НУЖДАЕМ СЕ ОТ РАДИКАЛНА ПРОМЯНА (призив)

0
153

 

 

Из призива на Микис Теодоракис и Манолис Глезос,
оповестен в Атина през октомври 2011 г.

65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество. В последните 18 месеца една нова „империя на парите“ систематично напада една след друга европейските държави, без да £ бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите. Напротив, те се опитват „да успокоят“ тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през 30-те години правителствата опитваха да се справят с нацизма. Те организират „дългови войни“ между народите на Европа точно така, както навремето ги  тласнаха от belle epoque към Първата световна война.

Пазарната офанзива започна с война срещу Гърция, страна-членка на Европейския съюз, чието население през Втората световна война изигра решителна роля в съпротивата срещу варварството и за освобождаването на Европа. В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия. Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на „прасетата“ в Европа, като пропагандно ги събираше под съкращението PIIGS (абревиатура от английските наименования на Португалия, Италия, Ирландия, Гърция, Испания, съответстваща на английската дума „прасета“ бел. ред.).

Набързо тази офанзива се разви и до финансова с последвалото поставяне на Гърция в статута на ограничен суверенитет и намесата на МВФ във вътрешните работи на страните от Еврозоната.

След като получиха това, което искаха, тези сили се насочиха към другите по-малки и големи страни от европейската периферия. Във всички случаи целите са същите: пълно задоволяване на интересите на банките в ущърб на държавите, разрушаване на европейската Държава на благоденствието, на носещия стълб на европейската демокрация и култура, разстройство на европейските държави и подчиняване на държавните структури на диктата на новия „интернационал на парите“.

Европейският съюз, рекламиран досега пред народите като инструмент за колективен прогрес и демокрация, се превръща в инструмент за съсипване на благосъстоянието и демокрацията. Съюзът бе създаден като инструмент за съпротива срещу глобализацията. Пазарите сега го ценят като инструмент в интерес на същата тази глобализация. Пред немците и другите европейски народи този инструмент бе представян като оръдие за мирно увеличаване на националната мощ и благосъстояние, ала начинът, по който всички народи бяха принесени в жертва на финансовите пазари, разбива образа на Европа и превръща пазарите в двигатели на нов финансов тоталитаризъм…

Днес сме изправени пред опасността да повторим на континента финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения след насилствено налагане на международната империя на парите, в чийто икономически епицентър бушува пазарната стихия.

Пръсната иначе в Европа и по света, срещу народите се е изправила исторически непознатата досега концентрация на финансова, но също така на политическа и медийна мощ на международния финансов капитал, т.е. на шепа финансови институции, рейтингови агенции и купена от тях политическа и медийна класа. Това са силите, които нападат една след друга европейските страни, използвайки лостовете на дълга, за да разрушат европейските държави на благоденствието и европейската демокрация.

„Империята на парите“ изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната, на Гърция, в страна от „третия свят“ чрез т.нар. „спасителна“ програма. В действителност това е „спасяване“ на банките, които отпускаха пари на държавата. Съюзът между банки и политически ръководства чрез ЕС, ЕЦБ и МВФ силово наложи програма, която за страната и демокрацията е равна на „стопанско и политическо убийство“. Този съюз организира ограбване на страната преди да е дошъл пресметнатият банкрут, при това със страстта да я превърне в изкупителна жертва на глобалната финансова криза и да я използва като плашило за тероризирането на европейските народи.

Упражняваната в и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина. Тя ще има и същите последствия, ако не бъде веднага прекратена.

Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега стои на прага на стопанска и социална катастрофа. Гърция е използвана за опитно зайче, за да се измери реакция­та на хората в условия на социален дарвинизъм и да се даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на някоя друга страна-членка.

Пазарите могат да притиснат също така и немското правителство, за да го използват за ускорено разрушаване на Европейския съюз. Но каквото и да се говори, вярата на господстващите в ЕС и особено в Германия, че е възможен проект за европейска интеграция или дори за проста кооперация, изграден върху руините на една или повече страни от еврозоната, е акт на крайна политическа и историческа слепота. Планираното разрушаване на великите, общозначими политически и обществени постижения на европейските народи не може да оправдае никакъв Европейски съюз. Това ще доведе до хаос и дезинтеграция на континента ни, до възраждане на фашистките решения, все окончателни.

През 2008 г. частните банкови гиганти от „Уолстрийт“ принудиха държавите и държавните банки да ги измъкнат от кризата, която сами те бяха предизвикали. При това с парите на данъкоплат­ците, платили сега резултатите не само на една огромна измама, например ипотеките, но и присъщите разходи на 20-годишен нерегулиран казино-капитализъм. Сега те използват кризата и дълговете, които сами са създали, за да отнемат от държавите и гражданите малкото им останали средства за влияние.

Това е едната част от дълговата криза. Другата се състои в това, че финансовият капитал ведно с поддържащите го политически сили задава параметрите на неолиберална глобализация, която безусловно ще доведе до изнасяне на производства извън Европа и заедно с това до постъпателно приближаване на обществените и екологичните условия в същата Европа до тези на Третия свят. Дълго време този процес се криеше зад кредитите. Сега кредитите се използват процесът да приключи.

„Интернационалът на парите“, който се стреми да унищожи всяка съпротива на държавите в Европа, застрашава днес Гърция, утре Италия и Португалия. Той подкрепя конфронтацията между европейските народи и поставя ЕС пред дилемата или да се превърне в пазарна диктатура, или да се разпадне. Целта на този интернацио­нал е да върне Европа и света в състояние, подобно на това преди 1945 г., дори и още по-назад преди Френската революция и Просвещението.

В древни времена така наречената seisachtheia реформата на Солон за освобождаване от дългове, които превръщали бедните в роби на богатите, е била основата, от която се раждат антична Гърция, идеите за демокрация, гражданско общество, политиката и изобщо Европа. Това е фундаментът на европейската и световната култура. В борбата срещу богатите гражданите на Атина откриват пътя на законодателството на Перикъл и на политическата философия на Протагор, обявил, че човекът е мярка на всички неща“. Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух. Пазарите са мярка на всички неща“ е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите…

Илюзията на някои европейски страни, че ще избегнат заробването, само показва, че днешното европейско ръководство е толкова зле подготвено за заплахите от един финансов фашизъм“, колкото бе зле подготвено за заплахите на Хитлер между двете световни войни. Не е случайно, че голяма част от контролираните медии се заеха да нападат европейската периферия, наричайки страните оттам „прасета“, и започнаха недостойна, садистична и расистка кампания не само срещу гърците, не и срещу наследството на класическа Гърция, а преди всичко срещу идеите за свобода и демокрация, родени в тази страна…

Подложени на тази непосредствена атака, политическите сили на европейската десница и на социалдемокрацията изглеждат компрометирани с оглед на дългогодишното проникване в тях на финансовия капитал, чиито най-важни центрове не се намират в Европа. Има крещяща нужда от пряко, прекрачващо границите координиране на всички акции на интелектуалци, хора на изкуството, спонтанни движения, обществени сили и личности, които осъзнават сериозността на положението. Всички ние трябва да изградим мощен съпротивителен фронт срещу приближаващата се тотална империя на глобализацията“. Европа може да оцелее само тогава, когато се съпротивляваме срещу пазарите, когато отвърнем с едно по-голямо предизвикателство, отколкото те предполагат, с един европейски New Deal.

Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС. Трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.

• Необходимо е радикално да бъде преструктуриран публичният дълг, и то за сметка на частните банки. Контролът върху банките трябва да мине отново в ръцете на държавата, както и финансирането на европейското стопанство под национален и обществен контрол. Вместо към спекулативни печалби, нека се обърнем към стопанско развитие и производство.

• Сегашната архитектура на финансовата система, основана на Маастрихтските договори и постулатите на Световната търговска организация, създаде в Европа машината за дългове. Нуждаем се от радикална промяна на договорите, от подчиняване на ЕЦБ на политически контрол чрез народите на Европа, от „златно правило“ за социални, фискални и екологични минимални стандарти в Европа. Нуждаем се от смяна на парадигмата, от връщане към растежа чрез стимулиране на търсенето, чрез нови европейски програми за инвестиции, нови регулации, данъци и контрол върху наднационалния капитал и стоков оборот, от нови форми на разумен и обмислен протекционизъм в една независима Европа, протагонист в борбата за многополюсна, демократична и екологична планета.

 

• Призоваваме силите и хората, споделящи тези идеи, да се сплотят колкото се може по-бързо в широк европейски фронт, за да се изготви европейска програма за преход и се координират нашите действия в обществено движение, което да преодолее сегашните властови отношения и да събори днешните исторически безотговорни правителства на страните ни, за да спаси народите и обществата ни, преди да е станало късно за Европа.

 

Материала подготви Къдринка Къдринова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук