СТАВА ДУМА ЗА ПО-ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ

През януари ръководството на ГСДП прие документ „Нов прогрес и повече демокрация“, който представлява основа за работата през следващите месеци. Списание „Die neue Gesellschaf/Frankfurter Hefte” проведе разговор с председателя на партията Зигмар Габриел за необходимостта от реформиране на разбирането за прогреса, за взаимоотношението между икономическия растеж и качеството на живот, както и за шансовете за реализация на новата концепция.

— Ръководството на ГСДП наскоро публикува един голям проект за бъдещето — „Нов прогрес и повече демокрация“. Това е политическо предложение с много съдържателни постановки, което да служи като основа за обществена дискусия. От какви съображения сте се ръководили и какви са главните контури на този проект?

— Няма политическа сила в Германия, в Европа или в света, която така да се идентифицира с понятието „прогрес“, както социалдемократическото движение. От самото начало за социалдемокрацията бе ясно, че прогресът на науката и техниката върви ръка за ръка с подобряване не само на индивидуалните условия на живот, но и с искането за повече свобода и демокрация, за повече справедливост и солидарност. Междувременно вече никой не се съмнява, че това почти праволинейно разбиране за прогрес, според което постоянният растеж почти автоматично води до по-високо благосъстояние и до по-висок прогрес в социалната сфера и в обществото, днес е остаряло. Факт е, че икономическият и научно-техническият прогрес до голяма степен се откъсват от социалния и обществения прогрес. По този начин не само обещанията на политическия и на икономиче­ския елит за прогрес звучат като празни заклинания за населението. На обществото и на хората, които се ангажират с тях, се отнема и надеждата, че чрез политическо ангажиране може да се работи за подобряване на живота на всички.

Като имам предвид тази изходна ситуация, аз съм убеден, че социалдемокрацията ще постъпи добре, ако определи по нов начин разбирането си за прогрес и отново се погрижи за свързване на икономическия и научно-техническия прогрес с обществения и със социалния прогрес. Това е голяма задача, но на социалдемокрацията се възлагат само големи задачи. За по-малките отговарят други.

— Починалият наскоро социалдемократически историк Тони Джуд предупреди през последните години, че левицата в Европа има много добри политически проекти, но вече не притежава езика, за да представи в обществото свои­те проекти в адекватни на времето понятия. На социалдемокрацията £ липсва език, чрез който нейните проекти да се срещнат с опита и надеждите на обществото. Ориентацията на новия проект към понятия като „нов прогрес“ и „честност“ не е ли част от отговора на  предизвикателството лявата политика отново да се облече в офанзивен език, който може да бъде разбран от обществото?

— Да, това е така. Самото понятие „прогрес“ не поражда нова атрактивност, а точно обратното. Появява се още по-голям скептицизъм по отношение на прогреса и той е много по-силен от същест­вуващата вяра в това понятие. А ние не искаме да се връщаме по никакъв начин към наивната вяра в прогреса. Накратко, само по себе си новото понятие все още не означава и нов език. Според мен става дума за това хората да могат да съпреживеят или поне да приемат факта, че чрез социалдемократическата политика техният живот или животът на техните деца отново ще се подобрят. Тогава посред­ством всекидневния опит на хората ще се намери отново и съответният език. Да се вярва, че причините се коренят само в погрешната комуникация или в остарелия език, които социалдемократическото движение не може да промени, би било прекалено опростенчество.

— В самия документ, а и в статиите, които Вие публикувате, се съдържа една основна дефиниция. „Нов прогрес“ означава преди всичко да се оползотвори социално и екологически принадената стойност от научно-техническия прогрес. Бихте ли могли по-точно да конкретизирате тази „принадена стойност“, това „повече“, като направите разграничение от старата дефиниция на прогреса, свързан с икономическия растеж?

— Преди всичко трябва да се посочи, че Германия от началото на Валутния съюз е получила почти един милион евро повече, отколкото е внесла. Богатството на нашето общество се е повишило, но тези пари не са достигнали до хората, които са ги заработили, нито пък са инвестирани в страната за подобряване на публичната инфра­структура (на социалните услуги или пък образованието). А те са били в полза само на една малка част от населението и при това в опасни инвестиции на финансовите пазари или са изтекли в САЩ. С този пример искам да наблегна на факта, че икономическото развитие не води до общо благоденствие. По същество става дума за отговор на въпроса какво трябва да расте, а какво не. Затова наред с въпроса как отново да обвържем икономическия растеж със социал­ното и екологичното развитие, се поставя и въпросът как всъщност трябва да се извършва това икономическо развитие. Чисто количест­веното понятие за растеж няма да ни дръпне напред, то не измерва качеството. В последна сметка нас ни засяга това, и то трябва да стане ясно при дебатите, че при новото понятие за прогрес става дума за по-високо качество на живот за всички.

— Но без отказа от икономически растеж на всяка цена понятието „нов прогрес“ ще се разбере погрешно.

— При всички случаи. Сам по себе си икономическият растеж не означава прогрес. Но отказът от икономически растеж също не гарантира прогрес. Аз изцяло подкрепям Ерхард Еплер, който каза след дебатите в Римския клуб, че понятието за растеж от последните десетилетия, което произтича от качеството, в действителност е имало много слабо въздействие. Качественият растеж все още е понятие, зад което може да се скриеш, докато понятието на Еплер за селективен растеж е по-точно, но е и предизвикателство, свързано с реалностите. В края на краищата социалдемократите трябва да се изправят пред тази дискусия. Знам, че това е по-дълъг процес, но в професионалните кръгове той вече е в ход.

— Сега много наблюдатели и преди всичко тези от Левицата казват, че навлизаме в ерата на нечовешка социална несигурност. Новата концепция за прогреса съдържа ли убедителни отговори на това предизвикателство?

— В действителност ние се намираме по средата на този дискусионен процес и виждаме как много хора в Германия и в Европа се страхуват за собственото си професионално бъдеще, за положението си на старини, за бъдещето на децата си. И дори мисля, че част от отговора на тези големи проблеми, например на съпротивата срещу атомните централи и други, се корени в това, че хората са изправени пред толкова много неизвестности, че те искат да има едно място, в което всичко да си остава такова, каквото е в момента.

Това, отнесено към политиката, означава, че наред с признаването на необходимостта от промяна, трябва да се предлага и сигурност. Например сигурност, че всеки, който се разболее, независимо от доходите си, ще има равен достъп до медицинския прогрес. Например, че градовете и общините трябва да предлагат добра среда за живеене, че там трябва да има не само социални, но и културни оферти. Мисля си, че трябва да се дава подобна сигурност, за да се мотивират хората и те да имат сили да понесат промяната. А още по-добре, ако и те участват в нея. Преди време, в дебатите по Агенда 2010 аз изтъкнах, че ако ние кажем три неща на хората, които ще се променят, тогава най-малкото трябва да им кажем и поне едно нещо, на което те могат да разчитат. Това е възможно дори във времената на бързите промени. И преди всичко това е дълг на политиката. Тя трябва отново да гарантира сигурност.

— Кои са основните политически проекти, които са носители на тази концепция и по които трябва да се води дебат до публикуването на документа в края на годината?

— Като централна се очертава темата за икономиката и за заетостта. Растежът — какво да расте, какви потенциални възможности за заетост имаме? Ако искаме изцяло да се откажем от растежа, тогава конфликтите по проблема на разпределението със сигурност ще се увеличат. Защото едно застаряващо общество се нуждае от повече ресурси.

Не трябва да се бяга от дебата по въпроса какво трябва да се свие, но трябва да си даваме сметка, че за него е необходимо повече време. Въпреки всичко, въпросът за нашата икономическа мощ както по отношение на износа, така и по отношение на вътрешното търсене, по същество е въпрос за съотношение — екологична индустриална политика или индустриална политика въобще. Става дума какви рамкови условия са необходими на обществото, от квалифицирани професионалисти до инфраструктурата, за да останем икономически успели като страна.

Смятам обаче, че е точно толкова значим и въпросът за бъдещето на труда, и преди всичко за достойни условия на заплащане и труд. Това днес е темата „Труд и живот“. Тя някога беше класическата социалдемократическа и профсъюзна тема. През 60-те години ние дори проведохме кампания „Татко е мой в събота“. Тогава ставаше дума за по-доброто взаимосвързване на труд, семейство и живот.

Сега, в забързания темп на живота, от началото/средата на 20-те години до началото/средата на 40-те трябва да се преодолее всичко — професионална кариера, семейство, да се създадат и отгледат деца, да се задели нещо за старини. Затова трябва да дадем нови отговори, като имаме предвид различните скорости в развитието на трудовия живот, за да стане въобще възможно партньорското семейство.

И при това ние трябва да говорим и за здравето, и за социалните грижи, проблеми, които са едни от най-големите предизвикателства за следващите десетилетия. За подобряване на социалните грижи към по-старите хора съществуват големи възможности например на пазара на труда. Твърдо съм убеден, че хуманността и уважението на обществото се измерват по това как се отнасяме към децата и към старите хора и към тези, които се нуждаят от помощ и социално подпомагане.

Накрая  и темата за справедливостта към поколенията. ГСДП се обявява за солидни финанси. Но всичко това няма да може да функцио­нира днес чрез чисто национална политика. Европа е социалдемократическият отговор на необходимостта от обвързване на икономическия прогрес със социалната отговорност.

— На конгреса на партията в Дрезден през 2009 г. Вие казахте, че всъщност няма политически център. Това, което би могло да бъде политически център, би трябвало да се запълни чрез проекти, понятия, политики от ляво. Прави ли се опит сега с новото понятие за прогрес да се дефинира от ляво политическият център? Ако да, кои са целевите групи, кои са съюзниците? Какви обществени и политически парт­ньори имате предвид за осъществяване на стратегия за формиране на мнозинство в обществото и за реализацията на тази политика?

— Действително става дума за възстановяване на възможностите на социалдемократическата идея да формира мнозинства, а това винаги е борба за центъра в обществото. За социалдемокрация­та това означава, че класически съюзник остават организираните работници, просветената буржоазия, както критичните и левите интелектуалци. Има се предвид също и техническата интелигенция, към която днес принадлежат не само инженерите, но и професиите във високите технологии. Това звучи може би малко абстрактно. Много по-важно е, че наред с нашите класически съюзници като благотворителните съюзи и профсъюзите, основни съюзници са също и представителите на различни интереси в гражданското общество, които работят за насърчаване на участието и развитие на демокрацията. Към тях например се отнасят организации от рода на Transparency International (Прозрачност без граници), които не искат да допуснат да ни управляват лобисти или неправителствени организации, работещи в сферата на екологичната политика и политиката за развитие. Не трябва да се забравят и тези, които упражняват доброволчески дейности в нашето общество и се стремят към сплотяване на обществото. ГСДП е и ще остане партията на общото благо в Германия.

Към съюзниците ни се включват и средните предприемачи. Защото точно семейните фирми често имат същите представи като социалдемократите по въпроса как да се развива обществото. Те също искат устойчивост за своите деца и внуци, а и годна за живот околна среда. Те са заинтересовани обществото да се стреми към социално сплотяване, да възнаграждава успеха и да създава социален мир. Тази група е решаващ партньор. Тя без съмнение би проявила разбиране, когато се обръщаме към хората с по-високи доходи: много хора в  нашата страна са заможни на базата на своите собствени усилия, но нито един не е станал заможен само благодарение на собствените си усилия, а защото рамковите условия в обществото са направили това възможно. И когато нашата страна се нуждае от помощ, трябва да се помогне. Затова и повишаването на данъчните ставки е израз също и на социален патриотизъм, а не на социална завист.

— Сега от определени буржоазни медии се усеща съпротива. Те говорят за „партия на данъците“ , за „киселинна представа за света“, за „политически предубеждения“, за това, че „ГСДП има претенцията да дефинира какво значи прогрес“. Има ли достатъчно съдържание в концепцията за нов прогрес? Има ли ГСДП необходимото доверие в себе си да се бори срещу тази съпротива и в партньорство с други сили да наложи новата концепция като доминираща тема в германския дебат?

— От 147 години вече социалдемократките и социалдемократите се борят прогресът да получи обществена и социална насоченост. От няколко десетилетия насам либералите и консерваторите се опитват да му придадат друга посока, което с гръм и трясък се провали с икономическата и финансовата криза. Кой, ако не социалдемокрацията, може със самоувереност да заяви, че това тук е нашето разбиране за прогрес, който ние искаме. Добре е, че и вие се вълнувате от него. Това показва също, че вие, с вашата политика, не сте извлекли поуки от финансовата и икономическата криза. И още. Социалдемокрацията има една напълно оптимистична представа за света, защото изхождаме от неприемането на тезата, че е предопределено как трябва да живеем. Нашата теза е друга — винаги е възможно чрез демократична политика да се реши как искаме да живеем. Светът се променя чрез хората, нищо не е предопределено. Животът може да се направи по-добър за всички — не може да съществува по-оптимистична представа за света от тази.

Въпросите зададе Томас Майер