БЪДЕЩЕТО Е НА ПОСТКАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО

0
228


Член-кор. Стоян Михайлов 
„Социологическа система“.
Изд. М-8-М. С., 2010, 267 с.

 

 

Социологическата наука се обогати с новия фундаментален труд „Социологическа система“ на видния наш учен член-кор. Стоян Михайлов.

 

Тази книга е своеобразен венец на творчеството на автора. Както той сам заявява: „С настоящия моно­графичен труд представям разгърната цялостна разработка на категорията „социологическа система“ във всичките й основни аспекти. Той е плод на изследователски усилия на почти пет десетилетия“ (с.15).

По-нататък четем: „Тук се опитвам да систематизирам резултатите от тези усилия, за да изпъкне категорията „социологиче­ска система“ в цялото богатство на своето съдържание и с цялата мощ на своите методологични функции и възможности“ (Пак там).

Ще насоча вниманието само към онези въпроси в изследването, които изначално представляват интерес за по-широк кръг читатели, а именно човешката личност и характеристиката на бъдещото общество.

Ето заглавията на някои от главите в книгата: „Концепцията за социологическа система в българската социологическа мисъл“, „Човешката дейност като основа за изграждането на системнофункционален модел на обществото като цяло“, „Личността като специфична социологическа система“, „Периодизация на общественото развитие, „Глобализация. Бъдещото общество“.

Предвид разбираемия интерес от по-широк кръг читатели към последната глава, ще посоча и отделните параграфи в нея: фактори за преодоляване на капитализма и формиране на посткапиталистическо общество; формационна характеристика на бъдещото посткапиталистическо общество; проблемът за социалната скука; пътища за бъдещото общество. В тази си част изследването търси отговор на въпрос, който си задават милиарди предимно отрудени и онеправдани хора по света: има ли реални перспективи за общество на социалната справедливост, тъй като се внушава, че капиталистическото общество (идентифицирано с „демократичното“) е единст­вено възможното. По този сложен и съдбовен за всеки човек проблем авторът излага аргументирано своя теза и прави изводи, като се позовава и на мненията на водещи изследователи.

С оглед обекта на изследването в книгата е изведено заключение, което очертава перспективите на системно-функционалния подход в социологията. Има и приложение във вид на насоки за изучаване на социологическата система. Даден е конкретен пример, илюстриращ непосредственото практическо приложение на социологическата система в реалния живот.

Нека погледнем и към някои обобщения на автора по отделни изследвани от него теоретични проблеми. При характеризиране на личността, например, се приема, че в човека не може да се разграничава биологическата от социалната страна. Бенджамин Франклин определя човека като животно, изработващо сечива, а Аристотел го разглежда като политическо животно. Авторът Стоян Михайлов изтъква: „Махнете социалните качества и вие ще го редуцирате в животно. Ето защо всеки човек е личност. Следователно става дума само за степента на развитие на човека, на личността… Личността е самият човек, но погледнат откъм степента на развитие на неговите качества, включително биологичните“ (с. 145-146).

Интерес представляват и анализите на онези процеси и фактори, които закономерно ще доведат до формиране на посткапиталистическо общество. Без съмнение този въпрос интересува жизнено милиарди хора по света, защото ширещата се в планетарен мащаб несправедливост днес е непоносимо жестока и касае наистина милиарди човешки съдби.

Позовавайки се и на редица прогнози на световни учени в тази област, член-кор. Стоян Михайлов пише: „…обобществяването на производството достига вече вселенски размери. Повече от това не е възможно… то влиза във все по-остро противоречие с частната собственост като икономическа форма и основа на развитието. Това противоречие, израз на все по-пълното изчерпване на възможностите на частната собственост за прогресивно и хуманно развитие, ще води до постепенното й отмиране“ (с.234). Този многозначителен извод авторът прави на базата на задълбочен анализ на протичащите обективни процеси в обществото. Изводът е, че капитализмът не е и не може да бъде вечен и неизменен, незаменим.

Сочейки бедите, които капитализмът е донесъл и продължава да носи на народите в целия свят, авторът пише: „Капитализмът винаги си е служил с политическото убийство, с организиране на преврати за смяна на неудобна власт в своите и в други страни. И сега не се е отказал от това кърваво средство. Капитализмът роди политическия тероризъм, който мощно разцъфтява в последните десетилетия. Избиват се невинни хора, понякога стотици и хиляди. Същевременно капиталистическите правителства фарисейски декларират, че водят борба срещу „световния тероризъм“. Нима тази жестокост и тези методи в усилията за световна хегемония ще останат вечен спътник на обществото?“ (с.235). И още:„Очевидно новото общество ще бъде некапиталистическо и изобщо некласово… Типът на неговото функциониране ще се промени коренно, което означава, че то ще представлява качествено различна социологическа система. Във връзка с това се налага едно уточнение. Как ще се нарича това общество не е от фатално значение. Марксистите го наричат социалистическо-комунистическо. Авторите на големите социологическо-футурологични теории от последните десетилетия го назовават по различен начин. Според Анурин бъдещото постиндустриално обще­ство е най-сполучливо да се нарича „информационно“ (4:555). Очевидно най-сполучливият термин ще се утвърди в бъдеще“ (с.239).

Когато читателят отдели време, за да прочете това научно изследване, е твърде вероятно да приеме заключението на автора, че„категорията „социологическа система“ разкрива същността и рамките на предмета на социологията. Следователно, който и конкретен проблем на социологическото познание да се подхване, ще има нужда от тази категория като методологична основа. Не може да се разглеждат социологическите проблеми на труда, без да се знае що е социология“.

И в този свой научен труд Стоян Михайлов за пореден път демонстрира аналитичен подход, морал, ерудиция и чистота на езика — качества, които наистина респектират.

 

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук