ГЪРЦИЯ ПРЕМИНА ГРАНИЦАТА

0
176

Лауреат на Нобелова награда по икономика

 

От известно време насам е очевидно, че създаването на единната европейска валута е грешка. Напускането на валутния съюз обаче е много по-трудно и плашещо решение от това въобще да не се влиза в съюза и досега дори най-проблемните икономики на континента многократно са се спасявали от това да преминат ръба. Правителствата са се съгласявали с исканията на кредиторите за строги икономии отново и отново, докато Европейската централна банка успee да ограничи паниката на пазара.

Сега обаче ситуацията в Гърция, изглежда, е достигнала точка, от която няма връщане назад. Банките са временно затворени, а правителството наложи капиталов контрол — лимит на тегленето на средства от страната. Изглежда много вероятно правителството да започне да изплаща пенсиите и заплатите, издавайки документ за дадената сума, като така на практика ще създаде паралелна валута. А следващата неделя страната ще проведе и референдум за това дали да приеме исканията на „тройката“ (институциите, представляващи кредиторите) в замяна на още икономии.

Гърция трябва да гласува с „Не“ и гръцкото правителство трябва да е готово, ако се наложи, да напусне еврозоната.

За да разберете защо казвам това, трябва да осъзнаете, че повечето — не всичко, но повечето — от това, което чувате за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно. Да, гръцкото правителство харчеше повече от своите възможности в края на първото десетилетие на XXI в. Но оттогава то намали значително разходите и увеличи данъците. Заетостта в публичния сектор също е спаднала с 25%, а пенсиите (които наистина бяха твърде щедри) бяха съкратени драстично. Ако съберете всички тези мерки за икономии, те ще се окажат повече от достатъчни, за да елиминират първоначалния дефицит и да се превърнат в голям излишък.

Защо тогава това не стана? Защото гръцката икономика се срина — най-вече в резултат на тези мерки за съкращения — и повлече приходите надолу със себе си.

Този срив има много общо с еврото, което приклещи Гърция в своеоб­разна икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни програми за икономии, в които страните овладяват дефицитите си, без да стигат до депресия, обикновено включват голямо обезценяване на валутата им, което прави техния износ по-конкурентоспособен. Това например стана в Канада през 90-те години и в значителна степен в Исландия в по-близко време. За Гърция обаче — страна без своя собствена валута, тази опция не съществуваше.

Съставих ли току-що сценария за Грексит“ — излизане на Гърция от еврозоната? Не е задължително. Проблемът с „Грексит“ винаги е бил в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии. По тази причина дори СИРИЗА — управляващата сега лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.

„Тройката“ обаче не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа това или нищо“, и тя по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да е била той да напусне поста си. Което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват от конфронтация с „тройката“ и гласуват с „Да“ на референдума.

Те обаче не трябва да го правят. По три причини.

Първо, вече знаем, че суровите икономии не водят до нищо — след пет години Гърция е в по-лоша форма откогато и да било.

Второ, много голяма,  дори по-голямата част от хаоса покрай „Грексит“ вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, присъединяването към ултиматума на „тройката“ ще представлява окончателно отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на „тройката“ са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила — силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.

 

http://www.nytimes.com/2015/06/29/opinion/paul-krugman-greece-over-the-brink.html?_r=0

 „Ню Йорк таймс“

БГНЕС

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук