ШИСТОВИЯТ ГАЗ И БЪЛГАРИЯ. ИНТЕРЕСИ И ПОСЛЕДИЦИ

0
235

Минчо Христов е роден през 1962 г. в София. Завършил е Хаванския университет, специалист  по история на Латинска Америка. Доктор по политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и доцент в Техническия университет в София. Бивш депутат, в 41-вото НС и зам.-председател на Комисията за борба с корупцията.

 

Политиката на няколко български правителства в областта на т.нар. публично-частно партньорство ощетява България с милиарди левове. Достатъчно е да бъде спомената само концесията на златното находище в Челопеч, дадена от правителството на Иван Костов на канадската компания „Дънди Прешъс Метълс“. Концесион­ната такса по този зоговор е фиксирана на 1,5% от добитото злато. Загубите за България само до този момент възлизат на няколко милиарда долара.

На 16 юни 2011 г. българското правителство дава още една от многобройните концесии на американската фирма „Шеврон“. Тя не събужда интерес от страна на българските журналисти, отразяващи дейността на Министерския съвет. Внесена е като последна точка с мотиви от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. В експозето му четем: „Всички конкурси се откриват, след като се поиска задължително становище от Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата. Тези органи са оторизирани да се произнесат относно наличието на опасност за националната сигурност, обществения ред и околната среда.

Положителните им становища означават, че няма заплаха за компонентите на околната среда, човешкото здраве, отбраната на страната, националната сигурност и паметниците на културата. Едва тогава се открива самата процедура по предоставяне на права за търсене и проучване. За откритите досега процедури в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по решение на Министерския съвет за проучване на нефт и газ няма получени възражения от горецитираните органи.

Проектите за конкретните полеви работи в „Блок 1 Нови пазар“ ще бъдат подложени на предварителна екологична оценка съгласно действащото законодателство. По този начин повторно се гарантира опазването на околната среда.

По време на проучването се предвиждат конкретни дейности, свързани с опазването на околната среда, и постоянно наблюдение на състоянието на водите. Компанията „Шеврон“ предлага значителни средства за мероприятия за опазване на околната среда — 4 милиона евро, като това е само по време на проучването, и гаранция за изпълнение на дейностите по договор за проучване от 35 милиона евро.

В случай, че се достигне до регистриране на находище съгласно действащото законодателство — Закона за опазване на околната среда, се прави оценка за въздействие на добива върху околната среда. При условие, че тази оценка е отрицателна, дейността се спира и няма да бъде предоставена концесия за добив.

Въпреки това, ползата за държавата от предоставеното разрешение за търсене и проучване остава, тъй като цялата новопридобита в резултат от дейността на инвеститора геоложка информация се предава безвъзмездно на държавата.

Ползите за държавата се изразяват и в това, че получава в този случай безвъзмездно бонус от 30 милиона евро при подписване на договора, както и такси за площта, която проучва, данъци съгласно българските закони и новооткрити работни места от страна на инвеститора. При условие, че се предостави концесия, разбира се, „Шеврон“ ще заплаща на държавата и концесионни възнаграждения, т. е. ще се увеличат приходите в държавния бюджет — както преките, от концесията, така и косвено, от данъци и такси.

За сравнение само ще кажа, че блок е предоставен за търсене и проучване на „Дерек петролиум България“ ООД на 10 февруари 2000 г. без абсолютно никакъв паричен бонус при подписването на договора.

Трябва да се има предвид, че всички тези дейности инвеститорът ги извършва на свой риск, тъй като, ако не намери газ, въпреки вложените в България инвестиции, няма да получи право да добива и ще трябва да освободи площта.

Проучвателните сондажи в блок „Нови пазар“ ще са на дълбочина повече от 3500 метра. Това е възможно в резултат на новите технологии, които се развиха в последните две години, като в района на Североизточна България водоносният хоризонт е до 1250 метра. Хоризонтът ще се изолира от сондажа чрез технически средства, колонки, метални тръби и циментов разтвор, така че да не настъпва замърсяване на водата, каквато е добрата световна практика.

В световен мащаб към промишлен добив на шистов газ се приема за нормално да се пристъпи най-рано 10 години след датата на сключване на съответния договор за търсене и проучване. Работната програма в случая е 5-годишна, след което може да започне подготовка за добив. Тя предвижда извършване на 600 километра сеизмични проучвания и пробиване на четири проучвателни кладенеца. Технологиите за добив на шистов газ в последните няколко години драстично промениха този пазар. Като илюстрация на това ще ви кажа, че САЩ в момента са най-големият производител на природен газ, като миналата година изпревариха Русия благодарение на тази технология.“ (1)

Според министър Трайков, първо, няма опасност за околната среда, и второ, проучвателните дейности на „Шеврон“ ще имат значителен икономически ефект за България. Това, което обаче министърът премълчава, са стотиците изследвания на американски и канадски учени, които предупреждават за жестоки екологични проблеми, драстично нарастване на раковите заболявания в районите на добив на шистов газ вследствие на многобройни аварии и проникване в питейните води на десетки канцерогенни химически вещества като бензен, формалдехид и т.н. Спестява и факта, че повечето компании крият веществата, които се използват при фракинга като търговска тайна, включително и в ситуации, където масовото натравяне на граждани изисква бърза медицинска реакция за противодействие. Трайков спестява на заседанието и факта, че много щати в САЩ силно ограничават и забраняват тази технология заради вредните ефекти върху здравето на хората.

Прави впечатление и огромната територия, която се предоставя на концесионера – 4398 кв. км. Спестен е и още един детайл ако Шевроннамери шистов газ и регистрира търговско откритие, автоматично придобива концесията без търг и конкурс. По подобен начин канадската фирма „Дънди“ придобива концесията за злато в Челопеч, използвайки документацията от проучванията на български и руски учени в продължение на десетилетия.

Особено скандална е т. 8 на Решение 427, която гласи:

„8. Допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес.“

Казано в прав текст, сондажите биха могли да започнат и без предварителни екологични или здравни оценки, с цел да се защити „енергийната независимост“  и „важен държавен интерес“ (2).

Предложението на министър Трайков е подкрепено от Николай Младенов, министър на външните работи:

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: „Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, искам да поздравя министър Трайков, че с това решение днес Министерският съвет предприема една от може би най-важните в историята на страната ни стъпки към енергийната независимост на България.

До този момент дебатът винаги при нас е бил за това дали по различни тръби ще получаваме газ от един източник, или по нови тръби ще получаваме газ от нов източник. Тук говорим за разработване на находище в наша територия, което, ако бъде успешно, ще осигури част от енергийната независимост на българската държава, което ще бъде едно много голямо постижение за последните двадесет години, и всички, които смятат да се противопоставят на този процес, да си дават сметка, че застават срещу интересите на цялото общество.“

Още по-интересна е позицията на министъра на екологията Нона Караджова, която би трябвало да се грижи за екологията и здравето на българските граждани, а не за интересите на частни фирми.

НОНА КОРАДЖОВА: „Искам да добавя нещо, което министър Трайков каза, и да допълня, тъй като и към мен има много запитвания по отношение на този добив. Това, което каза министър Младенов, е много важно и подчертавам многократно и навсякъде, че, ако се докаже такова откритие, задължително впоследствие се извършва не само оценка на въздействие върху околната среда на конкретния проект, но и на въздействието върху биологичното разнообразие по Закона за биологичното разнообразие. Т. е. при всички положения ще има огромна полза ние да знаем имаме ли, нямаме ли находища, дай Боже, да имаме, а оттам нататък се провеждат съответните процедури, ако се стигне до решение за добив. Те са публични обсъждания, с участието на учени.“

Министър Караджова спестява на своите колеги факта, че проучвателните сондажи по нищо не се различават като технология от търговскитеизползват същите химически вещества, същото налягане от порядъка на 700 до 1000 атмосфери, и нанасят същите поражения на природата и хората. Спестява и факта, че Добруджа е разположена върху едно огромно езеро малваланж, и цялата питейна вода зависи от него. Вероятни аварии биха нанесли непоправими поражения върху качеството на водата и здравето на хората. Гжа Караджова спестява и изследванията на американското и английското геологично дружество, които обвързват пряко технологията за добив на шистов газ с увеличаване на сеизмичната активност и провокиране на земетресения. 

Това са само част от многобройните аргументи срещу шистовата технология. В продължение на няколко месеца от десетки природозащитни организации е организирана протестна кампания по отношение на въпросната концесия. Вследствие на този масов натиск парламентът приема забрана за шистовата технология, а правителството в началото на 2012 г. отменя с Решение 39 дадената вече концесия. (3)

 

 

Бележки:

(1) Стенограма на Министерския съвет, 16.06.2011г.

(2) Решение 427 на Министерския съвет от 16.06.2011г.

(3) Решение 39 на Министерския съвет от 19.01.2012 г.

 

 

 

_____________

Публикацията е въз основа на изказване пред конференцията „Хуманистични измерения и аспекти на екологическите проблеми“, организирана от Фондация „Човещина“ и Балканския институт по труда и социалната политика.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук