Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).
1. Уникалният вот на 12 май
Изборната нощ на 12 май вероятно ще се запомни като една от най-драматичните в историята на българския преход, започнал на 10 ноември 1989 година. За първи път в новата история на България партията — победител в изборите, се оказа в абсолютна парламентарна изолация и въпреки добрия си резултат не може да състави кабинетпо никакъв начин. Разпиляването на доста гласове за малките партии подреди Народно събрание само с четири формации: ГЕРБ — с 97 депутати, Коалиция за България — с 84, ДПС — с 36, и „Атака“ — с 23.
За първи път в изборната нощ победилата партия ГЕРБ отказа да даде пресконференция с надеждата нещо в резултатите да се обърне. Чудто за тях не се случи и още вечерта след гласуването стана ясно, че БСП и ДПС са готови да застанат зад програмен кабинет, оглавен от Пламен Орешарски, който още преди изборите беше обявен като кандидат за премиер.
Позицията на „Атака“ остана неясна. Лидерът ù Волен Сидеров декларира, че не желае да участва в никакво управление, но пък и даде ясно да се разбере, че за нищо на света не би влязъл в коалиция с ГЕРБ. В изборната нощ той обяви нещо, което повтори многократно след това – че една от основните цели на бъдещото управление трябва да бъде ревизия на всичко извършено от кабинета на Бойко Борисов.
Победилата партия в продължение на още четири дни не даде никакъв знак за това какво възнамерява да прави, а медиите гадаеха за плановете на Бойко Борисов. На четвъртия ден той свика пресконференция, на която се похвали, че е победител и че… ще иска касиране на изборите заради нарушаване на деня за размисъл. От ГЕРБ обявиха, че наемат за свой консултант бившия конституционен съдия Георги Марков, и така сътвориха още нещо уникално – партията-победителка да иска анулиране на изборите.
Точно ден преди вота, в деня за размисъл, ГЕРБ претърпя сериозен удар – при специализирана акция на прокуратурата и ДАНС в печатница „Мултипринт“ в Костинброд, която бе спечелила поръчката за отпечатване на бюлетините за вота, бяха открити над 350 хиляди бюлетини над тиража, годни за употреба. Тяхното предназначение е тайна и до днес, но е факт, че в първите мигове, след като информацията излезе на бял свят, собственикът на печатницата — общински съветник от ГЕРБ в Костинброд, се опита да омаловажи скандала и да каже, че в сградата е имало само 350, а не 350 хиляди допълнителни бюлетини.
Изборите създадоха и редица извънпарламентарни драми. От парламента изпаднаха Синята коалиция и ДСБ, поради което мнозина анализатори обявиха „традиционната десница“ за мъртва. Партията на Меглена Кунева – „България на гражданите“, също остана вън от парламентарните кулоари. Най-голямата изненада поднесе партия Национален фронт за спасение на България, формирана около телевизия „СКАТ“, която съвсем за малко не успя да попадне в парламента — тя получи 3,7 на сто от гласовете.
Драматичните изборни резултати бяха последвани от вълна от оставки. Оставка подаде иконата на дясното Иван Костов, ръководството на СДС също се оттегли, а и Меглена Кунева не остана по-назад.
Никога в историята на прехода избори не бяха раждали парламент с толкова крехка структура, стъпващ на тънък лед между социалните очаквания на хората, изразени във февруарските протести срещу цената на тока, и разочарованието на много хора в София, които останаха парламентарно непредставени.
2. Непосилната лекота на кабинета
В книгата си „Непосилната лекота на битието“ Милан Кундера казва, че има два подхода към историята — единия от тях той нарича „категорично приемане на битието“, а другия — „категорично неприемане“. След изборите ГЕРБ се озоваха в капана на втория вариант. Партията на Бойко Борисов така и не поиска да повярва, че вече е в опозиция и трябва да работи в ново качество. А новото мнозинство от БСП и ДПС излъчи за парламентарен председател Михаил Миков. Това стана чрез процедурна хватка — депутатите от „Атака“ не се регистрираха за участие в първия парламентарен ден и това позволи на БСП и ДПС със 118 депутати да изберат Миков за шеф. ГЕРБ реагираха като ужилени. Бойко Борисов напусна възмутен залата и обяви, че срещу него имало нова „тройна коалиция“. Той се ожали, че е станал жертва на политическа интрига и че никой от БСП или ДПС не го е потърсил дори за разговор.
Въпреки това по правилата на политическата игра партията на Борисов получи първия мандат за съставяне на кабинет. Бойко Борисов се появи при президента, изчете списък на приектоминистри, обяви се за най-големия експерт сред всички премиери и върна мандата, защото дори и до него достигна новината, че правителството му няма да мине в парламента.
Със задачата да състави кабинет се нагърби втората политическа сила — БСП. Още преди изборите лидерът на партията Сергей Станишев бе обявил, че страната се нуждае от силно програмно правителство, което да се заеме с непосредствените и болезнени социални задачи, както и с разкриването на „мините“, оставени от ГЕРБ. В същия ден, в който Борисов върна мандата, Орешарски го получи и имаше една седмица, за да предложи правителство.
В деня, когато бъдещият премиер обяви имената в кабинета си, се случи нещо, което от днешна гледна точка може да се разтълкува като предупреждение за новото правителство. Орешарски предложи ново министерство — на инвестиционното проектиране, с министър архитект Калин Тихолов. Само в рамките на един ден обаче биографията на Тихолов бе разкостена, излязоха информации, че той е свързан със скандалната афера „Дюни“, социалните мрежи гръмнаха, което принуди архитекта да се откаже от поста. Той бе сменен в движение с професор Иван Данов.
Кабинетът на Орешарски бе представен на заседание на Националния съвет на БСП. В него изненадващо намериха място хора, за които никой не подозираше — бившият шеф на ДАНС от времето на ГЕРБ Цветлин Йовчев бе номиниран за вътрешен министър, бившият седесар Петър Стоянович — за министър на културата. Мнозина предположиха, че това е кабинет, роден след трудни преговори между БСП и ДПС. Според неофициални информации на заседанието на НС доста социалисти са питали как се е стигнало до всяко от имената, без да получат конкретни отговори.
Тогава се заплете още една политическа мистерия. ГЕРБ обявиха, че няма да се регистрират за предстоящото заседание на парламента. Мотивираха се с желанието да осветлят коалицията между БСП, ДПС и „Атака“. Гласовете на БСП и ДПС не стигат за кворум и из медиите тръгнаха предположения и слухове дали групата на Волен Сидеров няма да се разцепи, за да бъде гласувано новото правителство.
На 29 май заседанието на парламента започна с мъчителна регистрация, която се проточи близо две минути. В крайна сметка лично лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури необходимия кворум за започване на работа. Сидеров обаче гласува „против“ новото правителство. ГЕРБ отново напуснаха залата възмутени и обявиха, че новата тройна коалиция била факт. Според Бойко Борисов депутатите му били системно унижавани и това го карало да са замисли дали трябва да стоят в парламента.
Самият Сидеров мотивира своята регистрация с уважението си към парламентаризма. Той категорично отрече с гласа си да е дал шанс за избор на кабинет и посочи, че е гласувал срещу него.
По-късно през деня лидерът на „Атака“ се замеси в голям скандал, след като депутати от неговата група обградиха с викове журналист от телевизия СКАТ. Репликата на Десислав Чуколов „Извини се, бе! Извини се,бе!“ дори получи легендарен статут в социалните мрежи. Сидеров се нахвърли и срещу полицай, дошъл да види какво се случва пред парламента. После в серия от телевизионни изяви лидерът на „Атака“ затвърди хулиганския си имидж с нападки срещу журналисти и депутати от ГЕРБ. Но кабинетът беше избран и можеше да заработи.
Два факта тогава останаха незабелязани. Първият — че още с избирането на правителството започнаха опити за организиране на протести срещу него. В течение на две седмици това се случваше, но недоволството събираше едва по стотина души.
И второ, в първите редици на депутатите от ДПС този път редовно на работа започна да се появява известният медиен магнат Делян Пеевски. В няколко парламентарни речи той остро нападна бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и намекна, че той трябва да се страхува от него. Всичко това, както се казва в трилърите, щеше да получи логичен завършек малко по-късно. Стана обаче доста по-скоро, отколкото правила на киноекшъните позволяват.
3. Аферата „Пеевски“ и народният гняв
Кабинетът на Орешарски уверено започна работа и първите му стъпки бяха добре приети — увеличение на майчинските, освобождаване на повече пари за социални дейности, пълна забрана на министрите да ползват военна техника за служебни цели, тоест да се движат с военни хеликоптери из страната. Прокуратурата пък официално поиска имунитета на Цветан Цветанов и така бившият вътрешен министър се сдоби с обвинение, а малко по-късно и с второ. Всичко изглеждаше, ако не канализирано, поне нормализиращо се, когато се стига до фаталния за управлението и страната петък, 14 юни.
Тогава на сутрешно заседание на парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев и Пламен Орешарски обявяват, че Делян Пеевски е кандидатурата за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). С приетите преди това промени в закона ГДБОП отново отиде към агенцията и тя се сдоби с реална сила. Според разказите на леви депутати новината им дошла като студен душ. Дебатите в групата били разгорещени, голяма част от народните представители гласували против. Въпреки това в зала депутатите от левицата подкрепиха Пеевски. Само четирима от тях — Янаки Стоилов, Георги Кадиев и Младен Червеняков, не гласуваха, а Емил Костадинов натисна бутона „въздържал се“.
ГЕРБ в своя типичен стил се изнесоха от залата. В Народното събрание Пламен Орешарски заяви, че Пеевски е негова кандидатура. Търсил бил външен експерт за ДАНС, който да се справи с контрабандата.
Новината за избора на шеф на ДАНС мина като земетресение из виртуалния свят. Агенциите гръмнаха. Социалните мрежи бяха разтърсени. На втория час информацията бе стигнала и до чуждата преса. Още същата вечер близо 8 хиляди души се събраха на протест пред Министерския съвет и с викове „Мафия“ поискаха незабавна оставка на Пеевски. Протестът възроди от позабравената история скандиранията „Червени боклуци“, „И преди, и сега, БСП е мафия“. Недоволството прие застрашителни размери, а и европейските реакции бяха смущаващи.
Това принуди още на 15 юни Делян Пеевски да напише писмо, че е готов да се оттегли от поста, защото правителството на Орешарски заслужавало своя шанс да се справи с проблемите. Два часа по-късно премиерът прие неговата оставка, но това не потуши гнева. Протестите продължиха, придобивайки изявен политически характер. Те станаха остро анти-БСП, а протестиращите започнаха да правят обиколки из София и да викат пред централите на БСП, ДПС и „Атака“.
Именно тогава бе направен опит, основно от медийната империя на Иво Прокопиев и вестниците „Капитал“ и сайта „Дневник“, юнските недоволства да бъдат описани като протести на „младите, красивите, успелите, съвременните, модерните, на средната класа, на прелестните, предприемчивите, богатите“. Този опит за разделение обаче изсуши силата на националното недоволство и го ограничи предимно в София. В другите градове на страната протестираха по около 200 души в Пловдив и около 100 във Варна. Във Велико Търново излязоха десетина.
Софийският протест обаче набра скорост и инерция и в неговите редици се почувства желание за възраждане на десницата, получила глътка въздух и надежда за нов живот. Стана ясно също, че протестът обича силно да се вглежда в себе си, в своето отражение в медиите и да се самозарежда от това. Когато депутатът от Коалиция за България Христо Монов обяви протестиращите за „интернет-лумпени“, те започнаха да се кичат с това звание, а лозунгите срещу БСП се увеличиха.
Не се размина и без ексцесии. В една от вечерите се стигна до сблъсъци с представители на „Атака“, събрали се да защитават своята централа. Мятаха се павета, Волен Сидеров с мегафон координираше своите привърженици, а пък протестиращите викаха срещу централата на „Атака“ доста неевропейския лозунг „Турци сте!“.
Кабинетът категорично обяви, че няма да подава оставка, а БСП и ДПС препотвърдиха подкрепата си за него. Тогава протестиращите започнаха да обграждат Народното събрание рано сутрин. В първия ден на новата тактика депутатите от „Атака“ просто не се явиха на работа и парламентът не успя да събере необходимия кворум.
Протестиращите обявиха, че няма да спрат с протестите, докато Орешарски и кабинетът му не подадат оставка и оставиха без коментар твърденията, че изборите по правилата на ГЕРБ просто ще препотвърдят статуквото.
В страната избухнаха и други протести. В Пловдив и Благоевград малки групички започнаха да протестират срещу назначаването на областни управители от ДПС, а в двата града структурите на БСП на практика подкрепиха недоволството.
Към момента на писането на този текст сагата с протестите още не е приключила и няма изгледи скоро да приключи. Появиха се и съмнения, че със свръхотразяването на протестите медиите нагнетяват допълнително напрежение. Основания за тази критика имаше, защото медиите, които позорно си мълчаха по време на цялото управление на Борисов, изведнъж започнаха да се държат като основна опозиционна сила и да дават думата основно на протестиращите. В специално телевизионно изявление председателят на парламента Михаил Миков се опита да постави тази тема на дневен ред, но думите му бяха изтълкувани като опит за натиск върху свободното слово.
Много анализатори изпаднаха в песимизъм за това накъде и как върви България. Някои от тях подкрепиха протестите. Граждански организации бойкотираха започналите консултации за нов Изборен кодекс.
Социологът Деян Кюранов се опита да обясни случващото се по следния начин: „За мен имаше демокрация в действие в петък вечерта. В събота вечерта вече не беше така“.
Първоначално на протестите имаше и много социалисти, но с тяхното изостряне и превръщането им в нещо друго, ситуацията се разми напълно и ляво мислещите напуснаха площадите.
4. Болката отляво
Взривът на недоволство провокира и остра вътрешнопартийна криза в БСП. Ден след гласуването за Пеевски Георги Кадиев поиска оставката на председателя на партията Сергей Станишев. Само подобно действие, според депутата, може да успокои гнева на хората и да даде шанс на кабинета да работи. Областни съвети на БСП от цялата страна написаха декларации в подобен дух и поискаха заседание на конгреса. Депутатът от София Страхил Ангелов заяви, че се е почувствал като „нищожество“, когато е бил принуден да гласува за Пеевски и че Станишев трябва да подаде оставка незабавно. Градската организация на БСП в София оцени случая с Пеевски като „тежка политическа грешка“. Според приетата остра позицията на столичните социалисти проблемът произтича от факта, че решенията в партията не се взимат колективно, а от малка група хора.
Ръководството на левицата свика извънреден пленум на Националния съвет. Той продължи близо 9 часа и бе абсолютно закрит за журналисти. Основната част от вътрешната опозиция обаче напусна преждевременно заседанието. На излизане Георги Кадиев съобщи, че са го обявили за „вампир, който се храни с партийната кръв“. Бил обвинен за това, че два дни по-рано бе свикал протест пред централата на „Позитано“ 20, където се събраха около 30 души. Целта на протеста беше да се даде знак, че хората от левицата не са съгласни с ръководството. Татяна Дончева предложи акция „Окупирай „Позитано“.
След разгорещени дебати обаче повечето членове на НС подкрепиха Сергей Станишев и му гласуваха доверие да извърши реформи в партията, които да върнат колективното ръководство в нея. Темата за заседание на конгреса бе подмината.
Много странични наблюдатели започнаха да твърдят, че БСП се намира на кръстопът и трябва ясно да реши накъде да поеме.
В разгара на протестите в София се проведе заседание на Президиума на Партията на европейските социалисти (ПЕС). На него Станишев получи доверие от своите европейски колеги и никой не постави под въпрос неговото председателство в ПЕС.
Въпросите пред левицата обаче остават открити. Засега и вътрешните опозиционери, и останалите категорично подкрепят кабинета на Орешарски, но е съвсем очевидно, че започват процеси, които никой не може да предвиди.
Сагата май дори не е в края на своето начало…
