕП е съвсем различно. Те са на мнение, че хората трябва да бъдат местени от едни райони в Европа, където няма работа, към райони, където има нужда от работна ръка, и след като нуждата се изчерпа, да следва обратният процес. Това не отговаря на нашите представи.

 Трябва да развиваме регионите, да създаваме структури, за да има справедливо разпределение. Един регион като България например има в момента по-голяма нужда от помощ за структурно развитие, отколкото Германия. В Германия също има проблеми, но доброто в дейността на евродепутата е, че може да наблюдава и сравнява развитието и на другите държави, за да прецени къде има нужда от повече спешна помощ.

 Създаването на по-добри условия за труд е ключът към социална Европа. За съжаление в много случаи социалната политика не се приема на сериозно. Днес например стана въпрос за Пакта за конкурентоспособност, но и в много други области, където Съветът и Комисията предприемат инициативи, споменаването на социалната политика и добрите социални практики се игнорира и отхвърля с аргументи за състоянието на бюджетите. Много често в европейските страни, както и в България, националните бюджети се съкращават и орязват за сметка на социалните разходи, какъвто е случаят от последния месец с Пакта за еврото.

 Още от самото начало на обсъждането европейските социалисти и социалдемократи настояваха за включване в Лисабонския договор на т. нар. социална клауза. Клауза, която да изисква проверка на социалните последствия от европейските политически инициативи и директиви. Не можем да си позволим да извършим сега нещо, което след време да бъде в ущърб на хората.

 За мен трите най-главни приоритета в социалната сфера са: създаване на високо ниво на заетост, подобаваща социална сигурност и висока степен на здравно осигуряване на трудещите се. За съжаление сегашна Европа е твърде далеч от постигането на тези цели. В момента все повече предприятия назначават все по-малко работници на постоянен договор. Увеличават се т. нар. несигурни работни взаимоотношения с обещание от работодателите, че ако има по-малко трудовоправни стандарти и по-малко тарифни ограничения, ще има повече назначения.

 По време на социалдемократическото управление на Герхард Шрьодер, например, в Германия направихме много отстъпки на бизнеса и големите предприятия срещу обещания за намаляване на безработицата: улеснихме въвеждането на наемния труд и намалихме бюрократичните изисквания, дадохме повече свобода на работодателите да назначават, преназначават и уволняват работници, либерализирахме защитата от преждевременно прекратяване на трудовоправните взаимоотношения и т.н. И какво установихме след време? Че не сме дали работа на повече хора, а просто сме преструктурирали: хора с добре защитени работни места са били принудително изтласкани към несигурни трудовоправни взаимоотношения, без всякаква перспектива. И това не се отнася само за по-възрастните, а и за млади хора, които са започвали трудовата си кариера с неплатени практики и със срочни договори за неограничено време.

 Това не е бъдещето, което сме си представяли, защото, от една страна, казваме, че имаме демографски срив, а от друга страна, не даваме шанс на младите да създадат семейство и да си изградят една сигурна перспектива за развитие.

 И това не се дължи на липсата на концепции и стратегии, а на разпространеното в Европа виждане, което преобладава и в Комисията по социална политика и заетост на ЕП, че нуждата от евтина работна ръка ще бъде задоволена с внос на работници от други краища на света. Така се стартира една дъмпингова конкуренция, насочена не към равнопоставеност, а към конкуренция с по-ниските стандарти на държави извън ЕС.

 Вече споменах за гъвкавост на пазарите. Поставили сме си за цел развитието на конкурентоспособна, иновативна и основана на знанието икономическа общност. Но трябва веднага да се допълни, че сме за създаване на справедливи рамкови условия. Затова е необходима и справедлива европейска социална политика. Наблюдавайки действията на консервативно-либералното мнозинство в Съвета и Комисията обаче, мога да кажа, че се върви към трикласова здравна система, към нарастване на приватизацията в обществения сектор, увеличаване на пенсионната възраст, намаляване на минималните доходи, съкращаване на средствата за детски грижи, понижаване на социалните стандарти.

 Едно е сигурно — че не трябва да се допуска намаляване на заплащането, защото сега повече от всякога е необходим засилен социален диалог и сигурни права за трудещите се. Винаги казвам, че хората трябва да имат повече пари в портмонето си, защото те купуват стоки и са потребители в обществения живот. В противен случай се стига до порочен кръг, който е вреден за регионалните и националните икономики, особено във времена на криза.

 Разбрах, че в България по време на финансовата кризата между 2008 и 2010 г. всеки 8-и е загубил работата си, че има застой в социалните реформи. Моите колеги Ивайло Калфин и Евгени Кирилов са много добре запознати със социалните последствия от финансовата криза. Заедно с тях, както и с другите наши колеги, се борим срещу провеждането на споменатите мерки и политики.

 Ще дам още няколко примера от нашата работа в Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент. В края на миналата година имахме много тежка дискусия относно удължаване на времето за ползване на майчинство в Европа. Това е пример как се стремим да въвеждаме на европейско ниво еднакви стандарти, за справедливо заплащане, грижи за здравето на трудещите се, добре заплатено майчинство и др. От името на Групата на социалистите и демократите в ЕП бях докладчик в Комисията по заетост и социални въпроси по предложението на ЕК за европейска директива по заетосттта. С усилията на колегите евродепутати-социалисти, както и с подкрепата на други парламентарни групи, успяхме да изготвим наистина силно предложение, за разлика от първоначалните вяли формулировки и препоръки на Европейската комисия.

 Една от нашите цели беше да включим в документа пълната зае­тост. Защото не можем да се задоволяваме с 65% квота за заетост. Разбира се, това е трудно осъществимо, но винаги трябва да си поставяме амбициозни цели, за да осигурим на хората работа, от която  да могат да живеят достойно.

 Формулирахме и ясни цели по отношение на борбата с бедността, както и за изравняване на трудовото заплащане в различните райони на ЕС: равно заплащане за равен труд на същото място. Защото не трябва да се насърчава нерегламентирана конкуренция чрез подбиване на цените. Германия в известен смисъл може да се нарече водеща страна в социалния дъмпинг в Европа, но ние не трябва да допускаме да си вредим взаимно, а да направим така, че хората в съответните страни да могат да живеят добре от полагания от тях труд.

 В момента съм докладчик на Групата на социалистите и демократите в Комисията по заетост и социални въпроси по инициативата на ЕС „Младежта в действие“ в частта £, отнасяща се до младежка заетост. Това е и една от основните цели в „Стратегия 2020“: развитие на младежта, осигуряване на достъп на младите хора до образование и работни места. От съществено значение е и подобряването на младежката мобилност. Младите хора трябва да имат възможност още по време на обучението си да пътуват, с цел да натрупват знания и обменят опит.

 Разбрах, че в България през последните месеци темата за реформите в образованието е много проблематична и създава потенциал за социално напрежение, че студентите са излезли на улицата на протест. И с право, защото образованието е един от основните ресурси на нашата икономика, а достъпът до образование е и едно от основните граждански права.

 Една от последните актуални теми от дневния ред на Комисията по заетост и социални въпроси на ЕП е за пенсионното осигуряване. Ние като социалисти и социалдемократи имаме силно изразена позиция. Според нас трябва да се има предвид, че много хора, особено тези, които упражняват тежък физически труд, няма да бъдат в състояние да работят до официално заложената възрастова граница за пенсиониране. Трябва да проверим  последствията, произтичащи от действието на националните пенсионни реформи, и тяхното влияние особено върху социално слабите групи в обществото. Заключението, което направих за себе си след завършването на първия кръг дебати по изготвянето на Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи, е, че в дългосрочно бъдеще може би няма да бъдем свидетели на единна европейска пенсионна система. Не трябва да допуснем изолацията на определени социални групи, не трябва да забравяме и темата за бедността сред възраст­ното население, както и да се постараем да наложим индивидуални стандарти и критерии на държавите членки в тази област.

 Ние трябва да изпълним поетите ангажименти към Стратегия „Европа 2020“ за създаване на нови и по-добри работни места, фокусирани върху младите хора, да спомогнем за развитие на нови качества и умения, както и да направим Европа по-конкурентоспособна в глобален контекст. Това означава да потърсим ноу-хау, да видим откъде да почерпим нови умения и особено що се отнася до нашата икономика и индустрия — нови начини на производство.

 Във връзка с това една от най-дискутираните теми в Германия сега е за създаването на „зелени“ работни места. С други думи, как в бъдеще с въвеждане на нови технологии да развием нови отрасли на нашата промишленост. И отново стигаме до образованието, до това, че трябва да обучим младото поколение и да му осигурим достъп до нови технологии. Точно тук се вижда ясно неспособността на европейското консервативно-либерално мнозинство за справяне с проблемите, тъй като те отново залагат на стари и закостенели компетенции и съвсем плахо се търси път към ново развитие.

 Срещата на лидерите на ЕС, проведена на 24 и 25 март, беше отново посветена на икономическата и финансовата криза. Държавите членки на Еврозоната се споразумяха заедно с 6 други държави, сред които и България, за пакта „Евро плюс“. Според мен този пакт съдържа закъснели решения, като например намаляване на лихвите по кредита на Гърция. Но тези мерки няма да допринесат с нищо, ако не се пристъпи към бързо и ефективно регулиране на финансовите пазари. За съжаление последствията от икономическата криза се отразяват най-тежко на обикновените хора, докато тези, които причиниха кризата, се спасяват с многократно отпускани финансови помощи. Това може и да следва някаква финансово-икономическа логика, но не може да продължава безкрайно във времето. А и цялата тежест от справянето с кризата трябва да бъде справедливо разпределена. Да се внимава и при преодоляването на финансовата задлъжнялост на обществения сектор — да не бъде то за сметка на системите за социално осигуряване и намаляване на доходите, както се предвижда.

 Необходим е нов пакт за повече справедливост, за повече растеж и по-висока заетост. Разбира се, като германски социалдемократ аз съм привърженик на еврото и зная много добре, че просперитетът на моята страна и на европейския вътрешен пазар се дължи и на въвеждане на единната валута. Тя направи възможно премахването на търговските бариери и насърчаването на инвестициите, в частност на инвестициите за България. Също така си пожелавам — и съм напълно убедена, че това ще се случи — в най-скоро време България да стане част от Шенгенското пространство.

 Все още сме далеч от постигането на социална Европа. Но за тази цел трябва да задълбочим работата си по единната социална политика. Не трябва да забравяме също, че това, което се прави на европейско ниво, след няколко години става част от съответното национално законодателство. Понякога се гледа малко снизходително на европейската политика, но в дискусия с колеги от германския Бундестаг неотдавна съвсем ясно им заявих, че това, което сега аз включа или предотвратя да бъде изменено в бъдещата законодателна инициатива на Европейския парламент за пенсиите, ще трябва да бъде много скоро имплементирано в германското национално законодателство. Същото ще се отнася и за България. Ето защо мисля, че интензивната обмяна на мнения посредством подобни събития е много важна и ползотворна.

 МИЛЕНА АНГЕЛОВА, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ):  Ние всички искаме да постигнем нещата, които госпожа Щаймрук представи, но все пак за тях някой трябва да „плати“, така да се каже. И това до голяма степен са работодателите. Така че бих искала да говоря за това как в България да направим по-добри  условията за бизнес, за да могат българските работодатели да разкриват нови работни места, да бъдат по-конкурентоспособни и производителни и да имат по-голям принос в бюджета на България.

 В Асоциацията на индустриалния капитал в България и в другите работодателски организации вече обсъдихме икономическия проект на БСП. Сега с удоволствие се включваме и в дебата, свързан с член­ството на България в Европейския съюз.

 Документът съдържа наистина много конкретни мерки и предложения, които подкрепяме в тяхната пълнота. Подкрепяме визията страната ни да е активен член на Европейския съюз и да участва във формирането на европейските политики. Нашата препоръка в този смисъл  е по-активно да се използват съществуващите структури на социалните партньори и за консултации с гражданското общество, науката и неправителствените организации. Тоест, на мен малко ми липсва ролята на Европейския икономически и социален комитет, ролята на Комитета на регионите.

 В предложения нов център с широко обществено представител­ство като че ли не виждам добавената стойност, която такъв център би имал встрани от Българския икономически и социален съвет. А той  напоследък много активно се включва в дебатите по европей­ското членство на България. През последния месец съветът прие две резолюции, както и позиция за единния пазар, изпратена директно в Европейската комисия. В Министерския съвет бяха представени предложения за мерки, които до голяма степен бяха отразени в Нацио­налната програма за реформи. От тази гледна точка бих насърчила ползването на съществуващи вече структури.

 Бих искала да обърнем внимание и на необходимостта от ускорено приемане от България на такива европейски директиви, които определено са полезни за страната ни, като например Директивата за закъснелите разплащания. Защото една от причините българският бизнес да е в това състояние, е голямата задлъжнялост на държавата към него. След като някои от задълженията са просрочени с над две години, а става въпрос за милиони левове, няма как българският бизнес да разкрива нови работни места. Така че ускореното приемане в практиката на тази директива би било полезен ход.

 По същия начин стоят и нещата и с бързото прилагане в българската действителност на решения, които предстои да се вземат в ЕС. Визирам 50-те мерки, записани в Акта за единния пазар. Знаем, че през следващите 5 години ще се работи поне по част от тях. За съжаление България има много ниска готовност да приложи тези мерки, например взаимното разпознаване и удостоверяване на неистинността посредством връзка между електронните регистри. В момента основните електронни регистри у нас дори са блокирани, например Търговския регистър. Всъщност, вместо да намаляват административните бариери пред бизнеса, се създават нови.

 В тази насока е  и българската позиция по мерките в единния пазар и особено в частта „Финансиране на големи европейски проекти“. В споменатата резолюция на Икономическия и социален съвет изказахме опасения, че при подобен подход на разходване на бъдещия европейски бюджет за следващата финансова перспектива 2014 — 2020 г. има опасност българските интереси да останат встрани от големите европейски проекти. Така че може би има място и за такъв дебат.

 Ние насърчаваме дебата по Пакта за конкурентоспособност, или пакта „Евро плюс“, тъй като също сме притеснени от ангажиментите, които е поела България.

 Насърчаваме започването на дебати за българската позиция по това как ще се структурира усвояването на еврофондовете през следващия финансов период. Споменатата от господин Станишев идея да има отделна оперативна програма, която да касае иновации и връзки на науката с бизнеса, е много добра инициатива, и за нас наистина е добре за това да се говори. Още повече че Асоциацията на индустриалния капитал в България всъщност беше първата работодателска организация, която преди три седмици се обърна с лице към науката, като подписа меморандум за сътрудничество с Българската академия на науките именно по темата „иновации“. Нещо, което не успяхме да направим през настоящия финансов период, е да има и отделна оперативна програма, посветена на информационните и комуникационните технологии. В настоящата стратегическа референтна рамка под 1% от средствата се разходват за информационни и комуникационни технологии. Това е сериозен недостатък за страната ни.

 За опростяването на правилата при усвояване на еврофондовете — ние като бенефициент и като представител на бенефициенти по проекти, финансирани от фондовете на ЕС, заявяваме, че сме силно притеснени от административния капацитет и от подготовката на кадрите, които работят в държавната администрация по усвояването на еврофондовете. В момента в много от междинните звена има запушване. Голям брой проекти, а държавната администрация няма възможност да спази сроковете по верифициране на разходите и по разглеждането на тези проекти. Което води до невероятни забавяния на междинни и окончателни плащания.

 Друг проблем е разминаването между верифицирани от договарящия орган разходи и по-късни одити, които не верифицират тези разходи. Тоест, бенефициентът се оказва в ситуация, ако след 5 или 6 години дойде одит (било национален, било от европейска страна) той да каже, че извършените разходи не са правилни. Аз знам, че се мисли за такъв инструмент за общините, но бих помолила да разширим обхвата на подобен инструмент към неправителствените организации, бизнеса и други бенефициенти извън общинските администрации.

 АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В нашия съвет сме готови да проведем дискусии по всички тези тематични области. Това е включено в програмата ни и освен управленския проект ние ще имаме много по-конкретни материали. Така че ще ви каним на тези дискусии.

 Предложенията ви във връзка с единния пазар още веднъж показват, че трябва да се засили ролята на Народното събрание в предварителния етап на подготовката на документите. С нашето предложение за орган към Народното събрание не искаме да изместим Икономическия и социален съвет. Но смятаме, че парламентът трябва да има свой потенциал и независима експертиза, която да се основава на научните среди, на деловите среди.

 Много неща биха могли да се направят на етапа, когато Европейската комисия предлага документи за предварително обсъждане. Забелязваме, че в тези случаи България отсъства в анализите и предложенията. Така беше по Стратегия „Европа 2020“. Правителството направи документ, след като свърши срокът за обобщаване на предложения. Срокът беше краят на февруари. То прие своите анализи в средата на март. Народното събрание въобще не се зае с този въпрос.

 Сега се обсъжда Зелена книга за гората. По никакъв начин в обсъжданото в момента законодателство ние не отчитаме европейските предложения. В този смисъл искаме да доближим тази тематика до хората, които би трябвало на един ранен етап законодателно да влияят на това, което се приема в Европейския съюз. Така както сега и Европейският парламент се стреми да получи свои права след Лисабонския договор. Някъде не му ги дават, но той настоява да ги получи. В българския парламент е обратното. Той има правата, но може би още няма готовност да се възползва от тях.

 ТРЕНДАФИЛ ВЕЛИЧКОВ, заместник-председател на Националния съвет на Младежкото обединение в БСП:  Смятам, че адекватната грижа за младите хора може да дойде само от хора със социално мислене.

 Къде е проблемът?  В момента в България 26% е младежката безработица. Той беше 4,5% до 2009 г. Увеличи се шест пъти. Всеки четвърти млад човек в България е безработен.

 Програмите „Младеж“ и „Младежта в действие“ бяха на обща стойност около 2,4 млн. до 2009 г. В момента са 800 хиляди. До 2009 г. в България имаше агенция с ранг на министерство, която се грижеше за проблемите на младите хора. В момента тази грижа е сведена до отдел в министерство, с четирима служители. След две години управление на ГЕРБ единственият изход от кризата, който виждат младите хора в България, са Терминал 1 и Терминал 2 на  Летище „София“.

 Преди няколко месеца в България беше създаден Национален младежки форум — един инструмент, какъвто съществува във всички европейски страни и дава възможност на младите хора да влияят в процеса на взимане на решения. Българското правителство в лицето на ресорния министър Сергей Игнатов изпрати поздравително писмо до всички организации учредителки. Самата младежка структура на управляващата партия ГЕРБ обаче го бойкотира. Не знам как през оставащите години от мандата на ГЕРБ ще се работи с младите хора!

 Конкретното ми предложение към проекта, който разглеждаме, е на една следваща дискусия да обсъдим как младежката политика и грижата за младите да влезе в общата ни визия за европейско развитие на България.

  ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ – ДИСКУСИЯ ПО УПРАВЛЕНСКИЯ ПРОЕКТ НА БСП – II част

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук