Димитър Димитров е ръководител на отдел „Секторни политики“ в НС на БСП, заместник-министър на труда и социалната политика в периода 2005‒2009 г., а преди това народен представител в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.
Правителственото мнозинство не показва воля за законодателни решения, които да гарантират конституционното право на хората да получават редовно заработените си възнаграждения.
По Конституция България е демократична, правова и социална държава, в която се гарантират животът и достойнството на гражданите, правото на труд и заплащане, съответстващо на извършената работа.
На фона на прокламираната от правителството цел да се поддържа макроикономическа и финансова стабилност, един от проблемните, остри и кризисни въпроси за страната са масовите случаи на забавени и неизплатени трудови възнаграждения. Те засягат хиляди работещи и техните семейства, чиито конституционни права са нарушени.
Проблемът с неизплатените възнаграждения е от десетилетия, но частичните опити за решение до момента не работят.
По официални данни на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ общият размер на забавените или неизплатени трудови възнаграждения възлиза на 22 млн. лева. Ощетени са 57 000 лица, работещи в 453 предприятия. Най-много неплатени заплати има в строителството, производството на метални изделия, сухопътния транспорт, хуманното здравеопазване, земеделието и животновъдството.
Трябва да се има предвид, че тези данни са представителни само за предприятията, които са били обект на проверка от страна на агенцията, спрямо над 400 000 работещи предприятия в страната.
Същевременно фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ФГВРС) е изплатил за цялата 2016 г. гарантирани вземания на едва 488 лица на обща стойност малко над 2 млн. лева. Активите на фонда възлизат на над 257 млн. лева. Вноската на работодателите в него от няколко години е нулева.
Проблемът с неизплатените заплати е с голяма социална значимост. Освен че обрича на нищета работещи българи и техните семейства, той пряко рефлектира върху други обществени отношения – осигурителни, фискални, икономически оборот и потребление и др. Това е
едно от ярките проявления
на сивата икономика
и създаването на неконкурентна икономическа среда. Явно е необходим комплекс от законодателни мерки, които да гарантират конституционното право на хората да получават редовно заработените си възнаграждения.
Това беше един от аргументите на ПГ ,,БСП за България“ да предложи още в началото на работа на 44-то Народно събрание да се обединят усилията за подготовка на пакет от законодателни мерки, които да решат този тежък социален проблем. Сформирана беше временна комисия, която да проучи случаите на неизплатени заплати.
Задача на Комисията беше да събере, обобщи и анализира данните за дължими, но неизплатени от работодателите заплати, да инициира такива промени в действащото законодателство, които да намалят и предотвратяват такива случаи занапред.
Бяха очертани няколко групи въпроси:
• Прехвърляне на предприятието на социална слабо лице при възникване на финансови затруднения и нежелание за изплащане на заплати;
• Забавяне или непредприемане на действия за откриване на производство по несъстоятелност. Това ощетява работниците, а самите те нямат право да искат откриване на такова производство;
• Дори и при открито производство по несъстоятелност работниците много често не могат да удовлетворят своите вземания, тъй като са четвърти в списъка на кредиторите;
• Сложна и дълга съдебна процедура за снабдяване на работниците с изпълнителен лист за неизплатени обезщетения и възнаграждения;
• Некоректните работодатели, които не изплащат заплати, нямат ограничения за участие в обществени поръчки;
• Дейността на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите е неефективна и неефикасна;
• Необходими са допълнителни правомощия на Главната инспекция по труда по отношение на мерките за неизплатени заплати и обезщетения.
За съжаление, въпреки настояването на депутатите от ПГ ,,БСП за България“, мнозинството във временната парламентарна комисия предложи законодателни промени, които в никакъв случай не търсят цялостно решение, а засягат само една малка част от очертаните проблеми.
Като резултат от работата на временната комисия беше внесен Законопроект с козметични промени в чл. 228, чл. 399, чл. 404 и чл. 412 от Кодекса на труда. Включени са и промени в Гражданския процесуален кодекс, в Търговския закон, в Закона за фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ЗФГВРС) и в Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Сравнително по-съществен ефект може да се очаква от предлаганите промени в ЗОП, доколкото се ограничава възможността на предприятия с просрочени задължения към персонала или с влезли в сила наказателни постановления за такива нарушения да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки.
За съжаление предлаганите промени в другите нормативни актове са крайно ограничени. По-конкретно по отношение на фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се предлага единствено удължаване от два на три месеца на срока, в който правоимащите подават заявление. Кръгът на последните се разширява с лицата, чието правоотношение е прекратено в рамките на шест месеца (вместо досегашните три) преди датата на вписване на решението за несъстоятелност на работодателя.
Тези промени несъмнено са полезни, но не решават основния проблем пред хилядите български работници и техните семейства – гарантиране на своевременното изплащане на дължимите трудови възнаграждения. Представителите на мнозинството в Народното събрание не показаха воля за законодателни решения, които съществено да ограничат възможностите за злоупотреби и избягване на отговорност, както и да предоставят допълнителна защита на работещите.
Няма желание фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“ да се превърне в реален инструмент за подкрепа на хората, чиито заплати не се изплащат. Липсва разбирането, че основната роля на фонда е предимно социална и ефективността му не следва да се оценява от умелото трупане и управление на финансов ресурс.
След изготвянето на доклада на временната комисия нейният председател и група народни представители внесоха допълнения към Законопроекта, които кореспондираха с редица предложения на депутатите от БСП и бяха ориентирани към разширяване на обхвата на фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“. В него бяха включени и неизплатени възнаграждения на работещи в предприятия, които изпитват „временни затруднения“. Изненадващо обаче този Законопроект беше оттеглен от вносителите пет дни по-късно. Това показва, че у мнозинството липсва позиция по тези особено важни проблеми, има въздействия на фактори, които не участват формално в законодателния процес.
За цялостното и трайно решение на проблема с гарантираното изплащане на дължимите заплати са необходими допълнителни действия в следните направления:
По-добра защита на трудовите права в Кодекса на труда, за да могат работниците гарантирано да получават възнагражденията си в срок и в пълен размер;
Промени в Закона за фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ФГВРС), които ще разширят обхвата и основанията за изплащане на неплатените възнаграждения. Мащабите на това негативно явление и броят на засегнатите лица са големи. Поради това е необходимо средствата от фонда да бъдат използвани и за изплащане на дължими възнаграждения на работещи не само в предприятия, които са в процедура по несъстоятелност, но и в такива, които изпитват временни финансови затруднения. За да се гарантира публичният интерес, изплатените по този ред суми трябва да остават дължими от съответното предприятие, но вече като публични вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
Доколкото работниците и служителите са най-уязвимите кредитори, е необходимо те да получат възможност да инициират процедура по несъстоятелност, по искане на най-малко една трета от заетите в съответното предприятие;
В изпълнителното производство по несъстоятелност работниците да отидат на първо място сред привилегированите кредитори, а не четвърто, както е сега;
Да се прекрати порочната практика фирми със задължения за неизплатени заплати да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да си съберат вземанията.
Това са част от необходимите мерки, които трябва да се реализират чрез промени в Кодекса на труда, Закона за фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“, Търговския закон, ГПК, Закона за задълженията и договорите, Закона за особените залози.
От работата на временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати стана ясно, че освен БСП, в 44-ото Народно събрание няма мнозинство, което има желанието и волята за цялостно решение на този тежък проблем, пред който са изправени десетки хиляди български работници и техните семейства.
Това не отменя необходимостта усилията да продължат с дебати и търсене на възможности за трайно и цялостно решение на този остър социален проблем.
