Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в Елхово. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица—изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, „Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“, „Република“, „Пари“ и „Новината“. В момента работи във вестник „Дума“. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи — бивалици от настоящето“. Член на СБЖ.
Странно аленееща пепел маркира трасето на автомагистрала „Тракия“, алармира през март лидерът на социалистите Сергей Станишев и показа пред телевизионните камери образец от материала, ползван от изпълнителите на ЛОТ 2.
Месец по-късно премиерът Бойко Борисов също надигна глас срещу червения цвят. Като на заседанието на правителството заклейми партията, която преди около 4 десетилетия му опорочила детството с изискването да носи около вратлето си пионерска връзка.
Помежду двете медийни „събития“ народната представителка от ГЕРБ Красимира Вълканова „изгоря“ заради организирано под вещите £ указания състезание между учениците от град Пещера. В което ни в клин, ни в ръкав на финала трябвало да се получи словосъчетанието-мантра „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни“.
Ще кажете, шеги и закачки.
И със сигурност ще имате известно основание за пренебрежителното си отношение към „случките“.
Защото междувременно стана ясно, че наместо да напредва към стандартите на ЕС, България със светлинна скорост се движи в обратна посока. Там, където според някои са подредени страните от т. нар. четвърти свят.
И където корупцията е задължителна част от пейзажа, а линията на бедността се лута между възможността на местните да си закупят две кофички кисело мляко или на 6 месеца да си обновят… джапанките.
А посланикът на една от Великите сили се държи като вицекраля на Индия спрямо сипаите през далечния ХIX век. С незначителната разлика, че наместо да разпорежда връзването на бунтовниците пред топовните дула, препоръчва свой юридически съветник за шеф на държавна комисия, имаща право да… отнема имущество на заподозрени в нередни действия аборигени. (Ако не вярвате, погледнете справката за житие-битието на Тодор Коларов, сменил проф. Кушлев начело на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество!)
Прибавете и „бисерите“ на посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик. Не всички, но поне от последните седмици: за двойствеността на родното правосъдие и за фарсовата война между държавния глава и министъра на отбраната.
Ако ли пък не ви е интересно (предвид повторяемостта на събитията около този дипломат!), преминете, макар и по диагонал сагата с вече бившия изпълнителен директор на държавната Национална енергийна компания Красимир Първанов. За да разберете как един в общи линии незначителен държавен чиновник може да се превърне в „ябълка на раздора“ за цяло едно правителство. Случилото се с К.П. (по думите на провинциален зевзек) е достойно за перата на класиците. Като жанрът на описанието няма как да не съвпадне с определението за… водевил. В който публиката има единствената възможност да излезе от салона омерзена.
Уви, в родния вариант салонът се оказва заключен.
А в ролята на портиер пред вратата е министър-председателят с възгласа си: „Уволнявайте, за да не уволнявам аз!“. (Справка стенограмата от заседанието на кабинета на 20 април 2011.)
Впрочем дори в „Илиада“ няма да откриете сцени, в които елитни снайперисти разстрелват от преминаващ с бръснещ полет хеликоптер… стадо подивели крави сред шубраките на Странджа планина. Не за друго, а защото на Омир не му е хрумвало, че хилядолетия след него геният на ветеринарния доктор Йордан Войнов ще роди идеята да борим шапа с.. елитни армейски подразделения.
Някъде сред интернет-форумите прочетох забележката, че след тази изцепка нямаме никакво основание да се жалим, че родното кино загива! Просто шефът на новата Държавна агенция за безопасност на храните трябва да бъде назначен за щатен сценарист на екшън-филмопроизводството.
Да се чуди човек как предложението не е било докладвано на Бойко Борисов и тутакси приведено в изпълнение? А уж цял екип от родното ГД БОП 24 часа в денонощието клечи насред НЕТ-а, за да прихваща заплахите за националната сигурност?! И за което се харчат пари, достатъчни да сформират бюджета не на един късометражен, а на множество епични сериали.
„Няма любов, всичко е пари! Всеки казва, че ме обича, а веднага след това вика: дай ми 10-20 милиона…“, изплака болката си насред Стара Загора на Велики четвъртък Бойко Борисов. Докато разхождаше марковите си велурени половинки из фоайетата на възродената за нов живот след 20-годишни перипетии сграда на операта.
Този изблик на искреност обаче не му попречи да си присвои заслугите за финансирането на ремонтите. „12 милиона сме налели тук, грях ще бъде да не пълните залите и да не печелите от това!“, размаха пръст премиерът пред будните обективи на телевизионните камери.
Нищо, че всъщност едва 1,2 млн. от тези пари са дошли от държавната хазна. И то през мандата на така омразната му Тройна коалиция.
Но да не издребняваме, защото има опасност да навлезем в дебри, от които няма изгазване.
Защото иде Великден, а премиерът (по собственото му признание насред червения пепелчук по трасето на ЛОТ 2 от автомагистрала „Тракия“) дори нямал време да си боядиса яйцата.
И се налагало да разчита на комшийките в Банкя да му украсят трапезата.
22 април 2011
