Георги Пирински в качеството си на член на Комисията по заетостта и социалната политика на Европейския парламент е автор на становище, с което комисията, предлага на евродепутатите да отхвърлят подписването на споразумението СЕТА.
СЕТА – очаквани ефекти
• нищожно увеличение на заетостта с не повече от 0,018% в период
от 6 до 10 години;
• загуба на 204 хиляди работни места в ЕС като цяло, в това число 45 000 за Франция, 42 000 за Италия и 19 000 за Германия;
• облагодетелстване на притежателите на капитали;
• увеличаване на неравенствата и социалното разслоение;
• поставяне на малките и средни предприятия в Европа под конкуренцията на крупни северноамерикански корпорации;
• съкращаване на стокообмена с развиващите се държави и oбезсилване на стратегиите за овладяване на миграционния натиск върху Европа.
На 30 октомври 2016 година в Брюксел, след драматични перипетии в предходните дни и седмици, бe подписано Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement, CETA) между Европейския съюз и Канада.
СЕТА е с внушителен обем от 1598 страници, който се разпределя, както следва:
от 1-ва до 230-а стр. – текстовете на 30-те глави, съдържащи основните договорености относно търговията със стоки, предоставянето на услуги, инвестициите и свързаните с тези дейности режими;
от 231-ва до 548-а стр. – поредица от приложения към отделните глави, уточняващи условията за прилагане на записаните в тях норми;
от 549-а до 727-а стр. – три отделни протокола, отнасящи се до правилата за произход, взаимното признаване на изпитанията за качество на стоките, и до фармацевтичните стоки;
от 728-а до 1598-а стр., или малко над половината от целия текст, обхваща три отделни приложения с таблици, в които са посочени изключенията при прилагането на различни клаузи на Споразумението, записани от страните по него на различни нива, на общностно – за ЕС, и федерално – за Канада, както и на национално – за държавите членки на ЕС, и провинциално – за Канада.
Любопитно е, че в Споразумението липсва съдържанието на текста.
Що се отнася до „качествената“ страна,
СЕТА се представя като образец на новото поколение комплексни споразумения за свободна търговия
имащи за цел да възвърнат динамиката на международната търговия със стоки и услуги и да насърчат взаимните инвестиции – както преките, така и портфейлните. Най-общо, предимствата за ЕС в резултат на Споразумението, според неговите защитници, са в премахване на почти всички вносни мита за стоките, предмет на взаимна търговия, с изключение на някои чувствителни селскостопански стоки; в осигурения достъп до обществените поръчки в Канада; както и в договорената защита на наименованията за географски произход на 173 стоки, включени в приложение 20-А, изнасяни от ЕС на канадския пазар.
Особено се изтъкват записаните текстове в полза на устойчивото развитие. В Глава 22, „Търговия и устойчиво развитие“, страните се позовават на редица международни конвенции и декларации, „…създаващи условия за постигането на пълна и производителна заетост и достойна работа за всички… и потвърждават решимостта си да насърчават развитието на международната търговия така, че да допринася към целта за устойчиво развитие , за благоденствието на сегашните и на бъдещите поколения.“
По-нататък се предвижда създаването на Комисия по търговията и устойчивото развитие, която да отговаря за прилагането на нормите на посочената глава, както и на следващите две – Глава 23, „Търговия и труд“ и Глава 24, „Търговия и околна среда“. Освен това се насърчава създаването и на Форум на гражданското общество, с цел да се поддържа диалог по въпросите на устойчивото развитие, засягани в Споразумението.
Въз основа на този род клаузи на СЕТА, неговите поддръжници го противопоставят на договаряното със САЩ Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП/TTIP) и оспорват приравняването на двете споразумения като основание за отхвърлянето на СЕТА. Е добре,
защо тогава и срещу споразумението с Канада се надигна изключително силна вълна на противопоставяне и отхвърляне
След като то обещава да осигури нови стимули за нарастване на взаимната търговия със стоки и услуги и за взаимни инвестиции, при това съпроводени с изрични записи за спазване на екологичните и социалните приоритети на развитие?
Известен, но красноречив отговор дава примерът на белгийската провинция Валония, чийто парламент, след внимателно запознаване и задълбочен анализ на текстовете, още преди година издигна редица съществени възражения срещу подготвеното за подписване споразумение, на които Европейската комисия до последния момент не намери за необходимо да обърне сериозно внимание.
През октомври тази година, когато стана ясно, че белгийското правителство не може да даде съгласие за сключването на СЕТА поради отказа на Валония и на още две франкофонски общности, се стигна до отлагане на първоначалната дата за подписване (27 октомври) и до извънредни преговори с министър-председателя на Валония Пол Маниет, в резултат на които бяха отчетени редица от представените от него съществени възражения и искания.
През този период до Маниет бяха адресирани множество послания и писма в подкрепа на солидно аргументираната и твърдо отстоявана позиция на представяните от него общности. Такова писмо му отправиха и 88 европарламентаристи, привърженици на Прогресивния форум в Европейския парламент – неформално събрание на членове на парламента от различни политически групи (за което информира в. „Дума“ в броя си от 13 септември т.г.).
Маниет благодари за подкрепата, помогнала му да устои на натиска и ултиматумите от страна на европейските институции. В своя отговор той изтъкна съществените промени, които страните по Споразумението бяха принудени да приемат, включително и цял нов тълкувателен документ, Съвместния инструмент за тълкуване (СИТ, на английски Joint Interpretative Instrument, JII), чрез който се изясняват ключови понятия и договорености – ясно доказателство за твърде несъвършения характер на самия текст на Споразумението. При това, независимо от този „инструмент“ остават открити съществени въпроси около съдържанието и въздействието на Споразумението.
В статия във в. „Гардиън“ от 16 ноември т.г. Пол Маниет ясно заявява, че Валония е блокирала едно вредно за ЕС търговско споразумение, но не защото хората споделят протекционизма, провъзгласяван от Тръмп. В нея той подчертава, че бунтът в неговия „постиндустриален“ район е възпламенен на първо място от пренебрежителното отношение на европейските институции към нарасналите тревоги на хората.
Вярно е, че общата търговска политика е изключително правомощие на ЕС, но въпросното ново поколение търговски споразумения надхвърлят проблематиката на самата търговия, като засягат много чувствителни национални и регионални правомощия, такива като определянето на условията на труд, нормите на здравеопазване и на защита на околната среда, публичните услуги и социалната защита, местното земеделие и т.н. Все области, чието включване в обхвата на дадено споразумение неизбежно поражда изострен интерес и загриженост както на национално, така и на местно равнище.
Още на твърде ранен етап именно структури на гражданското общество във Валония първи са алармирали политиците за опасностите, произтичащи от ТТИП и от СЕТА. Последните на свой ред са ги послушали, дали са ход на задълбочени анализи по целия кръг от текстове, създаващи безпокойство, и това в крайна сметка е довело до съгласуване на категорични позиции за несъгласие с проекта за споразумение.
Както Маниет отбелязва, СЕТА не е най-лошото от този род споразумения, но въпросът е, че хората все по-силно се съмняват в добродетелите на самата международна търговия в сегашния ѝ вид не защото са тесногръди протекционисти. Хората сериозно се опасяват, че под претекста за защита на инвестициите многонационалните корпорации атакуват закони, призвани да защитават здравето, публичните услуги и околната среда. Когато „МакДоналдс“ съди град Флоренция за отказа му веригата да открие заведение за бързо хранене в подножието на ренесансова катедрала, това символизира безграничната арогантност на глобалните мултинационали и обяснява защо толкова голям брой хора из цяла Европа изпитват антипатия към тяхното поведение.
И в заключение, както подчертава авторът: „Брюксел е длъжен да
признае, че ако искаме да сдобрим ЕС с неговите граждани и да избегнем нов Брекзит, сме длъжни да осъзнаем това желание за свят, в който не всичко е търговия.“
Разбира се, сериозни критики и възражения срещу СЕТА през последните години прозвучаха не само от Валония. Както стана известно, в продължение на месеци преди подписването, Европейската комисия е била принудена да води интензивни консултации с представителите на много държави-членки, за да преодолее сериозните им съмнения относно споразумението, но единствено белгийската провинция публично и докрай отстоя своята позиция.
Същевременно СЕТА стана предмет и на задълбочени академични изследвания, които разкриха
принципните слабости и отрицателните последици
от Споразумението
Обобщен израз на констатациите на тези изследвания е и Проектът за становище на Комисията по заетостта и социалната политика на Европейския парламент (изготвена от автора на настоящата статия в качеството му на докладчик в Комисията) относно въпроса, дали Европейският парламент да даде съгласие за сключване на споразумението.
Проектът за становище препоръчва Европарламентът да не даде такова съгласие. В основата на тази позиция е разбирането, че решаващ за отношението към споразумението следва да бъде комплексът от въпроси, свързани с преодоляване на безработицата и създаване на достойни работни места, балансирано нарастване на заплатите и подобряване на условията за предприемачество. В съответствие с това разбиране и в подкрепа на становището за отказ на съгласие в проекта се изтъкват следните съображения:
По отношение на увеличаването на заетостта данните от редица изследвания показват, че в най-добрия случай за ЕС ще има нищожно увеличение от не повече от 0,018% в резултат на приложението на Споразумението за период от 6 до 10 години. Нещо повече, последни изследвания прогнозират всъщност загуба на 204 хиляди работни места в ЕС като цяло, в това число 45 000 за Франция, 42 000 за Италия и
19 000 за Германия. А и не на последно място – изследването на самата Европейска комисия още от 2011 година за въздействието на споразумението сочи, че то се очаква да доведе до значителни размествания по отрасли на икономиката, водещи до ръст на трайната безработица.
Що се отнася до заплатите, то изследванията показват, че споразумението ще допринесе за задълбочаването на разрива между възнагражденията за висококвалифициран и за нискоквалифициран труд, увеличавайки по такъв начин неравенствата и социалните напрежения. Освен това преразпределителните ефекти по отношение на националния доход на държавите ще облагодетелстват притежателите на капитали – последици, които ще задълбочават социалните разслоения.
В споразумението липсва глава със специални мерки за подкрепа на средните и малките предприятия. Доколкото сега в ЕС действат 20,9 милиона СМИ (от които 93% с по-малко от 10 заети лица), но само 619 000 от които осъществяват износ извън ЕС, то в либерализираните условия в резултат на СЕТА те ще бъдат изложени на цялата сила на конкуренцията от страна на крупни северноамерикански корпорации, застрашавайки 90-те милиона работни места, които те предлагат понастоящем (осигуряващи 67% от общия брой работни места в ЕС).
Освен това, при улесняването на търговския обмен между развитите страни възниква доказан „отклоняващ“ ефект, в резултат на който се съкращава стокообменът с развиващите се държави, като в случая това ще засегне преди всичко търговията с африканските държави – особено неблагоприятна последица, имайки предвид приоритетите за постигане на Целите за устойчиво развитие, утвърдени от ООН през 2015 година, като стратегия за съкращаване на неравенствата между развити и развиващи се страни и за овладяване единствено по такъв начин на застрашително нарастващия миграционен натиск върху Европа.
Удивително обаче, а може би и съвсем предсказуемо, ръководството на Европейския парламент с решение с мнозинство на Съвета на председателите на политически групи на заседанието си от 17 ноември, председателствано от Мартин Шулц, отказа да даде ход за обсъждане и гласуване в Комисията по заетостта и социалната политика на така описания проект на становище. Нормалната процедура в Европейския парламент изисква становищата на заинтересованите комисии, каквато в случая е и Комисията по заетостта и социалната политика, да бъдат предоставени на вниманието на водещата по даден въпрос комисия – по СЕТА това е Комисията по международна търговия.
Този отказ представлява безцеремонно зачеркване на всички заявления и твърдения за строго спазване на базисните демократични принципи и парламентарни процедури за свобода на мненията и дискусиите и за строго съблюдаване на правилата за функциониране на Европейския парламент, многократно произнасяни от неговия председател. Но и нещо още по-сериозно – този случай е и красноречиво свидетелство, че евробюрокрацията си остава във великолепна самоизолация от гласа на гражданите на Европа, безапелационно отказвайки да отчете продължаващите протести и възражения срещу въпросното и другите подобни на него всеобхватни споразумения, готвени от Европейската комисия.
В крайна сметка, след категоричния протест на Групата на социалистите и демократите и на други евродепутати, ръководството бе принудено да отмени забраната си и да допусне Комисията по заетостта да обсъди и приеме свое становище. Гласуването е насрочено за 8 декември, когато ще стане ясно дали ще бъде прието предложението за отхвърляне на СЕТА или напротив.
Отделно и специално внимание заслужават въпросите по темата
защита на правата на частните инвеститори
Както е известно, този кръг въпроси придоби широка публичност и предизвика най-остри и масови протести още във връзка с преговорите със САЩ по ТТИП. Предлаганата по него система на частен арбитражен съд от трима произволно излъчени членове се натъкна на остра съпротива, както в държавите членки на ЕС, така и в Европейския парламент, който още миналата година прие резолюция, в която отхвърли въвеждането на подобна процедура.
В резултат Европейската комисия разработи и предложи алтернативна Съдебна инвестиционна съдебна система (СИС), която се твърди, че ще осигури публичност на избора на съдиите, тяхната независимост, както и защита срещу конфликти на интереси.
В случая със СЕТА, в резултат на острата съпротива срещу първоначалния вариант на инвестиционен съд, включен в съгласувания проект за споразумение, се стигна до безпрецедентно предоговаряне на текстовете относно защитата на инвеститорите, независимо че преговорите по споразумението бяха обявени за приключени на 26 септември 2014 г. Така, в Глава 8, „Инвестиции“ (впрочем, най-обширната, заемаща цели 36 страници, или над 15% от целия текст, обхващащ 30-те глави), са включени параграфите, регламентиращи създаването на „Трибунал“ (параграф 8.27), условията за предявяване на искове пред него (параграф 8.23), както и възможностите за обжалване на решенията пред отделен „Апелативен трибунал“ (параграф 8.28).
Твърдението на страните е, че в посочените текстове е постигнато пълно спазване на изискванията за равнопоставеност, независимост на съдиите и безпристрастност при вземане на решения. Независимо от това обаче съмненията относно съвместимостта на така разписаните процедури с правото на Европейския съюз не отпаднаха. Такива сериозни съмнения продължиха да се изразяват например от страна на Съюза на германските съдии.
Израз на тези съмнения стана и внесеният Проект за резолюция на Европейския парламент от 89 евродепутати от различни политически групи с настояване по въпроса да бъде изискано становището на Европейския съд. И отново от ръководството на Европарламента бе направено и невъзможното, за да бъде отхвърлена резолюцията – беше отказан дебат по въпроса, както и отлагане на самото гласуване за по-късна дата.
Така, погазвайки елементарните парламентарни норми за нормално обсъждане на подобни ключови въпроси, по които очевидно има сериозно различаващи се становища, бе постигнат и съответният резултат. На 23 ноември т.г. предложението за решение за сезиране на Европейския съд бе отхвърлено с мнозинство от гласовете на евродепутатите.
Сега на дневен ред излиза обсъждането на въпроса по същество – да даде ли Европейският парламент своето съгласие за сключване на СЕТА в съответствие с внесеното от Съвета на министрите на държавите членки предложение? Във връзка с този въпрос към момента на завършване на статията продължава борбата за правото на Комисията по заетост и социална политика да представи своето мнение на водещата Комисия по международна търговия.
Но проблемите, свързани със СЕТА и с другите подобни споразумения от т.нар. ново поколение, тепърва ще придобиват още по-голяма актуалност и острота по простата причина, че огромното мнозинство европейски граждани виждат в тях именно онзи инструмент, който застрашава работата и доходите им, който води до растяща поляризация и обедняване на цели социални групи и региони, с една дума,
оръдие на налагания днес тип глобализация,
срещу който хората все по-категорично въстават
Въпросът обаче е кой ще насочи техния бунт, в каква посока ще се развие той? Днес нарастваща подкрепа печелят онези сили и личности, които призовават за затваряне в националната държава, при това на крайна националистическа основа.
Точно тук е и огромната отговорност, пред която се изправят социалистите и всички леви сили – да се докажат годни да спечелят доверието и подкрепата на хората в полза на верния път към живот в достойнство и свобода – активната социална държава, като съставна част на нова социална Европа!
