На 11 юли 2017 г. Съветът на Европейския съюз в състав министрите на финансите и на икономиката утвърди Специфични препоръки за бюджетната и структурната политика на всяка една от държавите членки за следващите 18 месеца (т.е. за второто полугодие на текущата и за следващата 2018 г.). С това се поставя край на т.нар. Европейски семестър и започва дооформянето на държавните бюджети в съответствие с препоръките.
Европейският семестър
е процедура, която включва следните основни етапи:
Ноември ‒ годишен обзор на растежа. Европейската комисия (ЕК) представя доклад, който дава обща икономическа прогноза за предстоящия период. В сегашния цикъл този доклад бе оповестен на 16 ноември 2016 г.;
Февруари ‒ доклади по страни. В тях ЕК дава оценка на състоянието и очакваното развитие на икономиките на всяка една от страните членки, със съответни констатации и изводи, в т.ч. за изпълнението на предходни препоръки;
Април – страните членки представят своите национални програми за реформи, стабилизационни програми (ако са членки на еврозоната) или конвергентни програми (ако са извън нея). В тях очертават структурните реформи и фискалните политики, които възнамеряват да водят през следващата година и половина;
Май – Комисията оценява получените програми и формулира своите предложения за Специфични препоръки по страни;
Май-юни – проектите за препоръки се ревизират и съгласуват в рамките на различни комитети към Съвета на министрите на ЕС;
Юни-юли – завършващ етап в три стъпки:
Първата. Съветът одобрява редактираните проекти за препоръки. Тази година това стана на 16 юни;
Втората. Европейският съвет (в състав държавните и правителствените ръководители) утвърждава одобрените от Съвета проекти (т.г. на 22-23 юни);
Третата. Европейският съвет (в състав министрите на финансите и на икономиката) окончателно приема препоръките към всяка от страните-членки. Тази година това стана на 11 юли, с което приключи и процедурата на Европейския семестър.
На всеки от тези етапи – от доклада за растежа до окончателната препоръка за България, между Комисията и българското правителство се обсъждат въпроси от възможно най-актуално значение както за отделния гражданин, така и за страната като цяло ‒ бюджетът, финансовата система, заплатите, доходите, заетостта, пенсиите и социалните помощи, демографската политика, както и образованието и здравеопазването.
До широката публика обаче достигат едва един-два фрагмента от препоръките за България, засягащи отделни изисквания по отношение например на банките или на процедурите по несъстоятелност на дружествата.
Българският семестър
Вторият етап от процедурата на евросеместъра вече е „българският семестър“ – т.е. съобразяването с приетите препоръки. То започва с дооформянето, обсъждането и приемането на държавния бюджет за 2018 година и на Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за 2018‒2020 г. и преминава през законодателните актове, свързани с препоръчаните реформи във финансовата, икономическата и социалната политика.
Да, но доколко сме готови за отговорно обсъждане и критично отразяване на тези препоръки във финансовия план и в законодателната програма на страната до края на годината? Очевидно не особено добре.
Препоръките за България
По отношение на България решението на Съвета от 11 юли включва четири изрични препоръки:
● да се подобри събирането на данъците и спазването на данъчното законодателство, в това число чрез комплекс от мерки отвъд 2017 година; да се засили ограничаването на сенчестата икономика и на недекларирания труд;
● да се подобри банковият и небанковият надзор чрез комплексни планове за действие във взаимодействие с европейските институции, както и да се усъвършенстват процедурите за съкращаване на необслужваните кредити;
● да се подобри целеполагането на активните политики по заетостта и организацията на социалните услуги за групите в неравностойно положение; да се разшири обхватът на качественото образование, в това число за ромското население, както и покритието на здравното осигуряване, като съответно се съкратят плащанията „от джоба“; чрез консултации със социалните партньори да се приеме прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата; да се подобрят обхватът и адекватността на минималния доход;
● да се гарантира ефективно изпълнение на Националната стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки за периода 2014‒2020.
Най-общо може да се заключи, че и тази година препоръките по принцип, в т.ч. и за нашата страна, остават подчинени на Пакта за стабилност и растеж, т.е. на политиката на „остеритет“. Това означава драстични бюджетни ограничения, засягащи преди всичко социалната сфера.
Същевременно прави впечатление, че се отделя засилено внимание на проблемите на работната сила и на социалната политика, на образованието и на здравеопазването. Това е резултат от настойчивите усилия на левите партии и на синдикатите – както на европейско ниво, така и по страни – в анализите и препоръките по Европейския семестър социалните показатели да се включват като равнопоставени на финансовите.
Основният приоритет
В Средносрочната бюджетна прогноза на правителството за периода 2018-2020 г. от месец юни т.г. (СБП 2018‒2020) се заявява, че основен приоритет остава „поддържането на макроикономическата и финансовата стабилност на страната“. Този приоритет отговаря и на определящите изисквания на Европейския семестър, фиксирани в Пакта за стабилност и растеж на ЕС.
В Препоръките се отбелязва, че България е постигнала своята средносрочна бюджетна цел за 2016 г., че се очаква структурното салдо да остане над средносрочната бюджетна цел и през 2017 и 2018 г. и че се предвижда и през тях страната да продължи да спазва разпоредбите на Пакта. Т.е. основният приоритет на правителството изглежда е бил и остава вярно определен.
Последното обаче е така, само ако останем в рамките на показателите за „макроикономическа и финансова стабилност“. Но както общото състояние на икономиката и на обществото, така и съдържанието на Препоръките на ЕС ясно показват, че са налице изключително остри проблеми и кризисни процеси. Това изисква много по-различна дефиниция на основния приоритет, определящ съдържанието на Бюджет 2018 и на СБП 2018-2020 г.
Необходимо е, вместо просто поддържане на макроикономическата и финансовата стабилност (каквито всъщност няма), като определящ приоритет да се възприеме формулата: „устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност“.
Подходът към изготвянето на бюджетните програми и прогнози трябва да се преобърне на 180 градуса. На практика това означава разходите да се програмират според реалните нужди от решаване на най-острите проблеми, а не да се орязват предварително чрез разходни тавани, задавани на първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ), с цел да се постигне предварително определено бюджетно салдо.
За такъв нов подход има достатъчно „фискално пространство“, както се вижда и от правителствената СБП. От нея личи, че се предвижда разходите по Консолидираната фискална програма да спаднат от 37.9% от БВП през 2018 г. до 36.4% през 2020 г., т.е. да бъдат съкратени с цели 1.5 процентни пункта. А и най-консервативните икономисти днес препоръчват делът на бюджетните разходи спрямо БВП да не спада под 42%. За страната ни това би означавало разходите да се повишат с 4 пункта, т.е. между прогнозираното и оптималното съотношение се отваря „ножица“ от цели 5.5 процентни пункта!
Причината за такива нови орязвания очевидно е намерението бюджетното салдо да се сведе от -1.0% от БВП за 2018 г. и 0.5% за 2019 г. до нула за 2020 г., зад което навярно се крие целта за присъединяване към Еврозоната. Проблемът обаче е, че и тази цел ще се окаже непостижима при насилственото орязване на разходите до зануляване на бюджета. Просто защото при такъв подход остават и се изострят основни дисбаланси както в икономиката и финансовата система, така и в социалната сфера.
Естествено, програмирането на наложителните приоритетни разходи не може да става, без да се поддържа необходимият бюджетен баланс. Но такъв баланс следва да се постига, наред с оптимизирането на самите разходи, преди всичко чрез осигуряване на всички дължими бюджетни приходи, както и чрез отговорно финансиране на налагащите се минимални бюджетни дефицити.
Така че една нова бюджетна рамка следва да се изгради на първо място въз основа на реално програмиране на най-необходимите бюджетни разходи по приоритетни политики и мерки в основните функционални области. Такава рамка следва да осигурява на първо място преодоляването на най-остро кризисните процеси в икономиката и в обществото, като същевременно отразява в необходимата степен и препоръките на ЕС от м. юли т.г.
Следващите материали в настоящия раздел са посветени на някои от решаващите политики и съответните бюджетни разходи, наложителни за постигането на основния приоритет – устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност.
