ФИДЕЛ КАСТРО ОТИДЕ ВЪВ ВЕЧНОСТТА

0
193

 

Къдринка Къдринова е журналист международник. Председател на Сдружение­то на испаноговорещите журналисти в България и отговорен редактор на сайта на СБЖ. Работила е във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“, сп. „Тема“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам – феникс и дракон“ (2009).

 

Светът се сбогува с легендарния водач на Кубинската революция, починал в Хавана на 25 ноември 2016 г., на 90-годишна възраст. След 9-дневен национален траур прахът му бе погребан в Сантяго де Куба

 

  „В деня, в който се почувствате сами, в деня, в който вече няма да съм с вас, ще ви помоля само за едно да станете Команданте на самите себе си.“

Тази фраза, често повтаряна на кубинците от Команданте Фидел Кастро през годините, беше отново припомнена от вестник „Гранма“ в дните на национален траур, последвали кончината на историческия лидер на Кубинската революция на
26 ноември т. г.

„Yo soy Fidel“ (Аз съм Фидел) и „Se oye, se siente – Fidel está presente!“ (Чува се, чувства се – Фидел е тук) станаха двата лозунга-заклинания, които постоянно ехтяха над Куба през 9-те дни траур, докато хората от Острова на свободата се прощаваха със своя Каманданте и се опитваха да свикнат с мисълта, че трябва да продължат без него.

„Кубинците не са комунисти, не са и капиталисти, те са фиделисти“

Такова обобщение пък направи един от многобройните мексикански почитатели на Фидел, които репортер на испанския в. „Ел Паис“ записа по време на възпоменание пред кубинското посолство в Мексико.

Многобройните кореспонденти на чужди медии, дошли в Куба да отразяват сбогуването с тази забележителна личност, останала завинаги в световната история и превърнала родината си в незаобиколим международен фактор, наистина откриха искрената и дълбока привързаност на кубинците към техния лидер. Сълзи и неподправена скръб владееха хората, наредили се на дългите опашки за отдаване на почит пред паметта на Команданте в мемориала на Хосе Марти в Хавана; после на едномилион­ния траурен митинг на столичния Площад на революцията; след това по време на 4-дневната процесия, която прекара праха на кремирания (по изказано от него още приживе желание) Фидел през всички градове и села по около 1000-километровия маршрут между Хавана и Сантяго де Куба; накрая и на прощалния митинг на площад „Антонио Масео“ в Сантяго, и при изпращането на урната към гробището „Санта Ифихения“, където прахът на Команданте бе положен в скромен надгробен монумент от голям бял камък, недалеч от мавзолея на Апостола на кубинската свобода Хосе Марти…

Цял свят отдаде почит

на легендарния Фидел, без чието ярко присъствие вече никой не може да си представи световния портрет през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век, което в Латинска Америка съвпадна и с „лявата вълна“ на континента. Фидел дочака дори опиталите се 638 пъти да го убият Съединени щати да признаят неуспеха на антикубинската си политика и да започнат диалог за нормализиране на отношенията с Острова на свободата. Едва ли някой друг световен деец би могъл да се похвали с по-щастлива политическа съдба.

В свое изявление по повод кончината на Кастро председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер посочи: „Той беше една от историческите личности на ХХ век и олицетворяваше Кубинската революция. Със смъртта на Фидел Кастро светът загуби човек, който беше герой за мнозина. Той промени курса на своята страна, а неговото влияние надхвърли далеч нейните граници. Фидел Кастро остава една от революционните личности на ХХ век. Историята ще се произнесе за неговото наследство“.

Френският президент Франсоа Оланд използва телевизионното си изявление по повод кончината на Фидел Кастро, за да призове за пълно вдигане на американското ембарго срещу Куба: „Във връзка със смъртта на Кастро още веднъж искам да подчертая, че ембаргото, нанасящо щети на Куба, трябва да бъде отменено. Трябва да се даде перспектива на Куба за бъдещо развитие“. Оланд подчерта също ролята на самия Кастро, който винаги с гордост е защитавал Куба от всякакъв външен натиск: „Фидел Кастро беше истински политик от ХХ век. Той въплъщаваше Кубинската революция с надеждите, които тя породи първоначално, и с разочарованията, които тя предизвика след това… Кастро въплъщаваше в себе си гордостта, с която кубинският народ отхвърли чуждестранното владичество“. Оланд бе първият държавен лидер от ЕС, който посети Куба след размразяването на кубинско-американските отношения. Той бе там през май 2015 г. и имаше лична среща с Фидел Кастро.

Съболезнования до Раул Кастро, цялото семейство на Фидел и до „обичания кубински народ“ е изпратил и папа Франциск, който активно съдейства за процеса на нормализация в кубинско-американските отношения.

Руският президент Владимир Путин поднесе съболезнования на кубинския народ, отбелязвайки, че името на Фидел Кастро е символ на цяла епоха в най-новата световна история. „Изградената от него свободна и независима Куба стана влиятелен член на световната общност и бе вдъхновяващ пример за много страни и народи. Кастро бе истински прия­тел на Русия… Този силен и мъдър мъж винаги с увереност е гледал в бъдещето“, подчертава Путин в посланието си.

Президентът на Китай и генерален секретар на ККП Си Цзинпин
заяви, че китайският народ е загубил много добър приятел: „Другарят Кастро е основател на кубинския социализъм и велик лидер на кубинския народ, посветил своя живот за неговото освобождение и запазване на суверенитета на страната, построил социализма, оставил безсмъртна следа в историята. Другарят Кастро ще живее вечно“.

Индийският премиер Нарендра Моди нарече Фидел Кастро една от най-култовите личности на ХХ век и подчерта: „Индия скърби за загубата на своя голям приятел“.

Латиноамериканските лидери от „лявата вълна“ също изпратиха съболезнования, изпълнени със суперлативи за историческата роля на Ел Команданте.

Със специално внимание бяха проследени реакциите на все още действащия президент на САЩ Барак Обама, който задвижи процес на нормализация в отношенията с Куба, и на новоизбрания президент Доналд Тръмп, за чийто външнополитически курс все още се градят само догадки.

Отиващият си Барак Обама очаквано предпочете да е мек и обтекаемо балансиран в посланието си, в което написа: „В часа на смъртта на Фидел Кастро протягаме приятелска ръка към кубинците. Знаем, че тези моменти изпълват кубинците – и онези от Куба, и онези, които са тук – със силни емоции. Те си спомнят неизброимите начини, по които Кастро е влиял върху посоките на живота им, върху семействата им и върху кубинската нация. Историята ще запомни и ще отсъди огромното въздействие на тази уникална фигура върху хората и върху света. В течение на почти 60 години отношенията ни с Куба бяха белязани от раздор и дълбоки политически неразбирателства. По време на моето президентство работихме сериозно, за да оставим това минало зад нас, стремейки се към бъдеще, в което отношенията между нашите две страни да се определят не от различията ни, а от много неща, които споделяме като съседи и приятели – семейни връзки, култура, търговия и обща човечност. Тази близост включва и приноса на кубинците от САЩ, които са направили много за страната ни и които се вълнуват дълбоко за скъпите си същества в Куба. Днес изказваме нашите съболезнования на семейството на Фидел Кастро и нашите мисли и молитви са с кубинския народ. В идните дни кубинците ще си спомнят миналото и ще гледат към бъдещето. Кубинският народ трябва да знае, че има приятел и съратник в лицето на САЩ.“

В пълен дисонанс с уважителния и балансиран тон на Обама новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп точно в тези дни на национален траур в Куба реши да клейми Кастро като „брутален диктатор“ и да се заканва, че ще сложи кръст на досегашната политика на Обама към Острова. Наблюдатели отдадоха тази реакция на обвързаността на Тръмп с крайните антикастристки сили в кубинската емиграция в САЩ, които му оказаха важна подкрепа в предизборната кампания във Флорида. Същевременно обаче се припомня и големият интерес на американския бизнес към нормализиране на отношенията с Куба, която е благодатен пазар именно за американското производство – а Тръмп обеща да го закриля и възражда. Така че след влизането му в Белия дом е по-вероятно от него да се очаква прагматичен курс към Хавана, базиран и на собствения му предприемачески нюх. Неслучайно американски медии припомниха как през 90-те, когато президент е Бил Клинтън, а Тръмп все още е в приятелски отношения с него и жена му, предприемачът много настоявал да получи разрешение за строеж на хотел в Хавана…

Тепърва динамиката в кубинско-американските отношения ще привлича световното внимание. Но никой не се съмнява, че и без Фидел Куба ще продължи достойната си позиция в този диалог, ще го води на равни начала, ще се придържа към принципа на ненамеса във вътрешните работи и ще поддържа категоричните си условия за отмяна на американското ембарго, за закриване на американската военна база в Гуантанамо и за спиране на американските подривни програми „за смяна на режима“.

Суверенитетът и престижът на световната сцена са едно от най-ценните наследства, завещани от Фидел на Куба. Както, разбира се, и

социалният модел, изграден на Острова на свободата

Със своите безплатни и висококачествени здравеопазване и образование, с големите постижения в науката, културата, спорта Куба днес е единствената страна в Латинска Америка и в Третия свят, влязла в първата десетка държави в света с най-добър индекс за човешкото развитие – по продължителност на живота, образование и качество на живота. Това са данни на Програмата за развитие на ООН. Детската смъртност на Острова е едва 4,6 на 1000 живородени – най-ниският показател на американския континент, по-нисък от САЩ и Канада. Куба отделя най-високия в света процент от БВП за образование – 13%, и има най-много лекари на глава от населението – 85 000, при 11 милиона жители. Това е два пъти повече, отколкото в САЩ. В момента над 40 000 кубински медицински кадри, сред които 15 407 лекари, работят в 66 страни по света. Именно на кубински лекари дължим и потушаването на епидемията от ебола в Западна Африка.

Всичко това също е Фидел…

С харизматичния си водач, със слънчевия си народ, с неуниващия си дух, с постиженията си напук на изпитанията, постоянно създавани от ембаргото, Куба е уникална и с огромното „лоби“ от свои искрени приятели по целия свят. Буквално седмица преди Фидел да си отиде, в Стокхолм завърши например XVII европейска среща за солидарност с Куба, за която в шведската столица се бяха стекли около 150 представители от 31 страни на Европа – доброволци, готови да отделят време, лични средства (обикновено оскъдни, но давани от сърце) и усилия, за да помагат на Куба.

Достоен участник в това движение е и основаната още преди 50 години Асоциация за приятелство „България-Куба“, която и днес развива много активна дейност за популяризиране на Куба и сред младите поколения у нас. Поначало сред българите доминира сърдечното и приятелско отношение към Острова на свободата. Във фундамента му са и онези живи човешки връзки, създадени от над 40-те хиляди български специалисти, работили в Куба в годините на социалистическата общност, както и многобройните кубински студенти, учили у нас.

Да не говорим за възхищението и емоцията, оставени от двете посещения на

Фидел Кастро в България

през 1972 и 1976 г. Това топло чувство, свързващо народите ни, бликна с огромна сила сега, при вестта за кончината на Фидел. Веднага оградата на посолството на Куба в София започна да се обкичва с цветя и бележки на възхищение и почит към Фидел, а щом в посолството бе открита съболезнователна книга, се заточи върволица от най-различни хора, някои дошли специално от много далеч, за да изразят преклонението си пред Ел Команданте и подкрепата си за кубинския народ.

На този фон особено обидно, най-вече за България, се оказа забавянето с цяла седмица на официалните съболезнователни телеграми до Хавана от страна на българските премиер и президент, които при това не бяха и разгласени от пресслужбите им… Срам ли ги беше? И от какво? Че Фидел е комунист? Както личи от вече направените цитати тук, доста световни лидери явно имат много по-широк от идеологическите клишета исторически поглед. Но не и „нашите“, уви… За пореден път длъжните достойно да ни представят пред света държавници не стигнаха до висотата, която се очаква от тях…

Що се отнася до Фидел, той вече е във вечността. Не само с уникалната си личност и живот, слят с Кубинската революция, но и с

хуманните завети към цялото човечество

 с които бяха пропити статиите, интервютата, речите му дори и в последните години, след като той се оттегли от активната политика заради здравословното си състояние.

Едно от най-ярките такива послания бе и последната публична реч на историческия лидер на Кубинската революция, произнесена от него на Седмия конгрес на Кубинската комунистическа партия през април т.г. Световните медии вкупом я нарекоха негово „сбогуване“. И този път имаха право. Едва ли може да има по-добър финал на възпоменанието за Фидел от този негов последен завет, пропит от грижа за бъдещето на планетата и мира.

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук