РУСИЯ И ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ СВЯТ

0
176

 

 

„Русия е възприе­мана с уважение и с нея се съобразяват тогава, когато тя е силна и стои твърдо на краката си. Русия практически винаги се е ползвала от привилегията да провежда независима външна политика. Така ще бъде и занапред. Нещо повече, аз съм убеден, че сигурността в света може да бъде осигурена само заедно с Русия, а не чрез опити тя да бъде „отместена“, да бъдат отслабени нейните геополитически позиции, да се нанесе вреда на отбранителната й способност“.

Владимир Путин

Статия във
в. „Московские новости“

27 февруари 2012

 

В своите статии аз вече засегнах ключовите външни предизвикателства, с които се сблъсква сега Русия. При това обаче тази тема заслужава по-подробен разговор и не само затова, че външната политика е неотделима част от вяска държавна стратегия. Външните предизвикателства, променящият се свят около нас ни заставят да вземаме решения в областта на икономиката, културата, бюджетните и инвестиционните решения.

Русия е част от големия свят и от гледна точка на икономиката, и от гледна точка на разпространяването на информация, и от позициите на културата. Ние не можем и не искаме да се изолираме. Ние разчитаме, че нашата откритост ще донесе на гражданите на Русия ръст на благосъстоянието и на културата и ще укрепи доверието, което става все по-дефицитен ресурс.

Но ние последователно ще изхождаме от собствените си интереси и цели, а не от решения, продиктувани от някого. Русия е възприе­мана с уважение и с нея се съобразяват тогава, когато тя е силна и стои твърдо на краката си. Русия практически винаги се е ползвала от привилегията да провежда независима външна политика. Така ще бъде и занапред. Нещо повече, аз съм убеден, че сигурността в света може да бъде осигурена само заедно с Русия, а не чрез опити тя да бъде „отместена“, да бъдат отслабени нейните геополитически позиции, да се нанесе вреда на отбранителната й способност.

Целите на нашата външна политика имат стратегически, неконюнктурен характер и отразяват уникалното място на Русия върху световната политическа карта, нейната роля в историята, в развитието на цивилизацията.

Несъмнено, ние ще продължим активния и съзидателен курс към укрепване на всеобщата сигурност, към отказ от конфронтация, към ефективно противодействие на такива предизвикателства като разпространяването на ядреното оръжие, регионалните конфликти и кризи, тероризма и наркозаплахата. Ще направим всичко, за да осигурим за Русия получаването на последните постижения на научно-технологичния прогрес, а за нашите предприемачи – достойно място на глобалния пазар.

Ще се стремим към това формирането на новата система на устройство на света, основано на съвременните геополитически реалности, да протича плавно, без ненужни сътресения.

Кой подкопава доверието

Както и преди, смятам, че към най-важните постулати се отнасят: неделимият характер на сигурността за всички държави, недопускането на хипертрофирано прилагане на сила и безусловното съблюдаване на основополагащите принципи на международното право. Пренебрегването на всичко това води до дестабилизация на международните отношения.

Именно през тази призма ние възприемаме някои аспекти в поведението на САЩ и НАТО, които не се вписват в логиката на съвременното развитие и се опират на стереотипите на блоковото мислене. Всички разбират какво имам предвид. Става дума за разширяването на НАТО, което включва разполагане на нови обекти на военната инфраструктура, и плановете на алианса (с американско авторство) за създаване на системата ПРО в Европа. Не бих засегнал тази тема, ако такива игри не се водеха непосредствено до руските граници, ако те не разклащаха нашата сигурност, ако те не работеха срещу стабилността в света.

Нашите аргументи са добре известни, няма да ги предъвквам отново, но за съжаление те не се възприемат от западните партньори, тe ги загърбват.

Безпокои това, че въпреки че контурите на нашите „нови“ взаимоотношения с НАТО още не са се очертали окончателно, алиансът вече създава „факти на земята“, които съвсем не спомагат за формиране на доверие. От своя страна това поведение удря като рикошет по задачите от глобален мащаб, пречи да се установи позитивен дневен ред в международните отношения, забавя тяхното конструктивно преустройване.

Редицата въоръжени конфликти, оправдавани с хуманитарни цели, подронва установения от векове принцип на държавния суверенитет. В международните отношения се образува още един вакуум — морално-правовият.

Често казват: правата на човека са първични спрямо държавния суверенитет. Това без съмнение е така — престъпленията срещу човечеството трябва да се наказват от международния съд. Но когато при използването на това положение с лекота се нарушава държавният суверенитет, когато правата на човека се защитават отвън и на избирателна основа и в процеса на „защитата“ се погазват същите права за масата хора, включително най-основното и свято право — правото на живот, става дума не за благородно дело, а за елементарна демагогия.

Важно е ООН и нейният Съвет за сигурност да могат ефективно да противостоят срещу диктата от страна на редица страни и срещу произвола на международната арена. Никой няма правото да си присвоява прерогативите и пълномощията на ООН, особено когато става дума за прилагане на сила по отношение на суверенни държави. Става дума преди всичко за НАТО, който се опитва да си присвои не­свойствени за „отбранителен алианс“ функции. Всичко това е повече от сериозно. Ние помним как напразно призоваваха за правови норми и елементарна човешка порядъчност държавите, станали жертва на хуманитарни операции и на експорт на ракетно-бомбена демокрация“. Не ги чуваха и не искаха да ги чуят.

Изглежда у натовците, и преди всичко у САЩ, се е формирало своеоб­разно разбиране за сигурността, което фундаментално се различава от нашето. Американците са обсебени от идеята да си осигурят абсолютна неуязвимост, което — ще отбележа — е утопично и нереализуемо както в технологичен, така и в геополитически план. Но в това именно е същността на проблема.

Абсолютната неуязвимост на един би означавала абсолютна уязвимост на всички останали. С такава перспектива е невъзможно да се съгласим. Друг е въпросът, че много страни — по силата на известни причини — предпочитат да не говорят за това открито. Докато Русия винаги ще нарича нещата с имената им и ще прави това открито. Ще подчертая отново, че нарушаването на принципа на единството и неделимостта на сигурността — при това въпреки многократните декларации за придържане към него — е изпълнено с най-сериозни заплахи. В крайна сметка и за тези държави, които по различни причини инициират такива нарушения.

Арабската пролет“: уроци и изводи

Преди година светът се сблъска с нов феномен — почти синхронни демонстрации в много арабски страни срещу авторитарните режими. Отначало „Арабската пролет“ бе възприета с надежда за позитивни промени. Симпатиите на руските граждани бяха на страната на тези, които се бореха за демократични реформи.

Скоро обаче стана ясно, че в много страни събитията не се разгръщат по цивилизован сценарий. Вместо утвърждаване на демокрацията, вместо защита на правата на малцинството — изблъскване на противника, преврат, когато доминирането на една сила се сменя с още по-агресивно доминиране на друга.

Негативен облик на развитието на ситуацията придаде намесата отвън в подкрепа на една от страните във вътрешните конфлик­ти и самият силов характер на тази намеса. Стигна се дотам, че редица държави под прикритието на хуманитарни лозунги с помощта на авиацията ликвидираха либийския режим. И като апотеоз — отвратителната сцена на дори не средновековна, а някаква първобитна разправа с М. Кадафи.

Не трябва да се допусне някой да се опита да реализира „либийския сценарий“ и в Сирия. Усилията на международната общност трябва да са насочени преди всичко към постигането на междусирийско помирение. Важно е да постигнем най-бързо прекратяване на насилието, откъдето и да произлиза то, да започне най-накрая общонационален диалог — без предварителни условия, без чужда намеса и при уважаване на суверенитета на страната. Това ще създаде предпоставки реално да се изпълнят обявените от сирийското ръководство мерки за демократизация. Главното е да не се допусне възникване на пълномащабна гражданска война. В този план работеше и ще работи руската дипломация.

Научени от горчивия опит, ние сме против приемането на такива резолюции на Съвета за сигурност при ООН, които биха се тълкували като сигнал за военна намеса във вътрешносирийските процеси. Ръководейки се именно от този принципен подход, в началото на февруари Русия заедно с Китай не допусна да се приеме тъкмо такава резолюция, която би била прочетена нееднозначно, а на практика би стимулирала насилствени действия от страна на една от страните във вътрешния конфликт.

Във връзка с това, отчитайки крайно рязката, на границата на истерията, реакция на руско-китайското вето, бих искал да предпазя нашите западни колеги от съблазънта да прибегнат до използваната по-рано безхитростна стратегия: ако има одобрение на Съвета за сигурност на ООН за една или друга акция — добре, а ако няма — ще създадем коалиция на заинтересованите страни. И ще ударим.

Самата логика на такова поведение е контрапродуктивна и твърде опасна. Тя не води до нищо добро. Във всеки случай тя не спомага за регулиране на ситуацията вътре в преживяващата конфликт страна. Но което е още по-лошо — предизвиква по-нататъшно разбалансиране на цялата система на международната сигурност, подкопава авторитета и централната роля на ООН. Ще напомня, че правото на вето не е каприз, а е неотделима част от устройството на света, закрепена в Устава на ООН — по настояване на САЩ, впрочем. Смисълът на това право е, че решенията, срещу които възразява дори един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, не могат да са състоятелни и ефективни.

Много разчитам, че САЩ и другите страни ще отчетат печалния опит и няма да се опитат да задействат силовия сценарий в Сирия без санкция на Съвета за сигурност на ООН. Изобщо, никак не мога да разбера откъде идва този войнствен сърбеж. Защо не достига търпение да се изработи провереният и балансиран колективен подход, още повече че в случая със споменатия проект за „сирийска резолюция“ той на практика вече се оформяше. Оставаше само да се поиска от въоръжената опозиция същото, което и от правителството, в частност — да изведе от градовете бойните подразделения и отряди. Отказът да се направи това е циничен. Ако искаме да дадем сигурност на мирните граждани, а за Русия това е първостепенна цел, е необходимо да бъдат вразумени всички участници във въоръженото противопоставяне.

И още един аспект. Става така, че в страните, които непосредствено са минали през „арабската пролет“, както по-рано в Ирак, руските компании губят разработени с десетилетия позиции на местните пазари, лишават се от доста крупни търговски контрак­ти. А освободилите се ниши се запълват с икономически оператори от същите онези страни, които са се намесили за смяната на управ­ляващите режими.

Може да възникне мисълта, че самите трагични събития в определена степен са били насърчени не от грижата за правата на човека, а от нечия заинтересованост от преразпределение на пазарите. Ние, разбира се, не бива да гледаме на всичко това с олимпийско спокойствие. И имаме намерение активно да работим с новите власти на арабските страни, за да възстановим оперативно нашите икономически позиции.

А като цяло ставащото в арабския свят е твърде поучително. Събитията показват, че стремежът да се внедри демокрация с помощта на силови методи може да доведе (и често води) до абсолютно противоположен резултат. От дъното се издигат сили, в това число и религиозни екстремисти, които се опитват да изменят самата посока на развитие на страните, светския характер на тяхното управление.

Ние в Русия винаги сме имали добри контакти с умерените представители на исляма, чиито възгледи са близки до традициите на руските мюсюлмани. И сме готови да развиваме тези контакти в сегашните условия. Ние сме заинтересовани да се активизират политическите и търговско-икономическите връзки с всички арабски страни, в това число — ще повторя, с тези, които непосредствено са преживели период на вътрешни сътресения. Нещо повече, виждам реални предпоставки Русия да запази напълно своите водещи позиции на близкоизточната арена, където ние винаги сме имали много прия­тели.

Що се отнася до арабско-израелския конфликт, досега не е изобретена „вълшебна рецепта“, с помощта на която най-накрая да може да се развърже ситуацията. Не бива да се отчайваме в никакъв случай. Като отчитаме в частност нашите близки отношения с ръководството на Израел и с палестинските лидери, руската дипломация ще продължи активно да съдейства за възобновяване на мирния процес, на двустранна основа и във формата на близкоизточния „квартет“, като координира своите стъпки с лигата на арабските държави. 

„Арабската пролет“ също така показа ярко, че световното обществено мнение в днешно време се формира чрез най-активно задейст­ване на водещите информационни и комуникационни технологии. Може да се каже, че интернет, социалните мрежи, мобилните телефони и пр. се превърнаха наред с телевизията в ефективен инструмент както на вътрешната, така и на международната политика. Това е нов фактор, който изисква осмисляне, в частност за това, развивайки и по-нататък уникалната свобода на общуване в интернет, да се намали рискът той да бъде използван от терористи и престъпници.

Все по-често се появява и такова понятие като „мека сила“ — комплекс от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, за сметка на информационните и други лостове на въздействие. За съжаление, тези методи нерядко се използват за отглеждане и провокиране на екстремизма, сепаратизма, национализма, за манипулиране на общественото съзнание, за пряка намеса във вътрешната политика на суверенни държави.

Следва ясно да се различава къде става дума за свобода на словото и за нормална политическа активност и къде започват да действат противоправните инструменти на „меката сила“. Може само да бъде приветствана цивилизованата дейност на хуманитарните и благотворителните неправителствени организации (НПО). В това число на тези, които се изявяват с активна критика на действащите власти. Недопустима е обаче активността на псевдо-НПО и на други структури, преследващи с поддръжка отвън цели за дестабилизиране на обстановката в тези или онези страни.

Имам предвид случаите, когато активността на неправителствената организация не произтича от интересите (и ресурсите) на някакви местни социални групи, а се финансира и контролира от външни сили. В света днес има много „агенти за влияние“ на големи държави, блокове, корпорации. Когато те се изявяват открито, това е просто една от формите на цивилизования лобизъм. Русия също има такива институции — „Россотрудничество“, фонда „Русский мир“, нашите водещи университети, които разширяват търсенето на талантливи абитуриенти в чужбина.

Но Русия не използва националните НПО на други страни, не финансира тези НПО и задгранични политически организации, с цел да прокара своите интереси. Така не действат нито Китай, нито Индия, нито Бразилия. Ние смятаме, че влиянието върху вътрешната политика и обществените настроения в други страни трябва да става изключително открито — тогава играчите ще се отнасят максимално отговорно към своите действия.

Новите предизвикателства и заплахи

Във фокуса на всеобщото внимание сега е Иран. Нарастващата заплаха за военен удар по тази страна несъмнено тревожи Русия. Ако това се случи, последиците ще са наистина катастрофални. Невъзможно е да си представим техния реален мащаб.

Убеден съм, че проблемът трябва да се решава само по мирен път. Ние предлагаме да бъде признато правото на Иран да развива гражданска ядрена програма, включително правото да обогатява уран, но това да бъде направено в замяна на поставянето на цялата иранска ядрена дейност под надеждния и всестранен контрол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Ако това стане, трябва да се отменят всички действащи срещу Иран санкции, включително едностранните. Западът прекалено се увлече да „наказва“ отделни страни. Едва стане нещо и той  хваща санкционната, дори военната тояга. Ще напомня, че не сме в ХIХ и дори не сме в ХХ век.

Не по-малко сериозна ситуация се очертава около корейския ядрен проблем. Нарушавайки режима за неразпространение, Пхенян открито заявява своите претенции за правото да притежава „военен атом“ и два пъти вече проведе изпитания на ядрени заряди. За нас е неприемливо КНДР да има ядрен статус. Ние неизменно заявяваме, че сме за денуклеаризиране на Корейския полуостров, при това изключително с политико-дипломатически средства, призоваваме за най-спешно възобновяване на шестстранните преговори.

Съдейки по всичко обаче, не всички наши партньори споделят такъв подход. Убеден съм, че сега трябва да се проявява особена акуратност. Недопустими са опитите да се изпитва доколко е твърд новият лидер на КНДР, те биха провокирали по същество необмислени контрамерки.

Ще напомня, че КНДР и Русия имат обща граница, а съседите, както е известно, не си ги избираш. Ще продължаваме активния диалог с ръководството на тази страна да развиваме добросъседските връзки, като едновременно подтикваме Пхенян към решаване на  ядрения проблем. Очевидно това ще се направи по-лесно, ако на полуострова се укрепи атмосферата на взаимно доверие и се възобнови междукорейският диалог.

На фона на страстите около ядрените програми на Иран и Северна Корея неволно се замисляш как възникват рисковете за разпро­странение на ядрено оръжие и кой ги засилва. Появява се усещането, че зачестилите случаи на груба и дори силова намеса отвън във вътрешните работи на страната могат да стимулират едни или други авторитарни режими (а и не само тях) за притежаване на ядрено оръжие. Един вид — имам ядрена бомба в джоба си и никой няма да ме пипне, защото ще му излезе солено. А който няма бомба, да чака „хуманитарна“ интервенция.

Дали ни харесва или не, но е факт, че външната намеса подтиква към такъв ход на мисли. Затова и т. нар. прагови страни, намиращи се на една ръка разстояние от технологиите на „военния атом“, стават не по-малко, а повече. В тези условия нараства значението на създаваните в различни части на света зони, свободни от оръжия за масово унищожение. По инициатива на Русия е започната работа за обсъждане на параметрите на такава зона в Близкия изток.

Трябва да се направи всичко възможно пред никого да не се мержелее съблазънта да се сдобие с ядрено оръжие. За това трябва да се преустроят и самите борци за неразпространение, особено тези, които свикнаха да наказват другите страни с помощта на военна сила, без да дават на дипломацията да си свърши работа. Така беше например в Ирак, чиито проблеми след почти десетилетна окупация само се задълбочиха.

Ако успеем най-накрая да изкореним стимулите, подтикващи държавите към притежаване на ядрено оръжие, ще може на основата на действащите договори да направим международния режим за неразпространение истински универсален и стабилен. Такъв режим би дал възможност на всички заинтересовани страни в пълен обем да ползват благата на „мирния атом“ под контрола на МААЕ.

Това би било крайно изгодно за Русия, доколкото ние работим активно на международните пазари, строим нови АЕЦ на базата на съвременни, безопасни технологии, участваме в създаване на многостранни центрове за обогатяване на урана и на банки за ядрено гориво.

Тревожи ни бъдещето на Афганистан. Както е известно, ние подкрепихме военната операция за оказване на международна помощ на тази страна. Но международният военен контингент под егидата на  НАТО не реши поставените задачи. Терористичната и наркозаплахата, произтичаща от Афганистан, не намаляват. След като обявиха, че през 2014 г. ще се изтеглят от тази страна, американците се занимават със създаване там и в съседните държави на военни бази без мандат, цели и срокове на функционирането им. Ясно е, че това не ни устройва.

Русия има очевидни интереси в Афганистан. И те са разбираеми. Афганистан е наш близък съсед и ние сме заинтересовани тази страна да се развива стабилно и мирно. И главното — да престане да бъде основен източник на наркозаплаха. Незаконният трафик на наркотици се превърна в една от най-острите заплахи, той подкопава генофонда на цели нации, създава хранителна среда за корупцията и криминалния свят и води до дестабилизация на обстановката в самия Афганистан. Ще отбележа, че производството на афганистански наркотици не само не намалява, но миналата година се е увеличило с почти 40%. Русия се сблъсква с истинска хероинова агресия, нанасяща огромни щети на здравето на нашите граждани.

Като се имат предвид мащабите на афганистанската наркозаплаха, тя може да бъде надвита само с усилията на целия свят, с опиране на ООН и на регионалните организации — Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), Шанхайската организация за сътрудичество (ШОС) и Общността на независимите държави (ОНД). Ние сме готови да разгледаме сериозно едно разширяване на участието на Русия в осигуряване на операциите за помощ на афганистанския народ. Но при условие, че международният контингент в Афганистан ще действа по-енергично и в наш интерес, ще се заеме с физическото унищожаване на наркобосовете и на нелегалните лаборатории.

Активизирането на мероприятията срещу наркотиците вътре в Афганистан трябва да е съпроводено от надеждно преграждане на маршрутите за транспорт на опиати към външните пазари; пресичане на финансовите потоци, осигуряващи наркооборота; блокиране на доставките на химически вещества, използвани за производството на хероин. Целта е да се изгради в региона комплексна система за сигурност срещу наркотиците. Русия ще съдейства реално за ефективното обединяване на усилията на международната общност, за да се постигне коренен прелом в борбата с глобалната наркозаплаха.

Трудно е да се прогнозира как ще се развива по-нататък обстановката в Афганистан. Опитът на историята учи, че чуждестранното военно присъствие не носи успокоение. Само афганистанците ще успеят да решат собствените си проблеми. Виждам ролята на Русия в това с активното участие на страните-съседки да се помогне на афганистанския народ да създаде устойчива икономика, да повиши способността на националните въоръжени сили да противостоят на заплахите на тероризма и наркопрестъпността. Ние не сме против това към процеса на национално помирение да се присъединят участниците на въоръжената опозиция, включително талибаните — при условие, че ще се откажат от насилието, ще признаят конституцията на страната, ще скъсат връзките си с „Ал Кайда“ и с другите терористични групировки. По принцип смятам, че изграждането на мирна, стабилна, независима и неутрална афганистанска държава е възможно.

Замразената с години и десетилетия нестабилност създава „хранителна среда“ за международния тероризъм. Всички признават, че това е едно от най-опасните предизвикателства пред световната общност. Искам да обърна внимание, че кризисните зони, пораждащи терористична заплаха, се намират близо до руските граници — много по-близо, отколкото на нашите европейски или американски партньори. В ООН е приета Глобална контратерористична стратегия, но се създава впечатление, че борбата с това зло все още се води не по единен универсален план, не последователно, а в режим на реагиране на острите и най-варварски прояви на терора — когато общественото възмущение от наглите акции на терористите съвсем се изостря. Цивилизованият свят не трябва да чака трагедии от мащаба на нюйоркската атака на терористите през септември 2001 г. или един нов Беслан, та чак след това, стряскайки се, да действа колективно и решително.

Далеч съм от това да отричам постигнатите резултати в борбата с международния терор. Налице са. В последните години забележимо се укрепи сътрудничеството между специалните служби и правозащитните органи на различните страни. Но резерви в антитерористичното взаимодействие има. И досега се запазват „двойните стандарти“, в различните страни по различен начин възприемат терористите: като „лоши“ и „не много лоши“. Някои нямат нищо против да използват последните в политическата игра, например за разклащане на неудобните управляващи режими.

Ще кажа също, че в профилактиката на тероризма навсякъде трябва да бъдат задействани наличните обществени институции — средствата за масова информация, религиозните обединения, НПО, системата на образованието, науката и бизнеса. Нужен е междуконфесиален и, в по-широк план, междуцивилизационен диалог. Русия е поликонфесионална държава и у нас никога не е имало религиозни войни. Ние бихме могли да дадем своя принос в международната дискусия в това отношение.

Засилване на ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион

Съсед на нашата страна е много важен център на глобалната икономика — Китай. Стана модерно да се разсъждава за неговата бъдеща роля в глобалната икономика и в международните дела. Миналата година китайците излязоха на второ място в света по обем на БВП и вече в най-близка перспектива (по оценката на международните, включително американските) експерти ще надминат по този показател САЩ. Расте и съвкупната мощ на КНР, в т.ч. възможността за прилагане на сила в различни региони.

Как да се държим, отчитайки динамично укрепващия китайски фактор?

 

Първо, убеден съм, че ръстът на китайската икономика съвсем не е заплаха, а е предизвикателство, съдържащо колосален потенциал за делово сътрудничество, шанс да впрегнем „китайския вятър“ в „платната“ на нашата икономика. Трябва по-активно да градим нови връзки на коопериране, впрягайки технологичните и производствените възможности на нашите страни, като, разбира се, задействаме с ум китайския потенциал за целите на стопанския подем на Сибир и Далечния изток.

Второ, със своето поведение на световната арена Китай не дава повод да се говори за негови претенции за доминиране. Китайският глас наистина звучи в света все по-уверено и ние приветстваме това, защото Пекин споделя нашето виждане за формиращия се равноправен световен ред. Ще продължим да оказваме поддръжка един на друг на международната арена, заедно да решаваме острите регионални и глобални проблеми, да увеличаваме взаимодействието си в Съвета за сигурност на ООН, в БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай Южна Африка бел. ред.), ШОС, в „двадесетицата“ и в другите многостранни механизми.

И трето, в отношенията си с Китай ние сме затворили всички големи политически въпроси, включително главния — за границите. Изграден е стабилен механизъм на двустранните връзки, оформен с юридически задължаващи документи. Постигнато е безпрецедентно високо ниво на доверие между ръководствата на двете страни, което позволява и на нас, и на китайците да действаме в духа на истинско партньорство, на основата на прагатизма и отчитането на взаимните интереси. Създаденият модел на руско-китайските отношения е твърде перспективен.

Казаното, разбира се, не означава, че всичко ни е безпроблемно с Китай. Съществуват едни или други грапавини. Нашите търговски интереси в трети страни невинаги съвпадат, не ни устройва напълно и създаващата се структура на стокооборота, ниското равнище на взаимните инвестиции. Ще следим внимателно миграционните потоци от КНР.

Главната ми мисъл обаче е, че на Русия е нужен процъфтяващ и стабилен Китай, и на свой ред, убеден съм, Китай има нужда от силна и успешна Русия.

Много бързо расте и друг азиатски гигант — Индия. С нея Русия е свързана с традиционно дружески отношения, чието съдържание е определено от ръководствата на двете страни като особено привилегировано стратегическо партньорство. От неговото укрепване ще спечелят не само нашите страни. Пред очите ни се осъществява не само ръст на  Китай и Индия, но и повишаване на тежестта на целия Азиатско-Тихоокеански регион. В тази връзка се откриват нови хоризонти за плодотворна работа в рамките на руското председателство в Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. През септември ние поемаме върха на тази организация във Владивосток, готвим се активно, създаваме съвременна инфраструктура, което само по себе си ще способства за по-нататъшното развитие на Сибир и Далечния изток, ще позволи на нашата страна в още по-голяма степен да се включи в динамичните интеграционни процеси в „нова“ Азия.

Приоритетно значение придаваме и ще придаваме на взаимодействието на партньорите от БРИКС. Тази уникална структура, създадена през 2006 г., по-нагледно от всичко друго символизира прехода от еднополярно към по-сраведливо устройство на света. Тя обединява пет страни с население от почти три милиарда души, които притежават най-големите развиващи се икономики, колосални трудови и природни ресурси, огромни вътрешни пазари. С присъединяването на Южна Африка БРИКС придоби в пълния смисъл на думата глобален формат и още сега на него се падат над 25% от световния  БВП.

Ние още свикваме да работим в такъв състав. В частност, предстои да направим по-тясна координация по външнополитическото досие, по-плътно да работим в рамките на ООН. Но когато „петорката“ на БРИКС се разгърне истински, нейното влияние върху международната икономика и политика ще има твърде голяма тежест.

В последните години руската дипломация и нашите делови кръгове започнаха да отделят повече внимание на развитието на сътрудничеството със страните от Азия, Латинска Америка и Африка. В тези региони, както и преди, са силни искрените симпатии към Русия. Виждам като една от ключовите задачи за предстоящия период увеличаването на търговско-икономическото взаимодействие с тях, реализирането на съвместни проекти в областта на енергетиката, инфраструктурата, инвестициите, науката и техниката, банковия бизнес и туризма.

Нарастващата роля на споменатите континенти във формиращата се демократична система за управление на глобалната икономика и финансите се отразява в дейността на „Групата на двадесетте“. Смятам, че това обединение скоро ще се превърне в стратегически важен инструмент не само за кризисно реагиране, но и за дългосрочно реформиране на световната финансово-икономическа визия. Русия ще председателства в „Групата на двадесетте“ през 2013 г. Ние трябва да използваме председателските функции и за усилване на „споеността“ в работата на „двадесетте“ с други многостранни структури, преди всичко  с „голямата осморка“ и разбира се, с ООН.

Европейският фактор

Русия е неотделима, органична част от Голяма Европа, от широката европейска цивилизация. Нашите граждани усещат себе си като европейци. На нас не ни е безразлично как се развиват нещата в обединена Европа.

Ето защо Русия предлага да се движим към създаване от Атлантика до Тихия океан на единно икономическо и човешко пространство — общност, която руските експерти наричат Съюз на Европа и който само ще укрепи възможностите и позициите на Русия в нейния икономически поврат към „нова“ Азия.

На фона на подема на Китай, Индия и на другите нови икономики остро се възприемат финансово-икономическите сътресения в Европа — предишния оазис на стабилността и реда. Кризата, поразила еврозоната, не може да не засяга интересите на Русия — най-вече с оглед на това, че ЕС е нашият най-крупен външноикономически търговски партньор. Очевидно е също, че от състоянието на нещата при европейците в значителна степен зависят перспективите за развитие на цялата глобална икономическа конструкция.

Русия активно се включи в международните мерки за поддръжка на пострадалите европейски икономики, участва последователно в изработване на решения по линията на МВФ. Не изключваме по принцип и възможностите за оказване на пряка финансова помощ в редица случаи.

Наред с това смятам, че външните финансови вливания могат да решат проблема само частично. За пълноценното подобряване на ситуацията се изискват енергични мерки от системен характер. Пред европейските ръководители стои задачата да проведат мащабни преобразувания, променящи принципно множество финансово-икономически механизми, осигуряващи истинска бюджетна дисциплина. Ние сме за силен Европейски съюз, какъвто го виждат например Германия и Франция, заинтересовани сме да се реализира мощният потенциал на партньорството на Русия и ЕС.

Днешното равнище на взаимодействие между Русия и Евросъюза все пак не съответства на глобалните предизвикателства, преди всичко по отношение на повишаване на конкурентоспособността на нашия общ континент. Отново предлагам — да поработим за създаване на хармонична общност на икономиките от Лисабон до Владивосток. А в бъдеще да стигнем и до формиране на зона за свободна търговия и дори на още по-напредничави механизми за икономическа интеграция. Тогава ние ще получим общ континентален пазар на стойност трилиони евро. Може ли някой да се съмнява, че това би било чудесно и би отговаряло на интересите на руснаците и на европейците?

Трябва да се замислим и за по-дълбоко коопериране в областта на енергетиката — стигайки до създаване на единен енергокомплекс на Европа. Важни стъпки в това направление са строителството на газопроводите „Северен поток“ по дъното на Балтика и „Южен поток“ в Черно море. Правителствата на много страни подкрепиха тези проек­ти, в тях участват най-големи европейски енергийни компании. След пълното им вкарване в експлоатация Европа ще получи стабилна и гъвкава система за газоснабдяване, независеща от политическите капризи на когото и да било, което ще позволи не формално, а реално да се укрепи енергийната сигурност на континента. Това е особено актуално в светлината на решенията на някои европейски държави да намалят или изобщо да се откажат от използването на ядрената енергия.

Ще кажа направо, че лобирането на еврокомисията за „Третия енергопакет“, насочен към изтласкване на руските интегрирани компании, не укрепва нашите отношения. Но отчитайки нарасналата нестабилност на алтернативните на Русия доставчици на енергоресурси, той изостря системните рискове за самата европейска енергетика, плаши потенциалните инвеститори в нови инфраструктурни проекти. Много европейски политици в разговори с мен ругаят „пакета“. Трябва да се набере мъжество и да се премахне това препятствие от пътя на взаимоизгодното сътрудничество.

Смятам, че истинско партньорство между Русия и Евросъюза е невъзможно, докато се запазват бариерите, които пречат на човешките и икономическите контакти, на първо място — визовият режим. Отмяната на визите би станала мощен импулс за реалната интеграция на Русия и ЕС, би помогнала да се разширят културните и деловите връзки, особено между средния и малкия бизнес. Заплахите за европейците с т.нар. икономически мигранти от Русия в голямата си част са измислени. Нашите хора има къде да приложат своите сили и умения в собствената си страна и тези възможности стават все повече.

През декември 2011 година съгласувахме с ЕС „съвместни стъпки“ за безвизов режим. Може и трябва да ги осъществим, без да се бавим. Имам предвид, да продължим да се занимаваме с този въпрос по най-активен начин.

Руско-американските въпроси

За последните години е направено немалко в развитието на руско-американските отношения. Но засега не успяхме да решим въпроса за фундаментална промяна на матрицата на тези отношения, те, както и преди, са на приливи и отливи. Тази неустойчивост на партньорството с Америка е отчасти следствие от жилавостта на известните стереотипи и фобии. Нагледен пример е това как възприемат Русия на Капитолийския хълм. Но главният проблем е, че двустранният политически диалог и сътрудничеството не се опират на стабилен икономически фундамент. Обемът на търговията далеч не отговаря на потенциала на икономиките на нашите страни. Същото е с взаимните инвестиции. По този начин предпазната мрежа, която би опазила нашите отношения от конюнктурни амплитуди, така и не е създадена. Трябва да работим над това.

Не помагат за стабилизиране на отношенията и регулярните опити на САЩ да се занимават с „политическо инженерство“, в това число — в традиционно важни за нас региони, както и по време на изборните кампании в Русия.

Ще повторя, че американските кроежи за създаване на системата за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа предизвиква у нас законни опасения. Защо тази система ни безпокои повече от другите? Защото тя засяга притежаваните само от Русия на този терен сили за стратегическо ядрено противодействие, нарушава проверения с десетилетия военнополитически баланс.

Неразривната взаимовръзка между ПРО и стратегическите настъпателни оръжия (СНО) е отразена в подписания през 2010 година нов Договор за СНО. Той влезе в сила и работи нелошо. Той е крупно външнополитическо постижение. Ние сме готови да разглеждаме различни варианти на това, което може да представи съвместния ни с американците дневен ред в областта на контрола над въоръженията за предстоящия период. Непоклатимо правило трябва да станат балансът на интереси, отказът от опитите чрез преговори да постигнеш едностранни преимущества за себе си.

Ще напомня, че още при срещата ми с президента Дж. Буш в Кенебанкпорт през 2007 г. предлагах решение за проблема ПРО, което — ако беше прието — щеше да измени обичайния характер на руско-американските отношения и би обърнало ситуацията в позитивно русло. Нещо повече, ако тогава бяхме успели да постигнем пробив по отношение на ПРО, то в буквалния смисъл биха се отворили шлюзовете за построяване на качествено ново сътрудничество, близко до съюзническия модел, и в много други чувствителни области.

Не се получи. Вероятно би било полезно да се види отново записът от преговорите в Кенебанкпорт. В последните години руското ръководство правеше и други предложения за това как бихме могли да се договорим за ПРО. Всички те са в сила.

Не бих искал да се слага кръст на възможностите за търсене на компромисни варианти на решение по проблема ПРО. Не бих искал да се стигне до разполагане на американската система в такива мащаби, че това да наложи реализиране на нашите контрамерки, които сме обявили. 

Неотдавна имах разговор с Х. Кисинджър. Ние се срещаме с него регулярно и аз напълно споделям тезата на този голям професионалист, че в периоди на международна турбулентност се изисква тясно и доверително взаимодействие на Москва и Вашингтон.

Изобщо, в отношенията със САЩ ние бяхме готови да отидем наистина далеч, да извършим качествен пробив, при условие обаче, че американците ще се ръководят на дело от принципите на равно­правното и взаимоуважително партньорство.

Икономическата дипломация

През декември миналата година най-накрая бе завършен многогодишният маратон на присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО). Не мога да не отбележа, че на финалната права администрацията на Б. Обама и ръководителите на редица водещи европейски държави способстваха активно за постигане на окончателните договорености.

Ще призная откровено — по този дълъг и трънлив път понякога ни се искаше да „хлопнем вратата“, да захвърлим изобщо преговорите. Но ние не се поддадохме на емоции. В резултат е постигнат напълно благоприятен за нашата страна компромис — успяхме да осигурим интересите на руските промишлени и селскостопански производители, като отчитаме предстоящото увеличаване на конкуренцията отвън. Нашите икономически играчи получават съществени допълнителни възможности за място на световните пазари и за цивилизована защита на своите права там. Именно в това виждам главния резултат, а не в символиката на присъединяването на Русия към световния търговски „клуб“.

Русия ще съблюдава нормите на СТО, както и всички свои международни задължения. Разчитам, че също така честно, по правилата, ще играят и нашите партньори. Ще отбележа, че вече пренесохме принципите на СТО в нормативно-правната база на  Единното икономическо пространство на Русия, Белорусия и Казахстан.

Ако се опитаме да анализираме как пробиваме на международната арена с руските икономически интереси, става ясно, че ние още се учим да правим това системно и последователно.

Задачите в това направление, отчитайки приоритетите на иновационното развитие на страната, са повече от сериозни — да осигурим на Русия равноправни позиции в съвременната система на световните стопански връзки, да сведем до минимум рисковете, възникващи при интеграцията в световната икономика, в това число в контекста на споменатото встъпване в СТО и предстоящото присъединяване към ОИСР.

За нас е жизнено необходим недискриминационен изход на външните пазари. В чужбина засега не се церемонят особено с руските икономически оператори. Срещу тях се приемат ограничаващи търговско-политически мерки, издигат се технически бариери, поставящи ги в по-неизгодно положение спрямо конкурентите.

Аналогична е картината и с инвестициите. Стараем се да привлечем в руската икономика чуждестранни капитали, отваряме за тях най-привлекателните отрасли, пускаме ги до „големите парчета“, в частност — до топлоенергийния комплекс. Зад граница нашите инвеститори не ги приветстват особено, а често демонстративно ги изблъскват встрани.

Няма нужда да търсим примери надалеч. Да вземем историята с германския „Опел“, който руските инвеститори така и не успяха да придобият — независимо че тази сделка бе одобрена от правителството на ФРГ и немските синдикати я възприеха позитивно. Или ситуациите, при които на руския бизнес, вложил солидни средства в чуждестранни активи, направо не му дават да встъпи в правата си на инвеститор. Това особено често се случва в Централна и Източна Европа.

Всичко това навежда на мисълта, че е необходимо да се усили политико-дипломатическият съпровод на действията на руските предприемачи на външните пазари, да се оказва по-плътна подкрепа на крупните, знаковите делови проекти. И да не забравяме, че Русия може да прилага ответни, огледални мерки по отношение на тези, които прибягват до прийомите на недобросъвестната конкуренция.

Би следвало правителството и предприемаческите обединения по-ясно да координират своите усилия на външноикономическото направление, по-настойчиво да лансират интересите на руския бизнес, да му помагат да усвоява новите пазари.

Искам да обърна внимание и на такъв съществен фактор, който в много отношения определя ролята и мястото на Русия в сегашните и бъдещите международни политически и икономически анализи — огромната територия на нашата страна. Може днес да не заемаме една шеста част от сушата, но въпреки това Руската федерация е най-голямата държава с най-богатата ресурсна база, която няма равна на себе си в света. Имам предвид не само нефта и газа, но също горите, селскостопанските земи, запасите от чиста прясна вода.

Територията на Русия е източник на нейната потенциална сила. Преди огромните пространства служеха на страната ни преди всичко като буфер срещу външна агресия. Сега при правилна икономическа стратегия, те могат да станат много важна основа за повишаване на нейната конкурентоспособност.

Ще спомена бързо нарастващия в света дефицит на прясна вода. Може да се предскаже, че още в недалечно бъдеще ще се разгърне геополитическа конкуренция за водните ресурси, за възможността да се произвеждат водоемки стоки. Оказва се, че в ръцете си имаме силен коз. Нашата страна е наясно, че с даденото ни богатство трябва да се разпорежда грижовно и стратегически грамотно.

Подкрепата за съотечествениците
и хуманитарното измерение

Уважението към собствената страна се определя още и от това доколко тя е способна да защитава правата на своите граждани и съотечественици в чужбина. Важно е никога да не забравяме за интересите на милионите съотечественици, които живеят в други страни, и на нашите граждани, отиващи зад граница на почивка и в командировка. Ще подчертая: Министерството на външните работи и всички дипломатически и консулски представителства са длъжни в денонощен режим да оказват реална помощ и подкрепа на съотечествениците. Реакцията от страна на дипломатите при възникващи колизии между наши съграждани и местните власти, при инциденти и произшествия, аварии в транспорта и т.н., трябва да е незабавна — без да чакат, докато средствата за масова информация започнат да бият камбаната.

По най-решителен начин ние ще се борим властите на Естония и Латвия да изпълнят многобройните препоръки на авторитетни международни организации за съблюдаване на общопризнатите права на националните малцинства. Не може да се примиряваме със съществуването на позорния статус „неграждани“. Пък и как може да се примирим с това, че всеки шести латвийски жител и всеки тринадесети жител на Естония като „неграждани“ са лишени от основополагащите политически, избирателни и социално-икономически права и от възможността свободно да използват руския език.

Например състоялият се в Латвия преди дни референдум по въпроса за статуса на руския език, който отново нагледно демонстрира остротата на проблема пред международната общност. До участие в референдума отново не бяха допуснати над 300 хиляди „неграждани“. На какво прилича отказът на латвийската ЦИК да предостави статут на наблюдатели на референдума на Обществената палата на Русия? А международните организации, отговорни за съблюдаването на общоприетите демократични стандарти, сякаш бяха глътнали вода.

Това как се използва в международен контекст проблематиката за правата на човека едва ли може да ни устройва. Първо, САЩ и другите западни страни се стремят да узурпират правозащитната тема, да я политизират напълно и да я прилагат като инструмент за натиск. Критика по свой адрес те не търпят, приемат я свръхболезнено. Второ, обектите за правозащитен мониторинг се подбират избирателно, съвсем не по универсалните критерии, а по усмотрение на „приватизиралите“ тази тема страни.

Русия изпитва върху себе си необективността, предубеждението и агресивността на задействаната критика срещу нея, което на моменти преминава всички мислими граници. Когато ни посочват нашите реални недостатъци, това може само да бъде приветствано и да се извличат необходимите изводи. Но когато ни критикуват безразборно, опитвайки се да повлияят както на отношението на своите граждани към нас, така и пряко на вътрешнополитическата ситуация в Русия, разбираш, че зад всичко това стоят съвсем не високи морални и демократични принципи.

Русия е млада демокрация. И ние често проявяваме излишна скромност, щадим самолюбието на нашите опитни партньори. А пък ние имаме какво да кажем — от гледна точка на съблюдаване на правата на човека и на уважението към основните свободи никой не е съвършен. И в старите демокрации се срещат сериозни нарушения, не бива да си затварям очите за тях. Разбира се, такава дейност не бива да се върши на принципа „ти си глупак“ — от конструктивното обсъждане на проблемите в областта на човешките права печелят всички страни.

В края на годината руското Министерство на външните работи публикува своя първи доклад „За ситуацията с правата на човека в редица държави в света“. Смятам, че в това отношение трябва да повишаваме активността си. Включително заради това да съдействаме за по-широко и равноправно сътрудничество по целия спектър на хуманитарните проблеми, за прокарване на основополагащите принципи на демокрацията и на човешките права.

Впрочем, това, което казвам, е само част от  информационно-пропагандната работа, съпровождаща нашата външнополитическа и дипломатическа дейност и формирането на правдив образ на Русия в чужбина. Трябва да признаем, че в това успехите ни не са много. На информационното поле често ни надиграват. Това е отделен и многопластов въпрос, с който предстои да се заемем сериозно.

Русия е наследила велика култура, призната и на Запад, и на Изток. Но засега ние много слабо инвестираме в културните индустрии, в тяхното прокарване на глобалния пазар. Възраждането на световния интерес към сферата на идеите и културата, проявяващо се чрез включване на обществата и икономиките в глобалната мрежа, дава на Русия допълнителни шансове с нейните доказани таланти в областта на производството на културни ценности.

За Русия съществува възможност не само да запази своята култура, но и да я използва като мощен фактор за излизане на глобалните пазари. Рускоезичното пространство обхваща на практика всички страни от СССР и значителна част от Източна Европа. Не империя­та, а културното придвижване; не оръдията, не вносът на политически режими, а износът на образование и на култура ще помогнат да се създадат благоприятни условия за руските стоки, услуги и идеи.

Ние сме длъжни да засилим образователното и културното си присъствие в света и да го увеличим в страните, където част от населението говори руски или разбира руски.

Нужно е да обсъдим сериозно как да използваме провеждането на крупни международни мероприятия у нас с най-голяма полза за обективното възприемане на Русия — срещата на високо равнище на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество през 2012 г., срещите на върха на „двадесетте“ и на „осморката“ през 2013 и 2014 г., Универсиадата в Казан през 2013 г., Зимните олимпийски игри през 2014 г., световните шампионати по хокей и футбол през 2016 и 2018 г.
 

* * *

Русия възнамерява и по-нататък да осигурява своята сигурност и националните си интереси чрез най-активно и конструктивно участие в световната политика, в решаването на глобалните и регионалните проблеми. Ние сме готови за делово, взаимоизгодно сътрудничество, за открит диалог с всички чуждестранни партньори. Ние се стремим да разберем и да отчитаме интересите на нашите партньори, но молим да се уважават и нашите.

 

В. Московские новости“,

27 февруари 2012

Превод Велиана Христова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук