С внушително мнозинство от над 61 процента на 5 юли 2015 г. гърците отхвърлиха с референдум политиката на строги икономии (остеритет), налагана на задлъжнелите държави от европейските финансови институции и Международния валутен фонд. Убедителното гръцко ОХI („Не“) разтърси из основи европейското политическо статукво и постави с критична острота въпроса за бъдещето на Евросъюза, подчинен сега на интересите на банки и корпорации, за сметка на трудовите хора. То открои необходимостта от преизграждане на ЕС в съответствие с принципите на солидарност и просперитет, заложени в неговия замисъл и основополагащи документи.
Правителството на Гърция, доминирано от лявата политическа коалиция СИРИЗА, взе решението за допитване до народа след 5 месеца безрезултатни преговори по дълговото бреме на страната. Рискованата стъпка на младия премиер Алексис Ципрас ожесточи до крайност политико-икономическия елит на Европа, а впечатляващата консолидация на гръцкия народ вдъхна надежда за промяна на милиони хора, страдащи от неолибералните политики и пазарния фундаментализъм.
„Ново време“ се опитва да представи историческата драмата с гръцката криза, събирайки коментарите, изводите и прогнозите на някои от най-авторитетните анализатори.
Параметри на дълга
Към 1 април 2015 г. общият дълг на Гърция според финансовото ѝ министерство е 312,7 млрд. евро, което представлява около 180% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Над 70% от дълга е притежание на международни институции, основно Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Облигации за 63 млрд. евро държи вътрешният пазар – гръцки банки и пенсионни фондове.
Резултати от прилагането на мерките за строги икономии
Вместо да помогнат на страната, предписанията на „тройката“ кредитори (МВФ, ЕЦБ и ЕК) задълбочиха кризата. Безработицата достигна 27%, заплатите паднаха с 37%, а пенсиите — с 48%, младите гърци емигрират, фалитите се увеличават.
Кого спасяват „спасителните“ програми?
Гърция е получила 240 милиарда евро по спасителни програми от 2010 година досега. 92% от тях са върнати обратно на европейските банки и финансови институции. И едва 8% са останали на разположение на гръцкото правителство.
Въпросът
„Трябва ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25 юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение? Първият документ е озаглавен „Реформи за приключване на настоящата програма и след това“, а вторият е „Предварителен анализ на устойчивостта на дълга“.
Психологическият натиск
Залагайки на ясната воля на гърците страната им да остане в еврозоната и в Евросъюза, най-висши представители на съюза и неговите институции се включиха в манипулативната подмяна на въпроса, формулиран от правителството.
Жан-Клод Юнкер, председател на ЕК: „Не“ ще означава, че Гърция казва „не“ на Европа“.
Франсоа Оланд, президент на Франция: „Вотът ще определи дали гърците искат да останат в еврозоната“.
Финансовият натиск
Каквото преди правеха с танкове, сега го правят с банкомати, отбелязаха социалните мрежи. В навечерието на референдума бе преустановена финансовата подкрепа за гръцките банки, което принуди правителството да обяви банкова ваканция и да въведе контрол върху износа на валута от страната. Тегленията от банкомати бяха ограничени до 60 евро дневно.
Социологическият натиск
Четири агенции следиха общественото мнение в Гърция и до последно даваха критична преднина от 2-3% на „Не“-то, като на моменти дори утвърждаваха победа на съгласните с европейските кредитори. Убедителната преднина с над 20% на OXI очертава мащаба на опитите за манипулиране чрез социологията.
Медийният натиск
Като истински кучета-пазачи основните медии в Гърция, принадлежащи на местни олигарси, рисуваха апокалиптични сценарии, ако страната не приеме ултиматума.
Европейската преса наблегна на мита за „мързеливите гърци“, които пият узо, танцуват сиртаки и живеят на гърба на европейските данъкоплатци.
