„С всяка лъжа сме в дълг към истината – казва във филма „Чернобил“ професорът по ядрена физика Валери Легасов, – рано или късно този дълг се плаща. Ето така се взривява реактор – с лъжа!“
Повече от три десетилетия след ужасяващата авария в 4-ти блок на съветската атомна електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г.
милиони зрители по света отново са отправили поглед към телевизионните приемници със затаен дъх. Този път, за да гледат 5-серийния американско-британски сериал на HBO „Чернобил“.
Кинематографичното майсторство, с което е направен сериалът, е впечатляващо и завладяващо. Но в продукцията, която претендира да разкаже истината за случилото се, има и много неточни интерпретации. Така твърдят редица коментатори, като например Хенри Фонтейн, автор на научни статии за „Ню Йорк Таймс“, който през 2014 г. лично посещава мястото на трагедията. Според него обаче сериалът улавя основното – става дума за съзнателно премълчавани истини в една гниеща политическа система, а не толкова за грешни инженерни решения или за лоша подготовка на екипа (нито за това дали ядрената енергетика е добра или лоша по принцип).
Експлозията в Чернобил е безпрецедентно катастрофално събитие в мащаб, за който никой не е бил подготвен. Сериалът „Чернобил“ обаче само отчасти е мрачен заради унищожението и смъртта, които показва. Лъжите и постоянната необходимост да се съобразяваш с лъжите на по-висшестоящите тежи на героите точно толкова, колкото и оловото, изхвърлено върху взривеното ядро на реактора.
