ПЪТЯТ НАЛЯВО

0
161

Васил Савов е журналист международник, политически анализатор, публицист и юрист, полиглот. Бил е кореспондент на БТА в Букурещ, сътрудник в международния отдел на в. „Отечествен фронт“, в Института за съвременни социални теории, завеждащ международния отдел на сп. „Политическа агитация“. Има няколко брошури по въпроси на социалдемокрацията, на европейската интеграция и по други международни теми.

 

Светът става все по-сложен. И по-напрегнат. Близо 7 години Европа е настръхнала под натиска на социално-икономическа криза. Капитализмът в неговите неолиберални одежди се превъплъщава, но по същество не се променя. Остава си болен, безскрупулен, коварен. Появиха се и светлини на надежда, макар и плахи, но обещаващи.

Европа не е вече на държавите, а съюз от европейски държави. Този съюз обективно се раздели на региони. Бившата Западна Европа (Западът) се оформи в три зони — Север (Скандинавски страни), Център (Централна Европа) и Юг (страните от Средиземноморието). Другото разделение е на Запад и Изток (Стара и Нова Европа). То се нуждае от отделен анализ.

 

Европа на монополите и олигарсите

В края на 2011 г. в. Монд дипломатик“ се удивляваше в заглавие: Къде е левицата? Докато капитализмът преживява най-тежката си криза след 30-те години на ХХ в., основните леви партии мълчат смутено“.

Разпадането на Съветския съюз и на социалистическата общност доведе до объркване и обезкръвяване на комунистическите партии в Европа. С някои изключения те са разделени, раздробени. Нуждаят се от идейно-политическо обновяване, организационно и кадрово под­младяване. Компартиите на Стария континент, който е тяхната люлка, днес не оказват видимо въздействие на политическите процеси.

През миналия и сегашния век значителна роля в социално-икономическия и идейно-политическия живот в Европа играят социалдемократическите партии.

За тяхното влияние ще се спрем само на някои страни от отделните региони.

Спокойният Север

Вече е пословично названието скандинавски социализъм“ за управляваните дълго време от социалдемократически партии Скандинавски държави. Въпреки някои изменения в годините на криза, делът на трудовите доходи към БВП в тези страни е показателен. За 2011 г. в Дания той е бил 55,4% (при среден за ЕС 49,2%), в Швеция — 52,8%, и във Финландия — 50,9%. В тези страни здравеопазването и образованието са безплатни. В тях облагането на личните доходи е най-високо в сравнение с останалите страни от ЕС. В Дания максималното облагане е над 50%. Собственост на държавата са жп транспортът, пощите, електроразпределителните компании, съобщенията. На изборите за Европарламент през 2014 г. социалдемократическите партии получиха челните места: в Швеция — първо, в Дания — второ, във Финландия — четвърто.

В Швеция Социалдемократическата партия, ползваща се с електоралната подкрепа на профсъюзите, получи на тези избори 31%, а либералконсерваторите — 23%. Смятат я за партия на бъдещето“. Икономическото развитие обаче доведе до изменения на структурата на обществото. Намалява работническото движение за сметка на търговията и услугите. Расте броят на възрастното население. Влиянието ù спадна в столицата и в големите градове.

Бъдещето на страната ще се определя от съперничеството между левоцентристките партии, начело със социалдемократите, и десния блок, воден от либералконсерваторите. Вестник Афтонбладет“ съобщи резултати от последните социологически проучвания за съотношението на силите:Образуване на стабилно правителство в бъдеще трудно може да има.“

Богатият център

ФРАНЦИЯ. Левицата е в смъртна опасност“, писа френското сп. Експрес“ след първия тур на кантоналните избори във Франция. Вторият тур на 2 април т.г. не промени съществено панорамата. С 21% от гласовете Социалистическата партия бе лишена от категоричния народен вот и е с разклатена идентичност. Десницата, която получи мнозинство в 67 департамента, също не може да се похвали с триумф. Печеливш се оказа Националният фронт (НФ) на Марин льо Пен, спечелил 25% от електората. Печатът отбеляза настъпилата политическа криза. Сложен е край на господстващия от десетилетия двуполюсен модел на редуване на леви и десни.

Френският печат е категоричен, че е санкционирана цялата левица. Причините се търсят в разединението ù. Политическите различия се задълбочават, в основата им са идеологически разногласия. Това важи и за Социалистическата партия. Премиерът Манюел Валс твърди, че Франция се намира пред три кризи — на растежа, на дълга и на доверието. И предлага да се сложи край на левицата на миналото“, която е обладана от революционното минало и носталгията. Тя трябвало да бъде прагматична, реформистка и републиканска“. Отговори му Мартин Обри, ръководителка на едно от теченията. Тя разкритикува икономическата политика на правителството и апелира за основаване на нова социалдемокрация, ясно насочена наляво“. Сп. „Експрес“ обобщава, че поражението на партията се дължи на набързо дадени и неизпълнени обещания и на излъгани надежди на бедните“.

Френската социалистическа партия е най-колоритната лява партия, с различни течения и идеи, колебаещи се ту наляво, ту надясно. Тя е изправена и сега пред предизвикателства преди президентските избори през 2017 г.

АНГЛИЯ. На 2 август 2008 г. английският Дейли Телеграф“ предрече края на Лейбъристката партия след изборите в Глазгоу. Предсказанието не се сбъдна. Краткото издигане на партията бе резултат от третия път“ на Тони Блеър, който предвиждаше съвместно съществуване“ на труда и капитала.Блеъризмът“ завладя не само Англия, но възбуди въображението на ръководни дейци на други социалдемократически партии. При наследника на Блеър Гордън Браун партията започна да губи електорална подкрепа в Шотландия и Уелс, а големи градове начело с Лондон бяха застрашени. Настъпи дългогодишното управление на консерваторите. На парламентарните избори на 7 май т.г. то бе потвърдено. Консерваторите получиха 37% от гласовете, а лейбъристите — 31%. Новото едноцветно правителство не само укрепи позициите на консерваторите, но постави мина под Евросъюза.

В съзнанието на английските гласоподаватели не е изтрито още салтоморталето на лейбъристкия лидер Тони Блеър, който започна политическата си кариера в лявото крило на партията и завърши с подчинение на Вашингтон по време на войната в Ирак. Това му донесе прозвището Пудела на Джордж Буш. Но напуснал пределите на Великобритания, той продължи политическата си кариера на международното поле. Стана представител на „четворката — САЩ, ЕС, Русия и ООН“ за решаване на проблемите в Близкия изток и посредник в международни сделки. Само за една от тях между две кампании той получи 1,24 млн. евро.

ГЕРМАНИЯ. Дали германците са отново със самочувствието на свръхсила? Този въпрос вълнува сп. Шпигел“ по повод напрегнатите отношения между Берлин и Атина. Отбелязва се величието на страната в европейската история. След краха на Третия райх на Хитлер настъпила ли е ерата на Четвърти райх? С помощта на еврото Германия държи икономически европейския Юг и му отнема въздуха с принципите, които му налага“, заявява Ханс Куднани, директор на Европейския съвет за външнополитически изследвания. Силата на германската икономика, продължава той, и наложената зависимост на държавите създават в Европа икономическа нестабилност.“ А известният световен финансов спекулант Джордж Сорос предупреди, чеГермания е най-големия кредитор в Европа, която трайно ще бъде разделена на страни с излишъци и страни с дефицити“. Берлин има най-голям обем на износа. Ако през 2000 г. той е съставлявал 30,1% от БВП на еврозоната, през 2009 г. спада на 26,5%, през 2015 г. се покачва отново на 29%. Но въпреки по-слабите удари на кризата, в страната се усеща, според Шпигел“, тенденция към несигурност“. Във всекидневието на германеца, според немски социолози, се заражда чувство на страх — от кризисните последици: обезценяване на еврото, наплива на емигранти, повишаване на наемите.

Социалдемократическата партия обръща внимание на тези явления, но десните ù политически партньори в правителството пренебрегват инициативите ù. Коалирането ограничи не само дейността им във вътрешнополитически план. Преобладаващо е влиянието на десницата във външната политика, което се потвърждава от украин­ските събития.

Размирният Юг

ИСПАНИЯ. В началото на 2015 г. Европейската банка обяви, че Испания ще стане пример за конюнктурата в Европа“. Предвижда се икономическият ръст на страната за т.г. да бъде 3%. Правителството разчиташе за периода 2014—2015 г. да разкрие близо 1 млн. нови работни места. Но безработицата си остава 23,7%. Под натиска на Брюксел правителството прие програма за либерализация и строги икономии. Заплатите бяха орязани. Младите испанци потърсиха работа извън страната. Инвестиционният поток замря. Елитите на двете големи партии — управляващата Народна партия и опозиционната Испанска социалистическа работническа партия  (ИСРП), бяха обвинени в корупция.

Правителството на Мариано Рахой провежда „реформи“ с оряз­ване на средствата за здравеопазване и образование, уволнения и съкращения. Корупцията взе широки размери, обхвана управляващия елит и дори кралското семейство. Докато всеки втори безработен не получава вече обезщетение, 33 от 35 крупни компании крият капиталите си в офшорки. Откакто Рахой е премиер, най-богатите испанци са увеличили своето състояние средно с 67%.

В началото на кризата на власт дойде ИСРП начело с Хосе Луис Сапатеро, който обеща икономически и социални преустройства. Те бяха погълнати обаче от ипотечните кредити. Последваха наложените от Брюксел рестрикции, ръст на безработицата. Масови протести и манифестации свалиха от власт правителството на Сапатеро и отново дойде Народната партия начело с Мариано Рахой.

Както ИСРП, така и Обединената левица (Jzquierda Unida) съдействаха за влизането на Испания в НАТО.

Поврат във вътрешнополитическата обстановка започна на 15 май 2011 г. с бурни демонстрации на Движението „15-М“, което след това се превърна в партия „Подемос“ (Ние можем).

ГЪРЦИЯ. Нашата южна съседка напоследък демонстрира, че не е загубила своите исторически традиции. Порочната практика на „тройката“ (МВФ, ЕС и ЕЦБ) доведоха социалноикономическото положение до краен предел на търпимост.

Макроикономическата ситуация задълбочи кризата и причини безработица от 25,5%. Въпреки реформите на предишните правителства за намаляване на дълга на 113% от БВП, той нарасна на 174%. В същото време 10 хиляди богати гърци прехвърлиха по над 100 хил. евро в чужбина, за да не плащат данъци. Наложените мерки доведоха до хуманитарна криза, увеличение на инфекциозните заболявания, лишаване на бедните слоеве от социални помощи, увеличение на данъците.

Парламентарната демокрация в нейната неолиберална форма разкрива уродливите си симптоми. Дълго време Гърция се управляваше от две фамилии с противоположна идейно-политическа окраска. Десницата излъчваше представители на фамилията Караманлис, а лявата ПАСОК — на фамилията Папандреу. Семейната традиция раждаше търговия с гласове и политическа корупция. Тази система, подхваната от секретните служби на САЩ, държеше на властовия връх привърженици на „подземната държава“ от висши служители на полицията, военните, магистратите.

В страната се активизира неофашистката партия „Нова зора“, която на изборите за Европарламент получи 9,4%. Събудиха се духовете на миналата гражданска война.

В такава обстановка последните парламентарни избори издигнаха на власт партията СИРИЗА.

Напред или назад

Дълбоката финансово-икономическа криза, която започна през 2008 г. в света, още не е преодоляна. Положението в Европа се влошава. Расте неравенството в имотното състояние, увеличава се безработицата, засилва се бедността сред голяма част от населението, корупцията обхваща всички слоеве и управляващия елит. Въпреки доказаната неефективност, продължава процесът на приватизация. Богатите богатеят, бедните стават все по-бедни. Възниква алтернативата — по кой път?

Слабото съживяване на икономическия растеж възкресява опитите сред олигархичните кръгове на капитала да тръгнат по стария път с известни изменения. Те прилагат строги мерки на ограничаване на разходите, намаляват заплати и пенсии, засилват социалното разделение, създават хуманитарна криза. Ръководството на Евро­съюза, с преобладаващо влияние на европейската десница, насърчава подема на десните и дясноцентристки партии в отделните държави. Засилиха се геополитическите игри.

Сред ръководствата на социалдемократическите партии отново се появи стремеж за реформиране, „подмладяване“ на капиталистическата система. Искат да я направят по-човешка. Правят се опити да се намали антагонизмът между труда и капитала с палиативни социални мерки.

Когато са на власт или управляват в коалиция, социалдемократите не успяват да убедят хората, че могат да дадат подходящ отговор на икономическите и социалните предизвикателства, на произвола на финансовия капитал. Приспособяват се към течението, движейки се без компас с далечен поглед. Някои социалдемократически партии се превърнаха в социаллиберални. Започнаха да губят влияние.

През последните десетилетия социалдемокрацията бе декласирана. През 2002 г. социалдемократите управляваха в 15 европейски страни, а днес са на власт в отделни държави на Евросъюза. Европейските избори за парламент през 2009 и 2014 г. показаха отрицателна тенденция в развитието на тези партии. През м.г. Европейската народна партия получи 214 места в Eвропарламента, а Партията на европейските социалисти (ПЕС) — 191. При избирателна активност 43%.

Европейската социалдемокрация е в криза. Който премълчава или не признава тази констатация, проявява някои навици на щрауса. Големият въпрос не е в констатацията, а в изхода от кризата. Левицата трябва да избира. По кой път: наляво — труден, но спасителен, или надясно, което означава надолу. Историческият опит показа, че този избор настъпва след дълбока криза (следвоенна или социална). Такава бе кризата в края на миналия век, когато връх взеха десните сили, улеснили пътя на фашизма.

Новата европейска левица

Бившият ръководител на Френската социалистическа партия Беноа Амон призна, че именно социалистически правителства договаряха плановете за икономии, които поискаха ЕС и МВФ. Подобно на европейската десница част от европейската левица вече не оспорва факта, че трябва да се пожертва държавата закрилница, за да се възобнови бюджетният баланс и да се приласкаят пазарите“. И напомни съдбата на правителствата на Сапатеро (Испания) и на Папандреу (Гърция).

СИРИЗА. В близките месеци или години ще се решава съдбата на Европейския съюз. Ако не променим Европа, предупреди ръководителят на новата партия в Гърция СИРИЗА и премиер Ципрас, крайната десница ще го стори вместо нас.“

Задачата на носителите на нови идеи и действия е тежка, но не и невъзможна. Така е било винаги при възникване на нови, прогресивни, перспективни и съобразени с обективните условия партии и движения.

Препятствията са много. И вътрешната десница, и Брюксел са против исканията на СИРИЗА — за край на суровите икономии, за минимална заплата от 750 евро (срещу сегашната 520 евро), за освобождаване на най-бедните от данъци. Партията предлага спешни мерки срещу хуманитарната криза, възстановяване на достойнството на гръцкия народ, установяване на социална справедливост, борба с корупцията и клиентелизма.

Очевидно ръководителите на Евросъюза са решили да попречат на засилващите се настроения със социалноикономически искания и на очертаващата се политическа тенденция в Европа. Правителството на Гърция иска да разхлаби задушаващите строги икономии, но да запази единната валута. То разчита на подкрепата на левите сили в страната и извън нея. ПАСОК отказа солидарност, опасявайки се от отлив на нейни привърженици към новата партия. Гърците наблюдават капитулацията на социалдемократите от близо 30 години, след като тогавашният премиер Андреас Папандреу направи голям либерален завой“, писа Монд дипломатик“.

Оценявайки сложната вътрешна и външна обстановка, Алексис Ципрас избра умел тактически подход. Разговаря по телефона с началника на Генералния щаб на армията и с началника на полицията за взаимно доверие. Той не пропусна и ръководителя на гръцката църква. А във външнополитическите отношения използва дипломатическа гъвкавост.

Подемос“. Повратът в политическите събития в Испания започна на 15 май 2011 г. с бурни протестни демонстрации на движението „15-М“, което се разви в партията „Подемос“. Тя издигна съпротивителното движение до организирана политическа сила. На учредителния конгрес през ноември 2014 г. в ръководството на партията влязоха млади интелектуалци начело с генералния секретар Пабло Иглесиас. Партията вече води организирана борба против корупцията на „кастата“ от елита на обществото, която доби непознати размери. Дори монархическото семейство бе заразено от нея.

Интересно е поведението към новата лява партия на другите леви партии — Обединена левица (Jzquierda Unida) и Испанската социа­листическа работническа партия (ИСРП-PSOE). Те не я подкрепиха от различни съображения, между които и идеологически. Има и елементи на съперничество. Ръководителите на „Подемос“ не говорят за борба с капитализма. Пабло Иглесиас казва: Разграничението днес противопоставя защитниците на демокрацията, като нас, на онези, които са на страната на елита, на банките, на пазарите, т.е. „тези отгоре“ и „тези отдолу“. Вероятно това е пропаганден ход за привличане на избиратели от различни слоеве на обществото.

В ръководството на партията има идейни различия, водят се доктринални спорове. Някои са привърженици на скандинавския социализъм“. В програмата е включена идеята за силен държавен сектор в икономиката, за национализация на банките и на крупните предприятия. В ръководството има привърженици на „Антикапиталистическата левица“, работници, служители, селяни, студенти. Сред гласувалите за „Подемос“ на последните избори има и такива, които преди са давали гласа си за десни партии.

По външнополитическите въпроси се избягват идеологизацията и геополитическото противопоставяне. Бяха изоставени предишни искания за излизане на страната от НАТО, както и от договорите за военните бази на САЩ. В свое изказване Иглесиас подхвърли:„В една ленинска перспектива се опитваме да разберем света, за да сме подготвени, когато ù дойде времето.“

Сериозна пречка пред новата левица е съществуващата избирателна система, която облагодетелства големите политически партии.

Между „Подемос“ и Обединената левица съществуват и някои елементи на сближаване. Алберто Гарсия, ръководител на последната, твърди: Обществото няма да ни разбере и да ни прости, ако не се съюзим с „Подемос“. Неотдавнашните регионални избори в Андалусия, най-многобройната по население провинция, донесоха победа на социалистите — с 35,4%, следвани от Народната партия — с 26,7%, и на трето място бе „Подемос“ — с 14,8%. Първото изпитание е символично за най-младата партия на Испания.

 

* * *

В програмните цели на СИРИЗА и „Подемос“ са посочени сходни проблеми. Те са насочени против произвола на „тройката — ЕЦБ, ЕК и МВФ“, която носи главната отговорност за сегашното състояние в Евросъюза. Те са в полезрението и на други нови леви партии в Европа, които декларират, че не робуват на догми, не създават модел. Съветският модел, който носеше характерни особености на Русия, бе пренесен в страни с други културни традиции, духовни ценности, историческо минало. Въпреки неговите недостатъци, той разклати световната капиталистическа система, вдъхна надежда на милиони хора по света за по-добър живот, свобода и справедливост. Китай не прие съветския модел и тръгна по свой път към социализъм. Куба и Виетнам също следват свой път.

Утвърждаващият се многополюсен свят налага разширяване на идейно-политическия спектър на лявата мисъл и творчество. Родиха се нови подходи на лява политика със своя специфика. Същността не е в модела, а в съдържанието, в набелязания проект против капитализма, против социалното неравенство и бедността, за солидарност и социална справедливост, демокрация и истинска свобода.

Новите първопроходци на лявата идея ще се сблъскат с много трудности и изпитания. На първо място, с капиталистическата олигархия и нейните партийни защитници. Капиталът е единен, когато са застрашени неговите коренни интереси. Срещу него е нужен и единен фронт на левицата. Единодействието на левите сили, въпреки идейните различия и доктриналните спорове, е гаранция за успехи.

Левите сили обаче имат съществен недостатък — да се делят, да се противопоставят една на друга, да допускат сред ръководителите си прекалени амбиции, ревност, самолюбие, властолюбие, откъсване на ръководствата от партийните низини. Преодоляването им, колкото и да е трудно, е една от главните предпоставки за бъдещето им.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук