Позиция на НС на БСП
Приета с решение на НС на БСП от 7 март 2014 г.
І.
1. През последните месеци в живота на страната избуя една опасна вълна на насаждане на дух на разделение и нетърпимост – религиозна, етническа и партийно-политическа. Нашата общественост бе залята от послания, които утвърждават една „омраза, заради самата омраза“. Основата на тази кампания са възгледите на българската екстремистка десница и нейният фанатичен отказ да приеме своя провал на последните парламентарни избори. Което означава демонстративно незачитане на демократичните принципи, конституционните норми и преди всичко – на волята на българския народ. Да се продуцира ненавист заради законно признати изборни резултати, е противоправно и неморално.
2. Ние смятаме, че в страната липсват обективни предпоставки за едно толкова рязко, непровокирано ожесточаване на обществените отношения. Даваме си ясна сметка, че всекидневието в условията на тежка социално-икономическата криза тласка мнозина към „търсене на врага“, и този „враг“, този „дежурен виновник“, тази „изкупителна жертва“ много често е „другият“ – човекът с друг етнически произход, с друга религия, с други идейни и политически убеждения. Това не е ново – виждали сме го многократно в историята, виждаме го и днес, включително и в най-развитите демокрации. Някога нетърпимостта към „другия“ стоеше до люлката на фашизма и антисемитизма, днес тя провокира краен национализъм, ксенофобия, недопустими неонацистки изяви и радикална омраза към левите идеи.
3. Непровокираното конфронтационно говорене, натрапването на „словото на омраза“ е заразително. То звучи и от парламентарната трибуна, и от медийния амвон. Чуваме го както от представители на ГЕРБ, така и от Атака, и ДПС, и особено от някои извънпарламентарни партии като ББЦ, ВМРО, ФНСБ и др.
Всяка от политическите сили трябва да поеме своята отговорност за преустановяването на агресивната реч, защото тя позори и трови българския обществен и политически живот.
ІІ.
1. Словото на омразата еволюира в политика на омразата. Немалко медии се превърнаха едновременно в „терен“ и мегафон на тази политика. Стигна се до призиви, с които пряко се насърчава насилието и агресията срещу „другите“. Месеци наред всички, които мислят, пишат и говорят различно от това, което повеляват самообявилите се блюстители на „новия морал“, са обект на открита, безсрамна цензура и натиск. Всички те, личности с различни политически убеждения, до един бяха обявени и осъдени като „врагове на народа“.
2. Особено отчетливи са дискриминацията и остракизмът срещу левите, социалистически идеи и убеждения, и срещу всеки, който ги изповядва.
3. Години наред българската общественост е скандализирана от т.нар. Луков марш, организиран от крайни националистически и неонацистки групировки. Генерал Луков е техният отвъден вожд, създателят на Българските национални легиони, един от главните носители на нацистката идеологическа доктрина в България и най-приближен на Херман Гьоринг. Въпросният „марш“ е идеализация, прослава и реабилитация на фашизма и антисемитизма, и неговото провеждане е оскърбление към обществения ред, морал и съвест.
4. Политиката на омразата „еволюира“ в извратената „естетика“ на омразата, която се изразява в системното оскверняване на паметниците на българските антифашисти. Специален обект на агресия са паметниците на Съветската армия и тази кампания е непосредствено свързана с опитите за насаждане на русофобия в българското общество. И Луков марш, и поругаването на тези паметници са част от подмяната и фалшифицирането както на българската, така и на европейската история. И отговорността за тази нестихваща вече близо четвърт век политика изцяло тежи на българската десница.
5. Нашата позиция е категорична – на опитите за реабилитация на фашизма в България трябва да се сложи край.
ІІІ.
1. Бяха преминати цивилизационните бариери при говоренето срещу етническите турци, ромите и чужденците. И ако днес обществото приема благодушно покушението срещу пловдивската Джумая джамия, утре ще осъмнем с покушение срещу синагога, а след това – срещу православен храм.
2. Източник и поле на обществено и верско противопоставяне стана темата с т.нар. вакъфски имоти. Всички въпроси около тези имоти са решени преди повече от 100 години по силата на мирните договори след освобождението на България и обявяването на нашата независимост, когато цялата публична собственост на Османската империя по нашите земи се трансформира в публична собственост на българската държава. Оспорването на тези основополагащи факти на държавно-правните основи на днешна България е исторически и правно несъстоятелно. За да има вакъфи, би следвало да има и рая, за да има рая, трябва да има Османска империя. Недопустимо е по един такъв частен въпрос по същество да се отправя скрито искане за фактическо възстановяване на османския правов ред.
3. В същото време една добронамерена законодателна инициатива, целяща да се подпомогнат вероизповеданията в тяхната благородна и хуманна обществена мисия, беше експлоатирана и деформирана до неузнаваемост, и по един абсурден начин се оказа допълнителен източник на обществено напрежение.
4. Заявяваме нашето убеждение, че всички храмове и молитвени домове, които са музеи или паметници на културата, са публична държавна собственост или публична общинска собственост и трябва да запазят този свой статут.
ІV.
1. През последните 10-15 години темата за т.нар. циганска престъпност бе интензивно експлоатирана от редица политически и обществени дейци. Престъпността няма етнически профил, престъплението е сериозно нарушение на правовия ред и наказателно правната санкция за извършени престъпления се налага, независимо от расовата, етническата или религиозно принадлежност на подсъдимия. Престъпността не бива да се дели на „българска“, „турска“ или „ромска“. Същевременно проблем има и той следва да бъде посочен точно –
в малките населени места гражданите стават жертва на непровокирани, интензивни и брутални битови престъпления, които в някои райони достигат ужасяващи мащаби и принуждават хората да живеят в условия едва ли не на „вражеска обсада“ или дори да напуснат своя дом.
2. Основната причина за тези драматични развития виждаме в мотивираното от неолибералните догми оттегляне на държавата от основната ѝ функция, да бъде гарант за обществения ред и сигурността на гражданите.
3 Ние подкрепяме акцията на Министерството на вътрешните работи срещу тежката битова престъпност и оценяваме привличането на силите на жандармерията в тези действия като обосновано. Необявената битова война срещу хората в българските села, особено срещу възрастните хора, трябва да бъде спряна със силата на закона и с целия инструментариум, с който разполага държавната власт.
В тези условия БСП се чувства длъжна да заяви:
• България е в навечерието на европейски избори. Европейските ценности и преди всичко идеята за правата на човека и гражданина, разбирането за толерантността са фундаментите на обединена Европа. В БСП винаги сме си давали сметка за реалните рискове и заплахи от разиграването на националистическата карта и от политическите действия, които целенасочено разделят и противопоставят хората. Затова предупреждаваме, че крайният резултат от толерирането на антиевропейската и антиконституционна политика на омраза ще бъде ескалация и умножаване на престъпления от омраза и ръст на гражданското противопоставяне.
Ние категорично ще следваме политиката на борба с агресивния национализъм и ксенофобията.
• Убедени сме, че нагнетяването на омраза е антиевропейска и антинационална политика, която отричаме. Затова призоваваме всички политически сили и най-вече парламентарните, да зачитат Декларацията на Народното събрание, да не допускат техни представители да използват езика на омразата срещу единството на нацията и националните интереси.
• Ние осъждаме толерирането на нетолерантността, насаждането на дух на омраза, взаимна нетърпимост и дискриминация, както на етническа, така и на религиозна, социална и политическа основа.
• Ние се противопоставяме на злоупотребата с искания за задължително изучаване на майчин език и с опитите за поставяне на историческо клеймо на определени събития чрез недопустими от гледна точка на принципите на правото законодателни промени.
Нашият лозунг е „България без омраза!“
(Приета с решение на НС на БСП от 7 март 2014 г.)
