Милена Милошева е студентка по история в магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVII-XX век“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършила е бакалавърска степен в специалността „Етнология“. Интересите ѝ са в областта на историята, етнографията, културата и традициите на България, Балканския полуостров и Европа. Пише и по проблеми на международната политика от близкото минало и съвременността. Член е на Академично етноложко сдружение и на клуб „Балканика“ към СУ „Св. Климент Охридски“.
От няколко седмици средствата за масова информация „гърмят“ – Турция е залята от протести срещу правителството на Реджеп Тайип Ердоган. Една невинна акция в защита на природата (която се е запазила като по чудо в центъра на световния мегаполис Истанбул) се превърна в антиправителствени протести, обхванали вече по-големите турски градове и столицата Анкара включително. Протест срещу Ердоган на болшинството от хора, слабо запознати със ситуацията, им се струва невъзможна кауза. Да, но тя вече е факт. Полицейското насилие срещу протестиращите също е факт (самият Ердоган призна в свое интервю, че явно е била употребена прекомерна сила). Омаловажаването на случващото се от турския министър- председател също е факт. Той замина на посещение в Мароко и въздесъщото му доскоро мнение дойде от африканската държава: „Това е работа на опозицията. Те лъжат моите невинни граждани.“ Само че май на невинните граждани на Ердоган им е писнало.
От какво ли?
Турция е светска държава. Такава я завещава на турците Мустафа Кемал Ататюрк. По негово настояване е модернизирана азбуката, забранени са фесовете и фереджетата, дадени са избирателни права на жените. Ататюрк е символ на модерната демократична турска държава. Той е легенда и мечта. Определението „турчин“ в Османската империя е било давано за нисшия ешелон на обществото. Превръща се в общоопределително за цяла нация именно благодарение на Мустафа Кемал. Консолидираната турска република, отказът от закостенелите догми на Османската империя е дело на Ататюрк.
Протестът в южната ни съседка започна от един принципно типичен в градска среда случай — желанието на управляващите да премахнат парк с няколкостотин дървета, зеленина, които са „белите дробове“ на Истанбул в тази част на огромния град. Само че с тази подробност, че паркът е „Гези“ и се намира при емблематичния площад „Таксим“, а планираната реконструкция предвижда на мястото на парка да бъдат възстановени османски казарми под благовидната форма на увеселителна сграда и… джамия. В Истанбул има над 2690 джамии — всеки квартал разполага с мюсюлмански храм, само Капълъ чарши разполага с 13 джамии! Площад „Таксим“ има огромно значение за истанбулското общество — това е площадът на Републиката, с огромния паметник на Мустафа Кемал Ататюрк. Това е мястото, на което се изразява гражданска позиция. „Таксим“ е и сборният пункт на истанбулските младежи — тук те се срещат, разговарят, разменят информация.
Поредният грандомански план на турското правителство този път обаче срещна твърд отпор. Пълзящата ислямизация в Турция не е нещо ново, не е от вчера. Който е ходил в Истанбул и е пътувал по моста „Ататюрк“, свързващ Европа с Азия, сигурно е забелязал уютните затворени жилищни комплекси от лявата страна под моста (идвайки от европейската част). Тези комплекси са построени на държавни разноски и предоставени на анадолски заселници. Сещате се колко и каква е разликата между анадолския и истанбулския манталитет, нали?
Преди няколко години съпругата на президента Абдуллах Гюл се появи на публично място със забрадка. Случаят тогава предизвика много шум в медиите и обществото. Днес обаче забулени жени в Истанбул са напълно нормална гледка. Гарантът за светския характер на турската държава — армията, беше, така да се каже, „обезглавен“. С няколко показни акции висши генерали бяха вкарани в затвора.
Турция е и страната с най-много журналисти в затворите, следвана от Иран и Китай. Обвиненията срещу тях са, че подготвят заговори срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието. Предпоследната капка в чашата е наложената наскоро забрана за алкохол в по-късните часове на денонощието.
На фона на всички тези реалности Реждеп Ердоган реши да посегне и на площад „Таксим“. Местните медии не отразяват случващото се на „Таксим“. Интересно е, че в протестите активно участват и актьорите от нашумелия сериал „Великолепният век“, разказващ за десетия султан на Османската империя Сюлейман Законодателя, наричан още Великолепни, и неговата любима Хюррем султан — Роксолана, славянката, дъщеря на православен свещеник. Турският премиер заклейми този сериал като обида към нацията и поругаване на един от символите ù.
Може би им писна от всичко това на невинните турски граждани.
Ще рухне ли митът за най-силната и стабилна държава в региона на Балканите и Близкия изток? Докъде ще стигне в исканията си прогресивната част от турското общество? Докъде ще стигне самият Реджеп Тайип Ердоган? Дали ще се окаже, че демократичните му съвети към Хосни Мубарак и Башар Ал Асад се отнасят за всички други, но не и за собствената му страна? Предстои да разберем.
