Според документа за хода на преговорите между Гърция и Еврокомисията, публикуван на сайта на ЕК на 26 юни, Европейският съюз настоява Гърция да приеме 8 първостепенни мерки, за да бъде размразена кредитната линия.
1. Бюджет без дефицит.
Гърция се задължава да постигне следните параметри за икономически растеж: бюджетен излишък от 1% от БВП през 2015 г., 2% – през 2016 г., 3% – през 2017 г., и 3,5% – през 2018 г. Гръцките власти не са против подобни изисквания, въпреки сериозните съкращения през последните години. През 2013 г. бюджетният дефицит на Гърция е съставлявал 12,3% от БВП, през 2014 г. – 3,5%, а в действащия бюджет е заложен дефицит от 2,1%.
2. Реформа в системата на данъка върху добавената стойност (ДДС).
ЕС настоява да бъдат отменени данъчните облекчения за островите в Егейско море. Гърция е против, защото това може да нанесе ущърб на туристическия ѝ отрасъл.
Към момента базовата ставка на ДДС в Гърция е 23 %. Но от нея има много изключения. Кредиторите предлагат прилагането на намалената ставка от 13% да се ограничи само до хотелиерския бизнес, водния и енергийния сектор и селскостопанската продукция, а ставката от 6% да се запази само за книгите, лекарствата и театрите. ЕС настоява да се премахнат привилегироващите ставки за ресторантите и другите предприятия в сферата на обслужването, а стандартната ставка от 23% да се разпростре и върху Егейските острови. Бизнесът там сега се ползва от данъчни облекчения, с цел да се поддържа туристическият сектор. Данъчното облагане на бизнеса на островите стана едно от основните противоречия между кредиторите и Гърция. В частност предложението на кредиторите категорично не се приема от партията „Независими гърци“ (АНЕЛ), която е в коалиция с управляващата СИРИЗА.
3. Реформа в структурата на данъчното облагане и съкращаване на бюджетните разходи.
ЕС иска да се увеличат данъците и да се намалят разходите за армията.
От Гърция се иска да приеме закони, които затварят вратичките за избягване на данъци (в частност да уточни понятието „фермер“, тъй като, получавайки този статус, много бизнесмени, които не се занимават със селско стопанство, се измъкват от плащането на данъци). Гърция трябва да увеличи наказанията за неплащане на данъци, както и да разработи специален данък за самонаетите лица. Също така ЕС предлага корпоративният данък да се увеличи от 26 на 28%, да се въведе данък върху телевизионната реклама, да се увеличи от 10 на 13% данъкът „разкош“, който да се прилага и към яхтите с дължина над 10 метра, да се увеличи данъкът върху хазартните игри от 20 на 30 %, както и да се въведат публични търгове за получаване на далекосъобщителни лицензи за 4G и 5G.
Управляващата гръцка коалиция като цяло е съгласна с тези предложения, но предлага корпоративният данък да се повиши до 29% и да се въведе допълнителен данък от 12% за корпоративни доходи над 1 милион евро, да се разшири приложението на данъка „разкош“. Срещу това Гърция моли да не се въвеждат нови икономии в пенсионната система.
ЕС също иска от Гърция съкращение на военните разходи за 2016 г. с 400 млн. евро (около 10%, по данни на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира през 2014 г. военният бюджет на страната е бил 4 млрд. евро). По данни на „The Financial Times“ Гърция настоява за съкращаване на отбранителния бюджет само с 200 млн. евро.
4. Пенсионна реформа.
ЕС настоява за повишаване на пенсионната възраст до 67 години за повечето категории граждани, увеличаване на санкциите за ранно пенсиониране до 26% от размера на плащанията, вместо сегашните 10%. В хода на реформите през 2012 г. Гърция вече повиши пенсионната възраст до 67 години, но правилата позволяват пенсиониране и на 55 г., например за фризьорките, музикантите, радио- и телевизионните водещи и т.н.
Кредиторите искат да се повиши надеждността на пенсионния фонд и обемът на пенсионните натрупвания (1% от БВП за 2016 г.). Предлага се замразяване на размера на пенсионните плащания до 2021 г., утежняване на правилата за отпускане на пенсии на социално незащитени групи граждани и увеличаване с 4 до 6 % на частта, която ще се приспада от пенсиите за медицинско обслужване – всичко това ще доведе до съкращаване на пенсионните плащания. Както подчертава премиерът Алексис Ципрас, пенсионната система и „сега е достатъчно балансирана“, а пенсионната възраст е с две години по-висока от тази в Германия. Гърция настоява за съхраняване на действащата програма за подпомагане на най-бедните пенсионери до 2018 г. и за отказ от незабавното съкращаване на пенсиите. Според гръцката страна утежняването на правилата за ранно пенсиониране ще добави към бюджета на страната не повече от 71 милиона евро.
5. Борба с корупцията, намаляване на премиите и други допълнителни плащания за държавните служители.
В рамките на това изискване ЕС настоява да се въведе нова структура на заплатите за държавните служители и да се намалят допълнителните плащания, както и да се направи ревизия за качеството на дейността на всички държавни служители. Гръцката страна не е съгласна с тези искания.
6. Създаване на нова независима и по-ефективна служба за събиране на данъците.
По оценка на експерти ежегодно гръцкият бюджет се лишава от приходи от порядъка на 30 млрд. евро ( около 16% от БВП) поради укриване на данъци. Евросъюзът иска нова агенция да получи всички пълномощия за събирането на данъци. Разчита също така Гърция да премахне действаща сега норма, според която колекторските фирми не могат да прибират за погасяване на дългове повече от 25 % от работната заплата или пенсията на длъжника и даже имат право да ги „помилват“ по своя преценка, като не поставят краен срок за изплащането. Гърция не поддържа тези мерки.
7. Да се приведе националното законодателство за банкрут в съответствие с това на ЕС, а също да се изведат банките от контрола на държавата. Гърция не поддържа това изискване.
8. Начало на консултации за намаляване на минималната работна заплата. Гърция не е съгласна. Минималната работна заплата сега е 683 евро на месец.
Досие – ТАСС
