ГРАЖДАНСКИЯТ ПРОТЕСТ – ДА НАМЕРИШ СЪРАТНИЦИ В БОРБА

0
359

 

 

 

„Гражданският протест –
 минало, настояще, бъдеще“,

съставител доц. д-р Петя Пачкова

Университско издателство

„Неофит Рилски“, 2012 г.

 

Сигурно интелигентният читател с основание ще се запита защо книга, издадена в края на 2012 година, трябва да бъде представяна в средата на 2013 година. Нека побързам и дам един странен, но откровен отговор. Имах намерение да представя сборника в момента на неговото излизане, но ми беше трудно да синтезирам в едно  кратко изложение толкова различни и интересни доклади. Мисля, че всеки, който прочете сборника, ще ме разбере, но времето минаваше и проредното отлагане правеше контакта ми със сборника все повече мой и все по-малко за другите.

Следващите редове може би най-точно се отнасят до рубриката „Препрочитайки“. Препрочитайки сборника „Гражданският протест — минало, настояще, бъдеще“, мога да потвърдя неговата актуалност и значимостта на представените резултати. Основните тези и изводи са ясно представени от авторите на различните доклади. Не липсват и доказателства, което не значи, че винаги звучат убедително. Но това е обичайно за научните изследвания.

Моите предпочитания и високата оценка на постигнатото от различните автори, разбира се, са субективни, но краткото представяне на част от съдържанието ще бъде преди всичко през призмата на актуалността. Статията на съставителката доц. Петя Пачкова на тема: Историята и нейните интерпретации като фактор за гражданска активност“ несъмнено доказва това. Отговорността на елита, очернянето на миналото, демонизирането на политическия противник, абсурдната теза за предателската същност на нацията, за робската душа на българите са анализирани не изобщо, а във връзка с проблема за гражданската активност и гражданския протест. Без да налага своята гледна точка явно, авторката е предложила важни методологически ориентири, споделяни от нейните колеги, защото цял раздел на сборника е озаглавен Протестът и историята“. Мисля, че дори само споменаването на някои от заглавията в него ще ни убеди в тази своеобразна актуалност през историята: Политическото неподчинение като свобода във философията на Бенедито Кроче“ с автор Борис Манов, Възрастовият фактор във Френската революция (1789 г.)“ с автор Калоян Методиев, Май 1968: образът на Дьо Гол в лозунгите, афишите и графитите“ с автор Христо Милков, От културното дисидентство до гражданския протест: към предисторията на „Харта 77“ с автор Теодоричка Готовска-Хенце. Доближаваме се до чешкия и френския опит, до латиноамерикански протести, до протести в капиталистически и „социалистически“ условия.

Другите части от сборника като че ли ни изваждат от историчното и ни „приземяват“ в съвремието на протестите в България, но без да се пренебрегват, ако мога така да се изразя, корените на случващото се днес. И макар че звучи ненаучно използването на дума като „корени“, поне за мен тя е нужна, за да уплътни, ако щете, за да оцвети причините за случващото се. Мисля, че един от въпросите, на който се търси отговор и в раздела „Българският протест“, и в раздела „Гражданският протест от първа ръка“, е „Защо сме такива?“ Или може би „Защо така протестираме?“. Внушава се, че е важно да разберем доколко сме граждани и доколко робски главици или телета (както Дьо Гол нарича своите съграждани — французите).

Отново ще спомена някои статии. Например Анатомията на един граждански протест в България в края на социализма: случаят Русе“ с автор Илияна Марчева. В нея се припомня на читателя, че българите при „социализма“ не са били робски душици, а са имали свои­те тревоги и специфични начини за изразяването им. Разнооб­разните възгледи за протестните способности на българите личат в статиите: Защо гражданските протести са рядкост в съвременна България“ с автор Ивка Цакова, Новият граждански протест (пробуденото гражданско общество и/или бунтът на „виртуалната тълпа“ от „виртуалното гето“)“ с автор Ангел Кондев, Партийните пилигрими и гражданските протести“ с автор Максим Мизов.

Редакторката на сборника споделя оптимистичната теория за възможностите на българите като активни граждани. Според нея българските граждани по време на прехода са придобили доста богат протестен опит. Субекти на протест са били най-различни общности. Дотам, че и хората от феминизирани професии като учителската да надигнат глава и през 2007 г. да поискат своето. Поводите и причините за протести също се разнообразяват — от конкретни лични интереси се придвижват към по-абстрактни, отдалечени от отделната личност наболели проблеми. Българите все повече мислят за екологичните бомби, за опазването на Земята. И се оказва, че и преди Десети ноември сме имали образци на протестно поведение в лицето на протестиращите русенци.

В книгата става ясно, че се разнообразяват изразните средства на протестиращите. От агресивните физически изблици на много видове протестиращи до интелигентните, с тънко чувство за хумор изяви на учителките. От жестовете на тялото до жестовете на ума.

Изключително интересни са заключенията на един от активно протестиращите в съвременна България (Ивайло Динев) в статията му Между „позитивния“ и „негативния протест“. Заключения, изстрадани по време на истински протестни изяви на активните българи.

Чудесно е, че в сборника е дадена трибуна и на няколко докторанти, които сериозно поставят и разглеждат интересни проблеми, свързани с гражданския контрол, развитието на гражданската инициатива в българския културен контекст, протестния потенциал на новите социални движения, протестната мобилизация при популистка ситуация.

Всичко споделено дотук е, за да потвърдя, че става дума за интересна и полезна книга, която си заслужава да бъде прочетена. В нея се налага представата за големите възможности на гражданския протест за успешното обществено развитие, както и за потенциала на българите в това отношение. Нейното излизане се оказа в някакъв смисъл и предвестник на пролетните протести в България. Те потвърдиха основното ù послание, че ще има протести, че българите ще продължават да доказват, че са граждани с отговорно мислене и поведение. Защото човекът си остава социално животно и чувства необходимост от идентификация с нация, приятелска група, семейство. Гражданският протест дава такава възможност да се идентифицираш с хора, които мислят и чувстват като теб. Да се бориш за някаква цел с доброжелателно настроена към теб общност.

Според авторите на книгата в днешно време, когато в България има дефицит на солидарност между хората, на добронамереност и толерантност, е истинско удоволствие да намериш съмишленици и съратници в някаква борба. И рамо до рамо с тях да отстояваш себе си, бъдещето на родината си, на децата и внуците си.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук