МИМИ БАЛКАНСКА – ЕПОХА В БЪЛГАРСКОТО МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО

0
195

 

 

110 години от рождението на голямата артистка

 

Родена е под знака на Лъва (и има царственото и светло  излъчване на кралица-лъвица), на 23 юли 1902 г. в най-европейския град на България, Русе. Дядо й, Никола Балкански, е родственик на великия Раковски и негов близък съратник в борбата срещу турските поробители. Мими е едва на седем, когато умира баща й и майка й, с трите си деца, се премества в столицата. Там веднага попада под магията на театъра и музиката. Като  гимназистка записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима, но заедно с това сериозно учи пиано и солфеж. След края на Балканската война животът в разорената българска държава и особено в София е твърде труден. Семейство Балкански е на ръба на мизерията и Мими решава да стане хористка в оперетния театър „Ренесанс“, за да плаща уроците си. В изпитната комисия са трима знаменити мъже: основоположникът на българската опера, композиторът Маестро Георги Атанасов, театралният деятел Петко Атанасов и знаменитият драматичен артист Кръстю Сарафов. Мими решава да се представи с… предсмъртната ария за тенор (!) „Там звездите блестяха…“ на Марио Каварадоси от „Тоска“ на Пучини, като при това си акомпанира сама. Комисията е направо смаяна! Едва изсвирила началните тактове, я спират. Но Петко Атанасов е забелязал, че шестнайсетгодишното дребничко русокосо девойче от Русе е родено за артистка и я съветва да се яви отново, разбира се, с подходяща „женска ария“, „за солистка“!

Второто конкурсно представяне е повече от  успешно. Мими Балканска е вече редовна артистка със скромна заплата. Красива, елегантна, сценична, с  неголям, но приятен лиричен сопранов глас, тя получава първата си роля – Лори от „Феята на карнавала“ от Имре Калман. Този велик автор ще се окаже съдбоносен за  нея! Забелязват я всички: критици, музиканти, театрали, харесва се и на публиката. Разбира се, тогава оперетата е в центъра на вниманието на публиката. Всяка премиера се посреща като истинско събитие…

Зареждат се роля след роля: Щаси от „Царицата на чардаша“ и Лиза от „Марица“ на Калман, Дениз в „Мамзел Нитуш“ на Флоримон  Ерве, Валентина във „Веселата вдовица“ на  Франц Лехар… Все очарователни млади субретки, носещи много непринудено веселие, очарование и смях. По това време тя се налага като най-добрата в този тип роли, публиката я търси и обича. 

След десетина години обаче изведнъж решава да премине от „другата страна“ – към героините, към големите и сериозни роли. В тях изявява най-пълно голямото си драматично  дарование и се налага като абсолютната прима на българския музикален театър в годините между двете войни. Славата й непрекъснато расте, обичат я и я знаят всички българи. Известността й наистина е изключителна — това е певицата „номер едно“ в страната.

Сред героините й от 30-те и 40-те години – нейния  апогей! – са: Ана Главари  от „Веселата вдовица“, Силва от „Царицата на чардаша“ (мнозина твърдят, че това е коронната й роля, но самата тя казва, че не е само Царицата), Мадлен от „Бал в Савоя“, Лиза от „Страната на усмивките“, Перикола от „Перикола“, Вера от „Последен валс“, Сузана от „Принцесата на цирка“, Анастасия от „Царевич“, Елиза от „Паганини“, Ана от „Цвете от Хавай“…

Трудно е да се изброят всички големи роли на тази забележителна артистка, съчетала у себе си комплекс от природни  дарби, интелект, чар, темперамент и не на последно място упоритост, перфекционизъм. Присъствието на сцената, въпреки дребния й ръст и не особено богатия й като даденост глас, е наистина  неотразимо, завладяващо. Тя е сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, при все че по нейно време — перио­да между двете войни –  този жанр у нас е на завидна  висота и много от оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.

Мими Балканска пее предимно в столицата, но често гостува  и във всички големи и по-малки градове на страната, а след  войната е сред основателите  и първите солисти на националната ни оперета, Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (може би по-справедливо би било той да носи  днес нейното име).  Специално за нея нашият голям композитор Парашкев Хаджиев  написа оперетата си „Мадам Сан Жен“. Почти цяла България се среща с голямото й изкуство. Гастролира многократно и в Сърбия, Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата „Кощана“ от Станкович  (при това на сръбски език) в Белград е удостоена с най-големия сръбски  държавен орден „Свети Сава“… Пред таланта й се прекланят короновани особи, министри, дипломати и видни интелектуалци. Може да се каже, че е изключително популярна и обичана от всички обществени слоеве  у нас.

Умира на 25 май 1984 година  в София.

Мими Балканска е близо петдесет години на сцената. Един певчески рекорд! Героините си – различни по характер, натюрел и стилистика – тя пресъздава, както отбелязва критиката: с огромно вдъхновение и лекота“, „ с грациозност и изключителен чар“. Епитетите: чародейка“, „вълшебница“, „несравнима“, „вдъхновена“, „темпераментна“… я съпътстват при всяка изява. Тя е явление, бих казал, неповторен досега феномен в нашата  художествена култура. Първата и може би ненадминатата  до днес българска оперетна звезда.

Мими Балканска получава всички възможни държавни отличия, но споделя: Най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!“. Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска твърдеше, че е била една  наистина щастлива жена“

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук