Член на Федералния комитет на Испанската комунистическа партия, членуваща в Обединена левица (Izquierda Unida — IU):
– Покрай напредъка на СИРИЗА в Гърция и движението на „възмутените“ в Испания стана популярно да се говори за т.нар. нови леви в Европа. При по-задълбочено взиране виждаме осезаемо присъствие в този феномен на обновените комунистически партии, които сякаш бяха изчезнали за близо две десетилетия от европейския политически пейзаж. Защо ви нямаше толкова дълго?
– Никога не сме „изчезвали“. Просто комунистическите партии и движения бяха избутани в периферията на политическия живот от мощната антикомунистическа пропагана и реалните антикомунистически настроения, избуяли след промените от 1989 г. Историята на народите от Източна Европа, за съжаление до голяма степен дискредитира тази идея. Но тя винаги е имала много силни корени в страни като Испания, Италия, Франция, била е живо свързана с антифашистките движения и с борбата за истинска демокрация.
Докато социалистическият лагер беше фактор в международния живот, капитализмът се състезаваше с него. И за да го надвие, създаде Държавата на социалното благоденствие. Трябваше да си придаде привлекателен облик, за да спечели надпреварата и да пребори съществувалата социалистическа система. Днес обстоятелствата вече са други. Капитализмът няма съперник и си връща естествения вид. Отнема без скрупули социалните придобивки на гражданите си, за да премахне всякакви задръжки пред безогледната експлоатация и ламтежа за все повече печалби за избраните. Но гражданското общество не остава безучастно и е логично, че се надига съпротивителна вълна. Естествено е в нея да са и нашите комунистически партии. Така отново станахме „видими“, макар и дългата антикомунистическа пропаганда да не ни позволява все още да заемем достатъчно силни позиции в политическото пространство. Но сме вече значим фактор в него, това е неоспоримо.
– На конференцията на партия Българска левица, в която участвахте в София, в залата преобладаваха побелелите глави. А във вашата Обединена левица (Izquierda Unida) как е с участието на младите?
– Знаете ли, при нас също недостигат млади участници. Това е характерно за целия политически живот в Испания. Едва 5% от испанската младеж участва дейно в политически събиитя.
– Странно! Участниците в движението на „възмутените“ по испанските площади са предимно млади хора, лично съм ги виждала…
– Така е, те са видими, но процентно са много малко. Факт е, че младежката безработица в Испания е ужасяваща — надхвърля 50%. Но реално младежите, покосени от този жесток социален проблем, не се хвърлят веднага да протестират, а се стараят да търсят решение всеки сам за себе си. Засилили са се процесите на емиграция, което си е чиста проба изтичане на мозъци. Много млади безработни испанци учат усилено немски и после потеглят към Германия, за да намерят там каква да е работа. Други пък бягат към латиноамерикански страни с високи темпове на растеж, каквито са Бразилия или Аржентина. Онези, които остават у дома, се записват да учат допълнително, да повишават квалификацията си — пак в надежда да си намерят работа. Тоест, те практически няма време да се занимават с политическа активност. А и мнозина не виждат смисъл в това. Политиците са много дискредитирани в общественото съзнание — има общо отхвърляне на политическата класа като такава заради вината £ за сегашната икономическа криза. Освен това трябва да държим сметка и за влиянието на доминиращия социално-икономически модел. Той не стимулира младежите към активна обществена позиция, а напротив, подхранва естествения за възрастта им стремеж към развлечения, отдалечавайки ги от възможността да прозрат възможните алтернативи. Според мен всички тези фактори важат и за България, те обясняват защо и вашите младежи не са така активни политически, както би ни се искало. Тъжно е, защото ако тези процеси продължат по същия начин, икономиките на нашите страни няма да издържат — няма да има кой да ги поддържа живи и да ги обновява, ако младите ни хора липсват.
– Как гледате на идеите за единен ляв фронт, развити още през 30-те години от българина Георги Димитров?
– Всяка страна, всеки народ гледа на тези идеи през собствената си историческа призма. Вие говорите за Георги Димитров, а ние, в Испания или Франция, можем да говорим за опита на Испанската република и нашия Народен фронт или за френския Народен фронт. Тези идеи са същностна част от развитието на цялата европейска левица. Испанският преход към демокрация след смъртта на Франко също е белязан от този дух, който обедини всички демократични сили. И Испанската комунистическа партия тогава изигра своята много важна роля. В онези времена PSOE (испанската абревиатура на Испанската социалистическа работническа партия, съкращавана на български като ИСРП — бел.ред.) беше доста по-слаба, но и доста по-лява. С течение на годините тя отиваше все по-надясно. За да се стигне до сегашното положение, когато демонстрантите издигат вече лозунги срещу PPSOE. В него са слети ведно абревиатурите на PP (испанското съкращение на дясната Народна партия) и PSOE. Защото политиките и на двете уж противостоящи си партии се оказаха еднакво привързани към неолибералния курс. Днешната ни задача е народът да разбере, че има и друг изход от кризата, и той е вляво. Реалното ляво. На този етап не е възможно да градим единен фронт с PSOE, но ние не искаме да отблъскваме редовите членове, симпатизанти, гласоподаватели на тази партия. Те също са възмутени от кризата. Процесите узряват бавно, но европейската перспектива за левицата е към коалиции от типа на СИРИЗА.
– Впечатлението ми е, че Обединената левица (Izquierda Unida) има доста висок морален авторитет в Испания. Това заради програмата ви ли е, или просто вие още не сте управлявали и хората не са успели да се разочароват?
– Обединената левица (Izquierda Unida) наистина има авторитета на честна политическа сила и, бих казал, че сме симпатични с това на привържениците си. Програмата ни също е атрактивна, защото е конкретна. Ние не обещаваме невъзможни неща. Говорим директно и откровено с хората, гледаме ги в очите. Затова и на местните избори през май 2011-а, и на общите през ноември с.г. Обединена левица (Izquierda Unida) отбеляза значими успехи. В местния парламент на Андалусия получихме 13 депутатски места, а на Мадрид — 12. В националния парламент влязохме с 11 народни представители, след като събрахме 6,9% на общите избори.
– В състояние ли е Европейската лява партия да предложи привлекателна антикризисна алтернатива на европейските граждани?
– Напълно. Ние сме за федерална Европа на гражданите, за политически контрол над икономиката, а не обратното, както е сега. Неолиберализмът води до дезинтеграция на Европа, той сблъсква народите. Нашата алтернатива е в братството и солидарността на народите срещу диктата на капитала.
Интервю на
Къдринка Къдринова
