Ирена Христова е главен експерт в направление „Публични политики и анализи“ към НС на БСП.
Невнимателното третиране на облекченията с ДДС може не само да не изпълни социалната им цел, но и да отвори прозорец за разрастване на „сивия“ сектор
Дискусията относно борбата със „сивия“ сектор в икономиката, засяга и темата за диференцираните ставки на ДДС. Тя е винаги актуална, но е необходимо особено внимание, когато се разглежда.
Вярно, България попада в „по-малката“ група страни-членки на ЕС, които нямат диференцирани ставки ДДС върху определени групи стоки, като например върху детски храни, лекарства, учебници и т.н. Всъщност, има само една диференцирана ставка на ДДС (9%), за туристическите услуги. Открай време преобладаващ фактор за развитието на българската икономика е вътрешното потребление и никак не е случаен фактът, че най-големи са приходите от ДДС, като самостоятелен приходоизточник.
Диференцираната (по-ниска) ставка на ДДС има социална функция, защото облекчава:
● Социално уязвими групи от хора, като болни, хора с увреждания, други. Обект на намалена ставка на ДДС могат да бъдат например лекарства, приспособления за физически „недъзи“ (колички, бастуни, протези, др., приспособления за определени „затруднени“ жизнени функции (дихателни апарати, защо не диоптрични очила) и др.
● Младите семейства при отглеждането на своите деца – особено актуално предвид демографския срив. Обект на намалена ставка на ДДС могат да бъдат например детски „приспособления“ (колички, столчета), детски храни, лекарства за деца, учебници и др.
Предвид на факта, че делът на приходите от ДДС в бюджета е най-голям, най-малкото изключение в обхвата на облагане с ДДС ще има голям социален /фискален ефект. Невнимателното третиране на облекченията с ДДС може не само да не изпълни социалната им цел, но и да отвори прозорец за разрастване на „сивия“ сектор.
Важно е върху какво се прилага
намалена ставка на ДДС
Известно на всички е, че всяко изключение от общите правила / норми в данъчното законодателство (неначислено данъчно задължение) е покана за заобикаляне на данъчното задължение (= укриване на данъци = „сив“ сектор), когато не е точно, ясно и конкретно дефиниран обектът на данъчно облагане (ясно идентифицирани стоки и услуги).
Така например, ако диференцираната ставка е върху общото наименование на стоката (аспирин), всяка стока, която се „пребори“ да получи това наименование, може да се възползва от по-ниската ставка на ДДС, без значение каква е концентрацията на активното вещество (ацетизаловата киселина), заради която се прилага по-ниската ставка на ДДС и/или на останалите вещества – захар, желатин, друго.
От друга страна, ако диференцираната ставка е върху стока с надпис „Годно за деца“, „Може да се дава на деца“ и т.н., всяка стока, която „успее“ да запише това съобщение върху етикета си, може да се възползва от по-ниската ставка на ДДС, независимо от концентрацията на хранителната субстанция, заради която се прилага по-ниската ставка на ДДС.
Диференцираната (по-ниската) ставка на ДДС е силен лост за провеждане на социално-ориентирана политика, когато се прилага само за лесно идентифицируеми/разграничими стоки или услуги, за да се получи двойният ефект – положителен социален отзвук и предпазване до максимално възможната степен от влизане в сивия сектор.
Важно е как се прилага
намалена ставка на ДДС
Не по-малко важен е въпросът как се прилага данъчното облекчение или как се обслужва режимът на диференцираните ставки по ДДС.
В преобладаваща част от нашето законодателство изключенията от общото правило или норма се „фиксират“ на „входа“ на процеса, за който се прилагат. В много случаи текстовете гласят: „Не подлежат на ….. лица/стоки/услуги, които ….“. Такъв начин на прилагане на изключения не е ефективно работещ в данъчното законодателство. Успелите да влязат в клуба на „данъчно облекчените лица/стоки/услуги“, без да ги заслужават, се възползват от предимствата наред с онези, които наистина ги заслужават. Ето още едно измерение на връзката постигната социална цел – намалени данъчни приходи.
Режим на възстановяване на платеното данъчно задължение в края на годината е начин да се пресекат неправомерните действия. Подходът се взаимства от режима за възстановяване на подоходния данък от края на 2013 г. (възстановява се платеният през годината данък 10% за месечни доходи до минималната работна заплата – 340 лв.). Всъщност изключенията от общото данъчно облагане се изместват в края, на „изхода“ на процеса, за който се отнасят. Този вариант е по-изгоден, защото пести държавен ресурс за контрол на процеса, от една страна, от друга – той вероятно е и по-ефективен, доколкото предизвиква субектите на облагане сами да предизвикат контрола, когато декларират статута си на подлежащи на данъчни облекчения.
Друг подход, подобен на допълнителния компенсаторен механизъм (ваучерите), също е вариант.
В заключение
Косвените данъци в страната имат водеща роля за приходите в държавата. Най-малкото изместване на фокуса на косвените данъци в посока на социалноориентирана политика има голям положителен за обществото и негативен за фиска ефект. В тази връзка темата с диференцираните ставки на ДДС изисква внимателен анализ.
Ресурсът само на приходните агенции не е достатъчен за борбата със „сивия“ сектор. Не бива да се подценява законотворческата мощ. Материалните закони се изменят ежегодно „на парче“, според конюктурата. С течение на времето се натрупват вътрешни нормативни дисбаланси – някои норми си противоречат, други липсват.
