КИНОТО СЕ ПИШЕ СЪС СВЕТЛИНА…
Федерико Фелини (1920—1983) беше може би „най-италианският“ и едновременно с това „най-универсалният“ режисьор на Италия. „Осем и половина“, „Пътят“, „Нощите на Кабирия“, „Рома“, „Амаркорд“, „Клоуните“, „Градът на жените“, „И корабът пътува…“ – творчеството на един магьосник, без чието присъствие е трудно да си представим изминалия ХХ век.
Неговият свят отдавна не е само филмов — той е и част от духа на епохата, в която имаме щастието или нещастието да живеем.
Фелини свърза по неповторим, гениален начин гротескното и възвишеното, носталгичното и сатиричното, буфонадното и лиричното, за да създаде нов, уникален жанр в седмото изкуство, който след него трудно може да бъде достигнат.
30 години без великия кинорежисьор
Мой братовчед, който много обича да съставя родословни дървета, откри, че името на майка ми — Барбиани, било известно още през XV век в папския двор на Мартин IV. Този мой прадядо, фармацевт и алхимик, бил въвлечен в някакъв шумен процес с отрови. Осъдили го и цели 34 години укротявал плъховете и паяците в затвора на Ватикана.
Може би тъкмо от него съм наследил вкуса към режисурата.
…
Какво е могло да си мисли едно провинциално момче в Италия по времето на Мусолини? За лицея, за църквата, за американските филми в събота, а през лятото — за плажа и за момичетата по бански костюми.
Нямам кой знае какви спомени, но съм ги вложил в моите филми. Като ги подарих на публиката, аз изтрих част от тях и вече не мога да различа реалното от измисленото.
Истинските спомени се покриват от рисуваните проспекти, върху които е изобразено морето, а георите от моето юношество в Римини са изблъскани от грубите лакти на актьорите и статистите от филмите ми…
…
Имам чувството, че цял живот съм снимал един и същи филм: все същите образи, един и същ материал, погледнат от различни ъгли.
…
Киното е божествен начин за представяне на живота, който конкурира Бога-Отец!
Нито едно изкуство не е в състояние да създаде такъв свят, тъй близък до истинския…
За мен идеалното място за кино е Петото студио на „Чинечита“. В това помещение, когато е празно, аз създавам свят, обсебен от Абсолютното чувство, от Екстаза!
…
Светлината е субстанцията на киното.
Светлината е идеология, чувство, цвят, тон, дълбочина, атмосфера и дори разказ!
Светлината в киното помага, изтрива, обогатява, нюансира, подчертава: прави фантастичното истинско, а реалното — сън.
Светлината подсказва, внушава, превръща в мираж баналното и всекидневното.
Светлината придава блясък или набраздява: създава експресия там, където последната липсва.
Светлината очертава елегантността на една фигура, подчертава един пейзаж, прави магичен и най-простия декор.
Светлината е първият от ефектите в киното — смятат я за вълшебство, за алхимия, за машина за чудеса…
Киното се пише не с мастило, а със светлина, а стилът се изразява единствено чрез нея!
…
Щях да се радвам, ако се бях родил поне преди двайсет години,
Да участвам в раждането на това невероятно изкуство.
Щях да бъда по-доволен, отколкото съм сега, когато се говори за структурализъм или семиотика.
Съжалявам, че изгубих доста време между отделните си филми, че зарязах доста проекти, а не трябваше…
…
Преди много години вярвах, че като остарея, ще мога да прочета книгите, които ме очакваха толкова време верни и безкрайно търпеливи, че ще ходя по музеи, ще посетя дори Индия и Тибет. А сега се утешавам, макар и временно, като си мисля за великите старци, за които говори в прекрасната си книга Симон дьо Бовоар.
Чета и препрочитам страниците за Толстой, Джузепе Верди и Виктор Юго.
И търся някои паралели между тях и мен, но така и не ги намирам…
Бележка и превод от италиански
Огнян Стамболиев
