АЛТЕРНАТИВАТА НИ Е СОЛИДАРНОСТТА НА НАРОДИТЕ СРЕЩУ ДИКТАТА НА КАПИТАЛА (интервю)

0
148

Член на Федералния комитет на Испанската комунистическа партия, членуваща в Обединена левица (Izquierda Unida — IU):

 

Покрай напредъка на СИРИЗА в Гърция и движение­то на възмутенитев Испания стана популярно да се говори за т.нар. нови леви в Европа. При по-задълбочено взиране виждаме осезаемо присъствие в този феномен на обновените комунистически партии, които сякаш бяха изчезнали за близо две десетилетия от европейския политически пейзаж. Защо ви нямаше толкова дълго?

– Никога не сме „изчезвали“. Просто комунистическите партии и движения бяха избутани в периферията на политическия живот от мощната антикомунистическа пропагана и реал­ните антикомунистически настроения, избуяли след промените от 1989 г. Историята на народите от Източна Европа, за съжаление до голяма степен дискредитира тази идея. Но тя винаги е имала много силни корени в страни като Испания, Италия, Франция, била е живо свързана с антифашистките движения и с борбата за истинска демокрация.

Докато социалистическият лагер беше фактор в международния живот, капитализмът се състезаваше с него. И за да го надвие, създаде Държавата на социалното благоденствие. Трябваше да си придаде привлекателен облик, за да спечели надпреварата и да пребори съществувалата социалистическа система. Днес обстоятелствата вече са други. Капитализ­мът няма съперник и си връща естествения вид. Отнема без скрупули социалните придобивки на гражданите си, за да премахне всякакви задръжки пред безогледната експлоатация и ламтежа за все повече печалби за избраните. Но гражданското общество не остава безучастно и е логично, че се надига съпротивителна вълна. Естествено е в нея да са и нашите комунистически партии. Така отново станахме „видими“, макар и дългата антикомунистическа пропаганда да не ни позволява все още да заемем достатъчно силни позиции в политическото пространство. Но сме вече значим фактор в него, това е неоспоримо.

На конференцията на партия Българска левица, в която участвахте в София, в залата преобладаваха побелелите глави. А във вашата Обединена левица (Izquierda Unida) как е с участието на младите?

– Знаете ли, при нас също недостигат млади участници. Това е характерно за целия политически живот в Испания. Едва 5% от испанската младеж участва дейно в политически събиитя.

Странно! Участниците в движението на възмутенитепо испанските площади са предимно млади хора, лично съм ги виждала…

– Така е, те са видими, но процентно са много малко. Факт е, че младежката безработица в Испания е ужасяваща надхвърля 50%. Но реално младежите, покосени от този жесток социален проблем, не се хвърлят веднага да протестират, а се стараят да търсят решение всеки сам за себе си.  Засилили са се процесите на емиграция, което си е чиста проба изтичане на мозъци. Много млади безработни испанци учат усилено немски и после потеглят към Германия, за да намерят там каква да е работа. Други пък бягат към латиноамерикански страни с високи темпове на растеж, каквито са Бразилия или Аржентина. Онези, които остават у дома, се записват да учат допълнително, да повишават квалификацията си пак в надежда да си намерят работа. Тоест, те практически няма време да се занимават с политическа активност. А и мнозина не виждат смисъл в това. Политиците са много дискредитирани в общественото съзнание има общо отхвърляне на политическата класа като такава заради вината £ за сегашната икономическа криза. Освен това трябва да държим сметка и за влиянието на доминиращия социално-икономически модел. Той не стимулира младежите към активна обществена позиция, а напротив, подхранва естествения за възрастта им стремеж към развлечения, отдалечавайки ги от възможността да прозрат възможните алтернативи. Според мен всички тези фактори важат и за България, те обясняват защо и вашите младежи не са така активни политически, както би ни се искало. Тъжно е, защото ако тези процеси продължат по същия начин, икономиките на нашите страни няма да издържат няма да има кой да ги поддържа живи и да ги обновява, ако младите ни хора липсват.

Как гледате на идеите за единен ляв фронт, развити още през 30-те години от българина Георги Димитров?

– Всяка страна, всеки народ гледа на тези идеи през собствената си историческа призма. Вие говорите за Георги Димитров, а ние, в Испания или Франция, можем да говорим за опита на Испанската република и нашия Народен фронт или за френския Народен фронт. Тези идеи са същностна част от развитието на цялата европейска левица. Испанският преход към демокрация след смъртта на Франко също е белязан от този дух, който обедини всички демократични сили. И Испанската комунистическа партия тогава изигра своята много важна роля. В онези времена PSOE (испанската абревиатура на Испанската социалистическа работническа партия, съкращавана на български като ИСРП бел.ред.) беше доста по-слаба, но и доста по-лява. С течение на годините тя отиваше все по-надясно. За да се стигне до сегашното положение, когато демонстрантите издигат вече лозунги срещу PPSOE. В него са слети ведно абревиа­турите на PP (испанското съкращение на дясната Народна партия) и PSOE. Защото политиките и на двете уж противостоящи си партии се оказаха еднакво привързани към неолибералния курс. Днешната ни задача е народът да разбере, че има и друг изход от кризата, и той е вляво. Реалното ляво. На този етап не е възможно да градим единен фронт с PSOE, но ние не искаме да отблъскваме редовите членове, симпатизанти, гласоподаватели на тази партия. Те също са възмутени от кризата. Процесите узряват бавно, но европейската перспектива за левицата е към коалиции от типа на СИРИЗА.

Впечатлението ми е, че Обединената левица (Izquierda Unida) има доста висок морален авторитет в Испания. Това заради програмата ви ли е, или просто вие още не сте управлявали и хората не са успели да се разочароват?

– Обединената левица (Izquierda Unida) наистина има авторитета на честна политическа сила и, бих казал, че сме симпатични с това на привържениците си. Програмата ни също е атрактивна, защото е конкретна. Ние не обещаваме невъзможни неща. Говорим директно и откровено с хората, гледаме ги в очите. Затова и на местните избори през май 2011-а, и на общите през ноември с.г. Обединена левица (Izquierda Unida) отбеляза значими успехи. В местния парламент на Андалусия получихме 13 депутатски места, а на Мадрид 12. В националния парламент влязохме с 11 народни представители, след като събрахме 6,9% на общите избори. 

В състояние ли е Европейската лява партия да предложи привлекателна антикризисна алтернатива на европейските граждани?

– Напълно. Ние сме за федерална Европа на гражданите, за политически контрол над икономиката, а не обратното, както е сега. Неолиберализмът води до дезинтеграция на Европа, той сблъсква народите. Нашата алтернатива е в братството и солидарността на народите срещу диктата на капитала.

Интервю на

Къдринка Къдринова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук