КРИЗАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕЙНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ

0
183

Професор Иван Ангелов е роден в с. Българин, Харманлийско. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ в София (днес УНСС). От 1960 г. е в Икономическия институт на БАН, където е член-кореспондент. В продължение на 12 години работи в ООН. Икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Автор на книгата „Икономиката на България до 1999 г.“

 

1. Кризата в Европейския съюз

Първият въпрос, който трябва да си зададем, е: защо ЕС потъва отново във финансова и икономическа криза? За да отговорим точно на такъв въпрос, трябва да познаваме причините за кризата. Те са:

Първо, разнородният икономически състав на страните членки от най-високо до най-ниско развитите по европейски стандарти. Фундаментално условие за успеха на всяка инте­грационна общност е да обединява еднородни високо- или поне средноразвити страни, чиито икономики взаимно се допълват и имат какво да обменят помежду си. Докато сегашната разнородност съществува, тя ще бъде източник на проблеми в общността през следващите 10-15 и повече години. Защото едни инструменти на икономическата политика, например равнището на лихвата, ако са подходящи за Германия, Франция, Белгия, Холандия и скандинавските страни, едва ли са такива за южноевропейските и източноевропейските страни-членки. Единственият изход за България и другите по-бедни страни в общността е да се ориентират към ускорено догонващо икономическо развитие, за да се постигне относителна икономическа и социал­на еднородност.

Второ, недостатъчна интеграция в икономическите политики на страните членки. Досега такава интеграция има само в аграрната и паричната политика. В много важна област като бюджетната и дълговата политика няма интеграция. Всяка страна провежда своя бюджетна и дългова политика в рамките на ограничителите от Маастрихт (февруари 1992 г.), които масово и безнаказано се нарушават, дори и от най-големите страни като Германия, Франция, Великобритания, Италия. Има много съществени различия между страните в данъчната политика. Без ускорена интеграция в икономическата, финансовата, социалната и други политики ЕС не може да се развива успешно и да бъде конкурентоспособен спрямо другите световни икономически гиганти — САЩ, Китай, Япония, и очертаващите се на хоризонта нови гиганти през следващите десетилетия — Индия и Бразилия. А тази глобална конкуренция ще става все по-жестока. Затова е необходима повече интеграция, по-висока конкурентоспособност, повече солидарност и взаимна отговорност в ЕС!

Трето, погрешна икономическа политика през 2010-2012 г. В разгара на икономическата криза беше необходимо държавата да се намеси за спасяване от фалит на финансови и нефинансови компании и да стимулира вътрешното търсене с цената на временни умерени бюджетни дефицити. Още през 30-те години Джон Мейнард Кейнс заяви, че По време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим“. В някаква степен (макар и не толкова активно, както в САЩ) така постъпиха и в Европа. Това беше по-малкото зло. Алтернативата беше глобална икономическа, социална и политическа катастрофа с непредвидими последици, подобни на Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

Държавната помощ трябваше да затихва постепенно до пълното й прекратяване и преминаване към нормален режим на  функциониране едва след окончателното и необратимо излизане на икономиката от кризата (1). Това фундаментално изискване не беше спазено. Оправдавайки се с дълговата криза в някои европейски страни, консервативните правителства в ЕС и ръководството на  общността прекратиха помощта преждевременно и пристъпиха към силно рестриктивна политика, която потиска вътрешното търсене.

Някои консервативни политици и придворни икономисти-пазарни фундаменталисти ни убеждават в един икономически абсурд — че растеж се постигал чрез поголовни съкращения на персонал и разходи, защото рестрикцията създавала доверие, а доверието — растеж. В действителност това потиска още повече вътрешното индивидуално, държавно и инвестиционно търсене, а чрез него — растежа, заетостта и доходите; нарушава бюджетното равновесие и увеличава отново публичния дълг. Такава обстановка не създава доверие. Дори ако за момент допуснем, че го създаваше, доверието не може да замести липсващото платежоспособно търсене. Само с доверие не е възможно безкрайно дълго да се сключват сделки, без солидно покритие с покупателна способност на стопанските партньори и на потребителите в домакинствата. Колкото по-силна и продължителна е рестрикцията, толкова по-ниски са растежът, заетостта и доходите, по-ограничен е потенциалът на икономиката за нормално обслужване на дълга.

Четвърто, неизпълнение на собствените решения и груби продължителни нарушения на финансовата дисциплина в ЕС. Още с договора от Маастрихт бяха определени добре известните тавани за бюджетен дефицит (3% от БВП) и публичен дълг (60% от БВП), но повечето от страните членки ги нарушаваха. Правителствата на най-големите страни-членки даваха пример за такива нарушения, а по-малките ги следваха. И естествено, нямаше санкции срещу нарушителите. При това положение беше нормално да се случи онова, което стана в Гърция, а след това в Португалия, Италия, Испания, Унгария и други страни. То пък породи тежки проблеми в еврозоната за спасяване на задлъжнелите икономики. Заразата постепенно се разширяваше и обхващаше все повече страни във и извън еврозоната.

Пето, деструктивната роля на трите рейтингови агенции. Те се превърнаха в инструменти за реванш на американския паразитен финансов капитал, който предизвика кризата през 2008 г. Шумното публикуване на все по-ниски рейтинги на държави и предупрежденията за предстоящото им намаляване за други държави или групи държави в еврозоната, 5-10 дни преди те да са приели и оповестили антикризисните си мерки, засилваха недоверието, пораждаха паника във финансовата общност и затрудняваха още повече задлъжнелите страни. Тези манипулации на финансовия пазар се превръщаха на практика в косвени призиви за финансова дестабилизация на отделни държави и дори на ЕС. Последният пример за такова деструктивно поведение е решението на Standard & Poor’s от 26 април 2012 г. да понижи кредитния рейтинг на Испания с два пункта заради изпадането в рецесия и произтичащите от това затруднения да обслужва дълга си в бъдеще. А Испания навлезе в рецесия поради рестриктивната политика, наложена Ј главно под натиска на рейтинговите агенции, на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Международния валутен фонд (МВФ).

Кой е дал право на чисто меркантилни, неконтролирани от обществото и вече дискредитирани частни агенции да манипулират активно финансовите пазари, да се самообявяват за притежатели на истина от последна инстанция, да диктуват икономическа и финансова политика на суверенни държави и дори на ЕС? На кого служат тези агенции? Те стават все по-опасни за световната икономика и за живота на милиони хора. Представяте ли си накъде ще се движи светът, ако такива частни агенции изтласкват легитимните национални и наднационални институции от управлението на икономиката и го поемат в свои ръце!

БВП в ЕС растеше средногодишно с 2,5-3,2% в предкризисните години, спадна с 4,3% през кризисната 2009 г., нарасна с 2,0% през 2010 г., с 1,5% през 2011 г. и е отново в рецесия през 2012 г. ЕС навлиза в рецесия от W-образен тип. В началото на 2008 г. безработицата в ЕС беше 6,7%, през февруари 2012 г. — 10,2%, а в еврозоната 10,8%. Само през февруари безработните в ЕС нараснаха със 167 хил. души и достигнаха 24,55 млн. души. В някои от страните членки безработицата през февруари 2012 г. е още по-висока: в Испания — 23,6%, в Гърция — 21,8% (януари), в Португалия — 15,0%, в Ирландия — 14,7%, и т.н. Реалните разполагаеми доходи намаляват. При сегашната дългова криза и брутална рестриктивна политика Европа е изправена пред десетилетие на икономическа стагнация, висока безработица, намаляващи реални доходи и нарастваща социална поляризация.

За необратимо излизане на ЕС от кризата може да се мисли само след решаване на посочените по-горе проблеми. Това обаче не е възможно в близкото бъдеще. Следващите 5-10 години ще бъдат за ЕС години на стагнация: колебания на растежа с 1-2 процентни пункта под и над нулата, трайно висока безработица, застой в номиналните и реалните доходи, продължаващ натиск за по-високи бюджетни дефицити, ограничен потенциал за намаление на публичния дълг в силно задлъжнелите страни. Продължаването на сегашната рестрикция и превръщането на балансирания бюджет и ниския публичен дълг в главна цел на икономическата политика ще направи растежа невъзможен, безработицата — трайно висока, а доходите — стагниращи, и с това ще отложи смекчаването на задлъжнялостта.

Това вече проличава от втората половина на 2011 г. и се засилва през 2012 г. Прогнозата на Европейската комисия от февруари 2012 г. е много по-песимистична от прогнозата Ј през ноември 2011 г. (Таблица 1). Тази политика задълбочава, а не решава дълговите проблеми. Нобеловият лауреат проф. Пол Кругман засяга същите проблеми в статията си „Икономическото самоубийство на Европа“ във в.Ню Йорк Таймс“ от 15 април 2012 г., където не изключва дори провал на еврото и разпадане на еврозоната. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, цитиран от Уолстрийт джърнал, заяви на 25 април 2012 г.: За пръв път в историята на Европейския съюз разпадането му се превръща в реален сценарий“.

 

Макар и тревожна, прогнозата за Европа е недостатъчно точна. Кризата в Европа е толкова дълбока, че не може да се разчита на нулев растеж в ЕС през 2012 г. и 1,5% в 2013 г., както е записано в прогнозата от февруари 2012 г. В най-добрия случай стагнацията ще продължи поне две години, а не е изключено да прерасне в рецесия и да трае по-дълго. Имайки предвид досегашните мудни и половинчати антикризисни мерки и сложните процедури за вземане на важни решения в Брюксел и в страните членки е възможен дори по-неблагоприя­тен развой на кризисните процеси. През януари 2012 г. федералният канцлер на Германия г-жа Меркел изрази опасения, че кризата може да продължи десетина години.

През 2012 г. почти всички важни икономически показатели на еврозоната и на ЕС ще бъдат по-неблагоприятни от предвидените в есенната (от ноември 2011 г.) и междинната (от февруари 2012 г.) прогноза на Европейската комисия. Очакваният нулев растеж на БВП в ЕС за 2012 г. няма да се състои. По-вероятна е рецесия между 0,5 и 1,0%. Едва ли ще се постигне и очакваното стопанско оживление през 2013 г.

При очакван от ЕК бюджетен дефицит 4,1% от БВП в еврозоната за 2011 г. се прогнозира намалението му до 3,4% през 2012 г. Това едва ли ще се постигне и, ако все пак стане чрез поголовни ограничения, ще е на много висока икономическа и социална цена, изразяваща се в стагнация на производството, заетостта и доходите. Същото важи и за прогнозираното намаление на бюджетния дефицит до 3,0% през 2013 г. Такива мерки ще породят още по-силно социално напрежение.

При очакван публичен дълг в ЕС 82,5% от БВП в края на 2011 г. се прогнозира 84,9% за 2012 и 2013 г. Като се има предвид силно инерционния характер на този показател, посочените величини са правдоподобни. Не е изключено обаче да са и малко по-високи, ако не се постигне прогнозираното намаление на бюджетните дефицити.

Известно е, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни. Финансовата стабилност е безусловно необходима за нормално икономическо развитие. Социалната стабилност обаче е също толкова необходима. Те са свързани като скачени съдове и взаимно зависими. Прекаленото форсиране на финансовата стабилност в ЕС води до сериозни смущения и дори застрашава социалната стабилност. Това е подчертано изрично и в обзора на МОТ в края на април 2012 г. А прекомерното фаворизиране на социалната стабилност може да наруши и дори да разруши финансовата стабилност. Колкото и да е трудно, трябва да се търси подходящ баланс между тях. Как да се постига и поддържа такъв баланс? Този въпрос няма лесен отговор.

Напоследък в Брюксел се грижат само за финансовата стабилност и далеч по-малко за социалната. Финансовата стабилност се надценява, а социалната се подценява. Социалните проблеми обаче стават все по-остри. Расте броят на безработните — от 16 млн. души през 2008 г. на 24,5 млн. през февруари 2012 г. Разширяват се бедността и доходната поляризация. Растат социалните, социално-етническите, социално-регионалните и политическите напрежения. А какво ще се случи, когато търпението на протестиращите милио­ни хора се изчерпи и те излязат на улиците? Дават ли си сметка пазарните фундаменталисти какво означава неконтролирана социална експлозия? Социалните проблеми са не по-малко тревожни и заредени с експлозивен потенциал от финансовите. Дори са по-опасни, защото засягат пряко живота и оцеляването на хората!

Много е важно да се поддържа справедливо разпределение на социалните тежести в обществото, особено по време на кризи. Справедливостта се превръща във все по-дефицитно ключово понятие на нашето време! Така е и в Европа. Това може да се преодолява или поне смекчава с подходящо регулиране на максималните и минималните доходи и най-вече с преразпределение на доходи чрез данъчната система: по-рационално съотношение между преки и косвени данъци, умерено прогресивни преки данъци, въвеждане на необлагаем минимум при данъка върху доходите, семейно облагане на доходите, въвеждане на данък (или по-висока цена) върху употребената енергия, данък върху замърсителите, данък (или по-висока цена) върху използваната вода поради нарастващата Ј дефицитност, прогресивен данък върху голямото недвижимо имущество, европейски данък върху финансовите трансакции. В сегашните тежки условия се налага да се откажем от принципа, че не трябва да се повишават данъци по време на криза, особено данъците за най-богатите, като едно от средствата за намаляване на бюджетните дефицити. Това вече се прави с преките данъци в САЩ и в редица развити европейски страни, дори от консервативни правителства.

През 2009 г. 20-те процента от населението в ЕС с най-висок доход са получавали 5 пъти повече от 20-те процента с най-нисък доход. Най-малка е била тази разлика в Словения (3,2 пъти), Чехия и Унгария (3,5 пъти), а най-голяма — в България (5,9 пъти), Испания (6 пъти), Румъния (6,7 пъти) и Латвия (7,3 пъти). Най-богатите 10% в САЩ, Великобритания и Франция са присвоявали между 21 и 25% от доходите през 1976 г., между 24 и 36% през 2000 г., а сега още повече.

От средата на 80-те до 2010 г. доходите на най-бедните 10% от населението в Германия са нараствали средногодишно с 0,1%, а на най-богатите 10% – с 1,6%; в Италия съответно с 0,2 и с 1,1%; в Швеция с 0,4 и 2,4%; в Австрия с 0,4 и 1,6%; в Холандия с 0,5 и 1,6% и т.н.

Очевидна е тенденцията към опасно изостряне на доходната поляризация в развитите страни. В слабо развитите поляризацията е още по-остра. Расте социалната пропаст между най-бедните и най-богатите. В не много далечното бъдеще може да бъде достигната критичната граница на социалното търпение. А тогава?!

Решаването на проблема със заетостта не търпи отлагане. Ако политиците продължават да потискат растежа и свързаната с него заетост, безработицата ще се увеличава, ще премине критичните граници за размер и продължителност, милиони хора ще се разбунтуват и ще сринат финансовата стабилност. „Арабската пролет“, движението „Окупирай Уолстрийт“ и това на „възмутените“ са важен предупредителен сигнал. Списание Тime неслучайно обяви Протестиращия за Човек на 2011 година. Всичко това показва каква е пропастта между европейските политици  и европейските граждани.

Крие се от обществеността, че дълговите и бюджетните проб­леми са съпътствали винаги развитието на европейските страни. Великобритания например е имала публичен дълг над 100% от БВП през 81 от последните 170 години. Франция е с бюджетни дефицити от 1974 г. досега. Да не говорим за Гърция, Италия, Белгия и т.н. При допустими 60% от БВП публичният дълг в 16-те страни от еврозоната беше 72,0% през 1995 г. и достигна 85,5% в края на 2010 г. Темата за дефицитите и дълговете се истеризира от заинтересовани среди с користни цели — да се оправдае преждевременният обрат към силно рестриктивна политика в Европа.

Известни са два начина за решаване на дълговия проблем в Европа: поголовни драстични бюджетни и други съкращения и подходящо стимулиране на растежа, съчетано със съкращения на непроизводителни разходи. Правителствата на най-големите европейски държави и ръководителите на ЕС прилагат първия метод, макар че е негоден. С политиката на брутални рестрикции се разрушава основната тъкан на икономическите системи на задлъжнелите страни. Икономиките им престават да произвеждат, да създават заетост, доходи, експорт, приходи за бюджета, да осигуряват нормално демографско развитие, да опазват околната среда. Авторите на този подход нямат отговор на въпроса откъде ще дойдат средствата за обслужване на огромния дълг? Те допускат груба грешка, като превръщат поголовните съкращения в синоним на реформите.

Здравословният изход от дълговата криза е чрез подходящо стимулиране на търсенето, съчетано със съкращения на непроизводителни и очевидно нерационални разходи. Така се създават по-голямо производство, заетост, износ, повече доходи на домакинствата, постъпления в бюджета и осигурителната система, по-големи възможности за обслужване на публичния дълг, по-успешно социално и културно развитие.

В този контекст е наложителна ревизия на подхода спрямо Гърция. Сегашният брутален подход на „тройката“ (ЕС, ЕЦБ, МВФ) няма шансове за успех. Никое европейско правителство не би изпълнило ултимативните изисквания, налагани на Гърция сега. При такава политика, дори след отписване на голяма част от дълга (над 100 млрд. евро) и даже ако си представим невъзможното — Гърция да престане да изпълнява най-елементарните си функции като държава, тяхната икономика не може да произведе допълнителни ресурси за изплащане на дълга през следващите 15-20 и повече години.

За да ги произведе, икономиката трябва да заработи, да настъпи обрат от продължаващия вече няколко години спад към траен растеж на БВП. За да стане това, трябва да има достатъчно вътрешно търсене. То предполага достатъчни доходи на домакинствата, достатъчно държавно потребление чрез бюджета, достатъчно инвестиционно потребление, в т. ч. особено за инфраструктура. Необходимо е също достатъчно производство на конкурентоспособни продукти и услуги за износ. И може би най-важното — достатъчна подкрепа на реформите от населението и възстановяване на доверие­то в държавните институции. Без такава подкрепа и доверие никоя реформа не може да разчита на успех. За съжаление, нито едно от изброените условия не е налице в Гърция при сегашния подход на ЕС, на ЕЦБ и на МВФ.

В медиите много се говори и пише напоследък за предстоящия крах на еврото и на еврозоната. Очевидно има влиятелни хора и дори държави, заинтересовани от такъв развой на събитията! Макар че на думи никой не оспорва наличието на силна Европа, има световни политици и икономисти, които не желаят това. Евентуален срив на еврото би означавал разпадане на еврозоната, и дори на ЕС, и би ликвидирал един мощен конкурент на световната икономическа и политическа сцена през следващите десетилетия.

Това обаче не трябва да се допуска! Европа измина дълъг път към обединението от Втората световна война досега. Европейските народи и излъчените от тях политици помъдряха. Те вкусиха от плодовете на интеграцията. Евентуален разпад на еврозоната и на ЕС би означавал да се върнем 65 години назад. Разпадане на съюза или запазване на половинчатата му настояща интеграция ще направи европейските страни и народи безпомощни във все по-острата глобална конкуренция.

От люлка на демокрацията, хуманизма, съвременната култура, социалната държава, научно-техническия прогрес Европа би се превърнала във второстепенна махала на голямото световно село, в резервен играч на световната икономическа и политическа сцена, с който другите няма да се съобразяват, с тежки последствия за живота на нейните граждани. Ако се допусне, това ще е престъплението на века. Вярвам, че ще се намерят мъдри ръководители, които няма да позволят такава катастрофа! Главното внимание на ръководителите на ЕС трябва да е насочено към постигане на по-висок икономически растеж, конкурентоспособност, заетост, доходи, финансова стабилност и солидарност. Историята ни учи, че потребностите на времето раждат необходимите големи лидери. Дано и сега стане така!

Самоцелните фискални ограничения не са пътят за разрешаване на дълговия проблем в ЕС. Това е погрешно решение с разрушителни последствия, натрапено на ЕС и европейските народи от консервативни политици и икономисти. Фискалният пакт вкарва Европа в стагнация през следващите години. Налаганите рестрикции подкопават фундамента на „Стратегия Европа 2020“. При тези сурови фискални условия не е възможен заложеният в нея ускорен „зелен“ и качествен растеж.

Фискалният пакт (2) прави невъзможно ускореното догонващо икономическо развитие на по-бедните страни като нашата. Защото в условията на брутални рестрикции не е възможен ускорен растеж. Това ще бетонира сегашния разнороден икономически и социален състав на ЕС, който е една от важните причини за настоя­щите му проблеми.

Фискалният пакт забива поредния пирон в ковчега на европейския социален модел. Разбира се, става дума за запазване на реалистичен социален модел, съобразен с икономическия потенциал на общността и на страните членки. А социалният модел беше и все още е една от гордостите на следвоенна Европа, за разлика от англосаксонския консервативен модел. Това беше потвърдено и от кризата. Жизнено важните социални измерения на европейската икономическа политика сега се жертват пред олтара на финансовата стабилност.

Фискалният пакт и предшествалият го пакт „Евро плюс“ налагат непонятни правила по набирането на средства във Фонда за финансова стабилност. Те поставят в непосилна ситуация по-бедните страни, които не могат да отделят ресурси, за да помагат на далеч по-богати страни-членки с безотговорно финансово поведение. Здравата логика диктува най-бедните страни членки да бъдат освободени от такива вноски. Непонятно защо ръководителите на ЕС не го правят!

Фискалният пакт променя радикално условията за членство в еврозоната. Тези условия сега се променят главно в две направления — по участието във Фонда за финансова стабилност и по координация­та на фискалната политика.

България не трябва да настоява за запазване на своите „плоски“ и ниски преки данъци, които освен че са антиевропейски, са и анти­социални. Ние имаме най-ниските преки данъци в ЕС: 10% корпоративен данък и 10% данък върху доходите на физическите лица, без необлагаем минимум. Не е вярно, че ниските данъци привличали чужди инвестиции. Икономическите аргументи против такова твърдение са много, а и последните години го потвърдиха. Въпреки най-ниските преки данъци, притокът на преки чуждестранни инвестиции почти пресъхна. Привлекателността на една страна за преки чужди инвеститори зависи от много фактори и ниският корпоративен данък е само един от тях. Световният икономически форум го подрежда по значимост на девето място в последния си Глобален доклад за конкурентоспособността (3).

Непонятно защо правителството мълчи по вноските ни във Фонда за финансова стабилност. Това е главната причина, която налага да се въздържаме засега от присъединяване към еврозоната. Защото България не разполага с ресурси за участие в този фонд. Ние нямаме осигурен ресурс за изплащане на държавни облигации за около 1,8 млрд. лв., чийто падеж настъпва през януари 2013 г. и още толкова през 2015 г., а трябва да плащаме два пъти по-голяма сума, ако се присъединим към еврозоната. Заедно с другите източноевропейски страни трябва да настояваме за промени в условията за формиране на Фонда за финансова стабилност, така че страните членки с БВП на човек от населението под 75% от средното в еврозоната, да бъдат освободени от вноски.

По принцип, като член на ЕС, рано или късно мястото на България е в еврозоната. Въпросът не е дали да се присъединим, а кога и как? Сега обаче се добавят и други резерви — дали България има интерес от такова присъединяване в близко бъдеще при новите условия за членство? Ако останат настоящите правила за участие на страните членки на еврозоната във Фонда за финансова стабилност, създаден през март 2011 г. и доразвити впоследствие, освен първоначалната вноска от около 300 млн. евро, България би трябвало да внесе в този фонд при поискване още няколко милиарда евро. България — най-бед­ната страна в общността, чийто народ търпи най-големи лишения поради погрешната държавна политика, би трябвало да помага на далеч по-богати страни-членки за обслужване на натрупан от тях публичен дълг. С други думи, да плащаме за чужди грехове.

България няма ясна политика и дългосрочна стратегия по присъединяването си към еврозоната. Доколкото има наченки на такава, тя е фрагментарна, силно противоречива, не е обсъждана в Народното събрание и още по-малко в обществото. Присъединяването към Фискалния съюз на 9 декември 2011 г. стана без предварителни консултации с Народното събрание. Няма друг подобен случай в ЕС. Често се чуват изказвания на министри, че сме за фискална интеграция, но няма да се откажем от ниските си преки данъци. Такава странна комбинация едва ли е възможна. Те са длъжни да знаят, че няма истинска фискална интеграция без сближаване на данъчните политики на страните членки.

Изводът е очевиден: при сегашните правила за формиране на стабилизационния фонд България не е заинтересована от членство в еврозоната в близко бъдеще. Цената на „входния билет“ е непосилна за нас.

2. Икономиката на България през 2012
и следващите години

В последната есенна прогноза на Европейската комисия (ЕК) от ноември 2011 г. разделът за България е озаглавен „Умерен растеж в нарастваща несигурност“. Втората част на заглавието е вярна, но за първата силно се съмнявам. 2012 е поредната тежка година в дългата поредица от над 20 кризисни години. Като се заговори за настоя­щата световна криза, много хора у нас казват, че не са впечатлени, защото през последните две десетилетия сме в постоянна криза. И наистина е така. България, заедно с още няколко източноевропейски държави, е страна, където се напластяват две взаимно подсилващи се кризи: първата е кризата на трансформацията от тоталитарен социализъм към сегашния бандитски капитализъм. Втората е резултат главно на външни причини: в края на 2008 и началото на 2009 г.  започналата в Америка световна криза, а от края на 2010 и началото на 2011 г. — дълговата криза в няколко страни от еврозоната.

При спад на БВП у нас с 5,5% през 2009 г., символичен растеж от 0,2% през 2010 г. и 1,7% за 2011 г. ЕК прогнозира 2,3% за 2012 и 3,0% за 2013 г. При нарастваща рестрикция върху вътрешното търсене и очертаващия се спад на БВП в страните от еврозоната и ЕС през 2012-2013 г., които са главният ни търговски партньор, а също и забавянето на динамиката на растежа в новите пазарни икономики извън ЕС, в най-добрия случай очаквам нулев растеж за 2012 г. Ако ситуацията в Европа през 2012 г. се влоши повече от предполагаемото (което е много вероятно), възможно е у нас да има слаба рецесия от 0,5-1,0%. За 2013 г. е трудно да се прогнозира в тази сложна обстановка. Очаквам растежът да е около и дори под нулата и в никакъв случай 3,0%, както предвижда ЕК.

В този контекст заслужават внимание резултатите от последната бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ) на България през април 2012 г. Общият показател за бизнес климата се повишава с 3,2 пункта в сравнение с предходния месец, но общата дългосрочна оценка за бизнес климата в началото на 2012 г. е около 10-12%, при около 45% през 2007-2008 г., т. е. четири пъти по-лоша. Така че, дори и да има слабо подобрение по някой показател в сравнение с предходен месец, спрямо предкризисното равнище продължаваме да пълзим по дъното.

Производствената активност в промишлеността се оценява като намалена. Промишленото производство през февруари 2012 г. е 98,3% спрямо предходния месец и 96,1% спрямо съответния месец на миналата година. Този спад е по-голям в преработващата промишленост. В очакванията за следващите месеци има известен оптимизъм, но той е по-умерен в сравнение с предходния месец. Средното натоварване на мощностите в промишлеността през април е под нивото на януари и достига 69,9%. Общата дългосрочна оценка в началото на 2012 г. е около 25%, при около 48% през 2007-2008 г. Около 54% от промишлените предприятия сочат като главна пречка несигурната икономическа среда, около 44% — недостатъчното вътрешно търсене, около 29% — недостатъчното търсене от чужбина.

В строителството се очаква подобрение на бизнес климата по сезонни причини. Предвижда се забавено свиване на дейността. Очакванията за следващите три месеца остават оптимистични, макар и малко по-резервирани в сравнение с март. Дългосрочната средна оценка за бизнесклимата в строителството в началото на 2012 г. е около -5%, при около 45% през 2007-2008 г. Тук сривът в сравнение с предкризисното равнище е огромен. 70% от предприятията сочат като главна пречка несигурната икономическа среда, около 57% — финансовите трудности, и около 42% — недостатъчното търсене.

В търговията на дребно оборотът през февруари 2012 г. е 97,4% в сравнение с предходния месец и 97,6% в сравнение със същия месец на 2011 г. Очаква се леко подобрение на бизнес климата в сравнение с предходния месец — март. Търговците обаче са по-резервирани относно продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Дългосрочната средна оценка за бизнес климата в този отрасъл в началото на 2012 г. е около 12%, при около 50% през 2007-2008 г., т. е. около четири пъти по-лоша от предкризисното равнище. Пълзенето по дъното продължава и тук. Около 70% от предприятията сочат несигурната икономическа среда като главна пречка, около 58% — слабото търсене, и около 42% — конкуренцията.

Има слабо подобрение на бизнес очакванията в услугите. Дългосрочната средна оценка за бизнесклимата в услугите в началото на 2012 г. е около 8%, при около 40% през 2007-2008 г., т. е. пет пъти по-лоша от предкризисното равнище. И тук пълзенето по дъното продължава. Около 72% от предприятията сочат несигурната икономическа среда като главна пречка, около 45% — конкуренцията, и около 35% — недостатъчното търсене.

ЕК очаква в есенната си прогноза увеличение на индивидуалното потребление у нас с 2,1% за 2012 г. Това няма как да се случи при сегашната рестриктивна политика по доходите. В най-добрия случай то ще бъде около нулата. Не е изключен дори спад от 0,5-1,0%. ЕК прогнозира 0,5% прираст на публичното потребление. Това също е невъзможно при сегашните бюджетни ограничения. Още по-малко възможно е прогнозираното увеличение на инвестициите с 3,5%. Те ще са около и дори под нулата.

ЕК прогнозира повишение на износа с 4,7% и на вноса с 4,5%. Очакванията за износа не са реални поради неблагоприятната конюнктура в Европа и извън нея. Прогнозата по износа може да се потвърди само при по-благоприятни от очакваните външни условия, което е почти изключено. Доколкото може да се съди по първите два месеца на 2012 г., износът (FOB) намалява с 6,1%, а вносът (FOB) расте със 7,1% в сравнение със същия период на миналата година. В резултат на това расте и отрицателното търговско салдо. На този въпрос ще се спра по-долу.

По структурата на факторите на растежа у нас ЕК разчита главно на вътрешното търсене — повишение с 2,1%. Това не е реално поради посочените по-горе причини, свързани с поголовната рестриктивна политика. Рестрикцията винаги и навсякъде по света означава по-ниско вътрешно потребление и по-нисък растеж.

При спад на заетостта у нас с 5,9% през 2010 г., ЕК очаква за 2012 г. слабо повишение с 0,1%, и през 2013 г. — с 0,9%. И двете прогнози са нереални. Икономически активното население в края на 2011 г. е било 3292,1 хил. души. Коефициентът на икономическа активност през четвъртото тримесечие на 2011 г. е 66,3% и в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. е с 0,3 процентни пункта по-нисък. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години е 58,7% и намалява с 0,3 процентни пункта. Икономически неактивните лица на възраст 15 — 64 години са 1671,7 хил., или 33,7% от населението в същата възрастова група. Обезкуражените лица между 15 и 64 години са 225,4 хил., като остават непроменени в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г.

Безработните през четвъртото тримесечие на 2011 г. са 380,9 хил., а коефициентът на безработица е 11,4%. Безработицата при мъжете (12,8%) е с 2,9 процентни пункта по-висока, отколкото при жените (9,9%). Коефициентът на младежката безработица е 28,9%. Продължително безработните (една или повече години) са 212,3 хил., или 55,7% от всички безработни, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. броят им нараства с 6,3%. Това бързо нарастване буди силна тревога. Ако към официално отчитаните безработни (380,9 хил.) прибавим и обезкуражените безработни (225,4 хил.), истинската безработица у нас през четвъртото тримесечие на 2011 г. е била 18,6% спрямо икономически активното население. През първото тримесечие на 2012 г. ще е около 19%, т.е. близка до гръцката безработица.

Заетостта ще продължава да намалява през 2012-2013 г., а безработицата ще расте. През последните дни на 2011 г. бяха публикувани анкети на НСИ с бизнеса, които потвърждават, че предстоят нови съкращения на персонал. Почти всички изброени по-горе показатели по заетостта и безработицата ще бъдат по-неблагоприятни през първото тримесечие на 2012 г., но данни за него още не са публикувани от статистиката. Това навярно ще стане през май 2012 г. Влошаването ще продължи и през следващите тримесечия на тази година.

Прогнозираното повишение на доходите на работещите със 7,2% през 2012 и със 7,1% през 2013 г. също е преувеличено. Очаквам стагнация на номиналните трудови възнаграждения и леко намаление на реал­ните разполагаеми доходи при прогнозираната инфлация от 3,1%, която е правдоподобна за кризисни условия. Известно е, че в кризисна обстановка потенциалът за инфлация е силно ограничен, а опасенията от висока инфлация — силно преувеличени, поради потиснатото търсене.

Очаквам стагнация на номиналните доходи, защото от средата на 2009 г. пенсиите на 2,2 млн. пенсионери са замразени и ще останат такива през 2012 г. Замразени са и заплатите на заетите в държавния сектор около 400 хил. души — служители в администрацията, лекари и друг медицински персонал, учители, преподаватели в университетите, работещите в БАН и Селскостопанската академия, работещите в армията, МВР, по социалните програми и т.н. Доходите ще намаляват и в резултат на съкращения на заети, които ще разчитат на помощи за безработица, а трайно безработни ще губят правото си на помощи за безработица.

За доходите в България може да се съди и по дела на компенсации­те на наетите лица общо за икономиката в БВП за съответната година по текущи цени. По данни на НСИ през 2010 г. този дял е бил 38,48%, а за 2011 г. — 37,16%. От тези две числа могат да се направят два важни извода: Първо, делът на компенсациите на наетите лица у нас е значително по-нисък от преобладаващия в страните от ЕС — около 50%. Той е толкова нисък, че затруднява нормалното възпроизводство на работната сила в съответствие със съвременните изисквания и поддържа много висок контингент на „работещи бедни“.Второ, този дял намалява в номинално изражение и още повече в реално измерение. Това пък означава чувствително намаление на покупателната способност на населението, а оттам и на потреблението. Тази неблагоприятна тенденция ще продължи през 2012 и 2013 г. Това пък ще ограничава потреблението на домакинствата.

Бедността в България расте заедно с доходната поляризация. 42,8% от домакинствата живеят с доход до 270 лв. на човек. Една трета от работещите (или 620 хил. души) получават ниски заплати — до 75% от средната брутна заплата, която е около 760 лв. месечно. Крещяща е поляризацията в спестяванията. Огромната част от българите нямат спестовни влогове. От 6891 хил. население на 7 и повече години, хората и домакинствата със спестовни влогове са спаднали от 14% през 2010 г. на 7% през февруари 2012 г., т. е. около 482 хил. души притежават спестовни влогове. При това 46% от вложителите притежават до 1000 лв., колкото са разходите за едно погребение. Едва 60 000 вложители притежават влогове над 5000 лв. Около 500 души имат влогове над 1 млн. лева. Домакинствата все по-често теглят пари от влоговете си или вземат потребителски кредити от банките за посрещане на текущи разходи.

Недостатъчно точна е прогнозата на ЕК за запазване на отрицателното салдо в търговския баланс и малкото положително салдо по текущата сметка. Както ще видим по-долу, тази прогноза се опровергава още през първите два месеца на 2012 г.

ЕК прогнозира за 2012 г. дефицит в консолидирания ни бюджет – 1,7% от БВП и структурен бюджетен дефицит от 0,7%. Това може да се случи при продължаване на бруталната рестриктивна бюджетна политика, но не е икономически и социално оправдано. Нищо не налага престараването на българското правителство, което планира за 2012 г. още по-нисък дефицит — 1,3%, при допустим 3,0% и очакван средно за ЕС 3,9%. Финансовата стабилност у нас, в името на която се прави това, е на такова мизерно ниво, че европейските граждани биха се разбунтували, ако им бъде наложена.

При 16,3% фактически публичен дълг у нас в края на 2011 г. ЕК очаква 18,3% в края на 2012 г. и 18,5% в края на 2013 г. България е в по-добра позиция (на второ място след Естония) в тази област от повечето страни от ЕС и може да си позволи по-гъвкава политика по дълга, с цел да се поддържа макар и минимален растеж, да не се повишава безработицата и поне да се запазят доходите на достигнатото ниво. Нищо не заплашва финансовата ни стабилност, ако допуснем умерено и контролирано увеличение на дълга до 25-27% през следващите няколко кризисни години. Да се твърди обратното, би било поредната заблуда, адресирана към неинформираната и ниско реактивна българска общественост.

През следкризисните години държавният дълг може отново да се намали до около 15-17%, макар че това не е наложително. Особено ако се поддържа дълг до около 20-25%, като се вземат заеми за важни инвестиционни цели — изграждане на обекти за високотехнологични и експортно-ориентирани продукти, съвместно с водещи чуждестранни компании в тази област; създаване на държавно-частен фонд за финансиране на иновации с първоначален капитал от един милиард лева; за подобряване финансирането на здравеопазването, образованието и науката; за подобряване на пътната инфраструктура от втора до четвърта категория; за подобряване на инвестиционната дейност на общините; финансиране на програми за смекчаване на демографската криза и т.н. Само за сведение на читателя публичната задлъжнялост на ЕС-27 в края на 2011 г. беше 82,5% от БВП, а на еврозоната — 87,2%. Очакваната публична задлъжнялост в ЕС през 2012-2013 г. ще бъде около 83% от БВП, а в еврозоната — около 88%.

Как кризисната ситуация в икономиките на най-развитите европейски страни ще се отрази върху българската икономика? Освен посоченото дотук, това влияние ще протича по следните канали:

Смущенията в стопанската дейност на развитите страни, наши основни търговски партньори, ще ограничават износа ни. Досегашният съвсем скромен растеж на нашата икономика се дължи само на износа, поради стагнация на вътрешното потребление в резултат на силно рестриктивната икономическа политика. Всяко намаление на износа ще означава намаление на растежа. Резултатите от това вече се почувстваха през втората половина на 2011 и ще се почувстват още по-силно през 2012 г. Както посочих по-горе, възможен е дори спад на БВП и в най-добрия случай стагнация, ако сегашната политика продължава. Това ще предизвика намаление на заетостта, на семейните доходи, на приходите в бюджета и в осигурителната система, увеличение на бедността и засилване на социал­ното напрежение.

Надеждите, че намаленият износ към Европа, САЩ и други развити страни ще се компенсира с увеличение на износа към трети страни, са илюзорни, защото тези страни (Китай, Индия, Русия, Бразилия, Турция и други) също ще намалят темповете на своя растеж, тъй като най-развитите страни са и техни основни търговски партньори и ще се нуждаят по-малко от нашия износ.

 

Евентуална рецесия в развитите страни и свързаната с това глобална несигурност в световната финансова общност ще стопи още повече притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Възможно е дори сегашният нетен отлив на ПЧИ да продължи, понеже България не е между привлекателните места за инвестиране по много причини. Твърденията, че сме остров на стабилност, ниско рискова страна за ПЧИ и че сме привлекателни поради ниските преки данъци, са несериозни. По данни на БНБ притокът на ПЧИ през януа­ри 2012 г. е 54,7 млн. евро, а за февруари — 29,9 млн. евро или общо 84,6 млн. евро. Това е многократно по-малко от съответните периоди през предходни години. При сегашните темпове притокът на ПЧИ през тази година едва ли ще превиши 500 млн. евро, при 1341,2 млн. евро през 2011 г. и 6-8 млрд. евро през 2007-2008 г. Те могат да достигнат 1 млрд. евро тази година само ако има някаква крупна единична инвестиция. При сегашната икономическа ситуация в Европа това е малко вероятно.

• Кризата от 2008 г. досега принуди част от работещите наши сънародници в развитите страни да се завърнат в България. Много от тях обаче останаха. Никой не знае точния брой на нашите сънародници в чужбина. Предполага се, че са между 1,2 и 1,4 млн. души. Нова рецесия в тези страни навярно ще лиши от работа и някои от останалите там българи, част от които по принуда може би ще се завърнат у нас, поне временно. Известно е, че броят на завръщащите се е значителен, но никой не наблюдава този процес и не се публикуват надеждни данни за него. Особено очевиден е той напоследък от Гърция.

 

Горната таблица го потвърждава. За разлика от очертаната в таблицата тенденция на повече изселени по време на кризата, истината е, че броят на завръщащите се от чужбина български граждани, работещи там временно, е по-голям от заминаващите. Това може да се види с просто око дори само от пътуващите с автобуси от и към България. Няма обаче надеждна официална информация за тези потоци. Контактите с тези хора показват също, че голяма част от загубилите там работата си предпочитат да останат да живеят и да търсят нова работа там, а не във „финансово стабилна“ България.

Евентуална рецесия в развитите страни ще ограничи трансферите от българските работници там на свои близки в България. По официални данни на БНБ през 2010 г. тези трансфери са били 760 млн. евро, а през 2011 г. — 794 млн. евро. Средномесечните трансфери през първото полугодие на 2011 г. са били 70,9 млн. евро, а през второто — 61,3 млн. евро. През януари 2012 г. те са били 57,6 млн. евро. От тези данни могат да се направи следният извод: в официалните месечни данни за 2011 г. и януари 2012 г. има низходяща тенденция. Тя може да се дължи на действително намаляващи трансфери с влошаването на икономическата конюнктура, а също и на прехвърляне на част от официалния поток към неофициалния. По груби преценки на специалисти в тази област действителните трансфери през 2011 г. са били между 1,3 и 1,5 млрд. евро. Без да се рискува голяма грешка, може да се предполага, че през следващите месеци на тази година, а и на следващата, потокът на трансферите ще намалява със задълбочаване на кризата в европейските страни.

Нова рецесия в развитите страни може да се отрази и върху наши фирми, осигуряващи задгранични транспортни услуги. Тук обаче е трудно да се правят изводи. От една страна, износът през януа­ри и февруари 2012 г. е по-малък с 367,2 млн. евро в сравнение със същия период на 2011 г., но вносът нараства с 435,7 млн. евро. Износът за страните от ЕС намалява с 305,9 млн. евро, но вносът нараства с 216,4 млн. евро. Износът към трети страни намалява с 61,3 млн. евро, но вносът нараства с 219,3 млн. евро. От друга страна, няма данни каква част от износа и вноса се прави от български и каква от чуждестранни транспортни фирми. Нито пък каква част се прави с автомобилен, железопътен, воден и въздушен транспорт — наш и чуждестранен.

Смущенията в световния финансов сектор неизбежно ще се пренесат и върху българския финансов сектор, особено върху търговските банки. Те ще ограничат кредитирането на български фирми и на домакинствата, ще бъдат по-предпазливи в подбора на клиенти, ще изискват по-големи обезпечения, по-високи лихви, включващи премия за риска и т.н. Немалка част от привлечените средства от българските клонове на чуждестранните банки ще се привеждат към техните централи в чужбина и ще обслужват своите икономики. Още по-големи са опасностите поради кризата в Гърция, а също и в Италия и Унгария, чиито банки имат клонове у нас. Гръцките банки, например, понесоха големи загуби от последното споразумение с частните кредитори на Гърция и сега ще търсят начини за тяхното компенсиране, включително и с ресурси на клоновете им в България. Смущенията ще се отразят и върху застрахователните институции, инвестиционните, взаимните, пенсионните и други фондове, в чийто портфейли преобладават акциите. Те също могат да понесат загуби. Данните за отражението върху нашия финансов сектор са много оскъдни, включително и поради фирмената тайна. Може да се направи извод, че ние ще бъдем от губещата страна. И размерите на щетите ще са големи.

Евентуална криза в развитите страни ще ограничи възможностите на техните граждани да пътуват за почивка в България, а това ще намали нашите нетни приходи от туризъм. Това тепърва предстои да се случва през следващите месеци. По сегашните данни не могат да се правят категорични изводи. Според добри познавачи на този сектор се очаква намаление на чуждестранния туристически поток през 2012 г. с около 15%. Броят на чужденците, посетили България през март 2012 г., е 336 904, а през март 2011 г. — 335 692. Броят на българите, посетили чужбина през март 2012 г., е 308 072, а през март 2011 г. — 295 414 души. Както през предишни години, така и сега, висок е процентът на българите, пътуващи в чужбина по служба. През март тази година той е 31,8%, а за чужденците, посетили България — 17%. Тази неблагоприятна картина съществува от години и няма признаци за подобрение. Над това си струва да се замислим сериозно.

Всяка рецесия в развитите страни води до намаление на потребностите им от суровини и енергоносители, а с това и на техните цени. То ще ни засегне негативно по линия на износа, където преобладават суровините и първично преработените материали, и благоприятно по вноса. Евентуални по-съществени изменения тепърва предстоят.

Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2012 г. нараства с 0,8% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост — с 1,1%,и при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ — с 0,1%, докато в добивната промишленост има намаление с 0,6%. Общият индекс на цените на производител през март 2012 г. се увеличава с 3,4% в сравнение със същия месец на 2011 г. Евентуални военни конфликти (например в Близкия изток и около Иран) могат да предизвикат рязко повишаване на цените на суровия петрол и дори сериозни смущения в доставките с непредвидими последствия.

По обща конкурентоспособност на икономиката България е на 74-о място в последната класация на Световния икономически форум. По показателите за конкурентност на фирмено равнище ние сме между 80-о и 128-о  място от 142 обхванати в класацията страни. Главни причини за това са нерационална отраслова структура, остарели технологии в стопанския и домакинския сектор, ниска производителност на труда и т.н. Продължително фиксираният валутен курс на лева от 1 юли 1997 г. поради отлагане излизането ни от валутния борд в сложната кризисна обстановка ще потиска допълнително конкурентоспособността на нашите стоки. Сега не е време да се променя трайно фиксираният валутен курс и да се преминава към управлявано плаващ курс, като прелюдия на въвеждането на еврото. То следва да стане след излизането ни от кризата. Това е още по-неблагоприятно при положение, че повечето наши съседи обезцениха своите валути през последните години.

За да се разбере колко важен е този проблем и колко трудно ще  бъде въвеждането на еврото без подготовка, само ще напомня за натрупания огромен инфлационен диференциал между ЕС и България. Кумулативната инфлация в ЕС от средата на 1997 г. (когато беше въведен режимът на валутен борд и на фиксирания с него курс) до края на 2011 г. е 27%. В България тя е около 170%. Дори след известен коректив и изчисляване на кумулативната инфлация от началото на 1998 г. тя е около 140%. Следователно, разликата е около 110 процентни пункта. През следващите няколко години може да достигне около 120 пункта. Държейки сметка дори само за този фактор, курсът на лева към еврото ще е далеч над 2:1, както е сега. Това ще създаде сериозни проблеми на България и на българските граждани при присъединяването към еврозоната.

• Негативните очаквания са неизмерими. Те са психологически фактор, но когато обхванат повече хора, се превръщат в могъщ деструктивен икономически фактор.

Всичко това налага вземане на бързи компенсиращи мерки за стимулиране на вътрешното частно, държавно и инвестиционно потребление. Ролята на вътрешното потребление като фактор на растежа в България винаги е била решаваща. В новата обстановка става още по-важна, защото при сбъдване на описаните по-горе международни условия през следващите години не може да се разчита на съществено оживление на износа с всичките му негативни последици.

3. Спешни мерки за смекчаване
на последствията от кризата върху България

Авторите на есенната (ноември 2011 г.) прогноза на Европейската комисия за България са подходили несериозно, като са предвидили 2,3% растеж на БВП през 2012 г. Така постъпиха и с междинната си прогноза от 23 февруари 2012 г. за 1,4% растеж. Сериозни анализатори не бива да допускат толкова голяма разлика в оценките по такъв важен параметър в течение на три месеца. Прогноза с толкова кратък жизнен цикъл не говори добре за нейните автори. От подобни прогнози няма полза. Както вече споменах, и миналата есен, и сега прогнозирам в най-добрия случай нулев растеж за България с вероятност за мека рецесия.

За да разберем по-добре влиянието на кризата върху БВП, е полезно да си припомним уравнението на Кейнс, конструирано през 30-те години на миналия век. По него и сега в цял свят се изчислява БВП. То гласи:

БВП = частно потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ – внос

 

България, както и Европа, се намира в криза на ограничено търсене. Ние ще изпитваме последствията от ограниченото външно търсене поради рязкото свиване на износа. Още по-големи са негативните ефекти върху съвкупното вътрешно търсене в резултат на потиснатото частно (на домакинствата), държавно и инвестиционно търсене. Изясняването на характера на кризата е условие за поставяне на правилна диагноза. Тя пък е предпоставка за избор на правилна политика и вземане на подходящи антициклични мерки за противодействие на кризата.

Щом сме в криза на свито търсене, очевидно най-подходящата политика е стимулиране на търсенето по всички възможни съставки на БВП и с всички възможни инструменти. Рестриктивната политика в такава ситуация е погрешна. Тя неизбежно води към задълбочаване на спада в производството, заетостта и доходите, т. е. изостря рецесията.

Като имам предвид, че настоящата криза се дължи на недостатъчно вътрешно и външно търсене и изхождам от икономическата теория и световната стопанска практика, в България са възможни две рецепти за антициклична политика: консервативна (4) и кейн­сианска.

Антицикличната политика на двете школи може да се представи в следната опростена графика.

 

Пунктираната линия е най-общ вид на кривата на производството (заетостта, доходите) в нормални и кризисни години без активна държавна регулация, с изключение на умерена намеса с инструменти на паричната политика в най-остри кризисни ситуации. Тя може да бъде наречена крива на бизнес циклите на консервативната теория и практика. Тази крива показва дълбоки спадове, включително рецесии и депресии (силно охлаждане на икономиката) и високи темпове на растеж (силно прегряване на икономиката) в години на интензивно развитие.

Непрекъснатата линия показва смекчените колебания на производството (заетостта, доходите) при активна антициклична политика в нормални и кризисни години. С тази намеса на държавата спадовете не са толкова дълбоки и понякога дори могат да се избегнат или силно да се смекчат рецесии. Така обществото губи далеч по-малко потенциална продукция, заетост и доходи. При такава политика върховете на стопанската активност са по-изгладени и се избягва прегряване на икономиката. Дъната на стопанска активност също са по-изгладени и се избягват дълбоки рецесии в икономиката. Тя може да бъде наречена крива на бизнес циклите на кейнсианската теория и практика. Тази антициклична политика не премахва бизнес циклите, но ги смекчава и избягва икономически и други екстремални ситуации с тежки последици.

При криза на свитото търсене няма по-ефикасно лекарство от стимулиране на търсенето. Три са направленията за такова стимулиране: частното, държавното и инвестиционното търсене.

2012 ще е поредната тежка година за България. Сега по-важно е да видим какво може да се направи за смекчаване на последствията от кризата в ЕС и стагнацията у нас. Ще напомня отново за някои спешни мерки, които трябва да се предприемат веднага. Това са мерки, които следва да се приложат незабавно и да дадат резултат до няколко месеца или най-късно 1-2 години.

Още в началото трябва да е ясно, че прилагането на препоръчаните спешни мерки налага корекция на бюджета за втората половина на 2012 г.

            а) Стимулиране на индивидуалното потребление
(68% от БВП) (5):

• Индексиране на най-ниските заплати и пенсии с натрупаната инфлация от юли 2009 г. досега. От януари 2013 г. всички заплати и пенсии да се индексират с инфлацията;

• Повишение на минималната работна заплата до 310 лв. месечно, а от 1 януари 2013 г. — 330 лв.;

• Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите;

• Повишение на най-ниските пенсии до 200 лв.;

• Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 150 лв.;

• Повишение на помощите за инвалиди, самотни майки, млади семейства;

• Нисколихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира от бюджета;

• Пропорционалният корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица да се преобразуват от 1 юли 2012 г. в умерено прогресивни данъци с облагане на четири нива: 10,15, 20 и 25%. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв.;

• Намаляване от 1 юли 2012 г. на ДДС за лекарствата и учебниците на 5%, повишение на ДДС за хазарта на 20%, а на екстравагантните луксозни стоки по утвърден списък на 25%;

Един лев, оставен допълнително на домакинствата, създава между 1,0 и 1,5 лв. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора.

При индивидуалното потребление ударението да се постави върху подпомагане на бедните и среднодоходните групи, в чиято потребителска кошница преобладават произведени в България стоки. Стимулирането на богатите е ненужно, понеже в тяхната потребителска кошница преобладават вносни стоки.

б) Стимулиране на държавното потребление
(16% от БВП):

• Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит до 0,5% от БВП през 2014 г. чрез съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС през 2012—2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит плътно до 3,0% от БВП (при допустим от ЕС 3,0% и очакван средно за ЕС през 2012 г. 3,9%);

• В тази връзка следва да се допусне повишение на публичния ни дълг от 16,3% от БВП в края на 2011 г. до 25-27% през следващите кризисни години, при разрешен от ЕС до 60% и прогнозиран за 2012 г. 84,9% общо за ЕС. Това не застрашава финансовата стабилност на страната. Ако се прилага препоръчаната тук икономическа политика и при благоприятна икономическа ситуация в ЕС, може да се очак­ва постепенно излизане на България от кризата към 2014—2015 г. и икономически растеж около 4—5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета и ще се осигури постепенно намаление на дефицита;

• Да се отменят наложените през есента на 2011 г. от министъра на финансите в устройствения закон за бюджета 2% допустим таван за бюджетен дефицит и 40% за публичен дълг, защото противоречат на ограничителите в еврозоната и в ЕС и са недопустими за най-бедната страна в общността;

• През следващите няколко години България да промени структурата на данъчната си система, като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%) и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). Да отпадне данък „колиба“ и да се въведе данък „лукс“ за големите недвижими имоти;

• Реинвестираната от фирмите част от печалбата за производствени сгради, машини и съоръжения да не се облага с корпоративен данък през следващите 10 години;

• Да се прекрати незабавно отнемането в полза на бюджета на остатъчна неразпределена печалба (след изплащане на корпоративния данък и 80% дивиденти) от държавните фирми. От 1 януари 2013 г.да се определи 30% дивидент за държавата. Това ще улесни излизането на тези фирми от кризата;

• Признаване на ускорена амортизация за новозакупени от фирмите производствени машини и съоръжения през 2012—2015 г.;

• Отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в консолидирания бюджет. Такъв ограничител не съществува в страните от ЕС. За 2011 г. те са 49,3% по разходите и 44,6% по приходите в тези страни;

• Вземане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата (особено с алкохол и тютюневи изделия), което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета 1,0-1,5 млрд. лв.;

• Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през втората половина на 2012 г. и с още 20% през 2013 г.;

• Прекратяване на забавените разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и своевременно възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите към държавата и банките;

• Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука през 2013 и следващите години;

• Увеличение на фонд „Наука“ (до 200—250 млн. лв. годишно) за 2013—2015 г.;

• Увеличение на субсидията за БАН до 120 млн. лв. за 2013 г. с постепенно повишение през следващите години, съчетано с реформи;

•Повишение на субсидиите за държавните университети и намаление на студентските такси. Държавни субсидии да не се отпускат на частни училища и университети, защото това означава субсидиране на заможните и богатите родители за сметка на по-бедните;

• Увеличение на инвестиционните и оборотните кредити за дребния и средния бизнес от 2012 г. чрез Българската банка за развитие при по-ниска субсидирана от държавата лихва през следващите години;

• Създаване от средата на 2012 г. на държавно-частен фонд за иновации и високотехнологични експортни производства с равни вноски от бюджета и частния бизнес с начален капитал 1 млрд. лв., който да нараства през следващите години. Да се приеме закон за този фонд;

• Допълнителни субсидии за общините в най-тежко положение;

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.

в) Стимулиране на инвестиционното потребление
(24% от БВП):

• Ремонт и строителство на училища и болници, където нуждите са най-остри. Да се пристъпи към незабавно разширение на потенциа­ла на онкологичната и сърдечносъдовата профилактика и лечение;

• Ускорено строителство на детски ясли и градини в големите градове;

• Форсирана топлинна изолация на училища, болници и други обществени сгради. По-активно държавно стимулиране на топлинната изолация на частни сгради;

• Бързо изграждане на заводи за преработка на твърди отпадъци в София и други големи градове, а също и на нови сметища в други градове;

• Ускорено създаване на инфраструктура за високоскоростен интернет за цялата територия на страната;

• Разширение, модернизация и поддържане на водна, екологична и транспортна инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория;

• Бързи подобрения във ВиК за намаляване загубите на вода и подобряване качеството на подаваната питейна вода;

• Строителство на малки и средни язовири, подобрено поддържане на наличните и възстановяване на напоителни системи за земеделието;

• Изпълнение на най-спешни отводнителни, водозащитни и антиерозионни проекти;

• Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Повишаване квалификацията на ангажирания персонал и въвеждане на извънреден, ако се наложи – полувоенен режим, за по-добро усвояване на средствата.

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5.

За инвестиционните проекти да се даде приоритет на тези с висока проектна готовност и ангажиращи повече работна сила.

С предлаганите мерки за втората половина на 2012 г. може да се осигури допълнителен ресурс около 1,5 млрд. лв., а за 2013 г. – 2,8-3,0 млрд. лева. Този ресурс следва да се разпредели за препоръчаните мерки, като се изпълнят приоритетно само тези, за които достигат средствата в рамките на 3,0% бюджетен дефицит и само постепенно и контролирано да се повишава публичният дълг през следващите кризисни години до 25-27% от БВП.

 май 2012 г.

 

Бележки

(1) По този въпрос виж също Lawrence Summers, „How to ensure stimulus today, austerity tomorrow“. Financial Times, March 25, 2012. Такава теза съм защитавал многократно в редица мои публикации през 2009-2011 г.

(2) Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз, подписан на 2 март 2012 г. от 25 от 27-те страни членки на ЕС. Извън Пакта за финансова стабилност останаха Великобрикания и Чехия бел. ред.

(3)  World Economic Forum, The Global Competitiveness Report 2011-2012, p. 130.

(4)  В САЩ и в световната икономическа литература се борави с понятието консервативна, докато в България тя се нарича неолиберална.

(5)  Това показва, че индивидуалното потребление осигурява 68% от БВП на България през 2011 г. В следващите точки за държавното и инвестиционно потребление по същия начин са показани техните дялове в БВП.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук