ХАЙДЕ СТИГА, ДА НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ ПОВЕЧЕ !

0
179

 

„COME ON! Капитализъм, Недалновидност, Население и Унищожение на планетата“. Така е озаглавен последният доклад на Римския клуб. Това е една необичайна организация с необичайна история. Първият ѝ доклад от 1972 г. „Ограничения на растежа“ става световноизвестен и е продаден в над 30 милиона копия. Той е посветен на заплахите пред човечеството и на потенциалния световен срив, който предстои около 2100 г. поради свръхрастежа на населението.

Авторите стигат до извода, че светът може да се нуждае от „ново просвещение“, което да не се основава единствено върху доктрина, а върху търсенето на баланс между хората и природата, между пазарите и държавата, както и на краткосрочното спрямо дългосрочното.

През ХХI век сме изправени пред нови предизвикателства като изменението на климата, безотговорните финансови пазари, цифровата икономика и други разрушителни технологични тенденции, все по-изкривеното разпределение на доходите и богатствата, както и кризата на демокрацията. Под въпрос е жизнеспособността и на т.нар. Цели за устойчиво развитие. Дали те могат да бъдат постигнати чрез неолиберален капитализъм, или именно той е фактическият източник на глобалната криза?

Според водещите автори Ернст Улрих фон Вайцзекер и Андерс Вайкман, съпредседатели на Римския клуб, трябва да се действа веднага, ако искаме да избегнем тотален икономически колапс!

 

Ето и някои от най-ключовите констатации в доклада: 

 

 

„Екстремното пазарно мислене е в основата на вредите, които човечеството нанася на планетата. „Сегашната икономическа система изисква постоянно повишаване на производителността на суровините… и, според това мислене, океаните, горските екосистеми и полярният лед нямат икономическа стойност отвъд ресурсите, които могат да осигурят – цената на щетите, които могат да им бъдат причинени, се пренебрегват напълно.“ 

„Хората, които се застъпват за екстремалния пазарен модел в наше време, се срещнаха през 1947 г. в Мон Пелерин край Вьове, малко селище в Швейцария. Срещата е свикана от Фридрих фон Хайек, уважаван икономист, който по-късно печели Нобелова награда за икономика. В срещата участват Милтън Фридман и други известни икономисти и данъчни експерти. По това време ги обединява страхът от разширяване на ролята на правителството, особено в държавата на благоденствието, което те смятат за „опасно“. Според тях профсъюзите също са „опасни“, а пазарът е нещо близко до божеството. Групата приема името Общество „Мон Пелерин“ (ОМП). Хайек заявява, че намерението е да се създаде място за свободна и независима обмяна на мисли, а не за намеса в политиката. Обаче Ралф Харис, британски икономист, който става член на ОМП през 1960 г., признава, че действителната цел на групата е „да започне интелектуален кръстоносен поход, насочен към преобръщане на следвоенната тенденция на колективизъм“.

„Към 80-те години неолибералното мислене се превърна в основен възглед в американските академични среди и в широко приета алтернатива в европейската социална пазарна икономика.  Но докато Съветският съюз се разглеждаше като заплаха, Западът все още трябваше да доказва, че политическата система на пазарната икономика служи на бедните по-добре от социализма, така че истински крайната форма на пазарно мислене оставаше в малцинство в повечето страни извън англоговорящия свят.“

„За съжаление 80-те години на миналия век бяха катастрофални за много развиващи се страни, които вземаха големи заеми, за да инвестират в извличането на ресурси, като разчитаха на постоянно нарастващите цени. Когато цените на ресурсите спаднаха и САЩ повишиха лихвените проценти, тези държави се озоваха в дългова криза.“

„Днес рухването на комунизма е история и фундаментализмът на свободния пазар, в съчетание с рязко нарастващото влияние на финансовия сектор, е нашата нова реалност.“

„Разрушителните последици от споразуменията за свободна търговия (в съчетание с продължаващата автоматизация и роботизация) за защитените някога работници от американските производствени отрасли бяха използвани ефективно от Доналд Тръмп в неговата президентска кампания. Някога единни привърженици на Демократическата партия, много работници от „ръждивия пояс“ гласуваха за Тръмп. Като се има предвид победата му, иронично е, че и двете политически партии в САЩ в продължение на 70 години поддържаха  дневния ред на „свободната търговия“, още от времето на Бретън Уудс и ГАТТ, и че и двете продължиха да настояват за все по-голяма търговска либерализация, главно в името на корпорациите, базирани в страната.“

„Друг недостатък на либерализацията на капиталовия поток, съществен елемент на свободната търговия, може да се види в механизмите, които големите корпорации са създали, за да избягват данъците. През 2016 г. стана известно, че Панама, само една от многото страни, участващи в подобни разкрития през последните две десетилетия, е улеснявала значително корпорации и богати хора да укриват доходите си от национални данъчни власти. Оценките за сумите, укрити в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Каймановите острови и много други тайни юрисдикции в света, варират от 21 трилиона до 32 трилиона долара. Тези споразумения служат за увеличаване на силата на финансовия сектор и за трансфер на още повече богатство към тези, които в много случаи вече са неприлично богати.

 

 

 

На български език заглавието Come on! е преведено „Хайде!“ В разговорния английски език обаче възгласът „Come on“ често се изписва и произнася съкратено: „C’mon“ и се използва в смисъл „Хайде стига, не си мислете, че можете да ме заблудите!“ 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук