ИЗ „СПОМЕНИ И ВИДЕНИЯ“

0
152

 

 

КИНОТО СЕ ПИШЕ СЪС СВЕТЛИНА

 

Федерико Фелини (19201983) беше може би „най-италианският“ и едновременно с това „най-универсалният“ режисьор на Италия. „Осем и половина“, „Пътят“, „Нощите на Кабирия“, „Рома“, „Амаркорд“, „Клоуните“, „Градът  на  жените“, „И корабът пътува…“ – творчеството на един магьосник, без чието присъствие е трудно да си представим  изминалия ХХ век.

Неговият свят отдавна не е само филмов той е и част от духа на епохата, в която имаме щастието или нещастието да живеем.

Фелини свърза по неповторим, гениален начин гротескното и възвишеното, носталгичното и сатиричното, буфонадното и  лиричното, за да създаде нов, уникален жанр в седмото изкуство, който след него трудно може да бъде достигнат.

  

30 години без великия кино­режисьор

 

Мой братовчед, който много обича да съставя родословни дървета, откри, че името на майка ми — Барбиани, било известно още през XV век в папския двор на Мартин IV. Този мой прадядо, фармацевт и алхимик, бил въвлечен в някакъв шумен процес с отрови. Осъдили го и цели  34 години  укротявал плъховете и паяците в затвора на Ватикана.

Може би тъкмо от него съм наследил вкуса към режисурата.

Какво е могло да си мисли едно провинциално момче в Италия по времето на Мусолини? За лицея, за църквата, за американските филми в събота, а през  лятото — за плажа и за момичетата по бански костюми.

Нямам кой знае какви спомени, но съм ги вложил в моите филми. Като ги подарих на публиката, аз изтрих част от тях и вече не мога да различа реалното от измисленото.

Истинските спомени се покриват от рисуваните проспекти, върху които е изобразено морето, а георите от моето юношество в Римини са изблъскани от грубите лакти на актьорите и статистите от филмите ми…

Имам чувството, че цял живот съм снимал един и същи филм: все същите образи, един и същ материал, погледнат от различни ъгли.

Киното е божествен начин за представяне на живота, който конкурира Бога-Отец!

Нито едно изкуство не е в състояние да създаде такъв свят, тъй близък до истинския…

За мен идеалното място за кино е Петото студио на „Чинечита“. В това помещение, когато е празно, аз създавам свят, обсебен от Абсолютното чувство, от Екстаза!

Светлината е субстанцията на киното.

Светлината е идеология, чувство, цвят, тон, дълбочина, атмосфера и дори разказ!

Светлината в киното помага, изтрива, обогатява, нюансира, подчертава: прави фантастичното истинско, а реалното — сън.

Светлината подсказва, внушава, превръща в мираж баналното и всекидневното.

Светлината придава блясък или набраздява: създава експресия там, където последната липсва.

Светлината очертава елегантността на една фигура, подчертава един пейзаж, прави магичен и най-простия декор.

Светлината е първият от ефектите  в киното — смятат я за вълшебство, за алхимия, за машина за чудеса…

Киното се пише не с мастило, а със светлина, а стилът се изразява единствено чрез нея!

Щях да се радвам, ако се бях родил поне преди двайсет години,

Да участвам в раждането на това невероятно изкуство.

Щях да бъда по-доволен, отколкото съм сега, когато се говори за структурализъм или семиотика.

Съжалявам, че изгубих доста време между отделните си филми, че зарязах доста проекти, а не трябваше…

Преди много години вярвах, че като остарея, ще мога да прочета книгите, които ме очакваха толкова време верни и безкрайно търпеливи, че ще ходя по музеи, ще посетя дори Индия и Тибет. А сега се утешавам, макар и временно, като си мисля за великите старци, за които говори в прекрасната си книга Симон дьо Бовоар.

Чета и препрочитам страниците за Толстой, Джузепе Верди и Виктор Юго.

И търся някои паралели между тях и мен, но така и не ги намирам…

 

Бележка и превод от италиански

Огнян Стамболиев

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук