Димитър Ганов е роден през 1973 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в Института за философски изследвания на БАН на тема „Наративът на левия радикализъм“. Главен асистент е в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, редактор в сп. „Философски алтернативи“. Изследва предимно леви политически теории и движения, политически стратегии и конфликти.
Това изследване ще разгледа според автора най-специфичното и значимото за отношенията между нашата страна и двата ни най-респектабилни съюзника в Североатлантическия алианс и извън него. На първо място, е необходимо да се дефинира понятието „сигурност“, така както то се схваща като релевантно за въпросните отношения от самите участници в тях.
Трябва също да се дефинира понятието „сътрудничество“, доколкото то може да се отнесе до фактическото състояние на тези отношения, както и доколкото е предмет на хипотези, предвиждания, прескриптивни анализи и т.н.
На трето място, изследването разглежда причините за характера и равнището на сътрудничество на България със САЩ и Великобритания в сферата на сигурността и перспективите за това сътрудничество. То ще бъде концентрирано върху периода, чиято базисна темпорална и най-вече символна рамка са събитията след 11 септември 2001 година.
Сигурността
Понятието „сигурност“ в отбранителната стратегия на България се развива в доста тясна връзка със същото в съответната стратегия на САЩ. През 2002 г. в атмосферата на наскоро подхванатата „война с тероризма“ е приета National Security Strategy (NSS) на САЩ, в която security има подразбиращо се и доста стеснено значение на социално, политическо и икономическо статукво, което не бива да се нарушава, и чийто национален характер е екстраполиран до световен. Заплахите за тази сигурност са изцяло външни: от една страна, световната стабилност се осигурява от лидерската роля на САЩ и следователно действия, насочени против тази роля, застрашават международната сигурност; от друга страна, оръжия за масово унищожение (ОМУ) могат да бъдат притежавани единствено от САЩ и „нашите приятели“ (1) , за да бъде защитавана международната сигурност. Докато държави или организации от „оста на злото“ не бива да ги притежават, тъй като първите ще ги употребяват в защита на статуквото, а другите — против него.
Следователно сигурност (security) означава не непременно социална стабилност, ефективна защита на човешкия живот и права, въздържане от масова употреба на физическо насилие и директни военни действия. Напротив — именно масова употреба на насилие и директни военни действия се предполага да осигурят запазване на статуквото. Защото заплаха (threat) също не означава непременно опасност от нарушаване на световния мир, напротив — дори в случаите, когато световният мир по необходимост трябва да бъде осигурен от вписващи се в съществуващото международно право действия, насочени против привилегированата роля на САЩ, това следва да се дефинира като заплаха за международната сигурност.
Сходни и дори тъждествени по своя съдържателен характер и резултат фактори (притежаване на ОМУ) се оценяват по диаметрално противоположен начин, защото в единия случай се отнасят до САЩ, Великобритания и др., а в другия — до „вражески държави“ (rogue states). По този начин концепцията на Заключителния акт от Хелзинки за comprehensive security, състояние на взаимообуславяща се сигурност за отделните държави и мирна превенция на конфликтите, която „поставя индивидуалното човешко същество в центъра на своите схващания за сигурност“ (2) (т.нар. human dimension), радикално се подменя с идеята за една привилегирована национална сигурност, в името на която могат и по подразбиране трябва да бъдат нарушени неправилните сигурности.
За „вражеските държави“ не е валидна необходимостта от сигурност. NSS-2002 реабилитира „дилемата за сигурност“ като определяща за стратегическите визии спрямо международните отношения и по-специално конфликти (3).
Българската военна доктрина (БВД) от 2002 г. свидетелства за изключително тясно сътрудничество в сферата на сигурността с NSS, ако не в буквалния смисъл, поне на равнище мисловна конгениалност. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че една постановка, която много бързо получи подразбираща се безусловност в цял свят, но всъщност далеч не е толкова логична, лежи в основата на тезата, че „борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят“. А тя е, че „досегашните рискове и потенциални заплахи от терористични действия станаха реалност“ поради „терористичните атаки в САЩ“ (3),(4).
Терористичните организации и актове бяха масово явление в цял свят и преди това. Включително и такива, които действаха срещу най-изявените съюзници на САЩ — Великобритания и Израел. На 11 септември обаче бе нарушена не просто териториалната неприкосновеност на САЩ, а идеята, че тази страна е неприкосновена по право. Затова и сесиите на ООН се провеждаха там с обяснението, че в САЩ не е имало война след Гражданската война през 1861—1865 г.
До 11 септември светът (извън САЩ) не бе по-сигурен, но притежаваше особен статус на защитеност, базиран върху упованието, че една Страна е неуязвима. В този смисъл NSS-2002 и БВД само възприемат фундаменталната за всички западни десни кръгове идеологема: сигурността на САЩ е синекдоха, символен заместител и гарант на световната сигурност. Предизвикването на реален локален конфликт и стотици хиляди жертви с цел подобряване на американската сигурност е символна проява на световната сигурност.
Затова и мисловната конгениалност между България и САЩ не се изчерпи с отбранителните доктрини, а още през 2003 г. участвахме във войната в Ирак, инициирана теоретично и практически от САЩ и Великобритания без санкцията на ООН и НАТО.
Сътрудничеството
1. Ирак
България не бе от шестте страни, нападнали Ирак, но в четвъртата фаза на операцията — „Стабилизиране и възстановяване“, повече от две години и половина в мисията на многонационалните сили участваха 2500 български военнослужещи (5 пехотни батальона при шестмесечни ротации). До края на 2008 г. участвахме с още около 800 души, общо 3367 войници и офицери, 13 от които загинаха. Още на 7 февруари 2003 г. — месец и половина преди обявяването на войната, Народното събрание, в което доминира партията НДСВ на бившия монарх Симеон Сакскобургготски, ратифицира следното решение:
„1. Разрешава прелитането и транзитното преминаване през територията на Република България на сили и средства на САЩ и други държави от коалицията.
2. Разрешава пребиваването на до 18 поддържащи въздухоплавателни средства на Военновъздушните сили на САЩ с необходимия военен персонал със съответното военно снаряжение и базирането им на територията на Република България — летище Сарафово, както и свързаните с това дейности по логистичното им осигуряване.
3. Разрешава изпращането и разполагането в съседни на Ирак страни на отбранителни формирования от Българската армия за ядрена, химическа и биологическа защита в състав до две роти (150 души) с цел включване в спасителни и хуманитарни дейности в случай на използване или обосновано подозрение за използване на оръжия за масово поразяване срещу цивилното население или коалиционните части, както и за тяхното обезвреждане или за ликвидиране на замърсявания от инциденти.
4. Дава съгласие Министерският съвет чрез последващи договорености да уреди статута на контингентите по т. 1, 2 и 3, както и останалите условия от оперативен характер по изпълнението на това решение.“ (5)
Резолюция 1441 обаче е посветена на изпращане на инспектори на световната организация за проверка на възможно наличие на ОМУ в Ирак и в нея не се споменава нито дума за военна акция, дори „евентуална“, още по-малко без санкцията на СС на ООН. Не се казва нито дума за коалиция на държави, насочена против Ирак, говори се единствено за ООН. Нито дума за дислоциране на военни части в Ирак и съседните му страни, със или без санкция на СС, още по-малко на български, защото страната ни все още не е пълноправен член на НАТО и няма правомощията да участва във военни операции.
България все още няма споразумение в сферата на сигурността със САЩ (такова е подписано три години по-късно). Просто САЩ са изискали логистична подкрепа от българското правителство (6). Оттук и изричното споменаване на САЩ отделно от останалите страни-членки на самоволната коалиция в решението на българското НС определено не подлежи на коментар.
Разрешението специално за американски самолети да ползват Летище Сарафово в Бургас (sic!), преди (както се предполага) да нaхлуят в Ирак, окончателно превръща България в съучастник на агресори. Това освен всички трагични последици в нападнатата страна сериозно застрашава имиджа и бъдещето на България в ООН, приемането ни в Европейския съюз и дори статута ни в НАТО (много страни, членуващи и в трите организации, отказват да подкрепят инвазията, осъществена в крайна сметка само от САЩ, Великобритания, Австралия, Испания, Полша и Дания).
Главната опозиционна сила в този парламент — Коалиция за България, предлага чрез Янаки Стоилов в решението да бъде отбелязано изрично, че „решенията по т. 1, 2 и 3 не се отнасят за провеждането на военна операция срещу Ирак без решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации“ (7) , но когато предложението не се приема, народните представители социалисти се ограничават да гласуват „въздържал се“.
Самото предложение не е много принципно. Прекалено ясно е, че Резолюция 1441(8) не съдържа латентни основания за обявяване на война, а първите три параграфа от решението на НС съдържат твърде репрезентативно обещание за такава. Очевидно парламентарната левица няма желание да рискува да бъде обвинена — у нас или навън — чрез клишираната характеристика, че се бори за „завръщане към комунизма“ и т.п. А посланикът на България в ООН Стефан Тафров обявява, че страната ни „няма да се намесва в спора дали Резолюция 1441 на Съвета за сигурност дава право на военна операция… Лондон и Москва вече застанаха на противоположни позиции.“ (9) Тафров залага на мълчаливото одобрение, вероятно окуражен от безкомпромисността на Великобритания. Много е писано и говорено за това как българските държавници правят всичко възможно да се покажат като прилежни партньори и дори да заявят участие в операцията срещу Ирак, което не съответства на тогавашния им статус на поканени в пакта, за да си осигурят пълна сигурност за членство (това става на 28 май 2003 г). Правят се аналогии със ситуацията 4 години по-рано, когато правителството на СДС даде въздушен коридор на НАТО за Югославия, когато дори не бяхме поканени в пакта.
Решението на НС и включването на България в мисията по-късно изглеждат непрактични от гледна точка на икономическите интереси на България. „До 1989 г. Ирак е един от основните външнотърговски партньори на България. През 1988 г. стокообменът достигна 813 млн. долара, като износът възлeзе на 394 милиона. Наложеното след 1990 г. ембарго не позволи на Ирак да погасява своите задължения към България, които тогава надхвърлят 1,8 милиарда долара, повечето натрупани като дълг от внос на оръжие.“ (10)
Възможно обяснение е, че посредством изграждане на американски бази в страната правителството на Симеон Сакскобургготски се е надявало на икономически ползи. Впоследствие се оказа, че американските бази съвсем не предизвикаха мащабни външни инвестиции (11).
Много често се споменаваше, че с участието си в мисията можем да се окажем в добра позиция за връщане на дълга след войната. В крайна сметка обаче след „разговори с… България“, които „вървят добре“ (12) Парижкият клуб обяви, че опростяваме 80%. И получихме едва 360 милиона (13). През 2010 г. тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров призна, че България се е надявала да участва със свои фирми във възстановяването на Ирак, но не е получила „това, на което залагахме като резултат“ (14).
Ясно е, че първоначално България е получила от САЩ обещания, останали неизпълнени; и е факт, че съвсем нямаме икономически и финансови ползи от участието си във война, в която загубихме 13 души и 155 343 000 лв. за издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти (15). Очевидно е, че България е последвала САЩ и най-близкия им партньор Великобритания без достатъчно гаранции за реализация на своя национален интерес.
Основните причини за участието на България в иракската мисия не са икономически. Не е сериозно да се поемат подобни ангажименти, разходи и политически рискове с надежди за имагинерни ползи от връщането на дълга. Добре известно е, че външният дълг на държавите практически никога не се изплаща, а при съвременни мисии като тази по възстановяването на Ирак в контекста на just war theory (16) винаги се демонстрира т.нар. великодушие към победените. Което в нашия случай и в превод от идеологическия дискурс означава, че имащите далеч по-сериозни икономически интереси в Ирак САЩ и Великобритания няма да позволят смазаният от войната иракски народ да бъде затормозяван в своето възстановяване с връщането на милиарди долари, натрупани от режима, на чието сваляне е била посветена тази война. Напротив, тези държави трябва да влязат в ролята на спасители, които опрощават бремето, останало от Саддам Хюсеин, възстановяват инфраструктурата, пазят мира и т.н.
Имахме вече опита от ембаргото и войната в Югославия, от тази в Афганистан и от самото ембарго на Ирак, 13-годишните загуби от което само условно могат да бъдат калкулирани (на фона на изнесените по-горе данни), за да могат българските управляващи политици категорично да схванат, че политическите ангажименти на България не носят икономически резултати, а точно обратното. Защото тези ангажименти не произтичат от националните интереси на България.
Най-силната официална причина, която САЩ и Великобритания посочваха относно необходимостта от война, бе, че Ирак вероятно разработва оръжия за масово унищожение (ОМУ), затова не допуска оръжейни инспектори на ООН, и има контакти с „Ал-Кайда“. ЦРУ бе категорично на противоположна позиция, но американският президент игнорира сведенията и не съобщи на Конгреса. Впоследствие Intelligence Community и Institute for Defense Analyses (17) доказаха правотата на разузнаването.
След като Ирак допусна инспектори в съгласие с Резолюция 1441 и ОМУ не бяха открити, коалицията обяви, че те все пак може би съществуват и затова трябва да се нахлуе в Ирак. Бяха изтъкнати ултракарикатурни аргументи, като този за четирите камиона, които напуснали една военна база преди проверката и веднага след нея се завърнали, следователно вероятно са били натоварени с ОМУ; или ампулата с бацили на антракс, която се оказа фалшива.
България отказа да коментира Резолюция 1441, отказа да коментира и наличието на ОМУ в Ирак, и връзките с „Ал-Кайда“. Напротив, наблягаше се на недемократичния характер на режима в Багдад, на твърдата ангажираност със североатлантическите ценности и т.н. като причини, поради които трябва да се приемат предварително решенията на съюзниците и България да бъде максимално активна в тяхното прилагане.
България не проявяваше инициатива, не участваше във вземането на решения. Защото все още не бе член на НАТО? Но САЩ и Великобритания също действаха така, сякаш не бяха членове на НАТО. Те напълно игнорираха Алианса, а в операцията участва Австралия, която бе Major Non-NATO Ally (MNNA) (18). Но България действаше от позицията на изпълнител, който е длъжен да реализира чужди решения. Аргументите на правителството и парламента за присъединяването ни към решението за инвазия в Ирак бяха изцяло политически: те нямаха отношение към опитите на съюзниците да се аргументират.
Особено активна роля в подкрепа на инвазията в Ирак има външният министър Соломон Паси от управляващото правителство на НДСВ. И когато в крайна сметка войната бе обявена без основания, стана ясно, че дискурсът на българското правителство и парламент относно нея е бил по-близо до същността: политическо решение в най-чистия му вид, защото бе взето без никакви аргументи. Причини за инвазията имаше, те не биваше да се изтъкват и не касаеха България; но аргументи за нея отсъстваха.
С подкрепата на „коалицията на желаещите“ България се ангажира с новата военнополитическа схема на САЩ и Великобритания, залагаща на изпреварващи действия (preemptive actions) при ликвидирането на заплахи (threats). Когато подобна заплаха отсъства, тя може да бъде съчинена незабавно, стига до се следва NSS-2002: всяка неудобна държава или организация може да бъде обвинена в опити да създаде ОМУ.
Preemptive war и just war се оказват синоними, инвазията става справедливост. В стратегията на САЩ тогава отсъства идеята, че транснационален актьор може да представлява опасност — с изключение на „Ал-Кайда“, но и тя бе „локализирана“ от NSS-2002 в Афганистан.
Аксиологическият разрез на света, извършен от хирургическата иновация на американската външна политика, го разцепи на регионално-национално-религиозна основа. Срещу евроатлантическите ценности (понятие, равнозначно по идейните си основания с германските или арийските ценности от един друг политически речник, което българските политици безкритично усвоиха) се озова ислямският фундаментализъм, традиционно обитаващ Близкия и Среден изток (но не и който и да е друг религиозен фундаментализъм! Дори Буш обяви, че Бог го е призовал да нападне Ирак).
Източна Европа бе реабилитирана на ниво ученик по демокрация и дори Соломон Паси реши да изнася евроатлантически ценности за по-дивите държави. Всъщност не държави, защото новият политически речник замени state и country с nation. Против „цивилизованите“, „демократичните“ и „великите“ нации и глобалната сигурност се изправиха не просто враждебни държави, а „врагове“ (подразбира се „вражески нации“: понятие, което в „диалогичната“ стратегия за сигурност на Обама бе директно употребено: hostile nations [19]) и „такива нации, които игнорират правата и стремежите на своя народ“ [20] (sic!). Срещу такива нации може да се воюва, без да се съблюдават етически постулати и human dimension: войната против тях е по презумпция оправдана. Не защото не са изпълнили даден ангажимент или защото в момента имат престъпно държавно управление, а защото като нации са много лоши.
С тази схема се ангажира България, участвайки в мирна мисия. Толкова мирна, че контингентът ни не разбра, че са го пратили на война, защото битките с „метежниците“ в Ирак бяха много ожесточени, а „пехотният батальон не разполага със собствено разузнаване, поради което няма и актуални данни за местното население, настроенията и процесите, които произтичат в района на мисията… Липсва информация за подготовката на терористични актове срещу нашите бази, патрули или обекти (взривяването на кола-бомба пред база „Индия“)… и няма лостове за въздействие върху местните администрация, лидери или организации. Разчита се основно на разузнавателна информация от коалиционните сили, но много често тя е сравнително обща и обслужва интересите най-вече на страните, които са я придобили“ (21) (подчертаното мое — бел. авт.)
„Съюзникът“ България се оказва необходим за пушечно месо в „мироопазващата мисия“. Контингентът е напълно изолиран и лишен от ефективни шансове за самозащита. И това се случва близо 2 години след идването ни в Ирак. „Сътрудничеството“ с ръководещите „стабилизирането и възстановяването“ САЩ и Великобритания гарантира единствено перманентен страх от неочаквани атаки.
А може би и още нещо — споразумения. Още през 2004 г. подписваме с Великобритания договор за обмен на класифицирана информация (22) (който обаче не помага на 13-те ни убити и 30-те ранени и осакатени рейнджъри да научат за готвените атентати). Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната е подписано между САЩ и България на 28 април 2006 г.
2. Сътрудничеството със САЩ:
споразумения, военни бази, руско и американско оръжие,
общи учения и прояви
САЩ и България се споразумяват в подписаното през 2006 г. споразумение в областта на отбраната за изграждане на военни американски бази на територията на страната. В тях да бъдат обучавани или подготвяни за различни дейности, включително „такива, предприемани в рамките на Североатлантическия договор“, военни контингенти и „цивилен компонент“ (Сили на Съединените щати), чиято обща численост не може да надхвърля 2500 души, но може да бъде увеличавана временно с „не повече от 2500 души“ за „не повече от 90 дни“, както и „моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства“ (23).
Договорените съоръжения и обекти са под командването на силите на Република България (РБ); предоставят се на силите на Съединените щати (ССЩ) безвъзмездно, след изтичане срока на ползването им остават собственост на България, както и „тези, които са преустроени или подобрени от силите на Съединените щати“ (24). България „упражнява суверенното си правомощие да не осъществява приоритетното си право на наказателна юрисдикция“(25) , т.е. само в случаи „от особена важност за българските власти“ е допустимо да бъде разследван и съден от българските власти член на ССЩ.
Базите са предназначени за провеждане на съвместни военни учения с български подразделения. Освободени са от „данъци за лични и официални нужди“, включително ДДС, мита „и други подобни такси“ „материали, припаси, услуга и оборудване и друга собственост, придобити за крайно потребление от Силите на Съединените щати или които в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от Силите на Съединените щати“ (26).
С цел реализиране на споразумението са изработени споразумения „по прилагане“: за създаване и дейност на Съвместна комисия, за операции и планиране на учения, за митническите процедури, за отношенията с НАП, за логистична поддръжка и т.н.
През изтеклите 7 г. от подписването на споразумението американски военни части са разполагани в базите с цел съвместна подготовка, след което отново напускат територията на България. Провеждат се и съвместни българо-американски подготовки извън територията ни — в тренировъчните центрове на Силите на САЩ в Европа (Хохенвелс и Графенвьор).
Перез 2012 г. броят само на военнослужещите от Сухопътни войски на РБ, получили преподготовка там, е 1075, докато през 2011 г. са 450 (27), като са участвали и подразделения на Военноморските сили. През 2010 г. у нас се провеждат съвместните българо-американски подготовки Saber Dawn и Centry Gold.
През същата година ВВС участват в съвместни обучения с подразделения на американските ВВС „Тракийска пролет — 2010“, „Тракийска звезда — 2010“, „Тракийска есен — 2010“(28), повторени през 2011 г. и 2012 г. заедно с ВМС.
През 2010 г. ВВС участват в съвместно обучение със Силите за специални операции (ССО) на САЩ, а на следващата година на полигон „Ново село“ и авиобаза „Безмер“ се провежда най-голямото учение на ССО в Европа за годината „Jackal Stone“ под командването на ССО на САЩ с участието на 9 държави и 1500 военнослужещи, 200 от които български (29). През 2011 г. „в подготовки и учения със Сили на САЩ в България и чужбина са участвали 3000 военнослужещи“, съвместната подготовка на въоръжените сили с подразделения от морската пехота на САЩ в Европа „Black Sea Rotation Force-11“ включва 700 наши участници. През 2011 г. на територията на страната се провеждат 15 съвместни българо-американска подготовки (30), през 2012 г. — 16 (общо 44 за годината) (31). През 2012 г. „Black Sea Rotation Force“ (Land Operations) се провежда на три летища, а същото учение като Airborne and Air Operations — на четири, общо BSRF обхваща период от близо 40 дни с участието на над 500 български военнослужещи (32).
„Стратегическото сътрудничество със САЩ остава ключов приоритет“, се отбелязва изрично в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили от 2012 г. (33) Подобни са оценките и в Доклада от 2010 г. и от 2011 г. (34). (Факт е, че в Доклада от 2009 г. това не се казва, както и че преимуществено се говори за сътрудничестово с НАТО. Този доклад е и най-неконкретен във връзка с международната дейност на въоръжените сили. След това започва все по-категорично открояване на привилегированите контакти със САЩ.)
През 2010 г. в изпълнение на Споразумението между Република България и САЩ за икономическа, техническа и друга помощ активно се изпълняват 20 договора. Офисът за военно сътрудничество към посолството на САЩ представлява американската страна, в частност Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. От момента на включване на страната ни в програмата до октомври 2010 г. на България са отпуснати 142 712 000 USD, само по програма FMF (Foreign Military Financing) са отпуснати 9 млн. USD (35).
Тази дейност продължава активно и през 2011 г. През 2012 г. са финансирани два мащабни проекта от Програмата на САЩ за подпомагане в областта на сигурността — „Изграждане на Съвместен оперативен център на съвместното командване на силите“ и Фаза 3 на пилотния проект за изграждане на информационна система „Логистика на Българската армия“ (обхватът на Фаза 3 включва 10 нови военни формирования).
Държавният департамент подпомага прочистването на района на складова база Челопечене (36) и утилизацията на бойни припаси в района. В районите около американските бази в страната (Сливен, Ямбол, Айтос) (37) се извършват социални подобрения в живота на местното население — изграждане на инфраструктура, тъй като според Споразумението със САЩ намиращите се в близост до военните бази населени места могат да бъдат ангажирани в дейността на тези бази. Това са: Учебен полигон „Ново село“, включително складовите помещения в Айтос; Военновъздушна база „Безмер“; Военновъздушна база „Граф Игнатиево“(38).
Изводите, които можем да направим въз основа на тази информация, са:
Постепенно САЩ се налагат в официалния български политически език, в дискурса на държавната администрация като изрично признат първостепенен партньор в областта на сигурността. Дори когато формалната рамка е участие в операции и проекти на НАТО, изричното упоменаване на САЩ е задължително. Вече стана дума за индикации за особено засилване на тези процеси през 2010 г., по време на управлението на правителството на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов.
Това се потвърждава и от приетата през 2011 г. (след американската NSS-2010) Национална отбранителна стратегия, където за пръв път заедно с ЕС и НАТО е упомената ролята на отделна страна като партньор на Русия по въпросите „на борбата с тероризма, разпространението и контрола на въоръженията“ (39), и тази страна е САЩ. Тук Националната отбранителна стратегия (НОС) не само се разполага удобно в контекста на NSS на президента Обама и новия му курс на сътрудничество с Русия, но и възражда удивително точно позабравения изказ за ключови актьори и проблеми в международните отношения, само че местата на СССР (вече Русия) и САЩ са разменени. Целият процес на засилващото се обговаряне, експлициране на ролята на САЩ силно напомня изричното упоменаване на СССР от епохата на Студената война.
Продължаваме с НОС: „Ключово значение има развитието на стратегическото партньорство и взаимоизгодно двустранно военно сътрудничество с въоръжените сили на САЩ“ (40). Цитираме Стратегия за национална сигурност на РБългария от 2011: „Страната ни подкрепя водещата роля на САЩ в близкоизточния мирен процес“ (41) Подобни примери от ключовите български медии просто няма смисъл да бъдат привеждани. Алтруистичният патос за многобройните акции „в подкрепа на местното население“ (изграждане на инфраструктура, създаване на нови работни места — военните бази се изграждат от български работници, и т.н.) кореспондира на популярния съвременен пропаганден образ на работодателя-спасител, в чиято роля влизат често и държави, но компрадорският оттенък се съвместява с възраждане на мита за безкористната помощ на Големия брат… разбира се, подобни благодеяния се извършват единствено в районите около американските бази.
Действително САЩ извършват все по-засилено финансиране на редица военни проекти. Но защо от 2010 г. нататък интензитетът на съвместната военна подготовка между България и САЩ нараства неимоверно и това се отразява на българския държавнополитически дискурс?
Интересен е отговорът на Рик Розоф от Чикагския университет. Той обръща внимание, че през октомври 2009 г. вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън и държавният секретар по отбраната Робърт Гейтс посещават Варшава, Прага, Букурещ и Братислава, за да ги привлекат в Системата за противоракетна отбрана (ПРО). Това става след официалния отказ месец по-рано на Обама да разполага елементи на ПРО в Полша и Чехия. На срещата в Братислава се обсъжда създаването на „ракетен щит“ с обхват цялата територия на Европа. Това става няколко дни, след като „Stars and Stripes“ съобщава, че Пентагонът ще изразходва 110 млн. долара за модернизацията на седем военни бази в България и Румъния, от които 60 млн. са за нашата страна. В края на годината генералният секретар на НАТО Фог Расмусен обявява, че организацията трябва да има ясно изразено присъствие в Прибалтийските страни. Розоф цитира сенатора Джон Кери: „Макар че светът се е променил, продължават да съществуват някои от идеологическите и геополитическите фактори, които бяха в основата на създаването на НАТО и, в частност, фундаменталните и постоянни задължения на западните демокрации за тясно сътрудничество и противопоставяне на агресията, както и ангажимента им да защитят всеки член на Алианса, станал жертва на нападение. Надявам се да осъзнаем перспективите за бъдещо разширяване на НАТО за сметка на балканските държави, Грузия и Украйна“ (42).
Остава да добавим, че през май 2010 г. се появи официалната National Security Strategy на президента Обама, който заявява изрично: „Докато активно търсим сътрудничеството на Русия, за да действаме като отговорен партньор в Европа и Азия, ние ще подкрепим суверенитета и териториалната цялост на съседите на Русия“ (43). Основателен е въпросът: „Излиза, че от страна на Русия съществува опасност спрямо нейните съседи?“ (44) Картината, която изгражда Розоф, и този почти недвусмислен намек в NSS-2010 кореспондират не на словесно равнище, въпреки подписания през април 2010 г. нов договор „START 1“ за съкращаване на ядрените арсенали между САЩ и Русия. Розоф цитира старшия сътрудник по проблемите на националната сигурност в Американския съвет за външна политика Джеймс Робинс: „Усилията на САЩ в Румъния и България са част от глобалната им стратегия за предислокация, приета още през първите години от управлението на Буш-младши и целяща прехвърлянето на американските части от Германия на Изток“ (45). Източникът е отново „Stars and Stripes“ — официалното издание на Пентагона. Във въпросната статия обаче Робинс добавя: „Би било добре да се каже на Русия, че САЩ нямат интереси в Източна Европа, да се каже и на тези страни, че те в основата си са сами по себе си“ (46). Ясно е, че тази реакция е предизвикана от датиращите от години съмнения на руски дипломати и държавното ръководство, но така и не става ясно каква е причината за предислокацията. Защото официално заявените опасности — Иран и Северна Корея, няма защо да бъдат атакувани или възпирани посредством противоракетен щит, който да покрива западната граница на Русия и Украйна и да е в състояние да неутрализира заплаха, идваща именно оттам.
На 25 април 2012 г. Розоф публикува нов текст по темата. Той коментира „Тракийска звезда“, в която участват „24-32“ (47) американски Ф-16, с оценката, че два ескадрона и 500 авиатори от американските ВВС са над два пъти повече от тези, които са били налични на европейския фланг до момента. През 2010 г. са били 16 изтребителя и 280 души поддържащ персонал. Розоф твърди, че „Black Sea Rotational Force“ и „Тракийска звезда“ са начин да се изместят българските самолети от руски произход (Ми-21, Ми-29), че Вашингтон притиска София да закупи 16 Ф-16. Аргументите за опасност спрямо Русия в този случай не са особено убедителни, Розоф споменава, че по принцип Ф-16, дислоцирани на Балканите, вече са били употребявани за военни акции на НАТО и сега от Граф Игнатиево са в състояние да излетят към Сирия и Иран, или към Южен Кавказ, ако там отново избухне конфликт между Русия и Грузия (48).
Това са само хипотези. Но независимо каква е стратегията за директни военни действия, политическата насока е ясна — премахване на руските самолети и ракети на Балканите. Още през 2001 г. САЩ и Турция бяха най-настоятелни за снемане от въоръжение на ракетите SS-23 и SCUD-С като едно от условията за приемане на България в НАТО. Още през юни 1997 г. САЩ обявиха, че SCUD и SS-23 били морално остарели и поискаха България да ги унищожи, ако иска да влиза в НАТО при новото правителство на Иван Костов. Тогава България отказва, но през 1998 г. подписва споразумение със САЩ за унищожаването на SS-23, Frog-7 и SCUD-B (49).
Официалните аргументи са, че това са прекалено остарели оръжия и същевременно обезпокояващи южните ни съседи, по-точно Турция. Но по това време приоритет за изработката на въоръжение в НАТО е то да бъде високоточно с цел осигуряване максимална неуязвимост на собствените военни ресурси. Оттук идва изключителният приоритет на военната авиация: не е случайно, че „Стелт“ бе толкова хвален и употребен за въздушните удари в Югославия с учебна цел; това признават и български военни теоретици: „Тази експериментална война е използвана от военното ръководство на САЩ за изпитание на нови или усъвършенствани системи на въоръжение и подготовката на своите въоръжени сили в хода на реални бойни действия“ (50). Също така оръжията трябва да бъдат трудно откриваеми от противника, управляеми и преносими — критерии, на които SS-23 отговарят в най-голяма степен: имат вероятно кръгово отклонение от целта 10 до 50 м, поразяват площ от 1000 м около себе си; летят с 1200 м в секунда на височина до 120 км, дори и да бъдат открити от радарите, само след 10 секунди стрелят — практически не могат да бъдат прихванати; могат да бъдат пренасочвани именно по време на полет; преносими са по въздуха, установката им може да плува и да преодолява окопи и прегради. Подготвят се за стрелба 15 минути и след 18 секунди сами се насочват към целта (51).
Гърция и Турция не притежават подобни ракети и именно затова Турция бе толкова обезпокоена, като се има предвид, че ако премахнем ракетите, нейната авиация получава огромно предимство със своите 605 бойни самолета и далекобойни ракети „въздух-земя“, покриващи разстояние до 1000 км. Турция ни най-малко не се разоръжава и спрямо нея САЩ нямат подобни изисквания. И се оказва, че именно най-ценното качество на нашите ракети — това, че „не може да им се противодейства“ (52), се оказва най-големият им дефект, защото САЩ и Турция се опасяват, че те могат да попаднат в „недобри“ ръце (т.е. руски). „Ако ракетите ни правят силни, НАТО би трябвало да е заинтересован от силен съюзник и нов член. Антилогичното искане да бъдем обезсилени събужда сериозно съмнение“(53).
Сега, след 12 години, вече няма никакво съмнение — България не разполага със силните си ракетни комплекси, а служи удобно за плацдарм на чуждестранни военни сили, които могат да отправят мощни въздушни удари от нашата страна, без да им е нужна друга особена подкрепа освен логистичната, но последната да бъде гарантирана.
НАТО не е страна по въпроса, това е искане на САЩ. Защото независимо коя политическа сила ще бъде на власт в България и доколко ще се опитва евентуално да се противопостави на подобни крайни действия от страна на американските въоръжени сили на наша територия, нейните ресурси реално да опонира ще бъдат нулеви и практиката от войната в Югославия (когато премиерът Костов призна, че и да не бяхме дали въздушен коридор на НАТО, изтребителите „Стелт“ пак щяха да преминат над България) ще продължи без проблеми да се осъществява.
Унищожаването на ракетите носеше и екологични рискове, България не получи абсолютно никакво финансово обезщетение — на 30 октомври 2002 г. ракетните комплекси SS-23, Frog-7 и SCUD-B, чиято стойност без отчитане покриването на евентуални екологични поражения е 1,5 милиарда долара, са унищожени (54). През 2010 г. Държавният департамент на САЩ, без санкция на НАТО, нарежда на България да унищожи 500 броя преносими зенитно-ракетни комплекса „Стрела 2М“, с което да „заплати“ помощта при разчистването на района на Челопечене (55). Можем дори да предположим, че челопеченските складове са били взривени именно за да послужат като повод след време да бъде изнудвана България да прочисти „морално остарелите“ оръжия, свалили американски хеликоптери в Ирак…
Wikileaks на 2 февруари 2011 г. публикува доклад на американското посолство в София от 2007 г. за модернизацията на българската армия. Според него на България не трябва да се предоставят нови въздушни и морски системи, а малко по-стари (56). В същия доклад се казва, че България трябва „да се разколебава от желанията да купува допълнителни бойни самолети от Русия, тъй като руските самолети са пречка за трансформиране на българската армия в по-гъвкава организация“.
В крайна сметка кого ще ударят американските военни части от територията на България? Привидно произволната догадка на Рик Розоф за Северен Кавказ и кротката реплика на Джеймс Робинс за предислокация на Изток придобиват нов смисъл, ако вземем предвид, че от Германия и най-вече от Полша може и да е по-удобно да се обстрелва Русия, но от България цели като Приднестровието, Кавказ, Северна Осетия са много удобни с много по-малък риск за прихващане на ударите. По принцип практиката на САЩ е да открият страна или регион от Третия свят, където да има нарушаване на човешките права, евентуално създаване на ОМУ и пр., за да атакуват.
Руската федерация като единен политически субект не е толкова удобна мишена — в буквалния смисъл на думата, тя е прекалено въоръжена и затова се схваща като въоръжена по право. Вместо обвинения се набляга на насърчителното „в Русия се полагат усилия за..…“ и се залага на партньорство. Но райони със смесено етническо население и традиционно етническо напрежение с автономно управление, като изброените, са удобна дестинация, откъдето може да се генерира все по-легитимна в очите на силни международни организации, корпорации или държави въздушна война срещу Русия. Която може би, поне за известно време, дори няма да бъде представена като война против, а като омиротворяваща операция в помощ на Русия като партньор, който има проблеми с центробежни тенденции в автономна територия X или Y. Именно затова Западна Европа се освобождава от американско военно присъствие (доскоро в Германия имаше 55 хил. военнослужещи на Пентагона) и контингентите се придвижват на югоизток. Всичко това е напълно вероятно.
Слабостта на „съюзници“ като България и Румъния е особено полезна и аргументирана в контекст, в който и у нас, и в САЩ, и навсякъде в НАТО се говори за малки, гъвкави и мобилни армии, за редуциране на въоръжения и разходи по отбрана и т.н., и същевременно това се схваща като релевантно за всички армии в НАТО, но не и за тази на САЩ. Общо взето, привилегировани са и Великобритания, Израел и Турция.
И в отбранителната стратегия на Обама се говори за повишаване мощта на армията като основен способ за възвръщане на лидерската роля на САЩ. У нас се случва следното: доскорошният министър на отбраната (в служебния кабинет) доц. Тодор Тагарев обяснява как днес страни като Франция, Великобритания и дори САЩ не могат „да гарантират сигурността си самостоятелно“. Той дава конкретни примери със състоянието на въоръжените им сили отпреди Втората световна война, отпреди 170 години и т.н. и затова Smart Defense била „без алтернатива“ (57). Да, днес Великобритания поддържа 8 хиляди военнослужещи в Кабул, докато през 1842 г. са били минимум 14 000, но това се дължи не толкова на намаления бюджет за въоръжените сили, колкото на несравнимо по-високотехнологичното въоръжение, което прави маршируващите с насочени щикове големи формирования ненужни. И F-16 може да са наполовина на 50-те, но днес просто САЩ произвеждат предимно изтребител пето поколение F-22 Raptor и много повече модели изтребители като цяло. Но на нас искат да продадат F-16. А Миг-29 (усъвършенстван за стандартите на НАТО от….. руски екипи и получил успешна сертификация след това!), „както и да ги модернизираме, те не могат да постигнат необходимите изисквания за съвместимост съгласно стандартите на НАТО“(58) .
В общи линии, схемата на сътрудничество със САЩ е ясна: те трябва да възстановят лидерството си, защото са се озовали в многополюсен свят (NSS-2010), а България трябва да приема тази прескрипция безрезервно и без аргументи — както при Тристранния пакт и Варшавския договор. В този случай обаче позициите на България като партньор далеч не са на равнището, на което са били в тези два съюза, и политическите, икономическите, военните дивиденти са несравнимо по-малки за периода, в който сътрудничеството е факт.
Асиметрията на взаимната значимост е видима и от вниманието, което държавната администрация на САЩ отделя на България. На сайта на Държавния департамент на САЩ ежегодно се обновяват три доклада за България: Доклад за състоянието на свободата на вероизповедание в България, Доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора и Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в България (59). Има и един базов (много базов) текст за България и формални или незначителни споменавания на още няколко места. По ключов въпрос като този за атентата в Сарафово (за който ще стане дума по-нататък) становището (sic!) на експерта и бъдещ шеф на ЦРУ, съветник на президента на САЩ по вътрешна сигурност и противодействие на тероризма Джон Бренън на официалния сайт на Белия дом гласи де факто: приятелска България обвини „Хизбула“ и ние я поздравяваме (60) .
3. Военното сътрудничество с Великобритания
Сътрудничеството със САЩ е най-ключово за България в момента — това е факт, извън всички хипотези и анализи. Но и това с Великобритания има интересни измерения, макар че то е неотделимо в много отношения от сътрудничеството със САЩ. Трябва да се има предвид обаче, че на всички етапи от промените в геополитическата позиция и военни отношения на България през последните години Великобритания е била страна, която най-тясно координира своята политика със САЩ. Великобритания застава изцяло зад САЩ в „коалицията на желаещите“ в Ирак, а след това и в Афганистан. България взаимодейства с нея и при операциите в Ирак и Афганистан, на които в настоящия анализ е отделено особено място, а договорът за обмен и защита на класифицирана информация между двете страни бе удостоен със сериозно внимание и бе преподписан на 11 септември 2012 г. (61) Двете страни имат три споразумения (62) в областта на сигурността, провеждат съвместни форуми на културно и научно равнище с латентен икономически ефект.
На 6 ноември 2012 г. в хотел „Шипка“ на Министерството на образованието в София се състоя презентация на тема: „Термовизионни прицели („QIOPTIQ“ Великобритания) за стрелково оръжие и последно поколение прибори за нощно виждане с наслагване на изображения в оптичния инфрачервен спектър и очила за нощно виждане за пилоти на вертолети“, организирана от Холдинг „Кимкооп Трейдинг“ ООД съвместно с представителите на „QIOPTIQ“ и Института по отбрана към МО (63). Това е официална държавна реклама на частна чуждестранна компания, имаща отношение към отбранителния сектор.
От 14 до 16 ноември с.г. във Велико Търново се проведе конференция на тема „Привличане на партньори и обмяна на добри практики за осигуряване на безопасността в туристическите райони“ по инициатива на Британското посолство в България и Министерството на вътрешните работи. „Представители на вътрешните министерства на България и Великобритания, британската полиция и общинския съвет в Брайтън представиха добри практики за партньорство, превенция на престъпността, защита на жертви, както и професионално обслужване на клиенти“(64).
В партньорство с „Прозрачност без граници“ (Великобритания) през декември 2010 г. екип на НАТО посещава България във връзка с подготовката на доклад за България (65). България участва с мандат за двама военнослужещи (използва един) в Оперативния щаб на военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия край бреговете на Сомалия (EU NAVFOR ATALANTA). Щабът се намира в Нордууд, Великобритания (66). Многобройни са съвместните прояви на Атлантическия клуб с британски дипломати.
Но може би най-важното е, че България и Великобритания, макар да нямат съвместни учения (а само общи „мирни“ мисии), имат латентен съвместен проект по отношение структурата на въоръжените сили като такава. Още на 10 януари 1999 г. в. „Демокрация“ съобщава, че тогавашният заместник-министър на отбраната Велизар Шаламанов „пак е в конфликт с висшите военни заради предложение ГЩ да бъде свит до дирекция по западен образец. Идея за това му дали група експерти от Великобритания, които провели изследване в БА и МО от 5 до 15 декември 1999 г.“ (67) Впоследствие Шаламанов заявява след обнародването на новия Закон за отбраната и въоръжените сили: „Със закона се отменя съществуването на Генерален щаб. Неговите административно-управленски функции се прехвърлят към Щаб по отбраната, който се явява част от специализираната администрация. В същото време се учредява съвместно оперативно командване, което да поеме въпросите по планиране и провеждане на операции.“ (68)
През 2013 г. служебен министър на отбраната стана доц. Тодор Тагарев, който има публикации върху значимостта на ролята на парламента и „цивилния“ министър на отбраната още преди години (69). Тагарев през 2008 г. обяви: „Военното образование и опит са водещи и уникални във функцията „командване“, в оперативното управление. Докато във всички останали функции военните имат само участие, но водеща е цивилната експертиза. Това означава, че времето на генералните щабове като държава в държавата е отминало. Защото по идея ГЩ е компетентен по всички въпроси, отговаря за всичко. При нашите съюзници на запад от нас това е останало в историята и тези функции са много ясно и отчетливо разделени. При това положение няма необходимост структурата да се нарича Генерален щаб. Тя се трансформира в две: едната е Щаб на отбраната, който подпомага министъра и участва във формирането на отбранителната политика и на плановете за развитието на въоръжените сили. Другата част е командването на войските. Обикновено това се прави от Съвместно оперативно командване, каквото бе създадено и у нас преди няколко години“(70).
Идеята на Шаламанов и Тагарев армията да бъде подчинена на експертно-административното цивилно управление под контрола на парламента поради факта, че Генералният щаб ръководи „въоръжените сили“, а такива не съществуват в „мирно време“ (което е леко проблемно понятие — бел. авт.), кореспондира с отдавнашното устройство на Генералния щаб във Великобритания, която Тагарев се въздържа да назове пряко. Именно в тази страна ГЩ никога не е бил отделен офицерски корпус, а създаденият в началото на миналия век Имперски генерален щаб на армията е подчинен на военния министър. Тук става дума за тълкуване на проекта (все още) на Закона за отбраната и въоръжените сили, а вероятно и за съпричастност или дори участие в неговото създаване, което е свързано с конгениалност в сферата на сигурността с британските традиции, и въз основа на това премахване на особената роля на въоръжените сили като институт с имунитет, т.е. орган, неподчинен на стандартните обществени правила и институционални процедури.
От Афганистан до Сарафово
За войната в Афганистан е писано прекалено много, включително и за българското участие. Тази война има особен статус, тя се превърна в синекдоха на war on terrorism и затова е безкрайна. Улеснеността на съпротивителните сили на талибаните и „Ал-Кайда“ от специфичната география на страната изгради величествен метафоричен образ на трудните пътища на вечната битка между доброто и злото. САЩ и Великобритания бяха в нейната основа и Република България ги последва. Това бе първото ни директно участие в коалиция с тези две страни, когато още нямахме покана за НАТО.
Това бе и първият случай, когато САЩ взе решение за война, аргументирано различно от принципа „застрашена е сигурността на американските граждани на територията на…..“ (който също изхождаше от идеята, че американската сигурност е тъждествена с универсалната и не се побира в националните граници). Този път решението бе представено като отговор на „оста на злото“, която накърнява символната територия на световната национална сигурност: САЩ не се схващаше като национална територия, защото в такъв случай би имало противоречие с горната идея. Интересното бе, че веднага след атентата срещу Световния търговски център бе обявен неговият извършител, без той да е поел отговорност и без да се посочват улики. Цитирани бяха разузнавателни данни на други страни, но това стана след атентата, а не преди това; и вече имаше готов план за противодействие.
Всичко това накара мнозина да сметнат атентатите за подготвени от ЦРУ, за да бъдат повод за саморазправа с „врага“, което освен това не би било прецедент в историята на САЩ след епохата на изолационизма: подхвърлянето на „Лузитания“ на германците, за да послужи като основание за обявяване на just war, доставянето от ЦРУ на съветско оръжие в Гватемала, което да бъде открито „случайно“, и т.н., а и лидерът на „Ал-Кайда“ се е сражавал заедно с ЦРУ срещу СССР в Афганистан.
За България важното бе, че тя се ангажира безкритично с мисията в Афганистан, но едва след избухването на войната в Ирак бяха възложени истински военни задачи на българския контингент и бяха изпратени отначало механизиран взвод, после две роти.
След атентатите на 11 септември се ангажирахме със съмнително аргументирано военно решение с видими политически корени; след войната в Ирак, когато приехме напълно неаргументирано, par excellence политическо решение и се обвързахме с превантивни стратегии, това се отрази и на участието ни в Афганистан. Днес в Афганистан ISAF продължава да функционира като паметник на войната с тероризма, или по-точно като способ за идентификация на участниците. А всъщност това е идентификация с приемането на изцяло съчинени, политически в най-негативния контекст на думата основания за водене на международна война. И бе ясно, че така ще бъде винаги. Скромното ни военно минало след Студената война се превърна в сакрално време на нашето настояще — пост-Сарафово.
В момента в Афганистан се осъществява фаза „Преход“, според която до края на 2014 г. чуждестранните контингенти ще напуснат страната и ще останат единствено ангажименти на инструктори и експерти „за подпомагане усилията на афганистанското правителство“ (71). Това става в момент, когато единствено в района на Кабул правителството на Хамид Карзай държи категорично в ръцете си властта и след изтеглянето на съюзническите войски е много вероятно да я загуби и там, както се случи с просъветския президент Наджибула пет години след изтеглянето на съветските войски.
Военни и каквито и да е практически резултати в Афганистан не бяха постигнати, но политическият ангажимент е изчерпан. Ето в каква операция участва България с повече от 5800 души досега (72). Но никой не може да предвиди в какви непланирани и непланируеми операции ще бъдем принудени да участваме, след като се ангажирахме да бъдем вече не реално и за определено време, а латентно пушечно месо на САЩ в дългосрочен план с аферата „Сарафово“.
Сарафово бе огледална версия на Световния търговски център. Час след атентата Израел нареди да се признае „Хизбула“ за негов автор. Отново възникна въпросът, ако наистина са знаели, защо служителите на МОСАД не са ни предупредили. Вторият въпрос е, защо шиити ще стават камикадзета: много по-логично е да са сунити („Ал-Кайда“). Не е ясно дали атентаторът е самоубиец, или взривен от друг терорист, но се счита, че само „Ал-Кайда“ използва чужденци (като него) (73). Третият въпрос бе следствие от първия: защо се изключва от съмнение „Ал-Кайда“, след като организацията и нейните клонове не могат да умрат заедно с Осама Бин Ладен? Как на 11 септември беше съвсем ясно без аргументи, че организатор на атентатите е „Ал-Кайда“, а на 18 юли 11 години по-късно, че е „Хизбула“?
„С политическото решение да бъде обвинена организацията „Хизбула“ за терористичния акт в Бургас на 18 юли 2012 г., преди да бъде завършено разследването и да има категорични доказателства, България натисна копчето „Старт“ на една предварително добре подготвена и съгласувана програма на международно ниво, зад която стояха Израел и САЩ. Интернационализирането на проблема бе съпроводено с подготвени изявления, писма и похвали, срещи с посланици, медийна кампания, политически послания и призиви почти в целия свят. Целта: за пореден път да се окаже натиск върху ЕС за разглеждане на въпроса за включване на „Хизбула“ в списъка на терористичните организации“ (74) , смята Симеон Николов от ЦСИ.
По-нататък Николов отбелязва, че Израел се стреми да въвлече САЩ и Европа във война срещу подкрепящия „Хизбула“ Иран, и задава въпроса, какво ще се случи, ако това не стане, а Иран се споразумее със САЩ — най-вероятно много сериозно отмъщение от страна на крайни фундаменталистки групировки, не „Хизбула“. Според Николов ангажирането на „Ал-Кайда“ със сирийската опозиция, което автоматично я превръща в задочен съюзник на САЩ, е причина организацията да бъде изключена от подозрение, въпреки че фактите говорят точно обратното: специализация в „Ал-Кайда“ в подготовка на атентати „на летища и пристанища“, употреба на чужденец и атака на цивилна цел и граждани (характерно за „Ал-Кайда“ и никога за „Хизбула“).
Съществуват и редица основания да се обвини директно Израел:
– Въпреки отнесеното от взрива тяло и пожара се намира здрава, запазена карта на терориста;
– На паркинг в Северна България шофьор на международен товарен автомобил слиза при проститутка и намира картата на втория терорист. Кой престъпник не би унищожил такова свидетелство?;
– Какво правеше точно в този момент на летището израелската група „Закар“ , която събра труповете?;
– Защо не позволиха да разпитаме израелски свидетели?;
– Отнемат задачата на водещата случая прокурорка, защото в интервюто ù се появява разобличаваща следа: намерена е SIM-карта от GSM, която е от Мароко, място, където действа „Ал-Кайда“, а „Хизбула“ няма там свои структури.
Прокурор Станела Караджова в интервю за „24 часа“ от 1 януари 2013 г. разкрива, че са заподозрени трима души, защото двама от тях си приличали по скромния начин на живот и по това, че фалшивите им документи за самоличност идвали от една и съща страна, но тя е….. Мароко. За откритата пък SIM карта, със сигурност (?) притежание на терориста, разследването не получило съдействие от телекомпанията, продала картата. Караджова е уволнена няколко дни, след като разкрива пълната несъстоятелност на обвинението (75).
Коментарите в чужбина са повече от сдържани. „Ройтерс“ само привежда „експертното становище“ на Бренън, споменато по-горе (76). А Бренън заявява: „Българското разследване показа „Хизбула“ като това, което тя е – терористична група…“(77) В цялото телеграфно изявление на Бренън няма аргументи — единствено поздравления, че САЩ са горди да застанат до своя съюзник. Което означава: българското разследване показа „Хизбула“ като това, което тя е в качеството на наша идеологема. България се ангажира да инкриминира без доказателства и дори косвени улики ливанската организация, а ние само изпълняваме решението. Дадено не от съд, а от вътрешния министър в устно изявление. Бренън години наред обвинява „Хизбула“ в тероризъм, но едва сега успява да сбъдне една своя мечта.
Факт е, че Сарафово е използвано като изходен пункт за транспортни и разузнавателни самолети преди и по време на войната в Ирак, че участва в черноморските инициативи на САЩ и по-специално в „Black Sea Rotation Force“, че още на 2 ноември 2005 г. Дарик радио съобщава: „В Черно море трябва да има постоянен контрол върху корабоплаването, в противен случай е реална опасността от терористични актове в пристанищата — например в нашите Бургас или Варна, предупреди контраадмирал Минко Кавалджиев, началник-щаб на Военноморските сили“ (78). (И въпреки това атентатът е допуснат, като никакви сериозни предпазни мерки не са взети!)
Т.е. всички следи водят към „Ал-Кайда“ или иракска групировка, но не и към „Хизбула“, която не работи в Европа и няма нищо общо с изброените събития. Но ако се обхване цялата история, то принципът — да се съобщи виновният веднага след атентата и да не се аргументира обвинението — остава валиден и сега. Preemptive strategy, формално отменена от Обама, продължава да работи, политическите решения продължават да бъдат неаргументирани. И може би това е целта — да е прекалено фрапираща несъстоятелността на тезите, за да стане ясно, че универсалната правота на САЩ е същностна, а не е необходимо всеки път да се обосновава, което би я превърнало в релативна и зависима от емпирията.
Това, което се случва в Югоизточна Европа след идването на власт на Обама, подсказва не диалог и отслабване на напрежението, не е eдно ново размразяване, а познатата „игра с нулева сума“. В региона се засилва военното присъствие на въоръжените сили на САЩ и се набелязват предварително обекти-мишени — Сирия, Иран, Северна Корея, много вероятно и Русия. Плановете за тяхното поразяване обаче са по-фини и дългосрочни от директните и ефективни за кратък период начинания от ерата Буш—Блеър. В това се изразява „промяната“ на Обама: „Да, аз настоявам за подкрепа на Израел, за продължаване на войната с тероризма в Афганистан и Пакистан, за отказ от преследване на тези, които са нареждали да се извършват изтезания (в Гуантанамо и др. — бел. авт.) и т.н., но съм за радикално скъсване с политиката на Буш!“ (79)
В региона се засилва напрежението и може би след ангажимента си в аферата „Сарафово“ България предстои да понесе много тежка цена — от страна не на директния потърпевш (въпреки че не е изключено, по-скоро е съвсем малко вероятно, тъй като „Хизбула“ само би загубила от това), а от името на целия етнически, географски и културно-религиозно локализиран и прокълнат от Държавния департамент „Близък и Среден изток“.
Бележки
(1) Заслужава особено внимание определението „distinctly American internationalism“, „осезаем американски интернационализъм“, в качеството му на основа за стратегията за сигурност на САЩ. Бихме могли да го наречем „селективен интернационализъм“. In: The National Security Strategy of the United States of America, Seal of tne President of The United States. September 2002, p. 1.
(2) Individual Human Rights Complaints. A Handbook for OSCE Field Personnel. Published by OSCE ODIHR. Warsaw, 2003, p. 15.
(3) Белова, Г. „Новите заплахи и стратегиите за сигурност на САЩ, НАТО, ЕС и ООН“, в: сп. „Военен журнал“, бр. 4/2007, стр. 70.
(4) Военна стратегия на Република България. Генерален щаб на Българската армия, София, 2002. На bdi.mfa.government.bg/…/, Last Visited on 2 April 2013
(5) Народно събрание на Република България. 39-о обикновено Народно събрание, 198-а сесия. На http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/960 Last Visited on 2 April 2013
(6) Пак там.
(7) Пак там.
(8) Resolution 1441 (2002). Adopted by the Security Council at its 4644th meeting,
оn 8 November 2002, United Nations Security Council; p. 1-8.
(9)В:http://btvnews.bg/15240bulgaria_nyama_da_se_namesva_v_spora__dali_rezolyutsiya_1441_dava_pravo_na_voenna_operatsiya.html Last Visited on 2 April 2013.
(10)Каменова, Т. Българското участие във войната в Ирак — интереси, необходимост или партньорство?(2009) В: Бизнес Индустрия Капитали, на: http://daily.bia-bg.com/index.php?f=ANALYSE&polid=6 Last Visited on 2 April 2013. (Авторката завишава дълга с ок. 100 млн. долара).
(11) Розоф, Р. Базите на САЩ в Източна Европа и руската реакция. Сп. Геополитика, бр. 1/2010. На http://geopolitica.eu/2010/broi12010/38-bazite-na-sasht-v-iztochna-evropa-i-ruskata-reaktsiya Last Visited on 4 April 2013; Велизар Шаламанов: Войната на интереси в НАТО е безмилостна. (2009) На http://www.politika.bg/article?id=12704 Last Visited on 4 April 2013; Каменова, Т. Цит. съч.
(12) Weiss, Martin A. Iraq’s Debt Relief: Procedure and Potential Implications for International Debt Relief. Congressional Research Service. Order Code RL33376. CRS Report for Congress. April 21, 2006. The Library of Congress; p. 9. (Уейс посочва 1,7 млрд. долара дълг към България).
(13) Вж. старата версия на сайта на Министерски съвет: http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0138&n=962&g= Last Visited on 4 April 2013
(14) В: http://www.dnes.bg/politika/2010/09/01/bylgariia-ne-moja-da-specheli-ot-voinata-v-irak-syjaliava-svinarov.97805 Last Visited on 4 April 2013
(15) Каменарски. Г. Преди 10 г. САЩ нападнаха Ирак заради петролните си интереси. 20.03.2013 г. На http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_3925 Last Visited on 4 April 2013; Моркин, Д. МО ще даде и тази година 263 хил. лева за двамата ни бойци в Ирак. В.Сега, 3 март 2011 г.
(16) Теория за оправданата война (англ.) Първоначално bellum iustum, католическа доктрина за военната етика, при което война в името на определени цели от религиозно естество се счита за оправдана. Първият труд, специално посветен на тази проблематика, е De bellis justis на полския учен Станислав от Скарбимиерц (1360-1431). През 1917 г. САЩ обявява война на Германия, афиширана като just war (bellum justum), след като я подкрепят ръководителите на щатската католическа църква. Петте принципа на оправданата война са: официално обявяване, отбранителен характер, крайна цел е мирът, войната е последно средство за решаване на казуса, великодушие към победените. В The Just War: Force and Political Responsibility (2002) Пол Рамзи обяви за такива войните в Ирак и Афганистан. Ричард Джаксън в Writing on War on Terrorism (2005) разви тезата, че пропагандирането на войната против тероризма я представя като подразбираща се just war. У нас сп. „Критика и хуманизъм“ посвети бр. 2 от 2004 г. на темата „Оправданата война днес“, имаше и критични анализи в медиите, но на равнище държавно управление нямаше дебат: действаше се изцяло по схемата „Джаксън“.
(17) Kerr, R., Wolfe, Th., Donegan, R., Pappas, A. Intelligence and Analysis on Iraq: Issues for the Intelligence Community. 29 July 2004. MORI DocID: 1245667. Approved for Release August 2005; Woods, Kevin M. (Project Leader) with Lacey, J. Iraqi Perspectives Project. Saddam and Terrorism: Emerging Insights from Captured Iraqi Documents. Volume 1 9Redacted). Institute for Defense Analyses, Joint Advanced Warfighting Program. IDA Paper P-4287. (2008); Blumenthal, S. Bush knew Saddam no weapons of mass destruction. На http://www.salon.com/2007/09/06/bush_wmd/ Last Visited on 5 April 2013
(18) Основен съюзник извън НАТО (англ.)
(19) The National Security Strategy. Seal of the President of the United States. May 2010; p. 3.
(20) The National Security Strategy. Seal of the President of the United States. September 2002; p. 3.
(21) Бъчваров, К., Петков, В., Йорданов, Й. Насоки за повишаване на безопасността на българския пехотен батальон в операцията на стабилизиращите сили в Ирак. Във: Военен журнал, бр. 4/2005, стр. 11-12.
(22) МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО между правителството на РБългария и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за обмен и взаимна защита на класифицираната информация в областта на отбраната. Утвърден с Решение № 621 от 27.07.2004 г. на МС. Издаден от Министерството на отбраната, обн. ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г., в сила за РБългария от 30.07.2004 г. Подобно споразумение със САЩ имаме от 1 февруари 1995 г. (Споразумение между РБългария и САЩ за мерките по опазване на секретността на обменяната информация)
(23) Споразумение между правителството на РБългария и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, стр. 5. На http://www.md.government.bg/bg/doc/cooperation/bilateral/USA/AgreementBGUSA.pdf , Last Visited on 6 April 2013.
(24) Пак там, стр. 7.
(25) Пак там, стр. 9.
(26) Пак там, стр. 12-13.
(27) Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на РБългария. 2012.Министерски съвет на РБългария, 2013, стр. 16; Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на РБългария. 2011. Министерски съвет на РБългария, 2012, стр. 21.
(28) Доклад за състоянието на Въоръжените сили на РБългария през 2010 г. Министерски съвет на РБългария, 2011, стр. 20.
(29) Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на РБългария. 2011. Министерски съвет на РБългария, 2012, стр. 20-21. Първоначално са планирани 14 държави-участнички, вж. Pan.bg. Политика, армия, национална сигурност. http://www.pan.bg/view_article-1-3182-Novi-dve-golemi-ucheniq-s-uchastieto-na-rodnite-VVS-Jackal-Stone-i-Black-Sea-Rotation-Forces-11.html. Last Visited on 7 April 2013.
(30) Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на РБългария. 2011. Министерски съвет на РБългария, 2012, стр. 20. „Black Sea Rotation Force-11“ се провежда всяка година на американски военни бази в Черноморския регион.
(31) Доклад… 2012, стр. 28.
(32) „Започна съвместна българо-американска подготовка "BLACK SEA ROTATIONAL FORCE – 12".
На http://www.mod.bg/bg/tema_SuvmestniVoenniSuorujenia.html Last Visited on 7 April 2013; Доклад…2012, стр. 26-27.
(33) Доклад… 2012, стр. 41.
(34) Доклад… 2010, стр. 40; Доклад… 2010, стр. 32.
(35) Доклад…2010, стр. 27.
(36) Доклад…2010, стр. 40.
(37) Български и американски военнослужещи ремонтират здравния център в село Жеравна. На http://www.mod.bg/bg/tema_SuvmestniVoenniSuorujenia.html Last Visited on 7 April 2013; Осигурени са средства за изграждане на довеждащ водопровод за шест населени места в областите Сливен и Бургас и за съвместното българо-американско съоръжение край Ново село; и др. (Пак там.)
(38) Споразумение между Правителството на РБългария и Правителството на САЩ…, Анекс А. Стр. 24.
(39) Национална отбранителна стратегия на РБългария. Министерство на отбраната на РБългария. София 2011.
(40) Пак там, стр. 11.
(41) Стратегия за национална сигурност на Република България. 2011, парагр. 135; стр. 17. На http://www.mi.government.bg/bg/themes/strategiya-za-nacionalna-sigurnost-na-republika-balgariya-904-300.html Last Visited on 7 April 2013
(42) Розоф, Р. Базите на САЩ в Източна Европа и руската реакция. Сп. Геополитика, бр. 1/2010. На http://geopolitica.eu/2010/38-bazite-na-sasht-v-iztochna-evropa-i-ruskata-reaktsiya , Last Visited on 7 April 2013.
(43) National Security Strategy. May 2010. Seal of the President of the United States: p. 44.
(44) Конышев, В., Сергунин, А. Стратегия национальной безопасности Барака Обамы: состоялось ли радикальное обновление? В: Обозреватель-Observer, бр. 12/2010, стр. 93.
(45) Розоф, Р. Цит. съч.
(46) Robson, S. New bases in Bulgaria, Romania cost U.S. over $100M. In: Stars and Stripes. Published: October 17, 2009; http://www.stripes.com/news/new-bases-in-bulgaria-romania-cost-u-s-over-100m-1.95658 Las t Visited on 7April 2013.
(47) Rozoff, R. Militarization of the Balkans: Directed Against Russia? U. S. Leads Largest Air Combat Exercices in Bulgaria’s History. На: Clobal Research, http://www.globalresearch.ca/militarization-of-the-balkans-directed-against-russia-u-s-leads-largest-air-combat-exercises-in-bulgaria-s-history/30527 Last Visited on 7April 2013
(48) Пак там.
(49) Зур, Д. Унищожаването на Българската Армия, 2011, стр. 12. На http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Unisht_BG_armija_1_izd.pdf Last Visited on 9 April 2013.
(50) Стойков, С. Караджинов, Д. Войните на XXI век – безконтактното превъзходство на високоточните оръжия. Сп. Военен журнал, бр. 1/2004.
(51) Данните са по: Николов, С. Аргументите за унищожаване на ракетите СС-23 не издържат. 1 август 2001 г. На: Експерт. http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=663:––23–&catid=19&Itemid=41 Last Visited on 9 April 2013.
(52) Пак там.
(53) Пак там.
(54) Вж. Слатински. Н. САЩ и България — силата на аргументите или аргументите на силата. В: Сп. Нова международна политика, изд. Алтернативи интернешънъл/Благоевград, кн.1/2013, стр. 95.
(55) Моркин, Д. САЩ искат да унищожим оръжие за 25 млн. долара. В. Сега, 14 февруари 2011; Зур, Д. Цит. съч., стр. 60.
(56) На http://aeropress-bg.com/novini/36-news/467-balgaria-ne-se-nujdae-ot-moderni-i-novi-iztrebiteli.html Last Visited on 9 April 2013.
(57) Тагарев, Т. Доброто управление в сектора за сигурност като необходимо условие за интегриране в Евроатлантическата система за сигурност и отбрана. (Доклад пред конференция „Доброто управление и макроикономически подходи за устойчиво икономическо развитие“, организирана от ВА „Г. С. Раковски“. В „Асоциации Джордж Маршал България“, на http://www.gcmarshall.bg/index_bg.html Last Visited on 9 April 2013.
(58) Отговор на министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос на народния представител Волен Сидеров относно намеренията на Министерството на отбраната да закупят употребявани многоцелеви изтребители Ф-16. 1 февруари 2013 г. На Министерство на отбраната на РБългария. www.mod.bg/bg/doc/minister/answers/20130201_Siderov.pdf Last Visited on 9 April 2013
(59)Вж. например докладите от третия вид: In: 2009 Human Rights Report: Bulgaria, March 11, 2010. http://www.state.gov/j/drl/rls/hrrpt/2009/eur/136024.htm Last Visited on 9 April 2013. Докладите разглеждат на базово равнище темите и разчитат предимно на официални данни от България. Ежегодните обновявания са карикатурни. Срв. например Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor 2007 March 11, 2008, in: http://www.state.gov/j/drl/rls/hrrpt/2007/100552.htm Last Visited on 9 April 2013; или доклада за 2011 г. на http://www.state.gov/j/drl/rls/hrrpt/2011/eur/186338.htm, Last Visited on 9 April 2013, и т.н. Същото важи за докладите по другите два тренда.
(60) The White House. Office of the Press Secretary. For Immediate Release. Statement by Assistant to the President for Homeland Security and Counterterrorism John Brennan on Bulgaria’s Announcement of Hizballah’s Role in the 2012 Burgas Terrorist Attack. Last Visited on 9 April 2013.
(61) Agreement Between the Government of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland and the Government of the Republic of Bulgaria Concerning the Protection of Classified Information. In: http://www.official-documents.gov.uk/document/cm84/8482/8482.pdf Last Visited on 9 April 2013.
(62) Вж. Министерство на отбраната на Република България. Основни споразумения за двустранно военно сътрудничество:Споразумение за сътрудничество между Министерството на отбраната на РБългария и Министерството на отбраната на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (1995 г.); Меморандум за сътрудничество в областта на топографското и аеронавигационното картиране, геодезията и др. сродни проблеми от март 1998 г.;- Споразумение за сътрудничество между Министерството на отбраната на РБългария и Хидрографската служба на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (подписано на 27 април 2006 г.) На http://www.mod.bg/bg/cooperation_bilateral_agreements.html Last Visited on 9 April 2013.
(63) Институт по отбрана. Презентации. На http://www.mod.bg/bg/EXT/InstitutOtbrana/present.htm Last Visited on 9 April 2013
(64) На http://www.touristmedia.info/bg/articles/Във-Велико-Търново-се-проведе-конференция,-посветена-на-сигурността-в-туристическите-райони/9622/index.htm Last Visited on 9 April 2013
(65) Доклад за състоянието на Въоръжените сили на Република България през 2010 г. Министерски съвет на Република България, 2011, стр. 9.
(66) Доклад за състоянието на Въоръжените сили на РБългария. 2012 г. Министерски съвет на РБългария, 2013, стр. 25; Операция на ЕС „EU NAVFOR ATALANTA“ в Индийския океан и Аденския залив. Министерство на отбраната на РБългария. На www.md.government.bg/bg/doc/tema/…/MissionsOperations7.pdf Last Visited on 9 April 2013.
(67) Цит. по: http://www.omda.bg/public/bulg/news/release/100120.HTM. Last Visited on 9 April 2013.
(68) Велизар Шаламанов: Войната на интереси в НАТО е безмилостна. (2009) На http://www.politika.bg/article?id=12704 Last Visited on 4 April 2013
(69) Tagarev, T. Accountability and Transparency of the Security Sector to the Government. The Civilian Minister of Defense of the Integrated Ministry of Defense; Military and Civilians in Defining Defense Policy, Needs, Budget, and Procurement; pp. 37-47. Civil-Military Relations and Democratic Control of the Security Sector. In: S.G. Rakovski Defense and Staff College. Edited by Plamen Pantev. Sofia, Bulgaria 2005
(70) Тодор Тагарев, експерт по национална сигурност: Генщабът вече не е държава в държавата.Офицерите да се занимават с командването, останалото да оставят на цивилните. Интервю на Мариан Драганов за в. Монитор, 23 септември 2008 г.
(71) Стратегия за трансформиране на участието на Въоръжените сили на Република България в операцията на ръководените от НАТО международни сили за поддръжане на сигурността в Афганистан, стр. 4. Министерство на отбраната на Република България. На http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=717 Last Visited on 9 April 2013.
(72) Пак там, стр. 7.
(73) Николов, С. Поуките от терористичния акт на 18 юли в Бургас. Център за стратегически изследвания. На http://www.csr-bg.com/Archiv/poukite%20ot.htm Last Visited on 9 April 2013.
(74) Николов, С. Ако България е извадила фалшива карта от ръкава, ще играе ли ЕС с тази карта? Център за стратегически изследвания. На http://www.csr-bg.com/archiv_1/ako_balgaria.htm Last Visited on 9 April 2013. Николов допуска неточност: Maroc Telecom обслужва цяла Северна Африка, но действително в целия регион няма структури на „Хизбула“.
(75) Bulgaria’s Hezbollah ‘hypothesis’ and the EU terror list. In: http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2013/02/201321810059550903.html Last Visited on 9 April 2013.
(76) U.S. calls for action on Hezbollah after bus bombing probe. Washington (Reuters).http://uk.reuters.com/article/2013/02/05/us-bulgaria-bombing-usa-idUKBRE9140UM20130205 Last Visited on 9 April 2013
(77) The White House. Office of the Press Secretary. For Immediate Release. Statement by Assistant to the President for Homeland Security and Counterterrorism John Brennan on Bulgaria’s Announcement of Hizballah’s Role in the 2012 Burgas Terrorist Attack. Last Visited on 9 April 2013.
(78) САЩ ще помага с военни на Черноморските страни срещу престъпността и тероризма. Dariknews, 2 ноември 2005 г. (Кешът вече е достъпен единствено като заглавие).
(79) Zizek, S. First as tragedy, then as farce. Verso, London&New York 2009, p. 108.
Бел. ред.: Разработката е по поръчка на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) и се публикува със съгласието на възложителя.