„ПОСТОЯННИЯТ УРОК НА ФИДЕЛ Е, ЧЕ ДА, НИЕ МОЖЕМ”

0
197

 

Раул Кастро

Реч, произнесена от първия секретар на ЦК на ККП и председател на Държавния и Министерския съвет на Република Куба на възпоменателния митинг в памет на Фидел Кастро на 3 декември 2016 г.

 

Уважаеми държавни и правителствени ръководители,
Изявени личности, сънародници, представящи тук източните провинции и Камагуей,

Жителки и жители на Сантяго,

Скъпи народе на Куба,

Този следобед, когато траурният кортеж с праха на Фидел, който повтори в обратен ред някогашния Поход на свободата от януари 1959 г., стигна до този героичен град, беше направена една обиколка из емблематичните места на Сантяго де Куба, люлката на революцята. И тук, както и навсякде в страната, беше показана  любовта на кубинците към Фидел.

Утре неговият прах ще бъде положен с една скромна церемония в гробището „Санта Ифихения“, съвсем близо до мавзолея на националния герой Хосе Марти, близо до неговите бойни другари от „Монкада“, от „Гранма“ от Въстаническата армия, от нелегалността, от интернационалните мисии.

Там наблизо се намират и гробовете на Карлос Мануел де Сеспедес, бащата на родината, и на легендарната Мариана Грахалес, майката на Масео (Антонио Масео, герой от националноосвободителната война на Куба – бел.ред.), а бих и импровизирал тук, като я нарека майка на всички кубинци. Недалеч е и пантеонът на Франк Паис Гарсия, онзи младеж от Сантяго, убит едва 22-годишен от слугите на тиранията на Батиста. Товя става само месец, след като неговият по-малък брат Хосуе загива, сражавайки се при една акция в града. Възрастта на Франк не бе пречка да стане пример с траекторията на битката си срещу диктатурата, в която той се изяви като ръководител на въоръженото въстание, вдигнато в Сантяго де Куба на 30 ноември 1956 г. Целта му бе така да подпомогне дебаркирането на бойците от „Гранма“, както и да организира решаваща доставка на оръжие и на бойци за зараждащата се Въстаническа армия в Сиера Маестра.

Откакто в късната вечер на 25 ноември се разбра за кончината на историческия лидер на Кубинската революция, болката и скръбта завладяха кубинския народ. Разтърсен от тази непоправима физическа загуба, народът ни показа единство, патриотизъм, дисциплина и зрялост, включвайки се масово във възпоменателните прояви и превръщайки в своя мисия клетвата за вярност към идеите на революцията, очертани от Фидел на Първи май 2000 г. На 28 и 29 ноември милиони съотечественици сложиха подписите си в подкрепа на революцията.

Сред цялата скръб през тези дни ние все пак чувстваме утеха и изпитваме гордост заради тази впечатляваща реакция на кубинските деца и младежи, които отново потвърждават  своята готовност вярно да следват идеите на лидера на революцията.

От името на нашия народ, партията, държавата, правителството и от името на семейството повтарям най-дълбоките ни благодарности за
неизброимите послания и жестове на обич и уважение към Фидел, идеите и делото му, които продължаваме да получаваме от най-различни кътчета на планетата.

Верен на етиката, проповядвана от Хосе Марти, че „цялата слава на света се побира в едно царевично зрънце“, лидерът на революцията беше против всякакви прояви на култ към личността и остана последователно на тази позиция до последните часове на живота си. Той настоя след смърт­та му нито неговото име, нито личността му никога да не бъдат използвани за наименуване на институции, площади, паркове, булеварди, улици и други обществени места. Също така да не се издигат в негова памет монументи, бюстове, статуи и други подобни възпоменателни форми. 

В отговор на тези становища на другаря Фидел ще представим на бъдещата сесия на Националното събрание на народната власт законопроек­ти, които да утвърдят тази негова воля.

С основание скъпият ни приятел Бутефлика, президентът на Алжир, казваше, че Фидел притежава изключителната способност да пътува в бъдещето, да се връща оттам и да ни го обяснява. На 26 юли 1989 г. в град Камагуей Команданте ен Хефе предвиди две и половина години по-рано изчезването на Съветския съюз и на социалистическия лагер. И увери света, че дори и да се случат тези събития, Куба ще продължи да защитава знамената на социализма.

Авторитетът на Фидел и неговите сърдечни отношения с народа бяха определящи за героичната съпротива на нашата страна в драматичните години на специалния период, когато БВП падна с 34,8% и се влоши чувствително прехраната на кубинците. Налагаше се електричеството да бъде спирано в продължение на от 16 до 20 часа в денонощието, беше парализирана голяма част от индустрията и от обществения транспорт. Но въпреки всичко успяхме да спасим общественото здравеопазване и достъпа до образование за целия ни народ.

Идват ми наум партийните форуми по територии: от източната част в град Олгин, от централната в Санта Клара, от западната – в столицата Хавана. Те бяха проведени през юли 1994 г., за да аналризираме как да действаме възможно най-ефикасно и сплотено, за да се противопоставим на предизвикателствата на специалния период, на засилената империалистическа блокада и на дирижираните медийни кампании, предназначени да сеят смут сред гражданството. От тези събрания, включително онова в западната част, което беше под председателството на Фидел, излязохме убедени, че със силата и интелигентността на масите, сплотени под ръководството на партията, да, ще можем и наистина можахме да превърнем специалния период в една нова победна битка в историята на родината.

По онова време малцина в света биха заложили на нашата способност за съпротива и за победа пред лицето на трудностите и на засилената обсада на врага. Но народът ни под ръководството на Фидел поднесе един незабравим урок по твърдост и лоялност към принципите на революцията.

Спомняйки си тези трудни моменти, смятам за справедливо и логично да припомня онова, което казах за Фидел на 26 юли 1994 г., една от трудните години, на Острова на младежта. Беше преди 22 години. Цитирам: „…най-блестящият син на Куба за този век, онзи, който ни показа, че да, можем да опитаме да щурмуваме казармата „Монкада“, че да, можем да превърнем онзи обрат в победа“. Победа, която завоювахме точно за пет години, пет месеца и пет дни, на онзи славен първи януари 1959 г.

Той ни показа, че да, можем да стигнем до бреговете на Куба с яхтата „Гранма“, че „да, можем, да се съпротивляваме на врага, на глада, на дъжда и на студа, да организираме революционна армия в Сиера Маестра след поражението в Алегрия де Пио; че, да, можем да отворим нови партизански фронтове в провинция Ориенте с колоните на Алмейда и нашата; че, да, можем, да разбием с 300 пушки голямата офанзива на над
10 000 войници“. Когато ги разби, Че написа в своя Дневник на кампанията, че с тази победа е бил разрушен гръбнакът на войската на тиранина; „че да, може да се повтори епопеята на Масео и Гомес, като с колоните на Че и Камило разширим битката към запаната част на острова; че, да, можем с подкрепата на целия народ да разбием поодкрепяната от американския империализъм тирания на Батиста“.

„Той ни преподаде, че да, може да се надвие за 72 часа“, и дори за по-малко, „нахлуването на наемниците в Плайа Хирон, като същевременно продължим и кампанията за изкореняване на неграмотността в рамките на една година“. Това бе постигнато през 1961-ва.

„Да, може да се обяви социалистическият характер на революцията на 90 мили разстояние от империята, дори когато военните ѝ кораби напредват към Куба след наемническите войски; да, може да се поддържат твърдо неотменимите принципи на нашия суверенитет, без да ни е страх от ядрения шантаж на САЩ в дните на Ракетната криза през октомври 1962 г.

Да, може да се изпраща солидарно помощ в други страни и на други братски народи в борбата им срещу колониалното потисничество, външната намеса и расизма.

Да, може да се победят южноафриканските расисти, съхранявайки териториалната цялост на Ангола, форсирайки независимостта на Намибия и нанасяйки тежък удар на режима на апартейд.

Да, може Куба да се превърне в световна медицинска сила, да се намали детската смъртност до най-ниската първо в Третия свят, а после и в света на богатите, защото на този континент смъртността на деца под една година у нас е по-ниска, отколкото в Канада и в самите САЩ, и да, може значително да се повиши продължителността на живота на нашето население.

Да, може Куба да се трансформира в голям научен център, да напредне в модерни и решаващи области на генното инженерство и биотехнологиите; да навлезем в затворения кръг на международната фармацевтична търговия; да развием туризма, въпреки американската блокада; да издигнем дамби в морето, за да стане Куба още по-привлекателен архипелаг и да получаваме от природните ни красоти растящи приходи.

Да, можем да се съпротивляваме, да оцеляваме и да се развиваме, без да се отказваме нито от принципите, нито от завоеванията на социализма в еднополярния свят, под всемогъществото на транснационалния капитал, който се засили след разпадането на социалистическия лагер в Европа и дезинтеграцията на Съветския съюз.

Постоянният урок на Фидел е, че да, може, човекът е способен да надвие тежките обстоятелства, ако не е прекършена волята му за победа, ако точно преценява ситуацията и ако не отстъпва от своите благородни принципи“. Край на цитата.

Тези думи изрекох преди повече от две десетилетия за онзи, който след провала на първата ни битка в Алегрия де Пио преди точно 60 години не загуби нито за миг вярата в победата. 13 дни по-късно, вече в планината Сиера Маестра, беше на 18 декември, като събрахме седемте останали ни пушки и една шепа бойци, той провъзгласи: „Сега вече ще спечелим тази война!“ (Аплодисменти и възгласи: „Фидел! Фидел! Това е Фидел!“)

Това е непобедимият Фидел, който ни мобилизира със своя пример и с доказването, че да, можахме, да, можем, и да, ще можем! (Аплодисменти и възгласи: „Да, можем!“). Повтарям, той показа, че можа, може и ще може да се преодолее каквото и да е препятствие, заплаха или трус в нашия твърд стремеж да построим социализма в Куба, да гарантираме независимостта и суверенитета на родината! (Аплодисменти)

Пред праха на Фидел на Площада на революцията „Генерал Антонио Масео Грахалес“ в историческия град Сантя–го де Куба се кълнем да защитаваме родината и социализма! (Възгласи: „Кълнем се!“) И всички заедно потвърждаваме сентенцията на Титана от бронз (Антонио Масео – бел.ред.): „Който се опита да си присвои Куба, ще получи само прахта ѝ, пропита с кръв, ако не бъде покосен в борбата!“ (Възгласи)

Фидел! Фидел! Винаги до победа! (Възгласи: „Винаги!“, „Раул е Фидел!“, „Раул, спокойно, народът е с теб!“)

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук